Науката в икономиката

Науката в икономиката – снимка с ретуш

( Или как науката да изглежда по-привлекателна )

           Икономиката продължава своите метаморфози – класическа, неокласическа, кейсианска, нео/ посткейнсианска, зелена, синя.Характерен белег е участието на науката в пазарните продукти, в пазарните отношения и в осъзнаване на нейната потребност. Когато тази потребност се осъзнае тя прераства в полза от науката, а когато тази полза може да се консумира/ стане реална, а не остане само във виртуалното пространство се превръща в благо. Къде е България в този процес:

         1. Високотехнологичните компании се очакват да генерират около  11 % от БВП през 2016 г. За съжаление това е в областта на информационните и комуникационните технологии, т.е. в областта на услугите и и няма да допринесат за увеличаване на инвестициите на 1 зает. По този показател оставаме на последно място в Европа ( с около 7000 евро ).

         2. Делът на високотехнологични продукти в износа на РБългария е около 3 %.

         3. Р България е на 110 място ( от 141 страни ) съгласно Глобалния иновационен индекс за 2015 г. по сътрудничество между индустрията и университетите.

       

Възможни причини:

За бизнеса:

-         Нисък марш на печалбата и невъзможност да заделя за НИРД в рамките на компанията или за възлагане извън нея;

-         Липса на кадри/ръководители на НИРД – като ресурс и възможности за заплащане;  В бизнес-средата микро и малките предприятия са 92,8% ;

-         Иновационната дейност е спорадична, ограничена, тъй като няма устойчив научен тил;

За науката/висшето образование:

-         Не познава възможностите и нуждите на бизнеса;

-         Няма устойчив и активен контакт с бизнеса;

-         Разминаване в направленията на изследователска дейност и при подготовка на кадри, като ниво на знания и професионална квалификация;

Общи:

-         Глобализацията  води към чужди инвестиции в ниски и среднотехнологични производства ( работа на „ишлеме“ ) в съответствие с квалификацията на наличния трудов ресурс;

-         Нисък процент на реинвестиция на печалбата – около 6%;

-                     Подценяване от Правителствата на възможностите на научния потенциал и неговото съхранение и включване за осигуряване на икономически растеж. Не се спазват критериите за НИРД в Лисабонската   на ЕС;

         - Ниска ефективност на фонда за научни изследвания поради липса на приоритети и разпиляност по теми, които дори предизвикват неудомение за научната им стойност;

         - Националният иновационен фонд не работи вече 3 години;

Какво следва:

         1. Установяване и регламентиране на нови отношения между бизнеса и науката в лицето на БАН и университетите;

         а. Краткосрочни – spin-off, spin-out, spin-in, договори за наем, договори за ползване;

         б. Дългосрочни – публично-частно партньорство, концесии, договори за съвместна дейност;

         2. Въвеждане на гъвкави форми за комбинирано финансиране (финансов инженеринг ) на проекти с конкретен икономически ефект/ ползи за обществото:

         - от бизнеса;

         - от НПО;

         - от публични партньори – представители на публичната власт;

         - от програми на ЕС – като „Хоризонт 2020“, COST, COSME,ЕRC;

         - специализирани/гаранционни фондове, финансови инструменти;

         - банки;

Предизвикателства:

         Основното предизвикателство при реализиране на новите отношения бизнес –наука е трансформацията на интелектуалната собственост, която би се реализира на база на конкретния проект.  В тази връзка трябва да се има предвид:

         - Директива 2014/23, чл. 25 „ Услуги за научноизследователска и развойна дейност , Настоящата директива се прилага само за концесии за услуги за научноизследователска и развойна дейност, обхванати от кодове от 73000000-2 до 73120000-9, 73300000-5, 73420000-2 и 73430000-5 по CPV*, когато са изпълнени и двете условия по- долу:

а) ползите възникват изцяло за възлагащия орган или възложителя, за да ги използва при осъществяването на дейността си; и

         б) предоставената услуга се заплаща изцяло от възлагащия орган или възложителя.

*73000000-2 (4 ) Научни изследвания и експериментални разработки и свързаните с тях консултантски услуги

73100000-3 Научни изследвания и експериментални разработки

73110000-6 Научни изследвания

73111000-3 Научни изследвания в областта на естествените, медицинските, селскостопанските и техническите науки

73112000-0 Научни изследвания в областта на химията и биологията

73120000-9 Експериментални разработки

73300000-5 Проектиране и изпълнение в областта на научните изследвания и експерименталните разработки

73420000-2 Предварително проучване за техническа осъществимост и технологична демонстрация

73430000-5 Изпитване и оценка

След оставката на правителството - накъде!

Публикувано и редактирано от Krastyo Petkov on Tuesday, 15 November 2016
 http://www.kpetkov.eu/931/sled-ostavkata-na-pravitelstvoto-nakyde
 

Д-р Александър Трифонов

Неясната съдба на икономическите закони

                Еуфорията от президентските избори полека ще отмине. Суровата действителност няма да спре обаче да нанася  шамари на представителите на властта.  Кой и как ще се настани в управлението, не е ясно. Но що се отнася до законите,от които зависят просперитета на икономиката и благоденствието на хората, там сме на ръба на хаоса.
1. Причините за калпавото законодателство
1. 1. Продължават да се бълват закони без оценка на въздействието, съгласно Закона за нормативните актове( ЗНА), който е в сила от 4.11. т.г.
Злополучната Наредба за прилагането на глава Втора от този закон    „Оценка на въздействието на нормативните актове“ се роди като недоносче – след 2 месеца обществено обсъждане, все още няма работещ вариант. В същото време избирателно ( без обяснение и аргументи) бяха правени корекции. Оказва се, че промените се правят от самия вносител, защото няма средства за изработването на такива оценки от независими организации. Парадоксът е, че дори депутатите ще трябва да си плащат от собственото възнаграждение, ако искат да бъдат инициатори на нормативни актове;
1.2. Няма заложен поне минимален срок на действие на съответния нормативен акт, за да се гарантира  елементарна устойчивост на обществено-икономическите регулации. Причините за това се коренят във всеобщото съмнение ( сред всички политически партии ), че нормативните актове по принцип не са съвършени и ще се подобряват при тяхното прилагане. Не се търси никаква отговорност  от съставителите на нормативния акт; доколкото има такава, тя се размива при обсъжданията. Получва се така, че парламентарната зала играе ролата на институция за опрощение на некомпетентността на нормотворците;

2. Два фрапиращи примера
2.1. Случаят с държавния бюджет:
В него са заложени тясно-ведомствени цели и политики, като всяка партия си е избрала някакъв приоритет и води борба за неговото реализиране, за да  запази авторитета пред своите членове. Това води до излишни и времегубещи словесни усуквания, до еквилибристики и компромиси, които в крайна сметка са в ущърб на населението;
В нито един бюджет досега, вкл и в този за 2017 г. няма видими критерии, които да гарантират устойчивото и ускоряващо се икономическо развитие на страната. А условие за това е високотехнологична национална икономика ( не икономика на ишлеме , както е сега).
Преките чужди инвестиции са само един от инструментите за намаляване на безработица и формиране на производствената база, но те не носят висока добавена стойност, с която да се пълни държавния бюджет;
2.2. Казусът, по-точно кашата, със закона за концесиите.
Въпреки натиска от правителството за бързото му приемане, след закъснялата му разработка, последваха критики в парламентарните комисии; при дискусията в парламентарна зала той забуксува на чл. 35 ( от общо 200 ) в Правната комисия. Не се използваха планираните 873,2 мил. лева в МРРБ за ефективно управление на държавната събственост чрез концесии и публично-частно партньорство. Причината за това е може би необмисленото въвеждане в закона на т.н. несамофинансиращи се концесии, чрез които законно може да се източва дължавния бюджет. В същото време се отменя закона за публично-частно партньроство, при който се предвиждаше интегриран подход, а именно - да се развива  от частния партньор пакет от дейности (чл. 9 от ЗПЧП); което би позволило без да се вреди на държавния, респ. общинския бюджет,  да бъдат решавани проблеми от обществен интерес.

