За България – накъде?

За България – накъде?

Александър Трифонов - 19 януари 2019

          Активизираха се инициативите за установяване на новo устройството на държавата – проект на нова конституция на г-н Софиянски, на г-н Томислав Дончев за задължително образование, закрепено в конституцията, смяна на системата от БСП, петиции за референдуми за изменение на конституцията, както и отделни изказвания и предложения в тази насока. Такова активизиране се забелязва и в другите страни – Македония, Гърция, Турция, Япония. Явно светът търси нов модел на общественото развитие.

     Капитализмът във всичките му проявления и форми губи своята привлекателност. Икономическият форум в Давос през 2012 г. започна с дискусията за бъдещото на капитализма. "Капитализмът може би е най-лошата система, ако не се броят всички други системи", посочи Дейвид Рубенстийн, съосновател на международния инвестиционен фонд Карлайл груп (Carlyle Group). Основният доклад  на Давос през 2018 г. беше „Да създадем общо бъдеще в един разпадащ се свят“. Какво бъдеще ни очаква и как да се готвим за него е в основата на книгата на Лестър Търоу"Бъдещето на капитализма". И всичко се свежда до нарушено икономическо и социално равновесие. Изчезва средната класа, която е гаранция за социален мир. Кузман Илиев, пазарен анализатор и водещ на Boom&Bust стига дори до извода, че „Неолиберализмът е най-коментираното понятие в икономическия и политическия дискурс на нашето време, но и най-мъгляво дефинираното. Това е строй, при който под дегизировката на "свободен пазар” се промъква смесената икономика, или сливането на бизнеса с държавата. Или икономически фашизъм.“ Промени се ролята на парите –от "парите обслужват хората“ при социалната държава тя се измести към "хората обслужват парите“, което означава нов вид колонизация на по-бедните страни и все по-силна концентрация на капитала в монополи и олигополи.

Появиха се инициативи за нови граждански движения като „Единение“, „Идея за България“  и др. с цел да се търси пътя за просперитет на България. повтаря се В тях се залагат верни и справедливи идеи, но липсват основните принципи, които трябва да бъдат в основата на тяхното реализиране. А кои са тези ПРИНЦИПИ за възраждане на на Р. България като просперираща и уважавана държава:

І. Справедливо отношение към всеки вид собственост – държавна, частна, кооперативна. Те трябва да се балансирани като присъствие в обществено-икономическия живот на страната, като се даде приоритет на устойчиво развитие на средните предприятия  (250-500 заети), защото:

- около 53 % от нефинансовите предприятия са c персонал от 0 до 50 заети, а тези с 50 до 250 са 22%, докато във Великобритания делът на предприятията с персонал над 250 е 43%, в Германия – 38%. Същевременно 99, 2 % от регистрираните търговски правни субекти са Микропредприятия – това са всички еднолични търговци, семейни фирми, малки търговски и производствени предприятия с персонал до 10 наети лица.

- именно средните предприятия могат да бъдат конкуретноустойчиви чрез ползване на резултатите от НИРД (научно-изследователска и развойна дейност), собствена, национална или чужда и да устояват на икономически кризи и предизвикателства на глобализацията;

- кооперативното движение е било в основата на икономическото възраждане на България след І-та световна война. Вземането на решения в кооперациите се вземат на принципа „един член – един глас“, т.е няма влияние върху решенията от деловото участие на кооператорите;

Тази промяна трябва да стане чрез ресурсната и финансова, но временна подкрепа на държавата. Държавата трябва да влезе в ролята на бизнес-ангел и предприемач,  за да стабилизира средния бизнес в България и установи справедлив баланс на различните видове собственост.

ІІ. Ясен и устойчив във времето индустриален профил на българската икономика, който:

- да залага на максимално рационално използване на природните ресурси и ограничаване предоставянето им на чужди агресивни инвеститори без участието на държавата;

-да позволява на местния и чуждия бизнес да планира в дългосрочен аспект инвестиции и бизнес дейности в България;

- да се базира на:

·     секторното развитие в съответствие с природните ресурси, с възможностите на българската наука, ВУЗ, местния бизнес;

·     балансирано териториално разпределение, за да се:

o   намали вътрешната миграция;

o  да се попречи на  чужди апетити за спекулация при ползване на запустели райони на страната;

ІІІ. Пълна прозрачност при ползване на публичен ресурс като:

- за всеки разход да има финансово-икономическа обосновка с критерии за добро изпълнение, ефикасен контрол и мерки за неутрализиране на евентуални рискове;

- за злоупотреба с публичен ресурс да има наказателна отговорност. Трябва да се прекрати прилагането на  колективната безотговорност на Министерски съвет, общински съвети и т.н. при вземането на решения под влияние на корпоративни, партийни и други интереси.

ІV. Националната сигурност трябва да включва и подкатегории като икономическа,  културна, социална, екологична, дори и институционална сигурност. На тази база да се определя собствеността и вида на управлението на обекти и дейности, както и съдържанието на закони и хармонизирането на международни разпоредби, регламенти, споразумения и др. в българското законодателство;

V. Външно-политическата дейност трябва да гарантира:

         - издигане авторитета на държавата като прогнозируем партньор в международния живот;

         - участие в съюзи и международни конфигурации при условие, че:

·        това ще бъде от полза за просперитета на държавата;

·       няма да вреди на нейната икономическа и национална сигурност;

- разширяване възможностите на българския бизнес за устойчиво участие на международните пазари чрез реализиране на друстранни и многостранни проекти за изграждане на съвременна производствена база при зачитане интересите на страните-участнички;

VІ. Въвеждане на двукамерен парламент:

Това се поражда от необходимостта за по-строго спазване на обществения договор и осигуряване на присъствие, участие и контрол на гражданското общество при разработката и приемането на нормативни актове – закони, наредби, решения и т.н.

Той трябва да се конституира в две камари:

         - долна камара – представители на политическите партии, но макс. 120 места;

         - горна камара – представители на браншовите организации, граждански сдружения/НПО, макс. 120 места ( около 70 браншови организации от промишлеността + съюзи на лекари, адвокати, учители, съдии, икономисти и пр.)

         Наличието на две камари цели да се намали влиянието на политически партии и възможностите да се приемат политически оцветени законопроекти и решения. Всеки представител на двете камари да има право на законодателна инициатива, като решенията се утвърждават от Президента само при болшинство от гласуването в двете камари.

- всички магистрати на ръководни позиции в управлението на държавата се утвърждават от двете камари, като по този начин може да се елиминира политически лобизъм и политически назначения. Същевременно всяка камара да има право по всяко време да отзовава магистратите при доказани обстоятелства;

Представителите/депутатите в горната камара може да работят виртуално чрез обща интернет-платформа и не трябва да получават възнаграждение ( или минимално напр. ½ от това на редовно избраните депутати, тъй като те не трябва да напускат основното си работни място. Те ще бъдат предлагани от съответната организация на база вътрешен демократичен избор.   Същевременно тази конструкция ще обезцени политическото номадство и купуването на политическа подкрепа.

VІІ. Участие на населението в приемането на стратегически важни за държавата решения:

         - оповестяване и съгласуване на мнения, решения, предложения, в това число и разширяване практиката за референдуми; Те да имат консултативен, а не задължителен характер и техни решения да се прилагат/изпълняват само при квалифицирано мнозинство.       

- по-широко привличане на населението във вземането на решения и реализирането на местни политики – публично-частно партньорство, привличане на финансови ресурси чрез облигационни заеми, справедливо разпределение на приходи от стопанска дейност чрез общо приета и стимулираща данъчна система и др.

„Благополучието на народа трябва да бъде върховен закон“ – М.Т. Цицерон

18.01.2019 г.
                                                                         Д-р инж. Александър Трифонов

http://24may.bg/2019/01/19/%d0%b7%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0%d0%ba%d1%8a%d0%b4%d0%b5/

2019 ще мига в жълто

2019 ще мига в жълто

Александър Трифонов - 08 януари 2019

2018 година се отчита от много анализатори като загубена по отношение на отласкване от дъното.  Същевременно изследване на „Галъп интърнешънъл“ в периода октомври-ноември показва, че индексът на надеждата при българите за по-успешна 2019 г.  е  22%, срещу 30% за по-лоша. Подобна е и оценката за глобалния свят – по-мирна 27%, а по-проблемна – 35%. Има ли основание за това:

Основание първо:

Отново се раздават в последния момент непрозрачно, неаргументирано, но в ущърб на авторитета на България милиарди левове, защото:

– дали ще се раздават суми само с решение на Министерския съвет като субсидия или увеличаване на капитала на дружества или за конкретни проекти, те отиват на директен разход. Ако същите суми, за същите цели се раздават като субвенции – т.е срещу договор за безлихвена, но възмездна финансова подкрепа, остават в приходната част на хазната, докато договорът не се прекрати. Освен това:

– при наличие на договор може да се контролира  дали са използвани по предназначение, в срок, респ. постигнати ли  са икономически ефекти или ползи за обществото;

– възмездността може да бъде и 0%, но същевременно ако не се изпълнят условията на договора, съответната сума трябва да се върне;

 Извод:

– Още от времето на правителството на г-н Станишев се практикува този подход да се раздават излишъци като подаръци, без да я ясна каква ще е ефективността от тях;

– След като остават в актива на държавата, тя фиктивно става по-богата с този излишък, докато тя не го отпише като разход, респ. расте показателя БВП(брутен вътрешен продукт) на глава от населението. Според МВФ България е на 73 място за 2017 г. с 8064 долара, а според Националния статистически институт този показател е 6300 евро. В същото време за Румъния този показател е 10 757 дол., България е след такива страни като Мексико, Казахстан, Словакия, респ. 50 % под средното ниво за ЕС и около 12 пъти по-ниско от Люксембург. Този показател е важен за кредитния рейтинг на държавата и може да се очаква намаляването му за 2019 г.

 Основание второ:

Структурата на бизнеса не позволява да се устои на предизвикателства на глобализацията. Не случайно „Глобализация 4.0“ ще бъде основна тема на предстоящия икономически форум в Давос.

– около 53 % от нефинансовите предприятия са c персонал от 0 до 50 заети, а тези със 50 до 250 е 22%, докато във Великобритания делът на предприятията с персонал над 250 е 43%, в Германия – 38%. Същевременно 99, 2 % от регистрираните търговски правни субекти са Микропредприятия – това са всички еднолични търговци, семейни фирми, малки търговски и производствени предприятия с персонал до 10 наети лица. С такава структура не може ускорено да се създават и внедряват иновации, изкуствен интелект, което ще бъде условие за успешно участие на международния пазар;                   – през новия програмен период 2014-2020 не бяха използвани възможностите на:·      Хоризонт 2020 за реализиране на проекти за изграждане на предприятия в хай-тех сектора, т.нар. заводи на бъдещето, а така също за заводи за производство на елементи за зеления транспорт – електродвигатели, батерии, за които има достатъчно българско ноу-хау и български патенти;·      на плана „Юнкер“ – европейския фонд за стратегически инвестиции за изграждане на промишлени производства с перспективни технологии ( с изключение само на 2 проекта – в „Биовет“ и „Олива“).Причина – отмяната на Закона за публично-частно партньорство и въвеждането на  инструмента на концесиите за реализиране на проекти в строителството и услугите. Концесиите обаче не са приложими за изграждане на промишлени производства;- не се използва Европредседателството за осигуряване на финансов ресурс, финансиране на проекти за изграждане на съвременни производства, за съвместни предприятия на Балканите, което да осигури развитието на устойчива регионална икономика.           

Извод:– Липса на визия и заинтересованост на Правителството за подобряване и укрепване на структурата на съществуващия и бъдещ бизнес. – Не може да с такава структура българският бизнес да устои на технологичните предизвикателства на „Глобализация 4.0“. Т.е ще се сбъдне прогнозата на световния лидер в кредитното застраховане КОФАС за увеличаване на производствата за несъстоятелност в Европа с 15,5%, поради очаквания забавен икономически растеж, респ. настъпването на нова финансова/икономическа криза. Независимо, че в България се наблюдава обратна тенденция, расте с 17 % делът на компаниите в риск. През 2016 година компаниите с много висока степен на риск са били 64 000, а през 2017 г. те вече са общо 74 686. И докато през 2016 г. тези компании представляват 16% от всички в страната, то година по-късно делът им стига 18,6%. Поради това бизнесът основателно очаква по-лоша 2019 г.-Проявяваме се повече грижи към чужди държави, макар и съседски, отколкото за икономическото бъдеще на България; 

Основание трето:Лошо управление на публичния ресурс и публичната собственост. А това е вследствие на:- продължава тенденцията държавната администрация да трупа задължения от около 330 мил. лв. към бизнеса;- общинският дълг и гаранции достигнаха 1,5 млрд.лева, а 60% от общините разчитат на субсидии от държавата, 53% от общини имат просрочени бюджетни задължения;- в закона за концесиите се въведе възможността публичната власт да покрива 100% разходите на концесионера, което води до:·     източване на държавния или общинския бюджет в посока частния капитал/концесионерите;·     покана за корупция, още повече, че се премахна в новия закон за концесиите търсенето на наказателна отговорност при злоупотреба със служебно положение, а остана само административна глоба и при това с максимален размер от 50 000 лева;            – при концесиите не се прави оценка и не се търси финансовата ефективност за държавата. Така например:

