ИСТИНАТА ЗА
УСВОЯВАНЕТО НА СРЕДСТАВАТА ОТ ЕС
или
Къде е мястото на ПЧП при усвояването
на средствата от ЕС
Свидетели
сме на активизиране на Правителство, партии, неправителствени организации по
повод споразумението с ЕС за предоставяне на финансов ресурс за програмния
период 2014- 2020 г.
Нека
предположим, че наистина ЕС приеме да предостави на Република България 6,257
млрд. евро, , от които 5,220 млрд.евро по оперативни програми, които ще засягат
проекти на общини и на държавни организации. Равностойността на тази сума е 10 200 млрд.лева. Това означава, че
всяка година държавният бюджет трябва да предвижда финансов ресурс от около
1,450 млрд.лева за текущо финансиране на бенефициентите, т.е до момента на верифициране
на разходите от ЕК и тяхното възстановяване. В същото време не се уточнява, че
по предварителни данни деловото участие на бенефициентите във финансирането на
проектите, т.е националното съфинансиране ще бъде между 35 и 50%, а не както
беше досега – макс. 15% за същия вид проекти. От горното следва, че в бюджета
трябва да се предвидят около 600 мил. лева като национално съфинансиране за
всяка година от периода, т.е невъзстановими от ЕК средства.
Къде е мястото на публично-частното партньорство в
този процес.
Чл.
52 на Регламент 1083/2006 на Съвета на
Европейския съюз относно определяне на общите разпоредби за ЕФРР, ЕСФ и КФ
гласи: ”Приносът от фондовете може да бъде
модулиран в зависимост от следните критерии: т.(г) “размерът на мобилизиране на частни средства, по-специално
по силата на публично-частни партньорства в съответната област”, а
чл. 53, (ал. 1) “Приносът от фондовете на равнище на
оперативната програма се изчислява спрямо: а)или общите допустими разходи,
включително публичните и частните разходи;
б)или публичните допустими разходи”;
През
настоящия период във всички проекти с инвестиционна насоченост – ОП”Регионално
развитие” , „Околна среда” се практуваше подхода да се подава декларация, че
проектите не допускат приходи и не се правеше и най-малкия опит за оптимизирането
им по отношение привличане на частен капитал, респ. спазването на реграмент
1083/2006. Този подход се аргументираше с липсата на закон за публично-частно
партньорство, като същевременно се пренебрегваха указанията на Министерството
на финансите УСЕС-1/09.08.2007г.
Едва
ли това ще бъде възможно за следващия програмен период, защото има и други
документи на ЕК, което регламентират публично-частното партньорство при
усвояването на средста по Структурните и Кохезионния фонд, а именно:
} Изявление на Комисията относно навременното усвояване на
средства от
инструментите на финансовия инженеринг по
повод предложение за регламент на Европейския парламент и на
Съвета за изменение на Регламент (ЕО) No 1083/2006 на Съвета по отношение на
възстановимата помощ, финансовия инженеринг и някои разпоредби, свързани с
отчета на разходите, Съвет на Eвропейския сюз,
Брюксел, 7 декември 2011 г.
В програмния период 2007—2013 г. бяха разработени нови
форми за финансиране на помощта, при които се преминава от традиционното
финансиране, основано на безвъзмездни средства, към револвиращи форми на
финансиране. Европейската комисия отчита значението на инструментите на
финансовия инженеринг като средство за по-ефективно използване на структурните
фондове и като стимул за мобилизиране на публични и частни ресурси, за
да се постигане необходимото равнище на инвестиции за изпълнение на стратегията
„Европа 2020”.
Комисията отчита положението на държавите-членки, а
именно, че посочената по-горе разпоредба не е включена в сегашните им
законодателства и очаква дебата за навременното усвояване на средства в рамките
на преговорите относно законодателния пакет във връзка с политиката на
сближаване за периода 2014—2020 г.
} Съобщение на Комисията до Еворепейския
парламент, Европейския
икономически и исоциален комитет на регионите: „Мобилизиране на частни и публични
инвестиции за възстановяване и дългосрочно структурно изменение — развиване
на публично-частни партньорства”, Брюксел 19.11.2009 г. Сом(2009)615. ..........”Публично-частните партньорства
(ПЧП) могат да осигурят ефективни
начини за осъществяване на инфраструктурни проекти, за предоставяне на
обществени услуги и за иновации в по-широк смисъл в контекста на усилията за
възстановяване. Същевременно ПЧП са интересни инструменти за дългосрочното
структурно развитие на инфраструктурата и услугите, което носи явни
предимства съответно за частния и за публичния сектор.... Освен това следва да се гарантират равни условия за
публичното и частното управление на публичната инфраструктура и услуги при
предоставянето на финансиране от ЕС за инвестиционни проекти. За тази цел правилата и практиките трябва да се
преразгледат, за да няма дискриминация при предоставянето на средства за инвестиционни
проекти, в които участва частният сектор.”
Появиха се и други документи, които
третират ПЧП като инструмент за усвояване на фондовете от ЕС като :
-
Становище
на Европейския икономически и социален комитет относно „Подобряване на
моделите на публично-частните партньорства на участието чрез развитие на
електронни услуги за всички в ЕС-27“ , Официален вестник на Европейския
съюз 15.2.2011 г.
„4.2 При истински подход за „отворен
пазар“ ПЧП трябва да се включат още от самото начало с ефективното участие на
всички равнища – на ЕС, на националните и регионалните власти, социалните
партньори, действащите лица от организираното гражданско общество,
организациите на МСП, потребителите и най-широк кръг от заинтересовани лица
(оператори, търговци, доставчици на ИТ, вертикални пазари и пазари на
приложения и др.)".
