петък

Публично-частното партньорство и корупцията



ПУБЛИЧНО-ЧАСТНОТО ПАРТНЬОРСТВО И КОРУПЦИЯТА
Продължава вялата реакция на средствата за масова информация по повод проектозакона за концесиите. Причините могат да се крият в некомпетентност по темата или скрита цензура. Това обаче не е от полза нито за управляващи, нито за опозицията, защото последиците от приемането на закона ще се отрази отрицателно върху авторитета на държавата, ще се увеличи нерегламентиран натиск върху кметове и министри за раздаване на концесии на посочени концесионери. Катализатор за тези процеси ще бъдат заложените вратички за корупция. Те са в целия процес на концесиониране на обекти за строителство, услуги и ползване:

1. При съставяне на Плана за концесиите.
1.1 Ролята на обществото е изключена, независимо, че то би трябвало да се представлява от общинските съветници в общините. Но срещу „прилично“ парично „уважение“ би могло да се реши партийното противопоставяне в общинските съвети и плана за концесиите ще бъде съставен, респ. допълван и изменян в името на баланса на компромиси и интереси.
1.2 При министрите това е още по-просто, тъй като като партийни назначения позволяват директивно определяне плана за концесиите от партийните централи и/или гравитиращи покрай тях търговски дружества и заинтересовани лица. Т.е корупцията има партийно лице.

2. При изработване на концесионния анализ, респ. прединвестиционното проучване
Със заложеното в проектозакона определяне стойността на концесията на база прогнозни данни много лесно могат да се изпълнят указания от длъжности лица и/ да се удовлетворят интересите на потенциални концесионери. Жертви на корупцията са длъжностните лица и специалистите, които изработват концесионния анализ. За тяхната защита в проектозакона е предвидено отпадането на т.н. финансово-икономически модел като приложение към концесионния договор. Т.е няма да има следа на каква база е определено в какъв размер и дали изобщо бъдещият концесионер ще плаща възнаграждение на Възложителя/концедента или последните ще трябва да му плащат възнаграждение за положените усилия.
Възниква въпросът кой концесионер ще иска да се лиши от допълнителна печалба, респ. да плаща концесионно възнаграждение на Концедента. Примери – „Софийска вода“, добива на строителни материали и т.н. Корупцията ощетява населението и лишава държавата от приходи.
 
3. При избор на процедурата
Едва ли ще има кандидат-концесионер, който би искал да се състезава с конкуренти. И това е решено с възможността да се прилага „открита“-та процедура, при която и при един кандидат, процедурата е редовна. Състезателният диалог, при който няма дефиниран минимален брой участници, но за да има състезание трябва да най-малко двама, е включен вероятно само, за да се спази препоръката на ЕК и Директива 2014/23. След като не са дефинирани случаите, при които да се прилага съзтезателния диалог, то би могло да се допусне, че срещу прилично „уважение“, Възложителят ще избере откритата процедура или такава с договаряне. Официално се подсказва на потенциалните концесионери, че корупцията в Р България е всемогъща.

4. При критериите за избор на концесионер
Те най-лесно се манипулират, зародишът им е още в концесионния анализ – виж. т.2. Няма го в законопроекта приетият в международната практика критерий – т.н. компаратор на публичния интерес. Той представлява сравнение на приходите и разходите при варианти за решаване на проблема изцяло от Възложителя/концедента и при привличането на концесионер. Този критерий е заложен в действащото на Европейската комисия „Ръководство за анализ на инвестиционни проекти по разходи-ползи“.  Явно разработчиците на проектозакона за концесиите не са запознати с това ръководство и с методите за оценка на ползите за обществото от инвестиции. Тук би могло да се предполага, че още при разработването на проектозакона витае сянката на корупцията, щом не е взет под внимание този критерий. А той трябва да се прилага при проекти с инвестиционен характер по оперативните програми.
4.1 В същия мисловен ред и могло да се намери обяснение, защо не са разтълкувани като съдържание и методика на прилагане на такива понятия като „Социално приемлива цена“, „икономическа изгода“, финансово-икономически модел“ и т.н. Не трябва да се пречи на корупцията!

5. По отношение на концесионния договор
Тук корупцията блаженства, защото:
-         Договорът за концесия се обявява за конфиденциален;
-         В договора могат да се включат такива клаузи, като напр.:
o       Възложителят няма право на възражения на искания на концесионера. Това съществува в международната практика, и ако за договора се наемат обиграни кантори, то такава формулировка обезателно ще съществува;
o       Ще се включат такива клаузи, при които той да може да се изменя в интерес на концесионера и по такъв начин се опорочава избора на концесионер;
А след като няма възможност за контрол на договорите от обществото и поради това, че към договора няма да се прилага финансово-икономическия модел, корупцията е защитена.

