Концесии и КРИБ

НЕОБУЗДАНИ МИСЛИ

по повод дискусията“ Прозрачност и ефективност на концесиите в България“ организирана от КРИБ и сп. Икономика“ 11.10. 2016 г.

Впечатляващото присъствие на членове на КРИБ и такова от страна на министри и ограничената по време дискусия може да се оцени като самооценка на правителството за успешна работа по разработката на нов закон за концесиите, като изрично се упомена, че се отменя действащия закон за публично-частно партньорство. Във връзка с горното и загатната дискусия се пораждат следните въпроси:

         1. Правната комисия в 2 заседания  (на 28.09. и на 12.10. ) заседания вече обсъжда текста на новия закон за концесиите  на „второ“ четене        ( по-нататък в текста НЗК). 

Въпрос: 1. Защо както и при „първо“ четене не е приложена справка за всички направени становища, мнения и предложения от общественото обсъждане, а само това на Американската търговска камара и на Националното сдружение на общините. Становището на Съюза на икономистите в България не е  приложено, независимо от потвърждението на дирекция „Икономическа политика“ при МС?

2. Защо стенограмите се публикуват 2 седмици след заседанието.

Мисли:

1. Навярно има страх от общественото мнение и да не се попречи на депутатите да изпълнят в срок приемането на НЗК на второ четене в комисията?

2. Навярно има цензура или указания, кои становища да се допуснат до обсъждане в комисията/комисиите и парламента?

Факти:

1. На 28.09. са присъствали всички членове на комисията, като само 2-ма от тях ( от общо 20 члена) са обявили професия икономисти, а всички ( с изключение на 2-ма без обявена професия) юристи.  Гласуват обаче само 11, навярно другите само са се регистрирали, за да получат съответното възнаграждение и са напуснали заседанието по един толкова важен за българскат аикономика закон. Концесиите имат пряко, дългосрочно и силно въздействие върху икономическото състояние на държавата и общините. Какъв е опитът/компетенцията на членовете на правната комисиия по отношение на концесиите/публично-частното партньорство и каква отговорност носят ако внесат в парламенгтарна зала некачествен закон. Колко струва на данъкоплатците времето за дискусия в зала на некачествени закони?

2. При предишното правителство на ГЕРБ, закона за публично-частно партньорство се обсъждаше заедно от 2 комисии – правната и тази по бюджет и финансии. Беше публикувана и стенограмата за обсъждане на всеки член със съответните предложения, обсъждание и прието решение. Защо не се прилага подобна практика ? Не показва ли този факт, че няма прозрачност между комисиите, а между комисия и общество – още повече?

2. Чрез концесиите ще се увеличат инвестициите в България

Мисли:

         1. По принцип това заключение е правилно. Но какво е попречило досега да се използва ЗК и ЗПЧП в това направление. Защо нито едно от двете правителства на ГЕРБ не направиха дори един опит да реализират проект по ЗПЧП, не спазиха изпълнението на собствения си закон, а сега го отменят, без приемливи аргументи. Дали причината е в това, че е твърде прозрачен съгласно становището на Сметната палата и Министерството на финансите?

         2. Значими проекти в областта на инфраструктура, наистина няма, но в областта на подземните богатства – 510. Положителни примери за прилагането на Закона за публично-частно партньорство има в Русе, Варна, В Търново, Пазарджик и т.н. Защо не се анализират и да се използват при обсъждането на новия законопроект за концесиите.

         3. Как ще се обясни изхарчените около 6 мил.лева по ОП“Административен капацитет“ в програмния период 2007 – 2013 за изучаване на чужд опит и разработване на пилотни проекти, но които не бяха допуснати за реализация – напр. проекти в Димово за битови отпадъци, в Дупница за строителни отпадъци.

Въпрос: Как ще се контролира и ограничи предоставената възможност по НЗК, концесионерът да получи допълнителни приходи ( в случай че не постига планираната печалба) от продажба на обекти на концесията? Няма ли това да доведе до намаляване на инвестициите, респ. намаляване публичнат асобственост – скрита приватизация?

Факти:

1. Продажбата на обекти на концесията съществува като „възнаграждение на успех“ ( success fee ) при концесиите за строителство – напр. изграждане на индустриални зони, спортни комплекси с хотелска и магазинна част и т.н. При тях концесинерът ще разпродава част от построеното от него, за да подобри платежния си баланс. Но при концесиите за услуги и концесиите за ползване концесионерът ще може да разпродава публична собственост, при това без да съгласува с никого.

