Закон за стратегическо планиране

ХАРАКИРИ ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО И ТРИУМФ НА БЮРОКРАЦИЯТА

На 19.03. т.г. беше публикуван за обществено обсъждане проект на Закон за стратегическо планиране на Република България - http://www.strategy.bg/publicconsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=4215. С този документ Правителството си дава една самоубийствена оценка, респ. на партия ГЕРБ, която управлява от 2009 г. Неговият анализ и на Мотивите към него водят до следнити изводи:

Извод/удар първи

Правителството не изпълнява или не е в състояние да изпълнява приетите от него документи. Цитат от Мотивите: „В резюмиран вид проблемите, свързани със състоянието на стратегическата рамка на Република България, са следните:

·       повечето стратегическите документи не съответстват на стандартите на Методологията за стратегическо планиране;

·       липса на обвързаност между националните секторни и регионалните стратегии за развитие;

·       липсa на ясна връзка между програмата на правителството и стратегическите документи – практика е управленските програми да се приемат като самостоятелен стратегически документ, който не се базира на действащи дългосрочни национални стратегии;

·       слаба обвързаност с бюджетната рамка – не са предвидени средства за изпълнението на редица стратегически документи. Липсва връзка между тях и процеса на планирането на бюджета;

·       недостатъчна отчетност и контрол върху изпълнението на стратегическите документи – за голяма част от стратегическите документи никога не са отчитани;

·       липса на капацитет за разработване на политики – все още редица документи се изготвят само с цел програмиране и усвояване на европейските средства. Липсва осъзнатост на значението на качествения програмен документ за правенето на политики и разходването на бюджета.“

Следва, че 9 години обществото е омайвано с тези стратегии, без никакъв резултат. 

Извод/удар втори

Правителството не спазва собствените си нормативни документи. Цитат:“Въпреки одобрението през 2010 г. на Методологията за стратегическо планиране в Република България (http://www.strategy.bg/Publications/View.aspx?lang=bg-BG&categoryId=24&Id=90&y=&m=&d= ) като препоръчителен стандарт за стратегическо планиране, тя все още не се прилага системно. Анализът на приетите документи показа, че те значително се различават като наименование, обхват, структура и съдържание, често липсват задължителни елементи. Виновни няма, санкции няма.

Извод/удар трети

Правителството/правителствата, които с малки изключения са излъчвани от партия ГЕРБ не са се заинтересували от изпълнението на стратегиите, което показва, че или е липсвал контрол, или е недостигала компетентност, или е царувало нехайство и безхаберие за развитието на държавата и благополучието на обществото. Цитат: „Анализът на действащите стратегически документи показа, че само около една трета от стратегиите и програмите имат разработен план за изпълнение. За по-малко от една четвърт от всички стратегически документи на национално ниво се изготвя отчет за тяхното изпълнение. Разработват се нови стратегически документи, без е направен анализ на ефекта от изпълнението на предишни документи.“

Извод/удар четвърти

Няма нито една институция или нито един ръководител персонално обявен за виновен, от което следва, че цялата вина се стоварва върху министър-председателя. А той представлява и политическа партия.

Извод/удар пети

Бюрокрацията се спасява с разработка на нови и нови документи, което се потвърждава и с този проекто-закон. Но това е за сметка на управлението на държавата, която е допуснало тя да се движи вече 9 години по една неориентирана инерция. Цитат от Мотивите: “Според публикувана на Портала за обществени консултации справка за действащите документи, техният брой е 150. Това съществено ограничава възможността за осигуряване на обвързаност между тях.“

Извод/удар шести

Чак след 3 години и без търсене на отговорност се споменава като основание за изработването на този законопроект заключението на Сметната палата за извършен одит „Условия за балансирано и устойчиво регионално развитие“ за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. А той гласи:“ През одитирания период процесът на планиране и проследяване на изпълнението на политиката за регионално развитие е неефективен. Необходими са допълнителни усилия от страна на МРРБ за осигуряване на пълноценно, ефективно и ефикасно функциониране на системата за регионално планиране и за постигане на целите на държавната политика за регионално развитие.“

Такъв е случаят с „Стратегията за развитие на северозападна България, Странджа и Родопите“, дори при планирани 600 мил. лева.

