СМЕШЕН
ГРАЧ
или
открито писмо до г-н Михаил Миков и защитниците на Закона за отмяна на Закона
за публично-частно партньорство
Уважаеми
г-н Миков,
Позволявам си да се
обърна директно към Вас, тъй като вие слязохте от своя кресло, за да оглавите лично
в зала борбата за отмяна на Закона за публично-частно партньорство. Смела
постъпка, защото навярно никой от Парламентарната група на БСП не се е решил на
това.
Учудваща е Вашата
позиция, която изразихте от
Парламентарна трибуна, а не отговорихте на общественото мнение, което
беше изразено в писма до Вас и в редица публикации. Явно, че това обществено
мнение не означава нищо за Вас.
От Вашето изказване
личи, че аргументите за отмяната на Закона за публично-частно партньорство се
поднасят целенасочено без задълбочен анализ на закона и на мненията на
опонентите от залата и изложени в публикациите. Понеже явно не сте чели
задълбочено Закона за публично-частно партньорство и нямате и информация как се
прилага този инструмент в целия свят си позволявам да Ви обърна внимание на
вопиющи несъответствия във Вашите аргументи:
-
Нормата на възвращаемостна инвестициите
е крайъгълен камък на всеки инвестиционен проект. Масовата практика при
стартиране на процедура за избор на частен инвеститор, се обявява с каква сума
съответната държава е готова да участва в проекта или какви приходи предоставя на потенциалния инвеститор,под
каква форма и за какъв срок, за да може той да си направи анализ за неговата
изгода и направи инвестиционноото си предложение. При този подход нормата на възвращаемост
остава скрита за обикновения гражданин, а държавата решава дали то отговаря на
нейните интереси и възможности. За разлика от всички тези подходи в българският закон за публично-частно
партньорство се залага тази норма на възвращаемост да бъде известна и да бъде
доказана чрез финансово-икономически анализ. Този анализ включва всички
възможни приходи и разходи ( в т.ч. от основна и допълнителна дейност) и за
разлика от концесиите той става неразделна част от договора. Всички желания от
частния партньор за изменения на договора за партньорство трябва да се доказват именно чрез този модел. Този модел позволява
да се докажат в съда пропуснатите ползи и щети от неспазване на ангажимените на
страните по договора, без наемането на вещи лица за доказване на техния размер
– поне по отношение на основната маса. Разработилите тази анализ остават
съпричастни по време на изпълнението на договора за партньорство и това ще ги
възпира да се съобразяват с корпоративни
интереси при изработването му – за разлика от процедурата при
концесиите;
-
Нашата държава често не е в състояние да
предоставя финансов ресурс за реализирането на проекти с този инструмент и
законадателят е предвидил и възможността да се предоставят на частния
инвеститор да реализира и други дейности, които да се по-печеливши от
основната, с която той решава проблем от обществен интерес. Това е заложено и в
инструмента „Джесика“. В
„Ръководството за анализ на
инвестиционни проекти по разходи-ползи“ на Европейската комисия детайлно се
описва как да се определя нормата на възвръщаемост при проекти, финансирани със
средства по Оперативните програми, като се допуска и възможността при такива с
приходи да се привлича и частен капитал чрез публично-частно партньорство при
прозрачност и доказуемост на неговата печалба.
Като
извод – в Закона за публично-частно партньорство нормата на възвръщаемост (
разбирай печалбата на частния партньор ) е прозрачна и има възможност да се
контролира текущо от публичния партньор и обществото за разлика от процедурата
при концесиите. Ще се радвам ако
посочите поне един пример от действащите концесии в България, за която се знае
колко е печалбата на концесионера. При концесиите има много повече почва за
корупция и ощетяване на българския народ от криене на печалба отколкото при
публично-частното партньорство в предложения му чрез закона вид. Не смея да си
помисля, че Вие искате да толерирате това. Навярно не сте информиран, че
Европейската комисия е предложила изменения в процедурата за предоставяне на
концесии, след анализ на прилагането в страните от Еврепейския съюз.
-
Твърдението ,че ще се злоупотреби с
държавна собственост ( Вие подкрепихте изказването на г-н Шопов, че това е
закон за публично-частно разбойничество) е абсолютно невярно твърдение, защото
съгласно чл.9 (1) „Публичният партньор
участва в ПЧП под формата на плащания към частния партньор или предоставяне на
права върху публична собственост“, а финансовата подкрепа се подчинява на
закона за държавните помощи, т.е има забрана за апортиране на държавна
собственост в търговски дружества. Освен това нейният размер и срок на
предоставяне трябва да се докаже чрез финансово-икономическия модел.
Буди
силно съмнение тази позиция, тъй като в Заключителните и допълнителни
разпоредби на Закона за отмяна на Закона
за публично-частно партньорство, а именно в параграф 1 се предлага на
Парламента да разреши с изменението на чл. 43 от Закона за държавна собственост тя да
се апортира в търговски дружества без никакви ограничения. Моля да
отговорите какво отношение има това към Закона за публично-частно партньорство
и да разтълкувате последствията от това решение. Или чрез защита на отмяната на
Закона Вие искате да разрешите поредното разграбване на държавната собственост,
а именно чрез текста в ал.2 на чл.43 „ Държавата
се разпорежда с имоти - частна държавна собственост ..... чрез продажба,
замяна, делба, възмездно или безвъзмездно учредяване на ограничени вещни права,
както и чрез апортиране на имоти и вещи в капитала
на търговски дружества.“ Може
именно в името на това Вие така яростно искате този закон да отпадне. Зад това
се крият само корпоративни и частни интереси, а не интереси на общините, на
публичните партньори. Но като защитник
на тази позиция Вие ще си останете отговорен и в бъдеще, ако наистина Закона отпадне
и стане достояние сделка с държавна собственост, която ще използва тази законно
разрешена възможност.
Странно е, че досега
БСП не е разработила нито един проект на Закон за публично-частно партньорство.
Не беше ли редно с отмяната БСП да предложи свой вариант, който да бъде
подложен на обсъждане?
С какво ще замените този закон, за да се
спазят изискванията на Регламент 1303/2013 за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за
регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско
дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за
регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския
фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на
Съвета. В чл. 62, 63, 64 и 121 на този регламент се третира
публично-частното партньорство при оптимизация израходването на средства от
Европейските фондове. Това вече е
заложено във финансирането на проекти в ОП“Региони в растеж“ относно реализирането на проекти в туризма, за
обекти в културната, спортната инфраструктура и градското развитие.
С какво ще замените
този закон при усвояването на средства по програма „Хоризонт 2020“ , където за
пръв път се дава възможност да се финансират публично-частни партьорства в
областта на научните изследвания.
Не обричате ли общините
и населението в тях на мизерно съществуване, като ги лишавате от частни
инвестиции, а в същото време те са натоварени с наказателни глоби за
злоупотребяване със средства по ОП“Регионално развитие“ и „Околна среда“. Как
ще им се помогни при решаването на проблеми от обществен интерес при ограничен
финансов ресурс в общините и държавата?. Нали в мотивите за отмяна се потвърждава,
че „действащата нормативна уредба на ПЧП
в България е съобразена принципно с европейските изисквания“. Искате да ни
убедите, че европейските изисквания препоръчват да се злоупотребява с държавна
собственост и средства и затова трябва да се отмени Закона за публично-частно
партньорство, да не се спазва „Зелената книга“ на Европейската комисия от 2004
г.?
Защо искате да запазите
статута само на концесиите, които досега не са донесли нищо добро за
населението на страна ( с много малко изключения) а годишните приходите от
концесионна дейност от всичи раздадени концесии ( само за полезни изкопаеми те
са 436 ) за 2012 г. са 185 926 171 лв. А до 2012 г.
приходите на година бяха под 70 мил. лева. Това ли е пример за добро управление
и използване на публичната собственост. Апропо защо г-н Шопов не спомена нито
дума за това. Нали „Атака“ се бори срещу „лошите“ концесионери.
Не се надявам да
отговорите и затова се позволявам сам да ги търся и те са:
-
Да се спаси това Правителство и министъра
на финансиите от отговорност, тъй като дори и предупреден писмено, той не
изпълни задълженията си по чл. 15,
16, 17, 24, 25 и 26 от Закона за публично-частно партньорство. Това Правителство на практика показва как да
не спазват законите, а иска населението и бизнеса да ги спазва;
-
Да се реализират крупни сделки за
предоставяне на набелязана вече държавна собственост на определени вече
търговски дружества. Навярно тези дружества плащат високи хонорари, които са
непосилни за обикновените граждани за лобиране в техни интереси.
Озаглавих
това писмо „Смешен грач“, защото наистина е смешно Председателят на Парламента
да се бори за отмяната на един закон, без да дава алтернатива . Да се приемат
мотиви, че законът е сложен и поради това служителите от публичните институции
не могат да го прилагат. Да се демонстрира, че няма стабилност в
законодателната дейност на българския парламент – могат да се приемат и отменят
закони по всяко време и в същото време се оплакваме, че намаляват инвестициите.
Още същия ден се появи съобщение в специализирания интернет-сайт
http://www.pppbulletin.com/news/view/79177 за решението на Българският парламент и
позициите на отделните представители на политическите партии. Грач, защото се
използват много голи фрази, без аргументи и факти. Не се обсъжда решението на
Правната комисия на Парламента, все едно няма нужда от нея. Следва ли да се
приеме, че този Парламент е в услуга на частни, корпоративни интереси, в ущърб
на препоръките на Европейския съюз и срещу интересите на българското население
– това ли трябваше да разберем от Вашето изказване по този повод в Парламента
г-н Михов?
Александър Трифонов
Сертифициран
управленски консултант
10.06.2014
г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар