Урааа. Германците ни настигнаха!
Как се обърна светът.
Навремето Тодор Колев се тюхкаше как ще стигнем американците, а днес сравняват
германците по неудовлетвореност от живота с нас. На 8 декември в БНР в подкаста
"България Днес", достъпен в Spotify съобщава:
„Българите са най-нещастната нация в
Европейския съюз през 2022 г., според новия индекс на щастието на ЕС. Скалата
за оценка, използвана в проучването на Евростат, варира от 0, което означава
абсолютно неудовлетворение от живота, до 10, което показва, че нещата не могат
да бъдат по-добри. България е
единствената страна в 27-членния Европейски съюз, чиито граждани са получили
оценка под 6 (5,3) за цялостната си удовлетвореност от живота. Германия е
втората най-малко щастлива страна (6,5). Австрия оглавява списъка на
най-щастливите нации в ЕС и не за първи път хората там дават оценка за щастие
от 7,9, близо до 8. Двете подгласници в челната тройка Румъния (7,3) и Полша (7,8) са сред страните, които традиционно се
смятат за по-бедни.“[1]
Кой чул-чул, кой разбрал-разбрал. Защо официалните медии не дискутират това
изследване-поради цензура, страх или…
Тези данни бяха потвърдени на 9 декември в EuroNews от Saskia O'Donoghue: „Най-щастливите и най-малко щастливите нации в Европейския
съюз бяха разкрити - и резултатите може да ви изненадат. Австрия, Полша и
Румъния съставляват първите три най-щастливи нации в ЕС. В другия край на
скалата Германия официално е втора до дъно в класацията, изпреварена в
дълбините на анкетата само от България. Всъщност България беше единствената
страна от 27-те изследвани, която влезе с общ резултат под шест от десет –
най-високият възможен резултат – за цялостно удовлетворение от живота през 2022
г.[2]
Не трябва да ни обвиняват, че сме на последното място случайно, пазим това място още от 2010 г. Още тогава според The Economist от 16 декември:“.. най-тъжното място в света спрямо дохода на човек е България. Западноевропейците и северноамериканците се събират доста близо един до друг, въпреки че има някои аномалии, като изненадващо мрачния португалец. Азиатците обикновено са малко по-малко щастливи, отколкото предполагат доходите им, а скандинавците малко повече. Хонконг и Дания, например, имат сходен доход на човек според паритета на покупателната способност; но средната удовлетвореност от живота в Хонконг е 5,5 по 10-степенна скала, а в Дания е 8. Латиноамериканците са весели, бившият Съветски съюз впечатляващо нещастен.“[3]
Според „Класация на щастието въз основа на тригодишна средна стойност 2020–2022 г.[4] България е на 77 място с бал от 5,47 от 137 страни като след нас са Габон, Чад, Афганистан. Германия е на 16 място, а САЩ-на 15 място. В САЩ индексът спада от 7,27 през 2011 на 6,89 през 2022 г. На първо място е Финландия, следвана от Дания. Индексът на Китай от 4,68 през 2011 г. расте силно до 5,82 през 2022 г.
Схващането, че
парите не могат да купят щастие, е популярно, особено сред европейците, които
вярват, че ориентираните към растеж икономики на свободния пазар са го разбрали
погрешно. Те черпят утеха от работата на Ричард Истърлин, професор по икономика
в Университета на Южна Калифорния, който проучи данните от 70-те години на
миналия век и наблюдава само слаба връзка между парите и щастието. Въпреки че
доходът и благосъстоянието са тясно свързани в рамките на държавите, изглежда,
че има малка връзка между двете, когато се измерват във времето или между
държавите. Това стана известно като "парадокса на Истърлин". Г-н Easterlin предположи, че благосъстоянието зависи не от абсолютния, а от относителния
доход: хората се чувстват нещастни не защото са бедни, а защото са в дъното на
конкретната купчина, в която се намират. Според Джъстин Улфърс от Университета
на Пенсилвания корелацията е била неясна в миналото поради недостига на данни. Съществува,
казва той, „тенденция да се бърка липсата на доказателства с предложение като
доказателство за липсата му“. Вече има данни за ефекта на доходите върху
благосъстоянието почти навсякъде по света. В някои страни (Южна Африка и Русия,
например) корелацията е по-тясна, отколкото в други (като Великобритания и
Япония), но е видима навсякъде.[5]
Остава ни надеждата, че в хорът на
плачещите и оплакващи съдбата си под „умелото“ дирижиране от фон дер Лайен няма
да бъдем сами. Навярно хорът освен с Германия ще се попълва и от други страни
за наше утешение. Локумените обещания на академик Денков, с които се опитва да
ни омайва едва ли се приемат сериозно от
международната общност. Защо още не се е скарал на тези организации за това
трагично класиране на България. Как ли с новия бюджет на Асен Василев ще се
подобрят тези показатели, но навярно той не се интересува от тях. Остава само
да гадаем кой ще ни утеши-Австралия, Саудитска Арабия, Китай, или….
Д-р инж. Александър Трифонов
https://pogled.info/svetoven/evropa/uraaa-germantsite-ni-nastignaha.163659
[2] https://www.euronews.com/next/2023/12/08/this-years-eu-happiness-index-is-out-where-does-your-country-place
[3] https://www.economist.com/christmas-specials/2010/12/16/the-rich-the-poor-and-bulgaria
