Кого и какво може да смачка валяка „Продължаваме промяната“

 

Кого и какво може да смачка валяка  „Продължаваме промяната“

„Бъдещето зависи от това, което правим в  момента“

Махатма Ганди

Съдържанието на всички интервюта, изказвания и отговори на въпроси от инициаторите на „Продължи промяната“ би могло да се резюмира във „“Всичко е бизнес и ние ще ви го докажем“. Това произтича и от досегашните действия на г-дата Петков и Василев, а именно повече ред в приходите и разходите, но той изглежда само като промяна уредбата на витрината на българската държава. Променят се места на важните манекени, на самите манекени, на аранжировката на рекламното пространство, но какво става отзад, зад витрината остана скрито за обществото. Няма и публични становища по важни актуални теми на обществото, критики към програми и политики от страна на членов на формацията, от които да се вижда и гражданската им позиция. Дипломи и постове в разни организации не са достатъчни за даването на доверие за управление на държавата. Защото досега няма отговор от вас на такива въпроси, които наистина да дават основание, че ще има наистина промяна в икономическия модел на България като структура и съдържание, а не просто желание, а може би и задача за смяна на паричните потоци. А именно:

v Смятате ли да върнете откраднатите и изнесени от България финансови

ресурси, а не угодно да ги забравим? „Кой пил-пил, който грабил-грабил“ – ние започваме на чисто. Това е приемливо за вас, защото не сте от ограбените, но обществото е изстрадало тези ресурси. Така ли трябва да се разбира вашето условие, че бихте работили с ГЕРБ и ДПС ако си признаят за корупцията? Или срамежливото и повърхностно споменаване, че концесионерът на Челопеч трябва да плаща повече и нито дума за другите концесии. Защо не пледирате за внедряване на стандарта БДС ISO 37001:2016 "Системи за управление за борба с подкупването. Изисквания с указания за прилагане", а го подменяте с един нерегламентиран, а дори позволяващ корупция и толериране сертификат "Община без корупция"? Дори в приетата на 11 март 2021 г. „Национална стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз за периода 2021 – 2027 г.“ не се споменава този стандарт. Само общините ли са източник на корупция или източникът се крие в управлението на държавата?  Борбата с корупцията разбирате като чистосърдечни признания или като система от мерки, контрол и наказателна отговорност за лица, допуснали възможности за съществуване на корупцията по законен и незаконен път? Резултатите от досегашната ви дейност могат да се разглеждат като намерение, но е и като решителност, която трябва да се доказва ежедневно. Защото не обръщате внимание на общественото мнение, а действате по някаква свое разбиране за изкореняване на корупцията.(Голата корупционна политика на правителството,  - https://pogled.info/bulgarski/golata-koruptsionna-politika-na-pravitelstvoto.125978)

 

v Смятате ли да промените структурата на българската икономика като

баланс между малките, средните и големите фирми като персонал и оборот? Наблягането на стартиращите фирми и подценяване на деля на средните (49-250 заети) е като да очакваш от фойерверки да се запали пожар. Възможно е, но колко дълго този огън ще гори. В България фирмите с персонал 1-9 заети съставляват 93,05% от всички регистрирани, а 10-до 49 -5,72%  или общо 98,79%. Как такива компании могат да устоят на конкуренцията на  международните компании? Едва ли с еднократни иновации, ограничен производствен капацитет и да имат устойчиво развитие? В тях са заети близо 53% от заетите лица (над 1 милион), респ. този контингент е най-податлив на всякакви кризи, респ. тяхното състояние ще оказва силно влияние върху БВП (Брутен вътрешен продукт), върху социалния мир и икономическия растеж.

Състояние на нефинансови предприятия 2020 г.

Брой заети	Брой предприятия	Заети общо	Дял от общия брой, %	Дял от общия брой заети, %
0-9	382 238	665 219	93,05	31,79
10-49	23486	462 198	5,72	22,09
50-249	4343	428 118	1,05	20,47
250+	718	536 617	0,17	25,65
Общо	410 785	2 092 062	100%	100%

 

v Смятате ли и как, респ. в какви срокове да повишите авторитета на

България по отношение на брутния вътрешен продукт на глава от населението, по който показател изоставаме на 50% от Европа и до 3 и повече пъти от високоразвитите страни?

