вторник

Как Европейската комисия управлява фондовете на Европейския съюз

Как Европейската комисия управлява фондовете на Европейския съюз ( Изводи и поуки от доклада на Европейската сметна палата) Сметната палата на Европейския съюз, на заседанието си от 9 ноември 2020 г., прие своя Доклад относно изпълнението на бюджета на ЕС — състояние в края на 2019 година и беше публикуван на 13.11.2020 г. По констатациите в него нямаше обсъждане и дискусии по разбираеми причини: - Едва ва 11 февруари 2021 г. Съветът прие регламента за Създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост в размер на 672,5 млрд. евро като той ще бъде централен елемент за възстановяване на ЕС; - Липсата на визия за индустриалния профил на България. На Правителството, в лицето на г-н Томислав Дончев се наложи да преработи Националният план за възстановяване и устойчивост след обществено обсъждане след многобройни бележки. Не е ясно дали новата версия от 8.02.2021 ЕК ще го приеме без бележки, защото не гарантира изпреварващ растеж и доближаване до средния стандарт на живот в Европа. Предложени са проекти по конкретни проблеми, но те нито ще спрат демографската криза, нито ще привлекат напусналите български кадри от чужбина. Няма цели с конкретни показатели, чрез които да се доказва ефективността на проектите, респ. да бъдат критерии за оценка на тяхното изпълнение. Без качествен човешки ресурс не може да има икономически растеж. Китай има 18,3% за първото тримесечие на 2021 г. въпреки Ковид епидемията. Другите държави-членки на ЕС отдавна вече са го предали и правят организация за неговото изпълнение. Но стилът на партия ГЕРБ е винаги в последния момент да започва да изпълнява задълженията си. Пример-забавянето на транспонирането на директива 2024/23, 2006/111 и др. Правителството на ГЕРБ заложи поредния капан–остави на следващото правителство да приеме Националния план за възстановяване и устойчивост, срещу който трябва да получим 12 млрд.лева. За съжаление и при втория вариант не бяха отчетени слабостите на дейността на ЕК при изпълнение на бюджета на ЕС за 2019 г., а също така Изпълнителната агенция (ИА) “Одит на средствата от ЕС“ и Сметната палата не се включиха в анализа на гореспоменатия доклад. Един такъв анализ подсказва за пропуските в дейността на ЕК и дават отговор за някои неудачи или нарушения при усвояването на средствата от ЕС и в България. Следните констатации заслужават внимание:  За деветте проверени от Сметната палата разходни програми тя констатира, че често подборът на показатели в Прегледа на изпълнението на програмите (ПИП) показва по-положителна картина, отколкото пълният набор, обхванат от програмните декларации. Според Сметната палата 68 % от показателите в ПИП са на път да бъдат изпълнени, в сравнение с 44 % от показателите в програмните декларации. Освен това подбраните за ПИП показатели показват среден напредък по отношение на целта от 64 %, в сравнение с 46 % за всички показатели в програмните декларации. Таблица 1.3 — С подбраните за ПИП показатели се показва по-положителна картина, отколкото с тези в програмните декларации Показатели в програмните декларации Показатели, избрани за ПИП Всички показатели 258 71 Показатели, които са на път да постигнат целевата си стойност 114 (44 %) 48 (68 %) Среден напредък към постигането на целевата стойност 46 % 64 % Явно има намерение да се скрие нещо от Европейския парламент, респ. от Европейската сметна палата: - Неефективно изразходване на средствата по оперативните програми; - Отклоняване на средства и тяхното усвояване не по предназначение; Възниква въпросът: Кой е подбирал показателите за изпълнение на програмите – националните одитни органи, Европейската комисия или съвместно, за да се скрие от обществото злоупотреби с финансовите средства по програмите. Повечето данни от мониторинга, чрез които се отчитат показателите за изпълнение, са от докладвани от държавите членки данни или от данни, генерирани от генералната дирекция, която отговаря за дадена програма. Някои данни са представени от Евростат или от международни организации, което е недостатъчно и може да подведе реалните оценки ако не се провежда регулярно тяхното одитиране, което се признава и от самата Европейска сметна палата. При сравняването на програмните декларации за проектобюджета за 2020 г. с тези за проектобюджета за 2021 г. Европейската сметна палата (ЕСП) установи, че за една трета от всички показатели в нейната извадка данните, които вече са докладвани миналата година, тази година са били променени. Една трета от тези корекции надвишават 50 % от първоначално докладваната стойност. Корекциите в посока увеличение се срещат два пъти по-често от тези в посока намаление. Такива често срещани корекции, независимо дали се дължат на корекция на грешки във входните данни или на наличие на актуализирани по-точни данни, означават, че докладваните стойности трябва да се разглеждат с повишено внимание. Таблица 1.4 - За една трета от показателите е била необходима корекция на докладваните данни Случаи на корекция в посока намаление със Случаи на корекция в посока увеличение със Над 50 % 10—50 % 1—10 % 1—10 % 10—50 % Над 50 % 3 % 5 % 4 % 7 % 5 % 8 % Възниква въпросът защо не се търси отговорност за занижените показатели, тъй като води до извода, че това е опит за създаване на възможност за злоупотреба с европейски средства, респ. възможност за политическо влияние, корупция.  Комитетът за регулаторен контрол (КРК) на Комисията, който се състои от четирима висши служители на Комисията (включително неговия председател) и три външни лица, проверява качеството на оценките на проектите. КРК е проверил около една пета от всички изготвени оценки и е дал първоначално отрицателно становище за около 40 % от тях. Преглед на работата по регулаторен контрол на съвета по години Година Конференции Случаи Отрицателни становища Първоначално отхвърляне Оценка на въздействието 2016 22 60 25 42% 2017 23 53 23 43% 2018 27 76 21 28% 2019 9 1 1 100% Оценки 2016 7 * 2017 17 7 41% 2018 11 3 27% 2019 17 8 47% Както по отношение на оценката на въздействието, така и по отношение на крайните оценки има трайно некачествено изпълнение на отчетните документи, което се вижда от коефициента за първоначално отхвърлените от регулаторния орган отчети. И за 4 години Европейската комисия не е предприела мерки за повишаване на качеството на отчетите, в същото време са изразходвани милиони евро за техническа помощ за националните администрации. Това води до извода, че има „затваряне на очи“ срещу някакъв интерес, но не и в интерес за ефективно изразходване на финансовите средства на европейските данъкоплатци. Контрол на оценките за 2019 г. Първо представяне, брой Второ представяне, брой Положителни, 9 Положителни, 3 Не са подадени отново, 2 Отрицателни, 8 Все още не подадени отново, 3 Оценките са сложни упражнения. Добрата оценка трябва да включи много аспекти и да постигне подходящ баланс между тези аспекти и конкретните обстоятелства. Първоначалните становища на КРК от 2019 г. предлагат редица повтарящи се въпроси: 1. В 12 случая оценката е направила заключения, които не са подкрепени с данни. 2. В 10 случая оценката не е описала в задоволителна степен целевия контекст. 3. В осем случая оценката не описва ясно логиката на това как мярката следва да работи за постигане на междинни оперативни резултати и да допринесе за желаните резултати от политиката (логика на интервенцията). 4. В осем случая в оценката липсваха критерии за успех. 5. В осем случая оценката събира всички отговори при консултациите и ги докладва като представителни гласове, вместо да докладва по същество възгледите на всяка група от заинтересованите страни. 6. В пет случая Комитетът пише в своето становище, че заинтересованите страни правят бележки, които следва да бъдат по-задълбочено проучени и че докладът трябва да бъде по-четим/разбираем. 7. В три случая Комитетът счита, че оценките трябва да направят повече за индентификация и опростяване на затрудненията и да извлекат повече уроци за бъдещето. Има съществена разлика между проверката на оценките и оценките на въздействието и тя се състои в това, че когато КРК дава първоначално отрицателно становище относно оценка, отделите на Комисията не са задължени да я коригират и подават отново.  Във връзка с освобождаването на резерва за изпълнение ГД „Регионална и селищна политика“ e извършила 26 одита в 14 държави членки. В осем случая са установени съществени слабости, като например: • ръчно (вместо автоматично) обобщаване на данните и липса на ясни процедури за обобщаване и валидиране на данните за показателите, което е довело до грешки; • липса на одитна следа; • несъответствия между данните за изпълнението в ИТ системите и източниците на такива данни; • недостатъчни инструкции за бенефициентите; • липса или недостатъчни проверки на управлението. В Годишния доклад за управлението и изпълнението (ГДУИ) не се споменава въпросът за надеждността на данните във връзка с конкретните показатели. В програмните декларации Комисията понякога уточнява, че не носи отговорност във връзка с надеждността или качеството на отделните показатели. Такъв е случаят при шест от 258-те показатели, които Сметната палата провери. За разлика от Годишните отчети за дейността (ГОД), инструкциите за програмните декларации не изискват включване на такава забележка за отказ от отговорност. Следователно няма гаранция, че те обхващат всички показатели, при които са налице проблеми с надеждността или качеството. При преглед на показателите(фигура 2.8), свързани с обществени предизвикателства се установява, че не са изпълнени: Показател Напредък към постигане на целевата стойност Публикации във влиятелни рецензирани списания в областта на здравето и благосъстоянието 30 % (2019) 2013 междинна цел 100 % (2019) 2020 Заявки за патенти и издадени патенти в областта на здравето и благосъстоянието 16 % (2019) междинна цел 100 % (2019) 2020 Публикации във влиятелни рецензирани списания в областта на сигурната, чиста и ефективна енергия 11 % (2019) междинна цел 100 % (2019) 2020 Заявки за патенти и издадени патенти в областта на сигурната, чиста и ефективна енергия 30 % (2019) междинна цел 100 % (2019)  Общата цел на „Хоризонт 2020“ е да допринася за изграждането на основани на знания и иновации общество и икономика в целия Съюз, като в същото време допринася за устойчивото развитие. Програма „Хоризонт 2020“ е структурирана около три основни стълба („взаимно подсилващи се приоритети“): високи постижения в научната област, водещи позиции в промишлеността и обществени предизвикателства. Управлението и изпълнението на програма „Хоризонт2020“ се осъществява от 29 различни органа, включително: • Десет Главни дирекции на Комисията; • Четири Изпълнителни агенции • Пет партньорства в рамките на публичния сектор; • Осем публично-частни партньорства; • Европейският институт за иновации и технологии (ЕИИТ); • Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) или Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ); В специалния доклад на Сметната палата относно опростяването на „Хоризонт 2020“ обаче одиторите установиха, че МСП се сблъскват с пречки по време на процеса на подаване на заявления и трудности при изпълнението на проектите поради сложните правила, например при отчитането на разходите. Два от показателите за общата цел на програмата са: „целта на стратегията „Европа 2020“ относно разходите за НИРД (3 % от БВП)“ и „делът на научните изследователи сред икономически активното население на ЕС“. И двата показателя са контекстуални показатели и като такива не измерват крайните продукти от „Хоризонт 2020“. Делът на научните изследователи сред активното население на ЕС е на път да достигне целта от 1,33 %, като най-скорошната стойност е 1,23 %. Целта на стратегията „Европа 2020“ за НИРД обаче е на път да не бъде изпълнена, тъй като последният актуален резултат е 2,12 %. Има осем публично-частни партньорства на ниво Европейско съюз, а България отмени закона за ПЧП, без да се съобрази с критиките, че с концесии не могат да се финансират иновации. При преглед на показателите, свързани с водещи позиции в промишлеността (фигура 2.7) въз основа на програмни декларации за проектобюджета за 2021 г. се установява, че: - не е изпълнен показателя „Заявки за патенти и издадени патенти за различни базови и промишлени технологии“, при състояние 16% през 2013 и целева стойност 100% през 2019 г. - поради липса на информация и на заложена целева стойност не може да се установи изпълнението на следните показатели: , • Дял на участващите фирми които внедряват нови за предприятието или пазара иновации, последни данни 15400 през 2019 г.; • Брой на съвместните публично-частни публикации, последни данни 5700 през 2019 г.; • Дял на участващите МСП, които внедряват нови за предприятието или пазара иновации, междинната цел е била 40% през 2017 г.; Подкрепата за иновациите от МСП е специфична цел във връзка с целта за водещи позиции в промишлеността, въпреки че МСП могат да участват и да получат финансиране и в рамките на други специфични цели. В специалния доклад на Сметната палата относно опростяването на „Хоризонт 2020“ обаче одиторите установиха, че МСП се сблъскват с пречки по време на процеса на подаване на заявления и трудности при изпълнението на проектите поради сложните правила, например при отчитането на разходите. Привлекателността на „Хоризонт 2020“ става ясна от нейната популярност. Само 12 % от допустимите предложения обаче получават безвъзмездна финансова помощ, което означава, че полагането на значителни усилия при изготвянето на предложения за проекти често не води до положителни резултати и че дори добри предложения за проекти не получават финансиране, което води до пропуснати възможности. Предложенията за проекти по инструмента за МСП и действията по инициативата „Мария Склодовска-Кюри“ (ДМСК), които „Хоризонт 2020“ не може да финансира поради бюджетни ограничения8, получават „Печат за високи постижения“. Печатът следва да помогне на кандидатите да получат финансиране от други схеми. Печатът има за цел да засили и съгласуваността, тъй като създава по-силна връзка между „Хоризонт 2020“ и други схеми за финансиране. Тази инициатива обаче все още не е общоприета и в националните схеми за финансиране „Печатът“ не е всеобщо признат. Грижата за МСП може да се сравни с тази на мащеха. Дават се средства, без да се търси мултипликационен ефект, като например: • допълване на технологични вериги; • трансфер и разпространение на технологии и ноу-хау; • доразвитие на внедрените технологии до ниво патент и неговата реализация, с което се увеличава ефекта от помощта до 100%; Преглед на показателите, свързани с високи постижения в научната област показват значително по-добро изпълнение.  Общата цел на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) е да подпомага насърчаващи растежа инвестиции в съответствие с приоритетите на Съюза. Общо ресурси на ЕФСИ в размер на 33,5 млрд. евро —26 млрд. евро от гаранцията на ЕС и 7,5 млрд. евро от собствено участие на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Посочени са девет приоритетни области. • Мобилизиране на публичен и частен капитал за проекти, финансирани от ЕИБ. • Обща сума на инвестициите от финансиране от ЕИБ/ЕИФ и мобилизиран капитал в размер на 500 млрд. евро. Приносът на ЕФСИ се очаква да бъде със среден ливъридж(увеличаване на ефекта) с вътрешен мултипликатор 3x чрез финансиране от групата на ЕИБ, допълнително увеличен със среден външен мултипликатор 5x от друго частно и/или публично финансиране. • Общ мултиплициращ ефект: 15x. При друг показател за крайни продукти се отчитат проекти, които са получили подкрепа от ЕФСИ, като той е бил постигнат през 2018 г., когато е надхвърлил 1000 проекта. За съжаление в тези 1000 проекта участието на България са само 11 проекта на стойност 3756, 87 млн.