2. Съгласно НЗК се разрешава концесионерът да прехвърля вземания  от публичния партньор или от обществото на трети лица. Това също така е често срещана практика, тъй като концесионерът е предприемач и му трябва финансовия ресурс днес, за да го инвестира в нови проекти. Но при концесиите, когато концедент е държава/министерство или община следва, че тези публични институции могат да станат длъжници на неизвестни финансови или корпоративни структури, в т.ч. и с съмнителна репутация. Това е опасност за икономическта, респ.националната сигурност. Къде е тук прозрачността и как се гарантира тя?

        

3. Срокът на концесията вече има състезателен характер – заявление от г-н Томислав Дончев – вицепремиер.

Мисли:

1.По принцип това винаги е било така, но как ще се тълкува в закона поставения казус от г-н Красен Станчев, а именно: Съкращаване на срока е приложим към концесиите за строителство, а удължаване на срока е приложим при концесиите за услуги, за да се предложи дори по-ниска цена за населението в сравнение с действащата в момента.

         2. Срокът на концесията е резултативна величина от финансово-икономическия анализ.  Предвиденото в закона определяне на база на прогнозни дании е възможно. При процедурата за избор на концесионер този срок може да бъде намален с 2,3 или 5 месеца от кандидатите, но все пак да остане достатъчно дълъг, за да може концесионерът да получи по-голяма печалба.  Пример за това е концесията за добив на злато в Крумовгра.  От доклада, качен на интернет-страницата на „Дънди-прешъс“ – Канада се вижда, че инвестицията от около 160 мил. долара ще се изплати за 2-3 години, а концесията е предоставена за 30 години. Нека приемем, че печалбата на концесионера ще бъде в рамките на 7 години, след изплащане на инвестициите, защо печалбата от следващите 20 години, трябва да отива в джоба на концесионера?

Въпрос: Как господа депутати и членове на правната комисия ще регулирате в рамките на закона срокът на концесията, за да не се облагодетелстват  концесионерите за сметка на жизнения стандарт на българското население?

Факти:

1. При много от действащите концесии има често удължаване на срока на концесията, дори има и такава със срок от 41 г. - D – 000016/стр. 64 от Националния концесионен регистър. Следва, че при тръжната процедура може да се спекулира от страна на концесионера със срока на концесията ( дори да се възползва от инструмента на корупцията ) и след това да продължава срока в негова полза и на контролиращите го чиновници, в ущърб на обществото.

2. От горното може да се направи изводът, че срокът на концесията има относителен състезателен характер и за омагьосване на обществото. Още повече, че ако се приложи открита процедура ще спечели единственият явил се кандидат. Каква прозрачност и конкуренция  - по-скоро затъмнение и корупция.

         4. Същото като в т. 2 се отнася за нормата на възвръщаемост на инвестициите, тъй като тя е обвързана със срока на концесията.

Мисли:

         1. Възвръщаемостта на инвестициите ( Return of Investment) е финансов показател за степента на възвращаемост на дадена инвестиция, т.е. способността ѝ да генерира печалба. Изчислява се като отношение между две величини: печалба/инвестиции, нетна печалба/инвестиции и др. подобни отношения. А вътрешната норма на възвращаемост  - IRR е важен показател за оценка на финансовата ефективност на инвестиционните проекти и представлява онзи дисконтов %, който удовлетворява изискването, сумата на дисконтирания чист паричен поток за икономическия живот на актива минус стойността на инвестицията да е = 0.

2. На база на прогнозни данни би могло да се установи тази норма на възвращаемост, но защо тя се появява като елемент на тръжната прпоцедура. За да се гарантира минимална печалба на бъдещия концесионер ли от страна на държавата? (Така например при концесията на летище София е обявена 26%  IRR. ). Или за ориентиране на кандидат-концесионерите как да манипуларат инвестиционното си предложение. А какво по-лесно от това те да минимизират приходите и да надуват разходите.

Въпроси:

1.Как ще се контролират реалните приходи и разходи и тяхната целесъобразност и коректност, защото приходите са за сметка на обществото и бюджета, особено за несамофинансиращите се концесии?

2. Защо е отпаднало вписването на Нормата на възвръщаемост в концесионния договор, както съществуваше досега и в закона за концесиите, и в закона за публично-частно партньорство?

Факти:

1. При изчисляване на нормата на възвръщаемост отново се появява дилемата прогнозни – реални данни. Същевременно на база прогнозни данни се изчислява от наети консултанти или чиновници в съответното министерство/община. И в двата случая те са зависими от възложителя и се прозира сянката на корупцията в полза на бъдещ концесионер.

2. Финансово-икономическия анализ/модел на база на който се изчислява прогнозната норма на възвръщаемост вече не е приложение към концесионния договор, както е в действащите ЗК и ЗПЧП. Явно не се търси прозрачност, а се предоставя възможност на концесионера в бъдеще да изменя параметрите на договора в свой интерес.

5. Концесиите не кореспондират с изискванията на Регламент 1303/2013 относно оптимално усвояване на средствата от фондовете на ЕС.

Мисли:

         1. В този регламент се въвежда изискването, когато след реализацията на проекта с инвестиционен характер ( напр. в областтите - регионално развитие, околна среда, наука и образование за интелигентенрастеж ) ще има приходи, трябва да се привлече частен капитал, което да поеме част от разходите за инвестицията.  В този регламент е записано:

(59) Публично-частните партньорства („ПЧП“) могат да бъдат ефективен инструмент за изпълнението на операции, които гарантират постигането на целите на публичната политика чрез обединяване на различни форми на публични и частни ресурси. За да се улесни използването на европейските структурни и инвестиционни фондове в подкрепа на операции, структурирани като ПЧП, настоящият регламент следва да отчита определени специфични за ПЧП характеристики, като адаптира някои от общоприложимите разпоредби на европейските структурни и инвестиционни фондове.

Член 63

Бенефициери по операции на ПЧП

1. По отношение на операция на ПЧП и чрез дерогация от член 2, точка 10 бенефициер може да бъде:

б) частноправна организация на държава-членка („частен партньор“), която е избрана или ще бъде избрана за изпълнението на операцията.

Член 64

Подкрепа за операции на ПЧП

1. При операция на ПЧП, където бенефициерът е публичноправна организация, разходите за операция на ПЧП, които са направени и платени от частния партньор, могат чрез дерогация от член 65, параграф 2 да се смятат за направени и платени от бенефициер и да се включат в искане за плащане до Комисията, при условие че са спазени следните условия:

а) бенефициерът е сключил споразумение за ПЧП с частен партньор;

Член 121

Модулация на ставките на съфинансиране

Ставката на съфинансиране от фондовете за дадена приоритетна ос може да бъде модулирана, така че да се отчете:

3) степента на мобилизиране на частно финансиране;

По НЗК Възложителят трябва да дефинира параметрите на концесията, а при съфинансиране на проекти по оперативните програми това не е възможно:

         - понеже не е разработен съответният проект, т.е не се знае размера на инвестицията, размера на приходната част, тъй като не се знае каква технология ще бъде приложена и т.н.

         - Ако все пак това се направи по някакви прогнозни, ориентировъчни данни, едва ли ще се намери инвеститор, който да се ангажира да съфифансира такъв проект, като частен партньор, докато не се убеди във възможността да си върне инвестицията с печалба. А при проекти в областта на твърдите отпадъци, дори има определени минимална ставка за частно съфинансиране в размер на 20%, респ. за водния сектор 25%.- Приложение V на регламент 1303.

Въпрос:  По коя процедура ще  се избира частен партньор, след като се отменя ЗПЧП?

По този закон се допускаше именно частният партньор да може да разработи документацията по тръжната процедура, респ. да даде решение на проблема от обществен интерес. По НЗК това не е възможно, защото не е възможно изготвяне на задание, поради липса на конкретни данни.

Факти:

         1. Този подход е приложен от ЕК и Съвета на Европа по отношение на:

- Европеййския фонд за стратегически инвестиии ( план “Юнкер“ ), където се финансират при облекчени условия проекти на частни предприемачи, които са от национално значение;

- Хоризонт 2020 при изпраждане на високотехнологични предприятия;

Именно създаването на смесено дружество между частния и публичния партньор дава по-голяма устойчивост на проекта, комплексното осигуряване на проекта от страна публичната власт като бюрокрация, човешки ресурс, логистика и т.н. Освен това чрез този подход се гарантира актуалност и значимост на съответния проект за националната икономика и Лисабонската стратегия.

Изводи:

1. Пролича от прибързаната дискусия и коментариите, че Правителството иска да наложи един законопроект, без съобразяване с общественото мнение, замаяно от своята „безпогрешност“ и „компетенция“.

