ПЧП-далавера или почтен бизнес

Публично- частното партньорство - далавера

или почтен бизнес

Брой 49 (10

2) и Брой 50 (ЮЗ)Търговски вЪстникъ

Александър Трифонов, CMC, консултанска фирма Кимкооп сн. Деян Георгиев

В програмата на настоящето правителство е   записано   в   алинея   II   "Поддържане   на устойчив икономически растеж, стимулиране на частната инициатива и продължаване на процесите на приватизация, концесиониране, развитие на публично-частното партньорство", а в Матрицата за мерките и отговорностите за изпълнение на тази програма в раздел П. 3 е записано „Продължаване на процесите наприватизация, концесиониране, развитие на публично-частното партньорство, стимулиране на конкуренцията при запазване на обществения интерес." Следват конкретни задачи за Министерство то на финансиите за разработка на методологически документи и реализиране на пилотни проекти още през 2006 година, като очакваните резултати трябва да бъдат -„Прилагане на ПЧП моделите в широк кръг от сектори, увеличен брой на проектите, реализираща се чрез ПЧП." Какво е направено досега - ръководства за прилагане на ПЧП, изработени от чужди експерти и Методически указания за разработка и реализиране на инвестиционни проекти с национално и европейско финансиране, където се изисква оценка на възможното съучастие по процедурата на ПЧП. Паралелно с това от 2005 година досега се проведоха семинари по ПЧП и разработка на пилотни проекти, финансиране по програма ФАР.

Анализът и оценката на тези мероприятия - тайна. ОПАК също предложи възможности за проекти в областта на ПЧП. Активизира се в последните месеци провеждането на семинари, кръгли   маси   по   проблемите   на  публично-частното партньорство. При всички тези мероприятия, добри по отношение на целите, не бяха заложени параметрите, конто характеризират ПЧП. Това води до едно безкрайно размито разбиране за ПЧП - от това кмета да раздава пясък и тротоарни плочки, а хората сами да си правят тротоарите - до апортиране на публични активи в смесени търговски дружества с частей капитал. За тази ситуация допринесе факта, че едно единствено определение на публично-частно партньорство в света няма. Това обаче не пречи да се анализира приложимостта на тази процедура през призмата на обществия интерес и икономическата ситуация в страната. А тя е: Намаляла силно, дори на места вече е няма, общинска собственост; Висока задлъжнялост на общините, което силно пречи за реализацията на местната политика в социалната и икономическата сфера;

Ръководствата на общините разглеждат малкия и среден бизнес само като източник на приходи от данъци, а не като партньор за реализация на значими местни кономически и социални проблеми; Нерегулирано отношение към активността на неправителствените организации и граждански сдружения и те са /често бреме за общините; Търсят се форми за намиране на територия за обединяване на МСП - например клъстерния подход, а не се генерират проекти, под шапката на конто да се постигнат същите цели. Всички тези аспекти на икономическия живот в страната могат да намерят положително решение и развитие при прилагане процедурата на публично-частното партньорство при изпълнение на проекти от силен обществен интерес. В тази връзка обаче трябва да се поставят някои критерии, конто са дефинирани в специалните закони за ПЧП, а именно: При реализиране на публично-частно партньорство, общинската собственост в края на проекта, т.е когато тя се връща на общината, трябва да бъде повече отколкото при стартирането на проекта; В учредяващото се публично-частно дружество общината участва с права за ползване върху активи или за услуги, т.е тя не участва с активи, конто при целенасочени действия на частния партньор тя би могла да загуби; Общината участва в ръководството на новоучреденото ПЧП-дружество и може да получава дял в реализираната печалба, но същевременно следи дали се спазва разработения финансово-икономически план за целия период напроекта; В новоучреденото дружество участва с миноритарен дял неправителствена организация или гражданско сдружение, което информира на обществото/гражданството задействията на дружеството и по този начин осъществява прозрачност и граждански контрол; Изборът на частей партньор се осъщестявява по процедурата „Съзтезателен диалог" от Закона за обществени поръчки, което се препоръчва и в Зелената книга за ПЧП на ЕС. Това означава, че: Ще може да се избере частей партньор, чието предложение най-пълно отговаря на очакванията на Общината/Общинския съвет; Процедурата не е ограниченавъв времето и това е недостатьк на процедурата - публично-частно партньорство;
Реализацията  на        публично-частното партньорство може да се осъществи по известните стандартизирани форми/договори на Международната федерация на инженерите-консултанти - ФИДИК в комбинация с действащото законодателство в България. Изводите, конто биха могли да се направят от гореизложеното:

1.При публично-частното партньорство трябва да се запази неприкосвеността на публичната собственост;

2.     При прилагане на процедурата на публично-частното партньорство публичната собственост трябва да се увеличава, а не да намалява;

3.     Финансовият ефект от това партньорство за всеки от участниците в новоучреденото 11411-дружество трябва да е ясен и конкретен за целия период, като за целта трябва да се разработи и притежава от всеки от участниците детайлизиран и подробен финансо-икономически анализ на дейността на дружеството - баланс по години и отчета за приходите и разходите;

4.                             Трябва да се осигури прозрачност и публичност в дейността на дружеството чрез привличането        на трета страна - неправителствена организацзия или гражданско сдружение. От гореизложеното следва, че публично-частното партньорство е приложимо в България и без специален закон за него и неговата липса не трябва да бъде извинение на институциите за избягването му и забавяне на икономическия растеж на страната. Още повече, че по време на икономическа/финансова криза публично-частното партньорство е крайно полезно по отношение на: Възможност общините да реализират проекти чрез привличане на частния капитал; Шанс за местния бизнес да има ангажираност за дългосрочни проекти, макар и при приемлива норма на печалбата, при това в един проект да се включат няколко местни фирми; Общините трябва да заработят като предприемачи, за да възприемат по-лесно децентрализацията, а МФ да подпомага общините при реализирането         на инвестиционни проекти от силен обществен интерес чрез формата на субвенциите, и по-малко чрез субсидиите. Публично-частното партньорство е почтен и прозрачен бизнес, а не далавера, ако е направено по гореизброените критерии. Те трябва да бъдат и в основата на бъдещ специален закон за ПЧП.
Публично-частното            партньорство е проявление на морал, взаимоизгодно сътрудничество и при това в името на обществото. Не трябва да се пропуска и факта, че при кандидатстване с инвестиционни проекти по ОП'Регионално развитие" и „Околна среда" предпочитание пред ЕС ще имат тези, в конто има съфинансиране от частей партньор или трябва да се обоснове причината, защо не присъства такъв.

Автор Александър Трифонов, CMC, консултанска фирма Кимкооп.