За почтеността в намеренията

 За почтеността в намеренията

Разговор с д-р инж. Александър Трифонов

---

Aвтор: Списание Сигурност 

27 Декември 2021

Историята е мъдра и не забравя, а истината колкото и да се тъпче, тя един път изплува. Нека следваме Марк Твен „Винаги казвай истината, така няма да ти се налага да помниш това, което си казал.“, за да не се наложи някой ден да се отговаря за нейното премълчаване.

- Вижда ли се бъдещето на България в светлината на новото коалиционно Правителство на промяната?

Преговорите между партиите по отделни аспекти на бъдещото управление може да се разглеждат като една обмяна на мнения и предложения. Явно всичко ще се решава в експертните съвети, но колко те ще бъдат експертни и как ще се разпределя отговорността за взетите решения? Дали в приложенията към коалиционното споразумение ще има конкретни цели  и показатели, които да трасират пътя на България към уважаваща себе си страна, с благоденстващо население, суверенитет и просперираща икономика, а не само отчитане прищявките на партиите за задоволяване на обещанията пред техните партийни членове и заиграване с изтънелите очаквания на обществото за по-добър живот в най-широкия обхват на това понятие. Конкретно:
Има ли и какъв национален доход на глава от населението е заложило правителството да се достигне до 2024, респ.2026 г., 2030 г.?
Брутен вътрешен продукт на глава от населението в щ.долари за 2020 г.

В момента сме под 50% спрямо средния за ЕС и след Словакия, Румъния, Гърция и 7 пъти по-ниско спрямо Люксембург. С какво ще се измерва растежа на България? С БВП на глава от населението или с увеличен дял на хай-тек продукция в износа, което ще означава, че:
Ще се спре износа на национални суровини и те ще се преработват максимално в страната от български или с контролен дял на българско участие предприятия;
Ще се стимулира износа на високотехнологични продукти, респ. държавата ще защитава интелектуалната собственост, заложена в тях;
Правителството в лицето на двете министерства – на икономиката и индустрията и на растежа и иновациите, ще стимулира създаването на високотехнологични предприятия и в рамките на междуправителстве-ните спогодби ще подпомага реализацията на тяхната продукция.

- Ще има ли средна класа в България или страната ще следва неолибералния модел за създаване на огромни маси от хора, които ще мислят само за оцеляването и няма да имат време да мислят за партии,  благоденствие и социален разтеж и няма да пречат на големите корпорации да изсмукват техния труд и здраве?

При съотношение над 8 пъти не може да има социален мир, ще се говори непрекъснато за енергийна бедност, социални помощи и т.н. Бедността ражда бедност и болести. Бедността ще товари безплатното здравеопазване, поради лоши условия на живот, в т.ч. и нездравословна храна. 
България и Румъния са страните в ЕС с най-голям дял от населението, изложен на бедност и материални лишения. Това сочат последните данни на Евростат, според които двете страни са сред четирите в ЕС с повече от една четвърт от населението изложено на риск от бедност: Румъния (35,8 %), България (33,6 %), Гърция (27,5 %) и Испания (27%).
Един от всеки пет души в ЕС е застрашен от бедност. През 2020 г. 96,5 млн. души в ЕС са били изложени на риск от бедност, което представлява 21,9% от населението. Тази тенденция ще следва и България?!

- Възможно ли е вече спирането на демографския срив и ограничаването на последствията от демографската катастрофа? Как, с какви средства и в какви срокове е възможна промяна?

За периода 2019-2020 г. демографската ситуация в България е продължила да се влошава. Населението в страната е продължило да намалява и застарява. Нивата на раждаемост остават ниски, тези на общата смъртност – високи. Намалява и трудоспособното население на фона на задълбочаващ се дисбаланс в териториалното разпределение на населението.
Друга тревожна тенденция, посочена в отчета, е, че трудоспособното население продължава да намалява.
Населението в трудоспособна възраст към края на 2020 г. е малко над 4,1 млн. души, или 59,8% от населението на страната. През 2020 г. броят на трудоспособното население намалява със 17 хил. души, или с 0,4%, спрямо 2019 г.
Към края на 2020 г. над трудоспособна възраст са 1,7 млн. души или 24,8%.
Тревожна е и тенденцията във възпроизводството на трудоспособното население. То се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към края на 2020 г. това съотношение е 67. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.
Как ще върнете младите хора около 1,5-1,7 в България, след като няма промишленост, която да ги приеме?!
Демографските дисбаланси се превръщат в проблем на макро-фискалната стабилност и устойчивостта на всички социални системи.  
В отчета за 2020 г. относно изпълнението на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) няма нито един проект за помощ от страна на държавата за създаване на производствени мощности. Отчетени са инициативи за опит за съхраняване на българската нация чрез съпътстващи и индиректни мерки. Но прогнозите не спират демографския срив.
И питам – как със застаряващо население и спадаща грамотност -10% при българите, около 22% при населението, изповядващо исляма и около 70% при ромите ще се реализира:
Кръгова и нисковъглеродна икономика;
Дигитализация на обществено-икономическия живот и въвеждане на „смарт“(„умни“) технологии;
Ускорено създаване и внедряване на иновации.