Брутен вътрешен продукт на глава от населението в щ.долари за 2020 г.

Страна	Според МВФ	Според Световна банка
Румъния	32 278	31 946
Словакия	34 815	31 832
Германия	56 956	53 694
Европейски съюз	46 888	44 491
България	25 471	24 361
Люксембург	122 740	118 360
Швейцария	75 880	71 352

          Той е интегрален показател за стандарта на живот, ниво на технологиите, ниво на образованието, на науката и т.н.

 

v Как смятате да смените профила на участието на МСП в БВП на

България, тъй като 40% се формира от сектор „Търговия, 21% от сектор „Преработваща промишленост“ и само 10% от сектор „Селско стопанство“? Ще продължава ли изхранването на населението да става с вносни селскостопански продукти и България все повече да се превръща в страна на услугите, при които принадената стойност е най-ниска, респ. най-малки възможности за икономически растеж.

 

v  Как смятате да решите проблема с икономическия дисбаланс между

отделните региони в България? В Плана за възстановяване и устойчивост няма заложени мероприятия в това направление. ( Вижте „Загиването на България е планирано и в Проекта на Програма за развитие на регионите 2021-2027 (https://pogled.info/bulgarski/zagivaneto-na-balgariya-e-planirano-analizat-na-proekta-na-programa-za-razvitie-na-regionite-2021-2027.127557).

-         Какво ви е отношението към този подход на ЕС?

-         Да смятаме ли, че имате намерение да търгувате и умиращите

населени места (1315 към момента) вместо да реализирате индустриален модел за всеки регион, област?

 

v Имате ли намерение да търсите баланс между държавната, частната,

кооперативната и обществената собственост? В света се увеличава делът на държавната собственост. Според “Fortune Global 500” делът на държавните предприятия е нараснал от 9% през 2005 г. до 23% през 2014 г.  А според проучването на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие „Ownership and Governance of State-Owned Enterprises A Compendium of National Practices, OECD (2018)“ държавните предприятия представляват една пета от най-големите предприятия, за разлика от преди 10 години, когато само едно или две предприятия бяха в това семейство. Значи се търси оптимизация на собственостите, за да се осигури устойчиво развитие на държавите.

- Какви са вашите виждания за осигуряване на устойчиво развитие на България в аспект на национална сигурност и икономическа независимост?

- До каква степен ще допуснете българските фирми да са независими от

чужди интереси, капитали и съсобственици?

- Ще използвате ли публично-частното партньорство (но не в проявлението „концесия“) за провеждане на целенасочена инвестиционна политика, в която Държавата да играе ролята на предприемач ( временен инвеститор)?

 

v Ще поставите ли културата, езика, историята и нейните фортпостове

зад граница на тезгяха? Докажете, че милеете за миналото, настоящето и бъдещето на България като ваша родина и ще съхраните тези елементи за принадлежност към нея за децата и внуците.

 

v Каква ще бъде вашата външна политика, изразяваща се в отношение

към глобализацията, неолиберализма и неговите проявления в Истанбулската конвенция,  под знамето на ЛГБТ ли ще решавате демографската криза в България и състава на управленските съвети на фирмите в България като подражание на САЩ , с овча кроткост ли ще приемате указанията на великите сили, на натрапени съюзници и на лукави покани за участие в съюзи, проекти и мисии?

 

v Как ще чувате гласа на обществото по актуални теми? Досега нямаше

реакция на някои публикации за дискусия с вас.( Отворено писмо до министър Асен Василев, но важно и за министър Кирил Петков, http://epicenter.bg/article/Al--Trifonov--Otvoreno-pismo-do-ministar-Asen-Vasilev--no-vazhno-i-za-ministar-Kiril-Petkov-/259090/11/0). Или сте вече ампутирани към общественото мнение от желанието за власт и безалтернативно изпълнение на неясни поръчения?

