Опит
за приватизация на научната мисъл
Този опит започва с Държавните висши
училища. За целта на 12 август на портала за обществени консултации при Министерския
съвет беше публикуван проект на Постановление за условията и реда за създаване на търговски дружества от държавните
висши училища за целите на стопанската реализация на резултатите от научни
изследвания и обекти на интелектуалната собственост-https://www.strategy.bg/PublicConsultations/List.aspx?lang=bg-BG&sortDirection=Descending&sortExpression=OpenningDate&typeConsultation=1&typeCategory=0&docType=0&obshtiniValue=0.
В мотивите
аргументирано се доказва, че:
- иновационната способност на
България спада в международните класации;
- иновационната дейност е съсредоточена
основно в институтите на БАН, Селскостопанската академия и индустрията;
Същевременно зад това постановление се крие опасност от приватизация и злоупотреба
с научните резултати от дейността на държавните висши училища (ДВУ). Основания
за това са:
Основание първо:
Лимитирането на
минимално дялово участие на ДВУ с 34% от капитала не гарантира приходи от
реализирането на обекта на интелектуалната собственост, защото частният
партньор може да покаже такива разходи, че печалба официално няма да има. Освен
това той ще води преговорите с потенциалния купувач и за ДВУ ще останат скрити
техните договорки.
Основание второ:
За разлика от
отменения Закон за публично-частно партньорство в това Постановление няма
никакви изисквания, ограничения, препоръки на какви условия и чрез каква
процедура трябва да бъде избран партньора на ДВУ. Липсва възможността партньори
в това дружество на ДВУ да се няколко частни партньори или няколко ДВУ. Това от
своя страна изисква допълнителни изисквания и критерии за структуриране на
дружеството.
Основание
трето:
В постановлението
се предвижда участие на ДВУ с парична и непарична вноска-обект на
интелектуалната собственост. Не се предвижда обаче възможността за:
- предоставяне
от страна на частния партньор на допълваща/ негова или чужда интелектуална
собственост;
- предоставяне
на оборудване от страна на частния партньор на ДВУ и неговото стимулиране чрез
данъчни облекчения;
- предоставяне
на оборудване на ДВУ за съвместни
изследователски цели на частния партньор. Всяко иновационно решение, обект на
интелектуалната собственост изисква развитие, усъвършенстване и доказване на
ефекта чрез демонстрационен вариант. Същевременно допълнително участие на
частния партньор може да доведе до намаляване на деловото участие на ДВУ или
ДВУ ще трябва да увеличи пропорционално своето участие в капитала. Като се има
предвид, че ДВУ нямат свободен финансов ресурс може да се очаква:
- или постепенна приватизация на
иновационната дейност на ДВУ;
- или до отказ на частния партньор от
сътрудничество.
Тези възможности
трябва да бъдат съпроводени с конкретни критерии и условия;
Основание четвърто:
Частният
партньор става заявител и патентопритежател на съвместния патент за
интелектуална собственост, а автор/изобретател ще бъде ДВУ или физическо лице.
Едно изследване на патентната дейност за периода 2007-2017 г. показва, че:
- ДВУ са регистрирали общо 23 патента и 22 полезни
модела като те са притежание само на 8 от всичките 51 ДВУ.