Закриването на Държавната консолидационна компания и създаване на Министерство на икономиката и индустрията крие риск за:
По-лесното приватизиране на предприятия от военно-промишления комплекс, респеспективно навлизането в тях на представители на промишлени гиганти в тази област, с които България ще трябва да се съобразява и да изпълнява чужди политики. В този смисъл ли трябва да се разглежда становището на бъдещия министър-председател Кирил Петков: „Реформата в управлението на държавните фирми също получи подкрепа от всички като остана дискусионен въпросът дали непременно трябва някакъв дял в тях веднага да се приватизира или първо да „започнат да работят както трябва“, по думите на Кирил Петков. Самият той посочи от опита си, че е въпрос не толкова на това кой е собственик, а дали се справя добре като такъв!
Не ли това знак за началото за прилагане на плана на глобалиста Шваб за приватизирането на самите държави, водещо към тяхното закриване?!
Няколко аспекта:
Лишаване от възможността за междуфирменото заемно финансово подпомагане при влошаване състоянието на дружествата в държавния холдинг,  тъй като чрез едно бъдещо министерство това ще се третира като държавна помощ, респективно да се търси дерогация от ЕС. А такава може да бъде отказана, т.е да се пристъпи към ликвидация или продажбата на нов собственик;
Приватизация на другите предприятия с държавно участие, с което ще се увеличи икономическата зависимост, респ. риск за националната сигурност, поради невъзможност да се провежда национална политика по отношение на държавната собственост. В света се увеличава делът на държавната собственост. Според “Fortune Global 500“  делът на държавните предприятия е нараснал от 9% през 2005 г. до 23% през 2014г. А според проучването на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие „Ownership and Governance of State-Owned Enterprises A Compendium of National Practices, OECD (2018)“ държавните предприятия представляват една пета от най-големите предприятия, за разлика от преди 10 години, когато само едно или две предприятия бяха в това семейство. Държавните предприятия (ДП) представляват 20% от инвестициите, 5% от заетостта и до 40% от вътрешното производство в страните по света. Те предоставят критични услуги в ключови икономически сектори, включително комунални услуги, финанси и природни ресурси. Въпреки обширната приватизация, правителствата продължават да притежават и управляват национални търговски предприятия в ключови индустрии. Държавните индустрии в страните с високи доходи, в големите нововъзникващи пазарни икономики и в много страни с ниски и средни доходи са устояли и се разрастват. Много държавни предприятия сега се нареждат сред най-големите компании, инвеститори и играчи на капиталовия пазар в света.
Само 147 компании контролират 40% от световния бизнес. На тях ли ще бъде продадена българската икономика?!
Къде е науката днес и ще има ли участие в бъдещето управление?!
Не се ли залага противоречие между икономика и растеж – разделение между две министерства?! Възможно ли е „Растеж без икономика“ и „Каква е икономика без растеж“? Кое от двете министерства ще има по-голяма значимост, защото и при двете ще се изисква:
Качествен и квалифициран трудов ресурс;
Нови технологии не се създават с иновации, а след сътрудничество с науката, защото са необходими фундаментални познания за потенциални пробиви във физиката, химията. Или ще се разчита на вносни технологии и ноу-хау, от което ще се увеличава зависимостта на икономиката и растежа от чужди интереси. Няма нито една дума, че икономиката ще се стреми да използва максимално националния научен потенциал, за което бяха създадени Центрове за върхови постижения, обновено част от оборудването за научни експерименти, но заплащането остава на ниво хигиенисти. Защо няма приложение към споразумението за взаимодействието с науката? Означава ли, че тя не е приоритет на новото Правителство и на политическите партии, участващи в него? Важни въпроси...
Също така - ще се въведе ли публично-частното партньорство (но не в проявлението само на „концесия“, а във вида и на SPV-смесено публично частно дружество със специална цел) за провеждане на целенасочена инвестиционна политика в науката, производството, в която Държавата да играе ролята на предприемач (временен инвеститор), което да се съчетае с:
Контрол на чуждите инвестиции в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19.03.2019 г. за създаване на рамка за скрининг на преките чужди инвестиции в съюза;
Реализиране на национална регионална стратегия за създаване на производствени мощности, с което да се намали регионалния дисбаланс в икономическо, демографско, образователно и т.н. отношение като държавата да участва като предприемач-временен инвеститор и партньор на местни и чужди инвеститори. Да се спре по този начин обезлюдяването на населени места (в момента са около 1315);

- Това ли са „тежките“ въпроси на деня, г-н Трифонов?