3. Какъв е изходът?
Според мен, като се смени подхода в законотворчеството, а слабостите да се заменят с други, радикални и ефективни от социално-икономическа гледна точка.

3.1. Всичко зависи от точните и обективни изводи:
Първият извод е, че бюджетът продължава да се прави по стандартния исторически и политико-ориентиран подход. Няма модел за проспепиращо развитие и растящо благосъстояние на държавата – прилагат се временни и спекулативни мерки за конюнктурно решаване на възникнали диспропорции и разписване на розови надежди за населението за запазване на социалния мир.
Вторият извод: Очевидно държавата не желае да даде пример как би трябвало да се решава проблемът с балансираното  развитие на производствената инфраструктура на отделните региони на страната. Подхвърлят се стратегии без финансово осигуряване, подходи като реиндустриализация на фалирали предприятия от миналото и т.н. Априори е известно, че много скъпо струва реанимирането на загубили своята продуктова структура, пазар и специалисти производствени мощности. Държавата трябва да влезе в ролята на предприемач/инвеститор като търси партньори, с които да модернизира и направи ефективна производствената инфраструктура. След като тя заработи, държавата може да продаде своя дял и при това да спечели от инвестирания финансов ресурс.
Третият извод: продължава порочната пактика - закони, които засягат икономическат асфера да се правят от юристи, без икономисти.  Трябва да спрат експериментите и упражненията с българската икономика от наши и чуждr „експерти“ и "загрижени" политици. Трябва да се търси и използва експертизата на  доказалите се  български специалисти – икономисти, учени.
Четвърти извод: Продължава да се прилага инструмента на субсидията за поддържане жизнения статус на общините, което не лекува, а временно измества часът на смърта.Като се има предвид, че след 2020 г. няма да има грантове от ЕС, то крайно време е в бюджета да намерят място субвенциите. Тоест, държавата да предоставя на общините финансов ресурс ( безлихвен, но възвръщаем) на база на:
- договори между общините и Министерството на финансите;
- финансово аргументирани проекти за развитие на икономиката, а не на база повишаване на данъците и намаляване на разходите за издръжка;

3.2. Заключителна препоръка: как да се смени парламентарният подход?
Всяка специализирана парламентарна комисия трябва да има право да внася нормативен акт на второ четене в парламентарна зала, а не само правната комисия. Сегашната практикаводи до диктат/върховенство на една комисия над другите. Така ще се гарантира повече компетентност и отговорност от всички специализирани комисии.

Оставка, бюджет и закони

ОСТАВКА, А СЕГА НАКЪДЕ?

                Еуфорията от президентските избори полека ще отмине. Суровата действителност няма да спре обаче да нанася своите шамари на представителите на властта.  И това е така, защото:

-         Продължават да се бълват закони без оценка на въздействието, съгласно Закона за нормативните актове( ЗНА), изискването за което е в сила от 4.11. т.г.

-         Злополучната Наредба за прилагането на глава Втора от ЗНА               „Оценка на въздействието на нормативните актове“ се роди като недоносче – след 2 месеца обществено обсъждане все още няма работещ вариант. В същото време избирателно ( без обяснение и аргументи) бяха въвеждани предложения и бележки;

-         Оказва се, че тези оценки ще си прави самият вносител, защото няма средства за изработването на такива оценки от независими организации. Дори депутатите ще трябва да си плащат от собственото възнаграждение, ако искат да бъдат инициатори на нормативни актове;

-         Няма заложени ясни принципи при нейната изработка, а именно:

o   В разходите не са включени тези, които ще се отразят по веригата при прилагането на съответния нормативен акт, т.н. индиректни разходи;

o   същото се отнася и за ползите, като няма изискване и указание как те да се оценят в цифрово изражение. Остава словесното обяснение на ползите, което може да се тълкува, но не може да се установи икономическата ефективност и приноса за икономическото и устойчивото развитие на страната;

-         Няма заложен поне минимален срок на действие на съответния нормативен акт, за да се гарантира  минимална устойчивост на обществено-икономическата атмосфера в България. Причините за това са:

o   Всеобщото съмнение ( във всички политически партии ), че нормативните актове по принцип не са съвършенни и ще се усъвършенстват при тяхното прилагане;

o   Няма никаква отговорност за съставителите на нормативния акт и тя се размива при преминаване през парламентарна зала. Получава се, че парламентарната зала играе ролата на институция за опрощение на некомпетентността на нормотворците;

Същото се отнася в пълна сила и за държавния бюджет:

-         В него са заложени политики, като всяка партия си е избрала някоя от тях за приоритет и води борба за нейното реализиране, за да си запази авторитета пред своите членове. Това води до излишни и времегубещи словестни умудрявания, заявление и еквилибристики, които водят накрая до много компромиси в ущърб на населението;

-         В нито един бюджет няма видими критерии, които да гарантират устойчивото и ускоряващо се икономическо развитие на страната. А основание за това е устойчива национална икономика ( а на икономика на ишлеме ). Преките чужди инвестиции са само един от инструментите за намаляване на безработица и формиране на производствената база, но те не носят висока добавена стойност, с която да се пълни държавния бюджет; 

-         Подобен е казусът със закона за концесиите. Въпреки натискът от Правителството за бързото му приемане след закъснялата му разработка последваха критики в Парламентарните комисии и при дискусията в Парламентарна зала той забуксува на чл. 35 ( от общо 200 ) в Правната комисия. Не се използваха планираните 873,2 мил. лева в МРРБ за ефективно управление на държавната собственост чрез концесии и публично-частно партньорство. Причината за това е може би крещящото въвеждане в закона на т.н. несамофинансиращи се концесии, чрез които законно да може да се източва дължавния бюджет. В същото време се отменя закона за публично-частно партньроство (ЗПЧП), при който се въвеждаше интегрирания подход, а именно да се развиват  от частния партньор пакет от дейности (чл. 9 от ЗПЧП), чрез което минимално да бъде засегнат държавния, респ. общинския бюджет, а същевременно да бъдат решавани проблеми от обществен интерес.

Такива критерии, които биха влезли в оценката на въздействието са:

-         Заработка на едно лице като дял от брутния вътрешен продукт. Този критерий показва каква е квалификацията на работната сила, автоматизацията производствените мощности, наличието на производства с висока принадена стойност;

-         основните фондове на заето в производството лице и тяхното обновяване. Този критерий показва каква фондовата наситеност на българската икономика и шанс за икономически растеж;

Бюджетният дефицит, работната заплата, ръст в износа и други такива обект на международни класации и оценки са индиректни показатели за горните критерии, но в оценката на въздействието му трябва да се разпишат конкретни и дългосрочни ангажименти в отделните структури на държавата.

Изводи и препоръки:

1. Продължава бюджетът да се прави по стандартния исторически и политикоориентиран подход. Няма модел за проспериращо  развитие и растящо благосъстояние на държавата – прилагат се временни и спекулативни мерки за временно решаване на възникнали диспропорции и разписване на розови надежди за населението за запазване на социалния мир.

2. Държавата не желае да даде пример как би трябвало да се решава проблемът с балансираното икономическо развитие/производствената инфраструктура на отделните региони на страната. Подхвърлят се стратегии без финансово осигуряване, подходи като реиндустриализация на фалирали предприятия от миналото и т.н. Априори е известно, че много скъпо струва реанимирането на загубили своята продуктова структура, пазар и специалисти производствени мощности. Държавата трябва да влезе в ролята на предприемач/инвеститор като търси партньори, с които да реализира целенасочена, съвременна и високоефективна производствена инфраструктура. След като тя заработи държавата може да продаде своя дял и при това да спечели от инвестирания финансов ресурс.

3. Продължава традицията закони, които засягат икономическата сфера да се правят от юристи, без икономисти. Резултатът е налице. Трябва да спрат експериментите и упражненията с българската икономика от наши и чуждr „експерти“ и загрижени политици. Трябва да се търси и използва експертизата на българските специалисти – икономисти, учени.

4. Продължава да се прилага инструмента на субсидията за поддържане жизнения статус на общините, което не лекува, а временно измества часът на смъртта.  Като се има предвид, че след 2020 г. няма да има грантове от ЕС, то крайно време е в бюджета да намерят място субвенциите. Държавата да предоставя на общините финансов ресурс ( безлихвен, но възвръщаем) на база на:

- договори между общините и Министерството на финансите;

- финансово аргументирани проекти за развитие на икономиката, а не на база повишаване на данъците и намаляване на разходите за издръжка;

5. Приличането на чужд ресурс чрез инструментите на концесиите, като един от вариантите на публично-частно партньорство трябва да става при защита на публичния/държавния интерес и повишаване на благосъстоянието на населението. Това също така трябва да бъде дългосрочен критерий при формиране на държавния бюджет.

6. Трябва всяка специализирана парламентарна комисия да има право да внася нормативен акт на второ четене в парламентарна зала, а не само правната комисия, при което възниква диктат/върховенство на една комисия над другите. Така ще се гарантира повече компетентност и отговорност от съответната комисия.

15.11. 2016 г.

                                                    Д-р Александър Трифонов

Икономика на правото ІІ

Икономика на правото

Част ІI

„ ... монетата сама по себе си не е нищо друго освен една фриволност, една нищожност; тя добива стойност единствено по силата на закона, а не на природата, тъй като договорна промяна между извършващите сделката може изцяло да я обезсмисли и да я постави в невъзможност да обслужи която и да било от нуждите ни.”

Аристотел, „Политика“

Икономиката и правото отдавна са обект на философски анализи.  Но обект на тези анализи е една и съща територия – територията на обществено-икономическите отношения.  Естествено е да възникне  философско и прагматическо предизвикателство за върховенство в регулирането на тези отношения. Нормално е при формиране на обществата да се появи необходимост от регулиране на отношенията между индивидите и между индивидите и институциите на властта. Същевременно най-бързо се е развивала в началото философията, тъй като тя е търсела отговор на взаимотношенията в обществото преди да те да се регулират чрез закони. Независимо от подходите във философското позициониране на тези две науки в обществените отношения, могат да се дефинират следните специфически особености:

А. Общи постановки

І. Устойчивост и динамика

1. Правото е по-устойчиво във времето, тъй като обществото и индивидите по-бавно се променят и по-бавно се променя техният мироглед/схващане за устройство на системата от взаимоотношения, в която се намират в момента, респ. по-инертна е склонността им да я променят.

2. Икономиката обаче притежава повече динамика, тъй като в нея се отразяват вътрешни и международни турболенции ( войни, кризи, фалити). С въвеждането на парите като разплащателно средство ( като противовес на материалната обмяна) се появява възможност за упражняване на власт чрез парите. И естествено чрез парите може да се въздейства на динамиката на развитието на обществото, респ. отново войни за власт, за ресурси и т.н.

ІІ. Силата на закона срещу силата на зависимостта

1. При правото обществото е зависимо от законите, които определят правилата за поведение и взаимотношения в него и извън него – отношенията към институциите на държавата. Това е едната зависимост. Другата е - зависимостта на обществото от институциите, които прилагат законите, от тези които се произнасят за тълкуването и съблюдаването на законите. Правораздаването трябва да излъчва устойчивост, прогнозируемост  и независимост, което противоречи при честите смени, изменения на законите и тяхната деактивация ( ограничаване на територията на въздействие) чрез поднормативните актове – наредби, правилници, заповеди и т.н.

