Преките
чужди инвестиции – „за“ и „против“
След преклонението на преките чужди
инвестиции(ПЧИ) започна леко отрезвяване и осмисляне на тяхното значение и
влияние.
Те
се проявяват в следните форми:
-
инвестиции „на зелено“ ;
-
инвестиции „на кафяво“/приватизация;
-
сливания и придобивания;
-
концесии;
Състояние към
момента
В световен мащаб се забелязва от 2015 г . тенденция на намаляване на
преките чужди инвестиции и съгласно УНКТАД (Конференцията на
ООН за търговия и развитие) в 2017 г. те са с 16% ( 1,52 трилиона долара) по-малко спрямо 2016
г. ( 1,81 трилиона долара)1.
Намалението в 2016 г. спрямо 2015 г. е било само 2%. Сякаш има
повторение на цикъла 2007 – 2010 г.
От общо около 1 трилион долара за Европа Европейският съюз е привлякъл през 2016 г. 280
млрд. евро, докато през 2015 година обемът е бил 476 млн.евро.2.
Най-силно изменение е в Северна Америка ( по-малко с
164 милиарда долар и в Европа ( по-малко с 144 млрд.долара).
В България
тенденцията е същата и по-силно изразена.3
Период
|
2003
|
2004
|
2005
|
2006
|
2007
|
2008
|
2009
|
Инвестиции ( мил. евро)
|
1850,5
|
2735,9
|
3152,1
|
6158,4
|
8487,9
|
6163,0
|
2897,0
|
Период
|
2010
|
2011
|
2012
|
2013
|
2014
|
2015
|
2016
|
Инвестиции ( мил. евро)
|
1169,7
|
1476,3
|
1320,9
|
1383,7
|
1160,9
|
2475,9
|
660,0
|
След 3
години растеж при сливания и придобивания (mergers and acquisitions-M&As) се установява
спад през 2017 г. с 23% до 666 милиарда долара.
Сливания и придобивания за периода 2007-2017 г. (в
милиарди долара)
Преките
инвестицци „на зелено“ също така намаляват с 32% до 571 млрд.
долара през 2017 г. , което най-ниското
ниво от 2003 г.
И вместо
критики за това състояние ръководството на Европейския съюз въвежда нов подход
към оценка ефективността от преките чуждите инвестиции.
В тазгодишната си реч относно
състоянието на Съюза от 13 септември председателят на Европейската комисия
Жан-Клод Юнкер заяви: „Нека
да изясня нещо: ние не сме наивни привърженици на свободната търговия. Европа трябва винаги да защитава своите
стратегически интереси. Затова днес ние предлагаме нова рамка на ЕС за скрининг
на инвестициите. Ако чуждестранно държавно дружество иска да закупи
европейско пристанище, част от нашата енергийна инфраструктура или предприятие,
разработващо технологии за отбраната, това трябва да бъде възможно единствено в
условията на прозрачност, контрол и дебат. Наша политическа отговорност е да
сме наясно с това, което се случва на наша територия, така че да можем при
необходимост да гарантираме нашата колективна сигурност.“4
Заместник-председателят Юрки Катайнен
заяви: „ЕС има и ще има и занапред един от най-отворените инвестиционни режими
в света. Преките чуждестранни инвестиции са важен източник на растеж,
заетост и иновации. Не можем обаче да пренебрегнем факта, че в някои случаи
придобиването от страна на чуждестранни инвеститори може да е в разрез с нашите
интереси.“4
Комисарят на ЕС по въпросите на
търговията Сесилия Малмстрьом заяви:„Целта на нашето предложение е ЕС
да продължи да бъде отворен към чуждестранните инвестиции, като същевременно
запази една недискриминационна, прозрачна и предсказуема рамка. Наличието на
европейска рамка за скрининг на преките чуждестранни инвестиции ще ни даде
възможност да предприемем колективни действия и да защитим стратегическите си
интереси като европейци, когато те се окажат застрашени.“ 4
Комисията предлага нова
законодателна рамка, която да помогне на Европа да защити своите основни
интереси. Тя включва скрининг от страна
на Европейската комисия
въз основа на съображения за опазване на сигурността и на обществения ред, в
случаите когато преките чуждестранни инвестиции в държавите членки могат да
засегнат неблагоприятно проекти или
програми от интерес за Съюза. Това включва проекти и програми в областта
на научните изследвания („Хоризонт 2020“), космическите изследвания
(„Галилео“), транспорта (Трансевропейски транспортни мрежи, TEN-T),
енергетиката (TEN-E) и телекомуникациите.4
В момента 12
държави в ЕС имат механизми за оценка на възможните рискове от преки
чуждестранни инвестиции (България не е сред тях). Търговски партньори като САЩ,
Русия, Япония, Китай и Австралия също извършват подобен контрол.
