Стратегията за устойчиво енергийно развитие на Р България до 2030 г. – подигравка с бъдещето на нашата родина

На 10.02. на портала на Министерския съвет за обществени консултации беше публикуван проект на Министерството на енергетиката „Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Р България до 2030 година с хоризонт до 2050“ - http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5872. Анализът на 67-те страници буди недоумение за безпомощността (реална или целенасочена) на нейните автори по отношение на анализи и обосноваване на прогнози, липсата на задълбоченост и обвързване с други национални и сектори стратегии. Основания за тези изводи са следните:  Не е спазена глава ІІІ „Методологични указания за изготвяне на националните стратегии“ на Методологията за стратегическо планиране в Република България. Няма описани дейности, които да гарантират постигането на всяка отделна цел и приоритет.  Eнергетиката се разглежда като самостоятелен и независим сектор в икономиката на страната. А тя е в основата на производството, транспорта, благосъстоянието на населението. Личи негативното влияние от липсата на индустриален профил на икономиката, който е в основата на устойчивото развитие, а не услугите. Стратегията се базира на спазване на директиви и регламенти на Европейския съюз, защото България няма национална политика за интегрирано устойчиво развитие, а управлението на държавата вече 10 години я води към дъното на всички възможни класации.  Пропуснат е един важен регламент на Европейския парламент и на Съвета № 2019/941 от 05.06.2019 г. за готовност за справяне с рискове в електроенергийния пазар. Той определя правилата за сътрудничеството между държавите членки с оглед на предотвратяването на кризи в електроснабдяването, подготовката за тях и управлението им в дух на солидарност и прозрачност и при пълно спазване на изискванията на един конкурентен вътрешен пазар на електроенергия. Не се споменава за разработване на планове за „Готовност за справяне с рискове“ на основание на чл.5, ал.1 от горния регламент чрез Методиката за определяне на най-значимите сценарии при регионална криза в електроснабдяването, разработена от Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ЕМОПС за електроенергия). А регламентите се прилагат директно в българското законодателство, без хармонизиране и одобряване от националните органи. Съгласно този регламент основните групи рискове са: а) редки и крайно тежки природни бедствия; б) случайни опасности, превишаващи критерия за сигурност N-1, и изключителни извънредни ситуации; в) опасности, които произтичат от обстоятелства, включително последици от зловредни атаки и от недостиг на горива. В предложената Стратегия няма: - оценка на изменението на климата върху производството на електрическа енергия (особено при ВЕИ) и достъпа до елзахранване. А цитираният в Стратегията регламент (ЕС) 2018/1999 от 11.12.2018 относно управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата се свързва пряко с проблемите на енергетиката. Според резултати от изследване, цитирано от Франс прес климатът през 2030 г. ще бъде като този от пред 3 милиона години, а според учени от БАН, климатът в България през 2050 г. ще бъде субтропичен. За 10 дни в началото на м. февруари Германия увеличи закупуване на газ от Русия с 49% поради това, че милиони немски слънчеви панели са покрити с дебел сняг и лед, а 30 000 вятърни турбини нищо не произвеждат, дори им необходима енергия срещу замръзване. Как България би се справила с такава ситуация? - няма оценка и план за преодоляване на щетите при случайно или целенасочено (терористичен акт) повреда на носещите конструкции при далекопроводите от 400 и 110 квт.( критерий за сигурност N-1) и други подобни;  Eнергийната сигурност се свежда до: - Наличие на въглища в Маришкия басейн за още 50-60 години; - Възможност за внос на природен газ от 6 източника; - Ресурс на блокове 5 и 6 на АЕЦ“Козлодуй“ за 30 години; - Увеличаване на дела на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г. (27.09%) е прогнозирано следното разпределение по сектори: • 30.33% дял енергията от ВИ в сектор електрическа енергия; • 42.60% дял енергията от ВИ в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане; • 14.2% дял енергията от ВИ в сектор транспорт. Прогноза за нетна инсталирана мощност на електрическите централи, Целеви сценарий /с допълнителни мерки/ 2020 2025 2030 2035 2040 2045 2050 Нетна инсталирана мощност (GW) 12.426 12.699 13.855 13.971 15.819 16.568 19.382 Ядрена енергия 1.889 1.889 1.889 2.889 3.889 3.889 2.000 ВЕЦ 2.508 2.508 2.508 2.508 2.508 2.508 2.508 ВтЕЦ 0.699 0.749 0.948 0.948 1.811 2.723 4.500 ФЕЦ 1.042 1.785 3.216 3.216 3.216 3.277 4.555 Електрически централи на конвен-ционални горива и биомаса, в т.ч.: 6.289 5.769 5.294 4.410 4.395 4.171 5.820 ТЕЦ без технология за улавяне на въглеродния двуокис 0.476 0.328 0.230 - - - - ТЕЦ на лигнитни въглища без технология за улавяне на въглеродния двуокис 3.688 2.967 2.202 1.367 1.367 0.989 0.989 Комбинирани централи на въглища 0.137 0.137 0.087 0.087 0.087 0.087 0.087 Паро-газови централи без технология за улавяне на въглеродния двуокис - - 0.422 0.843 0.843 0.843 2.109 Кондензационни и комбинирани централи на природен газ 1.909 2.084 2.052 1.807 1.790 1.881 2.233 ЕЦ на биомаса 0.080 0.253 0.302 0.306 0.309 0.371 0.335 Геотермални електрически централи - - - - - - 0.066 Източник (B)EST model, E3-Modelling Дяловото разпределение на различните видове енергийни източници ( % ): Вид източник/година 2020 2030 2050 Ядрена енергия 15,20 13,63 10,32 ВЕИ, в т.ч. 34,19 48,16 59,65 ВЕЦ 20,18 18,11 12,94 ВтЕЦ 5,63 6,84 23,21 ФЕЦ 8,38 23,21 23,50 Електрически централи на конвенционални горива и биомаса, 50,61 38,21 30,03 Общо 100% 100 % 100% Прогноза за крайното потребление на енергия по горива и сектори, Целеви сценарий /с допълнителни мерки/ 2020 2025 2030 2035 2040 2045 2050 Крайно потребление по сектори(GWh) 116110 119668 119977 118262 117708 117276 117912 Индустрия 33030 33904 34461 34103 34191 34103 34210 Транспорт 41162 43594 43447 42001 40619 39902 40258 Домакинства 26886 27724 27550 27643 28325 28607 28809 Услуги 14033 14786 14519 14514 14573 14664 14635 Прогноза за крайното потребление на енергия по горива, Целеви сценарий /с допълнителни мерки/ 2020 2025 2030 2035 2040 2045 2050 Крайно потребление на горива и енергия (GWh) 116110 119558 119977 118262 117708 117276 117912 Твърди горива 4190 3286 2180 1704 781 388 282 Нефтопродукти 40436 41348 40108 37386 35438 34170 33682 Природен газ 15704 14489 14540 14713 15031 14880 15278 Електрическа енергия 30408 32354 34203 36438 37785 39057 39241 Топлинна енергия 9457 9865 9758 9583 9609 9543 9331 ВЕИ 15913 17856 19189 18437 18963 19237 20099 Няма отговор на следните въпроси: - на какво се основава повишаване производството на електрическа енергия с 11,5 % в 2030 г. и с 56% спрямо 2020 г. след като: • потреблението в индустрията през 2030 г. нараства само с 4,33 % и с 3,57 % в 2050 г спрямо 2020 г.; • потреблението в услугите през 2030 г. нараства с 3,46% и с 4,29 % в 2050 г. спрямо 2020 г.; • потреблението в домакинствата нараства с 2,47% в 2030 г. и с 7,15 % в 2050 г. спрямо 2020 г. като същевременно населението ще намалява съответно с 6,35 % в 2030г. и с 19,88% в 2050 г. спрямо 2020 г.: - на какво се основава рязкото покачване делът на електроенергията от вятърните централи през 2050 г., близо 4 пъти? - как ще се постигне увеличението от близо 3 пъти делът на електроенергията от фотоволтаични централи, след като към 2030 г. ще са изминали повече от 20 години от първите построени такива и техният капацитет ще е спаднал с около 80%? А кой ще строи нови до 2050 г.? - на какво се дължи нестабилното потребление на природен газ и защо намалява през 2030 г. с 7,4 % спрямо 2020 г. а се увеличава в 2050 г. с 5,7%? Свързано ли това, че има риск при диверсификацията на доставчиците? - какви са вариантите за заместващи мощности в случай, че не се продължи лиценза за експлоатиране на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“, след 2030 г. тъй като той се издава за 10 години? Как внедряването на алтернативно гориво се отразява на лицензирането на блоковете и тяхната производителност ( КПД- коефициент на полезно действие)? - какви са вариантите за заместващи мощности при закриване на въглищните централи? - няма идея и предложения за намаляване загубите от преноса и разпределение на енергия, които за 2019 г. са 434 ктое или около 5047,42 МВтч (1 toe=11.63 мегават часа). Тон на нефтен еквивалент (toe) е единица енергия, определена като количеството енергия, отделена чрез изгаряне на един тон суров нефт; - няма визия за диверсификация на енергопроизводството; - няма обяснение защо намалява потреблението на топлоенергия; - няма визия за използване на научно-изследователски и иновативен ресурс на науката и бизнеса в България за решаване на проблемите при производството и преноса на енергия, в електротранспорта и в бита съгласно т. 5 от приоритетите в Стратегията –„Внедряване на иновативни технологии за устойчиво енергийно развитие“ в т.ч.: • нови технологии за пренос и съхранение на енергия; • нови технологии за ВЕИ и възможности за усвояване в България – напр. плаващи ВЕЦ, водородно-кислородни смеси(ННО) и др. - няма обвръзка с политиката на ЕС и света в областта на водородната енергетика; - няма оценка за инвестициите, които ще са нужни за реализиране на Стратегията, респ. кои ще бъдат източниците за финансиране и степен на надеждност и вероятност за тяхното реализиране? - няма анализ на цените на различните видове енергии и как те ще се отразят на икономическото развитие на страната и върху благосъстоянието на населението? - няма анализ геополитическите процеси и отражението им върху устойчивото енергийно развитие на Р България; Изводи:  Този анализ не изчерпва всички слабости на представената Стратегия;  От анализа на данните в предложената Стратегия се вижда, че няма визия за развитие на индустрията в България. Дори и да се приеме, че ще се намалява енергоемкостта на произвежданата продукция, нарастването на потребление на електроенергия в индустрията с около 4% гарантира: - неустойчиво и силно зависимо икономическо развитие на страната; - стабилно изоставане на страната спрямо Европа по отношение на средното ниво на брутен вътрешен продукт на човек от населението. България ще остава най-бедната страна в Европа. При липса на убедителни обосновки и на отговори по изброените по-горе въпроси Стратегията за устойчиво енергийно развитие на България може да се разглежда като фантазия на служители, без чувство за отговорност за бъдещето на България. Заключение Уважаеми господин премиер, Моля Ви да отделяте повече време за запознаване с подготвяните материали от членовете на Вашия екип вместо да обикаляте страната, защото с нескопосано законодателство и с такива документи Вие като главнокомандващ на българската икономика априори сте загубили битката за бъдещето на България и нямате място в него. Защото не бива след 144 години да звучи все по-актуално характеристиката на Константин Иречек за българите - „Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните“. 16.02.2021. Д-р инж. Александър Трифонов Източници на информация: - Регламент на Европейския парламент и на Съвета № 2019/941 от 05.06.2019 г. за готовност за справяне с рискове в електроенергийния пазар, file:///D:/Energy%2021/%D0%A0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5_BG_TXT!!!!!!!!!!!!!!!!!!!.pdf - Годишен отчет за изпълнението през 2019 г. на Националния план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 г., https://seea.government.bg/documents/Otchet_NPDEE_2019_22.07.2020.pdf - Българите ще живеят в субтропичен климат през 2050 г. https://www.mediapool.bg/balgarite-shte-zhiveyat-v-subtropichen-klimat-prez-2050-g-news177964.html - Регламент (ЕС) 2018/1999 от 11.12.2018 относно управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32018R1999#:~:text=%D0%A0%D0%95%D0%93%D0%9B%D0%90%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%A2%20(%D0%95%D0%A1)%202018/1999%20%D0%9D%D0%90%20%D0%95%D0%92%D0%A0%D0%9E%D0%9F%D0%95%D0%99%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%AF%20%D0%9F%D0%90%D0%A0%D0%9B%D0%90%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%A2%20%D0%98%20%D0%9D%D0%90,%D0%BD%D0%B0%20%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0%20%D0%B2%20%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0,%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 https://pogled.info/bulgarski/strategiyata-za-ustoichivo-energiino-razvitie-na-rb-do-2030-g-podigravka-s-badeshteto-na-nashata-rodina.126169

