четвъртък

Управленски консултант



УПРАВЛЕНСКОТО КОНСУЛТИРАНЕ И ДЪРЖАВАТА ВЪВ ВИРТУАЛНА ПРЕГРЪДКА
Вярно, логично и обоснована е твърдението, че територията на управленското консултиране е бизнеса, независимо какъв е той – частен, държавен/общински, корпоративен. И на тази територия се реализират 6-те У( на английски 6 М):
-         Управление на стратегическото развитие, респ. позициониране на компанията в обществото и пазара;
-         Управление на персонала – като взаимоотношения/климат, развитие, стимулиране,
-         Управление на производствения цикъл – независимо дали е свързан с производство на блага или предлагане на услуги, като ниво на технология, обновяване на оборудване, входяща и изходяща логистика, конкурентноспособност, качество и удовлетворение;
-         Управление на финансовите потоци – като условие за устойчиво развитие,  устояване на кризи и взаимодействие с източниците на финансов ресурс/печалба;
-         Управление на иновационната политика – като изискване за просперитет, конкурентноспособност,
-         Управление на маркетинговата политика –прогресиращо присъствие на местния и международния пазар, изграждане на привлекателен образ на надежден партньор за доставки и инвестиции;
Често проблемите на компанията:
o   произтичат от несъгласуване на отделните политики;
o   от недостатъчни познания за успешни действия в изброените по-горе направления;
o   недопустима инерция или частични, понякога и погрешни действия при прилагане на измененията в нормативната уредба на държавата, респ. спорадична и/или неправилна реакция;
     Именно поради тези причини се налага необходимостта от ползване услугите на управлениския консултант, защото той има и/или може да събере и организира екип от специалисти, които да решат проблемите на компанията, респ. да изградят адекватна на ситуацията организация на дейността на фирмата и фирмена култура.
 При реализиране на основните направления на управленското консултиране, консултантът:
-         установява специфични за конкретния клиент фирмени нормативи, правила, взаимоотношения;
-         получава достъп до конфиденциални за конкуренцията данни и информация;
-         установява ефекта от влиянието на държавната политика върху дейността на конкретния клиент;
Вследствие на  гореизложено произтичат:
-         моралното и професионалното задължение на консултантът да оповести своевременно своето отношение към съответната държавна политика или нормативен акт;
-         държавата да се интересува и да търси и предизвиква консултанта за реакция по отношение проблемите на взаимоотношенията на държавата с бизнеса;
За да проработят ефективно тези взаимоотношения и задължения трябва:
-         консултантите да утвърждават своето място в общественоикономиче-ския живот на страната чрез:
o   доказуем и прозрачен контрол на тяхната компетентност;
o   етичен кодекс спрямо клиентите и държавата;
o   прозрачно и обосновано/аргументирано лобиране при изискване на промяна на нормативна уредба, регулиране на взаимоотношения в бизнес-средата и между държавата и бизнеса;
-         консултантите да защитават тази високоотговорна професия чрез професионална организация ( пример „БАУКО“), която да установява изисквания за компетентност и професионална квалификация, принципи на поведение, етика и морал в отношенията;
-         професионалната организация да защитава своите членове и респектира със своята дейност държавната организация и представителите на публичната власт в рамките на почтено и взаимоизгодно сътрудничество;
-         държавата да приеме тази професионална организация като нужен и полезен партньор и чрез нея към нейните членове, като предлага и осигурява присъствието на нейни представители в структурите за обществен мониторинг и контрол на провежданите държавни политики;
 Необходимостта от активни и ползотворни взаимоотношения между държавата и управленските консултанти е заложена:
-         в изискването, заложено в Закона за нормативните актове за оценка на въздействието на нормативните актове преди тяхното приемане и общественото обсъждане на тези оценки. Именно умението на организациите за управленско консултиране и нейните членове да сформират компетентни екипи по всеки възникнал проблем/въпрос гарантира изработването на професионално становище и препоръки;
-         в регламентите Европейската комисия свързани с реализирането на Лисабонската стратегия за икономически растеж и просперитет на страните-членки на Европейския съюз. Типичен пример е регламент 1303/2013, който изисква финансов инженеринг при използване средствата от Структурните и Кохезионния фонд на ЕС и оптимално привличане на частен капитал при разработване и реализиране на инвестиционни проекти и особено при прилагане на интегриране на различни по финансова ефективност проекти, но с общ положителен финансов резултат и със значителен социален ефект, ползи за обществото;
-         в международното присъствие и регламентация на управленското консултиране;
Тази виртуална прегръдка между държавата и организацията за управленско консултиране и чрез нея с нейните членове, трябва да бъде осезаема чрез регламентиране на взаимоотношенията – правно, нормативно, професионално. Това регламентиране трябва да се простира и върху присъствието на членовете на организацията за управленско консултиране в обществени професионални и научни структури на секторно и браншово ниво.
Успешното развитие на отделната компания, бранш, сектор, икономическо или научно направление ще гарантира устойчиво и проспериращо развитие на цялата държава и принос за това имат възможността и задължението управленските консултанти. Да носиш квалификационната степен – управленски консултант ( СМС ) трябва да бъде чест и гордост за всеки специалист, насочил се в тази професия, а държавата да разчита на тяхната компетентност, коректност и обществено присъствие.
Виртуалност в реалността е пътят за усъвършенстване на обществено-икономическите взаимоотношения в името на благоденствието на населението и просперитета на държавата.

17.03.2017 г.
                                                    Д-р инж. Александър Трифонов СМС

понеделник

С регионалното развитие доникъде



С регионалното развитие доникъде
На 1.03. т.г. беше публикуван на страницата на Министерския съвет за обществени консултации отчетният доклад за изпълнението на Националната стратегия за рeгионално развитие 2005-2015 г. с краен срок 31.03. http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=2568. Реакцията на обществото е отчайващо ниска, което означава, че този доклад ще бъде приет, без да се извадят поуки от него. А каква е истината:

Приоритет 1: Повишаване на регионалната конкурентоспособност и интегрирано градско развитие
„Достигнатите нива на дял на БВП по райони от средния за районите в ЕС показва, че темповете на икономическо развитие и растеж са ниски в 5 от районите от ниво 2  и не допринасят за намаляване на изоставането в икономическото развитие.“
Коментар:
1. Такава формулировката не показва истината, а тя е отчайваща.
Брутен вътрешен продукт (БВП)  на глава от населението в България и Европейския съюз (ЕС) в евро по данни от  НСИ
Година
2005
2006
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
Б-я
4200
4500
4900
5200
5100
5200
5300
5300
5400
5500
5700
Ръст %
107,7
107,4
107,9
106,5
96,9
102,0
104,5
100,6
101,4
101,9
104,3
ЕС
27900
28700
29400
29400
28000
28500
28900
28500
28400
28700
29200
2. Забавя се темпа на растеж на БВП на глава от населението, като той е по-нисък спрямо 2005 г. Общо за периода 2005 – 2015 г. ръстът на БВП на глава от населението е 36%, а за периода 1996 – 2005 г. е 45%.
3.  Спрямо средния БВП изоставането на България е 6,6 пъти през 2005 г. и намалява едва с 30% - до 5,1 пъти през 2015 г. или средно с 3% на година. Това означава, че е изравняването е невъзможно в рамките на един човешки живот, тъй като и средният БВП в ЕС и нарастнал 4,6%.

Заетите научно-изследователски кадри са нараснали значително, за периода 2005-2014 г. За този период се наблюдава повишение на персонала, зает с научноизследователска и развойна дейност (НИРД), с 36,7%, което е обнадеждаващо по отношение иновациите и технологичното обновление в следващите години.
Заетите във високо-технологични производства през 2015 г. са 16,6% от всички заети, при 14,9% през 2008 г. Най-малко са заетите кадри в сферата на науката и иновациите в Северозападния район – 3,4%.“
Броят на подкрепените МСП, които въвеждат в употреба нови технологии/ продукти, общо за страната е 662, финансирани по ОП „Конкурентоспособност“ за изминалия програмен период. Този брой е твърде ограничен на фона на общия брой на МСП, за да се постигне чувствително въздействие върху конкурентоспособността на българската икономика и да се постигне по-значим икономически растеж.
Коментар:
1. От приведените данни личи един парадокс – увеличава се броят на кадрите заети в НИРД, а делът на високотехнологични продукти в българския износ от 6,5% през 2009 г. спада на 3 % през 2014 г.  Поради това, че няма разбивка в кои сектори е това увеличение на кадрите, би могло да се предположи, че:
- те са в по-голямата си част в научната сфера – БАН, институти, ВУЗ;
- или те не са занимават с разработването на нови продукти, респ. тяхната дейност не води до създаване на конкурентноспособни нови изделия в областта на високите технологии;
2. В същото време делът  на високотехнологични продукти в износа на:
- Румъния е 10,9%
- Словакия 17,9%
- Унгария 29,5%
- Естония 13,9% и т.н.
Източник: Ewa Lechman, Changing Patterns of Export of Goods versus Macroeconomic Competitiveness. Gdansk University of Technology. February 2014., http://www.scci.bg/print.php?sid=8525
            3. МСП, които са въвели нови технологи и продукти съставляват само 0,2% от всички действащи към 2014 г. , което показва, че технологичната база на икономиката в България не създава условия за технологични пробиви и в повечето от тях основната им дейност е работа на „ишлеме“.

