вторник

Как се управлява България

Как се управлява България

„Държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата, кредитната и инвестиционната политика.“ 

Чл.20 от Конституцията на Р България

На своето  заседание на 26 август т.г. Правителството реши в проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. да не бъдат включвани нови инвестиционни проекти, финансирани с държавни заеми и/или с издаване на държавни гаранции. Основанието за това решение е, че няма постъпили от ресорните министерства нови проектни предложения.

Те трябва да са по реда на Наредбата за условията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти, финансирани с държавни заеми, и проектите, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция, и за реда за тяхното разглеждане, приета с ПМС № 337 от 2015 г.. Някои по-важни постановки в тази Наредба:

Чл. 2. Министрите ежегодно представят в Министерството на финансите предложенията си за инвестиционните проекти по чл. 1 в срока, определен от Министерския съвет в бюджетната процедура за съответната година по чл. 67, ал. 1 от Закона за публичните финанси.

Чл. 3. Министерският съвет разглежда исканията за финансиране на проекти с държавни заеми, които отговарят на следните условия:

1. проектът да съдейства за развитието на публичния сектор и икономиката на страната;

2. искането да е придружено от пълно описание на проекта - наименование; цели; технико-икономическа обосновка, включваща и финансов и икономически анализи и изведени показатели за финансова и за икономическа ефективност; очаквани срокове за реализация; социално-икономически анализ на очакваните резултати от осъществяването му; анализ на въздействието върху околната среда;

3. да е приложен анализ за приложимостта на режима по държавните помощи, който включва най-малко оценка по чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за публичните финанси;

4. да е приложено описание на финансовите параметри на проекта - всички източници на финансиране и размер на съответния финансов ресурс, размер на искания заем, срокове и начини за усвояване на заема, предварителни лихвени условия и погасителна схема, оценка за размера на разходите за консултантски и административно-управленски услуги, други съпътстващи разходи по проекта, източници за погасяване на заема;

5. да е представен анализ и оценка за влиянието на външното/вътрешното финансиране и разходите по обслужването на заема върху бюджета на съответното министерство, като бъдат отчетени всички инвестиционни проекти, които се изпълняват или предстои да бъдат изпълнявани в системата на министерството вносител;

6. да е представен анализ и оценка на рисковете и мерките за тяхното ограничаване при реализацията на проекта;

Чл. 4 Министрите внасят предложенията си за инвестиционни проекти в Министерството на финансите с придружително писмо, съдържащо информация за:

1. значимостта на проекта за икономиката на страната;

2. причините, поради които по проекта не е възможно ползването на финансиране / съфинансиране от фондовете и програмите на Европейския съюз, други инвестиционните механизми или партньорство с частния сектор;

3. анализ и оценка на действащите заемни споразумения, администрирани по бюджета на съответното министерство и възможностите за поемане и обслужване на нов дълг;

4. анализ и оценка на влиянието на новото заемно финансиране върху общото ниво на разходите за съответния сектор;

5. степен на готовност за реализацията на проекта;

 

Основания за мрачните прогнози за бъдещото на България:

1. Тази политика се повтаря вече втора година, тъй като на заседанието си на 12.06.2019 г. Правителството приема същото решение и на същото основание.

 

2. Това решение нарушава чл. 20 от Конституцията, но нито тогава, нито днес, нито една партия и/или медия не обръща внимание върху последиците от него върху икономическото развитие на България.

 

3. Същевременно в Методическите указания на МРРБ от м. Март т.г. за разработване и прилагане на планове за интегрирано развитие на община (ПИРО) за периода 2021-2027 г. е заложено:

„Мерките ( за изпълнение на ПИРО) следва да бъдат приложими, постижими и реалистични, с конкретни измерими резултати и с реални източници на финансиране. Това означава, че включените в програмата за реализация мерки не трябва да бъдат „пожелателни“ или „потенциални“ (в случай че бъде осигурено финансиране в неопределен бъдещ момент), а да представляват реално планирани дейности и поети ангажименти от страна на общината или партньорите.“

Следва, че МРРБ е заложило принципа „Спасението на давещите се е дело на самите давещи се“ и то когато близо 2/3 от общините разчитат на субсидии и трансфери от държавата. А обещаните субсидии са редуцирани с 41,83 % през третото тримчесечие на 2019 г. „През 2018 г. разходите на местно ниво в България възлизат на 7,2 млрд. лв. Близо 5 млрд. лв. от тях не са общински средства – това са близо 4 млрд. лв. трансфери от правителството и около 1 млрд. лв. европейски средства. Останалите 2,3 млрд. лв. са собствените приходи на общините, от които едва около 1 млрд. лв. са данъчните приходи. На практика, от 7 лева похарчени на местно ниво едва 1 лев е собствен данъчен приход на общината.

