Далавера
със закон
На 6.02.2019 г. в Официалния вестник на Европейския съюз
бе обявено, че за пореден път се удължава срока за подаване на документи за
концесия на летище София до 03.04.2019 г.
Логично е възникнал въпрос от
кандидатите:
„Бихте ли обяснили предисторията на
скорошното отлагане на датата на подаване на офертите, тъй като на 18.01.2019
г. сте посочили, че не се предвиждат допълнителни удължавания (в отговор на
заинтересована страна, която иска удължаване до 11 март 2019 г.)?“
На 11.02. последва отговор Министерството на
транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС):
„Основанието
за удължаването е чл. 94 от Закона за концесиите. Междувременно, на 28 януари
2019 г. е получено официално писмо от консултанта на министерството –
Международната финансова корпорация, част от Групата на Световната банка, с
което се настоява за промени в Закона за концесиите – това са промени, свързани
с ограничаването на солидарната отговорност, обезщетенията при прекратяването
на концесионния договор, както и прецизиране на текстовете в частта им за
разрешаване на спорове по изпълнението на концесионния договор от арбитраж.“
Чл. 94 гласи: „(1) Всеки икономически оператор или кандидат може да поиска удължаване на
срока за получаване на заявления, предварителни оферти или оферти“, (3) С обявлението за поправка се определя нов срок при условията на чл. 79,
ал. 5. А ал. 5 на чл. 75: „(5) С
обявлението за поправка се определя нов срок за получаване на заявления или
оферти, който е най-малко 7 дни по-дълъг от срока, определен с обявлението за
откриване на процедурата.
Досега обаче срокът за подаване на
документи е удължаван 4 пъти: при първоначален 20.10.2018 г. следва решение на
МТИТС от 3.10.2018 с нов срок–22.11.2018
г. С решение на МТИТС от 6.11.2018 г. срокът отново е удължен до 29.01.2019г.,
а с решение от 20.11.2018 новият срок е 5.02.2019 г. като последва решение от 01.02.2019
г. и последният валиден срок е 03.04.2019 г.
Необходимостта за промяна на сроковете е
на основание на чл. 77, ал.1 и 2 и в предвид чл. 10, ал.1, чл.17, ал.2, чл. 39,
ал.1, чл. 53 ал.1, чл.71,ал1 и чл. 72, ал. 1 и 2 от Закона за концесиите – в
резюме – промяна в документацията на база постъпили въпроси и уточнения по нея
от кандидатите.
Същевременно се появи проект за изменение на
Закона за концесиите с 16 поправки като по-съществените са:
- В чл. 20, ал.
3, „Във всички случаи участващите в групата икономически
оператори отговарят солидарно за изпълнението на концесионния договор“ се добавя накрая „съгласно
предвиденото в него“.
Коментар: Това е опит за
намаляване отговорността на участниците в групата/проектно дружество, което
кандидатства и допуска:
· опасност за ощетяване на
Концендента/Държавата или възникване на проблеми с изпълнението на концесионния
договор;
· тайно договоряне, липса на
прозрачност за обществото и възможност за корупция;
-
Това продължава и в изменението на чл. 21 ал. 5, като към основния текст: (5) „Участващите в групата икономически оператори по ал. 2 и 3, както и
икономическият оператор по ал. 4 отговарят солидарно с проектното дружество за
изпълнението на договора“ се добавя „съгласно предвиденото в него,
като се вземат предвид характера и размера на участието на всеки от
икономическите оператори в проектното дружество или на поетия от тях ангажимент
за предоставяне на ресурси на проектното дружество“.
- В същия дух е предложеното изменение
в чл. 63, ал. 3,
като към основния текст „Третото лице, с възможностите на което се доказва финансовото и
икономическото състояние, отговаря солидарно с концесионера за изпълнението на
концесионния договор“ се добавя „съгласно предвиденото в него,
като се вземат предвид характера и размера на поетия от третото лице ангажимент
за предоставяне на възможности или ресурси.“
Коментар: С тези изменения е възможно да се
рекетира впоследствие концедента/Държавата, като това трето лице започне да не
изпълнява своите ангажименти и другите участници да поискат изменение на
договора с цел да се намалят ангажиментите им( напр.отлагане,
намаление на дължимото концесионно възнаграждение, продължаване срока на
договора и т.н.), за да се компенсира неизпълнението от „третото“ лице. Остава
възможността за тайно договаряне и корупция;
- Отменя се ал.3 на чл. 77, която гласи: „Когато
измененията засягат предмета на концесията и условията за възлагане на
концесията по чл. 59, концедентът прекратява процедурата.“ А в чл. 59 е предвидено: „Концесия се възлага, когато са изпълнени
следните условия:
1. за участника и за посочените от
него подизпълнители и трети лица не е налице основание за изключване;
2. участникът отговаря на условията
за участие в процедурата, наричани по-нататък "условия за участие";
3. офертата на участника отговаря на
минималните изисквания към офертите;
4. концедентът е приложил критериите
за възлагане.“
Коментар: Допуска се да се правят всякакви
изменения в договора, без право на Концедента/Държавата да прекрати
процедурата. Т.е. измененията ще се правят в интерес на концесионера, което
опорочава процедурата спрямо останалите участници и открива възможност за
корупция.
- Т. 22 на чл. 122 се изменя така:
„22. клаузите за
преразглеждане, ако такива са предвидени, както и основанията, реда и
последиците от предсрочно прекратяване на договора; Действащият текст е: 22. клаузите за преразглеждане, ако
такива са предвидени, както и основанията, и реда за предсрочно прекратяване на
договора;
Коментар: 1. Стандартен прийом за поставяне
на колене на Концедента/Държавата ако той/тя реши да прекрати договора.
Условията са такива, че ще трябва да се плати такова обезщетение, което прави
концесионния договор неразваляем. Затова те се записват предварително и
Концедентът става заложник на Концесионера.
2.
Добавя се нова алинея 4 „условията, при които се поема солидарна отговорност с концесионера
от страна на икономическите оператори, частния съдружник или третите лица в
случаите, предвидени в този закон“. Това е духа на изложено по-горе.
- В чл. 142 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „от съда по
реда на Гражданския процесуален кодекс“ се заменят с „по реда, предвиден в договора“.
2. В ал. 2 думите „на
съдебното решение“ се заменят с „решението по ал. 1“.
Действащият
текст е: Чл. 142. (1) Когато някоя от страните твърди, че е възникнало основание за
изменение на концесионния договор, но не може да бъде постигнато съгласие за
изменението на договора, спорът се решава от
съда по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(2) След влизането в сила на
съдебното решение страните подписват допълнително споразумение за изменение
на договора или концесионният договор остава непроменен.
Коментар:
С тези изменения се допуска да се прилагат различни от съдебния процес подходи
за решаване на спорове, в т.ч. с различни по вид и стойност компенсации, обезщетения
и пр. Отново вратичка за корупция и огромни разходи за хонорари на адвокати.
- В чл. 150 се правят следните изменения и
допълнения:
1. В ал. 3, т. 1 думите „намалени със сумата, съответстваща на
определената с финансово-икономическия модел норма на възврааемост на
концесионера за целия срок на договора, но не повече от пазарната стойност на
извършените от концесионера инвестиции в обекта на концесията към датата на
прекратяване на договора“ се заменят с „определени съгласно ал. 5“;
Оригиналният текст е: 1. дължи на концесионера обезщетение в размер на невъзстановените разходи
на концесионера за инвестиции в обекта на концесията, намалени със сумата, съответстваща на определената с
финансово-икономическия модел норма на възвращаемост за концесионера за целия
срок на договора, но не повече от пазарната стойност на извършените от
концесионера инвестиции в обекта на концесията към датата на прекратяване на
договора, когато обектът е собственост на държавата, съответно на общината;
Изменя се обаче
и алинея 5:„(5) В случаите по ал. 3, т. 1 обезщетението включва непогасената част
от привлечения капитал, включително непогасена главница, лихви, такси и други
разходи, свързани с прекратяване на финансиране, при спазване разпределението
на рисковете, съгласно чл. 31“.
Оригиналният
текст е: „(5) В
случая по ал. 3, т. 1 концедентът не дължи обезщетение, когато към датата
на прекратяване на концесионния договор пазарната стойност на обекта на
концесията се е намалила спрямо пазарната стойност към датата на сключване на
договора и намаляването е резултат от причината, поради която договорът е
прекратен.“
Същевременно се изменя и алинея 4
както следва: „(4) В случаите по ал. 2 възстановяването на
разходите на концесионера за инвестиции покрива собствения капитал с норма на
възвръщаемост, определена с финансово-икономическия модел към датата на
прекратяване на договора и непогасената част от привлечения капитал,
включително непогасена главница, лихви, такси и други разходи, свързани с
прекратяване на финансиране, при спазване разпределението на рисковете,
съгласно чл. 31“.
Оригиналният текст на ал.4 е: (4) Възстановяването на разходите на концесионера за инвестиции покрива
собствения капитал с норма на възвръщаемост, определена с финансово-икономическия
модел, и привлечения капитал с неговата цена при спазване разпределението на
рисковете съгласно чл. 31.
Коментар: 1. При всички случаи Концедентът
ще дължи обезщетение на Концесионера, независимо дали построеното от
Концесионера е брак и е неподходящо за по-нататъшна експлоатация. Ал.1 на
чл.150 гласи: „(1) При прекратяване на
концесионния договор поради изтичането на срока на концесията концесионерът няма право на обезщетение за
направените инвестиции или разходи по експлоатацията на строежа или на
услугите, предмет на концесията, които не са възстановени.“.
2. Понеже в новия Закон за
концесиите отпадна финансово-икономическият модел за целия период на договора (
а не от година за година) да е задължително приложение на договора, т.е
отначало да я ясно какви ще бъдат приходите и разходите на концесионера, с това
изменение се допуска Концесионерът да може да манипулира така паричните потоци
( като спазва записаната норма на възвращаемост), че Концедентът да му плати
обезщетение, което да е в размер за построяване на обекта отново. Но с този
текст Концедентът не може да откаже претенциите на Концесионера.
3. С това изменение се допуска
източване на държавния бюджет и огромна вратичка за корупция.
Горният
коментар е валиден и за предлаганото изменение на чл. 152, ал. 1,
а именно: (1) При предсрочно прекратяване на концесионния договор по причина, за
която никоя от страните не отговаря, страните
могат да уговорят последиците от прекратяването в зависимост от причината
за прекратяването и условията, при които то е предвидено“.
Оригиналният
текскт е: Чл. 152. (1)
Не се дължи обезщетение в случаите на
предсрочно прекратяване на концесионния договор по причина, за която никоя
от страните не отговаря.
Явна вратичка за корупция и
облагодетелстване на концесионера, чрез съставяне на анекс към договора,
който ще бъде тайна за обществото. По
този начин е възможно още на 5-та година, до когато трябва да бъде построен
терминал 3, да се прекрати концесионния договор и Концедентът да плати на
Концесионера обезщетение, част от което ще се върне като договорен подкуп за
представителите на Концедента. А за 5 години Концесионерът ще има приходи от 1 млрд. лева ( 5 х 200 мил.
лв./год), а ще плати концесионно възнаграждение, респ. приходите за Концедента ще бъдат
75 мил. лева ( 5 х
15мил.лв/год.)+550 мил. лева авансово плащане. Чистият приход за концесионера
за 5 години е 400 мил. лева ( 200 мил. евро).