6. По отношение на контрол на изпълнението на концесионния договор
Концесионният договор е проявление на частно правни отношения на две самостоятелни страни със своите права по Конституция и Търговски закон. Вследствие на горното действието „контрол“ е неприложимо. Поради това и в Директива 2014/23 е включено понятието „мониторинг“ и  концесионерът е в правото си да дава Концедента само тази информация, която защитава неговите интереси. Срещу прилично „уважение“ мониторинговата организация ще може да признава всякакви разходи, ще може да си затваря очите за потенциални приходи и всичко това за сметка на обществото, в т.ч. и продажба на на активи – обект н аконцесията ( чл. 28 от проектозакона). Как да не вирее корупцията, след като няма санкции за тази мониторингова организация, а длъжностните лица, които допускат отклонения при защита на обществения интерес носят само административна отговорност ( глоба до 50 000 лева ).  Именно неспоменаването на чл. 282 от Наказателния кодекс – „Злоупотреба със служебни задължения“ се дава възможност да вирее корупцията.

Този проблем „Публично-частно партньорство и корупция“ съществува и в развитите страни. Дори има и теоретични разработки по въпроса.  Изведена е формулата К = М + Д – О, която се тълкува така: Корупцията е положителна, когато ефектът от монопола и дискретността е по-голям от отчетността.1 За Р България тя би могла да се разшири както следва: К = М + Д + А – О – М,  т.е корупцията ще вирее когато сумата от ефекта от монополизъм, дискректност и алчност е по-голяма от отчетността и мониторинга.

Възникват въпросите – защо е необходим в този вариант проектозакона за концесиите:
-         За да угодим на Европа, като разпродадем Р България?
-         За да се облагодетелстват длъжностни лица за сметка на това
общество, но и това на нашите деца, внуци и правнуци?
-         Корупцията да стане основен белег на метода на управление и вземане на решения в България?


- За да се отмени Закона за публично-частно партньорство, който по оценка на Сметната палата и  Министерството на финансите е твърде прозрачен. Може би затова и не беше подкрепен от Правителствата след 2013 г.

Нека всеки, който ще гласува при второто му четене да се замисли какво се приема и какво ще последна.
Нека тези, които пледират за борба с корупцията и прозрачност в публично-частните отношения не си мълчат и впоследствие да правят оценки на това явление, а да вземат отношение в средствата за масова информация.
Корупцията трябва да се унищожава в зародиш, а не след като е направила метастази в законодателната уредба.




 
 1. PUBLIC-PRIVATE COLLABORATION AND CORRUPTION, Robert Klitgaard, Claremont Graduate University, September 2012


22.07.2016г.

                                                                  Д-р инж. Александър Трифонов

сряда

РАЗМИСЛИ върху мястото на научните изследвания в икономическата политика на държавата



РАЗМИСЛИ
върху мястото на научните изследвания в икономическата политика на държавата

І. Научните изследвания елемент стратегията за икономически просперитет
1. Науката трябва да се разглежда като надежден тил за икономически просперитет и икономическа независимост.
2. Постиженията на науката под формата на патенти, ноу-хау, методики и т.н. трябва да присъства в външно-икономическата политика на страната с цел:
2.1 привличане на инвестиции за съвместно реализиране на научните резултати в страната, с което ще внесе и технологичен опит( който липсва в  момента в България, специфични кадри ( които също така липсват в България особено в технологичната сфера – нови материали и технологии за тяхната обработка),а чрез тях ще се създадат възможност за трансфер на опит и и създаване на собствен интелектуален ресурс;
За целта:
1. Със средства от приходи от патентните заявки къв Патентното ведомство на България се направи пазарна оценка на интелектуалната собственост - патенти, полезни модели, ноу-хау, методики. Най-перспективните да влязат в експортната листа на България и списъка за приоритетни области за чужди инвестиции. ( Днес в областта на привличане на инвестиции сме в ролята на „проститутки“, които се радват на всеки появил се клиент). Днес има патенти, чиято обща пазарна оценка е в размери на стотици милионни  евро. А индиректните ползи не се отчитат – Виж Приложение 1.
2. Няма оценка на деловото участие на български учени в европейски патенти, създадени в рамките на V, VІ и VІІ Рамкови програми за научни изследвания на ЕС.  А това е нематериален актив на българската държава, от който се възползват други държави и чужди компании.
3. Към Патентното ведомство да се създаде структура, която да защитава българите и организации-патентнопритежатели при тяхната реализация с чужди компании и/или при тяхното доусъвършенстване/ технологична зрялост. Това е необходимо, защото:
- отделните патентопритежатели нямат финансовия и правен ресурс да реализират своите достижения, лесно могат да бъдат „ограбени“ интелектуално, без да могат да се защитят;
- чуждите компании, които проявяват интерес често не желаят да имат съвместна дейност с българския притежател на интелектуална собственост поради липса на гаранции, че той ще спази поети ангажименти;
- Държавата, със своите институции не поощряват/защитават българския научен потенциал във всякаква форма;
            4. При покупката на въоръжение за българската армия да се прилагат „офсетните“ сделки, чрез  които да се внесат най-тек заводи под ключ. Пример -  компанията „Нокиа“ – от производител на гумени ботуши днес е водеща телекомуникационна компания.
4.1 Това е стандартна процедура в международната практика при покупка на въоръжение.
4.2 Компаниите доставчици също са заинтересовани в това, тъй като:
- това може да им даде бонус при спечелване на съответния търг;
- стойността на доставения завод се мултиплицира с коефициент ( до 13 ) по отношение на реалната му стойност, в зависимост от нивото на ноу-хау като състояние и перспектива. Пример: при доставка на военно оборудване за 1 млрд. лева и условие за офсетна компонента – напр. само 50% ( а е възможно и повече ) или за около 500 мил. лева може да се достави завод на стойност 500 : 13 = 38 мил. лв. ако той е най-високо ниво на технология. 38 мил. лв. от 1 млрд. е 3,8 %, което е обичайна търговска отстъпка (ако не се даде като подкуп );