евро и при финансова подкрепа от фонда в размер на 640 млн.евро.  Едно важно направление в дейността на Европейската комисия е провеждането на обща селскостопанска политика. Създадената през 1962 г. обща селскостопанска политика на ЕС (ОСП) представлява партньорство между селското стопанство и обществото, между Европа и нейните земеделски производители. Нейните цели са: • подкрепа за земеделските производители и повишаване на селскостопанската производителност, за да се гарантират стабилни доставки на храни на достъпни цени • защита на жизнения стандарт на земеделските производители в Европейския съюз • помощ за справяне с изменението на климата и за устойчиво управление на природните ресурси • грижа за състоянието на селските райони и ландшафти в целия ЕС • поддържане на жизнеспособността на икономиката в селските райони чрез насърчаване на заетостта в селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост и свързаните с тях сектори. При общ преглед (фигура 4.3) на всички показатели за ОСП в програмните декларации се установява, че при: - Обща цел 1 - „Ефективно производство на храни“ са вложени значителни ресурси, но резултатите са незадоволителни; - Обща цел 2 - „Устойчиво управление на природните ресурси и действия, свързани с климата са вложени по-малко ресурси в сравнение с обща цел № 1, но въздействието е неустановимо; - Обща цел -„Балансирано териториално развитие“ са вложени най малко ресурси, а резултатът е по-скоро негативен; България е най-силното доказателство неизпълнението на обща цел 3 „Балансираното териториално развитие“. Единственият показател от програмните декларации за общата цел „балансирано териториално развитие“ е „равнище на заетост в селското стопанство“. Това равнище се е повишило от 63,4 % през 2012 г. на 68,1 % през 2018 г. Влиянието на ОСП е неопределено и ограничено. През същия период общото равнище на заетост се е повишило от 68,4 % на 72,2 %. Външната икономическа среда и голям брой национални политики засягат пряко или непряко заетостта в селските райони. В ГДУИ се признават тези външни фактори. В своя ГДУИ за 2019 г. Комисията твърди, че доходите на земеделските стопани изостават от заплатите в икономиката като цяло. Комисията посочва, че през 2017 г. средният доход в селскостопанския сектор е бил 46,5 % от средната работна заплата в ЕС-28. Комисията използва предприемаческият доход на семейна работна единица като заместител за дохода на земеделско стопанство. Но тази стойност не отчита различните демографски условия на двете популации (много земеделски стопани са в пенсионна възраст) или доходите от неселскостопанска дейност на земеделските домакинства. Според Евростат през 2016 г. около две трети от земеделските стопанства в ЕС са били с площ до 5 ха. Тъй като директните плащания са свързани с площта на стопанството, около 80 % от подпомагането се насочва към около 20 % от бенефициентите. Всъщност над 30 % от плащанията отиват при 2 % от бенефициентите, всеки от които получава над 50 000 евро под формата на директни плащания. Фигура 4.7 — Коефициенти на Джини относно концентрацията на подпомагането чрез директни плащания, 2015 г. Страна Коефициент Белгия 0,45 България 0,91 Чехия 0,75 Словакия 0,65 Румъния 0,72 Латвия 0,36 Австрия 0,46 Държави членки на ЕС-28 0,68 Забележка: Коефициентът на Джини измерва до каква степен разпределението на доходите в една икономика се отклонява от перфектното. 0 означава абсолютна справедливост, а 1 — пълна несправедливост Източник: ЕОИИ Agrosynergie: Evaluation study of the impact of the CAP measures towards the general objective “viable food production” („Изследване за оценка на въздействието на мерките по ОСП към общата цел „ефективно производство на храни“), стр. 116 България е отново първенец по несправедливо разпределение на директните плащания. Инструментите за управление на риска се използват ограничено. Показателят „процент на земеделските стопанства, участващи в схеми за управление на риска“ измерва дела на земеделските стопани, които получават подпомагане по ОСП за застрахователни премии и които участват във взаимни фондове и други инструменти за стабилизиране на доходите. Според програмните декларации, напредъкът на показателя към целевата стойност не е достигнал своята междинна цел за 2018 г. В края на 2018 г. са постигнати 28,3 % от целевата стойност за 2023 г. В програмните декларации Комисията заявява, че ограниченото използване се дължи на факта, че този вид подпомагане е нов и е необходимо известно време, за да започне да се прилага напълно успешно. Сметната палата констатира, че повечето земеделски стопани, които сключват застрахователни полици, го правят без подпомагане от ЕС, както и че самите директни плащания значително намаляват променливостта на доходите. В началото на 2020 г. държавите членки са използвали по-малко от половината от планирания бюджет на ЕЗФРСР за периода 2014—2020 г. за жизнеспособност и конкурентоспособност на стопанствата. ОСП създава малко работни места в селските райони, а подпомагането за младите земеделски стопани изисква координиране на мерките на ЕС и националните мерки. В Полша от бенефициентите на инвестиционните мерки, като например мярка 4.1 „Подпомагане за подобряване на общата производителност и устойчивост на земеделското стопанство“, се изисква не само да реализират крайни продукти (например закупуването на селскостопански машини), но и да постигнат резултати, измерени чрез увеличаване на икономическия размер на своето стопанство. В ГДУИ за 2019 г. се предоставя малко количествена информация за резултатите и въздействието на ОСП, а постиженията на политиката са представени в твърде положителна светлина, като акцентът се поставя върху крайните продукти, а не върху резултатите. В ГДУИ за 2019 г. Комисията признава, че остават съществени предизвикателства по отношение на подобряването на изпълнението на ОСП За специфичната цел „поддържане на стабилността на доходите на земеделските стопани чрез предоставяне на директно подпомагане на доходите“ на ЕФГЗ има само един показател: „дял на директното подпомагане в земеделския предприемачески доход“. През 2017 г. стойността на този показател варира от 8 % в Нидерландия до 50 % в Словакия. Целта е това съотношение да се поддържа стабилно. Това обаче не е съобразено с целта на политиката за увеличаване на индивидуалните доходи на хората, заети в селското стопанство, като същевременно се ограничава необходимостта от директно подпомагане. Директните плащания представляват около 70 % от разходите по ОСП. Според изследване в подкрепа на оценката въз основа на данни от 2010—2015 г. директните плащания са намалили променливостта на доходите на земеделските стопани с около 30 %. Директните плащания намаляват променливостта на доходите, но до голяма степен са нецеленасочени  От четири програми по политиката за икономическо, социално и териториално сближаване Сметната палата избра две: Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ), които представляват 72 % от плащанията, извършени по тази функция на Многогодишна финансова рамка (МФР). ЕФРР и КФ подпомагат политиката на ЕС за икономическо, социално и териториално сближаване (политика на сближаване на ЕС), която има за цел да засили икономическото и социалното сближаване в рамките на ЕС, като намали различията в нивото на развитие между отделните региони. ЕФРР обхваща всички държави членки и е съсредоточен върху няколко основни приоритетни области, като например иновации и научни изследвания, подкрепа за малки и средни предприятия (МСП) и нисковъглеродна икономика. През 2019 г. Комисията е отпуснала 31,1 млрд. евро от бюджета на ЕФРР. КФ предоставя подпомагане на държави членки1 с брутен национален доход (БНД) на глава от населението под 90 % от средния за ЕС. КФ финансира основно проекти, свързани с трансевропейските транспортни мрежи и с околната среда. За 2019 г. той разполага с бюджетни средства в размер на 11,5 млрд. евро. При преглед на показателите (фигура 3.5), свързани с общите цели на ЕФРР и КФ: - па път да бъдат изпълнени са показателите: • Заетост по пол, възрастова група 20—64 години при 54% през 2018 г. спрямо 2016 г.; • Лица, завършили висше образование, по пол, възрастова група 30—34 години при 100% през 2018 г. спрямо 2014 г. - на път да не бъдат изпълнени са показателите: • Брутни национални разходи за НИРД с резултат 9% през 2018 г. спрямо 2016 г.; • Енергоемкост на икономиката — първично потребление на енергия при резултат 0% през 2018 г. спрямо 2015 г.; • Лица, които преждевременно напускат системата на образование и обучение, по пол при резултат 50% през 2018 г. спрямо 2014 г.; • Хора, изложени на риск от бедност или социално изключване при резултат 30% през 2018 г. спрямо 2015 г.; Общото изпълнение на програмата може да бъде прието за задоволително. Въпреки че повечето от показателите показват резултати, които са под 50 % от целевата стойност за 2023 г., трайно положителните тенденции практически по отношение на всички цели дават основание на ЕСП да заяви, че ЕФРР е на път да постигне своите цели. Сметната палата отбелязва, че до края на 2019 г. са разплатени съответно 36 % и 39 % от наличното финансиране по линия на ЕФРР и КФ за периода 2014—2020 г. Изводи: Независимо от положителните резултати, непостигането на някои от заложените показатели е значително, което буди подозрение за договорености между ЕК и националните органи по усвояване на европейските средства за „затваряне на очи“ при отчитане техното изразходване. Например не са постигнати заложените показатели при:  разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са 2,12 % от БВП за ЕС, при заложени 5% за 2017 г.;  Публикации във влиятелни рецензирани списания в областта на здравето и благосъстоянието;  Заявки за патенти и издадени патенти в областта на здравето и благосъстоянието;  Публикации във влиятелни рецензирани списания в областта на сигурната, чиста и ефективна енергия;  Заявки за патенти и издадени патенти в областта на сигурната, чиста и ефективна енергия;  Няма информация за трайни продукти от иновациите;  Брой на работните места, създадени чрез подпомогнати проекти (извън LEADER;  Брой на работните места, създадени чрез подпомогнати проекти (LEADER) от селското население, което се ползва от нова или подобрена ИТ; Буди недоумение защо Сметната палата и ИА“Одит на средствата от ЕС“ не направиха анализ на този доклад и изводи за новия програмен период, тъй като: - по информация на Министерството на финансите към 31 декември 2020 г. средното изпълнение на програмите за програмния период 2014-2020 г. е 54.4%; - структурата на бизнеса в България се отличава рядко от този в развитите страни от Европейския съюз. 98% от фирмите в България са персонал до 50 заети, а тези с 50 до 250 и повече заети са само 1,3%; 2019 г. Общо Групи предприятия според броя на заетите лица до 9 10-49 50 - 249 250+ 418 616 387 941 25 182 4 732 761 92,7%) (6,0%) (1,12%) (0,18%) - Предприятията, които могат да създават иновации, да обновяват производствените мощности(брой на заети над 50) са само 1,3%, докато в Европа този процент е 38-40%. Малките и микропредприятията трудно устояват на икономически, финансови и пазарни кризи. Как с такава структура на бизнеса и с новия План за възстановяване и устойчивост може да се гарантира устойчив и значителен икономически растеж с помощта на фондове от ЕС? Заключение: 1. Не е случайна препоръка № 5 на Европейската сметна палата към Европейската Комисия: „В своите доклади относно изпълнението Комисията следва да включи: а) повече анализ на ефикасността и икономичността на програмите, когато съответната информация бъде на разположение; б) по-систематичен анализ на значимите външни фактори, засягащи изпълнението на програмата; в) ясни оценки, по всички докладвани показатели за изпълнение, относно това дали са на път да постигнат целите си; г) ясни, балансирани и достатъчно подробни оценки на изпълнението, обхващащи всички цели на програмата“. „Одиторите дават положително становище за отчетите на ЕС,но същевременно заключават, че плащанията са засегнати от твърде много грешки, главно в категорията, класифицирана като „високорискови разходи“. На фона на тези факти и въпреки подобренията в някои разходни области одиторите изразяват отрицателно становище относно разходите.“ 2. Както за Европейската комисия така също и за България остава нерешен проблем с бедността. Решението му трябва да намери конкретно проявление в Плана за възстановяване и устойчивост. 3. В новия програмен период трябва националните органи да изберат такива показатели за контрол на ефикасността на използваните средства от фондовете на ЕС, които да бъдат елемент на заданията за разработване на конкретните проекти. 4. Пропуснатите възможности по ОП“Региони в растеж“ трябва да се възстановят чрез Плана за възстановяване и устойчивост.(Виж https://pogled.info/bulgarski/zagivaneto-na-balgariya-e-planirano-analizat-na-proekta-na-programa-za-razvitie-na-regionite-2021-2027.127557). Според древногръцкия политик Перикъл, управлявал Атина през втората половина на 5 век пр.н.е, „Не бедността е позорна, а това човек да не може да се отърве от нея чрез труд“. Дайте на народа възможности на труд, защото бедността ражда бедност. Не използвайте парите от Плана за възстановяване и устойчивост на Европа да решавате, корпоративни проблеми и неизпълнение от Правителството на ангажименти по балансиране всички сектори в икономиката на България. Не повтаряйте дитирамбите на Европа, защото те са насочени към икономики, от които ние изоставаме застрашително по стандарт на живот, производителност на труда и т.н. и т.н. Мислете за благоденствието на българския народ, защото още римският държавник, най-прочутият оратор на Рим, адвокат, писател, философ-Марк Тулий Цицерон е обявил „Salus populi suprema lex esto - Благото на народа трябва да е върховен закон.“ Източници на информация: - Доклад на Европейската сметна палата относно изпълнението на бюджета на ЕС — състояние в края на 2019 година, https://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/annualreport-Performance-2019/annualreport-Performance-2019_BG.pdf - Annual Report 2019, Regulatory scrutiny bord. https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/rsb_report_2019_en.pdf - Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/201 (europa.eu), Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 година за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/201 (europa.eu), https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32015R1017, https://www.europarl.europa.eu/news/bg/headlines/eu-affairs/20210225STO98708/investeu-proghramata-na-es-za-stimulirane-na-investitsii - План за възстановяването на Европа | Европейска комисия (europa.eu), https://ec.europa.eu/info/strategy/recovery-plan-europe_bg - Jahresberichte über die Ausführung des EU-Haushaltsplans . über die Tätigkeiten im Rahmen des achten,neunten, zehnten und elften Europäischen Entwicklungsfonds (EEF) für das Haushaltsjahr 2019, https://www.eca.europa.eu/lists/ecadocuments/annualreports-2019/annualreports-2019_de.pdf 19.04.2021 г. Д-р инж. Александър Трифонов