А колко милиони се изразходваха за изработване на общински и областни планове за стратегическо развитие със средства от фондовете на Европейския съюз. И парите и разработките отиват в кошчето.

Извод/удар седми

В закона са предвидени нови бюрократични структури Съвет за развитие и Специализирано звено към Министерския съвет за координация и контрол. Контрол като задължение, но без отговорности. Това е доказателство как бюрокрацията се самозащитава и възпроизвежда. Същевременно ролята на Сметната палата е функционално необходима като структура от управлението на държавата, а изпълнението на нейните препоръки е обусловено от бюрократичната йерархия.

По информация на Сметната палата от 21 март т.г. през 2018 г. изпълнението на направените препоръки по извършени одити е 66%. От общо 579 препоръки, дадени през миналата година от Сметната палата на одитираните обекти за подобряването на дейността им, 381 са изпълнени, 57 не са изпълнени, 62 са частично изпълнени, а 72 са в процес на изпълнение. Прави впечатление, че при по-малко проверки през 2018 г. препоръките се увеличават, от което следва, че пропуските се увеличават, навярно заради намаляване на компетентност или злоупотреба със служебно положение.

№ по ред	ПОКАЗАТЕЛ	2016 г.		2017 г.		2018 г.
1.	Брой извършени проверки	26		53		43
2.	Общ бр. дадени препоръки	180		514		579
3.	Изпълнени препоръки – брой/%	102	57 %	307	60%	381	66%
8.	Сезирани органи - брой	12		32		20
9.	Получен отговор от сезирания орган	0		1		1

Извод/удар осми

Законопроектът е триумф на бюрокрацията, защото:

- в Оценката за въздействието е записано: Никой от описаните варианти не би следвало да води до промяна на административната тежест за заинтересованите страни. Какво ще ще се измени тогава със същия персонал и неговата компетентност ?

- се признава, че ще има:

·                         засилване на бюрократичните аспекти оценки, междинни и окончателни отчети, задължително съгласуване с методологическо звено, и т.н.

·                         удължаване на сроковете за изготвяне на стратегии и утежняване на процеса по обществено обсъждане;

- как кореспондира заключението, че ще се постигне по-устойчива и предсказуема среда на държавното управление, водеща до по-малко „завои“ в политиките, при:

·                         много кратък живот за приеманите закони, т.е липса на устойчивост в законодателството;

·                         силно политическо разминаване като визия и действие по отношение на просперитета на Р България и благополучието на населението;

·                         зависимост на държавната политика от интересите на съюзи и организации, в които участва Р България?

Заключение:
        1. С този проекто-закон се укрепва законно дейността на бюрокрацията без отговорности. Неизпълнението на стратегиите, пътните карти и т.н. не е основание за търсене на отговорност ( а тя липсва като процедура, размер и следствие), наказания, санкции, оставки и пр. Липсва принципът за отговорност на държавата при погрешна или лошо осъществена стратегия.

2. Няма критерии и основания за избраните 23 национални стратегии, спрямо действащите 150. Следва, че ново правителство може да измени този списък като обем и наименование и защо трябва да има Закон за тяхното изработване.

3. Уникалност като Закон Закон как да се изработват стратегически документи и никаква връзка с наименованието му за стратегическо планиране. Кога планиране се прави само с пожелания? Според известният гуру в управлението Питър Дракър „Дългосрочното планиране не се занимава с бъдещи решения, а с бъдещето на настоящи решения“

Остава да видим дали ударите са попаднали в тялото на правителството или ножът на бюрокрацията е бил сгъваем.

 

22. 03. 2019 г.

        Д-р инж. Александър Трифонов

                                                          Д-р инж. Илия Ценев

http://epicenter.bg/article/Harakiri-za-pravitelstvoto-i-triumf-na-byurokratsiyata-/178278/11/33

Концесия на инат

Концесия на инат

         На 7 март бе приет на първо четене от парламента законопроектът за изменение на Закона за концесиите. Очаквано официалните медии разпространиха само постановките на Министерския съвет.  В същото време никоя от тях, дали поради липса на компетентност, дали по съображения за преклонение  пред властта, не потърсиха отговори на следните факти:

Факт 1

Защо беше нарушен Закона за нормативните актове чрез предоставяне на проекта за обществено обсъждане само за 14 дни, без да се спази изискването на чл. 26, ал. 4 от Закона „При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни.“?

Факт 2

Защо се повярва безропотно на Мотивите към законопроекта, а не се потърси причината за тези изменения? Причината се крие в отговора на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията от 11.02. на въпроса на кандидат концесионер „Бихте ли обяснили предисторията на скорошното отлагане на датата на подаване на офертите, тъй като на 18.01.2019 г. сте посочили, че не се предвиждат допълнителни удължавания (в отговор на заинтересована страна, която иска удължаване до 11 март 2019 г.)?“ А отговорът е: „Основанието за удължаването е чл. 94 от Закона за концесиите. Междувременно, на 28 януари 2019 г. е получено официално писмо от консултанта на министерството – Международната финансова корпорация, част от Групата на Световната банка, с което се настоява за промени в Закона за концесиите – това са промени, свързани с ограничаването на солидарната отговорност, обезщетенията при прекратяването на концесионния договор, както и прецизиране на текстовете в частта им за разрешаване на спорове по изпълнението на концесионния договор от арбитраж.“Какво се крие зад този отговор:

- че измененията са подготвени вероятно от Международната финансова корпорация (МФК), а не от Министерския съвет в полза на някой от кандидатите;

 - че интересите на един инвеститор имат по-голяма сила от интересите на държавата( което ще се види в изброените по –долу факти) и държава покорно се подчинява;

- че Световната банка, чрез МФК защитава интересите на инвеститорите, а не интересите на държавата. Не поражда ли това съмнение относно съветите, които се получават от нея;

- че зад тези изменения могат да се отваря възможност за корупционни практики;

Факт 3

Защо се свежда солидарността на участващите в групата на икономическия оператор до да се свежда до: „съгласно предвиденото в него(договора), като се вземат предвид характера и размера на участието на всеки от икономическите оператори в проектното дружество или на поетия от тях ангажимент за предоставяне на ресурси на проектното дружество“.Не поражда ли това:

- опасност в групата умишлено да участват провокатори, които впоследствие да предизвикат изнудване или проваляне на договора с всички произтичащи вреди за концедента/държавата;

- вратичка за корупция срещу изменение на договора впоследствие, за да се запази авторитета на концедента/държавата;

За каква солидарност може да става дума в такъв случай?

Факт 4

Защо се отменя ал.3 на чл. 77 от Закона за концесиите:“ „Когато измененията засягат предмета на концесията и условията за възлагане на концесията по чл. 59, концедентът прекратява процедурата.“Не следва ли от това, че:

- с концесионния договор може да се заобиколят условиято по търга и действащите закони, респ. опорачава се процедурата по избор на концесионер;

     - възможност за корупция срещу облагодетелстване на концесионера?

Факт 5

Не става ли концесионния договор неразваляем с промяната  на т.22 от чл. 122 на закона за концесиите: “клаузите за преразглеждане, ако такива са предвидени, както и основанията, реда и последиците от предсрочно прекратяване на договора; Разрешава се условията за обезщетение да са такива, че концедентът/държавата да не се опитва да прекрати договора. Не е ли това законово разрешение за рекетиране на държавата в интерес на концесионера?

Факт 6

Не е ли рекет срещу държавата:

- предложения текст в ал. 3, т. 1 дължи на концесионера обезщетение в размер на невъзстановените разходи на концесионера за инвестиции в обекта на концесията „определени съгласно ал. 5“;

- предложения текст в ал.5 на чл.150: :„(5) В случаите по ал. 3, т. 1 обезщетението включва непогасената част от привлечения капитал, включително непогасена главница, лихви, такси и други разходи, свързани с прекратяване на финансиране, при спазване разпределението на рисковете, съгласно чл. 31“.

- текстът на ал.3 на чл.150: (3) При предсрочно прекратяване на концесионния договор по причина, за която концесионерът отговаря, концедентът:

1. дължи на концесионера обезщетение в размер на невъзстановените разходи на концесионера за инвестиции в обекта на концесията, намалени със сумата, съответстваща на определената с финансово-икономическия модел норма на възвращаемост за концесионера за целия срок на договора, но не повече от пазарната стойност на извършените от концесионера инвестиции в обекта на концесията към датата на прекратяване на договора, когато обектът е собственост на държавата, съответно на общината;

Следва, че концедентът/държавата ще плаща винаги наконцесионера, независимо дали той е виновен или не, дали направеното от него има някаква остатъчна стойност или не, дали направените от него разходи са целесъобразни или не. С отпадането на изискването на финансово-икономическия модел като задължително приложение към концесионния договор, а той се ползва само за целите за тръжната процедура, а след това се прави година за година се създава възможност за изнудване на концедента/държавата, източване на държавния бюджет и за текуща корупция.

Факт 7

Не се ли създава възможност за икономически саботаж спрямо държавата и летище София в полза на концесионера с предложения текст в ал.1 на чл. 152:“ 1) Не се дължи обезщетение в случаите на предсрочно прекратяване на концесионния договор по причина, за която никоя от страните не отговаря.“

         Явна вратичка за корупция и облагодетелстване на концесионера, при хипотеза, че се състави анекс към концесионния договор, който  ще бъде тайна за обществото, защото: За 5 години Концесионерът ще има приходи от 1 млрд. лева ( 5 х 200 мил. лв./год), а ще плати концесионно възнаграждение, респ. приходите за Концедента ще бъдат  75 мил. лева ( 5 х 15мил.лв/год.)+550 мил. лева авансово плащане. Чистият приход за концесионера за 5 години е 400 мил. лева ( 200 мил. евро). А на 5-та година избраният концесионер може да продаде своите права на друг концесионер и така летище София ще остане без Терминал 3. Договорът не може да бъде развален, независимо дали има намаление на пътниците, респ. приходите, които непрекъснато се увеличават през последните  3 години.

         Истинските приходи на летище София за 2016 г.са 194 338 хил. лв., от които 46,886 хил. лв отиват директно в бюджета на държавата, а след подписване на концесионния договор ще остават за концесионера. Тази сума остава като подарък за концесионера, защото в обосновката и в отговорите на МТИТС се препоръчва на кандидатите да приемат като базова стойност на приходите 150 000 хил. лв.

         Факт № 8

         Защо никоя една медия не коментира записа в Приложение № 13 към чл. 14 Дългово финансиране от Проектодоговора, и конкретно от т. 14.3 Пряко споразумение, което гласи: „Концедентът дава съгласието си Прякото споразумение да включва следните разпоредби, както е посочено в Приложение 13 (Пряко споразумение) към настоящия Договор“.

В него е записано, че:

- „Права на встъпване — Заемодателите ще бъдат упълномощени,  съгласно условията уговорени  в Прякото споразумение, да поемат всички права и задължения на Концесионера, или да назначат заместващ Концесионер, а Концедентът ще приеме действията на Заемодателите като действия извършени от Концесионера;“

- „Прекратяване на Концесионния договор — Концедентът няма да изпраща Уведомление за прекратяване на Договора или да прекратява по друг начин Концесионния договор, без да предостави на Заемодателите предварително писмено уведомление, в което се посочват основанията за прекратяване и Датата на прекратяване;

В случай на прекратяване на Концесионния договор, всички Застрахователни постъпления и парични средства, които са по Застрахователната сметка със специална цел, ще бъдат изплатени и освободени в полза на Заемодателите незабавно след прекратяването на Договора. Концесионерът има право да предостави в полза на Заемодателите обезпечение върху Застрахователната сметка със специална цел;

Не е ли това опит на подчиняване на Държавата на банките и по отношение изпълнението на концесионния договор?

Не е ли това възможност за всякакво влияние(политическо, икономическо) върху Държавата?

Не е ли това законово въдворяване на корупцията в концесионните договори?

Управляващите остават глухи и слепи за анализите по повод Закона за концесиите и конкретно за концесията на летище София( https://www.investor.bg/komentari/3/a/al-trifonov-zashtiten-li-e-publichniiat-interes-za-koncesiiata-na-letishte-sofiia-271041/).  Обществените обсъждания на проектодокументите са демагогия и начин обществото да се откаже да се съпротивлява. Приходите от обектите ( и конкретно от летище София), дадени на концесия ще продължават да отиват в джобовете на концесионери и на корумпирани лица.

8 март 2019 г.

                                               Д-р инж. Александър Трифонов

http://epicenter.bg/article/Kontsesiya--na-inat--D-r-inzh--Aleksandar-Trifonov--letishte-sofiya--/177064/11/0