Има и още:
Заложено ли е да се смени профила на участието на МСП (малки и средни предприятия) в БВП на България, тъй като 40% се формира от сектор „Търговия, 21% от сектор „Преработваща промишленост“ и само 10% от сектор „Селско стопанство“? Ще продължава ли изхранването на населението да става с вносни селскостопански продукти (повече от 80%) и България все повече да се превръща в страна на услугите, при които принадената стойност е най-ниска, респ. най-малки възможности за икономически растеж?!
Ще се търси ли оптимизация и баланс на собственостите – държавна, частна, общинска, кооперативна и колективната, за да се осигури устойчиво развитие на държавите, респ. намаляване влиянието на различни кризи-финансови, икономически, епидемиологични и други.?!  Как гражданското общество ще присъства в управлението на държавата, с което да изпълни Обществения договор, на база който, обществото предава управлението на министерския съвет?
Засега въпросите са повече от отговорите. Без тях растат съмненията за почтеността в намеренията и поднасяната информация. Но „не всичко позволено е почтено“(Non omne licitum honestum) гласи една латинска пословица, а в Коринтяни 10:23 е записано: „Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.“ Историята е мъдра и не забравя, а истината колкото и да се тъпче, тя един път изплува. Нека следваме Марк Твен „Винаги казвай истината, така няма да ти се налага да помниш това, което си казал.“, за да не се наложи някой ден да се отговаря за нейното премълчаване.
 

Тема България

БРОЙ 11-12/2021 Aвтор: Списание Сигурност 

https://www.brodbg.com/news-3-1108-Za_pochtenostta_v_namereniyata_.html

КАКВО ЛИПСВА В ПРЕДИЗБОРНИТЕ ПЛАТФОРМИ

 КАКВО ЛИПСВА В ПРЕДИЗБОРНИТЕ ПЛАТФОРМИ

Кандидатите за народни депутати (народни, защото клетвата включва „да се ръководят от интересите на народа“) и партиите, които са ги издигнали дължат на народа отговор на следните базови, основополагащи въпроси:

v Защо говорите само за доходи, а не за благосъстояние или стандарт на

живота? Ако на човек след като си плати данъците, лекарствата, осветлението , отоплението, скромната храна не му останат пари да си купува поне една книга, да отиде на едно представление, концерт на месец това е геноцид, съществуване на човешкия индивид, създаване на една маса с робско съзнание, което лесно се манипулира с подаяния от някой лев. Каква култура ще развивате, като няма да има кой да я консумира?

vЗащо не говорите за създаване на средна класа на обществото, респ. да се намали съотношение бедни-богати, по който показател отново сме на последно място в ЕС. При съотношение над 8 пъти не може да има социален мир, ще се говори непрекъснато за енергийна бедност, социални помощи и т.н. Бедността ражда бедност и болести. Бедността ще товари безплатното здравеопазване, поради лоши условия на живот, в т.ч. и нездравословна храна. Само здравословен начин на живот ще намали разходите за здравеопазване, ще осигури надежден трудов ресурс.

 v Защо не говорите какво ще бъде съотношението между национална и чужда

собственост върху средствата за производство – промишленост, енергетика, транспорт, водоснабдяване. Какво ще бъде съотношението между държавната, общинската, частната, кооперативната обществената собственост и как ще се гарантира съществуването на всяка от тях. Само балансирано съществуване на всички тях може да има устойчиво развитие.

 v Споделяте ли целите на глобалистите за отпадане на държавата и въвеждане господството на корпорациите? А това дори е заложено в закона за концесиите, след хармонизиране на директива 2014/23 на ЕС, която допуска да се дават на концесия:

·        Услуги на държавното управление

·        Услуги по общофункционално управление на държавата

·        Услуги на държавното управление в областта на отдиха, културата, спорта и религията

·        Спомагателни услуги за държавното управление като цяло

·        Услуги на държавното управление за обществото като цяло

·        Услуги в областта на външните работи

·        Дипломатически услуги в чужбина

·        Консулски услуги в чужбина

·        Услуги, свързани с външноикономическа помощ

·        Услуги, свързани с външна военна помощ

·        Услуги на правораздаването и съдебната дейност

Защо не вземате отношение по този закон или ви е страх от ЕС? А по действащите концесии?

v vКак ще защитавате националния интерес в различните съюзи като ЕС, НАТО и др., след като участието е свързано с ангажименти и ръководството на тези съюзи поставят условия, без да се интересуват от мнението на българското общество, на българския народ. Кой е питал и ще пита българския народ за базите, за участие във военни маневри, военни мисии и във военни действия? ЕС закри 4 енергоблока на АЕЦ “Козлодуй“ срещу мизерно обезщетение, а на 22.10 председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен след края на срещата на върха на ЕС заяви, че ЕС има нужда от ядрена енергия. „Защото редом с възобновяемите енергийни източници, ние имаме нужда и от стабилен енергиен източник - от ядрения…Ядрените централи имат предимството да не отделят почти никакви емисии на въглероден диоксид в атмосферата“. Франция ще строи нови 4 АЕЦ, Турция 2. Ще допуснете ли давност за предателство на националните ни интереси?

 v Защо не дискутирате каква ще бъде зависимостта на България от диктата на

ЕС при влизането ни в ERM II? Няма ли ЕС още по-силно да диктува на България провеждането на политики и санкционира опити на държавата за провеждане на национални политики в различни сфери на икономиката, селското стопанство, образованието, науката, културата след като ЕС ще управлява и контролира финансовия ни ресурс?

 v Защо в критериите за приемане на Плановете за възстановяване и устойчивост няма изискване за оптимално, максимално задоволяване на населението с храни собствено производство. При 80% внос на храни как ще осигурите икономическа независимост, националната сигурност и благоденствието на населението. Общи призиви за развитие на селското стопанство са прах в очите на наивници, защото ЕС явно е определил България за пазар на селскостопански продукти, а не като износител. Защото данните в сравнение с 1989 г. не са в полза спрямо членството ни в ЕС. Как ще се противопоставите на това състояние, след като в Общата селскостопанска политика на ЕС се предвижда намалява с 5% годишно подкрепата до 2024 г. Няма подкрепа за картофопроизводителите, което подсказва, че чиновниците от ЕС определят какво ще субсидират и с колко всяка страна. Изискванията на ЕС за развитие на фамилните стопанство (в т.ч. и дребното животновъдство) и административната бюрокрация в България практически го унищожава. За развитието на земеделските стопанства трябва да се разчита на национално финансиране, което не се планира. От друга страна при него виси гилотината на държавните помощи и разрешението отново от ЕС.

 v Кои отрасли ще развивате чрез чужди инвестиции и кои ще запазите като гръбнак на икономическата устойчивост и независимост? Защо не споменавате и дума за индустриалния профил на България,  с който да се гордее всеки българин и да породи у него желание да участва в неговото реализиране. Чуждите инвестиции създават работни места, но те са:

o    най-уязвими от кризи-глобални, икономически, екологични, демографски;

o   от политиката на фирмата майка, която не се интересува от мнението на българското общество и ръководството на държавата;

ЕС от 2020 г. въведе скрининг на чуждите инвестиции, а България е готова (като недолюбвана мома) да се отдаде на всеки, който я похвали и поласкае вербално и финансово. Изчезнало е самоуважението, а това отблъсква сериозните инвеститори. Причина за това е, че нито досега нито в момента нито една партия не се ангажира как да изглежда България след 30-50 години като индустрия и селско стопанство по сектори, като приоритети в образование, свързани с бъдещата индустрия и т.н.

v vС преобразуване на държавни структури и създаването на нови бюрократични звена, не се решават парливи въпроси, а е опит за измъкване от поредния провал. С администрация не се създава иновация, а само бюрокрация. Как ще развивате действащо партньорство между бизнеса и висшето и професионалното образование, да гарантирате устойчивост на МСП, без да се регламентира публично-частното партньорство? От 150 действащи стратегии нито една не е реализирана, а в Плана за възстановяване и устойчивост се планират още такива.

 v Декларативното заявление  за борбата с корупцията е демагогия, защото тя е

заложена в законите и в изолирането на персоналната отговорност. С възраждането на доносничеството (чрез назначаването на специални лица във фирми, структури, институции) се цели още повече да се стресира обществото и да се настроят хората едни срещу други. Защо не коментирате, как ще осигурите присъствие на гражданското общество в управлението на държавата и във всички нейни структури чрез негови представители на ротационен принцип? Корупцията може да изчезне, когато се въведе жестока персонална отговорност за взети решения, вкл. на членове на Министерския съвет и на общинските съвети, на депутати, съдии, прокурори, следователи и т.н.

 v Защо не коментирате как ще върнете към живот застрашените от изчезване 1315 населени места, които се увеличават с всеки изминат ден. Каква дигитализация и електронизация ще развивате там. Или вече са предназначени за създаване на анклави със заселници от други държави, достъпът до които ще бъде забранен за българи? Решението е в отговорите на поставените по-гори въпроси.

 v Защо разглеждате пенсионерите като бреме? Какво означава достоен живот

на пенсионерите. Защо не коментирате използването на този ресурс за развитие на „Сребърна икономика“?

 Всички програми са насочени към решаване на текущите проблеми, към „гасене на пожари“, за да се харесат на избирателите, играе се на дребно. Това е необходимо, но вторачвайки се в днешния ден се губи бъдещето. Само с обещания и послания и без конкретни измерители на резултатите при дефинирани срокове от евентуалното тяхно реализиране  показва, че те са само за целите на изборите, за омагьосване на избирателите. Още повече, че няма обвързаност между обещанията и техния взаимен и кумулативен ефект (основна слабост и на Плана за възстановяване и устойчивост). След изборите почват оправдания и така до следващите избори както е било досега. Истинските лидери сами си поставят критериите за оценка и сами си определят присъдата ако не ги изпълнят. Но такива днес няма, крият се зад колективната отговорност. Няма и дискусия за суверенитета на България във връзка с поети и/или налагащи й се позиции в международната политика.

Не се надявам да има отговор (както не последва реакция и на публикацията http://epicenter.bg/article/D-r-inzh--Aleksandar-Trifonov--Kogo-i-kakvo-mozhe-da-smachka-valyaka--Prodalzhavame-promyanata-/260502/11/0), защото партиите не търсят диалог и консенсус по тези теми,  вероятно поради това, че:

-   - ще бъдат по-добре припознати и подкрепени от избирателите ако дават кратковременни решения по парещите проблеми на ежедневието;

-       -   поставените по-горе въпроси изискват по-добра информираност на избирателите и постоянно работа дългосрочно (а не само преди избори) с тях и на всякакво ниво, независимо от социалната им принадлежност;

-        -  нямат ясна, твърда и последователна позиция по тях, причина за което може да се търси в:

o    недифинираната социална група, от която те биха искали да бъдат припознати като представители;

o   липса на идеология за бъдещото устройство на страната, вследствие на световна криза в бъдещото устройство на света и борбата между либерали, глобалисти, ултраглобалисти, антиглобалисти, финансовата олигархия и т.н.;

o   ангажименти към местни, чужди и международни организации за размиване ориентацията на населението за изход от текущите кризи, за примиряване със сложените му капаци на очите и хомота за робско поведение и жалко препитание;

Има още малко време да покажете мъжество и лидерство.

“Властта изобщо не е контрол – властта е сила, и да даваш тази сила на другите. Лидер не е човекът, който принуждава други да му дадат сила; той е онзи, който иска да даде своята сила на другите, за да могат те да застанат на собствените си крака.“

Бет Рейвис, „През Вселената“

 

26.10.2021

                                                                                     Д-р инж. Александър Трифонов

http://epicenter.bg/article/Aleksandar-Trifonov--Kakvo-lipsva-v-predizbornite-platformi/263755/11/0

За водородната енергетика и още нещо

 

За водородната енергетика и още нещо

( Тема за размишления)

 Водородната енергетика се основана за изгарянето на промишлено получен и складиран водород, при което се получава електричество и топлина.

Водородът (Н2) е отлично гориво, с най-висока калоричност на изгаряне на килограм, от всички други горива - три пъти по-калоричен (142MJ/kg) от дизела (42MJ/kg).
Течният водород е най-лекото гориво. Един куб.м (м³) течен водород тежи само 70 кг. Парадоксален обаче е фактът, че в един куб.м вода има 167 кг водород и .
833 кг. кислород, тъй като 1 куб.м вода тежи 1000 кг.

Процесът се описва така:

                                             
       Следва, че 8 грама кислород е необходим за изгаряне на 1 грам водород.

Земната атмосфера се състои от много газове. По принцип това е азот, който заема 77%. Газът, без който животът на Земята е немислим, изисква много по-малък обем, а съдържанието на кислород във въздуха е 21% от общия обем на атмосферата. Последните 2% са смес от различни газове, включително аргон, въглероден диоксид, хелий, неон, криптон и други. Плътността им е следната:

Вид газ	Плътност, кг/м3
Водород	0,0899
Хелий	0,1785
Азот	1,2506
Кислород	1,429
Въздух	1,29

                      Кислородът е около 16 пъти по плътен от водорода.

При 0° градуса и нормално налягане от 760 мм живачен стълб 1м³ кислород тежи 1,43 кг., респ.  0,0007м³ кислород тежи 1 грам. Или за изгарянето на 1 грам водород са необходими 0, 0056 м³ кислород, респ. за 1 кг. водород – 5,6 м³ кислород.

Opel Zafira с 94 кВт на водородни горивни клетки консумира 1,83 кг водород на 160 километра или 6,4 литра бензинов еквивалент. Бензиновият аналог на Opel Zafira с 1,6-литров двигател с мощност 85 kW консумира 5,8 литра бензин на 100 км при магистрални условия.

За пълното изгаряне на 1 кг. бензин е необходим 14.7 кг въздух, от което следва, че за изгарянето на 1 кг. бензин е  необходимо около 3 кг. кислород, респ.11,4 м³. Оказва се двигателите с вътрешно горене са около 3 пъти по-щадящи по отношение използването на кислорода за горивния процес!

 Кислородът се генерира от растенията при процеса фотосинтеза. Необходими са шест молекули CO₂, за да се получи една молекула глюкоза чрез фотосинтеза, а шест молекули кислород се отделят като страничен продукт. Молекулата на глюкозата съдържа шест въглеродни атома, така че това е нетна печалба от една молекула кислород за всеки атом въглерод, добавен към дървото. Зрялото дърво явор може да е високо около 12 метра и да тежи два тона, включително корените и листата. Като се вземат предвид относителните молекулни тегла на кислорода и въглерода, това се равнява на 100 кг кислород на дърво годишно. Човек диша около 9,5 тона въздух за една година, но кислородът съставлява само около 21-23% от този въздух по маса, а ние извличаме само малко над една трета от кислорода от всеки дъх. Това възлиза на общо около 740 кг. кислород годишно. Което може да се добие от приблизително 8 дървета, като това зависи от неговия вид, възраст, здраве и околна среда. 

Съгласно прогнози на Международната агенция по енергетика към 2030 г. употребата на водород ще бъде около 8 млн. това, а към 2040 г. то ще достигне 90 млн. тона. За осигуряване изгарянето на това количество ще са необходими 720 млн. тона кислород и 7 200 000 дървета или горска площ от около 144 000 декара. В България горската площ е около 40 млн. декара.

10% от територията на земята е покрита с ледници, а други 19% са безплодни земи – пустини, сухи солени плоскости, плажове, пясъчни дюни и открити скали. Това оставя това, което наричаме "обитаема земя".

Горите представляват малко над една трета (38%) обитаема площ на Земята. Това е около една четвърт (26%) обитаема и необитаема земя.

Делът на горските площи е следното:

                         
Източник: Share of global forest area, 2020, https://ourworldindata.org/grapher/share-global-forest?tab=chart&time=2020..latest&country=Africa~Asia~Europe~Oceania~South+America

 По данни на организацията Hydrogen Council към момента с хоризонт до 2030 г. са планирани 228 големи „водородни“ проекта с общи капиталови разходи от 300 млрд. долара.

Разработчиците на Helios Green Fuels - завод за зелен водород на стойност 5 млрд. долара в процес на изграждане, който се намиран на северното крайбрежие на Саудитска Арабия в Червено море - вече мислят за неговото разширение. Технологичните компании Neom и Air Products и саудитската компания Acwa Power подписаха сделка през юли 2020 г. за изграждане, притежаване и експлоатация на съоръжението. Настоящият план е да се използва 20 MW електролизатор Thyssenkrupp - задвижван от 4GW възобновяема енергия - за получаване на зелен водород, който ще бъде превръщан в амоняк за по-лесното му транспортиране. Helios ще произвежда 650 тона/ден зелен водород при по-малко от 2 $/kg.

Компаниите „Роснано“ и „ЕнелРусия“ ще реализират първия проект за производство на „зелен“ водород на базата на вятърна електроцентрала в Мурманска област, Русия. Предвижда се производството на 12000 тона водород на година и износ в ЕС, като инвестициите се оценяват на 320 милиона долара. База за производството ще бъде строящата се ВяЕЦ в Мурманска област с мощност 201 мегавата, която се очаква да бъде въведена в експлоатация през декември тази година. „Роснано“ и „Енел Русия“ (56,43% принадлежат на италианската Енел) ще произвеждат „зелен“ водород на базата на електролиза на вода с помощта на енергия, получена от ВЕИ.

Десетки държави и компании вече работят по свои проекти за водородни технологии в индустрията, транспорта и енергетиката.
Европейският съюз заложи за целта бюджет от 430 млрд. евро за следващите 10 години.

Италианската Snam, която притежава и управлява най-голямата мрежа за пренос на природен газ в Европа, пък обяви, че над 70% от всичките й 42 хил. километра тръбопроводи вече са пригодени за доставка на всякакъв вид нисковъглероден водород - зелен или син (при улавяне на СО2). А това означава, че проектите в Северна Африка, при които се използва евтин соларен и вятърен ток за електролиза на морската вода и производство на водород, скоро могат да намерят директни клиенти в Европа.

По-голямата част от използвания в момента газ се получава чрез процес на преработка на изкопаеми горива - най-вече метан. Това обаче е на път бързо да се промени - по оценки на BloombergNEF към 2050 г. пазарът само на зелен водород ще е с обем от 700 млрд. долара, Goldman Sachs говори за 2.2 трлн. евро, а Bank of America екстраполира общите глобални инвестиции в този сектор до 11 трлн. долара до 2050 г.

Факт е, че зеленият H2 е все още твърде скъп (3,50 до 6 евро на килограм), за да бъде конкурентоспособен на останалите енергийни носители. Тази цена обаче е двойно по-ниска в сравнение със ситуацията преди 10 години, като според някои прогнози може да спадне с още 60% до 2030 г. Основен фактор в този процес са намаляващите цени на ВЕИ. Според дългосрочната прогноза на BloombergNEF цената на зеления H2 до 2050 г. ще падне до под 1 долар на килограм.

 Със сигурност, ако амбициозните планове за енергиен преход бъдат осъществени, уравненията ще се променят драматично в полза на H2 в рамките на едно десетилетие. Водородната стратегия на ЕС предвижда мащабни инвестиции и субсидии в търсенето и предлагането на водород, както и за изследвания и разработка на нови технологии в тази област. Всичко това генерално ще разреши проблема с цената, както и всички останали предизвикателства пред водородната икономика.

H2 ще бъде зелена алтернатива на природния газ във важни приложения като производството на топлина за индустриални цели. Например зеленият водород има всички необходими качества, за да декарбонизира „мръсна“ индустрия като металургията. В същото време водородът има бляскаво бъдеще във всички видове транспорт, при които теглото на батериите е сериозен проблем. Такива са, да речем, тежкотоварните камиони, корабите и най-вече големите пътнически самолети. Влакове, задвижвани от водородни горивни клетки, могат да заместят всички останали в експлоатация дизелови локомотиви, особено по жп линиите, чиято електрификация не е рентабилна. Водородът има големи шансове да постигне своя потенциал като „гориво на бъдещето". В голямата схема на нещата той ще изпълни ролята на „мостова технология", която ще спечели време, за да могат ВЕИ окончателно да изместят изкопаемите източници на енергия. 

 

Най-сериозен е въпросът за икономическата конкурентоспособност на водорода в транспорта. Горивните клетки осъществяват процес, който е огледален на електролизата, т.е. превръщат водорода в електричество и водна пара. За тях като алтернатива на двигателите с вътрешно горене се говори още от петролните кризи през 70-те години. Т.нар. FCEV (електрическо превозно средство с горивна клетка) автомобили имат своите предимства в сравнение с електромобилите с батерия (BEV). Горивните клетки осигуряват повече енергия от единица маса, а зареждането с H2 е толкова бързо, колкото и с бензин. Водородът обаче трябва да бъде компресиран/втечнен, транспортиран, зареден и накрая превърнат обратно в електричество от горивните клетки. Докато електричеството просто се пренася по електропроводи и се зарежда от зарядните устройства в батериите на някоя Tesla Model 3, Volkswagen ID.3 или друг „обикновен електромобил”. Всичко това води до сериозни разлики в енергийната ефективност по цялата верига „от източника до колелата”. По данни на Volkswagen при BEV тази ефективност е 70–90%, докато при FCEV е 25–35%. В по-практични измерения това означава, че една водородна кола изразходва 2–3 пъти повече електричество, за да измине еднакво разстояние с една кола на батерии. Изводът е, че в близкото бъдеще водородът няма да може да конкурира електричеството при масовите автомобили.

България е включила водорода в своите програмни документи. Според текущия вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост страната ни ще инвестира в производство и инфраструктура за пренос на зелен водород. Основният акцент ще бъде върху замяната на горивната база на ТЕЦ-овете на въглища. Общата предвидена сума за това е над 550 млн. лева, а периодът за изпълнение е до 2025–2026 г. Освен това документът предвижда създаването на национална пътна карта за развитие на производството и доставката на водород. От своя страна Националният енергиен и климатичен план на България предвижда плавен ръст в производството и потреблението на водород до 2030 г. Документът предвижда, че в този срок в страната ще бъдат инсталирани електролизери за производство на зелен водород с мощност до 480 мегавата. Очаква се потреблението на водород да бъде най-голямо в индустрията и транспорта, следвани от сградите и производството на електричество. „Високият” сценарий в транспорта предвижда въвеждане в експлоатация на над 5700 камиона и 40 хил. автомобила, задвижвани с водород. 

 Изводи и заключение

-         Водородът е атрактивен източник на енергия за бъдещето.

-         Не се обръща внимание за запазване на кислородния баланс в атмосферния въздух, а същевременно изсичането на гори продължава усилено. Водородната енергетика изисква много повече кислород в сравнение с конвенционалната. България е на едно от последните места по горски площи спрямо общата територия на страната. Но допълнително към водорода има още различни процеси на горене, които също изискват кислород- ТЕЦ, локални и лични отоплителни инсталации, пожарите и т.н.

-         Не се обръща сериозно внимание на оксиводородните смеси(модификация на Браун-газа) (SОН- стехиометрични кислородно-водородни газови смеси), които се получават при електролиза на вода и които не ползват кислород от въздуха.

-         Но водородът и оксиводородните смеси, природния газ спадат към стандартните източници на енергия. А предизвикателството е в нови източници основани на нови физични принципи като напр. в магнетизма (диск на Сърл), гравитационните и торсионните полета, енергия от вакуума (квантов генератор) и др. върху които работят и български специалисти.

-         Човечеството е изправено пред научен пробив в организация на материята и нейните материални и полево-информационни форми на съществуване. Трябва много внимателно да се вземат политически решения, защото  има опасност те да костват  скъпо на икономическото развитие. Препоръчително е паралелно да се изучават и експериментират алтернативни  решения, идеи и хипотези, за да може страната бързо да ги внедри при разработени варианти за практическо им използване.

Източници на информация:

-          Водородът: новото гориво за икономиката, https://www.capital.bg/biznes/energetika/2021/03/19/4187314_vodorodut_novoto_gorivo_za_ikonomikata/?fbclid=IwAR1EfQB2R6xjsWaoPMX-SH8ZUGkahWOXjuA9svkGzM5m9bni8X2-NJa2MOc

-          Водородът - възможност и предизвикателство за енергийния преход, https://www.investor.bg/analizi/91/a/vodorodyt-vyzmojnost-i-predizvikatelstvo-za-energiiniia-prehod-327737/?fbclid=IwAR3bmkhjG0t-c76ayOZ4v6V5rznFtpBDhaEdHPDtl2Edhkbl1AcIKVuHVFM 

      Готови ли сме за водородната революция - митове и реалности за най-чистото гориво, https://www.manager.bg/lica/gotovi-li-sme-za-vodorodnata-revolyuciya-mitove-i-realnosti-za-nay-chistoto-gorivo?fbclid=IwAR0xr0TAJOOz39s4fBBxBCCcKJqoBnxnDbpkbfOFDxYrqMV5t938HsknovA

-          Колко кислород произвежда едно дърво?, https://www.greelane.com/bg/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0/how-much-oxygen-does-one-tree-produce-606785/, https://www.sciencefocus.com/planet-earth/how-many-trees-does-it-take-to-produce-oxygen-for-one-person/

-          Водородна енергетика – мечти и нерешени проблеми, https://3e-news.net/%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b8/%d0%b2%d0%be%d0%b4%d0%be%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%b3%d0%b5%d1%82%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%e2%80%93-%d0%bc%d0%b5%d1%87%d1%82%d0%b8-%d0%b8-%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%bb%d0%b5%d0%bc%d0%b8_81971

-          В Мурманска област започва производството на „зелен“ водород, https://3e-news.net/3/%D0%B2-%D0%BC%D1%83%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4_84245/

         ВОДОРОД И СТЕХИОМЕТРИЧЕН ОКСИВОДОРОД, https://vodorod.alle.bg/, https://grainis.blog.bg/biznes/2016/04/17/vodorod-oksivodorod-sistemi-za-dobiv-energiini-sistemi-prilo.1445329

        Готови ли сме за водородната революция - митове и реалности за най-чистото гориво,

https://www.manager.bg/lica/gotovi-li-sme-za-vodorodnata-revolyuciya-mitove-i-realnosti-za-nay-chistoto-gorivo?fbclid=IwAR0xr0TAJOOz39s4fBBxBCCcKJqoBnxnDbpkbfOFDxYrqMV5t938HsknovA

-          Производството на водород в България се развива със средните темпове в световен мащаб, https://www.bloombergtv.bg/a/17-v-razvitie/87556-proizvodstvoto-na-vodorod-v-balgariya-varvi-zaedno-sas-srednite-tempove-v-svetoven-mashtab

-          Торсионни полета – теория и практика, https://hellp.net/torsionni-poleta-teoriya-i-praktika/

        Apparatus for energy production on new physical principles converter, https://russianpatents.com/patent/220/2203518.html

-          https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82

-          Нова Енергийна Революция, http://energyrevolution.space/index.php/bg/

 

1.06.2021                                                              Д-р инж. Александър Трифонов

https://luboslovie.bg/2021/10/24/%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%d0%be%d0%b4%d0%be%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%b3%d0%b5%d1%82%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%b8-%d0%be%d1%89%d0%b5-%d0%bd%d0%b5%d1%89%d0%be/