четвъртък

МЪГЛАТА ОКОЛО КОНЦЕСИЯТА НА ЛЕТИЩЕ СОФИЯ СЕ СГЪСТЯВА

МЪГЛАТА ОКОЛО КОНЦЕСИЯТА НА ЛЕТИЩЕ СОФИЯ СЕ СГЪСТЯВА Мъглата около концесията на летище София не се вдига, защото навярно се задълбочава далаверата. На заседанието си на 7 април Правителството прие предложението на концесионера на летище София за изменение на концесионния договор и отправи насрещно предложение за неговото изменение. От публичната информация за това решение и аргументите на г-н Желязков личи или некомпетентност или отново опит да се заблуди обществото. Защо: Факт първи: Известно ли е на членовете на МС и на г-т Желязков, че има едно понятие в икономиката „Стойност на парите във времето“. Стойността на парите във времето е свързана с понятията инфлация и покупателна способност. Стойността на парите във времето е показва, че наличните пари в момента са на стойност повече от същата сума в бъдеще. С решението на МС, че“ Изменението на концесионния договор предвижда отлагане на плащането на годишните концесионни възнаграждения за първите десет години от срока на концесията, за последните десет години от срока на концесията.“ държавата се ощетява с мин. 100 млн.евро, поради изброените по-горе фактори. А инвеститорът обещава завишение на инвестициите само с 16 млн. евро. Ощетяването е факт и отговорността е документирана, защото в решението няма допълнение, че дължимите суми ще бъдат индексирани с инфлацията и коефициента на покупателната способност. Според народната мъдрост се получава „Кон за кокошка“. Факт втори: Никъде в концесионния договор няма тълкуване на понятието „икономически баланс“. Това е още една вратичка за облагодетелстване на концесионера, защото към концесионния договор не е приложен финансово-икономически модел, на база който да се пресмятат аргументирано приходите и загубите за всяка страна от договора. Факт трети: Защо това насрещното предложение на МС не е публикувано за обществено обсъждане, а се приема „на тъмно“. Как членовете на МС се съгласяват с един доклад на г-н Желязков, в който няма изчисления (оценка на въздействието) каква ще бъде ползата за държавата, а само заявления. За концесионера е ясно, че е на печалба. Факт четвърти: Защо не са качени на страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията запитването до Европейската комисия и нейния отговор относно тълкуването дали отлагането на плащането на концесионното възнаграждение не е държавна помощ? Факт пети: Защо г-н Желязков не отговори на отвореното писмо до него, в което има още много открити въпроси относно ефективността от концесионирането на летище София (виж https://pogled.info/bulgarski/groznoto-tyalo-na-kontsesiyata-na-letishte-sofiya-ili-12-vaprosa-kam-ministar-zhelyazkov.12666 като: - Как ще коментирате повишаване на летищните такси от 23.11.2020 г. 60% за международните линии, с 15% за вътрешните линии, с 95% ce тaĸcaтa зa cигypнocт и с пoчти 50% тaĸcaтa зa oбcлyжвaнe нa caмoлeтитe нa pъĸaв - дo 173 eвpo във връзка с цитиранато по-горе Ваше решение, в което сте записали: “Според прогнозата на участника, се очаква средната летищна такса да спадне с 15% в реално изражение в периода преди разширяването (2030 г.) и да се задържи под -10% през целия период на концесията в сравнение с нивото на таксите от 2017г.“ Това като реверанс към концесионера „Соф Кънект“ ли е или по негово настояване, респ. по настояване на Заемодателите? Това ли са по-добрите цени за гражданите както твърдите? - На основание на чл.34.8.4 от договора Концедентът(Държавата) избира да финансира изцяло или доколкото Концесионерът е получил финансиране за част от допълнителните Капиталови разходи) останалата част от допълнителните Капиталови разходи“ не е ясно какви разходи ще трябва да направи държавата при поискване от концесионера. Например: • Няма задължение изграждането на нова писта да стане за сметка на Концесионера, което се вижда и от Ваше решение № RK № 5 от 17.07.2019 г. за определяне на концесионер на „Гражданско летище за обществено ползване София“ – публична държавна собственост; • В чл.3.3 2, g) (Държавата се задължава) да съдейства в рамките на своите правомощия за инвестиране в модернизацията и разширяването на капацитета на Аеронавигационната инфраструктура, подобряване на Оборудването за аеронавигационно обслужване и квалификацията на работната сила; Факт шести: Как трябва да се разбира твърдението „Действащият към момента държавен оператор на летище София не разполага с възможността за извършването на инвестиции в подобен обем“? Хазната на държавата е празна и е по-ефективно да се направят частни инвестиции при по-високи лихви в сравнение с държавен заем? Не е ясна какъв ще бъде окончателния баланс на ползите за държавата от тази концесия. Късно е за прекратяване на концесията, поради неизгоден за Държавата договор с изключение ако се докаже че има злоупотреба с икономическия баланс и наличие на данни за корупция. Явно зад тази концесия се крият много интереси, но те ще станат ясни рано или късно. Видов ден ще има. 8.04.2021. Д-р инж. Александър Трифонов https://pogled.info/bulgarski/maglata-okolo-kontsesiyata-na-letishte-sofiya-se-sgastyava.128187

сряда

Загиването на България е планирано

Загиването на България е планирано. Какво показва анализът на Проекта на Програма за развитие на регионите 2021-2027 На 17 март т.г. на Портала за обществени консултации при МС беше публикуван проект на Програма за развитие на регионите 2021-2027(ПРР), https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5962. Анализът показва, че дали целенасочено или поради липса на компетентност загиването на България ще продължи. Аргументите за това са: І. Избраните три приоритета: Интегрирано градско развитие, Интегрирано териториално развитие на регионите и Справедлив енергиен преход, няма да спрат обезлюдяването на България. Дори в указанието за разработката на Плановете за интегрирано развитие на общините (ПИРО) няма и дума по този проблем. Ситуацията на база данните от разработените за всеки район за планиране Интегрирана териториална стратегия за развитие е следната: Населени места в риск по райони, области и общини, Брой Район Области Общини Населени места Североизточен 4 32 148 Северен централен 5 20 130 Северозападен 4 32 115 Югоизточен 5 26 144 Южен централен 5 37 370 Югозападен 4 30 408 Общо 27 177 1315 ІІ. Няма ли да се задълбочи регионалният дисбаланс, след като по Приоритет 1 „Насърчаване на интегрирано и приобщаващо социално, икономическо и екологично развитие, култура, природно наследство, устойчив туризъм и сигурност в градските райони“ ще бъдат подкрепени само 10 градски общини в България, - основните центрове на растеж, съгласно актуализираната Национална концепция за пространствено развитие (НКПР). Това са следните градски общини: Видин, Плевен, Велико Търново, Русе, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Столична община и Благоевград. Всички 10 градски общини образуват общо 4 градски клъстера, сформирани на база 6-те региони за планиране. По Приоритет 2 «Интегрирано развитие на регионите» - финансиране могат да получат само 40 общини, в които има населени места над 15 000 жители. Финансирането е само за 50 общини от общо 265, от които 177, с 1315 населени места в риск. Само тези ли 50 общини ще бъдат лицето на България? ІІІ. Как само с инвестиции в техническа инфраструктура за бизнес и предприемачество, (включително сгради) за развитие на бизнес и индустриални паркове ще се привлекат инвеститори след като е констатирано, че: • Делът на населението на възраст 30-34 години с по-ниско от основно и средно образование в ЕС е 16,4%, докато в Северозападния район достига 24,4%. • Делът на населението на възраст 30-34 години с висше образование в ЕС е 40,7%, докато в Северозападния район е 18,9%. • Делът на ранно напусналите образование на възраст 18-24 години в ЕС е 10,6%, докато в Северозападния район е 22,9%. „Наблюдава се също така намаляване на броя на новите ученици и студенти, записани в системата на предучилищното, училищното и висшето образование, както и на съществуващите училища в образователната инфраструктура (децата в предучилищното образование намаляват с 8,4%, учениците в средното образование намаляват с 2,5%, студентите в университетите намаляват с 10,6%)“. Кой и с какви средства от тези общини в риск и от други общини би инвестирал в индустриален парк при този нисък стандарт на живот и ниски доходи? Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението е 48,8% от средния в ЕС, а в Северозападния район е едва 33,4%. Средствата от ПРР 2021-2027 ще могат да бъдат използвани за „създаване/реформиране само на услуги, които са включени в Националната карта на социалните услуги. Съгласно анализа на нуждите в сектора, със средства от ПРР 2021-2027 приоритетно ще бъдат подпомагани инвестиции, свързани с осигуряването на дългосрочна грижа за възрастни (в т.ч. реформиране на домове за стари хора и изграждане на нови резидентни услуги и съпътстващи социални услуги за лица с увреждания oт общността) и осигуряване на социални услуги за деца и семейства (в т.ч. разширяване на мрежата от услуги за ранно детско развитие и развитие на услуги за превенция и ранна интервенция на уврежданията за деца и др.). Тези инфраструктурни мерки ще бъдат допълнени с необходимите „меки“ мерки, свързани с предоставянето на социални услуги, обучението на персонала, осигуряване на социалното включване на лицата и др., включително по линия на Програмата за развитие на човешките ресурси. В допълнение анализите, изготвени от Министерство на труда и социалната политика, сочат към необходимост от инвестиции за изграждане и оборудване на структури (регионални центрове) за подкрепа на социалната и солидарната икономика, в които да се осъществяват услуги за насърчаване, промотиране, консултиране и съдействие на процесите на работа на субектите на социалната и солидарна икономика“. Как с тези средства и мерки ще може: • да се намали смъртността, която в България достига 15,4 %, а в ЕС е 10,3 %, докато в Северозападния район достига 20,5 %; • да се намали детската смъртност, която в България е 5,8 %, в ЕС е 3,5 %, а в Северозападния район достига 7,9 %; • да се постигне продължителността на живота като в ЕС, която е 81 години, а в България е 75 години, респ. 74,7 г. за Северозападния район. Как ще се преодолява демографската криза чрез предложение за: • обновяване на жилищните и обществени сгради, ще се изпълнява в съответствие с Дългосрочната стратегия за саниране на сградния фонд в Република България с хоризонт до 2050 г., като ще се финансират всички видове мерки за енергийна ефективност в сградите; • мащабно обновяване на съществуващия жилищен фонд и повишаване на неговата използваемост, както и осигуряване на финансова достъпност на жилищата на база Анализа в проекта на Националната жилищна стратегия 2018-2030 г. като се има предвид, че: - Съотношението цена/доходи непрекъснато се повишава, което увеличава броя на хората, нуждаещи се от подкрепа за покупка или наем; - Броят на необитаемите жилища е повече от 30% и в същото време има много млади семейства и уязвими групи, които не могат да си позволят нито собствен дом, нито дори да наемат такъв. Общо 617 села (от общо 5000) в страната са без население или с едноцифрен брой жители и техният брой се увеличава с 7 всяка година. В тях има само къщи като призраци, останали от „умното управление“ на правителство и парламент с грижа за хората. ІV. Как да се повярва след гореизложеното, че предвидените в рамките на ПРР 2021-2027 интервенции ще допринесат за изпълнението на следните глобални цели за устойчиво развитие (или отделни аспекти от тях), включени в Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г. на Организацията на обединените нации „Да преобразим света“. В тази програма са записани следните цели: Цел 1. „Изкореняване на бедността във всичките й форми и навсякъде“; Цел 3. „Осигуряване на здравословен живот и насърчаване благосъстоянието на всички във всяка възраст“; Цел 8. „Стимулиране на траен, приобщаващ и устойчив икономически растеж, пълноценна и продуктивна заетост и достоен труд за всички“; Цел 9. „Изграждане на устойчива инфраструктура, насърчаване на приобщаваща и устойчива индустриализация и стимулиране на иновациите“; Цел 10. „Намаляване на неравенството между и в рамките на държавите“; Цел 11. „Превръщане на градовете и селищата в приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене“. За устойчива индустриализация може само да се мечтае, защото няма визия каква промишленост (индустриален профил на държавата) е целесъобразно да се развива в България при оптимално съчетание на държавен, частен и кооперативен ресурс. На какво основание се дава приоритет на туризма, след като той: • е силно зависим от епидемии, природни и климатични катаклизми; • той е силно дебалансиран по отношение на туристически обекти, обекти за настаняване и свързаните с него специфични услуги; • влиза в сектор „Услуги“, при който е ниска добавената стойност и не може да гарантира устойчиво развитие на икономиката. Явно това е запис, за да се осигури получаване на финансиране, но не и да се подобри благосъстоянието на българския народ. V. Прилагането на политиката на „Европа по-близо до гражданите“ дава възможност за прилагане на подхода „отдолу-нагоре“, при който инициативата за прилагане на мерки за подпомагане идва от местните заинтересовани страни, а решенията се взимат от съответните териториални органи. Тук възниква въпросът, как ще се осигури по-голяма гъвкавост за общинските власти, които ще имат ключова роля при определяне на приоритетните интервенции предвид отговорностите и функциите, които изпълняват по отношение на инфраструктурата, след като: - повече от 2/3 от тях разчитат на субсидии от държавата; - собствените им приходи не позволяват да реализират собствена социална и икономическа политика, респ. децентрализацията, за която се говори от 2004 г. остава химера. В указанията към общините на МРРБ за изработване на Плановете за интегрирано развитие на общините (ПИРО) няма и дума за предложения за създаване на условия за осъществяване на децентрализация; - разпределението на финансовия ресурс между 6-те района за планиране е почти равномерно, докато разликите в икономическите показатели между тях е значително: Район Коефициент на безработица Населени места в риск Дял от общия ресурс, % Североизточен 6.6 148 15,63 Северен централен 6.0 130 18,51 Северозападен 12.8 115 20,16 Югоизточен 4.0 144 16,20 Южен централен 3,.5 370 16,05 Югозападен (без София) 3.9 408 13,45 Няма изведени приоритети, специфични за всеки район, с които да се обоснове определения дял от бъдещия финансов ресурс по тази програма. VІ. В рамките на интегрирания териториален подход на регионално ниво (6-те региона от NUTS 2) ще се подкрепят концепции за Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ), финансирани от различни източници, като същевременно, партньорството между различни видове организации (бенефициенти) ще бъде задължително изискване по Приоритет 2. • допустими бенефициенти в рамките на ПРР 2021-2027 са партньорства, включително някои или всички от изброените по-долу (списъкът не е изчерпателен):: - държавни органи, областни администрации и общински власти; - представители на гражданското общество - неправителствени организации, организации на работодатели и на синдикати, фондации; - бизнес-представители на големи предприятия, представители на малки и средни предприятия и др.; - научна общност - представители на университети, Българската академия на науките, Селскостопанската академия и др.; Как ще се реализира това партньорство, след като беше отменен Законът за публично-частното партньорство? Концесията е неприложима за такова партньорство. Следва, че целта на ИТИ няма да бъде реализирана. Как ще се координират, оценяват и осъществяват евентуални проекти по ИТИ, финансирането на които може да бъде по различни оси от една оперативна програма или от различни оперативни програми, след като не е разписано как ще функционира това? Как да повярваме, че наистина целта е да бъдат реализирани ИТИ, след като при подписването на Споразумение за партньорство с Р. България, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 - 2020 г., прието през юли 2014 г., в т.3.1.2 Интегрирани териториални инвестиции беше записано: „Към момента не се предвижда прилагане на подхода на интегрирани териториални инвестиции по смисъла на Регламент 1303/2013. Предвижда се целенасочена подкрепа за развитие на Северозападен район (вж. 3.1.6 - Интегриран подход за справяне с демографските предизвикателства на регионите или специфични нужди на географските области).“ Такава подкрепа не бе реализирана и никой от Правителството не понесе вина и не му беше потърсена отговорност за щетите от това отхвърляне на ИТИ за икономиката на България. Каква е гаранцията, че и за периода 2021-2027 Правителството няма да постъпи по-същия начин? VІІ. За реализирането на ПРР са разработени стратегии, концепции. А за повишаване на административния капацитет, Управляващият орган на ПРР ще се възползва от достъпната подкрепа и по други проекти и дейности, които са изпълнявани или предстоят да стартират със съдействието и в партньорство с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Европейската комисия(ЕК) и Международната банка за възстановяване и развитие(МБВР). Те са: - Препоръки и заключения, предоставени от екипа на Международната банка за възстановяване и развитие и техните доклади в рамките на изпълнение на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между МРРБ и Международната банка за възстановяване и развитие; - Пилотна инициатива на ЕК и ОИСР „Преход към кръгова икономика на регионално ниво - актуално състояние и потенциални регионални пилотни проекти за кръгова икономика за подкрепа на политиката на сближаване през 2021-2027 г. в България“; - Пилотна инициатива на ЕК и ОИСР „Разпространение на иновации в градовете и регионите: Набор от инструменти за националните, регионалните и местните власти“; - „Преглед на многостепенното управление и децентрализация в България, изготвен от ОИСР. Колко още милиони евро и левове трябва са изхарчат за обучение на бюрокрацията? По какви критерии се назначават експертите в управляващите и контролни органи на оперативните програми, че непрекъснато трябва да се обучават. При липса на компетентност ще има липса на ефективност от използването на предоставените от ЕС финансови средства. Същевременно обучението изисква време, а вече година изтича от програмния период, ще минат още две докато се одобрят програмите и бюджетите, след което да се разработят документацията по разработването на проектните ръководства, формулярите и т.н. Практически ще останат по-малко от 4 години, за разработване на проекти и тяхното реализиране. Добър пример за бюрократичен подход при усвояване на средствата от ЕС. Заключение: За пореден път се вижда некомпетентността на разработчиците на подобни документи в държавната администрация. Сигурно този проект ще бъде приет с компромиси, за да не се губи време за преработка, от което следва, че ще бъдат похарчен финансов ресурс на ЕС без желаната ефективност за икономическия растеж и просперитет на Република България. А тя ще продължава да загива пред очите ни, без да има виновен за това. Същевременно партиите се грижат за своето присъствие във властта и разчитат на подкрепа от народа чрез захаросани обещания, на които вече никой не вярва. Въпреки всичко България ще пребъде! 24.03.2021 Д-р инж. Александър Трифонов https://pogled.info/bulgarski/zagivaneto-na-balgariya-e-planirano-analizat-na-proekta-na-programa-za-razvitie-na-regionite-2021-2027.127557

четвъртък

Избори „Захарните петлета“

Избори „Захарните петлета“ 31 партии като петлета се надпреварват да изкукуригват разни обещания само и само да влязат в курника-Парламент. Позволявам си това сравнение, защото нито една партия няма цялостна визия за промяна на системата и модела, а за това призовават. Управлението на ГЕРБ създаде толкова проблеми, че има достатъчно за всяка една партия да изведе в приоритет за решаване някой от тях. Решаването им по единично е почти невъзможно или ще бъде с малък ефект, защото те са взаимно свързани. Причина за хаоса в управлението на държавата е липсата на общоприета доктрина за бъдещето на България като суверенитет, икономика и роля в геополитиката за разлика например от всички съседни страни. Върху такава доктрина се кълнат всички депутати, независимо от разположението им в политическия пейзаж. Управлението на държавата изисква холистичен подход. За целта трябва да се изведат основни принципи, на база на които да се разработи съвременна система/модел за функционирането на държавата. Такива принципи биха могли да бъдат:  България е била и ще пребъде като държава на духа: България изгражда, развива и отстоява духовното обединение на всички българи по света, в името на просперитета на българската държава и българския народ, за да бъдат градивна част от прогресивната международна общност, поставяща свободата и справедливостта като висши ценности, гарантиращи устойчивост и развитие на човечеството.  Баланс на собственостите в една държава – държавна, общинска, частна и колективна. Този баланс трябва да гарантира: • Устойчивост на икономиката по времена кризи от всякакъв вид; • Достатъчна независимост от геополитически, корпоративни или частни интереси; • Оптимална взаимна зависимост и в интерес на обществото на собственостите при използване на природни ресурси, конкурентни производства, отбрана, сигурност, наука, здраве, култура, услуги и спорт;  Устойчивото икономическо развитие - основен държавен приоритет: • Всяко правителство провежда икономическа политика, която трябва да е съобразена с: o осигуряване просперитета на държавата; o опазване на свободата на икономическите отношения в нея и справедливото разпределяне на ресурсите; o защита на националната сигурност. В тази връзка Президентът да има възможност за изключително вето върху противоречащи на нея решения на Правителството и Парламента. В такъв случай той носи лична отговорност за наложеното вето.  Оптимално развитие на отделните икономически сектори, за да се осигури: • Достатъчен ръст на БВП (брутния вътрешен продукт) чрез който да се осигури балансирано функциониране на системата; • Надеждна защита от чужди интереси, прозрачно и контролирано функциониране на производствени вериги - от използване на природните ресурси, през средствата на преработването им до производство на оптимален брой продукти за вътрешния и международния пазар; • Непрекъснато съхранение на интелектуалния ресурс на страната чрез: o Въвеждане на високи изисквания и стимулиране на таланти при всички етапи на образованието – начално, средно, професионално, висше; o Оптимално развитие на фундаменталната и приложната наука в съответствие с индустриалния профил на държавата; o Справедливо възнаграждение на труда и таланта, съобразено със степента на полезността му за икономиката и обществото. • Развитие на аграрния сектор с цел осигуряване в максимална степен изхранването на населението с чисти и здравословни храни;  Благополучието на населението - постоянна задача на всяко правителство чрез: • Осигуряване на висококачествен стандарт на живот за всички слоеве на населението; • Развитие на силна средна класа и намаляване на диспропорцията бедни-богати около 2-3 пъти, което е условие за социален мир и преодоляване на демографската криза, независимо от отрицателните тенденции в Европа и света;  Енергийната сигурност-приоритет на националната сигурност при оптимизиране на всички елементи от нея: • Оптимално използване на природните ресурси за производство на енергия; • Децентрализирано производство на енергия, при което се намаляват разходите за пренос, за управление и защита от природни бедствия и терористични актове; • Количеството, качеството и цената на произвежданата енергия да бъде в основата на конкурентна икономика и разумно потребление;  Балансирано териториално развитие на всички региони като икономика, култура, спорт, което е гаранция за: • Запазване на териториалната цялост на държавата от геополитически апетити; • Запазване на българската идентичност като история, настояще и бъдеще при съхранение на религиозна принадлежност и етническа толерантност; • Гордостта на българите от родното им място и притегателна основа за връщане на напусналите страната по икономически причини;  България равностоен и уважаван партньор на международната сцена при спазване на изискването „Което добро за света трябва да бъде добро и за България“, което означава: • Участие в международни организации и съюзи при полза за българския народ; • Мир и дипломация при решаване на спорове; • Постоянно представителство на българския народ при управлението на държавата и във вътрешен и международен аспект – референдуми, народен парламент; • Върховенство на обществения договор и недопускане на партийни, корпоративни или частни пристрастия при управлението на държавата; Това е само основната част от принципите, които трябва да се съдържат в програмите на партиите, в тяхната съвкупност и всеобхватност. Различия да се допускат само в нюанси в подходите за тяхното прилагане, спазване и развитие. На тяхна база да се приемат закони, реформи, позиции, решения. При тези избори сме свидетели за обещания „на парче“ и за харесване на групи и слоеве от населението, което дава временна наслада, но не гарантира достойния живот на населението след изборите. Да се надяваме, че поне е даден старт за преосмисляне на пътищата за просперитет на Република България. Както е казал мъдрият ни народ:“ И без петел ще се съмне“, но дано стане по-бързо. А петлетата да се разберат, как да не се надкукуригват, да не се боричкат, а да се разберат как да управляват в името на народното благоденствие Република България защото казанът на народното недоволство ври. 17.03.2021 Д-р инж. Александър Трифонов https://pogled.info/bulgarski/izbori-zaharnite-petleta-za-kurnika-parlament.127314

понеделник

Грозното тяло на концесията на летище София или 12 въпроса към министър Желязков

Проблемите около летище София 12 въпроса към министър Желязков (Грозното тяло на концесията на летище София или 12 въпроса към министър Желязков) С възхищение приемам старанието Ви, господин Желязков да защитавате грозното тяло на концесията за летище София от беззъбите въпроси на журналисти и опозиция чрез уклончиви отговори и оспорими аргументи. Независимо от завесата от гръмки твърдения за ползата от концесионирането грозното тяло прозира през пробойните в процедурата за избора на концесионер, подписания договор и ситуацията около летището. И за да оспорите това твърдение е нужно да дадете отговор на следните въпроси: 1. С решение № 130 на Комисията при Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) от 17.07.2019 г. се дава окончателна оценка на предложенията на кандидатите – консорциуми за концесия на летище „София“ и се избира консорциумът Соф Кънект“ за концесионер. Кандидат Компонент за оценка/ точки „Витоша“ „СОФ Кънект“ „ССБ София Еърпорт Джей Ви“ „Фрапорт България“ ЕАД „Еърпортс де Пари“ еС.еЙ. и „TAВ Хава-лиманларъ Холдинг“ А.Ш Дата на оценка 13.05. 2019г. 1.07.2019г. 4 07.2019г. 8.07.2019 г. 10.07.2019 г. Идеен план за развитие 45 45 22,5 45 22,5 Бизнес план 20 20 10 20 10 План за финансиране 15 15 7,5 15 7,5 Обща стратегия 15 15 7,5 15 11,25 План за прогнози на трафика 5 5 2,5 5 5 Общо по раздел II 100 100 50 100 50 Оценка на финансовото Обща оценка предложение „Витоша“ 19 948 052,75 / 32 824 938,70*100 = 60,77 55%*60,77 + 45%*100 = 33,42 + 45 = 78,42 „СОФ Кънект“ 24 542 010,30 /32 824 938,70*100 = 74,77 55%*74,77 + 45%*100 = 41,12 + 45 = 86,12 „ССБ София Еърпорт Джей Ви“ 26 050 000,00 / 32 824 938,70*100 = 79,36 55%*79,36 + 45%*50 = 43,65 + 22,5 = 66,15 „Фрапорт България“ ЕАД 21 000 000,00 / 32 824 938,70*100 = 63,98 55%*63,98 + 45%*100 = 35,19 + 45 = 80,19 „Еърпортс де Пари“ еС.еЙ. и „TAВ Хава-лиманларъ Холдинг“ А.Ш 32 824 938,70/32 824 938,70*100 = 100 55%*100 + 45%*56.25 = 55 + 25,31 = 80,31 Забележка: Комисията изчислява общата оценка на офертите, като прилага методиката за оценка като 55% се дава за техническата част и 45% за финансовата. Финансовото предложение се измерва като процент спрямо най-високо предлагания размер на концесионното възнаграждение. На база на какви критерии са се оценявали идейните планове, тъй като именно чрез тях може да се манипулира избора? Със дадените 45 точки на Соф Кънект“ ще се издигне ли авторитета и привлекателността на летище София, след като в предложението се предвижда: -развитието на търговски център и офис сграда; - ходенето пеша на пътниците от терминала до самолета ( поради настояване на нискотарифните компании)? Вероятно на всеки пътник ще се раздава чадър ако вали дъжд. 2. Летище Мюнхен е партньор, а не като участник в консорциума „Соф Кънект“ с учредители френския инвестиционен фонд „Меридиам” (99% дял) и базираната във Виена, Австрия, строителна компания „Щрабаг” (1% дял), и няма ангажименти към изпълнението на концесионния договор. Не е ли това реверанс към немските фондации, които са финансирали партия „ГЕРБ“( по признание на самият Бойко Борисов)? Колко е надеждно оставането на летище Мюнхен като оператор на летище София и какви рискове са възможни? 3. Как ще бъде лицензиран този консорциум като летищен оператор, когато то ще ползва услугите за оператор на трето лице – летище Мюнхен? Победителят ще ползва опита на летище Мюнхен, което ще подпише договор за мениджмънт за 12 години, а не за целия срок на концесията, като договорът после може да бъде преподписан, но може и да не бъде. 4. Защо не беше публикуван на страницата на МТИТС концесионният анализ на МФК, тъй като той е направен само на база прогнозни данни, а и МТИТС е обявило, че тръжната документация не съдържа конфиденциална информация? Какво е било предложено за бъдещето на летище София – водещо в региона или второстепенно летище, главно за нискотарифни компании? Какво ще бъде бъдещото и българската авиокомпания (България Еър) – да лети само в неподходящи за пътниците часови зони, за сметка на облагодетелстваните нискотарифни компании? 5. Защо скрихте от кандидат-концесионерите в документацията по процедурата истинските приходи на летище София. Истината излезе от отговора на въпроса на един от кандидатите от 23.07.2018 г., а именно: Въпрос: Според официалните резултати на дружеството обаче, летището е реализирало приходи от 147,452 хил. лв. + допълнителни проформа приходи от 46 881 хил. лв. (разликата от всички приходи от летищни такси и лихви в размер на 99,888 хил. лв. и разходите за текуща издръжка в размер на 53,002 хил. лв.), които в момента отиват директно към бюджета и не влизат в приходите на дружеството), които биха увеличили размера на базовите приходи до близо 200,000,000 лв, което е с над 30% над базовите приходи според документацията. Отговор: от МТИТС Стойностите, посочени като общи приходи в Раздел I на Част 3 от Приложение 4, са само примерни нива, т.е. 76,693,782.18 евро (150,000,000 лв.) е само референтна стойност за целите на изчисляване на размера на Годишното концесионно възнаграждение. 5.1 Тези 46 881 хил. лв. практически покриват размерът на концесионното възнаграждение, предложено от „Соф Кънект“ – 24 542, 010 хил. евро. Каква е тогава ползата за държавата от това концесионно възнаграждение, след като тя си ги е получавала и без концесия? 5.2 Във връзка с този отговор как да се приеме Вашето твърдение, че за 20 години бюджетът е получил само 88 мил. лева от оператора на летище София, респ. 4,5 мил. лева годишно. Тези данни са относителни тъй като не се споменава какви са разходите и колко те са били целесъобразни при увеличаващи се приходи и изплащане на дълга към кувейтско-саудитското обединение МАК/АДМАК от 71.2 млн. лв. Кое е вярно и каква е истината? 6. По настояване на кой/кои кандидат/и-концесионер/и Международната финансова компания(МФК) поиска и получи с подкрепата на парламентарната група на партия ГЕРБ промяна в Закона за концесиите като се допуска в чл. 150 покриване от Концедента/Държавата на всички направени от концесионера разходи, вкл. главницата по привлечения капитал, лихви, такси и т.н. в случай, че концесионния договор се разваля по негова вина? Това няма ли да попречи за положително решение от Европейската комисия във връзка с евентуална държавна помощ (съгласно членове 107–109 от Договора за функционирането на Европейския съюз, предишни членове 87–89 от Договора за създаване на Европейската общност)? Не е ли това основание за забавяне на съгласувателното разрешение от Европейската комисия досега ( от 22.07.2020г. досега) и/или вследствие на евентуално обжалване пред нея на всички останали участници в концесионната процедура срещу избора на „Соф Кънект“, след като Административния съд не уважи тяхната жалба? 7. Не е ли рекет срещу държавата промените в Закона за концесиите и в услуга на концесионерите, направени по време на тръжната процедура и конкретно: 7.1 Текстът на ал.3 на чл.150: (3) При предсрочно прекратяване на концесионния договор по причина, за която концесионерът отговаря, концедентът: 1. дължи на концесионера обезщетение в размер на невъзстановените разходи на концесионера за инвестиции в обекта на концесията, намалени със сумата, съответстваща на определената с финансово-икономическия модел норма на възвращаемост за концесионера за целия срок на договора, но не повече от пазарната стойност на извършените от концесионера инвестиции в обекта на концесията към датата на прекратяване на договора, когато обектът е собственост на държавата, съответно на общината; Следва, че концедентът/държавата ще плаща винаги на концесионера, независимо дали той е виновен или не, дали направеното от него има някаква остатъчна стойност или не, дали направените от него разходи са целесъобразни или не. 8. Не става ли държавата зависима, дори подчинена на финансиращите организация – Заемодатели и Агентът по обезпеченията с подписанато от Вас Приложение № 13 към концесионния договор и конкретно в: - чл. 14.3.3 Прекратяване на настоящия Договор: Концедентът няма да изпраща Уведомление за прекратяване на Договора или да прекратява по друг начин настоящия Договор, без да предостави на Заемодателите предварително писмено уведомление, в което се посочват основанията за прекратяване и Датата на прекратяване - чл. 4.1.2 Заемодателите или Агентът по обезпеченията могат да поискат поемането от Представител, заедно със или отделно от Концесионера, на всички права и задължения на Концесионера по Концесионния договор („Право на встъпване“), при условие, че за такъв Представител не са налице основания за изключване и Представителят отговаря на условията за допускане и участие, - чл. 6.1.2 Заемодателите могат, с писмено предизвестие от най-малко тридесет (30) дни, отправено до Концедента и който и да е Представител, да поискат прехвърляне на правата и задълженията на Концесионера по Концесионния договор на подходящо лице, което да замести Концесионера. Не е ли това подмяна на процедурата по избор на концесионер? - чл. 6.3 Концедентът няма право неоснователно да отказва или забавя решението си дали предлаганото лице представлява подходящо лице, което да замести Концесионера, при условие, че по отношение на такъв заместник не са налице основания за изключване и заместникът отговаря на условията за допускане и участие. - чл. 11.2 При спазване на свързаните с рефинансирането задължения съгласно Клауза 15 (Рефинансиране) от Концесионния договор, всеки от Заемодателите и Агента по обезпеченията има право без съгласието на Концедента и Концесионера да възлага или прехвърля своите права и задължения по настоящото Споразумение на правоприемник на Заемодателите или Агента по обезпеченията (според случая), в съответствие с Договорите за финансиране. - чл. 7.2 В случай на прекратяване на Концесионния договор, всички Застрахователни постъпления и парични средства от кредитното салдо по Застрахователната сметка със специална цел, се изплащат и освобождават в полза на Заемодателите незабавно при прекратяването, до размера на оставащия непогасен дълг по Договорите за финансиране. 9. Защо г-н Желязков не коментирате задълженията, които сте поели, респ. Българската държава с Договора за концесиониране, спрямо този концесионер, а именно: 9.1 В чл.3.3 2, g) да съдейства в рамките на своите правомощия за инвестиране в модернизацията и разширяването на капацитета на Аеронавигационната инфраструктура, подобряване на Оборудването за аеронавигационно обслужване и квалификацията на работната сила, както се изисква във всеки отделен случай, за да се управлява въздушното движение съобразно неговото увеличаване; 9.2 В 34.8.4 Концедентът(Държавата) избира да финансира изцяло или доколкото Концесионерът е получил финансиране за част от допълнителните Капиталови разходи) останалата част от допълнителните Капиталови разходи; 9.3 „Когато Концесионерът претърпи Загуба на приходи вследствие на дадено Събитие за обезщетяване, размерът, с който се намаляват задълженията на Концесионера за разходи, се отчита при определянето на размера на Възстановяването съгласно чл.34.7 Включване се прилагат 34.8 Методи за Възстановяване като: 34.8.3 отпускане на субсидии (ако е приложимо и позволено съгласно Законодателството относно държавните помощи); 34.8.4 Концедентът избира да финансира изцяло или (доколкото Концесионерът е получил финансиране за част от допълнителните Капиталови разходи) останалата част от допълнителните Капиталови разходи; 9.4 В 18.6 Втора писта В срок до пет (5) години от Началната дата на Концесията Концесионерът ще възложи, съгласувано с Концедента, и представи предварително проучване относно необходимостта и целесъобразността да бъде построена втора писта. Концесионерът следва да изгради такава втора писта, в съответствие с препоръките в направеното проучване, и по-точно ако на Летището са налице Критични проблеми с пистата. Проучването следва да бъде актуализирано на интервали от пет (5) години, при условие че предходното проучване не е показало наличие на Критични проблеми с пистата. Всички такива проучвания следва да бъдат на разноски на Концесионера. - Няма обаче задължение това да стане за сметка на Концесионера и това се вижда и от Ваше решение № RK № 5 от 17.07.2019 г. за определяне на концесионер на „Гражданско летище за обществено ползване София“ – публична държавна собственост. - Държавата се е задължила да инвестира в летището за своя сметка при поискване от концесионера и какъв ще бъде тогава окончателният баланс на приходите и разходите за нея? 10. Как ще коментирате повишаване на летищните такси от 23.11.2020 г. 60% за международните линини, с 15% за вътрешните линии, с 95% ce тaĸcaтa зa cигypнocт и с пoчти 50% тaĸcaтa зa oбcлyжвaнe нa caмoлeтитe нa pъĸaв - дo 173 eвpo във връзка с цитиранато по-горе Ваше решение, в което сте записали: “Според прогнозата на участника, се очаква средната летищна такса да спадне с 15% в реално изражение в периода преди разширяването (2030 г.) и да се задържи под -10% през целия период на концесията в сравнение с нивото на таксите от 2017г.“ Това като реверанс към концесионера „Соф Кънект“ ли е или по негово настояване, респ. по настояване на Заемодателите? 11. Не е известно Вашето решение по искането на концесионера от 27.10.2020 г. за възстановяване на икономическия баланс на концесията, което включва отлагане на плащането на годишни концесионни възнаграждения, дължими за първите 10 години от срока на концесията, за до последните 10 години от срока на концесията. Предложението включва увеличаване размера на инвестициите от 608 млн. евро на 624 млн. евро. Срещу 24 млн. евро завишаване на инвестициите, той иска до получи 245 млн. евро. подарък от държавата. Навярно е приготвил и съответното парично “уважение“ към органа, който ще вземе това решение. А основание за това му дава и чл. 34.1 Събития за обезщетяване „При спазване на Клауза 34.2 (Ограничения) от Договора, Концесионерът има право на Възстановяване на икономическия баланс на Концесията ("Възстановяване") след настъпване на събитие, което значително би смутило общия икономически баланс по настоящия Договор“. А този договор е подписан от Вас. А срокът от 10 години е пазарлък ( а защо не за срок от 5 години?), защото финансовият бизнес модел не е приложение към договора и на негова база да се симулират различни ситуации, респ. да се извеждат механизми за гарантиране на икономическия баланс като размер и срок. Оказва, че с такъв модел се участва само в процедурата, а след това се прави от година за година. Това е още един факт за опорочаване на процедурата за избор на концесионер. 12. Защо не коментирате заявлението на "СОФ Кънект" до КЗК за намерението за придобиване на част от капитала на летището? В момента дружеството "Летище София" ЕАД е 100 % собственост на Министерството на транспорта, но според чл. 13 „Промяна в собствеността“ от подписания концесионен договор частната компания може да придобие до 40% от летището, като „първоначалните акционери запазват не по-малко 60% от участието в капитала към Началната дата на Концесията“ – член 13.2.1. Навярно чакате да престане да работи Парламента и да се реши без контрол и само от Министерския съвет? Не е ли това свързано с чл. 6.1.2 и 11. 2 от Приложение 13 (описани по-горе) и вече Заемодателите и Агентът по обезпеченията водят преговори за предоставяне на летище София на друг концесионер. И навярно с печалба, печалба с дъх на корупция и на гърба на българския народ. Защото летището на Белград с по-лоши икономически показатели (при 30 по-слаб пътникопоток и 50% по-малка територия) бе предоставено при много по-добри условия, а именно: Параметър Летище София Летище Белград Авансово плащане 280 млн. евро 500 млн. евро Годишно концесионно възнаграждение 24 млн. евро 16 млн. евро Инвестиции 600 млн. евро 732 млн. евро Срок на концесията 35 ÷ 47 години 25 години Заключение Не се надявам да отговорите на тези въпроси, защото не реагирахте и многобройните публикации и критики по време на концесионната процедура. Те остават валидни и за следващия министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Дано само не се предприеме закриване на това министерство, за да се заметят следите от това престъпление спрямо интересите на българското общество. Източници на информация - С разследването си „Шпигел“ разстреля Борисов! Немските фондации предадоха ГЕРБ! На Борисов му е наредено да стои на власт, за да пази Гешев. http://skandalno.net/%D1%81-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B8-%D1%88%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D0%B5%D0%BB-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BB%D1%8F-185395/, - Das Schlusslicht der EU, https://www.spiegel.de/politik/ausland/korruption-und-pressefreiheit-in-bulgarien-das-schlusslicht-a-1302073.html, - - Концесионен договор, https://ncr.government.bg/ConcessionaireProcedures/ConcessionaireProcedureInfo/468738a6-1b3f-48cd-809f-e14214b16292 - Приложение № 13 към концесионния договор, https://ncr.government.bg/ConcessionaireProcedures/ConcessionaireProcedureInfo/468738a6-1b3f-48cd-809f-e14214b16292 1.03.2021. Д-р инж. Александър Трифонов https://pogled.info/bulgarski/groznoto-tyalo-na-kontsesiyata-na-letishte-sofiya-ili-12-vaprosa-kam-ministar-zhelyazkov.126660

сряда

Стратегията за устойчиво енергийно развитие на Р България до 2030 г. – подигравка с бъдещето на нашата родина

