Д-р
инж. Александьр Трифонов 1,
инж. Жечко Йорданов1
Нац.асоциация
”Зелена Сърница”, гр. Пазарджик, България1
Abstract: Consider and demonstrate opportunities to meet the
requirements underpinning EU regulations and adopted in December 2015 year, a package of measures for the
introduction of the "Circular Economy " on the one hand and, on the other hand, the
implementation of the decisions of the United Nations Conference on Climate
Change in Paris December 2015, incl. and the "4 on 1000: Soils for Food
Security and Climate" initiative was adopted.
A possible model for a sustainable circular economy in
the agricultural sector will be analyzed
taking into account sources of funding in line with current local
legislation.
Keywords: UTILISATION OF BIODEGRADABLE WASTE, CIRCULAR ECONOMY AS A REGENERATIVE AGRICULTURE
„Едновременното
подобряване на икономическото ни благосъстояние и нашата околна среда някога се
считаше за „невъзможно решение“,. „Сега се нарича кръгова икономика“. Ян Поточник, комисар по околна среда
Едно от стратегическите направления залегнали
в разработваните на ниво
Европейски съюз за следващия
програмен период до 2030 г. визии, стратегии, програми, насоки за развитие в
областите околна среда, селско стопанство, енергетика и икономика, регионални
политики, човешки ресурси и др. е вьвеждането
на интегирани практики за реализиране както на регионални крьгови
икономики основани на ресурсното оползотворяване на отпадьци, на регенеративни практики за
вьзстановяване на основни елементи на околната среда – почви, вода, вьздух ,
микро и макро флора. Тези практики са пряко насочени към смекчаване на
измененията на климата, адаптиране към
изменението на климата, управление и информация, свързани с климата.
На Световната среща по климата в Париж, декември 2015 г. бе приета и подкрепена и от България
инициативата ”4 на 1000: Почви за продоволствена сигурност и
климат“ поставяща на дневен ред въвеждането
на нисковъглеродни децентрализирани практики с цел
регенериране на основни хранителни вещества на почвите за постигането на интегрирани
резултати в т.ч. рекарбонизация на
почвите за гарантиране на почвеното им плодородие и изхранването на
населението. Същевременно усилено се работи в прилагането на т.н. BioCCS (Biomas carbon capture and storage) практики, а именно разработване на технологии, които водят до цялостно намаляване на
концентрациите на парникови газове в атмосферата чрез осигуряване на
отрицателен въглероден баланс.
Фиг.
1 BioCCS
при производство на целулоза
В националните ни документи за
съжаление липсва реалистична оценка за все по ясно прояваващите се последици от
неизпълнението на едни от
стратегическите задачи в управлението на националната ни икономика: гарантиране
на изхранването на населението, обезпечаване на общественото здраве чрез управление за основните компоненти на
околната среда –почви, вода и атмосферен въздух, гарантиране устойчивост на екосистемите
и териториите.
Доказателства за горния извод
са следните документи и факти:
1. Изводът направен в Докладът на ЕС за България Преглед
на изпълнение на политиките на ЕС в областта на околната среда ( 1):“Към днешна дата в България няма
всеобхватна програма за политика за кръгова икономика. Въпреки нарастващото
търсене на екологично чисти продукти и услуги, заинтересованите страни все още
се въздържат да инвестират в тези области“.
2. Оценките и препоръките дадени в Доклада
на Икономическата комисия на ООН за Европа: Преглед на ефективността на
околната среда на България, Трети преглед: Препоръка 8.3: „Новият пакет от мерки на ЕС за
кръгова икономика означава по-високи цели за ресурсното оползотворяване на
отпадъци. Вече е съмнително дали България е в състояние да постигне настоящите
си цели, например за рециклиране, да не говорим за по-амбициозните цели в
пакета "Кръгова икономика".
3. Бездействието на Министерството на земеделието, храните и
горите за въвеждане на справедливия европейския принцип ”замърсителят плаща” .
С приетия Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за водите, № 502-01-26, внесен от Министерски съвет на 7 април 2015 г. са направени следните изменения и допълнения:
-
в чл. 192 ал.1
(1) Икономическото регулиране се основава на следните принципи:
1. възстановяване на разходите за водните услуги,
включително на тези за околната среда и за ресурса;
2. замърсителят плаща.
-
в чл. 194, ал.1. За правото на използването на водите се
заплаща:
т.3. такса за
замърсяване:
а) за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води;
б) за отвеждане на замърсители в
подземните води;
в) от дифузни източници от селското
стопанство; тази такса не се заплаща, ако се заплаща такса по буква „а“ или
„б“.“
Посочени по горе
задължителни плащания от земеделските производители при употребата на минерални азотни торове в практиката на европейски страни са
обобщени под общото наименование ”нитратен отпечатък”, който се определя и заплаща от земеделския
производител на базата на вложен
килограм нитратен тор на декар.
Вьпреки че,
все още не са публикувани официалните данни на Националния статистически
институт по ” Отчет за отпадьци от селското ,
горското и рибното стопансво през 2017 г. " и на ”Отчетьт за отпадьци от
дейности през 2017 г.”, кодове 02 01 - 02 07, по предварителните оценки за генерираните отпадьчични ресурси подходящи за
вторично оползотворяване сочат ,
вьзможността за ресурсно оползотворяване на годишни количества в рамките
на 1 мил.тона битови отпадьци и около 9 мил.тона оползотворими отпадьци от
сектор селско и горско стопанство.
На фиг.1 са
посочени генерирани отпадъци на глава от населението по данни на Евростат от 2014
г.
За България се забелязва
особено висока стойност, тъй като се образуват средно 24,9 тона отпадъци на
глава от населението през 2014 г. — пет пъти повече в сравнение с 4,9 тона на
глава от населението в ЕС-28.
4. България е
последна в ЕС по производителност на природните си ресурсите. Страната изостава
въпреки подобрението на показателя с над 21% от 2002 до 2014 г. България
е на последно място в Европейския съюз (ЕС) по показателя
"производителност на ресурсите" с ниво от 0,30 евро/кг, сочат данни
на Евростат за ефективното използване на природните ресурси през 2014 г. Производителността на ресурсите измерва
връзката между икономическата активност (БВП) и потреблението на природни
ресурси, разкривайки колко ефективно се ползват тези ресурси.
На върха на класацията по производителност на
ресурсите през миналата година пък са Люксембург - 3,94 евро/кг, Холандия -
3,82 евро/кг и Великобритания - 3,28 евро/кг.
Фиг.2.
Производителност на ресурсите в страните от ЕС през 2014 г. Графика: Евростат
В
своето становище на Европейския икономически и социален комитет относно
„Приносът на дървообработването за въглеродния баланс“ от 27 февруари 2014
г. констатира:
2.1 Европейската
дървообработвателна промишленост генерира годишен оборот от около 122 милиарда
евро за производствена стойност от над 115 милиарда евро. По данни на Евростат
през 2012 г. с дървообработване са се занимавали повече от
3 11 000 дружества. В мебелния бизнес работят и около
1 26 000 дружества. В дървообработването в тесен смисъл работят
40 000 дървообработващи предприятия, докато в други подотрасли на
продуктите от дървообработване работят около 1 45 000
дружества.
и препоръчва:
6.2 ...“да се
вземат под внимание препоръките, направени в Good Practice Guidance on the
Sustainable Mobilisation of Wood in Europe („Добри практики относно устойчивото
мобилизиране на ползването на дървесина в Европа“) (2010 г.), и да се
доразвият, ако е необходимо.“
5.
Да се прилагат принципите, изложени в неотдавнашното съобщение на ЕК относно
„Към кръгова икономика: програма на ЕС за нулеви отпадъци“ от 2010 и разработени
мерки приз 2014 г. които са в основата на постановката: “Преминаването към кръгова икономика не само
е възможно, то е и изгодно, но няма да стане факт без подходящи политики“.
Според
зам.-министърът на икономиката Лилия Иванова частните инвестиции в икономическите
сектори в България, имащи значение за кръговата икономика, се оценяват на около
81 млн. евро. Това се оценява на 0.18% от брутния вътрешен продукт на страната
за 2017 г. и е над средното равнище в ЕС от 0.12%.
Европейският парламент в
своята „Резолюция на Европейския
парламент относно изпълнението на пакета за кръговата икономика: варианти за
решаване на въпросите, свързани с взаимодействието на законодателството в
областта на химикалите, продуктите и отпадъците (2018/2589(RSP) от 10.09.2018г.„приветства
съобщението на Комисията и работния документ на службите на Комисията от 16.01.2018 г.,
както и процеса на консултации, но очаква бързи действия с цел справяне с
проблемите, свързани с „взаимодействието“; подкрепя представената от Комисията
цялостна визия, която е в съответствие с целите на Седмата програма за действие
за околната среда (ПДОС);“
Кръговата икономика насърчава устойчивостта и конкурентоспособността
в дългосрочен план. Тя също така може да помогне за:
·
запазване на ресурсите - включително някои,
които са изчерпаеми и труднодостъпни;
·
нови бизнес възможности;
·
защита на околната среда;
·
създаване на нови технологии, респ. нови
производства;
·
разкриване на нови работни места;
За
нейното успешно реализиране и управление е подходящо да се прилага моделът на
пирамидата.
Това е най-простата, с най-малко страни пространствена структура, която
може да бъде най-универсална. Всеки връх директно контактува с останалите,
което позволява да се описват и симулират различни ситуации. От модел на еталон
по-лесно може да се моделират частни случаи. Всеки връх може да се опише като
енергиен потенциал, на който влияят положително и отрицателно различни фактори.
Трактовката на отделните елементи при казус „Кръгова икономика
в отрасъл Селско стопанство“ е:
Връх А- отразява потенциала на икономика за оползотворяне на
отпадъчен ресурс
Връх В – потенциала за генериране на продукти и отпадъци;
Връх С – потенциала от ресурси – човешки, финансови;
h – височината на пирамидата, която показва отстоянието на държавата от проблемите в отрасъла - свободата на икономическите играчи спрямо лиценционни и ограничителни режими, нормативни актове, данъци и такси.
Площта на основата S – АВС олицетворява на
количеството материален и нематериален продукт, който може да се произведе с
наличните активи, работна сила и научни постижения – свои или чужди.
Обемът на
пирамидата V – олицетворява брутния
национален продукт на съответния отрасъл, в случая на селското стопанство.
Най-устойчив е вариантът, при който върхът на пирамадата се
проектира в центъра на основата, но ако излезе от основата, пирамидата може да
падне – А1В1С1Д1.
Върху А положително въздейства
увеличаването, обновяването и модернизирането на инвестициите, отрицателно –
липса на интерес и стимули за оползотворяване на продуктите без отпадъци или на
генерираните отпадъци.
Върху връх В положително въздействие
оказва увеличаване ръста от селстопанска продукция и нейната преработка в
страната, а отрицателно – внос на такава и/или ограничаване на преработката й в
страната.
Върху връх С положително
въздействие оказват стимулиране иновационната дейност – създаване, внедряване и
реализиране на иновации, стимулиране на научните изследвания, държавна/финансова
подкрепа при преработка на отпадъци, а отрицателно – подценяване на отпадъците
като суровинен ресурс и внедряване принципите на кръговата икономика още при разработката
на нови изделия/сортове, нови култури, и производства.
Върху
връх Д положително въздействие оказват стабилни и прогнозируеми икономически
условия, стабилни политическа система и социален мир, стимулиращо икономическото развитие
законодателство, а отрицателно – корупцията във всички институции и нива,
непрозрачно съдопроизводство
За да се разработи подходящ инструмент
за математическо описание на модела на пирамидата трябва да се има пред вид
следното:
Þ Всеки връх
представлява един потенциал в икономическата система, върху която влияят
множество фактори и с разпосочен ефект;
Þ Разстоянията
между върховете отразява силата на взаимодействието между тях.
Þ Моделът трябва
да позволява анализ на динамичното състояние ( а не статичното състояние), т.е
трябва да допуска динамика в разстоянията между върховете;
Þ Контролът върху
динамиката на измененията на разстоянията трябва да позволява да се прогнозира
настъпването на критични събития, които биха извадили системата от равновесие;
Удобен за тези цели е инструментът на
метриката или т.н. метрическа геометрия. Логичното обяснение за това е, че
върховете образуват едно метрично пространство, а всеки връх би могъл да се
разглежда като подметрично пространство. Пръв въвежда понятието метрично
пространство и неговото описание френският математик Морис Фреше. Впоследствие
метриката намира развитие от Громов-Хаусдорф и отражение в теоремата на Хопф и
Ринов. Този подход може да се разглежда като частен случай на приложението на
Фенслеровата геометрия, създадена от Паул Финслер и развита от Синг, Тейлор,
Бертвалд, Картан, Вагнер, Буземан, Рунд, Минковски и съвременния американски
учен Шен.
При анализ на фиг.3 и
фиг. 4 могат да се направят следните изводи:
- при намаляване на
взаимодействието (увеличаване на отстоянието) между икономиката и структурите(
А1→В1),
генериращи отпадъци не може да се очаква реализиране на устойчива, в т.ч. и кръгова
икономика;
- при намаляване възможностите за финансиране на
наукокоемки и иновативни проекти ( отдалечаване на връх С1 от връх В1),
също така не може да се очаква успеша кръгова икономика;
- неефективна законодателна дейност,
неориентирана към проблемите на отрасъла ще се отрази отрицателно върху общоно
икономическо развитие. Показателен пример за това е отмяната на закона за
публично-частно партньорство, с което се лишиха общините от възможността да
решават проблемите с отпадъците чрез изграждане с помощта на частен капитал на
промишлени предприятия за тяхното рециклиране или повторно използване.
Три са основните
цели при ресурсното оползотворяване на отпадъците от
селскостопанската дейност за регенериране
на основни елементи на околната среда :
При първата поради масовите деграционни процеси,
изключително ниското съдържание на органичен въглерод в почвите на територията
на България ( под границата гарантираща почвеното плодородие на българските почви ), карбонизацията на
почвите, липсата на основни хранителни вещества ( например фосфор )
е необходимо внасянето на
стандартизиран продукт от
оползотворими селскостопански отпадъци с
качеството на растежен стимулатор т.е.
продукт поддържащ почвената структура,
внасящ хранителни елементи, но и широка гама растежни стимулатори.
По втората цел задачата е
при оползотворяване на
биоразградимите отпадъци да се гарантира
използване на такива практики и такава система на контрол на процесите, които да обеспечат на 100 % санитаризирането
на крайните продукти.
За постигане на
трета цел – устойчивост, която според нас е чрез използване на налични
ресурси, производство на продукти с висока конкурентноспособност и висока
принадена стойност, която през данъците
ще гарантира и публичната полза и най-важното възстановяване на използваните
ресурси в т.ч. и основни елементи на околната среда почви и вода за последващо
използване.
Необходима е следната
последователност от действия :
1.
Оценка на последствията от засушаванията, ерозията и
деструкцията, очерталите се тенденции на загуби в съдържанието на органичен
въглерод, хумус и силно нарушена почвена микробиология, проявяващите се устойчиви тенденции на загуба на почвеното
плодородие както в основни зърнопроизводителни райони на територията на
България, така и в полупланинските и планински територии заети с постоянни
пасища и земеделски земи с висока природна стойност.
2.
Разработка и въвеждане на интегрирани мерки и практики
за:
-
намаляване и предотвратяване на атмосферните замърсявания от осъществяване на
земеделски и др. дейности на разглежданите територии от една страна и създаване
на условия за устойчиво управление на основни компоненти на околната среда –
почви, води и атмосферен въздух за гарантиране на почвеното плодородие,
стабилна влагозапасяемост, съхранение и подържане на почвената микрофлора;
- въвеждане на децентрализирани системи за
икономическо целесъобразно производство на енергия и стабилно натрупване и
съхранение на органичен въглерод в почвите
за намаляване от една страна количеството генериран въглероден окис,
метан и азотен оксид в атмосферата и от
друга създаване на възможност за бързо възстановяване на нарушени почви от
увеличаващите се горски пожари чрез възстановяване на основни хранителни
вещества и горния слой на почвите и предотвратяване на замърсяването на
подпочвените води, регенериране на почвената микрофлора и почвеното плодородие
;
3. Въвеждане на общински
нисковъглеродни системи за отопление с мултиплициращ икономически ефект – от
една страна намаляване на до 70 % разходите за системата по управление на
отпадъците и от друга елиминиране разходите за фосилни горива: природен газ,
нефтени деривати, дърва, пелети и др.
4.
Въвеждане на високоефективни селищни екосистеми за извличане и задържане
на СО2 за устойчива превенция предотвратяване на природни бедствия в
следствие на климатичните промени.
5. Въвеждане на BECCS практики, определените като едни от социално най-приемливи и
препоръчани от изследванията на ООН, ЕС, Световната банка, Световната
организация за изхранване на населението
- ФАО практики за смекчаване на глобалните последствия от климатичните
промени.
6. Гори и горско стопанство.
Оценка на основни екоуслуги гарантирани от горите и създаване на обективни
и оценими механизми за тяхното обезщетяване
при инфраструктурни проекти нарушаващи горските площи и използване на основни екоресурси – почви и
води.
7. Въвеждане на ефективни практики за
възстановяване на горите с оползотворяване на отпадъци генерирани при тяхното
стопанисване.
8. Въвеждане на обоснована система за устойчиво
развитие на региона и смекчаване на
последствията от климатичните промени чрез нисковъглеродни практики като: преустановяване
на опожаряване на стърнищата и предотвратяване на мащабни горски пожари и
атмосферно замърсяване, създаване на икономически обосновани стимули за
оползотворяване на отпадъчна биомасата за регенериране и подобряване на качествата на основни
елементи на околната среда имащи отношение към един от основните сектори за
региона – селско стопанство в т.ч.
почвите, подпочвени води, гарантиране на почвено плодородие за въвеждане на високоефективни производства в селскостопанската практика, животновъдство и
преработвателна промишленост.
9. Охарактеризиране на обекти
за управление със стандартизирани методrки и стандартизирани
инструменти;
10. Планиране и реализиране на проекти за осъществяване на мерки и практики за интегриране на политиките за околната
среда и политиките по изменение на климата, при оценката им чрез метода
„разходи-ползи“м
11. Реализаране на
проекти на кръговата икономика при използване на продуктите и отпадъците от
селскостопанското производство чрез доказуеми социално приемливи Публично
Частни Партнъорства чрез създавене на консорциуми с частни предприемачи при
спазване на законите за защита на общинската собственот и Закона за местната администрация
и местното самоуправление.