ІІ. В България трябва да се обособи високотехнологичен отрасъл
1. Това е необходимо за повишаване научната и технологичната привлекателност на България:
- като инвестиции;
- като кадри;
В момента това е оставено на малкия и среден бизнес, но това не може да бъде устойчиво във времето, тъй като изисква непрекъснато обновяване и модернизиране, а кредитната и данъчната система в България не са благосклонни  към такива дейности в областта на науката, защото ги оценяват като твърде рискове. Това е вследствие от общата политика към науката и липса на кадри за оценка на ефективността от инвестиции в науката;
            2. В развитите страни гръбнака на такъм отрасъл е военно – промишления комплекс, тъй като той притежава съвременни технологии и по-лесно те се трансферират от военно към гражданското производство.
            3. Да се използват възможностите за изграждане на хай-тек предприятия в набелязаните 8 области на Хоризонт 2020 чрез публично-частно партньорство, т.е участие на публични предприятия и научния ресурс на България.
За целта:
            1. На база на постигнатите научни резултати и тяхната технологична зрялост в рамките на научните структури ( от Националната пътна карта за НИРД инфраструктура) до се разработи специална инвестиционна програма ( подобно на тази за Северозападния регион, Родопите и Странджа ) за създаване на такива предприятия, които да допълнят и оформят високотехнологичен отрасъл – пример научна инфраструктура „Съхранение на енергия и водородна енергетика“.
            2. Паралелно на инвестиционната програма да се приемат данъчни, кредитни стимули и облекчения за определен от време;
            3. Държавата да влезе в ролята на временен предприемач ( чрез публични предприятия ) при реализирането на тази инвестиционна програма, като по този начин:
                        3.1 Да не допусне рекетиране на инвеститорите;
                        3.2 След 3-4 години държавата би могла да продаде своя дял в създадените производства на местни или чужди инвеститори с прилична печалба. Този подход ще даде и увереност в инвеститорите че има срещу себе си надежден партньор.
            4. На база на бизнес-оценките на бизнес плановете на Научните инфраструктури да се изберат тези от тях, които да бъдат подпомогнати от Държавата във финансов, материален и лобистски аспект за изграждане на такива предприятия в България;
            5. Същия подход да се приложи и по отношение възможностите на „План Юнкер“.

            Ако няма визия за използване на научните резултати, създадени от научно-изследователската общност на България винаги ще има съмнение в добронамереността и реализуемостта на всякаква стратегия за научни изследвания. Само тогава биха се върнали и българските специалисти, които са получили образование в чужди страни или са потърсили реализация в чужди компании. Само тогава ще има смисъл от развитието на Центрове за върхови постижения и Центрове за компетентност, респ. да възникне съзтезателност/глад за такива центрове ( в ч. и на областно ниво ) между общините и регионите в България.


14.07.2016 г.

                                                                                                          Д-р инж. Ал. Трифонов

неделя

Опит да се концесионира българската държава чрез директивата 2014/23 на ЕП и Съвета



Опит да се концесионира българската държава чрез директивата 2014/23  на ЕП и Съвета

 Положителен е фактът, че се започна дискусия в и извън парламента по повод приемането на нов закон за концесиите на база директива 2014/23, която би приета на база установените различни процедури при прилагане на концесиите в страните от Европейския съюз. Какво прави впечатление:
-                     През . август 2015 г. е поискано мнение от министерства и ведомства по отношение използването на концесиите и прилагането на Закона за ПЧП, като в становищата на Сметната палата и МФ е отбелязано, че една от причините за слабото функциониране на ЗПЧП е голямата му прозрачност;
-                     За изработката на закона е било възложено с договор  от МС през м. август 2015 г.на адвокатска кантора „Бузева и партньори“ да разработи Концепция за възможните решения относно транспонирането на Директива 2014/23. Но същата не беше подложена за обществено обсъждане, а става тихомълком база за разработка на проектозакон за концесиите;
-                     През м. октомври 2015 г. е създадена междуведомствена работна група с участието на експерти от всички министерства, като външни за държавната администрация са г-жа Валентина Зартова – юридически съветник към БТПП, г-н Добрин Иванов – изпълнителен директор към АИКБ и Лушка Паланкалиева и Любомир Вълков - експерти в Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България;
Видно е, че:
-                      стартиране хармонизирането на Директива 2014/23 от 18.04 2014 г. със срок на хармонизиране 18.04.2016 г. е твърде закъсняло;
-                     В работната група не са поканени експерти от БАН, УНСС, консултански организации и т.н. Явно не е била приемлива по-широка публичност и прозрачност на работата на тази работна група, респ. незачитане компетентността на Учени от Икономическия институт на БАН, на Съюза на икономистите в България и т.н.
-                     На членовете на работната група е раздадена   Таблица за уреждане  в Закон за концесиите (ЗК) на отворените въпроси от Директива 2014/23/EС , като те са дефинирани предварително.
В тази таблица няма нито един въпрос свързан със закона за публично-частно партньорство, от което следва извода, че предварително е било взето решение да се прекрати действието му, без да се направи анализ на действието му досега ( парадокс в правото );
-          - родокс в правото ).у, без да се направи анализ на действиетому досега ( цесионера.тетова а концесиите в страните от ЕвропескияРаботната група не направи систематизиране и анализ на направените бележки по време общественото обсъждане ( поне не бяха приложени към документите, изпратени на парламентарните комисии ), от което може да се направи изводи, че:
-          - публикуванетонапубликуването на мотивите и проектозакона на страницата за обществени консултации на МС е било само демагогия по отношение съобразяване с мнението на обществото;
-         Бележките в становищата на организациите не съвпадат със задачите към работната група, разработчиците на проектозакона или на някакви други интереси; Те обаче са все още достъпни и на тях трябва да се отговор на обществото/организациите/лицата, които са ги направили;
-                     Документите, изпратени до комисиите не съответстват на изискванията на чл.28 от действащия Закон за нормативните актове, а именно: „ (1) Проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган.
(2) Мотивите, съответно докладът, съдържат:
1. причините, които налагат приемането;
2. целите, които се поставят;
3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба;
4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива;
Фактът, че не е спазена т.4 води до съмнения по отношение за какво, респ. за кого ( вече навярно избрани концесионери ) са планираните средства в бюджета на МРРБ – т. 4.1 в размер на 873,2 мил. лв.  ( за концесиониране и публично-частно партньорство ). Т.е навярно са били планирани за „несамофинансиращи се концесии“?.
За да се разбере по-добре защо са формулирани отделните текстове в проектозакона за концесиите е необходимо да се анализират основните постановки на директивата 2014/23, а така също констатациите и изводите в Концепцията на адвокатска кантора „Бузева и партньори“.

І. Принципни бележки
1. В директива 2014/23, въз основа на която се извършва хармонизирането на Закона на концесиите не се споменава  за отмяна на документите на Европейската комисия:
1.1  „Зелена книга за публично-частно партньорство и общинско право на публични договори и концесии““ – СОМ(2004) 327 final, от 30.04.2004 г.;
1.2 Тълкувателно съобщение относно прилагането на правото на Общността в областта на обществените поръчки и концесии по отношение на институционализираните публично-частно партньорства ( ИПЧП), СОМС(2007)6661 от 05.02.2009 г.
1.3 Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален съвет и Комитета на регионите относно „Мобилизиране на частни и публични инвестиции за възстановяване и дългосрочно структурно изменение – развиване на публично-частните партньорства“, СОМ(2009) 615 от 19.11.2009 г.
Те не са споменати в направения анализ ( Концепция ) и не е взето отношения по тяхното действие.