 В подкрепа на интегрираното развитие на градовете и укрепване на взаимовръзката град-регион са разработени  36 интегрирани планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) на големи градски агломерации. Тези стратегически документи ще бъдат основа за интегрирани инвестиции в градските територии в периода до 2020 г. и за приоритизация на  проектите.
На по-късен етап са разработени още 31 нови ИПГВР за  по-малки градове, които са от важно значение поради тяхната специфика, че  имат  функцията да интегрират интервенции в подкрепа не само на градовете, но и да спомогнат за взаимовръзките град-хинтерланд-регион“
Коментар:
1. Не се споменава, че тези планове са извършени със средства от ОП“Регионално развитие“, като методическите указания за тяхното разработване бяха утвърдени едва през 2012 г. По този начин частично бяха изпълнени решенията на министрите, отговарящи за развитието на градското развитие и териториалното сближаване от 24-25 май 2007 г. - хартата от Лайпциг, а така също и последващата декларация на същия орган от Толедо през 2010 г.
2. Разработени са 62 плана за ИПГР и не се споменава, че останалите 195 града ( едва 24% ) няма да имат такива планове, защото нямат финансовия ресурс, а държавата не заделя такъв за тази дейност.
3. За незнайно на какви принципи избрани 39 общини от ЕК ще бъдат предоставени 1,4 млрд. лева за реализиране на тези планове. А за останалите градове?
4. В бюджет 2017г. за финансово оздравяване са избрани само 36 общини от общо 170 нуждаещи се, което поражда впечатлението, че се прилага изискването на вярност към Правителствената политика. Същият подход ще се приложи и спрямо общини, при които бяха констатирани от нарушения от ЕК при усвояване на средства по оперативните програми  размер на коло  300 мил. лв.  ( 233 проекта ) като 80%  ще се опрощават поради липса на опит, а 20 % ще се удържа от субсидиите) – т.е няма виновни, защото преразходите са отишли за партийните централи. http://www.segabg.com/article.php?id=828941
С това още повече се засилва антагонизма между градовете и регионите, а устойчивото развитие на страната като цяло няма да бъде реализирано.

Приоритет 2: Развитие и модернизация на инфраструктурата, създаваща  условия за растеж и заетост 
„До края на 2015 г. са завършени 6 пречиствателни станции за отпадъчни води. Така броят на готовите ПСОВ е общо 50, от планираните 58 станции. До момента са положени и 2550 км. водопровод и канализация на територията на повече от 80 населени места. Голям брой проекти за изграждане на канализационна мрежа и ПСОВ са реализирани в крайбрежните черноморски общини и курорти
Изградени са регионални системи за управление на отпадъците, а населението, включено в организираните системи за събиране на отпадъци, многократно нараства спрямо 2005 г. Към 2014 г. относителният дял  на населението, включено в организираните системи за събиране на битовите отпадъци в районите от ниво 2, варира между  99,9% в СЦР и  98,7% в СИР.“
Коментар:
1. Отчита се дейността само за проекти, които се финансират от ОП“Околна среда“. Няма информация дали държавата или общините са изградили такива станции с държавна помощ или със собствени средства. Няма анализ какво е положението за останалите 200 общини. А състоянието е следното:

        СЕЛИЩНИ ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ ЗА ОТПАДЪЧНИ ВОДИ (СПСОВ)
                        ПО РАЙОНИ ЗА БАСЕЙНОВО УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДИТЕ

Райони за басейново управление

2010
2015


България
СПСОВ, общо (брой)
79
163


Първично пречистване
13
9


Вторично пречистване
50
91


Допречистване след вторичното (третично)
16
63


  В това число: с капацитет над 2000 еж
62
105


Първично пречистване
9
6


Вторично пречистване
37
38


Допречистване след вторичното (третично)
16
61







Извод: Повече от ½ от общините (общо 264) нямат изградени пречиствателни станции, а само 80 от действащите са изградени през последните 10 години и отговарят на европейските изисквания.
2. Няма нито една дума за изпълнението на националния план за управление на утайките от пречиствателните станции, а техният обем е около 100 000 тона. Съгласно този план:
 - прекратяване на депонирането и нецелевото временно съхранение на утайки до 2015 г.;
- гарантиране на оползотворяването на 100%  от общия обем утайки до 2015 г .;
- започване на използване на утайките за производство на енергия до 2015 г.;
3. По отношение на управлението на отпадъци няма информация как е изпълнено задължението на изграждане на депа. Към 20.01.2016 г. са изградени 18 регионални депа по ОП“Околна среда“, а от 264 общини. Няма оценка колко общини са обхванати със съвременни депа за отпадъци и инсталации за оползотворяване/рециклиране на отпадъците. Навярно защото положението е трагично.

Приоритет 3 „Подобряване на привлекателността и качеството на живот в регионите и развитие на устойчив туризъм“
 „През 2015 г., общият брой на заведенията за болнична помощ възлиза на 348, което е с 40 повече, спрямо техния брой през 2005 г. Новооткритите лечебни заведения за извънболнична помощ  по райони са, както следва: СЗР – 36, СЦР – 29, СИЗ – 20, ЮИР – 64, ЮЗР - 171, ЮЦР – 59 бр.“
Коментар:
1. Няма анализ на достъпа до медицински услуги, а именно:  
- недостиг на лекари ( общо за страната 85), по отношение на необходимите лекари по специалности в първичната извънболнична помощ  цифрата е 471?  и легла;
         - окомплектованост на заведенията с апаратура за комплексно лечение и профилактика;
         - логистична достъпност на тези заведения от обслужваните населени места;
Положението е трагично и затова не се анализира;

„С най-висок коефициент на безработица към 2015 г.  по данни на Евростат е Северозападен район 12,1%. В сравнение с 2005 г. намалението на коефициента е с 0,5%.  В четири от останалите райони се наблюдава по-голямо намаление на безработицата, като  към 2015 г. тя е в СЦР - 10,6%, СИР - 10,3%, ЮЗР - 6,7% и ЮЦР - 9,2%. Само в Югоизточен район се констатира увеличение на безработицата спрямо 2005 г., като  към 2015 г. тя е  10,4%.“
Коментар:
Коефициентът на безработица е съпоставим със средния в европа, но докато в европа безработицата е вследствие на внедряването на нови, високопроизводителни технологии с минимум използване на човешки труд, то в България тя е вследствие на липса на достатъчно производствени мощности.

„По отношение подобряването на образователните услуги през анализирания период  са изпълнени проекти за подобряване на качеството на образованието и обучението в съответствие с потребностите на пазара на труда, за изграждане на икономика, основана на знанието.“
 Коментар:
Извод без обосновка и в противоречие на безброй констатации от работодатели за липса на квалифицирана работна ръка.

Приоритет 5: Укрепване на капацитета на регионално и местно ниво за подобряване процеса на управление на регионалното развитие
„Обучени са над 40 000 служители на местната администрация с цел изграждане на модерна, ефективна и ориентирана към потребителите администрация, повишаване на административния капацитет и подкрепа за правилното и ефективно изпълнение на схемите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, осигуряване на по-добра усвояемост на фондовете на ЕС“.

Коментар:
1. Обучението на служителите и основно за сметка на ОП“Административен капацитет“. Не се прави обаче анализ за текучеството на тези кадри и защо постоянно се откриват пропуски в документацията и процедурите при усвояване средствата на ЕС. Вероятно защото ще се установи сянката на корупцията.

 Стратегическа цел 1 „Постигане на ускорено развитие на българските райони и доближаване до средните равнища на развитие на регионите в ЕС”
„Стратегическа цел 1 може да бъде определена като частично изпълнена по отношение някои от заложените макроикономически показатели. Въпреки достигането на целевите стойности на някои от индикаторите установеното въздействие върху икономическото развитие на българските райони не показва преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия. Голяма част от регионите ни са в  категорията на най-изоставащите в развитието си в рамките на ЕС.“
Коментар:
Как може да се твърди, че тази цел е частично изпълнена след като само един от регионите в България – Югозападния ( в който влиза и област София) се отделя от дъното на най-изоставащите региони в Европа.

