След
7 години от приемането на Директивата на Европейската комисия от 30 04. 2004 г.
COM(2004) 327 ( Зелен документ за
публично-частно партньорство и общинско право на публични договори и концесии) за
въвеждане на публично-частното партньорство като инструмент за прозрачна и
устойчива икономическа политика и 2 неуспешни опита за проект на закон за
публично-частно партньорство на 7 септември Министерският съвет одобри проект
на такъв закон и той би трябвало да е вече в Парламента за обсъждане.
В програмата на
Правителството на тройната колиция, публично-частното партньорство беше
записано като постоянна задача в реализиране на икономическата си политика, но
това остана само на хартия. Правителството на ГЕРБ се опитва да въведе този
инструмент в практиката, като беше инидиректно принудено за това от
изискванията на ЕК при реализиране на големите инвестиционни проекти по
оперативните програми „Околна среда” и „Регионално развитие”, инструмента
„Джесика”.
Беше проведено
обществено обсъждане, но дали работната група се е съобразила с направените
предложения и дали във варианта на Закона предоставен на парламента:
-
Става
ли ясно в името на какво се прави този закон – да се увеличи публичната/общинската
собственост или да се задоволи частния интерес за сметка на обществото?
-
Ще бъде ли запазена
публичната/общинската собственост от хищническия апетит на частния капитал? Как
ще се контролира нейното използване, респ. ще се съхранява от опити за
използването й за гарантиране на кредитити в полза на частния партньор?
-
Как
ще се определя размера на средствата от общинския/държавния бюджет за
удовлетворяване нормата възвращаемост на частния партньор без контрол върху
нормата му на печалбата? Кой ще определи колко е допустима нормата на
възвращаемост за конкретния проект? И всичко това в името на удовлетворяване на
обществен интерес?
-
Ще
продължи ли одобряването на проекти да става от Министерството на финансиите и
да се загърби отново Стратегията за
децентрализация. Няма ли да породи това:
o Политически
отенък при одобряване на проектите за публично-частно партньорство;
o Политически натиск върху общините за толериране и
подпомагане на конкретни частни «инвеститори»;
o Елиминиране професионалния подход при оценка
възвращаемостта на инвестиционин проекти при прозрачност на всички приходи и
разходи за целия период на партньорството и възможност за контрол от
представители на гражданското общество;
В един по-висш и по-общ закон – Закона за публично-частното партньорство (
концесията е един от вариантите за реализиране на такова партньорство ) се
въвеждат процедури от един конкретен,частен закон – Закона за концесиите. Допуска
се грешката за обвързване на закони, без ясно да се дефинира територията на
тяхното действие и приложимост. Допуска се и възможността при прилагането на
Закона да се издават наредби, които не са гарантирани от устойчивост във
времето от изменения. А публично-частното партньорство е за дълъг срок от време
( 35 години) и всеки нюанс за неустойчивост в правната уредба по тази материя
ще доведе до отлив на частните инвеститори. Още повече, че частни инвеститори
могат да бъдат местни и чужди.
От друга страна
не трябва да допуска новия Закон за ПЧП да предизвика съществени изменения в
действащите в момента закони или в изменение в действието на договорите и
дейностите, които са извършени под юрисдикцията на общините – напр. по Закона
за общинската собственост, по Закона за държавната собственост и т.н.