 

          Всички тези теми отсъстват изцяло или частично от програмите на партиите. Ако няма реакция по тях от вас, то вие ще станете като един от поредните продавачи на розови обещания. Вашите отговори ще бъдат и критериите, по които ще се оценява бъдещата ви дейност. А ако не ги дадете, значи или се страхувате или имате задни мисли и планове. Тези въпроси не изчерпват една визия за управлението на България към икономически растеж и благоденствие. Едно допълнение в този смисъл ще може да предизвика само повече уважение към заложената цел-„Да се промени България  така, че да се гордеем с нея, а не да бягаме от нея". Почтеността, за която справедливо пледирате изисква почтеност и откритост в мислите и гражданска позиция, а не само в отказване от банкова тайна на авоарите и репликация на политически лозунги, защото за почтеността няма критерии. Защото една латинска пословица гласи: „Non omne licitum honestum - Не всичко позволено е почтено“! След неуспешното „изчегъртване“ не допускайте да валирате крехките и избледняващи надежди на българите за по-добро бъдеще.

Очакваме да оспорите мисълта на Фабио Воло „Политиците вечно се позовават на едно по-добро бъдеще и го обещават. Сигурно рая имат предвид.“

 

22.09.2021 г.

                                                          Д-р инж. Александър Трифонов
ttp://epicenter.bg/article/D-r-inzh--Aleksandar-Trifonov--Kogo-i-kakvo-mozhe-da-smachka-valyaka--Prodalzhavame-promyanata-/260502/11/0

Отворено писмо до министър Асен Василев

 

Отворено писмо до министър Асен Василев,

но важно и за министър Кирил Петков

 

Уважаеми г-н Василев,

Похвална е Вашата загриженост по отношение размера на концесионното възнаграждение, което плаща „Дънди прешъс металс“, за което съобщава „Медиа пул“ от 2 септември във връзка с Вашето изказване пред бюджетната комисия на Народното събрание. (https://www.mediapool.bg/asen-vasilev-iska-dandi-preshas-da-plashta-poveche-za-dobitoto-zlato-news325949.html?fbclid=IwAR3W8cMOPHzeYIZNHZGSAJac7mvex9kMMieH0W5E_FA0dbiA8lmzKmMx8vI. Правилно е, че „министърът на енергетиката вече готви преразглеждане на концесионните такси“. Правилни са изнесените данни, независимо, че са за периода 2011-2013, защото навярно сте ползвали  Одитен доклад № 0400001414  за извършен одит на договор за предоставяне на концесия за подземни природни богатства – златно-медно-пиритни руди, чрез добив от находище „Челопеч“ – Софийска област, предоставена на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г. https://www.mediapool.bg/files/252/%d0%a7%d0%b5%d0%bb%d0%be%d0%bf%d0%b5%d1%87.pdf

На база на многобройните мои статии по закона за концесиите и конкретно по тези за добив на злато от находищата „Челопеч“ и „Ада тепе“-Крумовград си позволявам да Ви обърна внимание върху следното:

 

Първо:

Не се изпълни заключението и препоръката на Сметната палата, а именно:“ “Изменението на ЗПБ (обн. ДВ, бр. 70 от 08.08.2008 г.) не е в интерес на концедентите по концесионни договори, сключени преди влизането му в сила. При запазването на процентния размер на КВ, определен в КД-концесионния договор (1,5 на сто) и с неприлагането на променената през 2007 г. методика за определяне на КВ, обвързана с рентабилността на дейността на концесионера, за одитирания период (2011г. - 2013 г.) концедентът е лишен от възможността да получи по-високо КВ, което се отразява негативно на ползите за държавата, имайки предвид дългият срок на концесията“ .”  Въз основа на направените констатации и изводи в настоящия одитен доклад се дават следните препоръки на министъра на енергетиката:

1.     Да се разработи финансово икономически анализ на концесията и да се

предприемат действия за постигане на икономически баланс между ползите и рисковете за държавата и концесионера.“

„На основание чл. 50, ал. 2 от Закона за Сметната палата в срок до четири месеца от получаване на настоящия доклад министърът на енергетиката следва да предприеме мерки за изпълнение на препоръките и да уведоми писмено за това председателя на Сметната палата.“ Одитният доклад е приет на основание чл. 48, ал. 1 от Закона за Сметната палата с Решение № 125 от 06.07.2016 г. на Сметната палата.

v Не следва ли да поемете ли инициативата за търсене на отговорност за неизпълнение на тази препоръка, от което са произтекли щети за българската държава?

По данни от пресата става видно, че материалите по преписка под № 8158/2020 г. са изпратени на 13.08.2020 г. на специализираната прокуратура по компетентност. Защо ли? За да се продължи ограбването на България и да не се потърси отговорност? https://thebulgariantimes.com/%d0%9f%d0%b5%d1%82%d0%b8%d0%bc%d0%b0-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b8%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d0%b7%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%94%d1%8a%d0%bd%d0%b4%d0%b8-%d0%9f%d1%80%d0%b5/

 

Второ

В доклада е записано, че „Концедентът изчислява дължимото КВ за съответния период на база на представените отчети и формирани средноаритметични цени на металите на ЛМБ, чрез информация получена от официалният й сайт – www.metalbulletin.com. За ползване на актуални и архивирани данни за търгуваните метали на ЛМБ концедента заплаща абонамент. Цените на всеки отделен метал се теглят от базата данни за съответното шестмесечие: за първо – от 01.01. до 30.06, и за второ – от 01.07. до 31.12., като същевременно се изтеглят и ниските и високи стойности (сутрешна и вечерна), след което се формира средноаритметичната цена.“

v Надявам се, че заедно с министъра на енергетиката ще възложите на

експертна група да анализира доколко това задължение е спазвано от съответните министри като се има предвид, че стойността на златото през 1999 г. е била 400 щ. долар за тройунция (1 тройунция=31,10 грама), а на 3.09.2021 г. е 1814,30 щ. долара Същото се отнася за цената на среброто, медта. В концентрата има още 18 редки и много по-скъпо елементи, които остават подарък за „Дънди прешъс металс“

 

Трето

Също толкова скандален е и договора за концесия на „Ада тепе“, защото:

-         съдържанието на злато е почти 2 пъти по-високо в сравнение с

находището в Челопеч 4- 7гр./т. (записани средно 4,04 гр./т, при доказани 5,39 в Техническия доклад), съответно и сребро 1,9 – 3,5 ( записано  средно 2,2 гр./т при доказани 2,82);

-         рандеманът при извличане на злато  е почти 2 пъти по-висок - 85% и при

среброто – 70% в сравнение с находището в Челопеч, защото добивът е по открит способ;

-         в техническия доклад на „Дънди прешъс металс“ до фирмата-майката в

Канада компанията е заложила 2,30% концесионно възнаграждение за българската държава(от брутната стойност на добитата руда), а договорът е подписан за 1,44 % (KRUMOVGRAD GOLD PROJECT, Ada Tepe Deposit, Bulgaria, Definitive Feasibility Study 43-101 Technical Report-January 11, 2012, https://secure.kaiserresearch.com/i/jk/tr16/TRDPM20140328.pdf).

По  данни от Концесионния регистър концесионното възнаграждение е плаващо и може да стигне до 4% ако се установи 50% по-високо съдържание на злато или 50% по-висока рентабилност на нетните приходи от продажби. При рентабилност от 10% до 50% размерът та КВ се увеличава с 0,064% за всеки процент увеличение на рентабилността.

-         в техническия доклад е записана вътрешна норма на възвращаемост (IRR)

между 31 и 43% а в актуализирания бизнес-план тя е 24,8%.("Дънди Прешъс Металс" оповестява актуална информация за проект "Крумовград", 06.06.2016 г.  http://www.dundeeprecious.com/Bulgarian/Corporate-News/Press-Release-Details/2016/prjune6-2016/default.aspx). Запасите ще се изчерпят за 10 години, а договорът вероятно е за 35 години, за да не може да бъде развален, защото държавата ще трябва да плати огромни обезщетения на фирмата за пропуснати ползи;

-         В Прединвестиционното проучване на компанията са предвидени разходи за

рекултивация на терена след експлоатацията на находището в размер на 13,5 млн. долара. В актуализирания бизнес-план те са намалени на 6 млн. долара.  Каква е сумата, заложена в концесионния договор и колко ще струва тази дейност на държавата, респ. няма ли тя да излезе на загуба от тази концесия след нейното приключване поради разходи за  облагородяване на територията?

v Не следва ли да възложите анализ на причините за тези неизгодни

условия при този договор, респ. кой е виновен за това или кой се е облагодетелствал от това?

 Четвърто

Надявам се, че заедно с Министъра на енергетиката ще възложите  анализ на Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства и включените към нея:

-         Методика за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на нефт и газ;

-         Методика за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на твърди горива;

-         Методика за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за метални полезни изкопаеми, за неметални полезни изкопаеми-индустриални минерали и за скъпоценни и полускъпоценни камъни;

-         Методика за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на строителни и скално-облицовъчни материали;

Концесионните възнаграждения за плажовете и най-малкия проблем при прилагане закона за концесиите. В чл. 3 на Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното предложение за добив на подземни богатства ( също от 2007 г. е записано:„Концесионното възнаграждение зависи от икономическата изгода, която концесионерът получава от добитото подземно богатство, и се определя въз основа на:

1. източниците на икономическа изгода;
2. размера на фактическата или очакваната икономическа изгода;
3. начина на разпределяне на икономическата изгода между концесионера и концедента.“

Никъде обаче не се уточнява какво е икономическа изгода и как се определя тя. Наличието на толкова методики за определяне на концесионно възнаграждение позволява не само да се злоупотребява с определяне на концесионното възнаграждение (скрит лобизъм/корупция), но и затруднява потенциални инвеститори. Още повече, че концесионирането освен в закона за концесиите се въвежда и в други закони – Закона за подземните богатства, за водите и за плажовете.  По този начин се противоречи на прилагането на основните постановки, за избор на концесионер и за поддържане на икономическия баланс на ползи и разходи между концедента/държавата и концесионера.

v Целесъобразно е тази Наредба със съответните методики да се премахнe, а

да се прилага към всяка концесия един финансово-икономически модел на всички парични потоци:

- който да бъде неразделна част от концесионния договор,;

- който да бъде във формат, позволяващ във всеки един момент да се анализира

икономическия баланс на база настъпили промени в приходите и разходите;

- който да позволява да се сравняват предложенията на кандидат-

концесионерите, особено при прилагане на състезателни процедури(състезателния диалог);

- който да позволява да се определят критичните параметри, да се изчислява

тяхното влияние върху икономическия баланс (анализ на  чувствителността), за да може да се планират мерки за минимизиране рисковете от настъпване на критични ситуации;

-         който ще може да реши без възражения проблема с размера на пропуснатите

ползи при прекратяване на концесията или публично-частното партньорство независимо от причината за прекратяване;

Всичко това е изпробвано в България, има опит, но не се прилага, защото пречи

на ограбването на страната и на българския народ.

 

Пето

Независимо, че все още няма редовно правителство не смятате ли да проявите инициатива за въвеждане на добрите практики в публично-частното партньорство, при което концесионирането е само една форма от негово прилагане. Такъв закон в България имаше, но беше отменен с приемането на Закона за концесиите. С това:

-         се въведе  порочната практика да се изплащат всички разходи на

концесионера при разваляне на концесията по негова вина ( чл. 150, ал.3 гласи:  (3) При предсрочно прекратяване на концесионния договор по причина, за която концесионерът отговаря, концедентът: 1. дължи на концесионера обезщетение в размер на невъзстановените разходи на концесионера за инвестиции в обекта на концесията…“.

В Мотивите ( стр. 170 ) към проекта на Закона за концесиите авторите

на проектозакона обаче се застраховат:

-         "Извън обхвата закона за концесиите остават случаите на публично

частното партньорство, при които публичният и частният партньор обединяват усилията си за извършване на дейности в две основни насоки:

-         Дейности свързани със строителство или предоставяне на услуги, при които те са готови да разпределят рисковете, според това кой може по да ги управлява и тяхното реализиране изисква срок по-дълъг от 5 години, за да не попадне казуса за решаване по условията на Закона за обществените поръчки;

-         Дейности, които не предвиждат възлагане от публичен орган на строителство или доставка на услуги(като например НИРД, съвместно производство и т.н.), които са извън обхвата на концесиите и обществените поръчки и на практика се реализират чрез създаване на публично-частно дружество;