Стратегическа цел 2 „Намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия чрез развитие на вътрешния потенциал на районите и градовете
„Степента на постигане на се определя като средна, базирайки се на оценката за изпълнение на Приоритет 3 и 5. Въпреки това, към момента на извършване на оценката се констатира, че междурегионалните различия продължават да нарастват по отношение на дела на БВП на всеки от районите на ниво 2 в общия БВП на страната. Въпреки постигнатите значими резултати по отношение развитието на седемте големи градски центъра, териториалното въздействие върху развитието е ограничено в периода 2007-2013 г. Независимо от водещата роля на големите градски центрове по отношение на икономическото развитие и предоставянето на публични услуги за голяма част от населението на страната, съсредоточено в тях, остава пренебрегната  ролята на средните и малки градски центрове като балансьори на големите градове и също така създаващи условия за ефективно използване на териториалния потенциал за развитие,  както и за прилагане на интегриран подход по отношение на градските инвестиции.“

Коментар:
1. Манипулацията при оценка на изпълнението на приоритетите води до изкривяване на степента за постигане на тази цел.
2. Отново се  потвърждава, че за реализирането на стратегията се е разчитало основно на финансиране от Ес за програмния период 2007-2013, а държавата само създава и отчита документи.
3. Потвърждава се и  недопустимото отношение на Правителствата през този период към балансираното регионалното развитие, като се даде приоритет на седем областни града ( чрез инструмента „Джесика“), за да се търси бетониране политическото присъствие на управляващата партия. Тази ситуация още повече влошава и усложнява бъдещи действия за намаляване междурегионалните различия. Допълнително към това в Споразумението за партньорство за програмния период 2014-2020 Правителството е отказало да се прилагат подходът за интергирани териториални инвестиции, въведен в Регламент 1303/2013 с основание, че ще се разработва Специална програма за развитие на Северозаподния регион. Такава беше разработена, но не обезпечена с финансиране. Работа на халос, но дори във вреда по отношение използването на средствата от фондовете на ЕС.

Изводи:
1. 10-годишна стратегия се отчита с доклад от 35 страници.
2. Данните и констатациите са дефинирани и подбрани услужливо, за да може бюрокрацията да защити своето присъствие в обществено-икономическия живот на страната.
3. Направените предложения са общи и обтекаеми, няма и дума за стимулиране създаването на производствени мощности, няма обвързаност с другите стратегии, с плановете за устойчивото развитие, за които бяха похарчени милионни левове от европейските фондове. Вместо субсидии/субвенции за развитие на общинска икономика се предоставят такива срещу увеличение на данъци и икономии при разходите. А икономията е майка на мизерията. Накъде се води България при такъв подход?
4. Излиза наяве истината, че държавата нехае за регионалното развитие, използва го реализация на своите политически интереси, а не в полза на населението. А когато една държава не се грижи със собствени средства и сили за своето регионално развитие, тя е обречена на упадък и неуважение от икономическия свят.
5. Такава ще бъде съдбата и отчетите на действащите стратегии, след като обществото не търси отговорност от управляващите за тяхното изпълнение.
6. Необходимо е при разработването на стратегии обществото да взима по-активно участие и особено по-отношение на целите и критериите за отчитане на тяхното постигане, както и гаранции за тяхното финансово осигуряване. Държавата трябва да търси обществото още на етап разработване на съответните стратегии, а не само при ограничено обществено обсъждане
7. Стратегиите трябва да се приемат от Парламента, а не само от Министерския съвет, за да може да имат по-дългосрочна валидност и да бъдат задължителни за всички правителства, които ще управляват държавата за периода на стратегията. Това трябва да важи и законите, за да има предвидимост в обществено-икономическите отношения и по отношение на местния бизнес и по отношение на привличането на инвестиции. Пример – опита за отмяната на закона за публично-частно партньорство и ограничаване по-този начин привличането на инвестиции в интегрираните териториални инвестиции, в науката, образованието и т.н.

Заключение: Няма светлина на хоризонта на бъдещото на България и тя ще намалява ако се продължи в това направление и с този подход, особено след 2020 г. когато вече няма да има грантове от Европейския съюз. А бъдещото се кове днес. И това важи за Правителство, Парламент, партии и общество.

22.03.2017 г.
                                                                  Д-р инж. Александър Трифонов