Всичко останало са трансфери от държавата, европейски субсидии и неданъчни приходи. Тази разбивка ясно показва огромния структурен проблем пред общинските бюджети в България – общините нямат адекватен собствен ресурс и са изцяло зависими от трансфери (от централното правителство) и помощи (от европейския данъкоплатец). Проблемът е законодателно заложен – липсата на свободен публичен ресурс не е провал на общинските власти“, отбелязват икономистите от Института по пазарна икономика в писмо от 13 ноември 2019 до премиера Б. Борисов.

Няма и една дума, указание, предложение за помощ за спиране обезлюдяването на България ( вече 617 населени места са без или с 1 жител). А единственият изход е производствени звена със съвременни технологии и достойни доходи за достоен живот.

 

4. Аптеките остават без филиали в селата, решиха депутатите на 25 юли 2020, след като не приеха предложените поправки в закона, които да позволят това в противовес на европейската практика. 17 са общините в страната без нито една аптека. 106 пък са общините, на чиято територия аптеките са не повeче от 3. Това е само един щрих от отчайващото здравеопазване в България.Това ли е решението с растящия процент на хората в пенсионна възраст?  

 

5. Фалитите на микро и малки фирми (с персонал до 50 души), които са почти 98% от бизнеса у нас, ще достигнат 21% до края на годината, прогнозират от Асоциацията за защита на потребителите. Голяма част от тях едва достигат 50% от оборотите преди пандемията. Този тип предприятия са най-уязвими от финансови, икономически, глобални кризи. В Европа техният дял е равен на тези с персонал над 250 заети, около 40%. Следва, че с такава  структура на бизнеса не може да се очаква устойчиво икономическо развитие. Нито едно Правителство досега не се погрижи да я подобри, което означава, че бизнесът в България е оставен на самотек.

 

6. Няма никаква визия за повишаване качеството на образованието при следните констатации:

- от министъра на образованието Красимир Вълчев ( от 09.09.2019 г„) от по отношение на недостига от около 5000 учители: Три хиляди и 500 имаме, които са в пенсионна възраст и продължават да работят. Между 4000- 4500 се пенсионират ежегодно в нормално възрастово разпределение. Трябва да има ежегодно 2500 т. е. близо два пъти повече учители, които да постъпват в системата. От друга страна възрастовата структура е такава, че младите хора, които постъпват на пазара на труда са едва две трети от тези , които навлизат в пенсионна възраст т. е. ние имаме общ недостиг във всички сфери, във всички системи и това ще се увеличава и задълбочава през следващите 10 години.” Тази тенденция официално е регистрирана още през 2016 г.

- в XXI век в България се увеличава броя на смесените паралелки, поради недостиг на ученици. Например за учебната 2020-2021 г. в община Ценово ще има 158 ученици в 18 паралелки, от които 8 ще бъдат самостоятелни, а в другите 10 учениците ще се обучават в смесени класове. Логично е да спада качеството на образованието и не случайно България е разпределена в „Държави/региони със среден резултат статистически значимо по-нисък от средното за ОИСР“, видно от  Програмата за международно оценяване на учениците - PISA 2018. Как е възможно при такова състояние на образованието да се развива и прилага изкуствен интелект, изграждането на „умни“ села и градове, икономика базирана на знанието?

 

7. Обидна е констатацията на Световната банка  в доклада „Да правиш бизнес 2019“ (Doing Business 2019), че България продължала да влошава условията си за развиване на бизнес и за трета поредна година пада в класацията. Същевременно в периода 2017-2018 общо 128 икономики съществено са подобрили регулацията си, като са улеснили правенето на бизнес във всички измервани от доклада области. Най-значителен напредък отбелязват Афганистан, Джибути, Китай, Азербайджан, Индия, Того, Кения, Кот д’Ивоар, Турция и Руанда.

 

8. Отчайваща е  класирането на България в същия доклад на 88 място от140 страни по отношение на „Ориентация на правителството за бъдещето“. Разработените стратегии запазват изоставането на България от средните показатели за Европа.

