четвъртък

Наказание за концесии



ИСТИНА ЗА ИСТИНАТА
 или
накъде ни води Европейската комисия

Европейската комисия комисия заплашва България с поредната наказателна процедура поради закъсняло хармонизиране на директивата за концесиите – директива 2014/23.  Тази заплаха се разпростира и върху други страни, членки на ЕС и се основава на задължението до 18.04.2016 г. да се въведат в националното законодателство трите директиви:
-          Директива 2014/24EU относно обществените поръчки ;

І.Каква е истината по транспонирането?
На 20.12.2011 г. Европейската комисия публикува като работен документ Обобщена оценка на въздействието, придружаваща, придружаваща предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за възлагане на договори за концесии. Анализът е показал, че 60% от договорите в областта н астроителството и услугите са концесии, а останалите 40% - публично-частнопартньорство. Приема се да се разработи директива по т.н. „Смесени правила“, за да се уеднакви процедурата по прилагането на концесиите  във всички страни на ЕС.
Директивата за възлагане на договори за концесии ( директива 2014/23 ) се появява на 26.02.2014 г.  Срок за транспониране в националните законодателства 18.04.2016 г. Състоянието по отделни страни на трите директива към 2.06.2016 г. е следното:
Чехия – не е напълно хармонизирана, ще бъде след влизането в сила на Закона за обществените поръчки от 1.10.2016 г.
Великобритания, Уелс и Северна Ирландия – въведени на 18.04.2016 г.
Германия - прилага европейските Директивите за обществените поръчки в Част IV на немския Закон срещу ограничения на конкуренцията (Gesetz Gegen Wettbewerbsbeschränkungen – GWB), коxто съдържа правила за възлагане на обществени поръчки над стойността на ЕС праговете.
Франция – въведени на 1.04.2016 г.  като е запазена възможността за прилагане и на публично-частните партньорства , т.е запазени са 3-вида  договори за възлагане на обществени поръчки – договор за обществени поръчки, договор за публично-частни партньорство и договор за концесия.
         Унгария – транспонирани чрез Закона за обществени поръчки на 18.04.2016 г.
         Италия – транспонирани на 18.04.2016 г. в Закон „Код за обществените поръчки“.
         Полша – още се работи по тяхното транспорниране в Закона за обществени поръчки. В Полша има отделен закон за публично-частно партньорство.
         Румъния – не са напълно транспонирани.  На 26.05.2016 г. Парламентът е приел 4 спешно нови закона. Системата за обществени поръчки включва:  Постановление за обществени поръчки, за концесионни договори за строителство и услуги, както и вторично законодателство – наредба за публично-частно партньорство, която действа от 2010 г.
         Словакия – транспорнирани в нов закон за обществени поръчки, приет на 15.11.2015 г. и в сила от 18.04.2016 г. , който включва възлагане на обществени поръчки, концесии и конкурси за проекти.
          Испания – не са напълно транспонирани, поради изборите на 25.06.2016 г.
.
         България – Директива 2014/23 не е транспонирана, защото:
-       На 18.08.2015 г. МС възлага на адвокатска кантора „Бузева и партньори“  разработката на Концепция за възможните решения относно транспонирането на Директива 2014/23;
-       На 22.10.2015 г. е първото заседание на Междуведомствената група, назначена със заповед № Р-214/2015 г.  като се приема решение в срок от 10 дни да се съгласува концепцията с ведомства и институции;
-       На 27.11.2015 г.е второто заседание на работната група, на което се приема да се отбележат направените бележки от получените становища в проекта за нов закон за концесии;
-       Проектът на нов закон за концесиите ( разработен от същата адвокатска кантора) и мотивите към него (Концепцията не е предоставена за обществено обсъждане, както и заданието за нейното разработване) е публикувана на страницата на Министерския съвет за обществени консултации на 19.04.2016 г. с краен срок 10.05.2016 г. - един ден след крайния срок за транспониране на Директивата.
-       На 25.05.2016 г. проектът за нов закон за концесиите е одобрен от МС и е внесен в Парламента за разглеждане от парламентарните комисии под № 602-01-29 на 9 юни 2016 г.
. Към проекта не е внесена справка за получените становища, бележки и предложения ( в т.ч. и Становището на Съюза на икономистите в България), както и аргументация кои от тях са взети под внимание и кои не. Някои от
-       В периода 29.06 – 7.07.2016 год. проектозаконът е разгледан от 7 парламентарни комисии, като Комисиите по енергетика и икономическа политика и туризъм излизат с отрицателно становище за допускане на законопроекта до парламентарна зала. Понеже водеща е Комисията по правни въпроси – проектозаконът е допуснат до Парламентарна зала за първо четене, което се провежда на 8.07.2016 г. Проектът е приет на първо четене само от 140 депутати, поради отсъствие на останалите от залата;
-       На 28.09.2016 г. Законопроектът за концесиите с направени бележки от някои депутати започва да се разглежда в Комисията  по правни въпроси, като се одобряват ( с някои изключения оставени за обсъждане в парламентарна зала ) само 35 члена от общо 200. Следващото заседание, на което е планирано да продължи работата по този законопроект е на 21.12.2016 г.;