Организираха се редица семинари в
тази област като:
- „Разработване
на големи инфраструктури чрез смесване на ПЧП със средства от ЕС” на Европейско общество за икономическо развитие
( EEDS) през
септември и октомври, 2012 г.;
- „Използването
на структурните фондове на ЕС ефективно в PPP - предизвикателства и
възможности” – на Европейския
институт за публична администрация (EIPA), декември 2010 г.;
- Използването на средствата от ЕС в публично-частните
партньорства, семинар организиран от Европейския експертен център ( ЕРЕС ), заедно с
Европейската инвестиционна банка, май 2011 г.
- На 12.12.2012 г. беше проведена дискусия,
организирана от Европейския институт за публична администрация (EIPA) върху
резултатите от заседанието на Съвета на Европейския съюз, проведено на 26
юни, 2012 г. относно частични подходи при прилагане на общите разпоредби,
свързани с ПЧП, на базата на опита на Полша;
Какви изводи могат
да се направят:
- Налице са документи на ЕК за прилагане на публично-частното
партньорство при съфинансиране на проекти чрез Структурните и Кохезионния
фонд на ЕС;
- Публично-частното партньорство се налага като необходим и подходящ
инструмент за оптимално използване на средствата от различните инициативи за
устойчив икономически растеж на ЕС за:
·
създаване на допълнителни възможности за частния бизнес и преодоляване
на влиянието на икономическите кризи;
·
по-добър контрол на качеството на разработените проекти по отношение на
тяхната икономическа/финансова ефективност чрез реално отчитане на
възможните/потенциалните приходи, и привличането
на това основание на частния бизнес за съучастие в тяхното финансиране,
изпълнение, управление;
- Има вече добри практики в това направление:
Полша
– Завод за изгаряне на отпадъци
Н а
15.11.2010 г. от 3-ма кандидати е избран консорциума SITA Green Energy LLC (SITA Zielona Energia Sp. Z OO), който е специализирано
сдружение на SITA Полша, компания, принадлежаща към френски Environnement
SUEZ(управлява около 50 инсталации за изгаряне на целия свят) и Marguerite
отпадъци Полша SARL-собственост на Marguerite фонд.
Очакваните капиталови разходи са
приблизително. 184 мил. евро, а възнаграждението на частния партньор е около
210 мил.евро. Проектът ще се финансира
от акционерите на консорциума и три полски банки - Pekao, PKO BP и BGK.
Изграждане на инсталация за изгаряне ще се извършва от Hitachi Zosen Инова и Hochtief.
Проектът трябва да бъде изцяло
изпълнена и оперативна преди края на 2016 г., за да може да се получи от ЕС субсидия в размер на около 86 мил.евро.
Продължителността на договора за ПЧП е създадена в продължение на 25
години.
Португалия - строителството на първата
високоскоростна линия в страната – между Poceirão и CAIA
На 8.05. 2010 г. е подписана
40-годишна концесия с консорциума ELOS.
Обща стойност на линия сега е
1,359 млрд.евро, което е около 40% по-малко от първоначалния бюджет, когато
проектът стартира през 2005 година. Концесионерът
ще финансира 49%, а управителят на инфраструктура - Refer 3% и португалското правителство 7%. Останалите 41%
ще дойдат от фондовете на ЕС, включително 197 мил. евро от програмата TEN-T. Годишните разходи за поддръжка се оценяват на 12.2 мил.евро.
Държавната помощ ще се изплаща в размер
на 41 мил.евро/год. след 35-годишния експлоятационен период (2014-49) срещу признание
за екологични и социални ползи, предлагани от новата линия.
Таблица 1. Примери за ЕС-PPP съфинансираните проекти между
страни от ЕС (май 2011 г., източник: EPEC, ИПЧП).
Какво предлага ПЧП
при усвояване на средствата от ЕС
- възможност да се реализират повече проекти при
оптимизиране финасирането ( смесено ) от ЕС и частен капитал;
- възможност за частния капитал да присъства дългосрочно на пазара, да
се повиши устойчивостта на частния бизнес;
- допълнителни приходи за бюджета в дългосрочен аспект;
- възможност за провеждане на целенасочена държавна, регионална и
местна икономическа и социална политика;
Къде сме ние:
- Законът за ПЧП е в сила от 01.01.2013 г., а Правилникът за неговото
прилагане от 18.01.2013 г.
- Вече 9 месеца се наблюдава много слаба заинтересованост от публичните
органи за неговото осмисляне и прилагане за по-ефективно усвояване на
средствата от ЕС и намаляване влиянието на световната икономическа криза;
- Недостатъчно и непълно се изпълняват от държавните и общински
структури произтичащите от Закона и Правилника задължения;
- Недостатъчен административен капацитет на всички нива на управление;
На какво да се
надяваме:
- С подготовката на бюджетите на общините и на държавния бюджет ще се
обърне повече внимание на възможностите на инструмента - публично-частното
партньорство за решаване на проблеми от обществен интерес, респ. облекчаване
на общинските и държавния бюджети, но ненамаляване на ангажиментите към
обществото;
- Държавните структури ( Института за публична администрация,
Министерството на финансиите, Министерството на правосъдието, Българската агенцията
за инвестиции и др.) в партньорство със структурите на частния бизнес и
финасовите инстутуции ( банки, фондове) да намерят общ интерес за използване
публично-частното партньорство и в съответствие с препоръките на Европейската
комисия;
10.09.2013
Александър
Трифонов СМС
Сертифициран консултант по управление
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар