Борба с корупцията

Борбата срещу корупцията - много шум, но за какво

Мъдрият законодател започва не с направата на закони, а с изучаването на тяхната пригодност

спрямо даденото общество. - Жан Жак Русо

Прави впечатление каква страст и амбиции се разгарят във връзка с приемането на  антикорупционен закон.  Но само от наименованието на закона „Закон за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности“  показва, че се готви въвеждане на Светата инквизиция за грешници. Не се търси обаче причината защо тези родени праведни човешки същества са се превърнали в грешници. Следва, че заразата се запазва, за да може инквизицията да не остане без работа.

Още през 2000 г. се публикува със съдействието на Американската агенция за международно развитие  (USAID) изследването „Корупцията в 100 отговора“ на Коалиция 2000 (инициативата на НПО“Център за изследване на демокрацията“ и на група неправителствени организации). Това беше първият опит да се направи дисекция на това туморно явление – причини за поява, проявление, метастази и направления за лечение, но явно силите им стигнаха до 2004 г. Още през 1993 г. се бе появила  международната организация „Прозрачност без граници“ („Тransparency international“) за оценка влиянието на корупцията в световен мащаб чрез въведения корупционен индекс. Европа също се включи в анализ на това явление чрез доклада за борбата с корупцията на Европейската комисия от 3.02.2014 г. България твърдо държи първо място по корупция в Европейския съюз и 75 място в света в доклада за 2016 г. „Анализът на резултатите през 19-те години, в които България е част от изследването ( на „Прозрачност без граници“), дава критична оценка в смисъл, че борбата с корупцията е в застой. Сравнителните данни за индекса на България за последните пет години показват липса на какъвто и да било напредък: индексът на България остава далеч под критичната стойност от 50 пункта, което е показател за системно несправяне с корупцията.“

         И с новия закон не се прави опит да се изкоренят причините за това бедствие, а се преследва един демагогски популизъм. С голяма достоверност може да се предскаже, че ефектът ще клони към „нула“, защото:

         - не се преследва узаконяването на корупцията в нормативните актове. Примери:

ü Снемане на наказателната отговорност от лицата, злоупотребили със служебно положение в проекта за нов Закон за концесиите;

ü При измененията в Административно-процесуалния кодекс се премахва на касационното производство (в. Дума „Край на правосъдието“ бр. 147/31.07.2017 г.).

Не следва ли да се търси отговорност – склоняване към корупция на лицата, които гласуват за такива изменения в нормативната уредба? За съжаление това не е обект на законопроекта.

- Не се търси отговорност от лицата, които внасят за одобрение законопроекти, които не са съпроводени с оценка на въздействие (Анализ на НПО“Център за оценка на въздействието на законодателството). Именно в тази оценка проличава ефектът от действието на конкретния нормативен акт и има ли вратички за корупция;

- Заобикаля се публичността и прозрачността при приемането на нормативни актове. В проектозакона за концесиите отпадна като задължително приложение към концесионния договор финансово-икономическият модел, който отразява всички парични потоци. Следва, че не трябва да се знаят истинските приходи и разходи на концесионерите. Узаконява се нормативната корупция ( корупцията се възпроизвежда и стабилизира чрезнормативни актове) и тя няма да се преследва. Дори се заобикаля Закона за нормативните актове чрез поднормативни такива – наредби, указания и т.н. на съответните институции. А с такива се създава възможност за облагодетелстване на  определени организации, структури, юридически и физически лица, т.е създава се възможност за т.н. индиректна корупция, която се чувства от обществото, а не от нормотворците. А виновните са от висшия ешалон на властта, защото са дали такива указания, респ. това са председателите на парламентарните комисии, които се стараят да угодят на властимащите. Но на тях няма да се търси отговорност!

- Подценява се, игнорира се мнението на авторитетни институции в държавата като Сметната палата и Министерството на финансите, според които причина за ограниченото прилагане на Закона за публично-частно партньорство е „публичната и прозрачната процедура“ за избор на частне партньор. Извод – има нечий интерес да бъдат премахнати предимства на този закон, защото най-силното лекарство срещу корупцията е публичността и прозрачността. Отговорност за лицето/лицата, които са възложили това действие, за тези които пазят корупцията чрез разработването на целенасочени нормативни актове няма. Няма анализ и отговорност защо Правителствата от 2011 досега досега не спазили изискванията на този Закон, като същевременно се заблуждава обществото: 

•  че няма реализирани проекти, а се забравят дори и тези по инструмента „Джесика“;

•  няма оценка на въздействието от отмяната му за националната икономика;

Как инвеститорите ще повярват в устойчивостта на законадателната власт на България, след като една политическа сила приема закон и след това същата го отменя? Значи има други интереси, които влияят и водят до хаос в  правораздаването. А хаосът стимулира корупцията.

- Игнорира се мнението на неправителствените и граждански организации, на експерти до възможния минимум. И когато избухне скандалът, няма отговорност за лицата, които не са реагирали своевременно на сигналите и за тези, които са допринесли за облагодетелстване на заинтересовани страни, дори без те самите да са получили облага от това. Това е скрита корупция, основана на политическия натиск и интерес. Примери достатъчно- http://fakti.bg/mnenia/198897-zalagat-korupciata-v-zakon, https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=2425529716471170697#editor/target=post;postID=30020078327001504;onPublishedMenu=allposts;onClosedMenu=allposts;postNum=49;src=postname и др.

 Изводи:

1. Корумпираните лица, „грешниците“ са само външно доказателство, видимите белези на това страшно заболяване – корупцията.

2. Причината за това заболяване е системна грешка на устройството и управлението на държавата.  Там трябва да се търсят причините и да се отстраняват. В противен случай се цели само:

- замазване на проблема, който винаги може да избухне отново, защото не е отстранена системната грешка;

- политическа заявка за борба със злото, но в същото време то се институциализира в нормативни документи;

3. Явно, с провежданите действия във връзка с приемането на антикорупционния закон се цели само да се успокои обществото и да му се даде поредната илюзия, ( а в същност заблуда), че нещо ще се случи за неговото благополучие;

         Но отново според Жан Жак Русо „ Хората се заблуждават не затова, че не знаят, а защото си въобразяват, че знаят“ Остава да видим дали:

- обществото ще преглътне поредната илюзия и ще остави Системата да го ограбва, унижава и унищожава чрез корупцията;

- обществото ще осъсзнае поредната заблуда;

- Президентът ще се подаде на циничният популизъм на политическите партии.;

7.09.2017 г.

                                               Д-р инж. Александър Трифонов
 http://epicenter.bg/article/Aleksandar-Trifonov--Borbata-sreshtu-koruptsiyata---mnogo-shum--no-za-kakvo-/135908/11/0