Анализ с много въпроси
На 15.02.
Министерският съвет създаде Съвет за икономически анализи, което е заложено
като ключов етап в Националния план за възстановяване и устойчивост на
Република България, като той ще трябва да изготвя независими анализи и
становища по отделни въпроси относно състоянието на българската икономика,
предизвикателствата и рисковете пред нея, както и възможни политики и препоръки
за решаването им. На 21 април (първият анализ
трябваше да бъде представен до края на м. март) беше представен първият анализ
на Съвета „История за три икономики“, изработен от главният секретар на Съвета-Пламен Ненов, икономист в Норвежката централна
банка и доцент в BI Norwegian Business School в Осло. https://cea.egov.bg/wps/wcm/connect/cea.egov.bg-11910/156e4b16-41ee-423d-919c-1e1e96ccd0a2/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D1%82%D1%80%D0%B8_%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B8.pdf?MOD=AJPERES&CONVERT_TO=url&CACHEID=ROOTWORKSPACE.Z18_PPGAHG80098P706SGFCIFN01I4-156e4b16-41ee-423d-919c-1e1e96ccd0a2-ouprnrx
Анализът е точен и красноречив.
Изнесената информация обаче е отдавна известна като ситуация и като тенденция. Препоръката
„В България е необходимо провеждането
на всеобхватна регионална икономическа политика.“ е констатация и не
помага нищо за приемането на конкретни решения.
Последващото уточнение „За да бъде реализирана такава всеобхватна
регионална икономическа политика е необходима по-голяма координация между европейското
финансиране и политики от централния бюджет. Разработването на такава
икономическа политика е функция на допълнителни икономически анализи,
включително по отношение на регионалните ефекти на различни национални
политики, както и на ефективността на различни видове регионални политики в
българския контекст“ поставя само допълнителни въпроси:
-
Кой и в какви срокове ще извърши тези
допълнителни икономически
анализи?
-
Какви различни политики могат да бъдат
разглеждани и какво да се разбира
под „български
контекст“?
-
Защо не е обвързан този анализ с:
o
демографския проблем и вътрешната и външна
миграция?
o
Регионалните профили на Института за
пазарна икономика?
o Интегрирани териториални стратегии за
развитие (ИТСР) на
Министерството на регионалното развитие и
благоустройството за периода 2021-2027 г.?
o
Плановете за интегрирано развитие на
общините 2021-2027 г.
-
Защо не се анализира политиката на ЕС по
отношение на регионалната
политика за периода 2021-2027 г. която
предвижда:
o По Приоритет 1 „Интегрирано градско развитие“ да се насърчава
интегрираното и приобщаващо
социално, икономическо и екологично развитие, културата, природното наследство само за 10 общини от обща 265;
o По Приоритет 2 „Интегрирано териториално развитие на регионите“
се предвижда подкрепа само на 40 градски общини и на
·
В 215 общини,
попадащи в дефиницията за селски район,
съгласно Споразумението за
партньорство 2021-2027 г. се предвижда финансова помощ за развитието на модел
за многостепенно управление и екосистемен подход. здравна инфраструктура, енергийна
ефективност и устойчиво обновяване в жилищни сгради, инфраструктурни мерки за
насърчаване на икономическата активност, туризъм и устойчива мобилност. Няма обаче средства за инвестиции за
разкриване места и привличане на работна ръка.
Следва, че в програмния период 2021-2027 ще се увеличи диспропорцията между
София и останалите региони в страната. Защо не се коментира това в анализа?
·
С каква индустрия
трябва да се повиши БНП на глава от населението
в тези селски общини, което се
констатира в анализа?
-
Защо не се коментира
ролята на държавата за решаване на регионалната
политика в светлината на
международната практика, при:
o намаляваща грамотност;
o отрицателен прираст на населението;
o обезлюдяване на населените места( около 600 населени места са без
население
или с едноцифрен брой жители);
o при забавен икономически растеж и ангажименти на България по
отношения на „Кръговата“ и „Зелената
икономика“?
Заключение:
-
Ако и другите анализи са в този дух „Dixi, facis“( „Аз казах, а вие
изпълнявайте“)
една ли ще има полза от тях.
-
Няма никакви задължения и отговорности към членовете на
Правителството
да приемат или не фактите и препоръките. Това е заложено в чл. 13 на
Постановлението за създаване на Съвета: „Изготвените
анализи и годишен доклад се представят на обществеността от членовете на
Съвета, след съгласуване с председателя му и се публикуват на интернет
страницата на Съвета“,
но няма ангажимент бележките, становищата по тях да се вземат пред вид
от Съвета. Следва, че Правителството може да се съобрази или не с тези
творения, но поне някои стават достояние на обществото. При
представения вариант се допуска цензура от Председателя на Съвета, който решава
какво да се публикува. Кучетата си лаят-керванът си върви. Така ли ще се
управлява държавата-скрита диктатура на конюнктурната бюрокрация?
25.04.2023г.
Д-р
инж. Александър Трифонов
https://pogled.info/bulgarski/analiz-s-mnogo-vaprosi.155172