2. В икономиката парите са власт и зависимост: зависимост на едно физическо или юридическо лице от друго,  на една държава от друга държава. От това следва, че правото в икономиката има многопосочно, по-обхватно действие, отколкото един закон за поведение и регулиране на обществени (неикономически) взаимотношения. В икономиката битува противоречието в отношенията – власт срещу зависимост.

ІІІ. Прогнозируемост

1. Инерцията в промяна на обществените отношения – като социални феномени, класово разделение, стандарт на живот е сравнително слаба и прогнозируема. Върху нея влияе не само икономическото развитие на страната, на така също образователното/интелектуалното ниво на населението, бизнес климата и т.н. Външните влияния посочени в раздел І, също така могат да се предвиждат с достатъчна достоверност или при внезапно възникване на неочаквани събития в някоя страна, влиянието върху другите страна става в значителен времеви и при това затихващ интервал.

2. В икономиката прогнозируемостта е обект на научни изследвания и при това с различни подходи и методи. Резултатите могат да служат за изграждане на хипотези за развитието на един или друг процес с относителна достоверност. Затова в икономическата наука е въведен като базов, препоръчителен инструмент – моделът. „"Моделът" може да бъде надарен със свойствата и функциите, които обикновено се приписват на конкретната частна теория, единствено ако се отхвърли разбирането на позитивизма за него като копие на действителността. Не е погрешно терминът "модел" да се използва за обозначаване на всяка система от отношения между избрани, абстрахирани и опростени свойства, съзнателно конструирана за целите на описанието, изложението и предвиждането, и която е държана под пълен контрол“ ( От Лекции по философия на икономиката ).  Може да се направи извода, че чрез моделите могат да се формализират хипотези и да се прогнозират събития и влиянието им върху обществено-икономическите процеси.

 

Б. Състояние в Р България

І.Устойчивост и динамика

1. Правото днес в Р България е динамично, поради:

- желанието да се напасва към добрите практики в света;

- провеждане на партийни и корпоративни политики;

 - спонтанни реакция на несъвършенства, диспропорции или конфликти в обществото;

-липсва устойчивост – годишно в парламента се обсъждат около 450 нормативни актове – нови и изменения на съществуващи. Парадокс е отменяната на приети от същото политическо мнозинство закони – напр. Закона за публично-частно партньорство без състоятелни аргументи.

2. В икономиката няма приоритети и се разчита на инициативата и самоорганизирането на бизнеса и помощта от фондовете на Европейския съюз, при което:

- намаляват преките чужди инвестиции, независимо от благоприятното данъчно законодателство;

- небалансираното регионално развитие води до трайни демографски увреждания на някои региони, което се отразява отрицателно на устойчивото икономическо развитие на страната;

- променя се профила на българската икономика в направление – услуги и ишлеме, с което се обезличава нейния национален облик;

 ІІ. Силата на закона срещу силата на зависимостта

1. Силата на законодателството е относителна, за което свидетелства увеличаване броя на делата в Страстбург и десетки от тях спечелени срещу България. Запазва се липсата на доверие в съдебната система и се разчита на корупционни практики за тържествуване на правото или на заобикаляне на правото. Това е вследствие на това, че:

- винаги се оставят в законите вратички за провеждане на корпоративни, политически и пр. интереси;

- нормативните актове се изработват в ускорен процес/недостиг на време, поради което те съдържат пропуски и неясноти и след 1-2 години отново се допълват, изменят, коригират;

- общественото обсъждане се провежда повече като демагогия, отколкото да се ползва общественото/експертното мнение. Пресен пример е с Наредба за оценка на въздействието на нормативните актове, при който и след второ обществено обсъждане, бележките са повече от съдържанието на Наредбата.

2.  При законите в икономиката битува народната мъдрост, че „Законът е врата в полето, през която минават само глупците“, а при разширения вариант – само тези, които нямат  достатъчен ресурс за корумпиране на правораздавателната и финансово-контролната системи.  Основанията за това са:

- липса на виновни по много икономически мега-скандали при  фалити на банки, приватизационни сделки и т.н.

- съществуването на облагодетелствани търговски дружества като кредитополучатели, длъжници, изпълнители на обществени поръчки и т.н.

