Проектът на
закон за отмяна на Закона за публично-частно партньорство –
израз на
некомпетентност, корпоративни интереси и
антиевропейска политика
Измина една година от
влизането в сила на Закона за публично-частно партньорство и се прояви нетърпимостта
на българина към наличието на порядък, норми, принципи и закони. През периода
2007-20014 се оплаквахме, че няма закон за публично-частно партньорство, сега бързаме
да го премахнем. Кои са възможните причини:
1. Некомпетентност
Професионално допустими
ли са подобни мотивите, с които е обоснован Проектзакона за отмяна като:
„сложен ред за планиране“, „..практически
ще затрудни провеждането на процедурите“, „…е в значителна степен по-комплексно
и сложно начинание“, „в определени случаи дейността на институциите се блокира“,
„създава проблеми за реализиране на инфраструктурни проекти“, „затрудненията,
които законът създава за развитието на важни проекти…“ и др. без да се дадат
конкретни примери.
Само практиката от
конкретни реализирани проекти може да открои, кое е това, което затруднява
прилагането на ЗПЧП:
-
Кои са тези случаи и проекти, които не
могат да се реализират чрез действащия закон за ПЧП?
-
Кои участници са се затруднили при
прилагането на закона и защо?
-
Кое в действащия закон е различно от
закони/нормативни актове в другите стани от ЕС и извън ЕС и го прави неприложим
до такава степен, че не подлежи на корекция, а на пълна отмяна?
В периода 2006-2013 бяха
похарчени по линия на програма Phare
и ОП“Административен капацитет“ на ЕС поне 5-6 милиона лева за изучаване на
чужд опит. В резултат се оказаха похарчени напразно пари на европейския
данъкоплатец. Следва ли това да бъде още едно потвърждение за констатациите на
Европейската комисия по Конвергентната програма за 2012-2015 г., че
заслужено заемаме 53-то място в света по грамотност, като далеч пред нас
стоят държави като Киргизстан, Тринидад и Тобаго, Туркменистан, Тонга и др.
Според Центъра за демографска политика
от 2013 г. неграмотните български граждани вече са между 50-60%. Да не би част
от тези българи да са попаднали в административната система на различни нива,
за да сътворят тези Мотиви към проектозакона за отмяна на действиящия ЗПЧП.
Кой,
освен българската държавна администрация е трябвало да изпълни своите
ангажименти в съответствие с чл. чл. 15, 16,
17, 24, 25 и 26 на действащия ПЧП. Не
следва ли, преди да се отмени законът, да се потърси отговорст от държавната
администрация, които дават пример, как да не се изпълняват влезли в сила закони в България?
2. Корпоративни интереси
Това личи от предложенте
изменения в Закона за концесиите (в Преходните и заключителните разпоредби), а
именно в чл. 18, относно това, кой може да бъде концесионер, а именно, „Когато
това е определено като условие в решението за откриване на процедура за
предоставяне на концесия, концесионният договор се сключва с новоучредено
дружество, в което собственик на капитала са участникът, определен за
концесионер, и:
1. Държавата, съответно общината,
съответно публично-правната организация и/или
2. Посоченото в решението еднолично
търговско дружество, в което дяловете или акциите са собственост на държавата,
съответно общината, съответно публично-правна организация и/или
3. Държавно, съответно общинско
предприятие;“
В проектозакона се предлага изменение и съкращение на
чл. 43, ал. 2 на Закона за държавната собственост. Новата редакция гласи“Държавата се разпорежда с имоти – частна държавна собственост, на база
на оценка на имотите...... чрез възмездно или безвъзмездно учредяване на вещни
права, както и чрез апортиране на имоти
и вещи в капитала на търговски дружества.“ Практически се разрешава предоставянето в частни ръце на държавна
собственост.. Отпада също и досегашният
текст“...... имоти
и вещи, в които
държавата е едноличен собственик на капитала.“
Ясно личи желанието
определен, но неизвестен за обществото засега концесионер/и да яхне капитала (активи
– материални и нематериални, финансови ресурси) на държавни и общински
предприятия и да се разпорежда с него в продължение на 35 години. Това ще бъде
поредното източване или временна приватизация на държавен и общински ресурс.
Чрез Мотивите се
прокарва лъжливо внушение, че „поетите от публичните субекти ангажименти представляват
държавен, съответно общински дълг“. Съгласно действиящия ЗПЧП няма задължително поемане на ангажименти от
страна на публичните партньори към частния партньор. Необходимостта и
целесъобразността от такива ангажименти се доказва чрез финансово-икономическия
анализ и се отразяват във финансово-икономическия модел – задължителна част от
договора, което осигурява прозрачност във
финансовите отношения.
Може би, определен корпоративен
интерес не удовлетворява състава на чл. 9 и чл. 8 на ЗПЗП, а именно че:
Чл.9(1). Публичният партньор участва в ПЧП чрез
финансова подкрепа на частния партньор, която е под формата на:
-
плащания към частния партньор;
- предоставяне на права върху имоти;
- предоставяне на права за извършване на
допълнителна стопанска дейност;
В сегашния закон плащанията
са прозрачни и трябва да се докаже техният размер и целесъобразност. Предоставянето
само на права защитава публичната собственост от злоупотреба и скрита приватизация.
Допълнителните дейности от страна на частния партньор изискват предприемаческа
находчивост, допълнителни инвестиции и труд от негова страна в името на
обществения интерес.
Колко по-лесно е, да се
използва концесионната процедура, според която:
-
дори и един кандидат да е участвал в
нея, той може да спечили, за разлика от състезателната процедура при ЗПЧП, при
която се изисква участието на мин. 3 участника;
Не е трудно да се предположи,
че ще спечели този концесионер, който има за партньор държавно или общинско
предприятие - привлекателен мотив за прокарване на корупционни практики и
вземане на решение при избор на частен партньор.
3. Антиевропейска политика
Недепостумо е отстояването на правото на
продължаваща некомпетност и дългосрочен отказ за изпълнението на европейските
изисквания, В мотивите е посочено, че „критерият при избор „икономически най-изгодна
оферта“.ще затрудни провеждането на процедурите, тъй като определянето на
частен партньор (чрез ЗОП) е в значителна степен по-комплексно и сложно
начинание“. Тези мотиви за отмяна на закона за ПЧП официално отхвърлят
принципите на съзтезателното начало, свободната и лоялна конкуренция заложени
в Директиви 2004/17ЕС и 2004/18/ЕС.
Целта
на всичко това е бързо, непрозрачно и в ущърб на обществото заграбване на
държавни и общински активи.
В преамбюла на Мотивите
се споменава важността на Регламент 1303/2013 на ЕК. Същият този регламент в
своя преамбюл и в чл. 62, 63, 64 и 121
изисква използването на ПЧП:
-
за да се оптимизира използването на финансовия ресурс от Структурните и
Кохезионния фондове;
-
за да се даде възможност за дългосрочно и устойчиво присъствие на частния
капитал в обществено-икономическия живот на страната/устойчивост на частния
бизнес чрез подкрепата от Структурните и Кохезионния фондове;
България беше
последната страна от страните на ЕС, която прие Закон за публично-частно
партньорство, а с неговата отмяна България няма да се съобразява с изискванията
на този Европейски регламент. Няма да бъде осигурено включването на
допълнителни финансови инструменти, които са посочени в % като задължителни,
при изпълнението на различни оперативни програми за периода 2014-2020. Местният
бизнес отново е лишен от възможност за устойчив растеж.
Привличането на
чуждестранни инвеститори отново остава на заден план. В съответствие с
Регламент 1083/2006, заменен от регламент 1303/2013 в Ръководството на анализ
на инвестиционни проекти по разходи и ползи, в Приложение Ж се изисква оценка
на ПЧП проекти, оценка на ползите за обществото от привлечения частен капитал. Като
няма ПЧП-проекти, няма да се прави оценка.
Както досега, така и в
бъдеще, няма да се спазват Методическите указания на МФ за ПЧП (първо
и второ издание), за изработването на които са използвани европейски средства.
Като
няма действащ закон, няма да се спазват и документите на ЕС, на Национална програма на Република
България за реформи. в изпълнение на стратегията „Европа 2020" г в областта на ПЧП, на „Методическите
указания за подготовка и изпълнение на инвестиционни проекти“ на дирекция “Управление
на средствата от ЕС“ от 09.08.2007 г.
Не
се дава отговор в Мотивите за отмяна на ЗПЧП какво ще се случи със заявените
проекти за реализиране чрез ПЧП в Общинските планове и Областните стратегии,
разработени на база на Методическите указания на МРРБ за периода 2014-2020,
разработени съобразно стратегическите документи на ЕС и Република България.
Изграждането
и поддържането на спортни обекти ще се ограничи силно, поради ограничените
възможности на държавния бюджет, изключването на спортната инфраструктура от
съфинансирането по ОП “Региони в растеж“ и следствие на изключването на
инструмента на ПЧП.
Няма да се използват
възможностите на Програмата на ЕС за научно-приложни изследвания “Хоризонт
2020“, в която също са включени за съфинасиране проекти за разработване и
реализиране чрез ПЧП.
С отмяната на сега
действащия закон за ПЧП се създават проблеми за функционирането на Закона на
концесиите., в който има много препратки към него. Ще бъде спънат за дълъг
период процеса на привличане на частен капитал за решаване на проблеми от обществен
интерес. Докога България ще се влачи на опашката на страните, прилагащи съвременни инструменти за
икономически растеж. Българското общество не е длъжно да преглъща и
компенсира некомпетентността на
държавната администрация.
22.02.2014
Александър
Трифонов СМС
http://www.bgvestnik.eu/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%B7/
Няма коментари:
Публикуване на коментар