понеделник

РАЗМИСЛИ ОТНОСНО КОНЦЕСИЯТА НА ЛЕТИЩЕ СОФИЯ



Светъл лъч се появи на небосклона на прозрачността на решенията за крупни сделки с публична/държавна собственост с обявяването на документите по процедурата за отдаване на летище София на концесия. При анализ на тяхното съдържание прави впечатление:
-                     Защита на Концедента/държавата чрез отказ заплащане на компенсации на бъдещия концесионер, застраховки и т.н.
Обаче:
-                     Не е изяснено какво означава „експлотационна годност“ при изтичане срокът на концесията. Разбира се, че летището ще функционира, но може д ае толкова амортизирано, че ще трябва да се вложат огромни средства, за да може да продължи неговата експлоатация за следващите 20-30 години. Следва въпросът – защо се търси концесионер:
o   За да даде спешно някаква сума за покриване задълженията на БДЖ;
o   За да спечели срещу „скромни“ възнаграждения за представителите на Концедента?
-         „Сумата на процентите на регулираната възвращаемост и на
концесионното плащане трябва да бъде равна на 20.6%.“ – стр. 35. На каво основание е определена тази регулирана възвръщаемост, при това като задължение на бъдещия концесионер – Решенеие № 419 т. 6.17 от 20.05.2016 г.на МС от ( условие за да спечели ) като се има  предвид че:
-                     В тази регулирана възвръщаемост влизат най-различни разходи в т.ч. и по отношение на сигурност като техника и заплати, летищни такси  и т.н.  Как е фиксирана тази норма на възвръщаемост като не се знае каква ще бъде политиката на концесионера, какви ще бъде размера на тези такси  (.„Фрапорт“ АД – концесионерът на летище Варна и летище Бургас ги повишиха 3-4 пъти) и при това за срок от 3-5 години. Следва изводът, че
o   има договорка с бъдещия концесионер;
o  или умишлено е фиксирана такава норма на възвращаемост, за да може след 3-4 години да има основание за изменение на концесионния договор.
-                     Годишното концесионното възнаграждение към концедента не може да бъде по-малко от 7% от нетните приходи и не по-малко от 9 957 000 лева без ДДС. Възниква въпросът:
o   Как е избран този процент и с каква аргументация?
o       Какви ще бъдат нетните приходи, като все още не е избран бъдещия концесионер и не е ясна какво други дейности ( освен регламентираните ) ще развива той? Дали размерът на разходите ще е приемлив за концедента като вид и размер, за да има доказуем и прозрачен размер на нетните приходи? Или ще се допусне както и досега концесионерът да извършва всякакви други дейности, от които ще има приходи, ( при избрани от него като размер и вид разходи ) но поради това , че те не са в неговата оферта ( а тя спазва заложените критерии ) той ще получава скрити допълнителни печалби само за себе си. Следва изводът, че има предварителна договорка с бъдещия концесионер или на специалистите, които са изработили документацията са получили тази цифра, която трябва да бъде обоснована с концесионния анализ.
-       При критериите ца оценка най-голяма тежест 55% има размерът на авансовото плащане и концесионното възнаграждение, а бизнес-предложението, което има трябва да дава визия как ще се постигне целта на концесията – повишаване на пътникопотока е само 25%. Това личи и от т. 10.2.1 ( стр. 64 ) относно критериите за избор на концесионер. Следа изводът, че:
o   Аргументите на концесиите не кореспондират с критериите;
o   Дава се свобода на концесионера в бизнеса, респ. да получава скрити печалби.
-       По отношение на инвестициите – т. 10.3 ( стр. 66) прави впечатление колко точно е изчислена долната им граница 306 545 000 лв., без да се познава бъдещия концесионер и неговите планове и предложения. Инвестициите имат тежест само от 15% при критериите за избор на такъв, т.е те не са от съществено значение за Концедента/Държавата. Следва въпросът дали тази сума не е вече съгласувана с неизвестния за обществото концесионер?
-                     За да се спази изискването на директива 2014/23 е изчислена прогнозната стойност на концесията на база приходите от текущата дейност на ДП„Летище София“  -  2 675 876 хил.лв. като изрично се споменава, че не са взети предвид разходите. Тъй като и в момента ДП“Летише София“ е на печалба, то съгласно писмото на синдикатите от 13.06. 2016 г. излиза, че за срока от 35 години общите приходи ще бъдат  5 405 155 хил. лв.  Извежда се дори средно претеглена стоност на капитала – 5,1%.Следват въпросите:
o       Как е изчислена тази стойност, като не се знае как бъдещият концесионер ще финансира инвестиционната и оперативната дейност – със собствен и/или привлечен капитал, на каква цена, при каква норма на възвращаемост и т.н. Като че ли специалистите, които са разработвали документацията са получили предварително информация от бъдещия концесионер;
o       Защо е избран срок от 35 години, след като ДП“Летище София“ формира печалба и бъдещия концесионер би спечелил около 3 млрд. лева и при това само, за да плати авансово 660 мил. лева? Този подход  не поражда ли съмнение за корупция?
o       Финансовият ресурс за един частен инвеститор е винаги по-скъп в сравнение ако той се дава на публичен партньор. Следва, че за инвестиция от 306 мил. лева ще трябва Концедента/Държавата да поеме индиректно по-високи разходи за лихви ( те влизат в Отчета за приходите и разходите преди облагане с данък), т.е ще се ощети приходната част на държавния бюджет;  
В предложения договор – чл. 33.3 е записано, че Специфичните разходни компоненти, които се включват при определяне на Летищните такси, са частта от следните разходи, относими само към Регулираните
дейности:
а) оперативни разходи;
б) разходи за амортизации;
в) oтносимите Разходи за лихви;
г) разходи за цялото Концесионно плащане;
д) размер на регулираната възвращаемост на собствения капитал.“
Логичен е изводът, че ще има повишение на летищните такси, защото чрез тях ще трябва да се покриват толкова много разходи. А ако те не бъде приемливи за някои компании, то:
o       Или няма да се завиши пътникопотока, което заложено като цел на концесията;
o       Или ще трябва да се променят условията на концесионния договор и държавата да компенсира концесионера, за да се спази приемливата за концесионера норма на възвращаемост на инвестициите за концесионера за инвестиционна и оперативна дейност;
Следват въпросите:
-         Защо е тази сложна операция – концесия, след като:
o       Концедентът/Държавата може да вземе по-евтин кредит за инвестиции;
o       Ако е важно да се увеличи пътникопотока защо не се предостави управлението на Летище София срещу възнаграждение/дял от повишени приходи – от такси, регламентирани и търговски дейност и т.н.
-                     Защо не се публикува концесионния анализ, респ. прединвестиционното проучване, каквато е международната практика, а не едно резюме, наречено документация?

Много въпроси, малко отговори. При малко отговори се пораждат много съмнения. Има ли съмнения значи няма достатъчна прозрачност. А ако няма достатъчна прозрачност се появява сянката на корупцията.

15.06.2016.
                                               д-р. инж. Александър Трифонов