ГОЛАТА КОРУПЦИОННА ПОЛИТИКА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

ГОЛАТА КОРУПЦИОННА ПОЛИТИКА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО Наскоро станахме свидетели на нещастно съвпадение при появата на: - Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България (2021 – 2027г.) на 27.01.2021г. - Изследване за нивото на възприятие на корупцията на международната организация „Прозрачност без граници“ за 2020 г. на 29.01.2021 г. - Икономически преглед на България, изготвен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) на 29.01.2021 г. Това съвпадение показа целенасочена безпомощност на правителството в бутафорната му борба с корупцията през последните 10 години. Основанията за това твърдение са следните: І. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие От ОИСР очакват да видят подобряване в управлението на държавните дружества с прилагането на Закона за публичните предприятия, който беше изготвен с помощта на експерти от организацията. Те припознаха като проблем и ползването на in-house договори вместо търгове за обществени поръчки при големи инфраструктурни проекти, като очакванията са тази практика да бъде ограничена. Зам. финансовият министър Маринела Петрова заяви, че тази бележка е отчетена и ще се работи по нея. А защо трябваше да се стига до тази забележка? Печатът от ОИСР за качество на управлението на държавните компании е част от изискванията пред България за влизане в еврозоната. При констатациите и препоръките се открояват следните записи: • Общините имат ограничени възможности и стимули за сътрудничество при подобряване на ефективността на предоставянето на услуги. Вероятно основание - отмяна закона за публично-частно партньорство при липса на достатъчен финансов ресурс в общините за провеждане на икономическа и социална политика в полза на населението. А в закона за концесиите се въведоха т.н. „несамофинансиращи се“ концесии, при които, ако концесионерът няма достатъчно приходи, то концедентът (държавата или общината) трябва да му доплащат вкл. и за печалбата му. А всичко това е източник на корупция. • Да се въведат условията за прилагане на Закона за публичните предприятия от 2019 г. за съответните публични агенции, включително общинските органи. Вероятно основание е забавяне включването в управляващите органи на независими експерти, за да се осигури по-голяма прозрачност и ограничаване на корупцията при изразходване на бюджетни средства. • Да се увеличи разкриването и прилагането от страна на Органа за защита на конкуренцията на санкциите срещу картели и предприятия, които злоупотребяват с монополно/пазарно господстващо положение. • Въвеждане на регулиране на лобирането, включително кодекс за поведение на лобистите с членове на парламента. Вероятно основание за това е, че лобизмът е пряко свързан с корупцията, поради което в развитите страни има специален закон за лобизма, а в България всички опити в тази насока се отхвърляха от управляващото мнозинство. ІІ. Според доклада на „Прозрачност без граници: - Индексът за възприятие на корупцията в България през 2019 година е 43 пункта, като с това страната заема 74 място в световната класация. Нивото на корупцията в държавата се определя от стойността на индекса. Възприета е общата дефиниция на корупцията: “злоупотреба с обществено положение за лично облагодетелстване.” В рамките на регионалната класация на държавите-членки на Европейския съюз страната ни продължава да заема последно място (средната стойност на индекса ЕС 64,32). - България е включена за двадесет и втори път в изследването на Transparency International. В сравнение с предходната година индексът бележи незначително повишение от 1 пункт.

- За периода 2012 – 2019 г. има основание за критична оценка – липсва съществен напредък в противодействието на корупцията, като на фона на положителното развитие при значима част от държави-членки на ЕС (като например Естония, Чехия, Гърция), индексът на страната откроява тенденция на сериозно изоставане.