 

Изводи:

1.  Налага се изводът, че Правителството иска да направи от България само територия,  тъй като:

- вече 10 годин то няма желание и визия да инвестира в устойчивото развитие на производствената база на икономиката. Разчита се на чужди инвестиции и на инициативата на местното население, което обаче не разполага с необходимия ресурс. Същевременно Преките чужди инвестиции се запазват на едни от най-ниските нива за последните 20 години и са в размер едва на 263 млн. лв. през второто тримесечие на 2020 г. България се превръща в суровинен придатък на международни корпорации и държава без собствен промишлен облик, без национално производство, с което българите да се гордеят ;

- във всички стратегии ( 150 на брой и нито една не реализирана пълноценно) се запазва отрицателния приръст, т.е запазва се тенденцията за задълбочаване на демографската криза. Дори НСИ предвижда населението на България към 2080 година да бъде под 5 млн. жители. Това обаче не смущава управляващите;

 

- разчита се на финансови помощи от Европейския съюз, които навярно по-лесно могат да се преразпределят за лични или корпоративни, но не и за национални интереси. Навярно и милиардните дългове, които взе Правителството са вече изхарчени, без знанието на обществото;

 

2. Трудно допустимо е, че над 400 000 заети в държавния сектор ( над 21% от заетите лица срещу 16% в САЩ) не могат да родят и разработят проекти за инвестиции, свързани с икономическото развитие на България. По-логично тяхната пасивност да е в резултат на указания от Правителството. Следва, че не само не трябва да им се увеличават заплатите, трябва да се освободят от заеманите длъжности или да дадат обяснение за тяхната пасивност и незаинтерсованост за бъдещето на България.

 

3. Балансираното и устойчиво развитие на регионите остава не само едно добро пожелание, химера, а дори чрез указания и политики се влошава. Правителството остава глухо и нямо за десетките предложения на общини, учени, експерти от гражданския сектор и неправителствени организации.

 

4. Правителството не спазва конституцията, върши престъпления по отношение бъдещето на България, от което следва, че то трябва да подаде оставка.

 

1.09.2020 г.                                                   Д-р инж. Александър Трифонов

http://epicenter.bg/article/Pravitelstvoto/225957/11/0

„Сребърната“ възраст – резерв на държавата

„Сребърната“ възраст – резерв на държавата

 -А кога може да се считаш за възрастен? - Когато започнеш да мислиш повече за себе си, отколкото за другите. - Ерих Мария Ремарк

         I. Констатации

Първа: Човечеството застарява. Според Евростат до 2080 г. 1 на всеки 8 души в ЕС ще бъде над 80 години, което означава повече от 12,3% от общото население. Очаква се Словакия да стане най-старата държава, следвана от Португалия (15,8%), Германия (15,1 %) и Полша (14,9 %). През 2014 г. процентът на възрастните хора (65+) в Европейския съюз е достигнал 18,5 %. Очаква се този дял да се увеличи до 30 % до 2080 г. Още повече, делът на "най-старите – стари" (80+) ще премине от 5% през 2014 г. до 12% до 2080 г. Италия има най-голям дял от хората над 80 години, което представлява 6,4% от цялото население. Тя е следвана от Гърция с 6,0%  и от Испания и Франция с 5,7%.

Дял на населението над 80 години към 2080 г.

          

Всъщност продължителността на живота след 65 години е 21,3 години за жените и 17,9 години за мъжете на равнище ЕС. За жените най-ниската продължителност на живота е регистрирана в България (18 години), а най-високата ще бъде във Франция и Испания (23 години). По отношение на мъжете най-ниската е регистрирана в Латвия (14) и най-високата във Франция, Испания и Люксембург (19).

В Централна и Източна Европа средната възраст на населението е с 10 години по-висока от останалата част на света. 1

             Втора: България е на пето място в света по дял на възрастните хора – над 25% от българите са на възраст над 60 години. Само за 15 години средната възраст на населението у нас е нараснала с 3 години. С по-голям процент на възрастните хора са само Швеция, Италия, Германия и Япония, като тези държави са сред двайсетте най-развити и се дават като пример за начин на живот.2 Броят на пенсионерите е над 2,1 млн. души, но никой не прави разрез по отношение на квалификация, ниво на образование и т.

            При разработването на един проект за витализиране на крайните квартали в София(Дружба 2, Обеля І , Вл.Левски В)  бе установено:3

1. Броя живущи е значителен  -                                                              778 - 962

2. Има живущи на различни нива в ангажиращата йерархия:

- заети общо                                                                            598 - 808

·        в т.ч. ръководители                                                              42-47

·        собственици на бизнес                                                        20 - 40

- безработни                                                                                                  55- 69

- пенсионери                                                                                                 96- 227

- деца – 0 – 9 години                                                                                    72 – 85

             10 – 19                                                                                               63 - 106

- хора с увреждания                                                                                    60 - 75

Потвърждава  делът на пенсионерите спрямо общия брой живущи и в обособени общности.

 Трета: Недостигът на работна ръка свива производството в 17% от индустриалните компании в Европейския съюз (ЕС), сочат данни на блока. Въпреки че процентите намаляват спрямо отчетените 21% в края на миналата година – най-високото ниво от началото на събирането на данните през 1985 г., числото е почти двойно спрямо това от годините преди кризата.

Европейският производствен сектор отслабва на фона на глобалното забавяне, като неспособността да се задоволи търсенето на служители заплашва да увеличи допълнително икономическата болка.

В Германия, двигателят на европейското производство, липсата на квалифицирани служители през последните години ограничава индустриалния капацитет и спъва инвестициите, сочат данни на Cologne Institute for Economic Research.

Американските технологични гиганти посрещнаха нуждите си от инженери чрез привличането на служители от цяла Европа в процъфтяващата столица на Ирландия и високите възнаграждения. Това обаче усложни живота на местните стартъпи. Sweepr реши да насочи вниманието си към Испания, където нивото на безработица е 14%, наемайки 10 инженери в Мадрид. Компанията планира да наеме още 20 служители до края на 2020 г. в испанската столица, където заплатата на всеки един от тях е с около една трета по-ниска от тази на служителите в Ирландия.

Технологичните компании могат да местят работни места, за да намерят служители, тъй като режийните разходи за това са минимални. Местенето на фабрики в търсене на таланти е далеч по-скъпо, като в същото време прави производството зависимо от местните условия на труд и свързаните фактори като образованието.

От почти 200 хил. работни места, които се очаква да бъдат създадени в най-конкурентните сектори на Италия до 2021 г., работодателите ще успеят да запълнят едва около една трета поради липсата на необходимото за служителите образование и обучение, сочат прогнози на индустриалната търговска група Confindustria.

„В Италия има твърде много студенти, които учат нещо, което не се търси от пазара“, посочва собственикът на Cesare Galdabini. По негови думи „е по-лесно да се открие лъв по улиците в Италия“, отколкото да се намери квалифициран механик или инженер, който да бъде нает.4

             Четвърта: Рекорден е гладът за кадри у нас за последните осем години. Бизнесът се оказа изправен пред най-големия недостиг на служители от 2011 г. насам. Според резултатите от проучване на „Менпауър”се оказва, че 68% от фирмите в България имат проблем да попълнят свободните си позиции.  В топ 10 на търсените специалисти попадат от заварчици до програмисти, финансисти, инженери. Това са не само високообразовани специалисти, но и хора с много специфични умения и познания. Сред трудните за намиране кадри в България са още шофьори, служители за ресторанти/хотели, здравни специалисти, IT специалисти, търговски представители, мениджъри и директори, офис служители и счетоводители и др..   

              Основните причини за глад на кадри са три:

 - хроничен недостиг на работна ръка в страната (38%);

 - липсата на твърди умения (24%);

- липсата на опит (11%);
             В съседите ни Румъния, Турция и Гърция масово работодатели се оплакват, че работна ръка няма, като в северната ни съседка фирмите, които се сблъскват с този проблем, са над 80 процента, а в Турция и Гърция съответно 66 и 61 на сто. В световен мащаб най-гладни за кадри са компаниите в Япония, Тайван и Хонконг.
  Отсъствието на технически умения и липсата на опит са другите две важни фактора, които тревожат бизнесът. Хората с професии на бъдещето са малко и всяка фирма ги ухажва. Проблемът е ясен от години и се задълбочава. У нас трудно бизнесът би могъл да си внесе работници.5
 

Пета: По изследване на Световната банка застаряването на

населението засяга икономиката по много начини и въпреки че последиците от нея могат да бъдат дълбоки и широко разпространени, те не всички са вредни. Първата стъпка в анализирането на взаимодействието между демографските промени в България последици за макроикономическите и фискалните резултати е да се разбере, че как ще се развие размерът на работната сила. В разработен сценарий се предполага, че процентите на участие ще се увеличат до 2020 г. и и двата пола след това. Същевременно първов момента  тя ще достигне своя потенциал от 5% за дългосрочно ниво към средата на 2030 г. Ръстът на БВП достига връх от 3,3 % през 2016 г. и постепенно се забавя до 1.5% до 2050 г. Вследствие на това ще трябва да се увеличи дългът до около 51% през 2050 г.6

             Шеста: Днес в света има около 962 милиона души на възраст над 60 години – повече от два пъти повече от тези, които са били през 1980 г. До 2050 г. този брой отново ще бъде двойно повече от два пъти до близо 2,1 милиарда. "Застаряващото население е една от най-важните тенденции в света и е мощна сила не само социално, но и икономически", казва Бил Новели, изтъкнат професор на практиката и основател на Глобалната инициатива за социално предприятие (GSEI) в Училището за бизнес в МакДоноу. Възрастните хора представляват огромна възможност за почти всяка индустрия: потребителите с нови предизвикателства, с които предприятията могат да помогнат за решаването им. Като се справят с тези предизвикателства, дружествата могат да изградят нов пазар за своите продукти и услуги, като същевременно създават социална стойност. Те могат да увеличат собствените си продуктови листи, като същевременно подобряват качеството на живот на хората от тази възраст. Оценките поставят глобалната стойност на този нов пазар — наречен сребърната икономика — на 15 трилиона долара до 2020 г.

            В проучване на Галъп от 2017 г., 74 % от заетите възрастни заявиха, че планират да работят след пенсионна възраст или поради финансова нужда, или защото просто не са готови да си тръгнат.

"По-старите служители могат да бъдат изключително ценни за компаниите", казва Мелиса Гонг Мичъл (MBA'09), изпълнителен директор на Глобалната коалиция за стареене (GCOA), организация за научни изследвания и застъпничество, която съветва бизнесите как да максимализират възможностите на застаряващото население. Спожред Мичъл по-възрастните служители често са по-лоялни към работодателите си, предлагат опитен опит и институционални познания, и могат да наставляват по-млади служители. По-възрастните служители имат и различни нужди от по-младите служители. Работодателите ще бъдат мъдри да обърнат внимание на тези нужди.

"Възрастните хора са бъдещето на работното място", казва тя. "Ако като работодател вие приемате и почитате промените, които се случват в живота на вашите служители, тогава печелите конкурентно предимство сред работодателите, защото хората ще бъдат по-лоялни към вас."7

В 2017 г. Европейската комисия реализар проекта „Увеличаване на сребърната икономика в Европа“ Днес европейците над 65 са пазарна ниша за над 3 млрд евро. ЕС финансира и проекта "Интелигентна сребърна икономика". Партньорите на групата "Технополис" Оксфорд Икономика и cbased работят с Европейската комисия, за да отговорят на няколко важни въпроса за "Сребърната икономика" в Европа. Тази работа ще предостави стратегическа информация и данни, необходими за създаването на референтна рамка за разработването на стратегия за "Сребърна таби" за Европа, като се опира на съществуващите регионални, национални и промишлени инициативи в цяла Европа.8

             II. Решение на проблемите:

1. Контингентът 50+ е интелектуалният резерв на държавата, защото:

- той има несравним по-голям практически опит в сравнение с по-младите и по-лесно би могъл да се квалифицира/преквалифицира в професии с по-дълъг жизнен цикъл. Една латинска сентенция гласи „Nulla aetas ad discendum sera - Не е късно да се учиш във всяка една възраст“;

 - той не е заминал в чужбина и може да допълва със знания управленски екипи. Пресен пример с привличането на експерти от този контингент при решаване на проблема с язовир „Студена“ и снабдяването на Перник с питейна вода;

 - той не се стреми към материално и финансово забогатяване, а се тревожи за състоянието на държавата, която оставя на своите деца и внуци;

 2. Този контингент е икономическа ниша за:

- създаване на икономически отрасъл „Сребърна икономика“ , при който:

o   той може да бъде привлечен за проектиране и производство

на продукти, ориентирани към потребностите и възможностите към възрастните хора и тези с увреждания.;

o   той може да бъде привлечен при предлагане на услуги,

ориентирани към потребностите и възможностите към възрастните хора и тези с увреждания. Примери – приложение №1;

- в допълнителни приходи за държавата чрез участие в международното разделение на труда при «сребърната икономика»

 „ ... да бъдеш възрастен означава да поемаш отговорност за всичко, което правиш, за това, което казваш, за какво мълчиш, за всичко, което не правиш“ – Хорхе Букай.

 Информационни източници:

1. EU 2080 : 1 out of every 8 persons will be aged above 80 years old, http://www.silvereco.org/en/eu-2080-1-out-of-every-8-persons-will-be-aged-above-80-years-old/

2. Пети сме в света по брой на пенсионеритеhttps://frognews.bg/politika/peti-sme-sveta-broi-pensionerite.html

3. „Културна индентичност и енергийна ефективност при ревитализация на междублоковите пространства на панелните комплекси в София“, Форум за устойчиво развитие Фокус, Изследване по проект на УАСГ, финансиран от НФИ 2015-2017.

