четвъртък

Партии, демокрация и още нещо


Партии, демокрация и още нещо

Много обществени системи са опитвани
в тоя грешен и враждебен свят. Никой не претендира, че демокрацията е съвършена и
всемъдра. Наистина, демокрацията е възможно най-лошата система за управление, с изключение на всички останали вече опитани тук и там. Уинстън Чърчил

                Без партии демокрацията е невъзможна или партиите са гаранции за демокрацията. Тази постановка е заложена в днешното държавно устройство. Не се уточнява обаче за кой вид демокрация се отнася тя –  за пряката, непряката или за представителната демокрация.
Папа Франциск I дефинира днешната демокрация като: „Връзка между народа и демокрацията. Тази връзка би трябвало да протича естествено, но тя е под заплахата да се размие и да стане неузнаваема. Пропастта между народите и днешните наши форми на демокрация се задълбочава все повече като последствие от огромната власт на икономическите и медийните групировки, които са ги подчинили.“1
Възникват обаче следните противоречиви въпроси:

Въпрос първи – Осигуряват ли партиите достатъчна представителност на гражданското общество в управлението на неговия живот? Управлението се осъществява чрез Правителство и Парламент, респ. чрез представителите на изпълнителната власт и депутатите. Според Лев Троцки „Никоя партия не струва нищо, ако целта ѝ не е да вземе властта.“ А докато вземе власта страда обществото, което тя представлява. Същевременно една партия в опозиция няма достъп до Правителство и присъства само като миманс в Парламентарния театър?  В такъв случай и демокрацията е театрална, а не истинска.

Въпрос втори – Кога трябва да стане това:
-  когато ситуацията в страната й позволява това или
- когато има интелектуалния потенциал и готов модел за успешно управление?
Парламентът е обаче институцията, която одобрява решенията на Премиера и Правителството по отношение на структура, състав, решения.Правителството се съставя от представители на спечелилата изборите партия/коалиция, но тя има и мнозинство в Парламента, т.е тя провежда своята политика като представлява само една част от обществото. Не се ли превръща Парламентът в театрална сцена ( позорище на сръбски), на която се демонстрира загриженост за обществото, но докато трае представлението. Защото няма наказание или позор за лоши или облагодетелстващи определени кръгове (политически, икономически)  закони. Следва, че законите не гарантират представителност, дори въвеждат все по-силна подчиненост и зависимост на управляемите от управляващите. Такава подчиненост и зависимост води пряко към диктатура. Не е ли решение двукамерният парламент?

Въпрос трети- Достатъчна ли е компетентността на депутатите, за да участват във вземането на решения по ключови за страната проблеми, закони и нейната национална сигурност, след като:
- някои от тях нямат висше или полувисше образование;
- попаднали са случайно  или са заплатили своето попадане в Парламента;
- няма практика потенциалните депутати да имат и поддържат специална подготовка за управлението и функционирането на държавата като политическа и икономическа система. „Главен недостатък на демокрацията се състои в това, че само партия лишена от власт знае как да управлява страната.“ Синтезира Лоуренс Дж. Питър канадски професор и писател и извежда принципа на Питър2,3:
В една йерархия всеки се стреми да достигне своето ниво на некомпетентност.
От принципа на Питър произтичат два основни извода:
  • работата се върши от хората, които още не са достигнали своето ниво на некомпетентност;
  • след известно време всяка позиция в дадена йерархия се заема от сътрудник, който е неспособен да си върши работата.
На произтичащия от втория извод въпрос: Кой тогава върши работата в една такава йерархия, Питър отговаря, че не всички достигат едновременно своето ниво на некомпетентност и работата се върши от тези, които не са достигнали още своето ниво на некомпетентност.
А според Жорж Клемансо „Парламентът е най-големият организъм, измислян някога, за да се вършат в него политически грешки“. За съжаление няма наказание за политически грешки, ако не се счита стойността на пепелта, с която се посипват партийните глави.

Въпрос четвърти – Следва ли безразлично да допуснем:
-  „Някакви си 90 процента от политиците да са отговорни за лошата репутация на останалите 10 процента.“ според Хенри Кисинджър или „ Хора, които са прекалено умни, за да се занимават с политика, са наказани да бъдат управлявани от глупаци.“ според  Платон.
Партиите разчитат на самоподготовката или на някаква интелигентност на своите членове, (някои от тях стават впоследствие управляващи/министри), което им струва скъпо когато упражняват властта. Може ли демокрация да се реализира от неуки и некомпетентни за механизмите за осигуряване на представителността на народа, в името на която се кълнат министри и депутатите в Парламента. Следва обучението им да започне след като са получили властова/управляваща позиция?

Въпрос пети - Още по време на Римската империя Цицерон въвежда в управлението „Благополучието на народа е върховен закон“. Но според американския политик Бари Голдуотър “ Тези, които се стремят към абсолютна власт, дори и когато считат че правят това в името на доброто, просто искат да наложат своята собствена версия за рай на земята. Нека ви напомня, че те са тези, които създават най-жестоките тирании.”.  Как кореспондира желанието за благополучие на обществото с желанието и стремежа за власт на всяка цена.  Не важи ли сентенцията на Ото фон Бисмарк и за днешната ситуация  “Политиката е изкуство да се приспособяваш към обстоятелствата, и да извличаш полза от всичко, даже и от това, което ти пречи”. Може би затова законите в България не се оценяват по отношение на оразмерени, а не описани ползи за обществото. А като следствие приемане и въвеждане в действие на приворечащи на себе си и на същестуващи вече нормативни документи.

Въпрос шести – Как една партия осигурява представителността на народа в управлението на държавата след като:
- ако е в опозиция нейните предложения, инициативи много често се игнорират/отхвърлят от мнозинството в Парламента;
- ако е в коалиция тя трябва да прави компромиси със своята визия за успешно управление в името на властта, а не в името на народа. Вярна ли е констатацията на руския публицист Валентин Домил „При многопартийна система, партията не може да бъде едновременно ум, съвест и чест за епохата. От нещо трябва да се откажем.“ Но дали народът ще бъде съгласен за това и дали се иска това от него?

Въпрос седми – Как партиите ще защитават представителността на народа при все по-силното влияние на глобализма, олигархизацията4,5, корпоратокрацията6 (господство на корпорациите в държавното управление), от политиката на международни структури, в които те участват или от ангажиментите на правителствата/държавата, произтичащи от  членството й в съюзи и международни организации, които понякога са срещу интересите на българското общество?
“За двайстия век са характерни три явления с огромна политическа важност: развитието на демокрацията, увеличаването на корпоративната власт и увеличаването на корпоративната пропаганда като средство за защита на корпоративната власт срещу демокрацията” според австралийския социален психолог Алекс Кери. Неговата характеристика на ХХ век важи и за ХХІ век, но докога това ще продължи? Може би ще се подчини на постулата на съвременния интелектуалец Ноам Чомски: “Най-ефективния начин да се ограничи демокрацията е решенията да се прехвърлят от публичната политическа арена към безотчетни институции: царе и принцове, висши религиозни касти, военни хунти, партийни диктатури или модерни корпорации”. А това е допустимо в новия закон за концесиите – Приложение 3, където се допуска дейности от общото управление на държавата да се предоставят на концесия.

Въпрос осми – След гореизложеното следва изводът на американския философ Роберт М.Хътчинс, основател през 1959 г. на първия неправителствен Център за изследване на демократичните институти “Смъртта на демокрацията няма да дойде с  убийство от засада. Това ще е бавна смърт от апатия, безразличие и неучастие.” Не е ли причина за това именно прекалената представителност предоставяна от обществото на партиите?

Заключение:
Още Аристотел е прозрsл, че „Ако свободата  и равноправието, както някои мислят, са част от демокрацията, те могат да имат смисъл само ако всеки отделен човек участва равностойно в управлението на страната.”
Следва, че народът трябва да присъства /участва в управлението на държавата под различни форми.  Опосредствяването на това участие чрез представителната демокрация не гарантира благополучие и просперитет, дори крие опасност от злоупотреба с предоставената власт. В противен случай  ни чака политическо и корпоративно робство, предсказано от великия Волтер:“ Ако хората не пазят свободата си, тези които мечтаят за тирания ще им я отнемат; тираните са активни и волеви и ще посветят живота си на каквито и да е богове, небесни или земни, за да сложат в окови спящите”.
Докога ще проспиваме свободата си? Докога ще ни приспиват с представителна демокрация, а не се преборим за пряката демокрация?

