Законът
за концесии – възможност за корупция чрез поправките в АПК
Във връзка с предстоящото второ четене
на поправките към Административно-процесионалния кодекс ( АПК) се появи
интервюто на истината - http://frognews.bg/inteviu/mariia-slavova-pravi-opit-otkajat-horata-pravosadie.html. А тя се крие
в:
- Предвижда
се възможност, без оглед на това колко време е минало от едно съдебно решение,
да бъде възобновено производството. Чл . 168 предвижда на всяко едно
основание да се търси нищожност.;
- Маха
се касационното производство, маха се гаранцията за законност. Това означава,
че на ВАС, който така или иначе изглежда някакъв остров на стабилност,този съд
практически ще спре да работи. 80 на сто от делата в него са касационни
производства, т. е оспорвания на предходни съдебни решения. Съд контролира съд.
И това правеше ВАС в своите тричленни и петчленни състави. Сега в проекта
се казва, че заседанията ще бъдат закрити. Това означава, че един докладчик
може да си отиде вкъщи и там да решава. Стигаме до тайно правосъдие. До
един парадокс, който е невероятен в съвременното право.;
- За
определени производства за граждани таксата става 90 лв , за юридически
лица и организации на граждани тя започва от 450 лв, като най-високата
такса стига до 10 000 лв . Прави се опит с акт на НС, с
изменение и допълнение на АПК , да се откажат хората от правосъдие. ..Това
е грубо нарушение на практиката на Европейският съд. Защото чл. 6 от ЕС
за правата на човека, казва, че повишаване на таксите е недопустимо.“
Независимо, че тези поправки касаят
основно правата на гражданите, но те имат и пряко отношение към бизнеса. Това
произтича от съдържанието на чл. 1 на АПК :
„Чл. 1. Този кодекс
урежда:
1. издаването, оспорването и
изпълнението на административните актове, както и оспорването по съдебен ред на
подзаконови нормативни актове;
2. разглеждането и решаването на
сигналите и предложенията на гражданите и организациите;
3. производството за обезщетение за
вреди от незаконни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица;
4. разглеждането на искания да се
задължи административен орган да извърши или да се въздържи от определено
действие;“
Работодателските организации и
организациите на бизнеса досега си мълчат. А какви последствие може да има за
тях от тези поправки в светлината на проекто-закона за концесиите и отмяна на
закона за публично-частното партньорство:
-
Във всеки момент от партньорството частният партньор/концесионерът може да бъде
заплашван с административен акт, а той да се защитава чрез даване на подкупи.;
- Концесионерът би могъл чрез
корупционни практики да:
o
прокарва
административни актове които ще ощетяват населението ( напр. при правото му да събира такси) под
„благовидната“ аргументация, че няма достатъчно приходи да възстанови
направените разходи. Населението практически е лишено от възможността да се
защити чрез предложените поправки;
o
да
рекетира местната администрация, чрез актове на по-висша инстанция, т.е допуска
се възможността за финансова репресия от корпоративни субекти;
o
изпълнява
политически поръчки за репресия срещу неудобни неудобни за властта ръководители
на администрации, компании, неправителствени организации ( НПО) и т.н.
- С отпадането
на финансово-икономическия модел като задължително приложение към концесионния
договор (и въвеждането да се работи само с прогнозни данни, подадени от
концесионера) администрацията не може да се защити от претенции към нея от
страна на концесионера, т.е концесионерът ще прилага правото, а не правото да
регулира отношенията между него и обществото. Следва обаче да се поясни, че
досега няма законно установена дефиниция на това понятие и неговото съдържание,
а само тълкувания. Следователно с него може да се злоупотребява при използване
на корупционни практики;
От
гореизложеното биха могли да се направят следните изводи:
- В законодателната
практика навлиза нова правна уредба „корупционно право“;
- Продължава практиката
да се ограничава общественото обсъждане на законопроекти или техни изменения,
допълнения, които имат директно или индиректно отношение върху икономическия
живот и икономическите взаимоотношения в обществото. Примери – промените в АПК,
законопроекта за концесиите и отмяна на закона за публично-частно партньорство.
В оценката на въздействието към чл. 19 от Закона за нормативните актове(ЗНА) не
се включи като влиянието върху държавния и местните бюджети като критерий.
Бюджетите се разглеждат като дойни крави за корупция;
-. Подценява се
влиянието на правото върху икономиката и не се изследва, изучава и преподава
икономика на правото, за да не се получават такова парадокси в законодателните
процедури и текстове;
- Не се прилага т.2 на чл. 19 на ЗНА, а
именно: „Оценката на
въздействието е предварителна и последваща. Оценката на въздействието изследва
съотношението между формулираните цели и очакваните (постигнати) резултати.“. По този начин се оневиняват авторите на предлаганите
проекти промени или законодателни инциативи, което позволява да се въвеждат
корпоративни интереси и корупционни практики в нормативните уредби;
- ограничава се прозрачността в отношенията между
частните интереси и публичната власт, а така също възможността отделният
гражданин или НПО да изказват мнение, да търсят истината при контректни казуси,
защото те са стават безпомощни при новите поправки в АПК спрямо компаниите и
закодателната власт (http://www.mediapool.bg/promenite-v-apk-sa-tezhak-udar-po-pravata-na-grazhdanite-news265856.html). Въвежда се господство на корпоративния
интерес и на парите, като инструменти на корупцията;
Прави впечатление, че Европейската комисия(ЕК) и
нейното представителство в София си мълчи и няма реакция на публикациите по
отношение на антинародни, корупционни и нарушаващи Конституцията на Р България
законодателни инициативи, например при концесиите и АПК. Следва ли да се
направи изводът, че ЕК очаква Р България да се превърне в територия и/или в
протекторат на хищни корпорации. Ако няма отговор или реакция това ще засили
антиевропейските настроения и ще засили безнадеждността в населението относно
посоката на развитие и преодоляване на икономическата изостаналост и бедност.
Според гръцкият поет и мислител Ясон Евангелу “Вярата е философия на бедните, а философията - вяра
на богатите.“ И
тъй като КНСБ обяви, че 78% от българите са бедни следва, че остава им вярата в
Европа за ред и справедливост. Остава обаче
и съмнението, защото българската
поговорка гласи: „Ситият на гладния не вярва“. А търпението във вярата е до
време и много е уместен изводът на америакския нобелист Уилям Фокнър: “Аз съм уверен, че човек не трябва просто да
търпи - той е длъжен да побеждава..“ Явно е дошло времето бедните да търсят победата, остава само да изберат средствата.
24.07.2017 г.
Д-р
инж. Александър Трифонов
http://www.duma.bg/node/150046
http://www.duma.bg/node/150046