4. Липсата на кадри спъва икономическото развитие на Европа, https://www.bloombergtv.bg/novini-ot-sveta/2019-10-29/lipsata-na-kvalifitsirani-kadri-spava-ikonomicheskoto-razvitie-na-evropa

5. Бизнесът се оплаква от недостиг на кадри, https://dariknews.bg/novini/bylgariia/biznesyt-se-oplakva-ot-nedostig-na-kadri-2108071

6 “Bussolo, Maurizio; Koettl, Johannes; Sinnott, Emily. 2015. Golden Aging : Prospects for Healthy, Active, and Prosperous Aging in Europe and Central Asia. Washington, DC: World Bank. © World Bank. https://openknowledge.worldbank.org/handle/10986/22018 License: CC BY 3.0 IGO.”, https://openknowledge.worldbank.org/handle/10986/22018

7. The Rise of the Silver Economy, https://globalcoalitiononaging.com/2018/05/29/the-rise-of-the-silver-economy/

8. Growing the Silver Economy in Europe, https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/growing-silver-economy-europe

Приложение № 1

ПРИМЕРНИ ПРОЕКТИ*

за насърчаване на здравословен, активен и достоен живот на

възрастните хора, реализуеми чрез публично-частно партньорство

 

Вид социална дейност

Възможен допълнителен източник на приходи за частния партньор

Социални домове за възрастни в комбинация с възможности за спорт, културни развлечения и др.

Спортни площадки и игрални зали за деца и родители, идващи на посещение, казино и др.

Домове за временно настаняване за рехабилитация

СПА-център

Занимания за възрастни

Ателиета за занаяти за възрастни със специфични професии и хоби – златари, часовникари, шивачи и др.

Консултански фирми от и за възрастни  – технологични, строителни, преводачески

Туристически фирми за възрастни  – специализирани маршрути и специализиран транспорт

Курсове за допълнителна квалификация/преквалификация за възрастни и за млади чрез ангажиране на възрастни хора

Предоставяне на социални услуги, социален патронаж

Кетъринг за училища, детски градини, болници в населеното място

Дистационен или ограничен медицински контрол или помощ за населеното място и в съчетание напр. с пощенски/други услуги

Осигуряване на интеграция в т.ч. и на хора с увреждания

Обособяване на части от улици, райони за възрастни със специфични за тях магазини за облекло, прибори, обзавеждане, с места за развлечения- читални, кафенета, сладкарници, клубове за шах, табла и др.

Забележка:

1.                  Предложените примери не изчерпват всички възможни варианти, тъй като за всеки конкретен случай, демографски проблем и ситуация ще трябва да се търси и конкретно решение.

2.                  Предложените примери се основават на факта, че общината не е в състояние да осигури достатъчен финансов ресурс за покриване на инвестиционните и експлоатационните разходи на частния партньор за предоставяните от него качествени и на социално-приемливи цени услуги.

 *От „Наръчник за публично-частно партньорство на общинско ниво за предоставяне на дългосрочни грижи и услуги за възрастни хора“, МТСП, 2012 г. изработен с подкрепата на Европейския съюз за заетост и социална солидарност – ПРОГРЕС(2007-2913)

15.04.2020 г.                                                        Д-р инж. Александър Трифонов

Правителството води България към обезлюдяване


Правителството води България към обезлюдяване



I.  Ситуацията в момента



Съгласно информацията от Националния статистически институт (НСИ) населението намалява устойчиво:


Година
  Общо
В градовете
В селата
Общо за страната
   31.12.2010
7 504 868
5 375 069
2 129 799
31.12.2019
6 951 482
5 125 407
1 826 075
Изменение, %
7,4
4,6
14,3



Пред 1989 г. населението е било 9 009 018 души и е намаляло към 31.12.2019 г. с 2 057 536 души или с 22,8 %.


Независимо от „икономическия растеж“  и увеличението на благосъстоянието на домакинствата по време на управлението на ГЕРБ намаляването и застаряването на населението продължава.

Структура на дохода по източници в лева на лице от домакинство,

2010 – 2019 г.



Източник:https://ime.bg/

Песимистична е прогнозата на НСИ за броя на населението до 2080:

Година
2020
2030
2040
2050
2080
Брой
6 942 142
6 527 464
6 135 500
5 791 137
4 872 317

Намалението е средно с 6% на 10-годишен период.

Година
2010
2012
2014
2016
2018
2019







Коефициент на раждаемост
10,0
9,4
9,3
9,1
8,9
8,9
Коефициент на смъртност
14,4
15,0
15,1
15,1
15,4
15,5

Устойчиво се увеличава ножицата между раждаемостта и смъртността, което означава, че възрастовата зависимост ще се увеличава.

Година
2020
2030
2040
2050
2060
2080
Коефициент на възрастова зависимост
57,07
60,44
66,74
77,31
81,19
77,24


Коефициентът на възрастова зависимост показва съотношението между лицата на възраст над 65 години, които са предимно икономически неактивни, и лицата в активна възраст. По-високият коефициент на възрастова зависимост показва влошаване на възрастовата структура на населението, което рефлектира върху пазара на труда, икономическия растеж и др.