На 10.02. на портала на Министерския съвет за обществени консултации беше публикуван проект на Министерството на енергетиката „Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Р България до 2030 година с хоризонт до 2050“ - http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5872. Анализът на 67-те страници буди недоумение за безпомощността (реална или целенасочена) на нейните автори по отношение на анализи и обосноваване на прогнози, липсата на задълбоченост и обвързване с други национални и сектори стратегии. Основания за тези изводи са следните:  Не е спазена глава ІІІ „Методологични указания за изготвяне на националните стратегии“ на Методологията за стратегическо планиране в Република България. Няма описани дейности, които да гарантират постигането на всяка отделна цел и приоритет.  Eнергетиката се разглежда като самостоятелен и независим сектор в икономиката на страната. А тя е в основата на производството, транспорта, благосъстоянието на населението. Личи негативното влияние от липсата на индустриален профил на икономиката, който е в основата на устойчивото развитие, а не услугите. Стратегията се базира на спазване на директиви и регламенти на Европейския съюз, защото България няма национална политика за интегрирано устойчиво развитие, а управлението на държавата вече 10 години я води към дъното на всички възможни класации.  Пропуснат е един важен регламент на Европейския парламент и на Съвета № 2019/941 от 05.06.2019 г. за готовност за справяне с рискове в електроенергийния пазар. Той определя правилата за сътрудничеството между държавите членки с оглед на предотвратяването на кризи в електроснабдяването, подготовката за тях и управлението им в дух на солидарност и прозрачност и при пълно спазване на изискванията на един конкурентен вътрешен пазар на електроенергия. Не се споменава за разработване на планове за „Готовност за справяне с рискове“ на основание на чл.5, ал.1 от горния регламент чрез Методиката за определяне на най-значимите сценарии при регионална криза в електроснабдяването, разработена от Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ЕМОПС за електроенергия). А регламентите се прилагат директно в българското законодателство, без хармонизиране и одобряване от националните органи. Съгласно този регламент основните групи рискове са: а) редки и крайно тежки природни бедствия; б) случайни опасности, превишаващи критерия за сигурност N-1, и изключителни извънредни ситуации; в) опасности, които произтичат от обстоятелства, включително последици от зловредни атаки и от недостиг на горива. В предложената Стратегия няма: - оценка на изменението на климата върху производството на електрическа енергия (особено при ВЕИ) и достъпа до елзахранване. А цитираният в Стратегията регламент (ЕС) 2018/1999 от 11.12.2018 относно управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата се свързва пряко с проблемите на енергетиката. Според резултати от изследване, цитирано от Франс прес климатът през 2030 г. ще бъде като този от пред 3 милиона години, а според учени от БАН, климатът в България през 2050 г. ще бъде субтропичен. За 10 дни в началото на м. февруари Германия увеличи закупуване на газ от Русия с 49% поради това, че милиони немски слънчеви панели са покрити с дебел сняг и лед, а 30 000 вятърни турбини нищо не произвеждат, дори им необходима енергия срещу замръзване. Как България би се справила с такава ситуация? - няма оценка и план за преодоляване на щетите при случайно или целенасочено (терористичен акт) повреда на носещите конструкции при далекопроводите от 400 и 110 квт.( критерий за сигурност N-1) и други подобни;  Eнергийната сигурност се свежда до: - Наличие на въглища в Маришкия басейн за още 50-60 години; - Възможност за внос на природен газ от 6 източника; - Ресурс на блокове 5 и 6 на АЕЦ“Козлодуй“ за 30 години; - Увеличаване на дела на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г. (27.09%) е прогнозирано следното разпределение по сектори: • 30.33% дял енергията от ВИ в сектор електрическа енергия; • 42.60% дял енергията от ВИ в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане; • 14.2% дял енергията от ВИ в сектор транспорт. Прогноза за нетна инсталирана мощност на електрическите централи, Целеви сценарий /с допълнителни мерки/ 2020 2025 2030 2035 2040 2045 2050 Нетна инсталирана мощност (GW) 12.426 12.699 13.855 13.971 15.819 16.568 19.382 Ядрена енергия 1.889 1.889 1.889 2.889 3.889 3.889 2.000 ВЕЦ 2.508 2.508 2.508 2.508 2.508 2.508 2.508 ВтЕЦ 0.699 0.749 0.948 0.948 1.811 2.723 4.500 ФЕЦ 1.042 1.785 3.216 3.216 3.216 3.277 4.555 Електрически централи на конвен-ционални горива и биомаса, в т.ч.: 6.289 5.769 5.294 4.410 4.395 4.171 5.820 ТЕЦ без технология за улавяне на въглеродния двуокис 0.476 0.328 0.230 - - - - ТЕЦ на лигнитни въглища без технология за улавяне на въглеродния двуокис 3.688 2.967 2.202 1.367 1.367 0.989 0.989 Комбинирани централи на въглища 0.137 0.137 0.087 0.087 0.087 0.087 0.087 Паро-газови централи без технология за улавяне на въглеродния двуокис - - 0.422 0.843 0.843 0.843 2.109 Кондензационни и комбинирани централи на природен газ 1.909 2.084 2.052 1.807 1.790 1.881 2.233 ЕЦ на биомаса 0.080 0.253 0.302 0.306 0.309 0.371 0.335 Геотермални електрически централи - - - - - - 0.066 Източник (B)EST model, E3-Modelling Дяловото разпределение на различните видове енергийни източници ( % ): Вид източник/година 2020 2030 2050 Ядрена енергия 15,20 13,63 10,32 ВЕИ, в т.ч. 34,19 48,16 59,65 ВЕЦ 20,18 18,11 12,94 ВтЕЦ 5,63 6,84 23,21 ФЕЦ 8,38 23,21 23,50 Електрически централи на конвенционални горива и биомаса, 50,61 38,21 30,03 Общо 100% 100 % 100% Прогноза за крайното потребление на енергия по горива и сектори, Целеви сценарий /с допълнителни мерки/ 2020 2025 2030 2035 2040 2045 2050 Крайно потребление по сектори(GWh) 116110 119668 119977 118262 117708 117276 117912 Индустрия 33030 33904 34461 34103 34191 34103 34210 Транспорт 41162 43594 43447 42001 40619 39902 40258 Домакинства 26886 27724 27550 27643 28325 28607 28809 Услуги 14033 14786 14519 14514 14573 14664 14635 Прогноза за крайното потребление на енергия по горива, Целеви сценарий /с допълнителни мерки/ 2020 2025 2030 2035 2040 2045 2050 Крайно потребление на горива и енергия (GWh) 116110 119558 119977 118262 117708 117276 117912 Твърди горива 4190 3286 2180 1704 781 388 282 Нефтопродукти 40436 41348 40108 37386 35438 34170 33682 Природен газ 15704 14489 14540 14713 15031 14880 15278 Електрическа енергия 30408 32354 34203 36438 37785 39057 39241 Топлинна енергия 9457 9865 9758 9583 9609 9543 9331 ВЕИ 15913 17856 19189 18437 18963 19237 20099 Няма отговор на следните въпроси: - на какво се основава повишаване производството на електрическа енергия с 11,5 % в 2030 г. и с 56% спрямо 2020 г. след като: • потреблението в индустрията през 2030 г. нараства само с 4,33 % и с 3,57 % в 2050 г спрямо 2020 г.; • потреблението в услугите през 2030 г. нараства с 3,46% и с 4,29 % в 2050 г. спрямо 2020 г.; • потреблението в домакинствата нараства с 2,47% в 2030 г. и с 7,15 % в 2050 г. спрямо 2020 г. като същевременно населението ще намалява съответно с 6,35 % в 2030г. и с 19,88% в 2050 г. спрямо 2020 г.: - на какво се основава рязкото покачване делът на електроенергията от вятърните централи през 2050 г., близо 4 пъти? - как ще се постигне увеличението от близо 3 пъти делът на електроенергията от фотоволтаични централи, след като към 2030 г. ще са изминали повече от 20 години от първите построени такива и техният капацитет ще е спаднал с около 80%? А кой ще строи нови до 2050 г.? - на какво се дължи нестабилното потребление на природен газ и защо намалява през 2030 г. с 7,4 % спрямо 2020 г. а се увеличава в 2050 г. с 5,7%? Свързано ли това, че има риск при диверсификацията на доставчиците? - какви са вариантите за заместващи мощности в случай, че не се продължи лиценза за експлоатиране на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“, след 2030 г. тъй като той се издава за 10 години? Как внедряването на алтернативно гориво се отразява на лицензирането на блоковете и тяхната производителност ( КПД- коефициент на полезно действие)? - какви са вариантите за заместващи мощности при закриване на въглищните централи? - няма идея и предложения за намаляване загубите от преноса и разпределение на енергия, които за 2019 г. са 434 ктое или около 5047,42 МВтч (1 toe=11.63 мегават часа). Тон на нефтен еквивалент (toe) е единица енергия, определена като количеството енергия, отделена чрез изгаряне на един тон суров нефт; - няма визия за диверсификация на енергопроизводството; - няма обяснение защо намалява потреблението на топлоенергия; - няма визия за използване на научно-изследователски и иновативен ресурс на науката и бизнеса в България за решаване на проблемите при производството и преноса на енергия, в електротранспорта и в бита съгласно т. 5 от приоритетите в Стратегията –„Внедряване на иновативни технологии за устойчиво енергийно развитие“ в т.ч.: • нови технологии за пренос и съхранение на енергия; • нови технологии за ВЕИ и възможности за усвояване в България – напр. плаващи ВЕЦ, водородно-кислородни смеси(ННО) и др. - няма обвръзка с политиката на ЕС и света в областта на водородната енергетика; - няма оценка за инвестициите, които ще са нужни за реализиране на Стратегията, респ. кои ще бъдат източниците за финансиране и степен на надеждност и вероятност за тяхното реализиране? - няма анализ на цените на различните видове енергии и как те ще се отразят на икономическото развитие на страната и върху благосъстоянието на населението? - няма анализ геополитическите процеси и отражението им върху устойчивото енергийно развитие на Р България; Изводи:  Този анализ не изчерпва всички слабости на представената Стратегия;  От анализа на данните в предложената Стратегия се вижда, че няма визия за развитие на индустрията в България. Дори и да се приеме, че ще се намалява енергоемкостта на произвежданата продукция, нарастването на потребление на електроенергия в индустрията с около 4% гарантира: - неустойчиво и силно зависимо икономическо развитие на страната; - стабилно изоставане на страната спрямо Европа по отношение на средното ниво на брутен вътрешен продукт на човек от населението. България ще остава най-бедната страна в Европа. При липса на убедителни обосновки и на отговори по изброените по-горе въпроси Стратегията за устойчиво енергийно развитие на България може да се разглежда като фантазия на служители, без чувство за отговорност за бъдещето на България. Заключение Уважаеми господин премиер, Моля Ви да отделяте повече време за запознаване с подготвяните материали от членовете на Вашия екип вместо да обикаляте страната, защото с нескопосано законодателство и с такива документи Вие като главнокомандващ на българската икономика априори сте загубили битката за бъдещето на България и нямате място в него. Защото не бива след 144 години да звучи все по-актуално характеристиката на Константин Иречек за българите - „Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните“. 16.02.2021. Д-р инж. Александър Трифонов Източници на информация: - Регламент на Европейския парламент и на Съвета № 2019/941 от 05.06.2019 г. за готовност за справяне с рискове в електроенергийния пазар, file:///D:/Energy%2021/%D0%A0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5_BG_TXT!!!!!!!!!!!!!!!!!!!.pdf - Годишен отчет за изпълнението през 2019 г. на Националния план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 г., https://seea.government.bg/documents/Otchet_NPDEE_2019_22.07.2020.pdf - Българите ще живеят в субтропичен климат през 2050 г. https://www.mediapool.bg/balgarite-shte-zhiveyat-v-subtropichen-klimat-prez-2050-g-news177964.html - Регламент (ЕС) 2018/1999 от 11.12.2018 относно управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32018R1999#:~:text=%D0%A0%D0%95%D0%93%D0%9B%D0%90%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%A2%20(%D0%95%D0%A1)%202018/1999%20%D0%9D%D0%90%20%D0%95%D0%92%D0%A0%D0%9E%D0%9F%D0%95%D0%99%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%AF%20%D0%9F%D0%90%D0%A0%D0%9B%D0%90%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%A2%20%D0%98%20%D0%9D%D0%90,%D0%BD%D0%B0%20%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0%20%D0%B2%20%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0,%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 https://pogled.info/bulgarski/strategiyata-za-ustoichivo-energiino-razvitie-na-rb-do-2030-g-podigravka-s-badeshteto-na-nashata-rodina.126169

четвъртък

ГОЛАТА КОРУПЦИОННА ПОЛИТИКА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

ГОЛАТА КОРУПЦИОННА ПОЛИТИКА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО Наскоро станахме свидетели на нещастно съвпадение при появата на: - Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България (2021 – 2027г.) на 27.01.2021г. - Изследване за нивото на възприятие на корупцията на международната организация „Прозрачност без граници“ за 2020 г. на 29.01.2021 г. - Икономически преглед на България, изготвен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) на 29.01.2021 г. Това съвпадение показа целенасочена безпомощност на правителството в бутафорната му борба с корупцията през последните 10 години. Основанията за това твърдение са следните: І. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие От ОИСР очакват да видят подобряване в управлението на държавните дружества с прилагането на Закона за публичните предприятия, който беше изготвен с помощта на експерти от организацията. Те припознаха като проблем и ползването на in-house договори вместо търгове за обществени поръчки при големи инфраструктурни проекти, като очакванията са тази практика да бъде ограничена. Зам. финансовият министър Маринела Петрова заяви, че тази бележка е отчетена и ще се работи по нея. А защо трябваше да се стига до тази забележка? Печатът от ОИСР за качество на управлението на държавните компании е част от изискванията пред България за влизане в еврозоната. При констатациите и препоръките се открояват следните записи: • Общините имат ограничени възможности и стимули за сътрудничество при подобряване на ефективността на предоставянето на услуги. Вероятно основание - отмяна закона за публично-частно партньорство при липса на достатъчен финансов ресурс в общините за провеждане на икономическа и социална политика в полза на населението. А в закона за концесиите се въведоха т.н. „несамофинансиращи се“ концесии, при които, ако концесионерът няма достатъчно приходи, то концедентът (държавата или общината) трябва да му доплащат вкл. и за печалбата му. А всичко това е източник на корупция. • Да се въведат условията за прилагане на Закона за публичните предприятия от 2019 г. за съответните публични агенции, включително общинските органи. Вероятно основание е забавяне включването в управляващите органи на независими експерти, за да се осигури по-голяма прозрачност и ограничаване на корупцията при изразходване на бюджетни средства. • Да се увеличи разкриването и прилагането от страна на Органа за защита на конкуренцията на санкциите срещу картели и предприятия, които злоупотребяват с монополно/пазарно господстващо положение. • Въвеждане на регулиране на лобирането, включително кодекс за поведение на лобистите с членове на парламента. Вероятно основание за това е, че лобизмът е пряко свързан с корупцията, поради което в развитите страни има специален закон за лобизма, а в България всички опити в тази насока се отхвърляха от управляващото мнозинство. ІІ. Според доклада на „Прозрачност без граници: - Индексът за възприятие на корупцията в България през 2019 година е 43 пункта, като с това страната заема 74 място в световната класация. Нивото на корупцията в държавата се определя от стойността на индекса. Възприета е общата дефиниция на корупцията: “злоупотреба с обществено положение за лично облагодетелстване.” В рамките на регионалната класация на държавите-членки на Европейския съюз страната ни продължава да заема последно място (средната стойност на индекса ЕС 64,32). - България е включена за двадесет и втори път в изследването на Transparency International. В сравнение с предходната година индексът бележи незначително повишение от 1 пункт.
- За периода 2012 – 2019 г. има основание за критична оценка – липсва съществен напредък в противодействието на корупцията, като на фона на положителното развитие при значима част от държави-членки на ЕС (като например Естония, Чехия, Гърция), индексът на страната откроява тенденция на сериозно изоставане.
Промяната от една точка в резултата на Индекса не е статистически значима, като в тази връзка следва се вземат предвид две обстоятелства: - стойности на индекса под 50 пункта са показател за систематичен проблем с корупцията и за неефективна борба с нея; - за отбелязване на съществен напредък е необходимо подобрение на резултата със статистически значимо повишение над 3 пункта. Резултатът през 2019 г. не позволява на страната да се придвижи напред от последното си място в класацията на Европейския съюз. Държавите се оценяват по скала от 100 (ниско ниво на корупция) до 0 (високо ниво на корупция). Необходими са минимум 3 изследвания за всяка държава, включена в изследването. Този комплексен индикатор измерва нивото на корупцията в публичните институции в 180 държави. Определя се на базата на 13 различни изследвания, проведени от 12 независими една от друга международни институции и изследователски организации, като се основава на аналитични доклади, оценки и възприятия на чуждестранния бизнес, академичните среди и анализатори на политическия и икономическия риск като Economist Intelligence Unit, Freedom House, Global Insight – Център за изследване на световните пазари, Институт за управленско развитие (Център за световна конкурентноспособност), Университета в Гьотеборг (Институт „Модели на демокрацията“), Фондация „Бертелсман“, Световната банка, Световния икономически форум, Група за оценка на политическия риск. Този индекс, респ. оценката за България дава отговор, защо традиционно намаляват чуждите инвестиции в България и управляващото мнозинство трябва да даде отговор защо 10 години не подобри този индекс. Сякаш то е работило срещу международния авторитет на страната като партньор в международното икономическо сътрудничество. III. Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България (2021 – 2027г.) Анализът на тази стратегия показва безпомощност и формалност при решаването на този проблем, защото: - Няма оценка как се прилагат и какъв е ефектът от заложените приоритети и мерки в Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2015-2020). Както се вижда от горните данни индексът за нивото на корупцията не се е изменял в периода 2012-2020 г. Но явно той не е важен за Правителството или то не иска да влиза в такъв анализ, за да не се самоизобличи в толериране на корупцията; - Няма информация по изпълнението на Плана за реализация на тази стратегия за 2015-2020, в т.ч. колко и какви парични награди са дадени на разследващи журналисти, длъжностни лица и граждани, които са подали сигнали за корупция и са довели до ефективни присъди или санкции на уличените лица, съгласно мярка 6.2 на приоритет 6 „Създаване на среда за обществена нетърпимост към корупцията“. Практиката показва, че сигнали има, но присъди няма, защото корупцията е на върха на управлението на държавата; - В новото издание за периода 2021-2027 г. отново са заложени мерки, които симулират желание за борба срещу корупцията като: • Надграждане на капацитета на институциите, свързани с превенция на корупцията в областта на обществените поръчки; • Надграждане на дейността по ротация на служителите, работещи на рискови за корупция места; • Надграждане на дейността по изготвяне на антикорупционни планове и изготвяне на методика за оценка на ефективността от изпълнение на антикорупционните планове; • Въвеждане на инструменти за противодействие на корупцията и насърчаване на почтеността в работата на държавните предприятия; • Приобщаване на бизнеса за създаване на нетолерантна към корупцията среда чрез почтено поведение (интегритет); • Организиране на информационни и образователни антикорупционни кампании; • Проучване на добрите практики, разработване и обсъждане на концепция и предлагане на мерки за уреждане на лобистките дейности в Република България; • Мониторинг за изпълнение на антикорупционните политики;. В пътната карта за реализиране на стратегията с предложените мерки се предвижда: - Продължаващо обучение на експерти, служители и т.н.; - Подобряване на координацията между институциите; - Нова бюрокрация - в т.ч. и постоянен секретариат към Националния съвет по антикорупционни политики (НСАП); - Постоянни анализи на наредби, закони` (над 300 секторни закона), антикоруционни планове и т.н. В Насоките за изработване на антикорупционните планове дори се допуска съгласно чл.4(1), че „Антикорупционните планове се превръщат във формалност, в случай на преповтаряне на задълженията, регламентирани в закон или подзаконов нормативен акт, които съответните административни или длъжностни лица трябва да изпълняват по силата на самия закон като конкретни мерки (напр. провеждане на конкурси за държавни служители, провеждане на обществени поръчки при изразходване на средства в съответствие със ЗОП); Изводи: - В нито един документ на Правителството не се споменава и препоръчва внедряването на стандарта БДС ИСО 37001 „Системи за управление за борба с подкупването, изисквания с указания за прилагане.“ Стандартът ИSO 37001 предвижда изисквания за създаване, внедряване, поддържане, преглед и подобряване на системата за управление срещу корупцията. Този стандарт е предназначен за всички видове организации от всеки сектор и за всякакъв вид подкуп, с който те могат да се сблъскат. Освен това, тя може да бъде приложена като самостоятелен стандарт или да бъде интегрирана с други системи за управление. Сертификацията по ISO 37001 води до: • Намаляване на рисковете от подкупи чрез прилагане на финансов контрол на ранен етап; • Непрекъснато подобряване на практиките за борба с подкупите; • Придобиване на конкурентно предимство; • Гарантиране, че бизнес партньорите и клиентите са уведомени за въведените и ефективно функциониращи практики срещу подкупите; • Привличане на нови бизнес партньори; • Предотвратяване, откриване и справяне с рисковете за подкупи; • Нарастване на международното признание; • Насърчаване на доверието; • Предотвратяване на конфликт на интереси; • Насърчаване на културата срещу корупцията; Логично възниква въпросът, защо от юни 2016 г., от когато стандартът БДС ИСО 37001 е в сила, той не се прилага от Правителството, а се прилагат мерки, с които формално се отчита дейност, и но нямат никакъв реален ефект върху борбата с корупцията. Отговорът е също така логичен: за да живее корупцията. Имитира се дейност. Например в плана на Агенцията за публичните предприятия за 2020 г. са били заложени проверки на 5 незначителни като приход в държавния бюджет концесии (3 държавни и 2 общински) като тези за блатното кокиче, за минерална вода, конна база „Хан Крум“. И за тези дейности се предоставят от държавния бюджет финансов ресурс от 300 000 лв. за командировки, дълготрайни активи, обучение, квалификация и за консултански услуги. Същият ресурс се предоставя и за 2021 г. отново за командировки, дълготрайни активи, обучение, квалификация и за консултански услуги. В плана за 2021 г. са включени отново 3 държавни и 2 общински концесии и отново с несъществен принос в държавния бюджет като концесията за Спортна база и Хигиенна баня в гр. Сандански, Къща-музей „ Андрей Николов“ в гр. Враца, хижа „Селимица“ в с. Кладница и язовир „Осиковица“ в с. Осиковица. Логично следва въпросът: „Толкова ли са неквалифицирани назначените служители за контрол на концесиите, че е необходимо непрекъснато обучение и заплащане за външни консултански услуги. Не е ли това вратичка за корупция срещу получаване на положителни одити на концесиите? Бариерите за корупцията са крайно и ниски и са заложени в съответните закони. Например в: • Закона за концесиите, където в чл. 195 срещу „Злоупотреба със служебно положение“ на най-високо ниво максималната административна глоба е само 50 000 лева; • Чл. 54 от Правилника за приложение на Закона за публичните предприятия към Договора за управление или за контрол, отговорността при неговото неизпълнение се свежда до парична гаранция в размер на не по-малко от три месечни- брутни възнаграждения; И двете санкции са мизерни спрямо щетите, които могат да се нанесат на държавния бюджет и спрямо подкупа, който може да се даде срещу прокарване на корпоративни, политически или други интереси. Борбата с корупцията се превръща в шоу и показване на мускули от страна на правораздавателните институции. А според Джесика Ким, постоянен съветник по юридическите въпроси към посолството на САЩ в България "За разлика от глобалната пандемия от COVID-19, ендемичната корупция в България не може да се лекува с единична или двукратна ваксинация. Това е заболяване, което изисква продължително лечение, усилие и воля. Отчетността започва от лидерите на България, във всяка партия, на всяко равнище, които да подкрепят принципа, че никой не е над закона, включително самите те". Корупцията е като раковото заболяване, предадеш ли му се и то ще те унищожи. Съгласни ли сме, да бъдем унищожени от корупцията, след като вече е на показ грозната й голота? 8.02.20121 Д-р инж. Александър Трифонов https://pogled.info/bulgarski/golata-koruptsionna-politika-na-pravitelstvoto.125978