1. Кънев В. Идеологията на представителната демокрация, https://bg.mondediplo.com/article1593.html

2. Принцип на Питър, https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BF_%D0%BD%D0%B0_%D0%9F%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80,

3. Вълканов В. „ГЕРБ, принципът на Питър и законът на Паркинсон“, https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=15185

4.Цакова И, Гражданското общество и въпросът за демокрацията: политическа, икономическа и социокултурна демократизация,

https://www.unwe.bg/uploads/Yearbook/Yearbook_2013_No6_I%20Tzakova.pdf

5. Цакова И, Форми на олигархичната власт в България – опит за демаскиране, http://probuzhdane.blogspot.com/2016/12/blog-post_29.html


19.09.2019                                             Д-р инж. Александър Трифонов

http://epicenter.bg/article/Aleksandar-Trifonov--Partii--demokratsiya-i-oshte-neshto/193096/11/33
Публикувано от в Няма коментари:

понеделник

Финасиране на партиите по света

                                        Финасиране на партиите по света

Предстои да разберем ще влезе ли България в международните класации като първата държава, в която организации, корпорации, служби и олигарси могат да си купуват депутати,  партии и Правителство. 

Докато обществото очаква мнението на Конституционния съд по решението на Парламента за намаляване на държавната субсидия до 1 лев за подаден глас, дискусията по финансирането на партиите продължава. Нека видим как се финансират партиите в някои Европейски страни:
В ГЕРМАНИЯ
Критерият за отпускане на държавни средства е позицията на съответната партия в обществото. То се измерва с изборните успехи на парламентарни, местни и европейски избори, както и с размера на членския внос и даренията от физически лица.
Държавната субсидия е обвързана с броя на избирателите. Всички партии имат право на такава, ако са спечелили най-малко 0,5%  от гласовете в последните избори за Бундестаг и Европейски парламент и 1% на местни избори. През 2017 г. това са общо 20 партии. До следващите избори всяка от тях годишно получава по 0,83 евро за валиден глас. За първите 4 милиона гласа тази сума се увеличава до 1,00 евро. По такъв начин се подпомагат партиите с по-малка членска маса.
Има и допълнителни субсидии ‒ към всяко евро членски внос и към всяко дарено евро партиите получават 0,45 евро държавна субсидия. Приета е условна сума за дарения от физически лица от 3300 евро годишно. Тя може да се приспада от доходите им, подлежащи на данъчно облагане. Дарения над тази сума не се признават като разход и върху тях се начислява данък.
Субсидирането от държавата на база избирателен глас е както следва (1):1
Година                      Сума в евро
2012                           150 800 000
2013                           154 117 600
2014                           156 737 599
2015                           159 245 400
2016                           160 519 363
2017                           161 803 517
Корпоративните дарения (от компании, асоциации и др.) не се признават за присъщи разходи при данъчното облагане. Дарения от компании от публичния сектор са забранени. Посочените по-горе разпоредби служат за защита на функционирането на политическите партии, на тяхната независимост от държавата и на равните им възможности. Физическите лица и компаниите трябва да бъдат публично оповестени на специален сайт, ако дарят повече от 10 000 евро. Дарения в брой не се допускат.
Даренията от 2000 до 2019 г. за всички партии в Германия са, както следва (2):

Физически лица
Юридически лица
Сума /Евро
Име
Сума /Евро
Компания
1) 2.762.167 
2) 1.055.000 
3) 1.044.204 
4) 1.030.899 
5) 995.000 
6) 745.000 
7) 745.000 
8) 513.848 
9) 409.034 
10) 370.066 
11) 312.048 
12) 309.045 
13) 258.202
14) 255.646 
15) 232.091 
16) 225.565 

17) 190.000 
18) 186.750 
19) 186.170 
20)    181.185 
Michael May
Hermann Schnabel
Jürgen W. Möllemann
Gerhard Frey
Susanne Klatten
Johanna Quandt
Stefan Quandt
Leo Kirch
Erich Schumann
Christoph Kahl
Jens Odewald
Klaus Krone
Helmut Maucher
Karl Scheufele
Ulrich Marseille
Henny Schmidt-Burkhardt
Karin Fischer
Kurt Fordan
Jutta Odewald
Karl-Wilhelm Koch
1) 6.729.063 

2) 4.627.710 
3) 4.516.903 
4) 4.352.054 
5) 3.519.535 
6) 3.282.682 
7) 2.288.033
8) 1.758.971 

9) 1.652.678
10) 1.582.155 

11) 1.275.727 
12) 1.176.829 
13) 1.115.885 
14) 1.100.000
15) 1.073.714 
16) 1.013.365 
17)    732.000 
18)    705.955 

19)    700.000 
20)    635.284 
VB der Bayerischen Metall- und Elektro-Industrie
Deutsche Bank AG
BMW AG
Daimler Chrysler AG
Südwestmetall
Allianz AG
VB der Chemischen Industrie e. V.
Allfinanz Deutsche Vermögensberatung AG DVAG
Altana AG
VB der Metall- und Elektroindustrie NRW e. V.
Mercator Verwaltungs GmbH
Commerzbank AG
Porsche AG
Substantia AG (VM Holding AG)
B.TV Television GmbH & Co. KG
Bankhaus Sal. Oppenheim
Evonik Industrie - RAG - Ruhrkohle
Verein der Bayerischen Chem. Industie e.V.
19) E.ON AG
Versicherungs- und Wirtschaftsdienst GmbH














Какво прави впечатление:
⋅ Най-щедрият дарител – Михаел Май, е дарявал само на Марксистко-ленинската партия на Германия (MLPD), но тази партия не е получила дарение от юридически лица;
⋅ Хелмут Кол (бундесканцлер от 1982 до 1998 г.) е дарил на своята партия ХДС(CDU) през 2000 г. 178 952 евро, а негова съпруга  Хелене Кол – 178 952 евро.
⋅ Сузанне Клаттен е дарила 77% за ХДС и 23% за Свободната демократическа партия;
⋅ Герхард Фрай е дарил през 2010 г. 1 030 899  евро на Германския народен съюз (DVU);
⋅ Стефан Квандт е дарил  56,45% на ХДС, 24,1% на Християнсоциалния съюз (CSU) съюз и 19,5% на Свободната демоткратическа партия ( FDP);
⋅ За социалдемократическата партия на Германия ( SPD) даренията са под 100 000 евро;
При корпоративните дарители обаче ситуацията е следната:
Юридическо лице Общо евро ХДС/CDU % ХСС/CSU % СвДП/FDP % СПГ/SPD % Зелени % Левите %
Съюз на метало и електроиндустрия от Бавария 6 729 063 3,0 83,6 10,3 1,2 1,9
Дойче Банк 4 627 710 58,9 3,7 27,8 8,6 1,09
БМВ 4 516 903 22,9 31,1 14,2 26,2 5,6
Даймлер Крайслер АГ 4 352 054 40,5 7,4 10,2 41,8

Юг-Запад метал 3 519 535 63,7
22,4 9,3 4,6
Алианц АГ 3 282 682 23,9 17,4 17,9 23,1 17,7
Алтана АГ 1 652 678 89,4
10,6