С действащия закон за концесиите се възпрепятстваше (а вероятно и ще се възпрепятства) съфинансирането на проекти за реализиране чрез публично-частно партньорство уредено в чл. 63 и чл. 64 на регламент 1303/2013 г. относно използване на средствата от фондовете на ЕС. "

На стр.146 в същите Мотиви са въведени т.н. „несамофинансиращи“ се концесии с основания, заложени на стр. 146 в Мотивите към законопроекта:

„ Силно ограничената възможност за плащане от страна на концедента

(компенсация), уредена с действащия ЗК. Това ограничение представлява преграда за предоставянето на т. нар.“несамофинансиращи се“ концесии в области, в които услугите се заплащат изцяло или частично със средства от държавния и общинските бюджети-здравеопазване, образование, култура, социални дейности, правосъдие и др.“

„Създадената нагласа в обществото и в публичните органи концесията

да се възприема като източник на приходи за държавата или общинския бюджет, а не като инструмент за изграждане с частни инвестиции на инфраструктура и предоставяне чрез нея на услуги при най-добро съотношение качество-цена.“

С това се създава възможност държавата да плаща разходите и неконтролируемата печалба на концесионера за това, че той предоставя услуги, но не генерира печалба. В същото време има Закон за публичните предприятия, които могат да извършват такива дейности при минимална и дори „О“ печалба;

Това са само малка част от целенасочените несъвършенства ва Закона за концесията, за което има много публикации в пресата, но за тях Правителствата остават глухи и слепи. Освен това за причините за отмяната на Закона за публично-частно партньорство може да се уверите от писмото от бившия министър на финансите В. Горанов с изх.№ 03-80-1048/31.08.2015 г. до г-н Томислав Дончев, а именно:

„Положителните страни на ЗПЧП със сигурност включват:

-         максимална публичност и прозрачност на процесите;

-         изборът на частен партньор винаги трябва да става по реда на ЗОП, в съответствие с европейските изисквания за провеждане на състезателна процедура и елиминира възможността за директно предоставяне на права на лице-заявител“;

Подобен е отговорът на Сметната палата.

 

Шесто:

Проблемът с концесията за злато в Челопеч е не само в размера на концесионното възнаграждение, а в липсата на реална представа (за целесъобразност, размер и бенефициенти) на паричните потоци в „Дънди прешъс металс“. Концесионерът предоставя само тази информация на представителите на концедента/държавата, която им е изгодна. Затова е целесъобразно държавата да получи дял в капитала на концесионера. Затова е имало възможност (упомената в одитния доклад), а именно: „Въз основа на РМС на 10.07.2008 г. е подписан Меморандум за разбирателство между министъра на икономиката и енергетиката и „Дънди Прешъс Металс“ Инк., в качеството на собственик на дружеството – концесионер, като на същата дата е сключено и ДС(допълнително споразумение) № 3 за изменение и допълнение на КД(концесионния договор), в който са определени принципите на партньорство относно: реализацията на инвестиционното предложение на концесионера, и учредяването на ново смесено акционерно дружество, в което „Дънди Прешъс Металс” Инк. да има 75 на сто участие в капитала на дружеството, а Република България 25 на сто.“ Няма анализ защо не е изпълнено, респ. защо държавата не се е възползвала от тази възможност. Това е най-добрият вариант за контролиране на частен партньор/концесионер и е практика в много страни при важни да държавата партньорства с финансово участие на частен партньор.

 

Уважаеми г-н Василев,

Уважаеми г-н Петков,

 

Позволих си да ви въведа в една област, в която едва ли сте имали време и възможност да навлезете. Тя е още по-дълбока от изнесеното по-горе, но дава представа как изтичат ресурсите на държавата чрез концесиите. Остава на Вашата съвест, опитност и решителност да поправите хаоса в областта на публично-частното партньорство и в частност при концесионирането.

 

С уважение и с готовност за съдействие, оставам

 

София, 7.09.2021 г.                                                    Д-р инж. Александър Трифонов

 

http://epicenter.bg/article/Al--Trifonov--Otvoreno-pismo-do-ministar-Asen-Vasilev--no-vazhno-i-za-ministar-Kiril-Petkov-/259090/11/0