12. Чрез консорциуми с
частни инвеститори да се реализират интегрирани проекти за екологично селско
стопанство и нулев отпадък. По този начин да се компенсира отказа на
Правителството в Споразумението за транспонирането н арегламент 1303/2013 да ги
използва при усвояване на средства от Европейските фондове за програмния период
2014-2020 „Към момента не се предвижда
прилагане на подхода на интегрирани териториални инвестиции по смисъла на Регламент
1303/2013. Предвижда се целенасочена подкрепа за развитие на Северозападен
район (вж. 3.1.6).“ ( стр.146 от Споразумението). А чл. 36 Интегрирани териториални
инвестиции на Глава ІІІ
Териториално развитие , на Регламент 1303/2013 г. гласи: “1. Когато дадена стратегия за градско развитие или друга стратегия
за териториално развитие или териториален пакт, посочен в член 12, параграф
1 от Регламента за ЕСФ, изисква интегриран подход, включващ инвестиции от
ЕСФ, ЕФРР или Кохезионния фонд по повече от една приоритетна ос на една или
няколко оперативни програми, действия могат да се проведат като интегрирана
териториална инвестиция („ИТИ“).“
Използвана
литература
1. Доклад на
Европейската комисия: Преглед на изпълнение на политиките на ЕС в областта на
околната среда: основни аспекти – България, февруари 2017 г.;
2. United Nations Economic Commission for Europe, Environmental
Performance Reviews Bulgaria, Third Review, New York and Geneva, 2017;
3. България е последна в ЕС по производителност
на ресурсите, Развитие на
производителността на ресурсите в ЕС от 2002 г. до 2014 г. Евростат;
4. Питане на народни представители до: г-н Румен
Порожанов - Министър на
земеделието, храните и горите от 25.07.2018 г. Относно: Неизпълнението на изискванията на чл. 192 и чл. 194 от Закона за водите въведени с
изменението на Закона за водите – Указ
№ 146 от 28 юли 2015 г. на Президента на
Република България, публикуван в ДВ бр.
58 от 31.08.2015 г. ;
5. Сравнение на
резултатите в областта на иновациите, Сравнителен анализ на европейските
иновации, регионалния сравнителен анализ на иновациите и Инобарометър за 2016
г., Брюксел, 14 юли 2016 г.;
6. Програма и мерки от
Програма за развитие на селските райони на Република България 2014 – 2020,
Министерство на земеделието и храните;
7. Трети национален план
за действие по изменение на климата за периода 2013–2020 г. Министерство на
околната среда и водите, май 2012 г.;
8. Протокол № 23 от
заседанието на Министерски съвет от
11.06.2014 г. – Решение за участие в заседанието на Съвета на министрите
по околна среда на Европейския съюз, което ще се проведе на 12 юни 2014 г. в
Люксембург.;
9. Наредба за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на
биоразградими отпадъци, приета с ПМС № 20 от 25.01.2017 г., Обн. ДВ. бр.11 от
31 Януари 2017 г.;
10. Наръчник за ефективни решения за пречистване и
оползотворяване на отпадъчните води във фамилния двор, вилни сгради, мотели и др., София,
октомври 2008 г., Програма ТГС България – Гърция;
11. Становище на
Европейския икономически и социален комитет относно „Приносът на
дървообработването за въглеродния баланс“, 2015
12. Пътят към кръгова икономика,
2014, Европейска комисия
https://ec.europa.eu/environment/efe/themes/road-circular-economy_bg
13. Трифонов А. „Моделът на пирамидата – инструмент
за моделиране устойчивостта на икономически системи“, 06.01.2012г., сп.
Сигурност” бр.9/2012
14. Трифонов А. „Законът за концесиите – Директива 2014/23 - Европейска
комисия,(Опит за манпулация на обществото от името на Европейската комисия)“,
29.06.2017г. https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=2425529716471170697#editor/target=post;postID=8643885402175664689;onPublishedMenu=overviewstats;onClosedMenu=overviewstats;postNum=27;src=postname
Докладът
е изнесе на Научната конференция “ИКОНОМИЧЕСКО
РАЗВИТИЕ И ПОЛИТИКИ: РЕАЛНОСТ И ПЕРСПЕКТИВИ“ София,
29-30 ноември 2018 г.
