сряда

Законът за концесиите – врата в полето



Законът за концесиите – врата в полето

На 13 декември т.г. Министерският съвет „прие отправените от концесионерите предложения за удължаване с по 15 години на концесионните договори за добив на природни богатства от находищата „Бели извор“, област Враца, „Коритна“, област Ловеч, и „Димов дол“, област Смолян.
От първите две находища се добиват мергели за производство на цимент. Концесионерите – „Холсим България“ АД и „Златна Панега цимент“ АД, мотивират исканията си с наличието на оставащи запаси, които биха останали неиззети.
С одобрената промяна в концесионните договори Министерският съвет изменя и начина на формиране на концесионните плащания като ги привежда в съответствие с Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства, променена през 2007 г. До момента концесионерите са заплащали необходимите суми в съответствие със старите правила, валидни към датата на подписване на договорите – 1997 г.
От находище „Димов дол“ концесионерът „Рудметал“ АД добива оловно-цинкови руди. С одобреното днес изменение на договора се променят и границите на концесионната площ. Тя се увеличава с допълнителни терени, необходими за осъществяване на спомагателни дейности по концесията, извън добива. Промяната е мотивирана и от изменение на границите на находище „Димов дол“, направено след преоценка и преизчисляване на запасите.“

          Съгласно Концесионния регистър състоянието на тези концесии към 13 декември 2017 г. е следното:

 D - 000002 държавна концесия за добив за находище на мергели "Бели Извор", област Монтана, населено място Бели извор с орган, представляващ концедента - министъра на регионалното развитие и благоустройството, предоставена на "Холсим България" АД с БУЛСТАТ 816089656 за срок от 20 години от 01.01.2000 г.






D - 000003 държавна концесия за добив за находище "Коритна", Ловешка област, област Ловеч с орган, представляващ концедента - министъра на регионалното развитие и благоустройството, предоставена на " с БУЛСТАТ 820162213 за срок от 20 години от 01.01.1995 г.



D - 000186 държавна концесия за добив за находище "Димов дол ", област Смолян, община Рудозем, населено място Рибница, Рудозем с орган, представляващ концедента - министъра на икономиката, предоставена с БУЛСТАТ 120068885 за срок от 14 години от 11.02.2002 г.



Новият закон за концесиите е в сила от 1.01.2018. Съгласно чл. 35 финансово-икономическите параметри на концесията трябва да бъдат установени с Наредба, утвърдена от Министерския съвет до 6 месеца след влизането на закона в сила, т.е до 30 май 2018 г.

Възникват следните въпроси:
1. Защо в този период – след указа на президента за новия закон за концесиите и преди неговото влизане в сила се взима това решение? Не поражда ли това съмнения за лобизъм и опит за заобикаляне на нормативни уредби в частни интереси?

2. По силата на кой закон, правилник или коя наредба са изчислени финансово-икономическите параметри на тези концесии, за да се приеме изменение в концесионните договори? Ако е по действащия закон към договора, респ. анекса трябва да има задължително приложение – финансово-икономически анализ. След като е приложена наредбата от 2007 за изчисляване на концесионното възнаграждение, защо не е спазен действащия закон и към доклада с предложенията на концесионерите да има приложен финансово-икономически анализ, който задължително трябва да бъде приложение към договора? Защо частично се правят изменения, за да се скрият отново истинските приходи и разходи на концесионерите?

3. На какво основание е избран срокът от 15 години. Не е било ясно при сключване на концесионния договор наличието на суровинния ресурс? Или това е застраховане на концесионерите за търсене на пропуснати ползи/печалби ако държавата поиска впоследствие изменение, респ. разваляне на договора?

4. Как са функционирали концесиите след изтичането на техния срок, съответно на:
- Златна Панега Цимент" АД за находище „Коритна“ със срок до 01.01.2015 г. _Срокът за концесия за находище Златна Панега, област Ловеч също така е изтекъл на 1.01.2015 г.
- на "Рудметал"АД за находище „Димов дол“ със срок до 11.02.2016 г.
Би следвало за тези концесии да се открият нови процедури ако се иска продължение, тъй като правно те не са действащи след 2015 - 2016 г.

5. Защо тези концесионери са плащали концесионни възнаграждения по Наредбата за подземни богатства от 1997 г., след като новата е в сила от 2007 г.? Ще се установи в какъв размер е ощетена държавата за периода от 2007 г. до днес и ще има ли виновен за това?

4. Ще се самосезира ли Сметната палата за спазването на нормативните документи  и ще потърси ле отговорност от длъжностните лица допуснали документите по тези казуси да стигнат до заседанието на Министерския съвет, респ. за нанесената щета?