ІІ. Каква е истината за целите на директивата?
1. Декларираните цели са:
·         Улесняване въвеждането на нови инвестиции
·         насърчаване по-бързо връщане към устойчив икономически растеж;
·         принос за иновации и дългосрочното структурно развитие на инфраструктурата и услугите;
         2.  Недекларирани, но въведени в директивата, респ. въведени и в проектозакона за концесиите:
o   Възможност за скрита разпродажба на публична собственост на неизвестни купувачи -  чл. 8 ал. 3, При изчисляване на прогнозната стойност на концесията възлагащите органи и възложителите отчитат, когато е приложимо, по-специално следното:
т. д) приходи от продажба на активи, които са част от концесията;
Коментар: Предоставените активи – публична собственост или такива построени от концесионера, могат да бъдат разпродавани от него ако печалбата не отговаря на заложената в неговия бизнес план, при това без тръжна процедура и съгласуване с Възложителя. Това е пренесено в чл. 28 на проектозакона за концесиите ( ПЗК). Допуска се непрозрачност и корупция.
o   Възможност за рекетиране на населението от страна на концесионера – чл. 8. ал.3 т. б :“ приходи от такси и глоби, заплащани от ползвателите на строителството или услугите, различни от събираните от името на възлагащия орган или възложителя“;
Коментар: Предварително се уведомява концесионера, че той ще може да предвижда размера на таксите в неговото предложение, а впоследствие да налага глоби на ползвателите на обектите на концесията или предоставяните услуги.
o   Възможност за неограничено ангажиране на държавния, респ. общинския бюджет за плащания към „заслужили“ концесионери – чл. 8, ал. 3 т. в :“ плащания или всякакви финансови предимства под каквато и да е форма, предоставени на концесионера от възлагащия орган или възложителя или от друг публичен орган, включително компенсация за изпълнението на задължение във връзка с обществена услуга и публични инвестиционни субсидии; и т. ж:“ „всякакви награди или плащания на кандидатите или оферентите“.
Коментар: Предоставя се възможност на концесионера да иска допълнителни плащания, субсидии, награди от Възложителя, с което ще се ангажира дългосрочно държавния/общинския бюджет. Това е трансформирано в ПЗК в т.н. несамофинансиращи се концесии. Като се има предвид ниския стандарт на живота в България и ниската платежоспособност /бедност на населението, може да се направи извода, че повечето концесии ще бъдат такива. От горното следва, че чрез концесионирането населението през съответния бюджет ( данъци, такси, глоби ) ще трябва да плаща и печалбата на концесионера.
o   В областта на науката концесиите са приложими само когато Възложителят финансира 100%  дейността и сам ползва резултатите от дейността – чл. 35 т. а и б.  Като се има предвид, че държавните институции и общините в България нямат план за научноизследователска дейност, това означава, че в тази директива не са отчетени специфичните особености при отделните сектори на отделните страни-членки. От друга страна финансирането на научните изследвания чрез държавния бюджет е крайно недостатъчно, а привличането на частен капитал и опит чрез тази директива е изключено. В същото време с проектозакона за концесиите се отменя Закона за публично-частно партньорство.

Изводи:
1. В директивата проличава влиянието на корпоративните интереси, което ще доведе до зависимост на държавния/общинския бюджет от тях при прякото транспониране на тази директива в нашето законодателство.

2. В проектозакона за концесиите ( ПЗК) са включени дори възможност концесионерът да прехвърля вземанията си на трети лица, без съгласуване с Възложителя което следва, че държавните институции и общините могат да станат заложници за десетки години на чужди  организации и интереси. Това е опит за скрита колонизация.

3. С предоставената възможност да се продават от концесионера  активи, които са обект на концесията практически се сваля защитата на публичната собственост. Това е заобикаляне на „благородния“ текст на чл. 2 ал.2 :“ Настоящата директива не засяга режима на собственост в държавите членки. По-специално тя не изисква приватизация на публичните предприятия, предоставящи услуги на населението.“ Не изисква, но допуска!

4. Директивата защитава изключително частния интерес, като изключва секторите на водо – и електроснабдяването, като и ИКТ мрежи. Текстът на член 4, Свобода за определяне на услугите от общ икономически интерес, т.1:Настоящата директива не засяга свободата на държавите членки да определят, в съответствие с правото на Съюза, кои услуги считат за услуги от общ икономически интерес, как следва да се организират и финансират такива услуги при спазване на правилата за държавната помощ и на какви специални задължения следва да се подчиняват. Освен това настоящата директива не засяга начина, по който държавите членки организират своите системи за социална сигурност.“ не кореспондира със ситуацията в България, по отношение използването на инфраструктурата за ДП“Български пощи“ за оказване на услуги от социален интерес – плащане на пенсии, доставка на лекарства, дистационно диагностиране на населението, особено за отдалечени и със затихващи функции населени места. Директивата защитава интересите на развитите страни и водещите компании в Европейския  съюз.

            5. Директивата допуска да се работи само с прогнозни стойности, което допуска:
         - никога и по никакъв начин Възложителят да установи реалната печалба на концесионера.  Примери има при действащите концесии;
         - концесионерът да използва всякакви възможности да намалява счетоводната печалба и да иска доплащане от Възложителя;
         - не изисква детайлно показване на паричните потоци ( изключва се ползването на международно ползвания документ Споразумение за конфиденциалност, вследствие на което Възложителят няма да има достъп до реалните приходи и разходи. Концесионерът ще ползва предоставената му възможност от Директивата да ползва основанието „търговска тайна“ и да предоставя на Възложителя само изгодни за него данни;
         - лицата, разработили документацията за концесията не носят отговорност за изнесените данни, защото няма изискване за съхраняването й, както и за  прилагането на детайлен финансово-икономически модел ( а не бизнес-план) към концесионния договор. Също така в директивата няма изисквания за строги наказания при нарушаване на концесионния договор. ( В ПЗК се предвижда максимална глоба от 50 000 лв., което е нищожно малко в сравнение с щетата, която може да възникне за държавния/общинския бюджет при концесии над 10 мил. лв.). Следва, че директивата предоставя възможност да се въвеждат при транспорнирането й корупционни практики;
         - На база прогнозни данни и без познаване на възможностите, опит, ноу-хау на бъдещия концесионер не е възможно да се определи оптимален срок на концесията. Концесионерът винаги ще търси максималния възможен, за да може да има възможност за по-голяма печалба.
        
         6. Европейската комисия допуска съшествуването на 2 вида концесионни режима – един за строителство, услуги и ползване и друг – за добив на подземни богатства. Това е опит за съвременна, интелигентна колонизация на по-бедните страни. Съдържанието на понятието „добив“ не е еквивалентно на „ползване“. Поне такова е тълкуването на експертите от МС на основание тълкуване от ЕК. В същото време добивът на минерална вода е включен в обхвата на директива 2014/23.  Как да се вярва в добрите намерения на ЕК след като позволява различни режими, а в същото време се опитва и да наказва.

         Заключение
         1. Под благовидния предлог за уеднаквяване на процедурите при практически се сваля нивото на националното законодателството в областта на концесиите.
         2. Директива за концесиите не дава възможност за решаване на проблеми във връзка с изграждането на промишлени предприятия                  ( въведени са само 3 вида концесии – за строителство, услуги и ползване) и привличането на частен капитал, което е в основата на стимулиране на научно-приложните изследвания,„Хоризонт 2020“ – за хай-тек предприятия, план „Юнкер“. Затова от гореизложеното се вижда, че страни като Полша, Франция си запазват закона за публично-частно партньорство, защото само със строителство на инфраструктура и услуги не може да се изгради устойчива база на просперираща национална икономика. С директива 2014/23 се увеличава опасността от икономическа зависимост на България от чужди корпоративни и финансови, а защо не и от политически интереси, като се има икономическото състояние на страната и нейната конкурентноспособност.
        
         Предложение:
         1. Да се спре приемането на проектозакона за концесиите или поне да не се отменя Закона за публично-частно партньорство. Българският закон за ПЧП предвижда минимална финансова подкрепа на частния партньор, като се предоставя възможност последният да  извършва и други дейности извън тази от обществен интерес, за да може да получава допълнителни приходи и приемлива норма на възвращаемост на направените инвестиции – чл. 9 от ЗПЧП. Директивата няма отношение към публично-частното партньорство.

         2. Поради закъснението по транспонирането на Директива 2014/23 по вина на Правителството ( виж. раздел І ), да се  използва подходът на Франция чрез въвеждането й с Указ  на Правителството – при нас с решение на Парламента и - приблизителен При прилагането на действащия закон за концесиите да се имат предвид препоръките на ЕК и Съвета в директива 2014/23 като се съблюдават националните интереси за икономическа независимост и икономически просперитет на Р България“.

15.12.2016 г.

                                                                       Д-р инж. Александър Трифонов

понеделник

План "Юнкер"



ЗАЩО МОЖЕ ДА НЕ ПРОРАБОТИ "ПЛАН ЮНКЕР"
В БЪЛГАРИЯ

І. Малко история
На 30.11.2016 се роди мечтата на бюрократа – ще се създаде през март 2017 Звено за консултации по Плана за инвестиции за Европа ( Европейски фонд за стратегически инвестиции – ЕФСИ ), „План Юнкер" на база на Меморандум за разбирателство между Министерство на финансите  и Европейската инвестиционна банка.  То ще бъде в помощ на българските предприемачи, публичните институции и власти при подготовката и структурирането на качествени проекти, които да бъдат финансирани по Плана "Юнкер".
В края на 2014 г. България кандидатства за финансиране по плана "Юнкер" с 18 проекта на стойност над 3,5 млрд. евро., основно в областта на инфраструктурата.
          На 13 април 2015 г. надеждите се изпариха, като евентуално  шансове са да получим едва 38 млн. евро, при това по съвместен проект с Гърция – за изграждането на междусистемната газова връзка между двете страни, което би позволило България да получава природен газ, който ще се доставя до Солун по вода.
Едва на 5.06.2016 г.( по информация от  сайта „Инфраструктура.БГ“)  г-жа Лиляна Павлова стига до прозрението, че  по плана "Юнкер" не бяха одобрени предложените проекти за пътища – за направленията София – Калотина, София – Видин, София през Велико Търново до Русе, които са ключови транзитни европейски коридори в България поради това, че тези проекти не генерират приходи.
А всичко това е ясно от:
-       Информацията на страницата на Министерство на финансите - http://www.minfin.bg/bg/page/953 и особено от Регламент 2015/1017 на Европейския парламент и Съвета от 25.06.2015 г. - http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32015R1017&rid=1., както и от самия формуляр, респ. обясненията към него - https://ec.europa.eu/eipp/data/forms/EIPP_MS_Project_Application_Global_BG_V2.0.pdf;
-       На 19.02.2016 г. в София се проведе представяне на „план Юнкер“ . Установи се, че има строг ред по отношение разработването, съгласуването и представянето/одобряването на проектите за финансиране по този инструмент. За целта са създадени:
o  Европейски портал за инвестиционни проекти, на който може да се потърсят съинвеститори, да се видят вече приети проекти през 2015 г. :
§     for project submission: eipp-project@ec.europa.eu ;
§  general inquiries: eipp-helpdesk@ec.europa.eu;
o  уникална платформа за консултантски услуги за финансови инструменти по европейските структурни и инвестиционни фондове (ESIF) и микрофинансиране по програма за трудова заетост и социални иновации (EaSI) - https://www.fi-compass.eu/;
-                     Не трябва да се пропуснат и изобилието от публикации в интеренет-пространството по тази тема;