Промяната от една точка в резултата на Индекса не е статистически значима, като в тази връзка следва се вземат предвид две обстоятелства: - стойности на индекса под 50 пункта са показател за систематичен проблем с корупцията и за неефективна борба с нея; - за отбелязване на съществен напредък е необходимо подобрение на резултата със статистически значимо повишение над 3 пункта. Резултатът през 2019 г. не позволява на страната да се придвижи напред от последното си място в класацията на Европейския съюз. Държавите се оценяват по скала от 100 (ниско ниво на корупция) до 0 (високо ниво на корупция). Необходими са минимум 3 изследвания за всяка държава, включена в изследването. Този комплексен индикатор измерва нивото на корупцията в публичните институции в 180 държави. Определя се на базата на 13 различни изследвания, проведени от 12 независими една от друга международни институции и изследователски организации, като се основава на аналитични доклади, оценки и възприятия на чуждестранния бизнес, академичните среди и анализатори на политическия и икономическия риск като Economist Intelligence Unit, Freedom House, Global Insight – Център за изследване на световните пазари, Институт за управленско развитие (Център за световна конкурентноспособност), Университета в Гьотеборг (Институт „Модели на демокрацията“), Фондация „Бертелсман“, Световната банка, Световния икономически форум, Група за оценка на политическия риск. Този индекс, респ. оценката за България дава отговор, защо традиционно намаляват чуждите инвестиции в България и управляващото мнозинство трябва да даде отговор защо 10 години не подобри този индекс. Сякаш то е работило срещу международния авторитет на страната като партньор в международното икономическо сътрудничество. III. Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България (2021 – 2027г.) Анализът на тази стратегия показва безпомощност и формалност при решаването на този проблем, защото: - Няма оценка как се прилагат и какъв е ефектът от заложените приоритети и мерки в Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2015-2020). Както се вижда от горните данни индексът за нивото на корупцията не се е изменял в периода 2012-2020 г. Но явно той не е важен за Правителството или то не иска да влиза в такъв анализ, за да не се самоизобличи в толериране на корупцията; - Няма информация по изпълнението на Плана за реализация на тази стратегия за 2015-2020, в т.ч. колко и какви парични награди са дадени на разследващи журналисти, длъжностни лица и граждани, които са подали сигнали за корупция и са довели до ефективни присъди или санкции на уличените лица, съгласно мярка 6.2 на приоритет 6 „Създаване на среда за обществена нетърпимост към корупцията“. Практиката показва, че сигнали има, но присъди няма, защото корупцията е на върха на управлението на държавата; - В новото издание за периода 2021-2027 г. отново са заложени мерки, които симулират желание за борба срещу корупцията като: • Надграждане на капацитета на институциите, свързани с превенция на корупцията в областта на обществените поръчки; • Надграждане на дейността по ротация на служителите, работещи на рискови за корупция места; • Надграждане на дейността по изготвяне на антикорупционни планове и изготвяне на методика за оценка на ефективността от изпълнение на антикорупционните планове; • Въвеждане на инструменти за противодействие на корупцията и насърчаване на почтеността в работата на държавните предприятия; • Приобщаване на бизнеса за създаване на нетолерантна към корупцията среда чрез почтено поведение (интегритет); • Организиране на информационни и образователни антикорупционни кампании; • Проучване на добрите практики, разработване и обсъждане на концепция и предлагане на мерки за уреждане на лобистките дейности в Република България; • Мониторинг за изпълнение на антикорупционните политики;. В пътната карта за реализиране на стратегията с предложените мерки се предвижда: - Продължаващо обучение на експерти, служители и т.н.; - Подобряване на координацията между институциите; - Нова бюрокрация - в т.ч. и постоянен секретариат към Националния съвет по антикорупционни политики (НСАП); - Постоянни анализи на наредби, закони` (над 300 секторни закона), антикоруционни планове и т.н. В Насоките за изработване на антикорупционните планове дори се допуска съгласно чл.4(1), че „Антикорупционните планове се превръщат във формалност, в случай на преповтаряне на задълженията, регламентирани в закон или подзаконов нормативен акт, които съответните административни или длъжностни лица трябва да изпълняват по силата на самия закон като конкретни мерки (напр. провеждане на конкурси за държавни служители, провеждане на обществени поръчки при изразходване на средства в съответствие със ЗОП); Изводи: - В нито един документ на Правителството не се споменава и препоръчва внедряването на стандарта БДС ИСО 37001 „Системи за управление за борба с подкупването, изисквания с указания за прилагане.“ Стандартът ИSO 37001 предвижда изисквания за създаване, внедряване, поддържане, преглед и подобряване на системата за управление срещу корупцията. Този стандарт е предназначен за всички видове организации от всеки сектор и за всякакъв вид подкуп, с който те могат да се сблъскат. Освен това, тя може да бъде приложена като самостоятелен стандарт или да бъде интегрирана с други системи за управление. Сертификацията по ISO 37001 води до: • Намаляване на рисковете от подкупи чрез прилагане на финансов контрол на ранен етап; • Непрекъснато подобряване на практиките за борба с подкупите; • Придобиване на конкурентно предимство; • Гарантиране, че бизнес партньорите и клиентите са уведомени за въведените и ефективно функциониращи практики срещу подкупите; • Привличане на нови бизнес партньори; • Предотвратяване, откриване и справяне с рисковете за подкупи; • Нарастване на международното признание; • Насърчаване на доверието; • Предотвратяване на конфликт на интереси; • Насърчаване на културата срещу корупцията; Логично възниква въпросът, защо от юни 2016 г., от когато стандартът БДС ИСО 37001 е в сила, той не се прилага от Правителството, а се прилагат мерки, с които формално се отчита дейност, и но нямат никакъв реален ефект върху борбата с корупцията. Отговорът е също така логичен: за да живее корупцията. Имитира се дейност. Например в плана на Агенцията за публичните предприятия за 2020 г. са били заложени проверки на 5 незначителни като приход в държавния бюджет концесии (3 държавни и 2 общински) като тези за блатното кокиче, за минерална вода, конна база „Хан Крум“. И за тези дейности се предоставят от държавния бюджет финансов ресурс от 300 000 лв. за командировки, дълготрайни активи, обучение, квалификация и за консултански услуги. Същият ресурс се предоставя и за 2021 г. отново за командировки, дълготрайни активи, обучение, квалификация и за консултански услуги. В плана за 2021 г. са включени отново 3 държавни и 2 общински концесии и отново с несъществен принос в държавния бюджет като концесията за Спортна база и Хигиенна баня в гр. Сандански, Къща-музей „ Андрей Николов“ в гр. Враца, хижа „Селимица“ в с. Кладница и язовир „Осиковица“ в с. Осиковица. Логично следва въпросът: „Толкова ли са неквалифицирани назначените служители за контрол на концесиите, че е необходимо непрекъснато обучение и заплащане за външни консултански услуги. Не е ли това вратичка за корупция срещу получаване на положителни одити на концесиите? Бариерите за корупцията са крайно и ниски и са заложени в съответните закони. Например в: • Закона за концесиите, където в чл. 195 срещу „Злоупотреба със служебно положение“ на най-високо ниво максималната административна глоба е само 50 000 лева; • Чл. 54 от Правилника за приложение на Закона за публичните предприятия към Договора за управление или за контрол, отговорността при неговото неизпълнение се свежда до парична гаранция в размер на не по-малко от три месечни- брутни възнаграждения; И двете санкции са мизерни спрямо щетите, които могат да се нанесат на държавния бюджет и спрямо подкупа, който може да се даде срещу прокарване на корпоративни, политически или други интереси. Борбата с корупцията се превръща в шоу и показване на мускули от страна на правораздавателните институции. А според Джесика Ким, постоянен съветник по юридическите въпроси към посолството на САЩ в България "За разлика от глобалната пандемия от COVID-19, ендемичната корупция в България не може да се лекува с единична или двукратна ваксинация. Това е заболяване, което изисква продължително лечение, усилие и воля. Отчетността започва от лидерите на България, във всяка партия, на всяко равнище, които да подкрепят принципа, че никой не е над закона, включително самите те". Корупцията е като раковото заболяване, предадеш ли му се и то ще те унищожи. Съгласни ли сме, да бъдем унищожени от корупцията, след като вече е на показ грозната й голота? 8.02.20121 Д-р инж. Александър Трифонов https://pogled.info/bulgarski/golata-koruptsionna-politika-na-pravitelstvoto.125978