5. Защо на заседанието на Министерския съвет не е взето решение по т.т. 29, 30 и 31 от дневния ред, какт оследва:
29. РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ОТПРАВЕНО ОТ КОНЦЕСИОНЕРА ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ПОДЗЕМНИ ПРИРОДНИ БОГАТСТВА – ВАРОВИК И МЕРГЕЛ, ОТ НАХОДИЩЕ „ЗЛАТНА ПАНЕГА“, ОБЛАСТ ЛОВЕЧ, СКЛЮЧЕН НА 18 ДЕКЕМВРИ 1997 Г. МЕЖДУ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАН ОТ ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, И „ЗЛАТНА ПАНЕГА“ ЕАД – С. ЗЛАТНА ПАНЕГА
Внася: министърът на енергетиката

30. РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ОТПРАВЕНО ОТ КОНЦЕСИОНЕРА ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ПОДЗЕМНО ПРИРОДНО БОГАТСТВО – ВАРОВИК, ОТ НАХОДИЩЕ „ЛИЛЯЧЕ“, ОБЛАСТ МОНТАНА
Внася: министърът на енергетиката

31. РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИЯ ЗА ДОБИВ НА ПОДЗЕМНИ БОГАТСТВА ПО ЧЛ. 2, АЛ. 1, Т. 5 ОТ ЗАКОНА ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА – СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ – ПЕПЕЛНИ ТУФИ И ТУФИТИ, ОТ НАХОДИЩЕ „АЙТОС“, РАЗПОЛОЖЕНО В ЗЕМЛИЩЕТО НА ГР. АЙТОС, ОБЩИНА АЙТОС, ОБЛАСТ БУРГАС, НА „БЪРГАСПЪТСТРОЙ“ АД – БУРГАС
Внася: министърът на енергетиката

6. Има ли лобизъм и корупция при тези случаи?

За какво се приемат закони като не се спазват?

Явно батакът и далаверата в държавата продължава.


18.12.2017г.

                                                         Д-р инж. Александър Трифонов

четвъртък

Законът за концесиите - технически нокаут срещу Президента



Технически нокаут за ПП“ГЕРБ“ срещу Президента
Анализ на процеса по транспонирането на Директива 2014/23

            На 5 май 2017 г. Цветан Цветанов от ГЕРБ обяви, че се готви наказателна процедура към България заради ветото на Президента върху проектозакона за концесиите, като задължение на държавата за хармонизиране на директива на ЕК 2014/23. Това може да се разглежда като продължение на предупреждението на Бойко Борисов, което отправи по време на пресконференцията, на която партията представя приоритетите си в предизборната програма.“ (Нюс.бг,03.02.2017 г.) „Сега ни чака "кърваво писмо от Брюксел". Това заяви експремиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов във връзка с наложеното вчера вето върху Закона за концесиите от президента Румен Радев.“      
Лош подход да се плаши обществото и депутатите, сякаш се връщат сталинските времена. А каква е истината:

Хронология
-                     Директива 2014/23 на Европейския парламент и Съвета от 26.02.2014 г. за възлагане на договори за концесии е публикувана в официалния вестник на ЕС на 28 март 2014, респ. влиза в сила съгласно чл. 54 на 17 април 2014 година;

-                     Съгласно чл. 51 на същата директива:“ 1. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 18 април 2016 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби“.
В периода 7 ноември 2014 – 14 ноември 2016 г. държавата е под управлението на ПП“ГЕРБ“, от което следва, че то е отговорно за своевременното транспониране на директива 2014/23. От 17 април 2014 г. до 18 ноември 2016 г. не известно да са правени промени в състава на МС на експертите, отговарящи за концесиите, което предполага, че Правителството е в течение на ангажиментите към него, произтичащи от тази директива.

-                     На 5.08 2015 г. е изпратено писмо № 02.44-186 от г-жа Йоланда Емирян – началник кабинет на заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика (г-н Томислав Дончев) до различни институции за становище „относно въвеждане в българското законодателство на изискванията на директива 2014/23 на ЕП и на Съвета от 26.02.2014 г. за възлагане на договори за концесия, както и необходимостта от анализ на действащото законодателство в областта на концесиите и публично-частното партньорство“.
Внимание: 1. Може да се приеме, че практически работата по хармонизирането на  директива 2014/23 започва на 5.08.2015 г. ( почти 16 месеца след влизането в сила на директивата.
2. В директива 2014/23 не се споменава въобще „публично-частно партньорство“. То е въведено в практиката от  Европейската комисия но 30.04.2004 г. с т.н. „Зелен документ за публично-частно партньорство и общинско право при публичните договори и концесии“.
            3. Изискването за анализ на действащото законодателство по публично-частно партньорство е инициатива на  заместник министър-председател – г-н Томислав Дончев.

-                     На 18 август 2015 г. Министерският съвет възлага с договор № МС-114/18.08.2015 г. на адвокатско дружество „Бузева и партньори“ „Предоставяне на юридически услуги..., свързани с разработването и защита при приемането на нов Закон за концесии, с който да се въведат в българското законодателство (транспонират) изискванията на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26.02.2014 г. за възлагане договори за концесия“.
Внимание:  1. Не е ясно как и на какво основание е избрано това дружество;
           2. Няма информация за съдържанието на заданието;

- В дадения срок – до 31.08.2015 г. институциите изпращат своите становища с предложения за представител в работна група;

-       На 12 октомври 2015 г. със със заповед № Р-214 на министър-председателя е създадена междуведомствена работна група ( МРГ) за транспониране на директива 2014/23 с председател г-жа Мариета Немска - директор на дирекция „Икономическа и социална политика " в администрацията на Министерския съвет  и с изключителното участие на експерти от обществени поръчки и правни въпроси от всички държавни институции – общо 29 члена (като изключение правят само експерти от Асоциацията на индустриалния капитал и КРИБ). Може да се предполага, че те познават действащия закон за концесиите като правна рамка и процедура за прилагане, но не като практика при оценка икономическата/финансовата ефективност на концесиите за държавния/общинските бюджети. Доказателство – приходи до 100 мил. лева годишно, при това от 529 броя само в областта на добив на подземни богатства;

-       На 22 октомври 2015г. се провежда първото заседание на работната група, на което се приемат правила за работата на групата и обсъждане на отговорите на браншовите организации и институции. Решение: „Отговорите на представения от ЕК въпросник за националния избор по незадължителните разпоредби от Директива 2014/23/ЕС ще бъде взето след запознаване с разработената от изпълнителя по Договор № МС-114 от 18.08.2015 г. Концепция за нов Закон за концесиите и с изпратените становища от институциите.“

-                     В края на м. октомври адвокатското дружество в изпълнение на цитирания по-горе договор представя в Министерския съвет:
-                    Концепция за възможните решения за транспонирането на директива 2014/23;
-                    Сравнителна таблица на основните моменти в моменти в уредбата на предоставянето на концесии по секторни закони;
-                    Резюме на извършено проучване относно добри практики за транспониране на директивата;
Внимание: 1. В концепцията са анализирани само добри практики и нито един пример за лоши практики при прилагане на концесии и институциализирани публично-частни партньорства.
            2. Съгласно дадените (навярно устни ) указания:
            - в концепцията се упоменава чл. 10 от Закона за нормативните актове, като основополагащ аргумент за отмяна на Закона за публично-частно партньорство, а именно поради това че „публично-частното партньорство по Закона за ПЧП в определена степен се покрива по съдържание с несамофинансиращите се концесии по смисъла на Директивата за концесии“ (стр. 126);
            - на същата страница обаче се констатира: „Извън приложното поле на новия ЗПЧП ( вероятно е грешка и трябва да се разбира „концесии“) ще останат обществени отношения, свързани с формите на партньорство, които биха могли да бъдат реализирани чрез механизма на ПЧП, а именно:1) дейности в обхвата на директивата за концесиите, при които партньорите разпределят помежду си оперативния риск така, че както частният, така и публичният партньор да бъдат изложени на колебанията на пазара, както  и 2) дейности извън строителството и услугите по Директивата за концесиите, за извършването на които публичният и частният партньор обединяват усилията си чрез създаването на публично-частни дружества (joint venture). В тази връзка считаме за уместно и целесъобразно посочените обществени отношения да намерят уредба в отделен закон,...“
            - На стр. 133 обаче е записано: „на основата на съдържащите се в концепцията  анализ и предложения, според нас се оформят следните въпроси, които поради принципно различното от действащата уредба решение би следвало да бъдат обсъден ина политическо ниво:
 т. 6 Прилагане на правила за изменение на концесионните договори за заварени концесионни договори;
т.7 Отмяната на ЗПЧП и уреждането на формите на партньорство, които остават извън обхвата на новия Закон за концесиите, в отделен закон.“
3. Концепцията на адвокатско дружество „Бузева и партньори“ не беше публикувана за обществено обсъждане, а се коментира по чисто бюрократичен път, т.е от чиновници, които нямат практически опит при концесиите – анализи, оценки.
4. В аргументите на стр. 47:
-  се изброяват причини за липса на примери за публично-частно партньорство до този момент, но те не отговарят на истината, тъй като има положителни примери в България – Русе, Варна, В.Търново и т.н.
- липса на подзаконова рамка, методология, образци на документи, регистър, експертен опит и т.н, което обаче е задължение на Правителството съгласно чл.чл.15,16,17,18,24 от ЗПЧП. Т.е Правителството на ГЕРБ вместо да се погрижи за спазването на ЗПЧП е провалило прилагането на собствения си закон, приет през 2012 г. В същото време и за да няма виновни, трябва да се отмени ЗПЧП. Порочна практика - саботаж.
            5. В концепцията не е споменато къде в международната практика съществува понятието „Несамофинансиращи се концесии“. Но по този начин се прави опит да се аргументира отмяната на закона за ПЧП.
            6. В концепцията е  направен анализ в какви стратегически документи на Правителството и ЕК е включено прилагането на инструментите „концесия“ и „ПЧП“ като напр. Стратегиите за устойчиво развитие на общини и области, Регламент 1303/2013 и т.н.