ІІ. Основания за тезата:
1. По отношение на критериите за допустимост за използването на гаранцията на ЕС чрез ЕФСИ са посочени в чл. 6 и чл. 9 и Приложение II на Регламент 2015/1017 на страницата на Министерството на финансите е записано:
а) Проектите да са икономически жизнеспособни съгласно анализ на разходите и ползите, извършен в съответствие със стандартите на Съюза, като се взема предвид евентуалната подкрепа и съфинансиране на проектите от страна на частни и публични партньори;
б) Проектите да са съгласувани с политиките на Съюза, включително с целта за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, създаване на качествени работни места и икономическо, социално и териториално сближаване;
в) Проектите да спомагат, където това е възможно, за максималното мобилизиране на капитал от частния сектор;
г) Проектите да са жизнеспособни от техническа гледна точка;
д) Проектите да осигуряват допълняемост: с цел да се избегне дублиране на съществуващите финансови инструменти гаранцията на ЕС може да допълва, да се комбинира със или да укрепва или да подобрява други съществуващи програми или други източници на финансиране от Съюза;
е) По време на инвестиционния период на ЕФСИ инвестициите, получили подкрепа от ЕФСИ, като правило не изместват използването на други финансови инструменти на Съюза;
ж) Добавена стойност: принос за постигането на целите на ЕФСИ;
з) Необходимо е финансовите операции да се осъществяват или само в рамките на Съюза или да включват образувания, намиращи се или установени в една или повече държави членки, като обхващат една или повече трети държави, включени в обхвата на Европейската политика за съседство, включително стратегическото партньорство, политиката на разширяване и Европейското икономическо пространство или Европейската асоциация за свободна търговия, или отвъдморска страна или територия, посочена в приложение II към Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС).
Следва да се има предвид, че специфичните изисквания за всеки отделен финансов продукт ще зависят допълнително от условията договорени с ЕФСИ, както и от самия посредник, предлагащ финансиране.

2. От презентациите става ясно, че:
- реализирането на проекти с помощта на ЕФСИ става на база на публично-частно партньорство;
- инвестициите са предназначени за частни инвестиционни проекти, но с национален приоритет, т.е. подкрепени от държавата. Затова се изисква максимално участие на частен капитал;
- средствата от този фонд се предоставят чрез нисколихвени или гаранционни кредити, което означава, че проектите тряба да носят печалба и при това да са устойчиви във времето. Гаранция за устойчивостта е участието на държавата в тези проекти;
- За разработката на проекта се изисква прилагането на финансов инженеринг и прецизно изчисляване и доказване на разходите, приходите и ползите от проекта. Документацията по конкретния проект преминава на оценка в специализирано звено на Фонда с участието на Европейската инвестиционна банка;
- Инвестициите по конкретния проект трябва да надвишават 10 мил. евро, с изключение на гаранционните схеми за малки и средни предприятия;

ІІІ. Изводи:
1. Явно прецизният анализ и контрола на документацията по проекта се извършва извън територията на България от независими специалисти и трудно ще може да им се влияе „да си затварят очите“. Това обяснява защо ие нужно създаването на Звено за подпомагане в България – именно, за да може чрез него да може се лобира и влияе на решението за допускане до финансиране на конкретния проект. Процедурата за намиране партньори и кандидатстван е достатъчно ясна и прозрачна и поради това в другите държави няма такива звена. Това от друга страна показва:
- неспособността на българската администрация да усвоява прозрачно европейски средства;
- как корупцията, която изисква пълен контрол на средствата от определен кръг „посветени“ спъва създаването на съвременна промишлена база на икономиката на България;
- опити на българската администрация да хитрува и да разчита на снизхождение от страна на ЕС по строгото спазване на въведените процедури;
- че пак ще трябва да се плаща за оказаната помощ, защото умишлено признаваме, че не можем да се справим. Но това от една страна е лоша оценка за интелигентността на българската бюрокрация, а от друга ще ни струва скъпо;

2. Опитът за отмяна на Закона за публично-частно партньорство отваря една празнота в публично-частните отношения, защото Законът за концесии не касае създаването на смесени частно-публични дружества за промишлени производства, наука. Този извод показва лошият подход при нормотворчеството в България, когато за прокарване на лобистки закони за защита на корпоративни интереси, държавата се лишава от други възможности, много по-ефективни за икономически растеж. А именно от създаване на нови хай-тек производства се нуждае икономиката на България.

3. Звеното за консултации се предвижда да бъде създадено  към „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България“ ЕАД (Фонда на фондовете), който ще поеме всички финансови разходи от българска страна за структурирането му. Този фонд бе създаден през м. юли 2015 г. за разработка и използване  на финансовите инструменти, които заедно с другите форми на подкрепа, предвидени в Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г., са част от подкрепата, предоставена на България от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) чрез оперативните програми.  И се пропуска най-важното  - за да се спестят хонорарите за експерти на ЕИБ за тяхната разработка, което се получи при инструментите „Джереми“ и „Джесика“ за програмния период 2007 – 2013 г. Досега обаче има само един въведен преди седимци за ползване  финансов инструмент - „Микрокредитира със споделен риск“. А такива са нужни за ОП „Региони в растеж“, „Околна среда“ „Транспорт“ и т.н.  Като се има предвид темпа на работа на този Фонд – мениджър не може да се очаква прогрес в усвояването на средства по плана Юнкер.
4. България е отказала прилагането на чл.36 на глава ІІІ „териториялно развитие“ на Регламент 1303/2013 „ Интегрирани териториални инвестиции“ при подписване на Споразумението за партньорство за периода 2014-2020, което ще затрудни силно структуирането на финансовите източници, за да се спази принципа на ЕФСИ за допълняемост от средства на оперативните програми. Отново недалновидно решение на Правителството, за да скрие некомпетентността и липсата на квалификация на управляващите органи на Оперативните програми.

ІV. Примери за одобрени проекти за финансиране от ЕФСИ:
1. Великобритания
Болница „на кафяво“ в гр. Бирнигнам – Великобритания
Вид на договора – ПЧП – участие на Правителството;
Общ бюджет – 350 мил. евро.
От ЕИБ – 120 мил. евро чрез дългосрочен заем от 30 години.

2.  Дания
Наука – Инвестиция за научни изследвания , развитие и иновации ( НИРД) в хай-тек решения за телекомуникационни спътници, радари с нуждите на гражданската сигурност и наблюдения в съответствие със стратегията Европа 2020.
Общ бюджет – 58 мил. евро.
От ЕФСИ  - 28 мил. евро.
Изпълнител на проекта – частна фирма „ Terma space and radar technology”.

3. Холандия
Транспорт – разширяване на магистрала близо до Алмере ( 13,6 км. от 2х2 на 2х4 платна)част от европейската TENT-мрежа.
Вид на договора DBFOM
Общ бюджет 234 мил. евро.
От ЕФСИ – 100 мил. евро.
Изпълнител – чрез тръжна процедура „състезателен диалог“.

         4. Холандия и Швеция
Цифровизация – 100% покрития на територията на 2-страни 4 G
Общ бюджет – 252,11 млн. евро.
От ЕФСИ – 125 мил. евро.
От правителството на Холандия – 73,750,000 евро.
От правителството на Швеция – 51,250,000 евро.
Изпълнител: частна компания - TELE2 AB. Тя е една от водещите европейски мобилни оператори с 14 мил. клиенти в 9 страни.

         5. Гърция
Хранителна промишленост – финансиране на НИРД за нови маркови месни и млечни продукти
Общ бюджет – 30,87 млн. евро
От ЕФСИ – 15 мил. евро.
Изпълнител- частна компания - CRETA FARM INDUSTRIAL AND COMMERCIAL CO


V. Заключение
1. Няма почти област, в която да не може да се ползват възможностите на ЕФСИ, но проектите трябва да водят до икономически растеж на националната икономика, чрез растеж на отделната частна компания.

2. Държавите подпомагат частни фирми за тяхното стабилизиране на международния пазар и/или разкриване на нови работни места чрез финансово участие или референция към ЕК.

3. България не е предприела нищо ( т.2 ) в тази насока, независимо от констатациите в Работния документ на службите на ЕК от 26.02 2016 г. ,  SWD(2016) 72 final г.  относно Доклад за България за 2016 г.,  включващ задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, а именно: „Дялът на инвестициите в БВП в България понастоящем съответства на съотношението в другите държави членки, които се присъединиха към ЕС след 2004 г., и на средната стойност за ЕС. При все това той намаля значително след кризата от 2009 г., като от най-високата си стойност от 33,5 % от БВП през 2008 г. спадна до 21 % през 2014 г. при съкращаване на всички видове инвестиции. Очаква се този дял да намалее още до 19,5 % през 2017 г. Частните инвестиции бяха основната причина за спада след кризата в брутното образуване на основен капитал. Този спад бе частично компенсиран от нарастването на дела на публичните инвестиции, най-вече поради по-високото усвояване на структурните фондове на ЕС. Очаква се обаче публичните инвестиции да се свият през 2016—2017 г., тъй като предходният програмен период за структурните фондове на ЕС достига своя край, а новият период все още няма да е набрал скорост.“ . Това силно ще повлияе при реализирането на Регионалните стратегии за устойчиво развитие на България или по-точно – тези стратегии ще останат само на хартия. Това личи и от бюджет 2017 г.

Завистта, корпоративните интереси, корупцията продължават да дърпат българската икономика към дъното. Дано дойде „Видовден“.

5.12.2016 г.
                                                        Д-р инж. Александър Трифонов