Защо публично-частното партньорство е щанс за
общините. Защото:
-
Това
е възможност да се увеличи общинската собственост чрез привличане на частен
капитал;
-
Подпомага
се общината в нейната инвестиционна дейност при недостиг на средства в рамките
на предоставените й от държавата крайно недостатъчни субсидии за капиталови
разходи;
-
Това
е възможност за общината да подпомага местния бизнес чрез включването му в
проекти от местен и силен обществен интерес. При проектите за публично-частно
партньорство чрез създаване на специализирано смесено дружество, за разлика от
варианта с концесиите, може да се развие и съпътстваща дейност към основната
дейност, за да се постигне добра възвращаемост за частния партньор при
приемлива социална цена за потребителите. Това предполага участието на няколко
частни партньори – като инвеститори и като оператори;
Защо публично-частното партньорство е
шанс за бизнеса. Защото:
-
Общината
е надежден във времето партньор, независимо от временни финансови затруднения;
-
Могат
да се установят надеждни и устойчиви във времето хоризонтални връзки между
местни и чуждестранни партньори по отношение на инвестициите, експлоатацията,
трансфера на ноу-хау;
-
Приходите
за частния партньор са гарантирани за дълъг период от време, независимо от
предполагаемата по-ниска норма на печалбата. А това е особено важно по време на
кризи, за да може частния партньор да запази най-добрите си специалисти;
Три
са основните проблеми при реализиране на проекти чрез инструмента на
публично-частнотго партньорство, произтичащи за дългия срок от време, за което
се планира то:
Проблем А:
Как
да се осигури и гарантира устойчивост на
решенията на публичния партньор. При нестабилната политическа обстановка
и крехката съдебна система това условие изглежда химера. Включване на
институциите на публичната власт при разрешаване реализирането на проекти чрез
ПЧП, при техният мониторинг и периодичен контрол внася привкуса за допустимост
на политическо вмешателство. Следва ли частният партноьор на собствен риск и
отговорност, без държавна защита да инвестира в проекти с дългосрочна
възвращаемост на инвестициите? Или трябва да търси защита от международни
институции, което от своя страна сваля надеждността и авторитета на
политическата и съдебна система у нас?
Проблем Б:
Вярна
и обективна оценка на рисковите фактори и тяхното влияние върху икономическите
и финансови параметри на конкретния проект. А така също и справедливото
разпределение на рисковете между публичния и частния партньор. Подценяването на
тези действия и общото разписване в закона може да доведе до злоупотреба с
данни и със събития и от двете страни и
да доведе до прекратяване на партньорстворо, финансови загуби и опорочаване
използването на инструмента на публично-частното партньорство за решаване на
проблеми от обществен интерес. Именно това
изисква да се разработва детайлен финансово-икономически модел на проекта, обект на публично-частно
партньорство, в който да бъдат отразени възможно всичките приходи и разходи за
всяка година. Този модел да бъде част от договора, който ще бъде подписан между
публичния и частния партньор, като преди това се одобри от управляващия орган –
общинския съвет или министерския съвет. Това е пропуск и в Закона за
концесиите, където се изисква при одобряване на концесията финансо-икономически
анализ и анализ”Разходи-ползи”, но след подписването на концесионния договор тези
анализи се хвърлят в кошчето.
Проблем В:
Прозрачност
при разрешаване реализацията на проекти чрез публично-частно партньорство и
прозрачност при изпълнението на проектите. Ако не е заложено в Закона
присъствието на представители на гражданското общество в тези процеси отново се
поражда съмнението, че се прави опит да се крият от обществото параметрите на взаимодействието
между частния и публичния партьор, а в името на гражданското общество е това
взаимодействие.
Нека
с този закон Правителството демонстрира на дело дългоочакваното уважение към
местната власт, предоставяйки повече пълномощия и отговорности, без да се
подценява професионализма и задълбочените анализи при привличане на частните
инвеститори. Не трябва да се поражда и най-малкото съмнение, че с този закон ще
се облагодетелства частния бизнес за сметка на гражданското общество. Нека с
този закон се положат основите за ползотворно взаимодествие между изпълнителна,
местна, съдебна власт от една страна и частната инициатива и частния капитал от
друга страна под зоркото око на граждаското общество за подобряване
благосъстоянието и повишаване на жизнения стандарт на населението на Република
България и минимизиране влиянието на икономическите кризи.
18.09.2011
„Публично-частното партньорсктво – шанс за общините
и за частния бизнес”, сп. Фондове, програми, проекти“, бр.7, 2011 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар