понеделник

Истината за СЕТА


ОПИТ ДА СЕ РАЗСЕЕ МЪГЛАТА  ОКОЛО СЕТА



Все по-подозрително става бързането на управляващото мнозинство на парламента за приемане един или друг закон, споразумение или документ. Необяснимо е, защо споразумението СЕТА – „ВСЕОБХВАТНО ИКОНОМИЧЕСКО И ТЪРГОВСКО СПОРАЗУМЕНИЕ (ВИТС) между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна“, което е подписано от постоянния представител на Р България при Европейския съюз по решение на Правителството от 25.10.2016 и на български език съгласно чл.30.11 на същото, но не бе публикувано у нас и не бе подложено на обществено обсъждане. Споразумението е публикувано в Официалния вестник на ЕС на 17.01.2017 г. 1

        

Какви констатации и изводи могат да се направят при анализ на документа, които биха имали негативно влияние върху икономиката на страната:



1.  Това споразумение внася хаос в отношенията с Европейския съюз, защото от него произтичат ангажименти на страните-членки, залегнали в чл. 21.4, от които заслужават внимание следните:

- обсъждане на регулаторни реформи и тяхното въздействие върху отношенията между страните;

- сътрудничество по въпроси, касаещи разработването, приемането, прилагането и поддържането на международни стандарти, наръчници и препоръки;

- да се намали дублиращата се изследователска дейност;

- набелязване на подходящия подход за намаляване на неблагоприятните въздействия на съществуващите регулаторни различия върху двустранната търговия и инвестиции в определени от дадена страна сектори, включително, когато е целесъобразно, чрез засилено сближаване, взаимно признаване, свеждане до минимум на използването на изкривяващи търговията и инвестициите регулаторни инструменти, както и използване на международни стандарти, включително стандарти и насоки за оценяване на съответствието;

Създава се и орган за функциониране на регулаторното сътрудничество. Чл. 21.5 гласи: „С цел засилване на сближаването и повишаване на съвместимостта между регулаторните мерки на страните, всяка от страните проучва по целесъобразност регулаторните мерки или инициативи на другата страна по същите или свързани теми“ и този на чл. 21.6 „1.   Създава се Форум за регулаторно сътрудничество (ФРС) съгласно член 26.2, параграф 1, буква з) (Специализирани комитети), със задача да улеснява и насърчава регулаторното сътрудничество между страните в съответствие с настоящата глава.“, респ. на т. 3.   ФРС се председателства съвместно от един висш представител на правителството на Канада на равнище заместник-министър, лице на равностойна позиция или определено от него лице, и от един висш представител на Европейската комисия на равнище генерален директор, лице на равностойна позиция или определено от него лице, и включва в състава си съответни длъжностни лица от всяка от страните.“

Следва, че:

-         ЕС трябва да въвежда нови регулатори във всички сфери на

обществено-икономическия живот в страните-членки, като това трябва да отговаря на интересите на Канада.

-         Правилникът за работа на този Форум ще се разработва след

влизането на Споразумението в сила, поради това не е ясно:

o   Как ще се взимат решенията;

o   Кой има право на вето, ако изобщо се въведе;

-         България и останалите страни на ЕС ще трябва да обявят, да

съгласуват или да се откажат от някои свои разработки в науката, което е срещу националната сигурност и конкурентноспособността на българската икономика;

-         С въвеждането на нови стандарти ще се наложи европейските

фирми, респ. и българските да реорганизират производствените си мощности и адаптират към новите стандарти, да въведат нова документация и т.н. А това изисква инвестиции, респ. финансови разходи за фирмите;



2. Съгласно чл.29.3 „Избор на орган за разрешаване на спорове“, „Никоя страна не може да се позовава на Споразумението за СТО (Световната търговска организация, на която България става редовен член на 1.12.1996 г.) като основание, за да възпрепятства другата страна да спре изпълнението на задълженията съгласно настоящата глава. Арбитражният съд (от 3-ма арбитри) се назначава от Съвместния комитет, съгласно чл. 26.1. Съвместният комитет по ВИТС, който се състои от представители на Европейския съюз и представители на Канада. Съвместният комитет по ВИТС се председателства съвместно от министъра на международната търговия на Канада и от члена на Европейската комисия, отговарящ за търговията, или от съответните техни представители. Той учредява специализирани комитети по различни аспекти – търговия, услуги и инвестиции, митническо сътрудничество, търговия и устойчиво развитие и т.н. Съгласно член 26.3,Вземане на решения“, Съвместният комитет по ВИТС разполага с правомощия да взема решения по всички въпроси, когато това се предвижда в настоящото споразумение., а  взетите от Съвместния комитет по ВИТС решения са задължителни за страните, при условие че са спазени всички необходими вътрешни изисквания и процедури, и страните са длъжни да изпълняват тези решения.

Следва, че решенията на Съвместният комитет са над тези на Европейския съюз, което обезценява, прави нищожни и поставя под съмнение валидността като съдържание и срок на действие на решенията, директиви и регламенти на Европейската комисия.



3. Инвестициите са друга област на противоречие с ЕС.

3.1 Като инвестиции в чл. 8.1 се дефинират „Инвестиционни активи от всякакъв вид, които пряко или непряко са притежавани от инвеститор и имат характеристиките на инвестиция; това включва определена продължителност и други характеристики, като например поемане на капитал или други ресурси, очаквани капиталови печалби, печалби или поемане на рискове. Формите, при които инвестицията може да се прояви включват:

а) предприятие;

                   б) участие, акции и други форми на дялово участие в

предприятие;

в) обезпечени и необезпечени дългови ценни книжа и други дългови книжа от една компания;

г) заем на предприятие;

д) всеки друг вид участие в предприятие;

е) лихва, произтичаща от

i) договор, издаден по силата на правото на договаряща

страна или по договор, например при концесия за проучване, управление, добив или използване на природните ресурси,

ii) договори за производство до ключ, строителство,

производство или договори за споделяне на приходите или

iii) други подобни договори;

ж) права върху интелектуална собственост;

з) други движими вещи с материален или нематериален

характер, недвижимо имущество и сродни права,

i) парични вземания или облаги, произтичащи от договор.

         Следва, че:

- инвеститорът сам си определя очакваната печалба по свои критерии и интереси, независимо как тя ще се отрази на обществото.  Не е дефинирано пред кой се декларира тази очаквана печалба и за какъв период е планирана;

-от горното следва и хипотезата, че е възможно  един инвеститор да се възползва от изброените форми за инвестиции, за да навреди на едно предприятие или проект, респ. да го придобие, след като не е уточнено как и от кой ще контролира целесъобразността на размера на печалбата и по какъв начин може да се прекрати или откаже съответната инвестиция;

         3.2 Записът в този член противоречи на Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза.2 Той влиза в сила от 11 октомври 2020 г. и има за цел да се ограничават чуждите инвестиции, които могат да имат негативно влияние върху сигурността и обществения ред.

         Следва ли, че ЕС ще трябва да се отмени регламенти и процедури, които касаят защита на националната сигурност от чуждестранни инвестиции! Регламентите на ЕС се прилагат в страните-членки директно, без хармонизиране и транспониране. Не е ясно кои законодателни актове на Съвместния комитет и на ЕС ще имат върховенство и как ще се прилагат и спазват. При такава ситуация може да се спекулира с тях и да затрудни едновременно им прилагане в компаниите от страните-членки на ЕС.



         3.3 В раздел Е „Уреждане на инвестиционни спорове между инвеститори и държави“ и конкретно в член 8.18 „Обхват“ ал. (1) е записано „Без да се засягат правата и задълженията на страните по глава двадесет и девет (Уреждане на спорове), инвеститор от една страна може да предяви в съответствие с настоящия раздел, иск срещу другата страна за нарушение на задължение, произтичащо от:

а)
раздел В — по отношение на разширяването, ръководството,
експлоатацията, управлението, поддържането, използването, владеенето и продажбата или разпореждането с попадаща в неговия обхват инвестиция, или



б)
б(раздел Г, когато инвеститорът твърди, че е претърпял загуби или щети в резултат на твърдяното неизпълнение.
     Този текст обезсмисля записа в чл. 8.9,Инвестиционни регулаторни мерки“, 1.   За целите на настоящата глава страните потвърждават отново правото си да въвеждат регулаторни мерки в рамките на своите територии за постигане на законни цели на политиката в области като общественото здраве, безопасността, околната среда или обществения морал, социалната закрила или защитата на потребителите, или насърчаването и опазването на културното многообразие.
-         2.   В интерес на правната сигурност се уточнява, че самият
факт на регулиране от дадена страна, включително чрез изменение на нейното законодателство, по начин, въздействащ неблагоприятно върху инвестиция или който е в разрез с очакванията на инвеститора, включително с неговите очаквания за печалба, не съставлява нарушение на задължение по настоящия раздел.“ защото:
-         Правото на държавите да въвеждат регулаторни мерки,
практически е едно пожелание, защото това действие се подчинява на регулаторното сътрудничество съгласно глава 22 и на задължителното предварително съгласуване на такива инициативи със Съвместния комитет за организация, управление и контрол на изпълнението на ВТИС в съответствие с глава 26 „Административни и институционални разпоредби“, чл. 26.1 „3.   Съвместният комитет по ВИТС е компетентен по всички въпроси, касаещи търговията и инвестициите между страните и изпълнението и прилагането на настоящото споразумение. Дадена страна може да отнесе до Съвместния комитет по ВИТС всеки въпрос, свързан с изпълнението и тълкуването на настоящото споразумение или всеки друг въпрос,касаещ търговията и инвестициите между страните.“
         -  При решаване на инвестиционни спорове се въвежда съгласно чл. 8.1  Международен център за разрешаване на инвестиционни спорове(ICSID). По този начин практически се въвежда на Конвенцията  за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, съставена във Вашингтон на 18 март 1965 г.;3 България е ратифицирала тази конвенция на 13.04.2001 и е в сила от 13.05.2001 г.
         Следва, че:
-         Р. България става заложник на инвеститорските интереси от
Канада, като спорове се решават от една институция, която се поставя над националното законодателство и националните законодателни органи.
4. Според ВТИС до 5 години постепенно трябва да отпаднат всички мита, но Правителството на България не е защитило българската икономика, българските производители, защото:
- България не е защитила нито едно от 117-те регистрирани географски означения(от тях 69 са наименования за произход), които са обект на интелектуална собственост (виж Приложение 20-A, част А „Географски означения, служещи за идентифициране на даден продукт с произход от Европейския съюз“, докато:
- Чехия – 2 броя, бира и хмел;
- Германия – 13 броя, салами, шунка, сирена;
- Гърция – 16 броя, няколко вида зехтин, сирена, захарни изделия;
- Испания – 27 броя, масла и животински мазнини, захарни изделия, прясно и замразено месо, сирена и др.
- Франция – 41 броя, сирена, месни продукти;
- Румъния – 1 брой, плодове и ядки – пресни и преработени и т.н.
Вероятно по това Споразумение са работили само бюрократи, без да се допитат до българските производители.

- Във ВТИС се признават двустранните спогодби за защита на инвестиции между Канада и Хърватия, Чехия, Унгария, Латвия, Малта, Полша, Румъния и Словакия. България няма такава спогодба, което я прави по-малко защитена.

Заключение:
-         Няма реципрочност между ЕС, респ. страните-членки и
Канада по отношение защита на инвестициите, тъй като Канада си запазва дейстието на Закона за инвестициите от 1985 г. на национално и регионално ниво съгласно Приложение № I ,1. С изключение на случаите, посочени в параграфи 3 и 7, директорът по инвестициите ще извърши преглед на случаи на пряко „придобиване на контрол“, съгласно определението в Investment Canada Act, над канадско предприятие от инвеститор от Европейския съюз, ако стойността на канадското предприятие е не по-малко от 1,5 милиарда канадски долара, коригирана в съответствие с методологията, приложима към януари на всяка следваща година, както е определено в Investment Canada Act.4

-         България е индентифицирала в Приложение I действащите
закони в страната, но като се има пред вид, че:
o   ниска е производителността и иновативността на труда;
o   селското стопанство и животновъдството разчита на
субсидии от ЕС, а те отпадат при търговията според ВТИС;
може да се очаква фалит или поглъщане от канадски компании на български производители, в т.ч. и в областта на селското стопанство;



         - Съгласно  Приложение 10-Д и конкретно съгласно чл. 10.8 много от услугите не са либерализирани или трябва да се проведе тест за икономическата необходимост в области като: инженерни услуги и интегрирани инженерни услуги, медицински и стоматологични услуги, ветеринарномедицински услуги, акушерски услуги, услуги, предоставяни от медицински сестри, физиотерапевти и парамедици услуги, свързани с висшето образование, услуги, свързани със селското стопанство, лова и горското стопанство, услуги, свързани с околната среда, застрахователни и свързани със застраховането услуги; съветнически и консултантски услуги, консултантски услуги в областта на управлението, услуги, свързани с консултантските услуги в областта на управлението, свързани научни и технически консултантски услуги и др.

Следва, че за тях може да се поиска да се предоставят концесии на компании от Канада, което може да се отрази негативно върху 

потребителите на тези услуги, поради неясна норма на печалбата на бъдещите концесионери. Тези услуги са включени и Закона за концесии, поради което не е възможен отказ.



-         Във ВИТС се споменава се концесията като обект на

икономическо партньорство, но няма и ред по отношение на публично-частното партньорство, а именно прилагането и спазването на препоръката на ООН за въвеждането на РРРР(People-first PPPs), а именно публично-частно партньорство в името на хората.5



Прибързана ратификация на ВТИС не е в интерес на българската икономика, тъй като тя по показатели е под средното ниво в ЕС и далеч от Канада при оценка на конкурентноспособността при 141 страни. Опасността се увеличава от факта, че СЕТА е врата за реализиране на ТТIP Трансантлантическото партньорство за търговия и инвестиции,   тъй като логиката и целите съвпадат-осигуряване господство на корпоративните интереси на САЩ и Канада над националните на страните-членки на ЕС, загуба на суверенитет, заплаха за икономическата сигурност и устойчивото развитие. Това представлява съвременна колонизация, проявление на неолиберализма, при който обществото трябва да работи за парите. Обществото трябва да работи за печалбите на корпорациите, а не за своето благополучие. Това лесно се реализира при страни с  икономики, които не са конкурентноспособни на тези от Канада и САЩ и особено за България, видно от приведените по-долу данни:

Индекс на икономическите профили

Доклад за конкурентоспособността в световен мащаб за 2019 г.6

Страна
Място
общо
Макро-
иконо-мическа
стабилност
Знания
Пазар
мащаб
Бизнес
динамика
Инова-
ционен
капацитет
Финансова
система
Канада
14
1
12
16
12
16
9
България
49
43
58
84
61
48
73
САЩ
2
37
9
2
1
2
3

С евентуална ратификация на СЕТА/ВТИС Парламентът ще извърши предателство спрямо българските фирми.

Информационни източници:
1. ВСЕОБХВАТНО ИКОНОМИЧЕСКО И ТЪРГОВСКО СПОРАЗУМЕНИЕ (ВИТС)между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:22017A0114(01)&qid=1526045099521&from=EN#d1144e32-482-1
2. Регламент (ЕС) 2019/452на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. за създаване на рамка заскрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза file:///D:/Investizii%2020/Регламент%20на%20ЕС.pdf

3. Übereinkommen zur Beilegung von Investitionsstreitigkeiten zwischen Staaten und Angehörigen anderer Staaten, https://www.admin.ch/opc/de/classified-compilation/19650042/index.html


5. People-first Public-Private Partnerships, https://www.uneceppp-icoe.org/people-first-ppps/

6. Index of Economy Profiles, The Global Competitiveness Report 2019, http://www3.weforum.org/docs/WEF_TheGlobalCompetitivenessReport2019.pdf



22.02.2020 г.                                                   Д-р инж. Александър Трифонов


https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/shte-ima-li-bylgariia-ustoichivo-razvitie-sled-priemaneto-na-seta-299214/

неделя

Опит за анализ на казуса по приемането на България в ЕRМ-2


Лев или евро?

Александър Трифонов - 02 февруари 2020


 Опит за анализ на казуса по приемането на България в ЕRМ-2
След предложението на г-жа Менда Стоянова за промени в закона на БНБ (1) дебатът около въвеждане на плаващ курс на лева се разширява и поляризира. В дискусиите „за“ и „против“ не се вземат под внимание следните обстоятелства:
– Плаващият курс е печеливш ход за развитиe на конкурентоспособна икономика. Но това се доказва, чрез конвертируемост на производителността на труда, т.е. тя следва да е по-висока от средната за региона. А според В. Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал, продукцията на отработен час е 15% от средното европейско ниво, или  българските фирми произвеждат 6 пъти по-малко по стойност продукция. Производителността в България в момента не е конвертируема.
– Покупателната способност на българите е най-слабата в Европейския съюз − 2 пъти по-слаба от средната. Съгласно Биг-Мак индекса, за да може да си купи един Биг-Мак, българинът трябва да работи 48 минути, докато в Хонконг са необходими около 8 минути, а в Швейцария, Япония, Люксембург – около 10 минути, или около 5 пъти повече. (В името на справедливостта трябва да се признае, че преди 5 години са били необходими над 200 минути)..
Страната ни е на първо място по отношение на разликата между доходите на най-богатите и най-бедните в обществото. Тази разлика расте с най-бързи темпове спрямо останалите членове в Европейския съюз. Европейската статистическа служба посочва, че 20% от най-богатите в страната имат доходи 8,2 пъти по-големи от 20-те процента най-бедни българи. През 2016 година разликата е била 7,9 пъти. Възниква въпросът
Ще се запази ли покупателната способност след преминаване към еврото,
или ще намалее?
Досегашният опит на страните, въвели еврото (напр. Латвия), показва, че цените се покачват, а в България, като най-бедна страна от Европа, може да се очаква, че хората още ще обеднеят. Не случайно в някои страни е създаден Фонд за гладуващи, но откъде ще има финансов ресурс за 1,5 млн. бедни българи? Как ЕС може да гарантира това да не се случи?
За конкурентоспособна икономика са необходими нови технологии, автоматизация, иновативни продукти, но как е възможно да се очакват инвестиции в тези направления, след като 92,5% от фирмите в България са с персонал до 9 заети. Фирмите с над 250 заети са само 1,1%, докато в Европа са около 40%, т.е 40 пъти повече. Следва ли да се очаква, че недостатъчната конкурентоспособност по отношение на производителността ще се отрази негативно именно на малките предприятия в България?.. С тази структура на бизнеса в България трудно може да се гарантира устойчив растеж и развитие.
Защо тази инициатива на г-жа М. Стоянова се случи след посещението на г-жа Кристалина Георгиева у нас? Може ли да се разглежда този факт при хипотезата на бъдеща финансова криза, обявена от самата г-жа К. Георгиева и евентуалното желание за стабилизиране на Международния валутен фонд чрез ограничаване на неговите ангажименти? Може би г-жа Георгиева иска да прехвърли стабилизирането на българския лев към Европейския съюз? Не е ли това следствие от увеличаване на напрежението между САЩ и ЕС? Как ще се съгласуват интересите на МВФ и ЕС за влияние върху икономическата политика на България, след като знаем, че МВФ реализира интересите на САЩ? МВФ ще продължи ли споразумението с България по отношение на валутния борд?
Решението за присъединяване на България към Европейския съюз е политическо, а не икономическо. Следва, че влизайки в чакалнята на еврото, ние ще трябва да се подчиняваме на правилата на Европейската финансова/банкова система. Следва ли да очакваме, че докато сме в чакалнята, ще трябва да изпълняваме заповеди на ЕС по отношение структурни промени в икономиката на България и дори
 да отдадем на концесия управлението на страната
 което е заложено в Приложение 3 от Закона за концесиите, респ. в Директива 2014/23:
Код                                      Наименование
75100000-7   Услуги на държавното управление
75110000-0   Услуги по общофункционално управление на държавата
75124000-1   Услуги на държавното управление в областта на отдиха, културата, спорта и религията
75130000-6   Спомагателни услуги за държавното управление като цяло
75200000-8    Услуги на държавното управление за обществото като цяло
75211000-8    Услуги в областта на външните работи
75211200-0    Услуги, свързани с външноикономическа помощ
75211300-1    Услуги, свързани с външна военна помощ
75230000-7    Услуги на правораздаването и съдебната дейност.
Следва, че ЕС може да ни задължи да отдадем на концесия изброените по-горе услуги, което е срещу суверенитета на държавата, или да приватизираме останалите 30% държавна собственост.
Възникват следните въпроси:
Защо правителството досега не е направило икономическа обосновка за ползите от приемане на еврото и за условията, при които това да се осъществи и тя да се постави на обществено обсъждане?
Защо се иска при влизането в ЕRМ-2 да се запази само курс лев – евро, а не се поставят и условия за запазване на суверенитета и националната сигурност на държавата, като например право на недопускане на инвестиции или договори, които ще се отразят отрицателно на българската икономика? Кое е по-важно за Правителството и политическата система: стабилност на банките, или благополучието на българския народ?
Какви ангажименти трябва да поемат правителството и българският народ във връзка с приемане на еврото освен във финансовата сфера?
Решението на Парламента за мандат на преговарящите за влизането в ЕRМ-2 при курс 1:1,95583 не решава нищо по отношение курса на лева към еврото при евентуалното приемане на България в Еврозоната. В становището си ЕЦБ въвежда действието на параграф 2.3 от Резолюцията на Европейския съвет за създаване на механизъм на обменните курсове в третия етап на икономическия и паричен съюз, Амстердам, 16 юни 1997 г. а именно:
Решенията относно централните курсове се вземат по взаимно съгласие на министрите на държавите членки от еврозоната, ЕЦБ и министрите и управителите на централните банки на държавите членки извън еврозоната, участващи в новия механизъм, следвайки обща процедура, включваща Европейската комисия и след консултация с Икономическия и финансов комитет. Министрите и управителите на централните банки на държавите-членки, които не участват в механизма на обменните курсове, ще участват, но няма да имат право на глас в процедурата. Всички страни по взаимното споразумение, включително ЕЦБ, ще имат право да започнат конфиденциална процедура, целяща преразглеждане на централните курсове.“ (2)  
Това напълно съответства на член 124 от Договора за създаване на Европейската общност: „Всяка държава-членка е длъжна да третира политиката си на обменен курс като въпрос от общ (а не от националенбел. авт.) интерес.“   
Това становище на ЕЦБ само потвърждава тезата, че обменният курс е зависим от икономическото развитие на страната. Конвертируемостта на  една валута зависи от конвертируемостта на производителността на труда. А в конвертируемостта на труда се отразява цялото състояние на икономиката на една страна. Това се потвърждава от интервюто на г-жа М. Стоянова, в което тя казва, че 99% от страните са с плаващ курс на националните валути. Това е вярно, защото са с различно ниво на икономическо развитие и провеждат гъвкава икономическа политика. Но с влизането в Еврозоната „… държавите членки от еврозоната вече не могат да прибягват до оценяване на валутата или до обезценяването ѝ, за да управляват своите икономики и да реагират на икономически сътресения. Например, те вече не могат да девалвират валутата си, за да забавят вноса и да насърчат износа. Вместо това те трябва да използват бюджетните и структурните политики, за да управляват своите икономики разумно.“ (3)
Досега в България няма нито една успешно разработена и проведена структурна политика.
Конвертируемостта на една валута не може да бъде политическо решение и още повече да се налага на другите страни-членки на ЕС. Ако България не докаже ускорено устойчиво икономическо развитие над средното за ЕС, при евентуално приемане в Еврозоната при настоящото състояние на икономиката, левът ще бъде обезценен 3-6 пъти. Едва ли МВФ ще защитава лева, респ.  решението на Парламента за обменния курс лев – евро и ще дава финансови гаранции на ЕС/ЕЦБ в полза на България.
Не е възможно България да е в Еврозоната и едновременно да е във Валутен борд. България влезе в ЕС с фиксиран от Валутния борд курс 1 лев = 1 марка, от което следва и курсът на лева спрямо еврото – 1:1,95583. Но с приемането на България в ЕRМ-2  и последващо в Еврозоната този курс е практически нереален и невъзможен, за което предупреждава и ЕЦБ.
Реална конвертируемост на лева може да има
при достигане  конвертируемост на вложения труд
Или както признава самата г-жа М.Стоянова, ще трябва да преотдадем суверенитета на България от МВФ на ЕЦБ, но не само във финансовата сфера. Това само потвърждава изброените по-горе опасения от това бързане за влизане в ЕRМ-2  и Еврозоната.
В обществената дискусия дори Парламентът не постави никакви други условия по отношение влизане в ЕRМ-2, респ. с последващо приемане в Еврозоната, които да гарантират благополучието на българския народ. Защо Еврепейската комисия  не реагира на заложените корупционните възможности в Закона за концесиите при транспонирането на Директива 2014/23, за по-силен контрол при усвояването на средствата по оперативните програми, за което има многобройни сигнали?
Тази незаинтересованост от страна на ЕК унищожава надеждата в българския народ за проспериращо развитие  от членството в ЕС. Защото досега относително добрите показатели на финансовото състояние на българската икономика са за сметка на ниските пенсии, заплати, платено здравеопазване, лоша екологична среда и т.н. Такова ли бъдеще ни обещават правителството и парламентът с прибързаното решение за влизане в ЕRМ-2?
Информационни източници:
(1) „Считано от датата на участие на България в Механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism ІІ) официалният курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяване на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. (накратко Резолюцията – б.р.) и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 година между Европейската централна банка и централните банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричен съюз“ (Споразумението).”, https://business.dir.bg/ikonomika/kakvo-predlozhi-menda-stoyanova-ima-li-opasnost-za-valutniya-bord
(2) Становище на Европейската централна банка от 30 януари 2020 година  относно правомощията на БНБ за налагане на санкции в рамките на тясното сътрудничество и официалния валутен курс на българския лев (CON/2020/5), https://www.bankingsupervision.europa.eu/ecb/legal/pdf/bg_con_2020_5_f_sign.pdf
(3) ERM II-the EU`s Exchange Rate Mechanism, https://ec.europa.eu/info/business-economy-euro/euro-area/introducing-euro/adoption-fixed-euro-conversion-rate/erm-ii-eus-exchange-rate-mechanism_en

http://24may.bg/2020/02/02/лев-или-евро/