• от 530 концесии за добив на подземни богатства държавата получава годишно около 100 млн.лв.;
• условията при концесията за летище София са в ущърб на обществото.  Най-елементарния анализ  показва, че ще получим за 35 години приходи от 1, 075  млрд. лв. (15 млн. лв. годишно концесионно възнаграждение  х 35 години + 550 млн. авансово плащане), а губим – общо 2,3 млрд. лв. (35 години по 46 млн. лв. на година , които влизат директно в бюджета на държавата и са 50% от постъпленията от такси + 35 години по 20 млн. данък печалба или 1,6 млрд. лв.+ 700 млн.лв.) Летището в Белград е предоставено на концесия при 2 пъти по-добри условия, а е 2 пъти по-малко от Софийското? Гръцкото правителство запазва 46 % дял в концесията на летището на о.Крит.

Инвестициите от 600 мил. евро ( 1,2 млрд.лева) спокойно се покриват от приходите на летището, което е видно от размера на оперативната печалба EBITDA (представлява финансов резултат след данъци като включва приходи от дейността, финансови и извънредни приходи и разходи, разходи за амортизации и разходи за данък върху печалбата). За 2017 г. тя е около 14 млн. лв ( 7 млн. евро) т.е с кредит за 10 години ще се изплатят инвестициите. Освен това 600 млн. евро ще струва изграждането на изцяло ново летище на о.Крит, т.е  „на зелено“ и при това с размерите на летище София, а за какво ще се използват на летище София – не се знае. Изграждането на нова писта не е включено в тази сума;

– няма еднакво отношение към концесиите. Така например ще се иска по-високо концесионно възнаграждение при концесията на Банско, а няма такова инициатива за концесията за добив за злато в Челопеч и Крумовград. За последната дори има констатация на Сметната палата, че не е изгодна за България, а приходите са в пъти по-високи от тези в Банско. Как да не се породи съмнение за корупция на най-високо ниво в държавата.

– преките чужди инвестиции са незначителни спрямо 2007 година и продължава при тях да няма целенасоченост, а преклонение пред всеки инвеститор, решил да създаде някакво(независимо какво) производство в България.

В същото време в речта си от 13.09.2018 г.  относно състоянието на Съюза председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви: „Нека да изясня нещо: ние не сме наивни привърженици на свободната търговия. Европа трябва винаги да защитава своите стратегически интереси. Затова днес ние предлагаме нова рамка на ЕС за скрининг на инвестициите.“ В този дух направиха изказвания  заместник-председателят Юрки Катайнен и комисарят на ЕС по въпросите на търговията Сесилия Малмстрьом. В момента 12 държави от ЕС имат механизми за оценка на възможните рискове от ПЧИ (България не е сред тях). САЩ, Русия, Япония, Китай и Австралия също извършват подобен контрол. Освен това инвестициите са в нискотехнологични сектори на производство ;

– за първите седем месеца на 2018 г.България бележи забележителен търговски дефицит спрямо всички страни в света в размер на 2,9 млрд. евро, като за сравнение, през същия период на 2017 г. той е бил с 1,1 млрд. евро по-малко. Износът бележи слаб ръст – едва от 2% до 15,5 млрд. евро, но вносът расте доста по-бързо – с 8% до 18,4 млрд. евро. Едва около 3% е делът на най-тех продукцията в износа. Следва, че от България изтича национален доход.

–  Не се използва „офсет-а“ при покупка на военна и друга техника, за да се изградят хай-тех предприятия в България. Пример компанията „Нокия“ – от производство на гумени ботуши – днес е водеща телекомуникационна компания. Липсва административен капацитет и визия за индустриалното развитие на България;

– вместо България да има собствена политика в промишлените инвестиции се разходва  финансов ресурс за събития и дейности, с които се търси повишаване на политическото реноме на управляващата власт;

Изводи:– Поради липса на промешленост, унищожена с приватизацията, общините не могат да водят собствена икономическа политика и стават силно зависими от политическата конюктура;            – Корупцията се залага от публичната власт в решения и нормативни документи; Според изследване на агенция АФИС в периода 30 ноември – 4 декември 2018 г. корупцията е растяла през 2018 година и се колебае в интервала 53-58%;            – Липсата на индустриален профил на България не ориентира потенциалните инвеститори за интересите на България по сектори и региони от изграждането на промишлени производства с или без участието на публичната власт. С този подход не може да се очаква България да получи респектиращ индустриален облик.            – Повече от две години се избягва прилагането на стандарт БДС ISO 37001:2016 „Системи за управление за борба с подкупването. Изисквания с указания за прилагане“.  Този факт показва, че борбата с корупцията е една демонстрация/демагогия, след като тя се допуска да вирее на всички нива. 

Основание четвърто:Външно-политическата дейност на Правителството не е насочена към постигане на резултати за превантивно намаляване влиянието на международните проблеми върху успешното развитие на българската икономика. Пример за това са:            – Никаква дискусия и мероприятия по изводите от основния доклад на Икономическия форум в Давос през 2018 г., а именно: „Да създадем общо бъдеще в един разпадащ се свят“.            – Подценяване на прогнозите от годишната среща по сигурността в Мюнхен през 2018 г. а именно:

• 93% очакват повече политическа и икономическа конфронтация между големите сили;
• 79% – че ще има повече военни конфликти и нападения между държавите;
• 78% – че ще има повече регионални конфликти, в които ще бъдат въвлечени и големите сили;
• 73% – че ще имаме допълнителна ерозия на многостранните търговски споразумения;

·       67% – че ще има загуба на доверие между съюзниците в колективни военни съюзи от типа на НАТО 

Заключение:

1. На база на горните основания догонващ растеж от 5-6%, за да се доближи България до средното ниво на жизнения стандарт в ЕС е химера и розов сън за управляващите;

2. Няма да се изпълни препоръката на ЕК по отношение на констатирани слабости в програмата на Правителството (Recommendation for a  council recommendation on the 2018 National Reform Programme of Bulgaria and delivering a Council opinion on the 2018 Convergence Programme of Bulgaria) от 23.05.2018 г., а именно :

– публично-частното партньорство при научните изследвания е слабо развито;

         – много ниско е технологичното ниво при производството и иновациите;

        – секторът на изследвания страда от структурни недостатъци. Това пречи на възможността да се помага на производителността и растежа;

Концесиите не са приложими за научни изследвания, а същевременно беше отменен Закона за публично-частно партньорство. При едни стари времена това действие може би щеше да бъде оприличено на правен саботаж.;

3. В Европа е назряла нуждата от нов обществения договор, въведен от Ж.Ж. Русо още през 1762 г. като основа за изграждане на една демократична държава. Синдроми за това са:

• Критиките към дейността на администрацията на Европейския съюз;
• Излизането на Великобритания след национален референдум, с влияние и върху други страни-членки на ЕС;
• Вълненията в Каталуния, „Жълтите жилетки“ във Франция;

Правителството подценява, дори се опитва да омаловажи влиянието на тези синдроми, което е крайно опасно при взривопасния социален мир в България и увеличаваща се пропаст между бедни и богати;            – Давос 2019 се концентрира върху „Глобализация 4.0“, а тя носи нови проблеми свързани с:·   Засилване на глокализацията – сепаративизма, националната индентичност и отстояване на национални интереси;·   Господство на новите технологии и тяхното разпространение, вследствие на което по-слабо развитите страни в технологично отношение ( пример България) ще стават все по-зависими от транснационалните компании;·   Противоречието между печалби за бизнеса и решаването проблемите с екологията и климата.·   Противоречия в международните организации като МВФ, Световната банка, ООН, при прилагането на международните договори, НАТО и т.н.В това бушуващо от проблеми и противоречия море на международния живот, България е като кораб без платна и навигация. Това означава, че през 2019 г. върху България ще се стовари цунами от външни и вътрешни проблеми. Светофарът пред развитието на България вече мига в жълто, а след мигането в жълто идва червения цвят. При него се спира движението, срещу което се я появил той. Във футбола с червен картон се гони играч от футболното поле. Остава въпросът – ще се спре ли мигането в действията на Правителството или обществото ще му покаже червен картон.

http://24may.bg/2019/01/08/2019-%d1%89%d0%b5-%d0%bc%d0%b8%d0%b3%d0%b0-%d0%b2-%d0%b6%d1%8a%d0%bb%d1%82%d0%be/