Това е около 2,8% от всички регистрирани
патенти;
- около 65% от
патентите са притежатели на физически лица;
От
гореизложеното следва, че:
- или трябва да
се обнови, увеличи изследователското оборудване в ДВУ;
- или да се
предостави на ДВУ значителен финансов ресурс за изследователска дейност;
- или това постановление
няма да проработи;
От друга страна
при съвместна защита на интелектуалната собственост:
- нито една от двете страни не може
да предприеме продажбата на правата по конкретен патент или неговата реализация
без съгласието на другата. Дори може едан от страните да пречи на другата, да я
изнудва по отношение параметрите/условията на сделката, което едва ли е
приемливо за частния партньор. Това обстоятелство поражда възможност за корупция,
когато притежател на интелектуалната собственост е ДВУ;
- своето делово участие всяка от
страните може да продава, без да иска разрешение от другата, което води до
неясно бъдеще по отношение на собствениците/притежателите на съответния патент;
- съществува и опасността да се
злоупотреби с деловото участие в съответния патент, а именно когато той се използва
като залог на нематериален актив при различни търговски операции или кредити. Обектът
на интелектуалната собственост може да стане пртежание на юридическо лице без
никакъв финансов приход за ДВУ, а дори и ДВУ да бъде принудено да плаща
неустойки при недостигане ( манипулирано без знанието но ДВУ) на заявения ефект
от внедряване на иновационнто решение;
Основание пето:
Защо частният партньор трябва да учредява
съвместно търговско дружество с ДВУ, след като той може да си „купи“ съответния
автор/изобретател срещу прилично възнаграждение. ДВУ няма да спечели нищо в
такъв случай.
Основание
шесто:
Няма критерии за първоначална и
последваща оценка на продуктите на интелектуална собственост, собственост на
ДВУ или на частния партньор. Последваща оценка на интелектуалната собственост
поражда опасност от нейната обезценка ако тя е била усъвършенствана по поръчка
на частния партньор. При последваща, нова регистрация с нови претенции води до приватизацията
й от частния партньор, т.е намаляване на дела на ДВУ и очаквания финансов ефект
за ДВУ от нейната реализация. Тази опасност се поражда и от факта, че в повечето
случаи заплащането на оценката на интелектуалната собственост ще бъде за сметка
на частния партньор, той ще може хипотетично да регулира тази оценка в своя
полза.
Заключение
v Едно
постановление на МС не е устойчиво във времето като нормативен акт, тъй като
може да се изменя текущо. Това от своя страна създава несигурност и
непрогнозируемост при негово приложение.
v Поради
хроничната липсата на финансов ресурс в ДВУ се допуска 64% от капитала на
бъдещото търговско дружество да са от друг/частен произход. Това е
доказателство за грешката при отмяната на Закона за публично-частно
партньорство. А Законът за концесиите е неприложим за реализирането на
заложените цели в предлаганото Постановление. Затова имаше и предупреждение в
Директива 2014/23 и в редица публикации на специалисти по темата, но Правителството
и Парламента не се съобразиха с тях.
v Съществува
опасност от комерсиализация/приватизация на научната дейност в ДВУ, т.е
частните партньори ще я определят, диктуват, насочват. Като се има предвид ниското технологично ниво на
производството в България (силно ограничен брой на хай-тех предприятия с
изключение на ІТ сектора) може да се очаква, че и заявките за нови разработки
ще бъдат сравнително малко, което няма да допринесе за ръста на научния авторитет/инновационната
способност на България.
v
Бюджетът и ДВУ ще печелят повече ако
държавата финансира реализацията на научните достижения/решения или да се
развие публично-частно партньорство чрез закон (респ. да се възстанови Закона
за публично-частно партньорство), каквато е международната практика и е
заложено като възможност в Хоризонт 2020 на Европейския съюз и в Европейския
фонд за стратегически инвестицци ( план „Юнкер“).
v От
гореизложеното може да се констатира колко формална, некомпетентна и подвеждаща
е Частичната, предварителна оценка на въздействието.
v Това
Постановление е проявление на една
демагогска загриженост за държавните висши училища и министърът на образованието
и науката трябва да потърси отговорност от своите бюрократични служители за този
некачествен проект и дори с привкус на опит за прокарване на корпоративни интереси
за приватизация на научната мисъл в България.
v Понеже
Правителството няма да се съобрази с тези бележки, остава надеждата екипите на
ДВУ да ги имат предвид в тяхната дейност.
26.08.2019 г.
Д-р.
инж. Александър Трифонов
http://epicenter.bg/article/Aleksandar-Trifonov--Opit-za-privatizatsiya-na-nauchnata-misal/191179/11/33
