Ще забогатеем от концесиите за подземните богатства
На 28.04. т.г. на портала за
обществени консултации на Министерския съвет беше публикуван проект на Наредба за определяне
на концесионното плащане за добив на подземни богатства по Закона за
подземните богатства, придружен с доклад до Министерския съвет от Александър Николов-министър на енергетиката и
Асен Василев-заместник министър-председател по еврофондовете и министър на
финансите. Срок за предоставяне на мнения, бележки, предложения е 30.05. като
до 16. 05. такива не са публикувани. Аз се опитах да проведа писмен диалог с
Министерството на енергетиката по обявените координати, но без успех. В
медийното пространство от няколко дни се разпространяват дитирамби в чест на
Асен Василев как вдига 5 пъти концесионното възнаграждение. Това е положителен
факт, но решава ли проблемите в концесионирането на подземните богатства. Никой
обаче не анализира това достатъчно ли е, правилен ли е подходът, респ. какъв ще
бъде ефектът за бюджета на страната. Това е поводът да предизвикам по-широка
дискусия по темата със следните въпроси и констатации:
І. По
доклада:
Целите на предложения проект на наредба
са:
- размерът на дължимото концесионно плащане за добив на подземни богатства
по реда на ЗПБ да бъде адаптиран към динамичните икономически условия, свързани
с интензивното развитие на миннодобивния отрасъл – търсене, проучване и добив
на подземни богатства;
- по-справедливо разпределение на икономическите ползи от добива на
подземни богатства между концедент и концесионер, при отчитане възвръщаемостта
на вложените инвестиции при добива, невъзобновяемия характер на публичния
ресурс, източник на ползите и пазарното
търсене на крайните продукти от него.
Няма аргументи как с новия проект ще се постигнат тези
цели и кои са критериите за „Справедливо разпределение на икономическите
ползи“. Без тълкуване и критерии тези цели остават добро пожелание.
Към 1 март 2022г. действащи са 528 концесионни
договора за добив на подземни богатства, разпределени по групи подземни
богатства, както следва:
1.
метални полезни изкопаеми – 21 договора
2.
неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали
– 74 договора
3.
нефт и природен газ – 18 договора
4.
твърди горива – 15 договора
5.
строителни материали – 325 договора
6.
скалнооблицовъчни материали – 74 договора
7. минни отпадъци – 1 договор.
Съответно
приходите от концесионни възнаграждения (без ДДС), които се събират по ЗПБ за периода
2018 г.-2021 г. се разпределят, както следва:
|
Година |
2018 |
2019 |
2020 |
2021 |
|
Приходи,
лева, в т. ч. от: |
71 385 603 |
71 797 355 |
77 515 967 |
92 655 394 |
|
метални полезни изкопаеми |
32 566 000 |
30 081 266 |
38 728 456 |
52 596 286 |
|
неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали |
5 566 821 |
5 702 252 |
5 926 931 |
6 741 049 |
|
строителни и скалнооблицовъчни материали |
15 229 854 |
16 799 986 |
18 744 232 |
22 074 389 |
|
енергийни полезни изкопаеми - нефт, природен газ и твърди горива |
18 022 928 |
19 213 851 |
14 116 348 |
10 478 670 |
Това е статистика, без анализ.
Мизерните приходи са утвърдена тенденция, защото за 2010 г. те са 48 млн. лева,
за 2011 г. – 63 млн. лева, за 2012 – 76 млн. лева, за 2013 – 90 млн. лева.
Според доклад на БОРКОР (Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната
престъпност) от м. април 2014 г. „Анализ
на нормативните актове и процедурите при концесиониране в Република България“
държавата е загубила от 2008 г. до 2014 г. около 1 млрд. лв. от несъбрани
концесионни такси. След този доклад на 3.07.2014 г. тази структура е закрита и
се трансформира като звено към Министерския съвет, за да може вероятно да се
контролира нейната дейност. В резултат никаква повече аналитична дейност в това
направление досега.
Няма
анализ кои видове подземни богатства участват в отделните групи, за които са предоставени лицензии за
добив. Какъв е остатъчният ресурс, кои подземни богатства остават
неразработени, за да има смисъл от продължаване действието на Наредбата в новия
й вариант.
Тя явно
ще е валидна за нови концесии, тъй като спрямо действащите договори е
неприложима, защото държавата ще трябва да плати огромни обезщетения на
концесионерите за пропуснати ползи ако тя поиска да се преразгледат
концесионните договори. В Националния баланс на запасите и
ресурсите на находищата на подземни богатства в Република България са проучени,
утвърдени и заведени 166 вида подземни богатства - седем енергийни суровини
(твърди горива, нефт, газ и кондензат), 12 вида метални (руди) и 79 вида
неметални (индустриални минерали) полезни изкопаеми, 68 вида скално-облицовъчни
и строителни материали.
Концесионните
възнаграждения при металните изкопаеми формират 50% от приходите в държавния
бюджет. Няма анализ кой са слабостите на досегашния вариант на Наредбата,
вследствие на които:
·
приходите от концесионните възнаграждения са толкова ниски;
·
не се отразява динамиката на цените на международния
пазар
върху приходите за държавния бюджет. Динамиката в цените на международния пазар
за някои метали е следната:
Цена на
златото в дол./унция(31,1 грама)
|
Година |
1999 |
2004 |
2010 |
2014 |
2016 |
2018 |
2019 |
2020 |
2021 |
2022 |
|
Цена |
279 |
604 |
1,227 |
1,266 |
1,252 |
1,269 |
1,393 |
1,774 |
1,799 |
1,892 |
Цена на
среброто в дол./унция(31,1 грама)
|
Година |
1999 |
2004 |
2010 |
2014 |
2016 |
2018 |
2019 |
2020 |
2021 |
2022 |
|
Цена |
5.22 |
6.66 |
20.19 |
19.07 |
17.17 |
15.71 |
16.22 |
20.69 |
25.14 |
24.06 |
Цена на
медта в дол./паунд(0,454 кг.)
|
Година |
1999 |
2004 |
2010 |
2014 |
2016 |
2018 |
2019 |
2020 |
2021 |
2022 |
|
Цена |
0.7265 |
1.2854 |
3.4361 |
3.1058 |
2.2010 |
2.9333 |
2.7218 |
2.8013 |
4.2445 |
4.5432 |
На 19.05.1999 г. е подписан концесионния договор с „Дънди прешъс металс“.
Анализът показва, че ръстът в цената на златото за периода 2018-2021г. е
с около 41%, при среброто-60%, при медта–около 45%, а ръстът в приходите от
концесионни възнаграждения е около 30% (с увеличението през 2021 г.) или
само 8,6% за периода 2018-2020 г.
Не става
ясно как с новия вариант на Наредба ще се подобрят тези диспропорции в името на
заложената цел: „размерът на дължимото концесионно плащане за добив на подземни богатства по
реда на ЗПБ да бъде адаптиран към динамичните икономически условия“?
ІІ. По проекта за
Наредба:
Похвална е инициативата
за подобряване ефектът от концесионирането добива на подземни богатства за
бюджета, но е възприет същия подход
както в действащата Наредба след „упорит“ труд на работни групи, създадени от
министъра на енергетиката със заповеди № Е-РД-16-461/22.06.2021г.
и Заповед № Е-РД-16-62/02.02.2022г.:
Досегашен вариант на Наредбата
|
№
по ред |
Вид
подземно богатство |
Граници
на концесионното възнаграждение (в %) |
Граници
на рентабилността (в %) |
Коефициент
на пропорционалност |
||
|
ПКВ min |
ПКВ max |
R min |
R max |
a |
||
|
I. |
Метални полезни изкопаеми по чл. 2, т. 1 ЗПБ |
0,8 |
4,0 |
10 |
50 |
0,08 |
|
II. |
Скъпоценни
и полускъпоценни камъни по чл. 2, т. 7 ЗПБ |
4,0 |
12,0 |
20 |
70 |
0,16 |
Нов вариант на Наредбата
|
N по
ред |
Вид
подземно богатство |
Граници
на концесионното плащане (в %) |
Граници
на рентабилността (в %) |
Коефициент
на пропорцио-налност |
||
|
ПКП min |
ПКП
max |
R
min |
R
max |
a |
||
|
Метални
полезни изкопаеми по чл. 2, т. 1 от ЗПБ |
4 |
12 |
10 |
50 |
0,2 |
|
Възникват следните
въпроси:
·
Защо е избран същият подход за определяне на
концесионното
възнаграждение, като
в международната практика има различни такива, а още през 2006 г. Институтът за
пазарна икономика е анализирал няколко от тях? Няма анализ на тези практики,
няма и аргументи за запазване на настоящия подход, разработен още от 1999 г.
·
Приет е
вариантът за граници на концесионното възнаграждение по
отношение на скъпоценните камъни от действащата наредба, като този вид
изкопаеми отпада. Но няма отговор/обосновка в доклада защо
отпадат „Скъпоценни и полускъпоценни камъни“ и по какъв режим ще се добиват,
след като в България има находища на: аквамарин, аметист, изумруд, карнеол, малахит,
родохрозит, рубин, турмалин, туркоаз, флуорит, яспис, опали? Да се допусне ли,
че се готви концесионирането на добива на тези полезни изкопаеми и трябва да
няма изсквания за това, за да се генерира максимална печалба за концесионерите
и ощетяване бюджета на страната?
· На какво основание е приета долната граница
на концесионното
възнаграждение от 4%?
В Румъния долната граница е 6%, в Судан-5%, в други страни има твърд процент,
който достига до 36%, а в някои е по-ниска (Полша-3%), но същевременно корпоративния данък в Румъния е 16%, а в Полша-19%, докато
в България е 10%; В Румъния държавата участва с 20% в смесено с
концесионера дружество. По този начин гарантираният
сумарен ефект от концесионирането остава най-нисък в България–14 %, а в Румъния
– 22% плюс дял от печалбата срещу деловото си участие.
·
На какво основание се приема за рентабилността
максимален процент
от 50%? Тя, рентабилността (съотношението на приходи
спрямо разходи) зависи от нивото на технологията на концесионера и е видна от
технико-икономическата обосновка. На какво основание тя се ограничава? Например при концесията на „Ада тепе“ в Крумовград, рентабилността се доближава до 90% -
открит добив и почти двойно по-високо съдържание на злато и сребро в сравнение
с находището в Челопеч. Дори самата "Дънди прешъс металс" е планирала
срок за възвръщане на инвестициите от 2-4 години.
- Практически максималното концесионно
възнаграждение (КВ) може
да бъде 12%, а минималното 4%, което следва от формулата за процентният размер на концесионното плащане (ПКП):
ПКП = ПКПmin + a (Ro-Rmin), където:
ПКП е процентният размер на концесионното
плащане за съответния период от срока на концесията;
ПКПmin-минималният
процентен размер на концесионното плащане за вида подземно богатство;
Ro се изчислява по формулата Ro =
(СФР : П)х100, в
%, където:
СФР- счетоводният финансов
резултат (печалбата/загубата) по отчета за приходите и разходите/отчета за
доходите за обекта на концесията за предходния период преди начисляването на
разходите за данъци от печалбата;
П - са нетните приходи от продажби
на крайните продукти от добитото подземно богатство за предходния период;
крайните продукти от добитото подземно богатство се определят с концесионния
договор;
Въпрос: Как ще може да се контролира
рентабилността на концесионера след като той може да манипулира счетоводния
резултат така, че да бъде минимална. Концесионерът
може да увеличава разходите
за външни услуги, за разходи за ръководството, за плащане на лихвите по
предоставени кредити от фирмата-майка, а по отношение на размера им и целесъобразността
концедентът не може да се произнесе/оспори. Освен това концедентът не може да контролира фирмата майка и или дъщерните
й фирми, където е възможно да се генерира основната печалба от придобитите
подземни богатства. Пример-„Дънди прешъс металс“ добива в България само
концетрат, а златото се извлича в „Дънди Прешъс Металс Цумеб
Лимитед”-предприятието
за преработка на концетрата, което се намира в
Цумеб- Намибия. Държавата не може да контролира съдържанието на
златото в концетрата, а разчита на информацията от концесионера. От друга
страна рентабилността е по-висока при извличането на метала-злато от
концетрата, но се генерира извън България.
Следва, че за концесионно възнаграждение от 12% може само
да се мечтае.
-
При документацията за концесионна
процедура се изисква финансово-
икономически анализ на концесията, който може да се
използва и за определяне на базовото концесионно възнаграждение. Той обаче
остава само за нуждите на процедурата и не е задължително приложение към
концесионния договор, освен това остава секретен за широката публика. За
текущото определяне размера на концесионното възнаграждение се изработва
финансово-икономически анализ за определен период. Финансово-икономическият
анализ се използва и за доказване приемливия за концедента и концесионера на
срок на концесията (това е по правило, но не се прилага на практика в България
с изключение на концесиите за плажовете). В доклада и проекто-наредбата:
-
няма обосновка как тази наредба колерира с финансово-икономически анализ;
-
защо не се използва концесионното възнаграждение като елемент на финансово-икономическия анализ при състезателна
процедура за избор на концесионер?
-
В чл. 34 на Закона за
подземните богатства е записано:“Концесията за
добив предоставя
право на концесионера:т.4. с допълнително споразумение към концесионния договор
да получи право да допроучи и за срока на концесията да добива полезни
изкопаеми от минните отпадъци, получени в резултат на дейностите по концесията“.
Това е едно пожелание, което концесионерът може и да не
приеме. Случаят с концесията на „Дънди прешъс металс“. Освен многото
публикации, още в 2007 г. Института за пазарна икономика в своя „Социално-икономически анализ на проектите на “Дънди
Прешъс Металс” за добив на ценни метали в България“ препоръчва „Целесъобразно е провеждането на изследвания
от концесионера за извличане на елементи Ge (германият), Ga (галият), Te (телур), Se (Селен) и др., което
би подобрила икономическата ефективност на концесията“. Досега от страна на държавата в това направление нищо не е направено и навярно
фирмата си ги извлича в завода в Намибия и прави допълнителна печалба, без да заплаща
за това.
Цената
на германия е 1900 дол/кг., докато през 2019 г. е достигала 2500 дол/кг.
Цената
на телура и около 500 дол/кг, а на селена от 50 до 80 дол/кг. в зависимост от
чистотата.
В доклада и проекто-наредбата
няма заложени механизми за контролиране на тези възможности с оглед
предовратяване ущърб за бюджета на държавата.
Изводи и заключения:
Ø Анализът
на доклада и проекто-наредбата доказват, че бюрокрацията е
победила обещаваната
промяна. Личи формалност, липса на аналитична и доказателствена част. Този анализ
не засяга другите видове подземни богатства, тъй като те имат по-малко директно
влияние върху бюджета и технологичното развитие на държавата;
Ø Към публикуваните
материали не са приложени справките за
съгласувателни становища и съгласувателните становища по чл. 32 от УПМСНА(устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.
Защо?
Ø
Няма доказателство за спазване на заложената
цел в доклада и записа в
Наредбата: чл. 15 (2) „Базата за
изчисляване на концесионното плащане изразява размера на фактическата или очакваната икономическа изгода от
предоставеното право на концесионера да добива подземни богатства от находището“
и чл. 16. (3)
„Процентният
размер на концесионното плащане е количественият израз на съотношението, в
което получената икономическа изгода се разпределя между концесионера и
концедента“.
Ø В доклада няма оценка
как с новата наредба ще се допринесе за по
пълноценното използване на подземните богатства, в т.ч. за дълбочинното им
преработка в България и развитие на високотехнологични производства. В периода 1986-1989 г. в България беше развито производството на кристали
за нуждите на оптоелектрониката. Обещанията
за стимулиране на високотехнологични производства на база местни суровини
изглежда ще остане само розова мечта;
Ø
В доклада няма и намек за по-активното участие
на държавата при
добива и преработката на подземните богатства, особено при металните изкопаеми,
което обаче се прилага в Румъния, Сърбия и други страни.
Ø
В доклада не се споменава, дали
при разработката на Наредба са взети
под внимание констатациите и препоръките в
одитните доклади на Сметната палата в областта на концесионирането на добива на
подземните богатства от 2016 г. и 2019 г. Може би те не са били известни на
работните групи или са били игнорирани умишлено от тях.
За съжаление в
концесионирането на подземните богатства няма да има особени промени, защото в
Закона за подземните богатства се допуска Министерския съвет да променя и дори да
освобождава от концесионно възнаграждение концесионерите. България ще остане в
лапите на концесионерите със скритата подкрепа на Правителството, независимо от
високо декларираната от него борба срещу възможностите за корупция.
С такива действия на
Правителството угасва вярата както и надеждата за промяна отлита, което
означава, че трябва да дойде промяна на Промяната!
Източници на информация:
-
Проект на наредба за определяне на концесионното
плащане за добив на подземни
богатства по Закона за подземните богатства, https://strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?Id=6795
-
НАРЕДБА
за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение
за добив на подземни богатства по
реда на Закона за подземните богатства Приета с ПМС № 127 от 21.06.1999 г.,
обн., ДВ, бр. 59 от 29.06.1999 г., изм. и доп., бр. 46 от 12.06.2007 г, https://econ.bg/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%B2-%D0%BD%D0%B0-_l.l_i.128083_at.5.html
-
Gold Prices- 100 Year Historical Chart |
MacroTrends,
https://www.macrotrends.net/1333/historical-gold-prices-100-year-chart
-
Silver
Prices - 100 Year Historical Chart | MacroTrends
https://www.macrotrends.net/1470/historical-silver-prices-100-year-chart
-
Copper
Prices - 45 Year Historical Chart | MacroTrends
https://www.macrotrends.net/1476/copper-prices-historical-chart-data
-
Социално-икономически анализ на проектите на “Дънди
Прешъс Металс” за добив на
ценни метали в България, Институт за пазарна икономика, Януари
2007, https://ime.bg/bg/articles/socialno-ikonomicheski-analiz-na-proekti-za-dobiw-na-cenni-metali-w-bylgariq/
-
Отворено писмо до министър Асен Василев, но важно и
за министър Кирил Петков,
https://epicenter.bg/article/Al--Trifonov--Otvoreno-pismo-do-ministar-Asen-Vasilev--no-vazhno-i-za-ministar-Kiril-Petkov-/259090/11/0
16.05.2022 г. Д-р инж.
Александър Трифонов
https://epicenter.bg/article/D-r-inzh--Aleksandar-Trifonov--Shte-zabogateem-ot-kontsesiite-za-podzemnite-bogatstva/282250/11/0
