вторник

Планът за възстановяване и устойчивост на Република България – проповед за наивници

Планът за възстановяване и устойчивост на Република България – проповед за наивници „Блажени са вярващите“ „Не можеш истински да различиш вярното от грешното, докато не умреш. Всъщност, когато си умрял, пак няма да можеш – тогава грешното няма да е различимо“ (Джордж Макдоналд (английски романист, поет и свещеник) Как обаче да се повярва в реализирането на този план в духа на Божествените псалми, след като няма и една дума защо България е на последно място по всички класации в Европа и света – бедност, образованост, иновативност, стандарт на живот и т.н. От констатации и без изясняване на причините и виновниците за това състояние няма полза, защото инерцията може да продължи, въпреки розовите обещания. Този план е поредната словесна еквилибристика на бюрокрацията за упояване на населението и е доказателство за интелектуалната немощ на правителството. Аргумент първи: Няма критерии за устойчивост на икономиката и как с този план (четири стълба) ще се постигнат тези критерии: - как ще подобри жизнения стандарт на населението; - как ще се отрази на социално-икономическото развитие на България с хоризонт 2027 – 2050 г. За целта през 2019 г. беше извършен такъв анализ; - как ще се отрази на демографската криза и обезлюдяването и т.н. Без критерии е бягство от отговорност или липса на компетентност за устойчиво развитие. Няма оценка на въздействие, а само заявления.Този план прилича на есе на тема как да се похарчи един финансов ресурс; Аргумент втори Няма стиковка с другите „стратегически“ документи като „Национална програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030“, „ Актуализирани Национални научни програми, одобрени с Решения № 577 и № 658 на Министерския съвет от 2018 г., „Актуализирана национална концепция за пространствено развитие 2013-2025 г.“, „Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030“, „Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030 г., „Споразумението за партньорство 2021-2027“. Кой от тези документи ще има приоритет за изпълнение или те ще служат само като оправдание, че правителството е дало съответните напътствия и не носи отговорност ако липсва ресурс (финансов, човешки, ноу-хау) за тяхното изпълнение. Аргумент трети Нито едно правителство досега не се нае да начертае индустриалния профил на България, съобразен с: - природните ресурси и дадености; - човешкия и интелектуалния ресурс; - секторите, които да дават най-добри шансове за участие в международния пазар с готова продукция; - кои сектори от икономиката: • ще бъдат в основата на икономическата независимост, икономическата сигурност; • ще бъдат гордост за населението на България; Явно правителството ще продължава да прилага провалилия се либерален модел, при който хаосът, а не държавата определя структурата на икономиката и приоритетите за икономическо развитие. Явно какъв ще бъде и резултатът. Аргумент четвърти Какво е ново в целите в Споразумението за партньорство за периода 2021-2027 спрямо същото за 2014-2020? Практически се повтарят констатациите и ако се приложат целите, залегнали във Националната програма за развитие на България 2030 изоставането на държавата от средното ниво за Европа е гарантирано: - естественият приръст на населението расте отрицателно от 5,2 на 5,7%; - неграмотността също - 47% от 15-годишните са функционално неграмотни, 46.5% са с постижения под критичния праг в областта на науката, а 44.4% са с недостатъчно ниво на умения по математика като изоставането спрямо ЕС е повече от двойно във всички области на изследването PISA 2018. Как ще се подобри това състояние при: • непрекъснато закриване на училища. Учениците у нас са намалели с над 260 000 във всички випуски, а заради демографската криза през последните 17 години закритите училища са 1084, пише "Монитор". През учебната 2000/2001 година образователните институции са били 3497, докато през 2017/2018 г. те вече са 2413. Това означава, че близо една трета от училищата са затворили завинаги врати. Разкрити са обаче 140 частни. Следва ли, че богатството ще бъде водещо и определящо за по-висока компетентност и не води ли това до още по-високо противопоставяне в обществото?; • Какво ниво на образование може да се постигне при смесени паралелки, поради недостатъчен брой ученици? Каква дигитализация може да се постигне с такова ниво на грамотността? - Разликата между доходите на най-бедните и най-богатите от домакинствата остава все още висока - 8,1пъти, докато средно за Европа, този показател е 5,2. Разликата в жизнения стандарт между регионите в България достига 10 пъти; Бедността ражда бедност, и правителството не желае да влезе в ролята на предприемач(а не на инвеститор) и да покани партньори за изграждане на производствени мощности за увеличаване на заетостта, но и за намаляване на дебалансираното развитие на регионите. Затова обаче трябва има дългосрочни приоритети съобразно общоконсенсусен икономически профил на държавата. Защото само наличието на прилични доходи ще задържи населението по родните места. Пътища, социални, културни спортни обекти са допълнителни, а не основни условия. В това направление не се споменава нищо в предложения план. Няма и в новата ОП“Региони в растеж“ и дори за финансово подпомагане ще могат да разчитат само 40 (или 50) общини с население над 15 000 жители, а останалите 200 общини? Дебалансираното развитие между регионите ще се задълбочава. Нормализирането на ситуацията в образованието и регионалното развитие изисква дълъг период време и целенасочени интегрирани инвестиции. Аргумент пети - как ще се подобри структурата на бизнеса по отношение на заетите в тях лица? Структурата се запазва като съотношение в години, а за 2019 г. ситуацията е следната:

Отраслите, които могат да внедряват иновации, да генерират по-голяма принадена стойност, да реализират „зелена“ и „кръгова“ икономика ( селско стопанство, добивна и преработваща промишленост) съставляват само 12,22% от общия брой предприятия. Предприятията, които могат да създават иновации, да обновяват производствените мощности(брой на заети над 50) са само 1,3%, докато в Европа този процент е 38-40%. Малките и микропредприятията съставляват 98,7%, а те трудно устояват на икономически, финансови и пазарни кризи. Следва, че структурата на бизнеса не осигурява устойчиво развитие на държавата. - как ще се покрие с този план недостигът от 20,8 % работна сила? Защо няма нищо по отношение на „сребърната“ икономика имайки предвид, че броят на пенсионерите е сравним с броя за заетите – малко над 2 млн. души. Аргумент шести - Как с този план ще се постигне финансиране на научните изследвания от 1,5% от БВП (при 3% в ЕС), като същевременно кой носи отговорност, че в последните 10 години финансирането беше 0,6-0,7%. Този накара много млади учени да намерят реализация в чужди компании. С бюрокрация (новата Държавна агенция за наука и иновации) не се създават учени и иновации. С отмяната на закона за ПЧП правителството лиши науката от по-активно взаимодействие с бизнеса, защото с концесии това е невъзможно. Как да се повярва, че ще се откриват нови Центрове за научни изследвания в провинцията, след като тази година беше преустановена процедурата за изграждане на Регионални иновационни центрове и се прекърши надеждата за регионално взаимодействие на бизнеса с науката. Как ще нарастване на дела на високотехнологичния износ от общия износ (%, нормализиран индекс) от 0.27 на 0.45, след като правителството си признава в проекта за Споразумение за партньорство 2021-2027, че данните от 2018 г. за иновационната активност на предприятията показват: - спад от 15% в сравнение с 2011 г. на МСП със собствена иновация; - спад с 16% на МСП с технологични(продуктови и/или процесни) иновации; - спад от 5,6% на МСП с нетехнологични(маркетингови и организационни)иновации; - спад от 81% при продажба на нови за пазара и нови за фирмата продукти като дял от оборота; С отмяната на закона за ПЧП правителството лиши науката от по-активно взаимодействие с бизнеса(сега отново се обещава за въвеждане на моделите спин-офф, спин-аут), защото с концесии това е невъзможно. Отрицателните тенденции и вредните икономиката закони не се обръщат със заявления, обещания и бюрокрация. Иновационната политика изисква постоянна, последователна и национално-отговорна подкрепа, а не да се разчита само на външна помощ. Заключение: Това са само част от аргументите към Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, които показват, че правителството демагогски се опитва да прехвърли на обществото отговорността за неговото конкретизиране на базата на заложените стълбове. Искрено съжалявам г-н Дончев за поетия ангажимент да разработи и представи този план и за опита му да внуши на обществото розово бъдеще за България. То би трябвало да дойде след като се усвои възможното финансиране от над 12 млрд. лева безвъзмездна помощ и до 9 милиарда лева заемен ресурс по Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС. Как обаче да се повярва, след като вече 10 години правителството ни води към дъното и не обръщаше никакво внимание и оставаше глухо към постоянните критики, предложения, препоръки от експерти, специалисти и организации. Как обаче да се спази крайният срок за ползване на парите - 2026 година с изискване две трети от ресурса да е договорен в първите две години при изложените по-горе проблеми, след е като е разрушена икономическата база на държавата. От 2 години г-н Дончев получи прозрение, че трябва нов икономически модел, но досега нищо. На счупен модел каквото и да надграждащ ще бъде неефективно и непродуктивно. Липсваха при представянето на плана бойкуугодни песнопения и възгласи „Осанна“ и сигурно се очаква да ги получи от обществото. Не може с този план правителството да получи индулгенция за лошото управление и лошото състояние на държавата. Затова се иска доверие и вяра, които това правителство няма. След мъглата пак мъгла. 3.11.2020 г. Д-р инж. Александър Трифонов http://epicenter.bg/article/Inzh-Trifonov--Planat-za-vazstanovyavane-i-ustoychivost-na-Republika-Balgariya---propoved-za-naivnitsi-/231267/11/0