-       На 27.11. 2015 г. се провежда второ заседание на МРГ, на която се вземат следните решения:
-           Приема се концепцията, като е направена и представена само справка за становища на институциите по концепцията по отделни акценти;
-           „Председателят на МРГ да свика под-работна група за дискутиране на въпросите, свързани с подземните богатства, с представители на заинтересованите ведомства и организации: Министерството на енергетиката, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската минно-геоложка камара, Българската стопанска камара и Администрацията на Министерския съвет.“
Внимание:1. В справката не са отразени предварителните становища на институциите по отделните критерии. Някои от тях са твърде важни, като например:
-           На Сметната палата: “По наше мнение, причините дългоочакваният ЗПЧП да няма реално приложение могат да се търсят в следните насоки:
• установяването на формални, публични и прозрачни процедури за избор на частен партньор;
            • липса на информираност за възможностите, които дават концесиите, вкл. за спестяване на преки разходи или за реализиране на приходи.“
-                    На МФ: “Положителните страни на ЗПЧП със сигурност включват:
·      максимална публичност и прозрачност на процесите;
·      спазване на режима на държавните помощи;

-                     На 9.12.2015 г. се провежда заседание на под-група „Подземни богатства“ към МРГ, на която присъстват Мариета Немска – МС, Мирела Анастасова - съветник в дирекция „Правна" в администрацията на Министерския съвет и член на МРГ, Анастасия Хадриш - държавен експерт в дирекция „Държавни помощи и реален сектор" на Министерството на финансите и член на МРГ, Галин Желев - държавен експерт, дирекция „Държавни помощи и реален сектор" на Министерството на финансите и член на МРГ, Веселина Кинанева - главен експерт в дирекция „Природни ресурси и концесии" на Министерството на енергетиката и член на МРГ, Лушка Паланкалиева - експерт в Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и член на МРГ и Любомир Вълков - експерт в Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и член на МРГ, Николай Войнов - Адвокатско дружество „Бузева и партньори". Вземат се следните решения:
1. Предложенията за подземните богатства да се изключат от предложенията за съдържание на нов Закон за концесиите, дадено с проекта на Концепция за възможни решения за привеждане на националното законодателство в съответствие с Директива 2014/23/ЕС на ЕП и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия.
2. Да се изпрати запитване до Европейската комисия за становище по конкретни въпроси, съгласно приложението към настоящия Протокол, относно т. 6 от Приложение II Дейности, упражнявани от възложителите по член 7: "6. Дейности, свързани с експлоатация на географски район с цел:
а) добив на нефт или газ;
б) проучвания за или добив на въглища или други твърди горива." от Директивата в новия Закон за концесиите".
3. Полученото в отговор на запитването по т. 2 становище на Европейската комисия да бъде взето предвид при изготвянето на новия Закон за концесиите.
Внимание: 1. Доколко решенията на една под-група ( само от 8 члена срещу 28 в МРГ)  могат да имат силата на основната група, тъй като повече заседания на МРГ не е имало и тези решения са приети за окончателни.
            2. Не присъства представител на Минно-геоложката камара, което навежда на мисълта, че решенията са били съгласувани предварително и на по-високо ниво.
            3. В запитването до ЕК не се споменава за добив на подземни богатства – ценни метали и не са задава въпроса дали може да съществуват няколко концесионни режима.
4. Запитването и отговора не са представени на депутатите от 43-то Народно събрание.

-       Проектът на нов закон за концесиите и мотивите към него (Концепцията не е предоставена за обществено обсъждане, както и заданието за нейното разработване) са публикувани на портала на Министерския съвет за обществени консултации на 19.04.2016 г. с краен срок 10.05.2016 г.

Внимание: 1. Проектът за нов закон за концесиите е внесен за обществено обсъждане един ден след крайния срок за транспониране на Директивата – 18.04.2016г. Досега няма виновен за това, а се отправят заплахи, че ще има наказателна процедура от ЕС за забавяне на неговото хармонизиране.
                 2. Към законопроекта има направени 33 коментара ( стр. 56 -http://www.strategy.bg/PublicConsultations/List.aspx?lang=bg-BG&sortDirection=Descending&sortExpression=OpenningDate&typeConsultation=1&typeCategory=0&docType=0&obshtiniValue=0&page=56).

-                     На 25.05.2016 г. проектът за нов закон за концесиите е одобрен от МС и е внесен в Парламента за разглеждане от парламентарните комисии под № 602-01-29 на 9 юни 2016 г. .
Внимание: 1. Към проекта не е внесена справка за получените становища, бележки и предложения и кои от тях са отразени или не в законопроекта.
2. Становището на Съюза на икономистите в България от 03.05.2016 г. също така е скрито от депутатите, независимо от писменото потвърждение (09.05.2016 г. ) от Дирекцията „Икономическа и социална политика“, че ще бъде взето в предвид.
3. С този подход е приложена цензура по отношение на направените предложения и становища от общественото обсъждане и са подведени вероятно членовете на МС, но и депутатите в последващите обсъждания в парламентарните комисии и в Парламентарна зала. Приложено е информационно затъмнение, което навежда към извод, че се прокарваа закон в услуга на корпоративни интереси и в ущърб на държавата и обществото.
                                                                                                                    
-            В периода 29.06 – 7.07.2016 год. проектозаконът е разгледан от 7 парламентарни комисии, като от стенографските записи на заседанията личи, че депутатите:
-       Депутатите не познават икономическата и финансовата страна на концесиите, както и Закона за публично.частно партньорство;
-           Представителите на МС съобщават на депутатите, че ЕК е дала разрешение от този закон да се изключи добива на подземни богатства, но самото писмо не е представено / не е цитиран поне текста от отговора на ЕК;
Внимание: 1. Комисията по енергетика и Комисията по икономическа политика и туризъм излизат с отрицателно становище за допускане на законопроекта до парламентарна зала.

-      Понеже водеща е Комисията по правни въпроси – проектозаконът е допуснат до Парламентарна зала за първо четене 05.07.2016 г., което се провежда на 8.07.2016 г. Проектът е приет на първо четене само от 140 депутати;

-                     Информацията от Европейската комисия от 8 септември 2016 г. относно „Процедури за установяване на нарушение от месец декември: основни решения“ в раздела Обществени поръчки гласи: Комисията иска от 15 държави членки да транспонират новите разпоредби на ЕС в областта на обществените поръчки и концесиите“ и по-конкретно: Европейската комисия изпрати днес мотивирани становища до 15 държави членки, като поиска от тях да транспонират изцяло в националното си законодателство една или повече от трите нови директиви относно обществените поръчки и концесиите (а именно Директиви 2014/23/ЕО, 2014/24/ЕО и 2014/25/ЕО). Засегнатите държави са:  Австрия (3 директиви), Белгия (3), България (1), Естония (3), Ирландия (1), Испания (3), Кипър (2), Латвия (3), Литва (3), Люксембург (3), Португалия (3), Словения (1), Финландия (3), Хърватия (3) и Швеция (3). Всички държави членки бяха длъжни да уведомят Комисията за транспонирането на новите разпоредби за обществените поръчки до 18 април 2016 г. В срок от два месеца посочените 15 държави членки трябва да уведомят Комисията за мерките, които са предприели за привеждане на националното си законодателство в съответствие с правото на ЕС.
Внимание: 1. Има страни, които са много по-назад от България,  по отношение на хармонизиране на 3-те  директиви (в скобите са посочени нетранспонираните директиви), а не само на директивата за концесии, като Швеция, Румъния, Испания, Португалия, Полша и т. н. общо 14 страни;
                   2. Хармонизирането на директивата за концесии рядко става с изменение на основния национален закон, а например с:
- наредба – Франция, Германия;
- правила – Великобритания;
- декрет – Италия и т.н.

-                     На 28.09.2016 г. Законопроектът за концесиите с направени бележки от някои депутати започва да се разглежда в Комисията  по правни въпроси, като се одобряват ( с някои изключения оставени за обсъждане в парламентарна зала ). Следващото заседание, на което е планирано да продължи работата по този законопроект е на 21.12.2016 г.;
Внимание: 1.Предупреждението от ЕК би трябвало да е известно на Правната комисия и на Правителството на България, но то не е оповестено в доклада на тази комисия.
            2. Няма обяснение защо при дефиран от ЕК срок за отговор– 2 месеца след 08.09, а именно до 08 ноември 2016 г. следващото заседание е насрочено чак за 21.12. 2016 г. Кой е виновен за това?.
            3. Няма информация какъв отговор е дало Правителството на ГЕРБ на ЕК на писмото й  от 08.09.2016 г.

            -   На 14 ноември 2016 г. Правителството на Б.Борисов подава оставка.

-       На 12.01.2017 г. в ускорен стил Комисията по правни въпроси почти без дискусия са приети  165 члена от законопроекта за концесиите, тъй като паралелно с този закон са приети поправки в още 5 законопроекта.

-       На 16.01.2017 г. проектозаконът за концесиите с козметични промени спрямо варианта за първо четене е внесен в парламента за второ четене.

-       На 24.01.2017 г.. Парламентът приема законопроектът на второ четене почти без дискусия  и с гласовете само на 65 народни представители, а на 26.01.2017 г. е последното заседание на 43-ия парламент. На 27.01.2017 Народното събрание е разпуснато с акт на Президента.

Внимание:1. Буди неудомение защо законопроектът е внесен за второ четене в Парламента 7 месеца след като е бил приет на първо четене и сега се критикува Президента за наложеното вето и се разпространяват заплахи за наказателна процедура от ЕС.
                 2. Може да се допусне, че Правителството на ПП“ГЕРБ“ е било наясно със спорните текстове и е търсило начин законопроектът да бъде приет без много дискусии и да се прехвърли разработката на Наредба за неговото приложение съгласно чл. 35 на служебното правителство, респ. да се прехвърли на него отговорността за влизането на този закон в действие.

-       На 03.02.2017 г. Президентът, на база сигнали и на многобройните критики в медиите, налага вето на законопроекта за концесиите;

- На 30.05.2017г. в 12,44 ч. под № 754-01-13 7 ч. в деловодството на парламанет ае внесен проект за Закон за концесии от група народни представители от ПП“ГЕРБ“ начело с г-н Данаил Кирилов, при което:
·        В него са направени 5 поправки, които обаче не кореспондират с бележките от ветото на Президента;
·        Мотивите също са променени и дори се признава от вносителите, че с неговата приемане, ще се наложи да се разработи нов закон за реализиране на казуси на публично-частно партньорство, които остават извън обсега на закона за концесиите. Въпреки това Закона за публично-частно партньорство трябва да бъде отменен. Това може да се оприличи като правен саботаж;
·        Към законопроекта няма Оценка на въздействието, с което беше нарушен Закона за нормативните актове;
·        Независимо от това, Председателят на Народното събрание – г-н Глачев го разпределя само на Правната комисия. Това е отново нарушение на Правилника на Народното събрание, тъй като се лишават останалите комисии от становище. Нарушение, защото съставът на 44-то Народното събрание и на Парламентарните комисии е различен от този при 43-то Народно събрание
·        Допълнително към този извод се прибавя фактът, че водеща е Правната, а не Икономическата комисия. Парадокс – за законопроект, който касае икономическото развитие на страната;
·        Към законопроекта не са прибавени справки за:
o   С какво този законопроект се отличава от този приет, приет от 43-то Народно събрание;
o   Няма справки за изразени становища и тяхното отразяване или не при първия вариант, след ветото на Президента и т.н. Явно целта е да се държат депутатите в неведение;
- Без да се изчака задължителен срок от 24 часа още на 31.05. в 11,00 ч. Правната комисия приема на извънредно заседание законопроекта и мотивите към него в обем от 173 стр. Логично възниква въпросът, кога членовете на правната комисия са успели да прочетат този обемист материал и да го анализират. Натрапва се отговорът, че има поставена задача от управляващото мнозинство този законопроект да не се пипа и да се приеме без забележки;

-  На 8.06.2017 г. законопроектът е приет на първо четене;

-   На 7.11.2017 г. законопроектът е приет на второ четене в Правната комисия и е внесен за разглеждане в пленарна зала на 13.11.2017 г. с вх.№ 753-03-38;
-   
- На 15 ноември 2017 г. без обсъждане в Парламентарна зала и само с гласовете на Управляващата коалиция беше приет на второ четене законопроекта за концесии;

- На 29.11.2017 г. Президентът подписва указа и той е публикуван на 1.12.2017 в Държавен вестник
Внимание: 1. Съгласно Правилника на Народното събрание максималният срок между първо и второ четене и 3 седмици, а в случая неизвестно по какви причини този срок е удължен до 20 седмици;
            2. Президентът подписа указа 2 седмици след приемането му от Народното събрание, което означава, че е законопроектът е приет като нов, тъй като съгласно задълженията на президента указ за законопроект приет след вето е 7 дни.
3. Няма обяснение за това защо Президентът не поиска обществено обсъждане на този законопроект ( след многобройните публикации и изказвания срещу този законопроект) и да защити своето вето, респ. да наложи второ вето ( практически първо вето на законопроект внесен от други вносителш спрямо първия вариант и с нови мотиви, а се подчини на управляващото мнозинство.

По същество:
1. Въведоха се нов вид концесии „несамофинансиращи се“, които не съществуват в международната практика и в Директива 2014/23. Дори в Африка съществуват концесии и институциализирани ( IPPP, смесени) публично-частни дружества, защото при тях публичният партньор има по-голяма възможност за контрол на частния партньор;

2. Запази се въвеждането задължението на общините и държавата да заплащат до 100% възнаграждения на концесионерите за положените от тях усилия и инвестиции, от което следва:
-      държавата и общините ще бъдат подложени на политически и корпоративен натиск за предоставяне на концесии на посочени концесионери;
-      силен натиск върху общинските и държавния бюджети за покриване на финансови задължения към концесионери, което е опасно за икономическата устойчивост/растеж, тъй като тези задължения трябва да покрият по-скъпите кредите за частния бизнес/концесионерите спрямо публичната власт и печалбата за концесионерите, която остава тайна за обществото;

3. Премахна се прозрачността във финансовите потоци чрез работа само с прогнозни данни и изключване към концесионния договор задължително приложение ( както досега в договорите за концесии и публично-частно партньорство) да бъде финансово-икономическия модел. По този начин:
-      за публичните партньори ще бъдат винаги тайна реалните приходи и разходи на концесионера. От това следва, че концесионерът ще управлява процеса, респ. ще формира максимална печалба за сметка на държавния, респ. общинските бюджети, ощетен ще бъде българския народ;
-      ще може по всяко време да изменят условията на договора, което опорочава процедурата по избор на концесионер. За това допринася и липсата на тълкуване на съдържанието и начина на използването на въведените в закона понятия като „социално приемлива цена“, „икономически баланс“, „икономическа изгода“,  „пропорционалност“ и т.н. Освен това концесионният договор става неразваляем.Всичко това ще се отрази негативно и върху цената на услугите за населението. Примери – непрекъснато повишаване цената на водата, на електроенергията и т.н.
-      От депутатите бяха скрити становищата на Министерството на финансите и на Сметната палата, от които се вижда, че причината Законът за публично-частно партньорство да не намери широко приложение е публичната и прозрачна процедура за избор на частен партньор;

4. Създават се редица възможности за корупция и ощетяване на българския народ:
- липса на методи за оценка ефективността от ангажирането на публичен финансов ресурс при взаимоотношенията с концесионера,  което е задължително в международната практика ( достигат до 3 метода), които се прилагат паралелно, за да не допуска манипулиране и ощетяване на обществото;
-                    съхрани се правото на концесионерите да прехвърлят своите вземания към трети лица, без съгласуване и публичност, което е опасно за икономическата и за националната сигурност;
- въведоха се само административни глоби при злоупотреба със служебно положение в целия процес на концесионирането ( досега в закона съществуваше и наказателна отговорност). Същевременно максималният размер от 50 000 лв. е минимален спрямо размерът на подкупа, респ. щетата, която може да бъде нанесена на държавния и общинските бюджети;
- решенията за концесиониране могат да се вземат лично от министрите или кметовете, без публично обсъждане;

5. Допуска се скрита приватизация на публична собственост, което произтича от:
                            - правото на концесионера да продава обекти на концесията, като този подход се включва още в определяне прогнозната стойност на концесията;
                            - право при учредяване на смесено дружество с частен партньор да се апортира държавна или общинска собственост, т.е публичната собственост не е защитена;

6. Има опасност от неусвояване на средствата от фондовете на ЕС в съответствие с Регламент 1303/2013 ( чл. 62,63,64)  чрез отмяната на закона за публично-частното партньорство, а в горецитираните членове се цитира  именно на този инструмент, а не концесиите. Това касае и реализирането на проекти по механизма Хоризонт 2020, където отново се залага на публично-частно партньорство, а не на концесиите.

7. В редица действащи документи, стратегии за устойчиво развитие, научни изследвания 2017-2030, указания ( напр. на МРРБ ) и т.н. които за съжаление не са анализирани в Концепцията) е заложено публично-частно партньорство за решаване на проблеми от обществен интерес, а не концесията. Важно е да се отбележи, че в българския закон за публично-частно партньорство         ( за разлика от международната практика) минимално се ангажират държавния и общинските бюджети, защото частният партньор има право да му бъдат предоставена възможност за допълнителни дейности, извън основната, от които да получава допълнителни приходи - чл. 9 на ЗПЧП. По този начин редица много документи и разработки ще станат невалидни и дори могат да създадат проблеми и в отношенията с Европейската комисия.

                   8. Въведе се допълнителна бюрокрация за управление и контрол на процеса за концесиониране:
                   - Създава се Координационен съвет, който да приеме Национална стратегия за развитие на концесиите и планове за действие за държавните концесии;
                   - Процедура за избор на концесионер може да се проведе само ако тя е включена в годишния план за действие на държавните или общинските концесии.
                   - Контролът по изпълнението на концесионния договор ще се извършва от АПСК – Агенцията за приватизационен и следприватизационен контрол, от което следва, че:
o   има опасност от скриване от обществото на обективната информация, тъй като АПСК е под контрола на Министерския съвет;
o   проверките ще бъдат формални:
·        тъй като концесионерът ще предоставя само тази информация, която му изнася ( нали към договора отпадна като задължително приложение финансово-икономическия модел);
·       Няма критерии за експертите( изисквания за квалификация в областта на концесиите/публично-частното партньорство), които ще извършват проверките;
                   - За период мин. от 9 месеца ще трябва да се спре дейността в областта на концесиите, поради това, че след обнародването на Закона за концесиите в Държавен вестник:
o   В срок до 6 месеца Министерският съвет трябва да приеме Наредбата по чл.35 за определяне на финансово-икономическите параметри на концесията и наредба по чл.44 за определяне на мониторнига, управлението и контрола;
o   В срок до 6 месеца Министерският съвет трябва да приеме Национална стратегия за развитие на концесиите;
o   В срок от 3 месеца след приемането на Националната стратегия Министерският съвет о общинските съвети трябва да приемат план за действие на държавните, респ. на общинските концесии;

                   9. Въведе се възможността да се концесионират услуги, които могат да бъдат опасни за икономическия и политически суверенитет на държавата, защото не се уточнява какво влиза в обекта им и при какви условия те могат да бъдат концесионирани, а именно:
Код по СVР                                      Наименование
75100000-7   Услуги на държавното управление
75110000-0   Услуги по общофункционално управление на държавата
75124000-1   Услуги на държавното управление в областта на отдиха, културата, спорта и религията
75130000-6   Спомагателни услуги за държавното управление като цяло
75200000-8    Услуги на държавното управление за обществото като цяло
75211000-8    Услуги в областта на външните работи
75211100-9    Дипломатически услуги в чужбина
75211110-2    Консулски услуги в чужбина
75211200-0    Услуги, свързани с външноикономическа помощ
75211300-1    Услуги, свързани с външна военна помощ
75230000-7    Услуги на правораздаването и съдебната дейност

                   10. Не се транспонира международната практика в т.ч. от Световната банка, Европейската инвестиционна банка и т.н. по отношение разграничаване съдържанието и приложението на инструментите на концесиите и публично-частното партньорство. В приетия законопроект се въведе едно опасно смесване на тези два инструмента.

                   11. Изискването на Европейската комисия за транспониране на директива 2014/23 се използва, за да се въведе един лобистски и опасен за държавния бюджет и икономическото развитие на страната закон. Не се положиха поне малко усилия, за да си види опита на другите страни от ЕС в тази връзка. Към 14 страни-членки на ЕС все още няма заведена наказателна процедура от неосъществено транспорниране, 1 година от изтичането на крайния срок – 16.04.2016 г. Освен това другите страни я транспонираха с поднормативен акт ( не със закон, с изключение на Хърватия и България) и което е допустимо съгласно Договора за функциониране на Европейския съюз( ДФЕС) - чл. 288, ал 3 .

                   12. Правителството на ПП“ГЕРБ“ се вкара в  капан, защото няма да може да се изпълнят заложените мерки в Програмата на правителството 2017-2021, след като се отмени Закона за публично-частно партньорство, а именно:
„Мярка 385:
Нормативно уреждане процедури и механизми (напр. ваучерна система) за провеждане на приложни научни изследвания с потенциална полза за индустрията и с частично финансиране от частни източници“. Концесията не е приложима за научни изследвания и за производство. Видно отсега е, че Програмата на Правителството няма да се изпълни.

Заключение
                               1. По транспонирането на Директива 2014/23 бяха допуснати много нарушения като например:
- не беше спазен срокът 16.04.2016 г. и няма виновен за това;
- разработи се нов закон за концесии, което не е задължително съгласно ДФЕС и с това се увеличава неустойчивостта на правната уредба в страната. Законът за концесиите е изменян 26 пъти в периода 2006 – 2016 г.;
- в процеса на съгласуването се приложи от Правителството, в лицето на Работната група цензура по отношение на многобройните бележки, становища ва гражданското общество – Съюза на икономистите, камари и т.н. и те не бяха предоставени на вниманието на депутатите;
- приложиха се тактически трикове от парламентарното мнозинство, за да се приеме закона в намален състав от депутатите в Народното събрание и в нарушение на Правилника на Народното събрание, в т.ч. и заплахи от наказателна процедура от страна на ЕК;
- прие се един вреден за икономическото развитие и националната сигурност на страната закон, с фрапантно прокарване на лобистски                        ( корпоративни, партийни и пр.) интереси;
- въведоха се различни концесионни режими, в т.ч за подземните богатства, за водите, което е непознатов международната практика и създава допълнителен хаос при тяхното прилагане;
- въведоха се изменения на процедури за избор на концесионер, с които се наруши директива 2014/25 на ЕС;
- отмени се Закона за публично-частно партньорство, който:
o       беше разработен на база т.н. „Зелен документ“ на Европейската комисия от 2004 г.;
o       въвежда публични и прозрачни процедури за избор на частен партньор съгласно становища на Министерството на финансите и Сметната палата от м.август 2016 г.

                               2. С отмяната за Закона за публично-частно партньорство:
                               - се обезсилиха редица документи, които бяха разработени със средства от фондовете на ЕС, като напр. Стратегии за устойчиво развитие на общинско и областно ниво, за научните изследвания и т.н.
                               - се лиши бизнеса от участие във финансирането и последваща експлоатация на обекти, изградени със съфинансиране по оперативните програми в области като околна среда, регионално развитие;
                               - се спира прилагането инструмента „Джесика“ за финансиране на проекти за градско развитие;
       - се лиши науката от реализиране проекти с участието на частен капитал;
- се ограничи възможността да се използа финансовия ресурс от Европейския фонд за стратегически изследвания ( план “Юнкер“) за изграждане на съвременни, хай-тех предприятия, което е приоритет за другите европейски страни;
3. С новия закон се отваря възможността за:
- мащабна корупция;
- скрита приватизация;
- увеличаване икономическата зависимост на държавата от корпорации, организации и институции, което е пряка заплаха за националната сигурност ( съвременна колонизация);

Цялата тази епопея по транспонирането на директива 2014/23 явно ще се разглежда след време като лоша практика. По-необяснимото и смущаващо е незаинтересоваността на Европейската комисия от съдържанието на документите, с които се транспонира една директива и доколко то съдейства за икономическия просперитет на страната и благосъстоянието на населението.  С това поведение тя става съучастник в прокарването на порочни практики от българските власти. Но всяко действие си има своята цена и последствия.

13.12.2017                                                               Д-р инж. Александър Трифонов

ПП. Конкретни анализи по констатациите в Заключението са на сайта www.trifonoval.blogspot.com