 ІІІ. Прогнозируемост

1. Прогнозируемостта при разработването на нови нормативни актове или изменения в тях е недостатъчна, поради следните причини:

- силен лобизъм и липса на всеобхватна оценка за въздействието на нормативния акт. Въведеното изискване за такава с последното изменение на Закона за нормативните актове може да остане добро пожелание, защото:

o   При 450 нормативни актове на година е непосилно да се изработват качествени оценки на въздействието;

o   Заложена е оценка само на директните разходи и ползи, а често индиректните са много по-опасни за икономическото развитие на страната – продажбата на земя на чужденци, без изискване за нейното използване. Могат да възникнат анклави на територията на Р България с последици за икономическата и националната сигурност. Как в такъв случай ще се процедира съгласно разпоредбата на чл.21 от Конституцията на Р България:“(1) Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото.“

o   Не е изяснено по кой метод ще се квантифицират/ оразмеряват ( а не словесно да се описват ) ползите от даден нормативен акт;

- няма годишни или перспективни планове за разработка на нормативни актове, а идеи за такива може да се търсят в програмите на политическите партии;

- няма в законите задължителен минимален срок за действие на съответния закон. До 1944 г. такъв е бил 15 години!

2. С икономическата политика в Р България  все още се експериментира. Основанията за това са:

- приватизацията беше проведена по най-непрозрачния и хищнически подход, за да се натрупа бързо капитал. Не се приложи варианта „management by out“,  при който собственост се придобива след успешно изпълнение на мин. 5-годишен бизнес план;

- Няма защита на местния бизнес от динамиката на международния пазар и протекционизма в определени отрасли и за определени компании от страна на правителствени структури на чужди държави и глобални корпорации.  Това скъсява хоризонта на прогнозируеми икономически условия за успешен бизнес.

Изводи:

1. Икономическата политика  става все по-зависима от чужди интереси – национални, глобални и корпоративни.

2. Република България няма общонационална харта, визия, доктрина за защита на националния интерес на бизнеса и благосъстоянието на населението.

3. Законодателната власт се използва за прокарване на политически, лобистки интереси, понякога дори в ущърб в икономическия суверенитет на страната.

4. В реализирането на икономическата политика – на макро и микро ниво не се прилага метода на моделиране, поради което тази политика върви след събитията, а резултатите остават за сметка на българските данъкоплатци.

5. Законите, които третират икономически проблеми се изработват само от юристи, поради което са или осакатени, или се използват за прокарване на корпоративни и/или корупционни интереси. Обсъждането в комисиите на Парламента и в Парламентарна зала се подчинява на политическото, а не на професионалното мнозинство.  Чл. 7 на Конституцията на Р България гласи: „Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.“
          6. Принципът за управление въведен от римския държавник и философ Марк Тулий Цицерон ( 106 - 43 г. пр. н.е )„Благоденствието на народа е върховен закон“ (Salus populi supremа lex ) е само историческа констатация, а не насока за успешна управленска политика. А защо такъв принцип отсъства в Конституцията на Р България?

Обобщение:

Необходимо да се измени подходът при провеждане на икономическата политика на държавата  а именно:

1. Законите, които засягат икономическата сфера да се изработват с преобладаващо мнозинство на икономисти.

2. Юристите, законотворци да преминават квалификация по нова дисциплина „Икономика на правото“, а тя да бъде въведена в подготовката им в университетите.

Една мисъл на Уинстън Ленард Спенсър Чърчил (1874-1965) гласи: "Вроденият порок на капитализма е неравното разпределение на благата. Вродената добродетел на социализма е равното разпределение на лишенията.“

Къде се намираме ние днес и накъде отиваме? С какви закони – за благополучието на населението или с гарантиране само на правото му да се труди неуморно? Зашото благополучието трябва да е правно и икономически гарантирано в законите на Р България и заложено в нейната Конституцията.

10.11.2016

                                                        Д-р инж. Александър Трифонов