За почтеността в намеренията
27 Декември 2021
Историята е мъдра и не забравя, а истината колкото и да се тъпче, тя един път изплува. Нека следваме Марк Твен „Винаги казвай истината, така няма да ти се налага да помниш това, което си казал.“, за да не се наложи някой ден да се отговаря за нейното премълчаване.
- Вижда ли се бъдещето на България в светлината на новото коалиционно Правителство на промяната?
Преговорите между партиите по отделни аспекти на бъдещото управление може да се разглеждат като една обмяна на мнения и предложения. Явно всичко ще се решава в експертните съвети, но колко те ще бъдат експертни и как ще се разпределя отговорността за взетите решения? Дали в приложенията към коалиционното споразумение ще има конкретни цели и показатели, които да трасират пътя на България към уважаваща себе си страна, с благоденстващо население, суверенитет и просперираща икономика, а не само отчитане прищявките на партиите за задоволяване на обещанията пред техните партийни членове и заиграване с изтънелите очаквания на обществото за по-добър живот в най-широкия обхват на това понятие. Конкретно:
Има ли и какъв национален доход на глава от населението е заложило правителството да се достигне до 2024, респ.2026 г., 2030 г.?
Брутен вътрешен продукт на глава от населението в щ.долари за 2020 г.
В момента сме под 50% спрямо средния за ЕС и след Словакия, Румъния, Гърция и 7 пъти по-ниско спрямо Люксембург. С какво ще се измерва растежа на България? С БВП на глава от населението или с увеличен дял на хай-тек продукция в износа, което ще означава, че:
Ще се спре износа на национални суровини и те ще се преработват максимално в страната от български или с контролен дял на българско участие предприятия;
Ще се стимулира износа на високотехнологични продукти, респ. държавата ще защитава интелектуалната собственост, заложена в тях;
Правителството в лицето на двете министерства – на икономиката и индустрията и на растежа и иновациите, ще стимулира създаването на високотехнологични предприятия и в рамките на междуправителстве-ните спогодби ще подпомага реализацията на тяхната продукция.
- Ще има ли средна класа в България или страната ще следва неолибералния модел за създаване на огромни маси от хора, които ще мислят само за оцеляването и няма да имат време да мислят за партии, благоденствие и социален разтеж и няма да пречат на големите корпорации да изсмукват техния труд и здраве?
При съотношение над 8 пъти не може да има социален мир, ще се говори непрекъснато за енергийна бедност, социални помощи и т.н. Бедността ражда бедност и болести. Бедността ще товари безплатното здравеопазване, поради лоши условия на живот, в т.ч. и нездравословна храна.
България и Румъния са страните в ЕС с най-голям дял от населението, изложен на бедност и материални лишения. Това сочат последните данни на Евростат, според които двете страни са сред четирите в ЕС с повече от една четвърт от населението изложено на риск от бедност: Румъния (35,8 %), България (33,6 %), Гърция (27,5 %) и Испания (27%).
Един от всеки пет души в ЕС е застрашен от бедност. През 2020 г. 96,5 млн. души в ЕС са били изложени на риск от бедност, което представлява 21,9% от населението. Тази тенденция ще следва и България?!
- Възможно ли е вече спирането на демографския срив и ограничаването на последствията от демографската катастрофа? Как, с какви средства и в какви срокове е възможна промяна?
За периода 2019-2020 г. демографската ситуация в България е продължила да се влошава. Населението в страната е продължило да намалява и застарява. Нивата на раждаемост остават ниски, тези на общата смъртност – високи. Намалява и трудоспособното население на фона на задълбочаващ се дисбаланс в териториалното разпределение на населението.
Друга тревожна тенденция, посочена в отчета, е, че трудоспособното население продължава да намалява.
Населението в трудоспособна възраст към края на 2020 г. е малко над 4,1 млн. души, или 59,8% от населението на страната. През 2020 г. броят на трудоспособното население намалява със 17 хил. души, или с 0,4%, спрямо 2019 г.
Към края на 2020 г. над трудоспособна възраст са 1,7 млн. души или 24,8%.
Тревожна е и тенденцията във възпроизводството на трудоспособното население. То се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към края на 2020 г. това съотношение е 67. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.
Как ще върнете младите хора около 1,5-1,7 в България, след като няма промишленост, която да ги приеме?!
Демографските дисбаланси се превръщат в проблем на макро-фискалната стабилност и устойчивостта на всички социални системи.
В отчета за 2020 г. относно изпълнението на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) няма нито един проект за помощ от страна на държавата за създаване на производствени мощности. Отчетени са инициативи за опит за съхраняване на българската нация чрез съпътстващи и индиректни мерки. Но прогнозите не спират демографския срив.
И питам – как със застаряващо население и спадаща грамотност -10% при българите, около 22% при населението, изповядващо исляма и около 70% при ромите ще се реализира:
Кръгова и нисковъглеродна икономика;
Дигитализация на обществено-икономическия живот и въвеждане на „смарт“(„умни“) технологии;
Ускорено създаване и внедряване на иновации.
Закриването на Държавната консолидационна компания и създаване на Министерство на икономиката и индустрията крие риск за:
По-лесното приватизиране на предприятия от военно-промишления комплекс, респеспективно навлизането в тях на представители на промишлени гиганти в тази област, с които България ще трябва да се съобразява и да изпълнява чужди политики. В този смисъл ли трябва да се разглежда становището на бъдещия министър-председател Кирил Петков: „Реформата в управлението на държавните фирми също получи подкрепа от всички като остана дискусионен въпросът дали непременно трябва някакъв дял в тях веднага да се приватизира или първо да „започнат да работят както трябва“, по думите на Кирил Петков. Самият той посочи от опита си, че е въпрос не толкова на това кой е собственик, а дали се справя добре като такъв!
Не ли това знак за началото за прилагане на плана на глобалиста Шваб за приватизирането на самите държави, водещо към тяхното закриване?!
Няколко аспекта:
Лишаване от възможността за междуфирменото заемно финансово подпомагане при влошаване състоянието на дружествата в държавния холдинг, тъй като чрез едно бъдещо министерство това ще се третира като държавна помощ, респективно да се търси дерогация от ЕС. А такава може да бъде отказана, т.е да се пристъпи към ликвидация или продажбата на нов собственик;
Приватизация на другите предприятия с държавно участие, с което ще се увеличи икономическата зависимост, респ. риск за националната сигурност, поради невъзможност да се провежда национална политика по отношение на държавната собственост. В света се увеличава делът на държавната собственост. Според “Fortune Global 500“ делът на държавните предприятия е нараснал от 9% през 2005 г. до 23% през 2014г. А според проучването на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие „Ownership and Governance of State-Owned Enterprises A Compendium of National Practices, OECD (2018)“ държавните предприятия представляват една пета от най-големите предприятия, за разлика от преди 10 години, когато само едно или две предприятия бяха в това семейство. Държавните предприятия (ДП) представляват 20% от инвестициите, 5% от заетостта и до 40% от вътрешното производство в страните по света. Те предоставят критични услуги в ключови икономически сектори, включително комунални услуги, финанси и природни ресурси. Въпреки обширната приватизация, правителствата продължават да притежават и управляват национални търговски предприятия в ключови индустрии. Държавните индустрии в страните с високи доходи, в големите нововъзникващи пазарни икономики и в много страни с ниски и средни доходи са устояли и се разрастват. Много държавни предприятия сега се нареждат сред най-големите компании, инвеститори и играчи на капиталовия пазар в света.
Само 147 компании контролират 40% от световния бизнес. На тях ли ще бъде продадена българската икономика?!
Къде е науката днес и ще има ли участие в бъдещето управление?!
Не се ли залага противоречие между икономика и растеж – разделение между две министерства?! Възможно ли е „Растеж без икономика“ и „Каква е икономика без растеж“? Кое от двете министерства ще има по-голяма значимост, защото и при двете ще се изисква:
Качествен и квалифициран трудов ресурс;
Нови технологии не се създават с иновации, а след сътрудничество с науката, защото са необходими фундаментални познания за потенциални пробиви във физиката, химията. Или ще се разчита на вносни технологии и ноу-хау, от което ще се увеличава зависимостта на икономиката и растежа от чужди интереси. Няма нито една дума, че икономиката ще се стреми да използва максимално националния научен потенциал, за което бяха създадени Центрове за върхови постижения, обновено част от оборудването за научни експерименти, но заплащането остава на ниво хигиенисти. Защо няма приложение към споразумението за взаимодействието с науката? Означава ли, че тя не е приоритет на новото Правителство и на политическите партии, участващи в него? Важни въпроси...
Също така - ще се въведе ли публично-частното партньорство (но не в проявлението само на „концесия“, а във вида и на SPV-смесено публично частно дружество със специална цел) за провеждане на целенасочена инвестиционна политика в науката, производството, в която Държавата да играе ролята на предприемач (временен инвеститор), което да се съчетае с:
Контрол на чуждите инвестиции в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19.03.2019 г. за създаване на рамка за скрининг на преките чужди инвестиции в съюза;
Реализиране на национална регионална стратегия за създаване на производствени мощности, с което да се намали регионалния дисбаланс в икономическо, демографско, образователно и т.н. отношение като държавата да участва като предприемач-временен инвеститор и партньор на местни и чужди инвеститори. Да се спре по този начин обезлюдяването на населени места (в момента са около 1315);
- Това ли са „тежките“ въпроси на деня, г-н Трифонов?
Има и още:
Заложено ли е да се смени профила на участието на МСП (малки и средни предприятия) в БВП на България, тъй като 40% се формира от сектор „Търговия, 21% от сектор „Преработваща промишленост“ и само 10% от сектор „Селско стопанство“? Ще продължава ли изхранването на населението да става с вносни селскостопански продукти (повече от 80%) и България все повече да се превръща в страна на услугите, при които принадената стойност е най-ниска, респ. най-малки възможности за икономически растеж?!
Ще се търси ли оптимизация и баланс на собственостите – държавна, частна, общинска, кооперативна и колективната, за да се осигури устойчиво развитие на държавите, респ. намаляване влиянието на различни кризи-финансови, икономически, епидемиологични и други.?! Как гражданското общество ще присъства в управлението на държавата, с което да изпълни Обществения договор, на база който, обществото предава управлението на министерския съвет?
Засега въпросите са повече от отговорите. Без тях растат съмненията за почтеността в намеренията и поднасяната информация. Но „не всичко позволено е почтено“(Non omne licitum honestum) гласи една латинска пословица, а в Коринтяни 10:23 е записано: „Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.“ Историята е мъдра и не забравя, а истината колкото и да се тъпче, тя един път изплува. Нека следваме Марк Твен „Винаги казвай истината, така няма да ти се налага да помниш това, което си казал.“, за да не се наложи някой ден да се отговаря за нейното премълчаване.
Тема България
БРОЙ 11-12/2021 Aвтор: Списание Сигурност
https://www.brodbg.com/news-3-1108-Za_pochtenostta_v_namereniyata_.html