2. Създава се възможност за облагодетелстване на концесионери за сметка на държавния/общинския бюджет, като е създадена благоприятна почва за корупция и мнима конкуренция.

3. Честата смяна на такива закони като ЗК и ЗПЧП ( без прозрачна аргументация), в това число и отмяната му ( последният от 3 години стои дори в превод на английски език на страницата на Министерството на финансите), които имат пряко отношение към икономическото развитие на страната, пораждат чувството за нестабилност и непрогнозируемост на нормативната уредба на страната. А това поражда съмнения за предварително запланирани концесии за определени концесионери и за сметка на държавния бюджет. Например  досега няма информация как ще се изразходват предвидените в бюджета на МРРБ ( т.4.1 от Бюджета на министерството)  873,2 мил. лв. за „Управление на държавната собственост чрез концесиониране и публично-частно партньорство“. Може би именно за този ресурс се разработва и НЗК?

НЗК строи повече разграничителни линии, отколкото да търси партньорство между публичната власт и частния партньор.  Запазва се духа на „балканското надхитряване“ и създава условия да вирее корупция. А има ли корупция няма прозрачност.

17.10.2016 г.                                Д-р инж. Александър Трифонов

Становище по преработен вариант на Наредбата за оценка на въздействието на нормативни актове от 7.10.2016 г.

Наредбата за оценка на въздействието  на нормативни актове – опит за измъкване от капана на закона

Становище по преработен вариант на Наредбата за оценка на въздействието  на нормативни актове от 7.10.2016 г.

Положителен момент в прилагането на Закона за нормативните актове е публикуването на наредбата за оценка на въздействие след нейното обществено обсъждане и опит за нейното усъвършенстване на база на някои бележки. В същото време се установява опит за ограничаване сферата на въздействие на нормативните актове, ограничена публичност и избора на фокус-групите за оценка на въздействието.

1. „Чл.1 Тази наредба определя обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието на нормативните актове от компетентността на Министерския съвет, съгласно изискванията на Закона за нормативните актове.“

1.1 Констатации:

В чл. 1 е прието предложението на БСК за добавяне от „компетентността на Министерския съвет“. В същото време обаче трябва да се има предвид и Министерския съвет е събирателно понятие/колективен орган, чийто членове са отделните министри. Следва, че съответните министри също така могат да изработват нормативни актове – чл. 1 на Закона за нормативните актове (ЗНА) -  Този закон цели да усъвършенствува подготовката, издаването и прилагането на нормативните актове.“ Този текст също така не ограничава и правото на депутати да разработват нормативни документи и по този начин политически партии провеждат своите политики.

Предложение:

1. Вследстиве на горното, чл. 1 трябва да остане в първоначалния си вид, а именно -  Чл. 1. (1) Тази наредба определя обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието на проектите на нормативни актове в съотвествие с чл. 2  и чл. 8 на ЗНА.

2. Навсякъде в текста на наредбата да отпадне израза „закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет“ напр. чл. 5, 10 и т.н.

Аргументи:

Чл.2 на ЗНА гласи:  „Нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията, или от закон“. Трябва да се прави разлика между автори на нормативни актове и ролята на Министерския съвет за организиране на тяхната оценка, разглеждане, представяне на обществено обсъждане, внасяне в Парламента и последващо приемане.

1.2  Констатации:

Обхватът на нормативните актове би трябвало да се прецизира в този член в съответствие с чл. 6 на ЗНА:

-  Чл. 6. Министерският съвет издава постановления:

1) когато приема правилници, наредби или инструкции;

2) когато урежда съобразно законите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност.

- Чл. 7. (1) Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност.

(2) Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.

(3) Инструкцията е нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури.

         Възниква обаче казусът – как да се третира въвеждането на една инструкция чрез заповед на съответния министъ – като възможност да се заобиколи тази наредба. Разбира се това трябва да се отнася само до заповеди, които регламентират обществени отношения и/или въвеждат икономически зависимости/икономическо влияние върху стопански и граждански субекти.

         Предложение:

         Да се добави нова алинея (2), а същесктвуващата ал. 2 стане ал.3 със следния текст: (2) „Обект на тази наредба са нормативни актове в съответствие със ЗНА, а така също и актове в т.ч. заповеди на министри и упълномощени за това по силата на закон или Конституцията на Р България, изпълнението на които може да окаже директно или индиректно влияние върху икономическите взаимоотношения между стопански и граждански субекти в страната“

          Аргументи:

         Пример е проекта за Наредбата за разделно сьбиране и третиране на биоотпадъци, респ. в Глава девета „ Изисквания към съоръженията и инсталациите за третиранена биоотпадъци” , а именно:

Чл. 30. Министърът на околната среда и водите утвърждава със заповед инструкции:

1. за определяне на национални технически изисквания към съоръженията за оползотворяване на биоотпадъците, които не попадат в обхвата на приложение № 4 към Закона за опазване на околната среда;

2. за прилагане на нормативните изисквания, свързани с управлението на биоотпадъците;

3. за изискванията към управлението на система за осигуряване качеството на крайните продукти и управление на съоръженията за оползотворяване;

      При този подход е възможно да се облагодетелстват конкретни стопански структури, т.е да се прокарват корпоративни интереси и да витае сянката на корупцията.

1.3 Констатации

Чл.8 на ЗНА гласи: „Всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.“ Не става ясно защо тази наредба изключва тези нормативни актове. Те също така могат да имат влияние върху икономическото развитие на страната още повече, че решенията на Общинските съвети се санкционират от Областните управители, които са представители на държавната власт – назначават се от Министър-председателя.

Предложение:

Да се остане предложението в т.1.1

Аргументи:

Това е необходимо, защото често в общинските наредби се засягат икономическите интереси на населението и стопански субекти – напр. размер на местни данъци като: такси смет, за наем, право на строеж и т.н. Прилагането на наредбата би неутрализирала случаи на конфликти между общинската и областната власт по отношение на решения, породени от корпоративни или политически интереси.

2.  Чл. 4. (1) Оценката на въздействието се извършва въз основа на експертен анализ и се базира на данни.

(2) Процесът по извършване на оценка на въздействието включва провеждане на консултации със заинтересованите страни за предвидените в тази наредба случаи.

Констатации:

Не е ясно какво е съдържанието на понятието „експертен анализ“, респ. изисквания към брой, квалификация и компетентност на експертите. Това се поражда от факти, че вредите/ползите от един нормативен акт могат да имат директно и индиректно въздействие, респ. да имат влияние върху дейността на други сектори/министерства, извън неговия автор/съставител/разработчик. Как в такъв случай ще се извърши  качествен експертен анализ?

Предложение:

Да се въведен нова алинея 2, а съществуващата 2 стане 3, а именно:

(2) При експертния анализ във връзка с оценката на въздействие, авторът/съставителят, разработчикът на нормативния акт подбира експерти с компетенции във възможните и предполагаемите области на въздействие на нормативния акт и/или възлага на външи експерти/организации дейността по оценка на въздействието.“

Аргументи:

1. Това ще облекчи и съкрати времето при последващо обществено обсъждане на оценката на въздействието.

2. Пример – утайката от една водопречиствателна станция за отпадни води може да се използва за производство на биогаз ( сектор „Енергетика“) или карбонизиране( сектор „Земеделие“ ). Инструкцията за охарактеризиране на утайки, на биомаса и т.н. трябва да има оценка на въздействие, направено от широк кръг специалисти, а не само от такива от Министерството на околната среда и водите, които нямат и не е задължително да имат тази широка компетентност. Такива примери могат да се приведат в областта на регионалното развитие, науката, енергетиката.

3.  Чл. 5. Централните органи на изпълнителната власт извършват:

1. предварителна оценка на въздействието на проектите на нормативните актове, чиито съставители са те, по реда на глава втора;

2. последваща оценка на въздействието за проверка на резултатите от прилагането на закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет, чието изпълнение е в тяхната компетентност, по реда на глава трета.

Констатации:

Законът за нормативните актове не третира само актове на централните органи и изпълнителната власт. Автори на нормативни актове могат да бъдат и депутати, политически партии, общини. Следва, че на техните проекти няма да бъде извършвана оценка на въздействието. По този начин наредбата ограничава действието на закона.

Предложение:

1. Да се въведе нова алинея 1на чл.5:

т.1„ Авторите на нормативен акт съгласуват с централните органи и изпълнителната власт, кой техен представител ще извърши оценка на въздействието в зависимост от сектора и компетенцията.