Как се управлява България

Как се управлява България

„Държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата, кредитната и инвестиционната политика.“

Чл.20 от Конституцията на Р България

На своето заседание на 26 август т.г. Правителството реши в проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. да не бъдат включвани нови инвестиционни проекти, финансирани с държавни заеми и/или с издаване на държавни гаранции. Основанието за това решение е, че няма постъпили от ресорните министерства нови проектни предложения.

Те трябва да са по реда на Наредбата за условията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти, финансирани с държавни заеми, и проектите, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция, и за реда за тяхното разглеждане, приета с ПМС № 337 от 2015 г.. Някои по-важни постановки в тази Наредба:

Чл. 2. Министрите ежегодно представят в Министерството на финансите предложенията си за инвестиционните проекти по чл. 1 в срока, определен от Министерския съвет в бюджетната процедура за съответната година по чл. 67, ал. 1 от Закона за публичните финанси.

Чл. 3. Министерският съвет разглежда исканията за финансиране на проекти с държавни заеми, които отговарят на следните условия:

1. проектът да съдейства за развитието на публичния сектор и икономиката на страната;

2. искането да е придружено от пълно описание на проекта - наименование; цели; технико-икономическа обосновка, включваща и финансов и икономически анализи и изведени показатели за финансова и за икономическа ефективност; очаквани срокове за реализация; социално-икономически анализ на очакваните резултати от осъществяването му; анализ на въздействието върху околната среда;

3. да е приложен анализ за приложимостта на режима по държавните помощи, който включва най-малко оценка по чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за публичните финанси;

4. да е приложено описание на финансовите параметри на проекта - всички източници на финансиране и размер на съответния финансов ресурс, размер на искания заем, срокове и начини за усвояване на заема, предварителни лихвени условия и погасителна схема, оценка за размера на разходите за консултантски и административно-управленски услуги, други съпътстващи разходи по проекта, източници за погасяване на заема;

5. да е представен анализ и оценка за влиянието на външното/вътрешното финансиране и разходите по обслужването на заема върху бюджета на съответното министерство, като бъдат отчетени всички инвестиционни проекти, които се изпълняват или предстои да бъдат изпълнявани в системата на министерството вносител;

6. да е представен анализ и оценка на рисковете и мерките за тяхното ограничаване при реализацията на проекта;

Чл. 4 Министрите внасят предложенията си за инвестиционни проекти в Министерството на финансите с придружително писмо, съдържащо информация за:

1. значимостта на проекта за икономиката на страната;

2. причините, поради които по проекта не е възможно ползването на финансиране / съфинансиране от фондовете и програмите на Европейския съюз, други инвестиционните механизми или партньорство с частния сектор;

3. анализ и оценка на действащите заемни споразумения, администрирани по бюджета на съответното министерство и възможностите за поемане и обслужване на нов дълг;

4. анализ и оценка на влиянието на новото заемно финансиране върху общото ниво на разходите за съответния сектор;

5. степен на готовност за реализацията на проекта;

Основания за мрачните прогнози за бъдещото на България:

1. Тази политика се повтаря вече втора година, тъй като на заседанието си на 12.06.2019 г. Правителството приема същото решение и на същото основание.

2. Това решение нарушава чл. 20 от Конституцията, но нито тогава, нито днес, нито една партия и/или медия не обръща внимание върху последиците от него върху икономическото развитие на България.

3. Същевременно в Методическите указания на МРРБ от м. Март т.г. за разработване и прилагане на планове за интегрирано развитие на община (ПИРО) за периода 2021-2027 г. е заложено:

„Мерките ( за изпълнение на ПИРО) следва да бъдат приложими, постижими и реалистични, с конкретни измерими резултати и с реални източници на финансиране. Това означава, че включените в програмата за реализация мерки не трябва да бъдат „пожелателни“ или „потенциални“ (в случай че бъде осигурено финансиране в неопределен бъдещ момент), а да представляват реално планирани дейности и поети ангажименти от страна на общината или партньорите.“

Следва, че МРРБ е заложило принципа „Спасението на давещите се е дело на самите давещи се“ и то когато близо 2/3 от общините разчитат на субсидии и трансфери от държавата. А обещаните субсидии са редуцирани с 41,83 % през третото тримчесечие на 2019 г. „През 2018 г. разходите на местно ниво в България възлизат на 7,2 млрд. лв. Близо 5 млрд. лв. от тях не са общински средства – това са близо 4 млрд. лв. трансфери от правителството и около 1 млрд. лв. европейски средства. Останалите 2,3 млрд. лв. са собствените приходи на общините, от които едва около 1 млрд. лв. са данъчните приходи. На практика, от 7 лева похарчени на местно ниво едва 1 лев е собствен данъчен приход на общината.

Всичко останало са трансфери от държавата, европейски субсидии и неданъчни приходи. Тази разбивка ясно показва огромния структурен проблем пред общинските бюджети в България – общините нямат адекватен собствен ресурс и са изцяло зависими от трансфери (от централното правителство) и помощи (от европейския данъкоплатец). Проблемът е законодателно заложен – липсата на свободен публичен ресурс не е провал на общинските власти“, отбелязват икономистите от Института по пазарна икономика в писмо от 13 ноември 2019 до премиера Б. Борисов.

Няма и една дума, указание, предложение за помощ за спиране обезлюдяването на България ( вече 617 населени места са без или с 1 жител). А единственият изход е производствени звена със съвременни технологии и достойни доходи за достоен живот.

4. Аптеките остават без филиали в селата, решиха депутатите на 25 юли 2020, след като не приеха предложените поправки в закона, които да позволят това в противовес на европейската практика. 17 са общините в страната без нито една аптека. 106 пък са общините, на чиято територия аптеките са не повeче от 3. Това е само един щрих от отчайващото здравеопазване в България.Това ли е решението с растящия процент на хората в пенсионна възраст?

5. Фалитите на микро и малки фирми (с персонал до 50 души), които са почти 98% от бизнеса у нас, ще достигнат 21% до края на годината, прогнозират от Асоциацията за защита на потребителите. Голяма част от тях едва достигат 50% от оборотите преди пандемията. Този тип предприятия са най-уязвими от финансови, икономически, глобални кризи. В Европа техният дял е равен на тези с персонал над 250 заети, около 40%. Следва, че с такава структура на бизнеса не може да се очаква устойчиво икономическо развитие. Нито едно Правителство досега не се погрижи да я подобри, което означава, че бизнесът в България е оставен на самотек.

6. Няма никаква визия за повишаване качеството на образованието при следните констатации:

- от министъра на образованието Красимир Вълчев ( от 09.09.2019 г„) от по отношение на недостига от около 5000 учители: Три хиляди и 500 имаме, които са в пенсионна възраст и продължават да работят. Между 4000- 4500 се пенсионират ежегодно в нормално възрастово разпределение. Трябва да има ежегодно 2500 т. е. близо два пъти повече учители, които да постъпват в системата. От друга страна възрастовата структура е такава, че младите хора, които постъпват на пазара на труда са едва две трети от тези , които навлизат в пенсионна възраст т. е. ние имаме общ недостиг във всички сфери, във всички системи и това ще се увеличава и задълбочава през следващите 10 години.” Тази тенденция официално е регистрирана още през 2016 г.

- в XXI век в България се увеличава броя на смесените паралелки, поради недостиг на ученици. Например за учебната 2020-2021 г. в община Ценово ще има 158 ученици в 18 паралелки, от които 8 ще бъдат самостоятелни, а в другите 10 учениците ще се обучават в смесени класове. Логично е да спада качеството на образованието и не случайно България е разпределена в „Държави/региони със среден резултат статистически значимо по-нисък от средното за ОИСР“, видно от Програмата за международно оценяване на учениците - PISA 2018. Как е възможно при такова състояние на образованието да се развива и прилага изкуствен интелект, изграждането на „умни“ села и градове, икономика базирана на знанието?

7. Обидна е констатацията на Световната банка в доклада „Да правиш бизнес 2019“ (Doing Business 2019), че България продължала да влошава условията си за развиване на бизнес и за трета поредна година пада в класацията. Същевременно в периода 2017-2018 общо 128 икономики съществено са подобрили регулацията си, като са улеснили правенето на бизнес във всички измервани от доклада области. Най-значителен напредък отбелязват Афганистан, Джибути, Китай, Азербайджан, Индия, Того, Кения, Кот д’Ивоар, Турция и Руанда.

8. Отчайваща е класирането на България в същия доклад на 88 място от140 страни по отношение на „Ориентация на правителството за бъдещето“. Разработените стратегии запазват изоставането на България от средните показатели за Европа.

Изводи:

1. Налага се изводът, че Правителството иска да направи от България само територия, тъй като:

- вече 10 годин то няма желание и визия да инвестира в устойчивото развитие на производствената база на икономиката. Разчита се на чужди инвестиции и на инициативата на местното население, което обаче не разполага с необходимия ресурс. Същевременно Преките чужди инвестиции се запазват на едни от най-ниските нива за последните 20 години и са в размер едва на 263 млн. лв. през второто тримесечие на 2020 г. България се превръща в суровинен придатък на международни корпорации и държава без собствен промишлен облик, без национално производство, с което българите да се гордеят ;

- във всички стратегии ( 150 на брой и нито една не реализирана пълноценно) се запазва отрицателния приръст, т.е запазва се тенденцията за задълбочаване на демографската криза. Дори НСИ предвижда населението на България към 2080 година да бъде под 5 млн. жители. Това обаче не смущава управляващите;

- разчита се на финансови помощи от Европейския съюз, които навярно по-лесно могат да се преразпределят за лични или корпоративни, но не и за национални интереси. Навярно и милиардните дългове, които взе Правителството са вече изхарчени, без знанието на обществото;

2. Трудно допустимо е, че над 400 000 заети в държавния сектор ( над 21% от заетите лица срещу 16% в САЩ) не могат да родят и разработят проекти за инвестиции, свързани с икономическото развитие на България. По-логично тяхната пасивност да е в резултат на указания от Правителството. Следва, че не само не трябва да им се увеличават заплатите, трябва да се освободят от заеманите длъжности или да дадат обяснение за тяхната пасивност и незаинтерсованост за бъдещето на България.

3. Балансираното и устойчиво развитие на регионите остава не само едно добро пожелание, химера, а дори чрез указания и политики се влошава. Правителството остава глухо и нямо за десетките предложения на общини, учени, експерти от гражданския сектор и неправителствени организации.

4. Правителството не спазва конституцията, върши престъпления по отношение бъдещето на България, от което следва, че то трябва да подаде оставка.

1.09.2020 г. Д-р инж. Александър Трифонов

http://epicenter.bg/article/Pravitelstvoto/225957/11/0

„Сребърната“ възраст – резерв на държавата

„Сребърната“ възраст – резерв на държавата

-А кога може да се считаш за възрастен? - Когато започнеш да мислиш повече за себе си, отколкото за другите. - Ерих Мария Ремарк

I. Констатации

Първа: Човечеството застарява. Според Евростат до 2080 г. 1 на всеки 8 души в ЕС ще бъде над 80 години, което означава повече от 12,3% от общото население. Очаква се Словакия да стане най-старата държава, следвана от Португалия (15,8%), Германия (15,1 %) и Полша (14,9 %). През 2014 г. процентът на възрастните хора (65+) в Европейския съюз е достигнал 18,5 %. Очаква се този дял да се увеличи до 30 % до 2080 г. Още повече, делът на "най-старите – стари" (80+) ще премине от 5% през 2014 г. до 12% до 2080 г. Италия има най-голям дял от хората над 80 години, което представлява 6,4% от цялото население. Тя е следвана от Гърция с 6,0% и от Испания и Франция с 5,7%.

Дял на населението над 80 години към 2080 г.

Всъщност продължителността на живота след 65 години е 21,3 години за жените и 17,9 години за мъжете на равнище ЕС. За жените най-ниската продължителност на живота е регистрирана в България (18 години), а най-високата ще бъде във Франция и Испания (23 години). По отношение на мъжете най-ниската е регистрирана в Латвия (14) и най-високата във Франция, Испания и Люксембург (19).

В Централна и Източна Европа средната възраст на населението е с 10 години по-висока от останалата част на света.¹

Втора: България е на пето място в света по дял на възрастните хора – над 25% от българите са на възраст над 60 години. Само за 15 години средната възраст на населението у нас е нараснала с 3 години. С по-голям процент на възрастните хора са само Швеция, Италия, Германия и Япония, като тези държави са сред двайсетте най-развити и се дават като пример за начин на живот.² Броят на пенсионерите е над 2,1 млн. души, но никой не прави разрез по отношение на квалификация, ниво на образование и т.

При разработването на един проект за витализиране на крайните квартали в София(Дружба 2, Обеля І , Вл.Левски В) бе установено:³

1. Броя живущи е значителен - 778 - 962

2. Има живущи на различни нива в ангажиращата йерархия:

- заети общо 598 - 808

· в т.ч. ръководители 42-47

· собственици на бизнес 20 - 40

- безработни 55- 69

- пенсионери 96- 227

- деца – 0 – 9 години 72 – 85

10 – 19 63 - 106

- хора с увреждания 60 - 75

Потвърждава делът на пенсионерите спрямо общия брой живущи и в обособени общности.

Трета: Недостигът на работна ръка свива производството в 17% от индустриалните компании в Европейския съюз (ЕС), сочат данни на блока. Въпреки че процентите намаляват спрямо отчетените 21% в края на миналата година – най-високото ниво от началото на събирането на данните през 1985 г., числото е почти двойно спрямо това от годините преди кризата.

Европейският производствен сектор отслабва на фона на глобалното забавяне, като неспособността да се задоволи търсенето на служители заплашва да увеличи допълнително икономическата болка.

В Германия, двигателят на европейското производство, липсата на квалифицирани служители през последните години ограничава индустриалния капацитет и спъва инвестициите, сочат данни на Cologne Institute for Economic Research.

Американските технологични гиганти посрещнаха нуждите си от инженери чрез привличането на служители от цяла Европа в процъфтяващата столица на Ирландия и високите възнаграждения. Това обаче усложни живота на местните стартъпи. Sweepr реши да насочи вниманието си към Испания, където нивото на безработица е 14%, наемайки 10 инженери в Мадрид. Компанията планира да наеме още 20 служители до края на 2020 г. в испанската столица, където заплатата на всеки един от тях е с около една трета по-ниска от тази на служителите в Ирландия.

Технологичните компании могат да местят работни места, за да намерят служители, тъй като режийните разходи за това са минимални. Местенето на фабрики в търсене на таланти е далеч по-скъпо, като в същото време прави производството зависимо от местните условия на труд и свързаните фактори като образованието.

От почти 200 хил. работни места, които се очаква да бъдат създадени в най-конкурентните сектори на Италия до 2021 г., работодателите ще успеят да запълнят едва около една трета поради липсата на необходимото за служителите образование и обучение, сочат прогнози на индустриалната търговска група Confindustria.

„В Италия има твърде много студенти, които учат нещо, което не се търси от пазара“, посочва собственикът на Cesare Galdabini. По негови думи „е по-лесно да се открие лъв по улиците в Италия“, отколкото да се намери квалифициран механик или инженер, който да бъде нает.⁴

Четвърта: Рекорден е гладът за кадри у нас за последните осем години. Бизнесът се оказа изправен пред най-големия недостиг на служители от 2011 г. насам. Според резултатите от проучване на „Менпауър”се оказва, че 68% от фирмите в България имат проблем да попълнят свободните си позиции. В топ 10 на търсените специалисти попадат от заварчици до програмисти, финансисти, инженери. Това са не само високообразовани специалисти, но и хора с много специфични умения и познания. Сред трудните за намиране кадри в България са още шофьори, служители за ресторанти/хотели, здравни специалисти, IT специалисти, търговски представители, мениджъри и директори, офис служители и счетоводители и др..

Основните причини за глад на кадри са три:

- хроничен недостиг на работна ръка в страната (38%);

- липсата на твърди умения (24%);

- липсата на опит (11%);
В съседите ни Румъния, Турция и Гърция масово работодатели се оплакват, че работна ръка няма, като в северната ни съседка фирмите, които се сблъскват с този проблем, са над 80 процента, а в Турция и Гърция съответно 66 и 61 на сто. В световен мащаб най-гладни за кадри са компаниите в Япония, Тайван и Хонконг.
Отсъствието на технически умения и липсата на опит са другите две важни фактора, които тревожат бизнесът. Хората с професии на бъдещето са малко и всяка фирма ги ухажва. Проблемът е ясен от години и се задълбочава. У нас трудно бизнесът би могъл да си внесе работници.⁵

Пета: По изследване на Световната банка застаряването на

населението засяга икономиката по много начини и въпреки че последиците от нея могат да бъдат дълбоки и широко разпространени, те не всички са вредни. Първата стъпка в анализирането на взаимодействието между демографските промени в България последици за макроикономическите и фискалните резултати е да се разбере, че как ще се развие размерът на работната сила. В разработен сценарий се предполага, че процентите на участие ще се увеличат до 2020 г. и и двата пола след това. Същевременно първов момента тя ще достигне своя потенциал от 5% за дългосрочно ниво към средата на 2030 г. Ръстът на БВП достига връх от 3,3 % през 2016 г. и постепенно се забавя до 1.5% до 2050 г. Вследствие на това ще трябва да се увеличи дългът до около 51% през 2050 г.⁶

Шеста: Днес в света има около 962 милиона души на възраст над 60 години – повече от два пъти повече от тези, които са били през 1980 г. До 2050 г. този брой отново ще бъде двойно повече от два пъти до близо 2,1 милиарда. "Застаряващото население е една от най-важните тенденции в света и е мощна сила не само социално, но и икономически", казва Бил Новели, изтъкнат професор на практиката и основател на Глобалната инициатива за социално предприятие (GSEI) в Училището за бизнес в МакДоноу. Възрастните хора представляват огромна възможност за почти всяка индустрия: потребителите с нови предизвикателства, с които предприятията могат да помогнат за решаването им. Като се справят с тези предизвикателства, дружествата могат да изградят нов пазар за своите продукти и услуги, като същевременно създават социална стойност. Те могат да увеличат собствените си продуктови листи, като същевременно подобряват качеството на живот на хората от тази възраст. Оценките поставят глобалната стойност на този нов пазар — наречен сребърната икономика — на 15 трилиона долара до 2020 г.

В проучване на Галъп от 2017 г., 74 % от заетите възрастни заявиха, че планират да работят след пенсионна възраст или поради финансова нужда, или защото просто не са готови да си тръгнат.

"По-старите служители могат да бъдат изключително ценни за компаниите", казва Мелиса Гонг Мичъл (MBA'09), изпълнителен директор на Глобалната коалиция за стареене (GCOA), организация за научни изследвания и застъпничество, която съветва бизнесите как да максимализират възможностите на застаряващото население. Спожред Мичъл по-възрастните служители често са по-лоялни към работодателите си, предлагат опитен опит и институционални познания, и могат да наставляват по-млади служители. По-възрастните служители имат и различни нужди от по-младите служители. Работодателите ще бъдат мъдри да обърнат внимание на тези нужди.

"Възрастните хора са бъдещето на работното място", казва тя. "Ако като работодател вие приемате и почитате промените, които се случват в живота на вашите служители, тогава печелите конкурентно предимство сред работодателите, защото хората ще бъдат по-лоялни към вас."⁷

В 2017 г. Европейската комисия реализар проекта „Увеличаване на сребърната икономика в Европа“ Днес европейците над 65 са пазарна ниша за над 3 млрд евро. ЕС финансира и проекта "Интелигентна сребърна икономика". Партньорите на групата "Технополис" Оксфорд Икономика и cbased работят с Европейската комисия, за да отговорят на няколко важни въпроса за "Сребърната икономика" в Европа. Тази работа ще предостави стратегическа информация и данни, необходими за създаването на референтна рамка за разработването на стратегия за "Сребърна таби" за Европа, като се опира на съществуващите регионални, национални и промишлени инициативи в цяла Европа.⁸

II. Решение на проблемите:

1. Контингентът 50+ е интелектуалният резерв на държавата, защото:

- той има несравним по-голям практически опит в сравнение с по-младите и по-лесно би могъл да се квалифицира/преквалифицира в професии с по-дълъг жизнен цикъл. Една латинска сентенция гласи „Nulla aetas ad discendum sera - Не е късно да се учиш във всяка една възраст“;

- той не е заминал в чужбина и може да допълва със знания управленски екипи. Пресен пример с привличането на експерти от този контингент при решаване на проблема с язовир „Студена“ и снабдяването на Перник с питейна вода;

- той не се стреми към материално и финансово забогатяване, а се тревожи за състоянието на държавата, която оставя на своите деца и внуци;

2. Този контингент е икономическа ниша за:

- създаване на икономически отрасъл „Сребърна икономика“ , при който:

o той може да бъде привлечен за проектиране и производство

на продукти, ориентирани към потребностите и възможностите към възрастните хора и тези с увреждания.;

o той може да бъде привлечен при предлагане на услуги,

ориентирани към потребностите и възможностите към възрастните хора и тези с увреждания. Примери – приложение №1;

- в допълнителни приходи за държавата чрез участие в международното разделение на труда при «сребърната икономика»

„ ... да бъдеш възрастен означава да поемаш отговорност за всичко, което правиш, за това, което казваш, за какво мълчиш, за всичко, което не правиш“ – Хорхе Букай.

Информационни източници:

1. EU 2080 : 1 out of every 8 persons will be aged above 80 years old, http://www.silvereco.org/en/eu-2080-1-out-of-every-8-persons-will-be-aged-above-80-years-old/

2. Пети сме в света по брой на пенсионеритеhttps://frognews.bg/politika/peti-sme-sveta-broi-pensionerite.html

3. „Културна индентичност и енергийна ефективност при ревитализация на междублоковите пространства на панелните комплекси в София“, Форум за устойчиво развитие Фокус, Изследване по проект на УАСГ, финансиран от НФИ 2015-2017.

4. Липсата на кадри спъва икономическото развитие на Европа, https://www.bloombergtv.bg/novini-ot-sveta/2019-10-29/lipsata-na-kvalifitsirani-kadri-spava-ikonomicheskoto-razvitie-na-evropa

5. Бизнесът се оплаква от недостиг на кадри, https://dariknews.bg/novini/bylgariia/biznesyt-se-oplakva-ot-nedostig-na-kadri-2108071

6 “Bussolo, Maurizio; Koettl, Johannes; Sinnott, Emily. 2015. Golden Aging : Prospects for Healthy, Active, and Prosperous Aging in Europe and Central Asia. Washington, DC: World Bank. © World Bank. https://openknowledge.worldbank.org/handle/10986/22018 License: CC BY 3.0 IGO.”, https://openknowledge.worldbank.org/handle/10986/22018

7. The Rise of the Silver Economy, https://globalcoalitiononaging.com/2018/05/29/the-rise-of-the-silver-economy/

growing-silver-economy-europe

Приложение № 1

ПРИМЕРНИ ПРОЕКТИ*

за насърчаване на здравословен, активен и достоен живот на

възрастните хора, реализуеми чрез публично-частно партньорство

Вид социална дейност	Възможен допълнителен източник на приходи за частния партньор
Социални домове за възрастни в комбинация с възможности за спорт, културни развлечения и др.	Спортни площадки и игрални зали за деца и родители, идващи на посещение, казино и др.
Домове за временно настаняване за рехабилитация	СПА-център
Занимания за възрастни	Ателиета за занаяти за възрастни със специфични професии и хоби – златари, часовникари, шивачи и др.
	Консултански фирми от и за възрастни – технологични, строителни, преводачески
	Туристически фирми за възрастни – специализирани маршрути и специализиран транспорт
	Курсове за допълнителна квалификация/преквалификация за възрастни и за млади чрез ангажиране на възрастни хора
Предоставяне на социални услуги, социален патронаж	Кетъринг за училища, детски градини, болници в населеното място
Предоставяне на социални услуги, социален патронаж	Дистационен или ограничен медицински контрол или помощ за населеното място и в съчетание напр. с пощенски/други услуги
Осигуряване на интеграция в т.ч. и на хора с увреждания	Обособяване на части от улици, райони за възрастни със специфични за тях магазини за облекло, прибори, обзавеждане, с места за развлечения- читални, кафенета, сладкарници, клубове за шах, табла и др.

Забележка:

1. Предложените примери не изчерпват всички възможни варианти, тъй като за всеки конкретен случай, демографски проблем и ситуация ще трябва да се търси и конкретно решение.

2. Предложените примери се основават на факта, че общината не е в състояние да осигури достатъчен финансов ресурс за покриване на инвестиционните и експлоатационните разходи на частния партньор за предоставяните от него качествени и на социално-приемливи цени услуги.

*От „Наръчник за публично-частно партньорство на общинско ниво за предоставяне на дългосрочни грижи и услуги за възрастни хора“, МТСП, 2012 г. изработен с подкрепата на Европейския съюз за заетост и социална солидарност – ПРОГРЕС(2007-2913)

15.04.2020 г. Д-р инж. Александър Трифонов

Публично-частно партньорство -TRIFONOV