Изводи и заключения:
1. Това удължаване на срока за подаване на документи
навярно има за цел да изнерви почтените кандидати ( и някои да се откажат),
защото това е свързано не само с ангажиране на финансов и експертен ресурс, но
и с договори с банки, застрахователи, партньори, подизпълнители и т.н. А
крайният срок все още не е окончателен, защото не е ясно кога това изменение на
Закона за концесиите ще бъде прието от Парламента и одобрено от Президента.
Потвърждава се съмнението, че концесията на летище София се подготвя за
определен кандидат.
2. С това изменение на Закона за
концесиите явно се цели да се угоди на конкретен кандидат, който е обещал да
изплати комисионни само при определени условия;
3. Инициативата на Международната
финансова корпорация да прояви инициатива за удължаване срока на договора с цел
приемане на измененията в него, навява на мисълта, че тя няма да си получи
възнаграждението от 1,4 мил. долара от
посочения ( предварително избран) кандидат ако не успее да прокара предложените
изменения. В същото време не се споменава тези изменения са по инициатива на
МФК или настояване от кандидати, респ. за кое от измененията колко от тях са
настоявали.
4. Срокът за обществено обсъждане е определен на 14
дни на основание на чл.
26, ал. 4 от Закона за нормативните актове, но в същото време не се спазва
изискването „При изключителни случаи и
изрично посочване на причините в
мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи
друг срок, но не по-кратък от 14 дни.“ Такива причини в мотивите няма.
5.
Изменението на Закона за концесиите не защитава интересите на
Концедента/Държавата, респ. на обществото, защото създава възможност за подчинение
на Българската държава на Концесионера и финансиращи организации. Това личи от
Приложение № 13 към чл. 14 Дългово
финансиране от Проектодоговора,
и конкретно от т. 14.3
Пряко споразумение, което гласи: „Концедентът дава съгласието си Прякото споразумение да
включва следните разпоредби, както е посочено в Приложение 13 (Пряко
споразумение) към настоящия Договор“.
В него е записано, че:
· Права на встъпване — Заемодателите ще бъдат упълномощени, съгласно условията уговорени в
Прякото споразумение, да поемат всички
права и задължения на Концесионера, или да назначат заместващ Концесионер,
а Концедентът ще приеме действията на
Заемодателите като действия извършени от Концесионера;
· Прекратяване на Концесионния договор — Концедентът няма да изпраща Уведомление за
прекратяване на Договора или да прекратява по друг начин Концесионния договор,
без да предостави на Заемодателите предварително писмено уведомление, в
което се посочват основанията за прекратяване и Датата на прекратяване;
· Управление на Застрахователните постъпления —
Страните се съгласяват и ще се разпореждат така, че всички Застрахователни
постъпления, платими съгласно застрахователните полици, да се разходват в
съответствие с Концесионния договор. В случай
на прекратяване на Концесионния договор, всички Застрахователни постъпления и
парични средства, които са по Застрахователната сметка със специална цел, ще
бъдат изплатени и освободени в полза на Заемодателите незабавно след прекратяването
на Договора. Концесионерът има право
да предостави в полза на Заемодателите обезпечение върху Застрахователната
сметка със специална цел;
Нядявам се експерти,
специалисти и будни граждани да започнат дискусия по тези изменения и изобщо за
ефективността и целесъобразността за България от концесията на летище София.
Много публикации показват несъстоятелността на обосновката за неговото
концесиониране и загубите, които ще понесе обществото. Опозицията е безпомощна
и обществото трябва да вземе в свои ръце защитата на своите интереси.
14.02.2019 г.
Д-р
инж. Александър Трифонов
http://24may.bg/2019/02/17/%d0%b4%d0%b0%d0%bb%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d1%80%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d1%81-%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%86%d0%b5%d1%81%d0%b8%d0%b8%d1%82%d0%b5/
http://24may.bg/2019/02/17/%d0%b4%d0%b0%d0%bb%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d1%80%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d1%81-%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%86%d0%b5%d1%81%d0%b8%d0%b8%d1%82%d0%b5/