т.2 Изложеното в т.1 не изключва авторите на нормативния акт да възложат такава оценка паралелно на неправителствени компетентни организации, в т.ч.“

2. Алинея 2 на чл. 5: „Централните органи на изпълнителната власт извършват:

1. предварителна оценка на въздействието на проектите на нормативните актове, чиито съставители са те, по реда на глава втора;

2. последваща оценка на въздействието за проверка на резултатите от прилагането на закони, кодекси и подзаконови нормативни актове, чието изпълнение е в тяхната компетентност, по реда на глава трета.

4. Чл. 6. Държавните органи и бюджетните организации по смисъла на Закона за публичните финанси, до които са отправени искания от органи, които организират извършването на оценка на въздействието, за предоставяне на сведения или за съдействие във връзка с извършването на оценка на въздействието, са длъжни да предоставят сведенията или да му окажат съдействие при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

Констатации:

         Достъп до сведения във връзка с оценка на въздействието се гарантира само за държавните органи, респ. на граждански организации, общество и експерти може да бъде отказана такава. Това ще направи общественото обсъждане неефективно, още повече, че срокът за обсъждане е ограничен на 30 календарни дни.

        Предложение:

         1. Към чл. 6 да се добави нова алинея 2: „Държавните органи и бюджетните организации, до които са отправени искания от организации и експерти, които са регистрирали своето желание да изразят становище по нормативния акт на страницата на МС за обществени консултации, за предоставяне на сведения или за съдействие във връзка с извършването на оценка на въздействието, са длъжни да предоставят сведенията или да му окажат съдействие при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.“

         2. Към чл. 6 да се добави нова алинея 3: Отговорът от държавните органи и бюджетните организации трябва да предоставят или откажат предоставянето на сведенията/информацията в рамките на 15 (петнадесет) календарни дни, за да може информацията да бъде обработена и оформена в становище по нормативния акт. При необоснован отказ от информация обсъждането на нормативния акт трябва да бъде спряно до изясняване на казуса.

         Аргументи:

         1. Практика е досега, че не всички становища и мнения от общественото обсъждане на  нормативниактове, качени на страницата на МС „Обществени консултации“ не се обработват, а някои от тях се скриват – има селекция на мненията. Пресен случай – становището на СИБ по проектозакона за концесиите, за което има потвърждение от координиращата дирекция „Икономическа политика“, но това становище не беше разпределено на парламентарни комисии за обсъждане на „първо четене“.

         2. Без необходими данни и информация, достъпна до обществото ( а не подбрани в интерес на авторите на нормативния акт) общественото обсъждане губи своята  коригираща възможност. А съставителят/авторът на нормативния акт попада в клопката на „конфликт на интереси“ – съвместителство на авторство и оценка.

5. Чл. 22. (1) Цялостната оценка на въздействието се състои от доклад и резюме. Резюмето е отделен документ и се изготвя съгласно приложение № 2. (2) Докладът на цялостната оценка на въздействието съдържа най-малко:

5. количествено и качествено измерение на всички значителни икономически и/или социални и/или екологични въздействия за следващите най-малко три години, водещи до разходите, включително директните за заинтересованите страни, отделни икономически/социални сектори и/или групи предприятия за една година в лева и/или други мерни единици, позволяващи съпоставяне за всеки вариант по т. 4;

6. количествено и качествено измерение на всички значителни икономически и/или социални и/или екологични въздействия за следващите най-малко три години, водещи до ползите, включително директните за заинтересованите страни, отделни икономически/ социални сектори и/или групи предприятия за една година в лева и/или други мерни единици, позволяващи съпоставяне за всеки от вариантите по т. 4;

Констатции:

Един нормативен акт има не само директни, но също така и индиректни разходи и ползи.

Предложевие:

        След директни, да се добави и индиректните... при разходите и ползите.

Същата добавка да се направи в чл. 22, ал.2 т.т. 4 и 5.

         Аргументи:

         1.„Кръговата“ икономика има влияние върху екологията/климата, върху бизнеса, респ. и върху селското стопанство. Оценката на въздействието на Наребата за опозлозтворяване на биоразградимите отпадъци трябва да включва ефекта/ползите не само от тяхното намаляване като разлагаща се биологична материя, а възможностите да се използват като суровина/ресурс за изработка на търговски продукти за бита и екстериора/ (напр. с участието на отпадъчна пластмаса), като енергиен ресурс и т.н. Т.е тя има влияние не само върху политиката на една община в областта на околната среда, но също така в енергийната и икономическата й политика.