Изводи:

- Намаляването на населението в селата намалява 3 пъти спрямо това в градовете;

- Основание за намаляването на възрастовата зависимост към 2080 г. може да се търси в промяна на етническата структура на обществото, респ. българите да бъдат може би вече малцинство в България;

- Смъртността изпреварва раждаемостта. Социалната политика на Правителството не стимулира раждаемостта, а тя е много инертна система и ефектът се проявява след 10 и повече години.

- Застаряването на населението е пълзяща опасност за намаляването на потенциалната работна ръка, което се отразява негативно върху възможностите за икономически растеж и привличане на инвестиции;

- Ръстът на доходите на домакинствата не отразява действителната тъй като много по-бързо расте ножицата между бедни и богати. От данни на Евростат за 2019 г.се констатира, че разликата в заплащането на 20 % от населението на България с най-ниски доходи и други 20% от хората, които получават най-високите е 8,1 пъти, тоест най-богатите получават 8 пъти повече от най-бедните. Ако вземем само 10% от най-бедните българи и ги сравним с десетте процента най-богати, разликата ще е още по-драстична.  Опасна е тенденцията е защото това съотношение расте – през 2018 г- то е било 7,66. За сравнение това съотношение за Европа средно е 4,77 за 2018 г., докато през 2017 г. е било 5,1 . В Дания е под 3 пъти.

- Безработицата в България независимо от намаляване на населението не намалява, което означава, че предприемачество среща трудности за устойчиво развитие.
          

      Тази ситуация показва, че Правителството няма идея за развитие на производствена база за осигуряване на достойни доходи и стандарт на живот, а разчита на инициативата на бедните българи, които няма с какво да задоволят, обезпечат апетитите на банките. Правителството не осъзнава, че това струва много по-скъпо на социалната политика и здравеопазването, отколкото да стимулира реализирането на индустриален профил на всяка община.

II. Поглед в бъдещето
- През м. март бяха приети от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) „Методически указания за разработване и прилагане на планове за интегрирано развитие на община за периода 2021-2027“;
- В края на 2019 г. бяха разработени и публикувани Териториални стратегии за развитие на 6-те региона на страната.
- Беше актуализирана Националната концепция за пространствено развитие, в която се развива стратегия за урбанистична ревитализация на територията на Република България. 


В същото време не се споменава как ще се осъществи това урбанистично развитие, с какъв финансов ресурс и към кои общини ще бъде насочен финансов ресурс.
   
          МРРБ публикува наскоро и проекта на Оперативна програма „Регионално развитие 2021-2027“, от който следва, че
        - ще има 2 приоритетни оси/приоритети – „Интегрирано градско развитие“ и „Интегрирано териториално развитие на регионите“;


          - и в двата приоритета ще се подпомагат финансово всякакъв вид инфраструктури – здравна, социална, образователна, културна инфраструктура; спортна,жилищна  и реновиране на бедни квартали. Включват се и мерки за енергийна ефективност и кръгова икономика,  инвестиции в устойчива мобилност и функционални зони, цифрова и безопасна транспортна свързаност, качествена и безопасна околна среда, включително зелена инфраструктура, мерки за насърчаване на икономическата активност (включително инвестиции в индустриални зони или друга инфраструктура за развитие на икономически дейности и подкрепа за иновации и развитие на МСП), туризъм, културно-историческо наследство, както и други дейности, допустими по Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и идентифицирани от проектните партньори въз основа на подход „отдолу -нагоре“, при спазване на определена процедура за демаркация с други оперативни програми. Няма обаче никакъв ангажимент на Правителството за развитие на икономически дейности, независимо в кой регион, област или община.

          Но кое е най-фрапиращото:


ü        По приоритет„Интегрирано градско развитие“ ще бъдат финансирани 10 общини в 4 градски клъстера със съответния дял от ресурса на оста:

1. Северозападен район (СЗР)-Видин и Плевен;
2. Северен централен (СЦР) и Североизточен район (СИР) -Русе, Велико Търново и Варна;
3. Югоизточен (ЮИР) и Южен централен райони (ЮЦР)-Бургас, Стара Загора и Пловдив;
4. Югозападен район (ЮЗР)-София и Благоевград

ü                  По приоритет „Интегрирано териториялно развитие“ ще бъдат финансирани само общините с население над 15 000 жители, а това са само 40 общини.

В същото време от анализа на териториалните стратегии на регионите следва, че в риск са 1308 населени места в 186 общини.
Регион
Област
Брой
Общини
Брой
Населени места в риск, брой
Дял от ресурса по оста за градско развитие,  %
Дял от регионалните бюджети за
териториално развитие, %
1. Северозападен
4
32
115
21,82
19






2. Северен централен
5
20
130
23,53

17
Североизточен
4
32
148
16






3. Югоизточен
4
26
144
21,62

17
Южен централен
5
37
370
17






4. Югозападен
4
39
408
33,02
14(без София)
Общо
26
186
1315
       99,99
100

        

Следва въпросът какво е бъдещето на останалите 146 общини.  Населени места, застрашени от риск от обезлюдяване  (1315 са с 7 повече спрямо 2018 г. и представляват 25,12% от всичките 5257 населени места към 31.12.2019 г. и. От анализа се вижда, че:


- някои общини могат да останат към 2027 г.само като територия:
·        община Димово- от 16 населени места,12 са в риск;
·        община Средец – от 34 населени места, 20 са в риск;
·        община Малко Търново – от13 населени места, 10 в риск;
·        община Антоново – от 47 населени места, 39 в риск
·        община Сандански – от 41 населени места, 29 в риск;
·        община Ивайловград – от 48 населени места, 43 в риск и т.н.;

- общо 617 села в страната са без население или с едноцифрен брой жители, показва справка, направена в Националния регистър на населените места на НСИ за броя на жителите по селища към 31.12. 2019 г., което е 12,3% от всички населени места.

- трудно ще се задържи населението, респ е невъзможно да се увеличява раждаемостта, защото:

·        за периода 2002-2017 г. са закрити 764 държавни и общински 
училища. А какво качествено образование може да се получи при иновативния подход в образованието да се създават смесени (по възраст, а не по пол) паралелки?

·        как ще се увеличава раждаемостта и ще се спре вътрешната 
миграция, като в 1753 населени места с жители под 100 жители няма здравна служба и те трябва по случайност да разчитат на някой местен специалист с медицинско образование?´

 III. Открити въпроси7

- с какви мерки ще се реши демографската криза и заложените показатели Националната програма за развитие „България 2030“:

Индикатор
източник
текуща стойност
целева стойност
средно ниво в ЕС
Коефициент на естествен прираст, ‰
Евростат
-6.6
-5.0
    -0.7
Коефициент на възрастова зависимост, %
Евростат
32.5
36.5
     30.5

            От тези данни се вижда, че естественият приръст ще остане отрицателен, което логично води към ръст на възрастовата зависимост.

Индикатори
източник
текуща стойност
целева стойност
средно ниво в ЕС
Коефициент на Джини, %
Евростат
39.6
33.0
30.9
Население в риск от бедност, %
Евростат
22.0
18.0
17.1

Коефициентът на Джини показва разпределенията на благата в едно общество, т.е. на (паричната) разликата между благосъстоянието на бедните и богатите в едно общество.

            Запазва се изоставането от Европа по бедност и разликата в доходите на бедните и богатите. Това показва демагогия и безсилие, защото няма аргументи с какъв подход и мерки ще се постигнат заложените стойности. Дори не ся взети стойностите от НСИ,  а от Евростат, които са занижени – например възрастовата зависимост за 2020 г. е 57,07%

 Заключение

            Разработки много, бюрокрацията защитава своето съществуване, но тя е далеч от реалността, като подходи за решаване на проблемите.

Не е възможно без участието на държавата да се изгради съвременна устойчива производствена база. Това не означава да се създават държавни фирми, а държавата да влезе в ролята на предприемач и да потърси партньори в местния и чуждия бизнес, но с ясна индустриална политика за всяка община, област и регион. Тази политика трябва да има осигурен тил като човешки ресурс с компетентност и инфраструктура. Това изисква реализирането на дългосрочна, ясна и финансово обезпечена от бюджета (или с контролиращ използването на ресурса дял) на държавата стратегия, а не от ЕС, банки, фондове, защото се получава зависимост на икономиката от чужди интереси.  В момента се разчита на случайността и авантюризма на инвеститори и средства от ЕС. За съжаление от фонда за стратегически инвестиции (План“Юнкер“) Правителството почти нищо не усвои,защото контролът е много силен.

Подценяването на демографската криза досега от всички правителства води до обезлюдяване на страната- То няма да остане незабелязано и ще бъде запълнено от чужд, но не и от български етнос. Това граничи с предателство към създателите и пазителите на Българската държава през вековете.

„Предателството не може да се прости никога“ Марио Пузо

 21.07.2020 г.
                                                                 Д-р инж. Александър Трифонов
https://pogled.info/bulgarski/obezlyudyavaneto-na-balgariya-predatelstvo-kam-sazdatelite-i-pazitelite-na-balgarskata-darzhava.118651