Не всички
чуждестранни инвестиции са добри за Европа. Депутатите в ЕП работят по правна
рамка за оценка на ползите и риска чрез механизъм за оценка на потенциални
инвестиции от гледна точка на сигурността и обществения ред ©AP Images/European
Union-EP.5
Негативни влияния на чуждите инвестиции, които са вероятно причина за тази
реакция на Европейския парламент:
- Да
застрашат националната сигурност – напр. при владеене чрез някоя от
формите на проявление летища, пристанища, електроразпределителни мрежи (особено
високо напрежение), газоразпределителни мрежи, важни магистрали и др.
- Да диктуват достъпа до кредитен
ресурс чрез придобиване на собственост или права върху банкови, финансови и
кредитни институции, специализирани фондове. Паралелно с това е възможно да
възникнат допълнителни опасности:
- различни кредитни условия, респ. преференциални
условия за чуждите(свои) инвеститори и заробващи за местния бизнес;
- придобивания на местни компании на
минимални цени от „свои“ инвеститори чрез довеждането им до несъстоятелност
чрез спекулиране с условията по кредитните договори;
- източване на национален финансов
ресурс към банките-майки;
- създаване на финансови кризи чрез закриване
на клонове, обявяване на несъстоятелност и т.н.
- Да доведат до унищожителна
конкуренция спрямо местния бизнес чрез:
- постепенно разширяване на пазарния
дял на собствената си продукция и прилагане на временен ценови дъмпинг;
- изсмукване на кадри от местния
бизнес;
- изкупуване на възлови представители
на местния бизнес и по този начин контролирани на цели производствени/технологични
вериги;
- Неизгодно за националната икономика
експлоатиране на национален ресурс като подземни богатства, биомаса, води, инфраструктура и т.н. От действащи 529
концесии в бюджета на Р България влизат около 100 мил. лева.
- Източване на финансов ресурс към
компаниите-майки чрез договори за услуги, финансиране и т.н., като към
параметрите на тези договори не може да се прилага националното
законодателство;
Чуждите инвестиции се защитават с международни
спогодби, споразумения ( СЕТА, TTIP), договори/регламенти ( РИМ І, РИМ
ІІ), национално законодателство, поради което практически местните правителства
могат да разчитат на добрите намерения и морал в действията на чуждите
инвеститори. Националните правителства
са зависими в известна степен от чуждите инвестиции. Чл. 3. (1) на Закона
за насърчаване на инвестициите гласи: “Когато
международен договор, по който страна е Република България, предвижда
по-благоприятни условия за извършване на стопанска дейност от чуждестранни
лица, прилагат се по-благоприятните условия според международния договор.“
Изводи:
- Пикът на преките чужди инвестиции в
България е през 2007 год. и след влизането на България в ЕС започват да
намалявят. Защо не се търси отговор на този парадокс при корпоративен данък от
10%? Навярно причини за това са:
- атрактивинте обекти са вече приватизирани.
Днес повече от 70% от държавната собственост е приватизирана, преминала е в
частни ръце на стойност около 10% от пазарната им стойност;
- възможен контрол от страна на институциите на
Европейския съюз;
- рекет на държавата спрямо
инвеститорите, достигащ и най-високите нива на управлението;
- Намалява драстично и реинвестираната
печалба, което е в ущърб на българската икономика. От друга страна това е
сигнал, че съответният инвеститор няма дългосрочни цели за дейност в България;
- В закона за чуждите инвестиции и
Закона за насърчаване на инвестициите няма задължения към институциите на
държавата за анализ на целесъобразността и перспективността на предлаганата
инвестиция, а само мерки за нейното привличане. Сякаш има стремеж да се прилага
подхода на жриците на древната професия за привличане на клиенти;
- В закона за концесиите не е заложено
валидиране на заложените в бизнес-плановете им приходи и разходи след 1-2
години от реализиране на концесията, като по този се облагодетелства
концесионера за сметка на бюджета. Освен това беше изключено задължението да
присъства като задължително приложение към концесионния договор на финансово-икономическия модел ( от който се
виждат в детайли всички финансови потоци), поради което се занижи контрола
върху приходите и разходите, респ. размера на концесионното възнаграждение.
Освен това се допуска и възможността публичната власт да покрива до 100%
разходите на концесионера, което е крайно неприемливо за икономиката, защото:
- по този начин обществото ще трябва
да заплаща не само направените от него инвестиции, но и неговата печалба, която
остава търговска тайна. Примерите показват, че тя обикновено е 3-4 пъти
по-висока от тази, който той би реализирал в собствената си страна;
- обществото ще трябва да заплаща и лихви по взети от
концесионера кредити. Тези кредити по принцип са по-високи ако кредитополучател
е публичната власт, тъй като тя е много по-надежден като клиент спрямо една
частна компания;
Тези възможности не съществуват в международната
практика и са примамка за корупция. От друга страна това плаши почтените
инвеститори, поради приети стандарти или въведени задължения за спазване на
определени стандарти (напр. ISO 37001 за борба срещу подкупите) или опасност за техния
авторитет при разкриване на такива порочни практики. Този стандарт е хармонизиран
- БДС ISO 37001:2016,
но не се прилага.
Какво
следва:
Ø Да се изпревари разработването от европейския
парламент на система за скрининг на чуждите инвестиции и да се разработят
изменения в законите, касаещи преките чужди инвестиции, за да се отстоява
националния интерес впоследствие. В тази връзка да се направят предложения за
изменения в Регламент №651/2014 на Комисията от 17.06. 2014 г. за обявяване
на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на
членове 107 и 108 от Договора, тъй като валидността му изтича на 31.12.2020 г.
А тогава отпадат и възможностите за грантово финансиране от европейските
фондове.
Ø Да се въведе напр. 10% данък върху
печалбата, която се изнася от страната, за да се стимулират инвеститорите да я
реинвестират в България;
Ø Стимулите за чуждите инвестиции да
бъдат приоритетно за такива във високите технологии, за да не се превърне
България в донор на чуждите икономики с евтина работна ръка и второразрядно
производство.
Ø Привличането на чужди инвестиции да
бъде целенасочена държавна политика, с ясно дефинирани отрасли, сектори и
региони. Държавата да влезе в ролята на предприемач/съинвеститор, за да убеди
партньорите си в сериозните си намерения и устойчивост на инвестицията във
времето.
1.
http://unctad.org/en/pages/newsdetails.aspx?OriginalVersionID=1659
2. http://www.economynews.bg/%D0%BD%D0%B5-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%87%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0-news81759.html
3.http://www.bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StDirectInvestments/StDIBulgaria/index.htm?FILTERSANDVALUES=%27FREQ=A;ACCOUNTING_ENTRY=NI;FLOW_STOCK_ENTRY=T;COUNTERPART_AREA=W1;UNIT_MEASURE=EUR;ACTIVITY_N=FDI_T%27&pageId=191&series=ANITFW1EURFDI_T,ANITF5W1EURFDI_T,ANITF5AW1EURFDI_T,ANITF5BW1EURFDI_T,ANITFLW1EURFDI_T&KEYFAMILY=FDI_BPM6&TRANSFORMATION=SDMX_TABLE
5.
http://www.europarl.europa.eu/news/bg/headlines/eu-affairs/20170505STO73507/bdieshchieto-na-ies-oghranichavanie-na-otritsatielnitie-iefiekti-ot-ghlobalizatsiiata
5.02.2018 г. Д-р
инж. Александър Трифонов
https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/aleksandyr-trifonov-evropa-iska-kontrol-za-chujdite-investicii-a-nie-255194/