Коммерц банк 1 176 829 40,3 14,9 19,3 21,2 4,2
Порше АГ 1 115 885 48,8
11,6 39,5

Субстантиа АГ 1 100 000

100%


Евоник Индустри    732 000 34,4 4,1 20,5 41,0

Е.ОН АГ    700 000 28,6 14,3 14,3 42,9

Юридическите лица:
  • финансират всички представителни партии, независимо дали са на власт или в опозиция, но се очертават конкретни предпочитания;
  • не финансират малки партии, като Левите, Марксистко-ленинската партия, Германския свободен съюз, Гражданския социален съюз (BSU), Алианса за здраве, мир и социална справедливост (AGFG) и Националдемократическата партия на Германия (NPD).
Същевременно държавата финансира фондации на основните партии от своите структури/министерства съгласно бюджета на Германия. За 2017 г. финансирането е както следва (в хил. евро):
Фондация (на партия) AA   BMBF BMDSFJ BMI BMI–Z BMZ
FES: Friedrich-Ebert-Stiftung (SPD) 21 760 22 186 130 35 124 5 000 89 585
KAS: Konrad-Adenauer-Stiftung (CDU) 21 643 21 825 95 34 289 3 500 87 231
HBS: Heinrich-Böll-Stiftung (GRÜNE/Зелените)   7 550 12 232 0 12 187 2 000 30 624
FNF: Friedrich-Naumann-Stiftung für die Freiheit (FDP)   7 334 10 862 0 11 839 2 000 30 046
HSS: Hanns-Seidel-Stiftung (CSU) 7 118 9 595 0 11 260 700 28 689
RLS: Rosa-Luxemburg-Stiftung (DIE LINKE/ Левите) 6 975 7 659 0 11 260 500 28 630
Забележка:
Министерства Предназначение на финансирането
АА – Министерство на външните работи Социално-политически мероприятия и стипендии
BMBF Федерално министерство на образованието и науката Стипендии
BMFSFJ Федерално министерство по семейните въпроси, възрастни граждани, жени и младежи Социално-политически мероприятия
BMI Федерално министерство на вътрешните работи Социално и демократично образование
BMI–Z Федерално министерство на вътрешните работи Субсидии за инвестиции
BMZ Федерално министерство за икономическо сътрудничество и развитие Планове за развитие на сътрудничество, социална политика
Плащанията на правителството към настоящите шест фондации възлизат на 581,4 милиона евро през 2017 г. Това е безпрецедентно ниво. По този начин
разходите от федералния бюджет за партийните фондации
са 3,6 пъти по-големи от тези за директно финансиране на партиите
Те се разпределят между фондациите пропорционално на броя гласове, подадени на последните четири общи избора.
На 24 септември 2017 г. е избран 19-ият германски Бундестаг. С 26,8% ХДС (CDU) спечели значително повече гласове от следващата я СПД (SPD), която събра 20,5% от гласовете. „Алтернатива за Германия“ (AFD) получи 12,6%, Свободната демократична партия (FDP) – 10,8%, Linke (Левите) – 9,2% и Grünen (Зелените) – 8,9%. Като най-малка партия – Християнсоциалният съюз (CSU) успя с 6,2 процента от гласовете да прескочи петпроцентната бариера. Останалите партии постигнаха 5,0%.  76,2 % от избирателите (общо 61 688 485) са упражнили правото си на глас на общите избори през 2017 г. (3)
От горното следва, че 47 006 625 избиратели  (76,2% от 61 688 485 имащи право на глас) са подали своя глас, а партиите са получили срещу тях  743,1 млн. евро  (581,4 млн.евро за фондациите и директно финансиране от бюджета в размер на 161,8 млн. евро). Това прави
средно по около 16 евро за подаден глас за всяка партия, прескочила прага от 0,5%.
В тези 16 евро се включва директната субсидия от държавата от 3,44 евро за подаден глас за централното ръководство на партията (161,8 млн евро: 47 мил. подадени гласа) + 0,83 евро (1,00 евро за получени гласове над 4 милиона)  стимулираща субсидия  за подаден глас + стимулираща субсидия от 0,45 евро за всяко евро деклариран членски внос и дарено евро от физически лица + финансиране на фондациите на по-големите партии.
В тях не се включват даренията  от физически и юридически лица. Следва, че 5-те водещи партии, които получават значителни субсидии за своите фондации, са по-облагодетелствани от по-малките партии.
Извод: В Германия държавата финансира преимуществено дейности на партиите в полза  на техните членове и по-малко на ръководните им органи.               
В АВСТРИЯ           
Политическото финансиране в Австрия е предмет на законова регулация и публично финансиране от 1975 г.
Австрийският закон прави разлика между избраната партия и избираема/парламентарно представена партия, които отговарят за политическия живот в страната, респ. и техните парламентарни клубове/групи, всяка с различни приходи. Клубовете се спонсорират от 1963 г. Днес това става на основата на Закона за финансиране на клубове от 1985 г. Той предвижда подкрепа за партийните организации,  политическите академии, партийните медии, дори ако това надхвърля директната партийна подкрепа. Дори онези, които не са представени в Националния съвет, имат право на финансиране за своята работа (възстановяване на средствата за предизборна кампания) в изборната година, ако са получили повече от 1% от валидните гласове.
Средствата за популяризиране на партии и клубове, както и за насърчаване на партийни академии на федерално и държавно ниво, възлизат на 194,4 млн. евро през 2015 г.  През 2014 г. бяха изплатени 205 млн. евро, включително възстановяване на разходи за изборна кампания за европейските избори в размер на 12,4 млн. евро. Само ÖVP – Австрийската народна партия и SPÖ – Социалдемократическата партия на Австрия, получиха съответно 63,8 и 60,2 млн. евро.
Допълнително публично финансиране се предоставя на партии от градове и общини.
Индексът „разходи за демокрация“ 
използван в международните изследвания, показва процентното отношение на разходите за партия спрямо брутния вътрешен продукт на страната. В Австрия този индекс е 2,66. В Япония е 2,70. За Великобритания е 0,22, за Германия – 0,57. (4)
През 2013 г. австрийските партии са получили повече от 127 млн. евро финансиране. Съгласно решение на парламента от 04.07.2019 г. дарения от физически и юридически лица до 7500 евро годишно се признават за разход и имената на дарителите не се оповестяват публично. Една партия може да получи дарения до 750 000 евро годишно.
През февруари 2018 г. Залцбургският ландтаг (местен/регионален парламент) решава, че (малките) партии ще получават по-малка подкрепа в бъдеще, когато членовете на партията напуснат или се пенсионират.
През март 2019 г. Националният съвет прие промяна в клаузата за валоризация с обратно действие от 1 януари 2019 г. Според закона субсидиите ще се увеличават автоматично всяка година, вместо да следват прага на инфлация от 5%. За 2019 г. е решено увеличение от 2%. (5)
Безвъзмездни средства по партия и тип на субсидирането, евро
Година Партия Субсидиране на партиите Субсидиране на клубовете Партийни академии Общо
2018 ÖVP Народната партия на Австрия 9 710.779,27 5 987 244,39 2 885 608,85 18 583 632,51
SPÖ Социалдемократическа партия на Австрия 8 319 876,25 5 474 135,87 2 575 920,33 16 369 932,45
FPÖ Свободната партия на Австрия 8 050 334,50 5 255 144,54 2 544 951,48 15 850 430,52
NEOS – Новата Австрия и Либералният форум 1 815 581,05 2 473 361,01 1 275 228,52 5 564 170,58
 Jetz t Сега 1 547 996,73 2 005 828,33 1 213 290,82 4 767 115,88
GRÜNE  Зелени 481 595,00 0,00 0,00 481 595,00
Общо 29 926 162,80 21 195 714,14 10 495 000,00 61 616 876,94
2017 SPÖ Социалдемократическа партия на Австрия 8 188 124,12 5 306 292,81 2 450 983,15 15 945 400,08
ÖVP Народната партия на Австрия 7 347 616,88 5 532 338,19 2 387 661,36 15 267 616,43
FPÖ Свободната партия на Австрия 6.311.853,16 4.640.447,16 2.007.730,63 12.960.030,95
GRÜNE  Зелени 3 907 679,14 € 2 621 757,78 1 564 478,12 8 093 915,04
NEOS Новата Австрия и Либералният форум 1 693 132,02 2 204 383,61 1 057 903,82 4 955 419,45
STRONACH Екип Стронах 1 919 411,47 858 332,90 994 582,03 3 772 326,4
Общо 29 367 816,80 21 975 673,70 10 495 000,00 61 838 490,5
2016 SPÖ Социалдемократическа партия на Австрия 8 188 124,12 5 229 962,72 2 450 983,15 15 869 069,99
ÖVP Народната партия на Австрия 7 347 616,88 5 184.532,03 2 387 661,36 14 919 810,27
FPÖ Свободната партия на Австрия 6 311 853,16 4 349 298,82 2 007 730,63 12 668 882,61
GRÜNE Зелени 3 907 679,14 3 389 547,18 1 564 478,12 8 861 704,44
NEOS Новата Австрия и Либералният форум 1 693.132,02 2 206.499,23 1 089 564,71 4 989 195,96
STRONACH Екип Стронах 1 919 411,47 1 700 145,58 994 582,03 € 4 614 139,08
Общо 29 367 816,80€ 22 059 985,56 10 495 000,00 61 922 802,36
Избирателната активност на изборите през 2017 г е 80%. Броят на избирателите е 6 400 993. Били са подадени 5 120 881 гласа. От тях 5 069 929 са валидни, 50 952 са невалидни (6).
От горното следва, че партиите са получили през 2018 г. около 12,15 евро на валиден глас от различни източници – партийни академии, клубове, общини, а директно за ръководните им органи от държавния бюджет са дадени 5,90 евро за глас за всяка партия, спечелила повече от 1% на последните избори.
Големите дарители в Австрия
Дарения 2012–2017, в евро
Дарител Дарен Сума
Франк Стронах Екип Стронах 23,2 млн.
Ханс-Петер Хазелщайнер Новата Австрия и Либералният форум 1,7 млн.
Съюз на представителите на Свободната партия от Долна Австрия Свободна партия на Австрия FPÖ 902 278
Съюз на представителите на Социалдемократическата партия от Виена Социалдемократическа партия на Австрия SPÖ 552 745
ИЛАГ Управление на активи ООД Народна партия на Австрия ÖVP 502 000
Стефан Пиерер (КТМ) Народна партия на Австрия ÖVP 436 563
Райфайзенбанк АД на Горна Австрия Народна партия на Австрия ÖVP 336 120
Организация за подпомагане на народните жилища на СДА от град Инсбрук Социалдемократическа партия на Австрия SPÖ 289 454
ППП Логистика ООД Новата Австрия и Либералният форум 200 000
Маркус Браун Новата Австрия и Либералният форум 180 000
Освен директните дарения, партиите получават суми и реализират своите  политики чрез реализиране на проекти от създадени и/или подкрепяни от тях организации, споделящи съответната идеология, като например (7),(8):
Организации на Социалдемократическата партия на Австрия ( SPÖ), около  22 Организации на народната партия на Австрия (ÖVP), около 31
Социалдемократически икономически съюз Австрийски икономически съюз
Селяните при SPÖ Австрийски съюз на селяните
Жените при SPÖ Австрийски съюз на наемните работници
Образование при SPÖ Австрийски съюз на научните работници
Съюз на пеещите работници Фракция на християнските профсъюзи
Младите генерации в SPÖ Австрийски съюз на наемателите и притежатели на жилища
Приятели на децата Австрийски свят на децата
Съюз на социалдемократическите борци за свобода, жертви на фашизма и активни антифашисти Приятелство на политическите последователи
Партийна академия, Реннер институт Политическа академия
Извод: Партиите в Австрия се стремят да обхванат всички слоеве, групи от населението по интереси и сектори от бизнеса.
 В ШВЕЙЦАРИЯ
Финансирането на политическите партии в Швейцария се различава от това в съседните страни по два основни начина: докато Германия, Австрия, Италия и Франция предоставят публични субсидии на своите политически партии и спазват правните правила, регулиращи прозрачността на партийните финанси, в Швейцария липсват и двата аспекта. Това е становището и на Федералната служба на правосъдието. Само кантоните Женева и Тичино имаха правила за 2011 г. за разкриване на политически дарения. Популярни инициативи за законови изисквания за прозрачност бяха отхвърлени през юни 2013 г. и септември 2014 г. в кантоните Базел-Ланд и Ааргау с приблизително 56% от гласовете чрез референдуми. Финансирането на партиите на национално ниво по същество се осъществява от около дузина компании, докато в Швейцария не се породят скандали по отношение на партийното финансиране.
Партиите в Швейцария нямат тежест в обществено-икономическия живот на страната. Те остават в т.н. „доброволческата система“, известна още като „miliz system“ на швейцарската демокрация, продължават да бъдат доброволни организации на гражданите и като такива не подлежат на обществен контрол. Парламентарните опити да се промени това, засега не намират мнозинство във федералните съвети. Според публикации обаче, „трябва ясно да се изтъкне, че упражняването на правата на гражданите (референдуми, граждански инициативи) днес се осъществява предимно чрез „заинтересовани пари“. За Швейцария е особено важно „финансово силните групи по интереси и мобилизираните социални движения“ да надминат партиите в борбите при  гласувания.
Финансирането на политически партии и предизборни кампании, както и счетоводството на партиите не е регламентирано със закон в Швейцария на федерално ниво. Този въпрос обаче редовно е обект на парламентарни инициативи, въпреки че те все още не са изготвени на федерално ниво (9).
В ХОЛАНДИЯ
 Финансирането на партиите в Холандия се захранва както от държавни, така и от частни източници. Съгласно Закона за финансовата помощ на партиите, една партия получава пари в допълнение към основната сума в зависимост от броя на местата в парламента и броя на членовете си. В сравнение с други страни, партиите получават сравнително малко пари от държавата.
Една партия може да получава до 176 580 евро годишно от държавата, които да изразходва за цели, определени в закона (например политическа информация, набиране на членска маса, обучение, предизборни кампании). Освен това има сума за спечелено място в парламента. През 2006 г. тя е била 51 217 евро на място годишно. Партията получава и сума за всеки редовен член (който си плаща членския внос). Тази сума се изчислява, като общото финансиране от 1 933 455 евро, отпуснато за всички партии, се раздели на общия брой организирани членове на всички партии. Дадена партия може да регистрира като бенефициенти на допълнителна помощ научен институт и младежка организация (най-малко от сто члена на възраст между 14 и 27 години, с най-малко пет евро годишна членска вноска). Предоставя се безплатно време в медиите за партии, представени в парламента и управляващи във всички избирателни райони. Парламентарните групи получават финансова подкрепа за персонала и др. според правилата на парламента (10).10
               ПО СВЕТА (11)
  • В световен мащаб най-честата забрана за политически дарения се отнася до държавните ресурси (с изключение на предоставянето на регулирано публично финансиране). Общо 85% от страните, за които са налични данни (или 94 от 110 държави), забраняват такива дарения, за да се противодейства на злоупотребата с държавни ресурси.
  • Забраната за дарения от чуждестранни източници също е често срещана: 68% от страните забраняват такива дарения за партии, докато 51% забраняват чуждестранни дарения за кандидати.
  • В световен мащаб 55% (74 държави) не ограничават сумата, която може да бъде дарена на политически партии или кандидати. В Африка и Океания ограниченията за дарения почти не съществуват, докато в Европа те са по-често срещани.
  • 68% (116 държави) имат субсидии за пряко публично финансиране на политическите партии, въпреки че цифрата варира от 27% в страните от Океания до  86% в европейските страни.
  • 69% от всички държави предоставят на политическите партии безплатен или субсидиран достъп до медии, като Африка изпъква като континент с най-голям акцент върху такава помощ.
  • Само 29% (49 държави) ограничават размера на парите, които политическите партии могат да изразходват, въпреки че 44% прилагат такива ограничения по отношение на кандидатите за избор.
  • В световен мащаб 88% (143 държави) изискват някаква форма на финансово отчитане от страна на политическите партии или кандидати. Въпреки това, само 53% от страните изискват отчитане както от партии, така и от кандидати, което предполага потенциална вратичка, при която средствата могат да бъдат насочени чрез заинтересовани страни, от които не се изисква подаване на такива отчети.
  • В 40 страни (25% от държавите, обхванати от базата данни), нито една институция не е официално оторизирана да разглежда представени финансови отчети или да разследва потенциални нарушения на регламентите за политическо финансиране.
  • В повече от 25% от страните, които изискват финансови отчети от политически партии или кандидати, няма изискване тази информация да се предоставя на обществеността.
Заключение:
Финансирането на партии и кандидати трябва да отговаря на следните критерии:
 – Да не допуска корпоративно влияние върху политиките на партиите във власта и в опозиция;
 – Да не допуска външна/чуждестранна намеса във формирането и провеждането на политики от партиите;
 – Да не допуска финансиране на кандидати от юридически лица, поради поставянето им в зависимост от тях;
   – Да бъде прозрачно, да има регистър на дарители (частни и юридически лица). В противен случай правителството и парламентът ще станат арена на сблъсък на корпоративни, частни и външни интереси, от което ще се породи само хаос в управлението на държавата и регрес в икономическото развитие.
– Липсата на такъв регистър и спиране на финансирането на партиите от държавния бюджет граничи с опит за пробив в националната сигурност на Р. България;
 – Публичното финансиране трябва да поощрява дейности на партиите за повишаване осведомеността на населението по актуални теми, компетенции, за повишаване благоденствието чрез насърчаване на активността, предприемачеството и инвестициите. То трябва да е в пъти по-голямо от това за ръководните органи на съответната партия. Това изисква партиите да участват активно във всички сфери на обществено-икономическия живот на страната, а да не бъдат само критикари на управляваща власт.
– Всички партии трябва да имат субсидиран, дори и безплатен достъп до обществените медии
– По-добре е да се финансират партийно ориентирани неправителствени организации за реализирането на различни проекти от обществен интерес, отколкото да станат чрез финансиране проводник на чужди интереси, които обикновено са против националния суверенитет и просперитет на държавата, в т.ч. и на България.
Предстои да разберем дали България ще влезе в международните класации като първата държава, в която организации, корпорации, служби и олигарси могат да си купуват депутати,  партии и Правителство.
            
 Източници на информация:
(1) Pehle.H, Die Finanzierung der Parteien in Deutschland, https://www.bpb.de/politik/grundfragen/parteien-in-deutschland/42042/finanzierung
(2) Die größten Spender nach Spendensumme, http://www.parteispenden.unklarheiten.de/?seite=auswertung_maximum+
(3) Bundestagswahlen, https://www.bpb.de/nachschlagen/zahlen-und-fakten/bundestagswahlen/
(4) Naßmacher Karl-Heinz, Ist unsere Demokratie zu teuer?, https://www.presse.uni-oldenburg.de/einblicke/39/5nassmacher.pdf
(5) Parteienfinanzierung in Österreich, https://de.wikipedia.org/wiki/Parteienfinanzierung_in_%C3%96sterreich
(6) Ergebnisse bei der Nationalratswahl 2017, http://www.nationalratswahl.at/ergebnisse.html
(7) Sozialdemokratische Organisationen, https://www.spoe.at/sozialdemokratische-organisationen/
(8) Österreichische Volkspartei, https://de.wikipedia.org/wiki/%C3%96sterreichische_Volkspartei
(9) Parteienfinanzierung in der Schweiz, https://de.wikipedia.org/wiki/Parteienfinanzierung_in_der_Schweiz
(10) Parteienfinanzierung in den Niederlanden, https://de.wikipedia.org/wiki/Parteienfinanzierung_in_den_Niederlanden
(11) Ohman M, Political Finance Regulations Around the WorldAn Overview of the International IDEA Database, https://www.idea.int/sites/default/files/publications/political-finance-regulations-around-the-world.pdf

7.09.2019 г.                                                         Д-р инж. Александър Трифонов
 http://24may.bg/2019/09/07/%d1%84%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%b0%d1%80%d1%82%d0%b8%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bf%d0%be-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b0/
Публикувано от в Няма коментари:
Абонамент за: Публикации (Atom)