         2. Така по-добре ще се изпълни и указанието в чл. 22, а именно: Чл. 22. (1) Цялостната оценка на въздействието се състои от доклад и резюме. (2) Докладът на цялостната оценка на въздействието съдържа най-малко:

4. изброяване и описание на възможни варианти за постигане на заложените цели, както и описание на варианта “Без намеса“;

5. количествено и качествено измерение на всички значителни икономически и/или социални и/или екологични въздействия за следващите най-малко три години, водещи до разходите, включително директните за заинтересованите страни, отделни икономически/социални сектори и/или групи предприятия за една година в лева и/или други мерни единици, позволяващи съпоставяне за всеки вариант по т. 4;

6. количествено и качествено измерение на всички значителни икономически и/или социални и/или екологични въздействия за следващите най-малко три години, водещи до ползите, включително директните за заинтересованите страни, отделни икономически/ социални сектори и/или групи предприятия за една година в лева и/или други мерни единици, позволяващи съпоставяне за всеки от вариантите по т. 4;

6. Чл. 34. Органът, в чиято компетентност е изпълнението на нормативния акт, извършва последваща оценка на въздействието:

1. на новите закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет в срок до 5 години от влизането им в сила;

            Констатации:

Изразът до 5 години може да се тълкува  и като „ на всеки 5 години“. Такива срокове са твърде дълги за  динамиката на икономическото развитие.

Предложение:

Срокът от 5 години да се замени с 3 годишен срок.

Аргументи:

3-годишният срок съвпада с мандата на едно правителство, което обикновено в първата година от мандата си, прокарва нормативни актове, които произтичат от платформата, с която тя е получила доверието да състави кабинет. Този срок ще принуди нормотворците да се замислят дали един нормативен акт няма да има негативно влияние върху обществено-икономическото развитие на страната и да изгубят доверието на електората. Т.е по време на своето управление правителството ще има възможност и задължение да направи и оценка на въздействието на разработените и приетите от него нормативни актове.

7.  Приложение № 1 към чл. 16. Формуляр за ЧАСТИЧНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО и Приложение № 2 към чл. 22, ал. 1 Резюме на цялостна предварителна оценка на въздействието

Предложения:

1. В т.3 на формуляра за частична оценка да се включи :

3.1 Влияние върху държавние бюджет и степен на влияние – силно/слабо;

3.2 Влияние върху общинските бюджети и степен на влияние – силно/слабо;

2. В т.13 да се добави“ „ или от други международни документи/ангажименти“.

3. В окончателната оценка:

3.1 При „Какво е разпределението на годишните разходи според размера на предприятията?  да се добавят и голечи предприятия  в т.ч. и с чуждестранно участие.

3.2 В раздела „Ключови рискове“ да се добавя и следните въпроси:

         - Има ли влияние нормативният акт върху държавния или общинския бюджет;

         - Има ли нормативният акт влияние върху икономическата сигурност на страната;

         4. В  раздела „Описание и обхват на основните ползи“ да се включат и „ползите“, а не само разходите.

5.  В  Приложение № 3 към чл. 26. КОНСУЛТАЦИОНЕН ДОКУМЕНТ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ КОНСУЛТАЦИИ, 1. ОСНОВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОБЩЕСТВЕНАТА КОНСУЛТАЦИЯ, в т. 1.4. Съответствие със Стандартите за провеждане на обществени консултации, да се добави“ и основните принципи на публичност, без дискриманиця и цензура на мнения и предложения“. Аргументи:           1. Пример за ангажиране на държавния и общинските бюджети в проектозакона за концесиите по отношение на несамофинансиращите се концесии.           2. Ще се гарантира спазването и публичност на:            - чл. 31 от Наредбата, а именно:“ (1) Администрацията на Министерския съвет съгласува извършените частични и цялостни оценки на въздействието по реда на чл. 30б и 30в от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация;              - Чл. 42. След извършването на последваща оценка на въздействието се осигурява нейната публичност по подходящ начин, като задължително се публикува на интернет страницата на съответния орган и на Портала за обществени консултации в срок до 30 дни от изготвянето й. За публикуването на Портала за обществени консултации, извършената последваща оценка на въздействието се изпраща в администрацията на Министерския съвет.            8. В заключителните разпоредби да се вклчи и параграф 3 „ Препоръчва на общинските съвети да разработят  общински наредби за разработването и съгласуването на нормативни актове от тяхната компетеност“ 17.10.2016 г.                                                         Д-р инж. Александър Трифонов