2. Не са взети под внимание и анализирани изисквания на Регламент 1303/2013 относно усвояването на средства от фондовете на ЕС, където не се третира Директива 2014/23 а:
2.1 В преамбюла е записано:
24) „публично-частни партньорства“ (ПЧП) означава форми на сътрудничество между публичноправните организации и частния сектор, чиято цел е да се подобри ефективността на инвестициите в инфраструктурни проекти или други видове операции, които предоставят публични услуги чрез поделяне на рисковете, обединяване на опита и познанията на частния сектор или осигуряване на допълнителни източници на капитал;
25) „операция на ПЧП“ означава операция, изпълнена или предвидена за изпълнение съгласно ПЧП структурата на ПЧП;
(59) Публично-частните партньорства („ПЧП“) могат да бъдат ефективен инструмент за изпълнението на операции, които гарантират постигането на целите на публичната политика чрез обединяване на различни форми на публични и частни ресурси. За да се улесни използването на европейските структурни и инвестиционни фондове в подкрепа на операции, структурирани като ПЧП, настоящият регламент следва да отчита определени специфични за ПЧП характеристики, като адаптира някои от общоприложимите разпоредби на европейските структурни и инвестиционни фондове.

2.2 В ГЛАВА II „ Специални правила за подкрепа от европейските структурни и инвестиционни фондове за ПЧП“

Член 62  Публично-частни партньорства (ПЧП)  гласи:
Европейските структурни и инвестиционни фондове могат да се използват в подкрепа на операции на ПЧП („операция на ПЧП“). Такива операции на ПЧП съответстват на приложимото право, и по-конкретно относно държавната помощ и възлагането на обществени поръчки.

Член 63 Бенефициери по операции на ПЧП
б) частноправна организация на държава-членка („частен партньор“), която е избрана или ще бъде избрана за изпълнението на операцията.
2. Публичноправната организация, която започва изпълнението на операцията на ПЧП, може да предложи частният партньор, който ще бъде избран след одобряване на операцията, да бъде бенефициерът за целите на подкрепа от европейските структурни и инвестиционни фондове. В такъв случай решението за одобрение се взема, ако управляващият орган се увери, че избраният частен партньор изпълнява и поема всички приложими задължения на бенефициер съгласно настоящия регламент.

Член 64 Подкрепа за операции на ПЧП
1. При операция на ПЧП, където бенефициерът е публичноправна организация, разходите за операция на ПЧП, които са направени и платени от частния партньор, могат чрез дерогация от член 65, параграф 2 да се смятат за направени и платени от бенефициер и да се включат в искане за плащане до Комисията, при условие че са спазени следните условия:
а) бенефициерът е сключил споразумение за ПЧП с частен партньор;
б) управляващият орган е проверил, че декларираните от бенефициера разходи са платени от частния партньор и че операцията съответства на приложимите право на Съюза и национално право, на програмата и на условията за подкрепа на операцията.

         2.3 В чл. 121. Модулация на ставките на съфинансиране
Ставката на съфинансиране от фондовете за дадена приоритетна ос може да бъде модулирана, така че да се отчете:
3) степента на мобилизиране на частно финансиране;


Вследствие на това не става ясно:
- по кой закон ще се спазват тези членове по Регламент 1303/2013 и не застрашава ли това усвояването на средства от фондовете на ЕС, респ. се лишават:
o   Частният капитал да участва по-активно в усвояването на средствата по фондовете на ЕС и
o   Общините да използват ресурса на частния капитал за подготовка на проектите за кандидатстване;
- как ще се реализират  т.н.- „Интегрирани териториални инвестиции“, регламентирани в чл. 36  1. Когато дадена стратегия за градско развитие или друга стратегия за териториално развитие или териториален пакт, посочен в член 12, параграф 1 от Регламента за ЕСФ, изисква интегриран подход, включващ инвестиции от ЕСФ, ЕФРР или Кохезионния фонд по повече от една приоритетна ос на една или няколко оперативни програми, действия могат да се проведат като интегрирана териториална инвестиция („ИТИ“). тъй е възможна хипотезата, че при някои от дейности да има приходи, в следствие на което се влиза в обхвата на член 61Операции, които след приключване генерират нетни приходи“, конкретно в т. 1. Настоящият член се прилага за операции, които след приключването си генерират нетни приходи. За целите на настоящия член „нетни приходи“ означава паричните потоци, заплащани директно от потребителите за стоки и услуги, предоставени с операцията, като такси, заплащани директно от потребителите за използването на инфраструктура, продажбата или отдаването под наем на земя или сгради или плащанията за услуги минус всички оперативни разходи и разходи за подмяна на недълготрайно оборудване за съответния период. Генерираните от операцията икономии от оперативните разходи се разглеждат като нетни приходи, освен ако не са компенсирани от равностойно намаляване на субсидиите за дейността.

        3. От Закона за концесиите са изключени услугите по пречистване на питейни и отпадни води и изграждане на ИКТ инфраструктура.                       ( Приложение № 4 ) Как ще се решават проблеми на общините, които нямат ресурс за това? Само за сметка на държавния бюджет ли?  Като се знае неговото състояние се обрича българското население на влошен стандарт на живота, ако не се привлече частен капитал. По кой закон може да стане това като се има предвид, че отпадните води са източник на енергия? Същото се отнася за реализиране на общинските енергийни стратегии, респ. за реализиране на местна енергийна политика.

        4. Публично-частното партньорство е заложено и в Хоризонт 2020.  Там проектите са до 5,186 мил. евро което е долната граница за хармонизиране на процедурите по концесиониране съгласно Директива 2014/23, и те не са за строителство и услуги, а за съвместна дейност по създаване на нови продукти и нови ( хай-тек производство - https://ec.europa.eu/research/industrial_technologies/pdf/contractual-ppps-in-horizon2020_en.pdf. Как ще се участва и по кой закон, за да се усвояват средствата в това направление от този финансов инструмент?
Или Република България не трябва да има хай-тек производства?
        Следва да се има под внимание, че в законопроекта не е отбелязано разпореждането на чл. 25 на директива 2014/23 финансирането на научни изследвания чрез инструмента на концесиите е възможно само при  100% финансиране от концедента/държавата, което означава, че науката в България ще продължава да загива.

5. Как ще се усвояват средства по Европейския фонд за стратегически инвестиции ( план „Юнкер“), при който може да се кандидатства с публично-частни проекти, т.е съвместно публично-частни дружества, тъй като те именно гарантират устойчивост и прогнозируемост за изпълнението на проекта, а не чрез концесионни договори, тъй като концесионерът:
-  е само страна по концесионен договор и е свободен в своите действия или бездействия, респ. да злоупотреби със получените средства, а тяхното възстановяване може да стане само по съдебен път и може да продължи много години. Публичният партньор е гарант проектът да се реализира съгласно договорените параметри;
- по плана „Юнкер“ може да се реализират инвестиционни проекти за производство ( а при концесиите имаме 3 разновидности – строителство, услуги и ползване) , респ. реализиране на политики за устойчив икономически растеж и разкриване на работни места;

6. Аргументите за отмяна на Закона за публично-частно партньорство не са верни по отношение на:
- приложното поле в чл. 4 на ЗПЧП, защото не се взима под внимание ал. 2, гласи:“ :            „Услуга от обществен интерес е всяка услуга в полза на обществото, отговорността за предоставянето на която се носи от обичайното или по силата на нормативен акт от публичен партньор“;
- ангажиране на държавния и общинския бюджет, защото чл. 9 на ЗПЧП гласи:  Публичният партньор участва в ПЧП чрез финансова подкрепа на частния партньор, която е под формата на:
1. плащания към частния партньор;
2. предоставяне на права върху имоти или части от имоти, които са различни от обекта, с който се извършва дейността от обществен интерес, за извършване на допълнителна стопанска дейност и/или за предоставяне на допълнителни услуги извън дейността от обществен интерес;
А ал.2 на същия член 9 постановява:“ Финансовата подкрепа се предоставя при условията на Закона за държавните помощи“. По този начин държавният и общинските бюджети са защитени.
- проекти, реализирани чрез ПЧП. Такива има в Русе Варна, Пазарджик и др.  а инструментът „Джесика“ се прилага именно към инструментът на ПЧП, а не към концесията.
- твърдението „неефективната система на планиране и разрешаване на проектите за ПЧП“  не се отбелязва, че Правителството, респ. Министерството на финансите не изпълни чл.чл. 15, 16, 17, 24, 25 и 26 от ЗПЧП, независимо, че беше сигнализирано от неправителствени организации през м. юни 2013 г.. Когато Правителство не спазва  един закон, как може той да се реализара пълноценно;
- „Съществена част от материята, предмет на уредба със ЗПЧП, попада в характеристиките на концесиите и в съответствие с чл. 10, ал. 1 ЗНА следва да бъде уредена с един, а не с два отделни закона“  би следвало
-                     МРРБ( поради ограничения ресурс на държавния бюджет) бяха заложени редица проекти за реализирани именно чрез ПЧП.  Ще трябва ли връщаме тези средства, тъй като Директива 2014/23 е в сила от 18.04.2014 г.

7. Не е достатъчно аргументирано изключването на добив на подземни богатства от действието на този закон, тъй като дейността отговаря на въведената „концесия за ползване“. А това е възможният най-голям източник за приходи в държавния бюджет от концесии.  Концесиите за добив на подземни богатства са най-непрозрачните, а 67 от тях няма и сключени концесионни договори съгласно доклад на Центъра за превенция и противодействия на корупцията и организираната престъпност- БОРКОР. В резултат на това през 2013 г. от действащи 485 концесии приходите от концесионни възнаграждения са едва 87.6 мил. лв. В директива 2014/23 не се третира съществуването на различни режима за концесии.

8. Не е изяснена същността, по каква методика и как се изчисляват понятията ( какво е икономическото и финансовото съдържание), които се употребяват в новия закон като: икономическа изгода, икономически баланс, финансово-икономически модел, социално приемлива цена, обективен метод, пропорционалност.  Как се балансира между ползи и рискове, като не е ясно как се квантифицира влиянието на рисковете, докато ползите могат да имат конкретно числово измерение. Тази ситуация допуска своеволно им използване, което е предпоставка за нелоялна конкуренция, корупция и злоупотреба със служебно положение;

9. Няма яснота какви стандартизирани документи, (които се използват в международната практика като RFQ, FAQ и др.)  ще се използват в процедурите за избор на концесионер, което означава, че отново българският закон ще се отличава от международната практика;
9.2 Нито в този проектозакон, нито в ЗОП не е изяснено какво представлява, респ. съдържанието т.н. Описателен документ, което означава, че на практика няма да се прилага процедурата Състезателен диалог/състезателна процедура. Има международна практика по отношение на този документ;

10.  Няма приложена таблица на характеристиките, с които новият закон се отличава, респ. подобрява действащия закон за концесии;



ІІ. Конкретни бележки
1. Нарушени принципи:
а/ Не се защитава публичната собственост
Това се твърдение произтича от :
-                     чл. 21. (1) В определени случаи концесионният договор може да се сключи с проектно дружество, което се учредява за тази цел във формата на капиталово търговско дружество.(4) В този случай участникът, определен за концесионер, поема като едноличен собственик капитала на проектното дружество.
- Чл. 22. (1) Концедентът може да предвиди концесионният договор да се сключи с публично-частно дружество. (3) Публично-частното дружество се управлява от частния съдружник. Публичният съдружник също може да участва в управлението. (4) Публичният съдружник, независимо от дела му в капитала, има блокираща квота при вземането на следните решения:
3. сключване на сделките по чл. 236, ал. 2 от Търговския закон;
4. извършване на разпоредителни сделки с имущество - предмет на непарична вноска на публичния съдружник;
Чл. 236 на ТЗ (2) Само по решение на общото събрание на акционерите могат да се сключват следните сделки:
2. разпореждане с активи, чиято обща стойност през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно последния заверен годишен финансов отчет;
Чл. 28. (1) В прогнозната стойност на концесията се включва стойността на следните възможни прогнозни приходи на концесионера:
6. приходи от продажба на активи, които са част от обекта на концесия;
§11 от Преходните и заключителни разпоредби. Закон за държавната собственост, чл. 57(2) „(2) Държавата може да учредява и да участва в учредяването на акционерни дружества и на дружества с ограничена отговорност по решение на Министерския съвет. Решение на Министерския съвет не се изисква за учредяване на публично-частно дружество по смисъла на Закона за концесиите.“
Нов член „Чл. 57а. (1) Държавата, държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала може да учредяват или да участват в търговски дружества, чийто капитал не е изцяло тяхна собственост след решение на Министерския съвет. Участието може да е с парична или с непарична вноска.
§ 23. В Закона за общинския дълг - в чл. 4, т. 5 думите „публично-частно партньорство“ се заменят с „концесии за строителство или концесии за услуги с плащания от концедента“ .
Изводи:
1. Допуска се апортиране на публични активи в смесени дружества с частния партньор. А съгласно Закона за публично-частно партньорство се разрешава да се апортират само вещни права и финансов ресурс
2. Концесионерът може да разпродава публични активи безконтролно – скрита приватизация и почва за корупция. От това следва, че в областта на културното наследство концесионерът ще може да разпродава артефакти и може да лиши българското общество от исторически ценности.
3. Заблуда за обществото е прилагането на блокираща квота съгласно чл. 236 от ТЗ – виж. раздел ІІ,т.1,а.
4. Разрешава се на общините да поемат дългосрочен дълг за задоволяване апетита на концесионерите!

б. Липсва прозрачност при определяне на финансовите условия - защита на държавния/ общинския бюджет
         Това твърдение се основава  на:
Чл. 27. (1) За всяка концесия за строителство и концесия за услуги се определя стойност на концесията. Стойността на концесията включва общия оборот на концесионера (без данък върху добавената стойност) за срока на договора, получен като приходи от експлоатацията на строежа и/или на услугите.
(2) При откриване на процедурата за определяне на концесионер стойността на концесията се определя от концедента като прогнозна стойност.
Чл. 28. (1) В прогнозната стойност на концесията се включва стойността на следните възможни прогнозни приходи на концесионера;
Чл.123 (2)  Концесионният договор се сключва в писмена форма и съдържа:
1.  разпределението на рисковете между концесионера и концедента;
2.                     размера на нормата на възвращаемост за концесионера, определена с финансово-икономическия модел, както и реда за нейното изчисляване, отчитане и контролиране;
 (4) Неразделна част от концесионния договор са предложението и обвързващото предложение на участника, определен за концесионер.
Чл. 124. (1) С концесионния договор се определя икономическият баланс на концесията.
(4) При нарушаване на икономическия баланс всяка от страните по концесионния договор може да поиска изменение на договора за възстановяване на икономическия баланс, ако изменението е предвидено с клауза за преразглеждане.
Чл.32 (2) Плащане от концедента може да се предвиди в следните случаи:
2. когато се цели постигане на социално приемлива цена на услугите, предоставяни от концесионера;
Чл. 129. Паричните вземания на концесионера, произтичащи от концесионния договор, и тези на подизпълнителите по договор за подизпълнение може да се прехвърлят, да се залагат и подлежат на принудително изпълнение.

Изводи:

         1. Нормата на възвращаемост ( IRR )се прави на база на всички реални ( а не на прогнозни ) приходи и разходи, а в законопроекта не се дискутира как ще се доказват и аргументират разходите. Често разходите ( особено експлоатационните ) се квалифицират като конфиденциални/ търговска тайна. И тъй като в законопроекта не се предвижда с концесионерите да се подписва Споразумение за конфиденциалност (Non disclosure agreement), което е международна практика, никога няма  да се установи реалната IRR, респ. бюджетите ще бъдат ощетени.

         2. Концесионерът би могъл да заложи вземанията си от концедента и от потребители и последните да станат заложници на финансови институции, банки – т.е хипотетично държавата                 ( държавния бюджет) може да стане зависима от международна финансова институция – това е опасност за националната сигурност.

3. Поради липса на яснота как се определя и какво е съдържанието на „икономическия баланс“ и възможността да се променя концесионния договор при неговото нарушаване, нормата на възвращаемост ще се промени и при корупционни практики това ще облагодетелства концесионера. А това е възможно да стане във всеки един момент, защото в проектозакона са упоменати само 3 вида рискове ( строителен, оперативен и този -с търсене и предлагане ), докато в практиката те са много повече, в т.ч. и специфични за всеки конкретен проект.

2.1Възможността по ал.4 съществуваше и досега, но нито едно правителство не се възползва от нея – напр. по концесията за Софийска вода, Челопеч, защото в договорите предвиждат огромни неустойки. Тя си остава само добро пожелание за Концедента и отворена врата за Концесионера, респ. за корупция.

4. Финансово-икономическият модел вече не е задължително приложение към кънцесионния договор – чл.123( без да е обяснено защо е отпаднал ), поради което с него може да се спекулира, респ. има възможност за корупция в полза на концесионера и никаква отговорност за специалистите, които са го изработили модела.

5. Социално-приемливата цена на услугите винаги ще бъде възможност ( при ниския стандарт на живот в страната) концесионерът да иска плащане от концедента за направените от него инвестиции. Това обаче индиректно ще товари бюджета, тъй като лихвите за кредите, които ще вземе концесионерът, са винаги по-високи в сравнение с тези, които би взел Концедентът/държавата или общината. Т.е населението ще плаща по-скъпите кредити на концесионера. А самофинансиращите се концесии ще останат само химера, разбира ако не не натовари населението с по-високи цени на услугите. Това личи и от съдържанието на чл. 39 по отношение задълженията на Министъра на финансите да одобрява ежегодните разходи за държавните концесии.

6. Срокът на концесията също така може да бъде обект на спекулация/ опорочаване на процедурите за избор на концесионер и при корупционни практики, подкрепени с възможностите по т.2 да се облагодетелства концесионера, за сметка на държавния или общинския бюджет. Основание за това е, че той се определя по прогнозни приходи и разходи, а се търгува по време на процедурата. А срокът за възвращаемост на инвестиции се изчислява и доказва (до месец ) чрез финансово-икономическия модел.

Общи:
         1. На какво основание кантората „Бузева и партньори“ е допуснала в глава Втора – „СТРАТЕГИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И ПЛАНИРАНЕ НА КОНЦЕСИИТЕ. МОНИТОРИНГ, УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ“ да съществува понятието контрол, след като тя в Концепцията ( стр. 125 ) е записала че „ Частно-правният характер на концесионния договор предполага равнопоставеност на страните по договора. В този смисъл използването на думата „контрол“ относно определени действие на една от страните е неудачно“.  . В този смисъл използването на думата „контрол“ относно определени действие на една от страните е неудачно“.  Това заключение подсказва, че ще продължи практиката концесионерът да подава само тази информация, която му е изгодна, т.е за обществото ще остане скрита дейността на концесионера, респ. неговите реални приходи и разходи.
2. Несъразмерни са глобите по чл. 190 – 194 спрямо щетите за бюджета и населението, които са  следствие от злоупотреба със служебно положение и не е упоменато, че действието е наказуемо по силата на чл. 283 от Наказателния кодекс. Също така няма санкции при злоупотреба със служебно положение при контрола и мониторинга.

3. Финансовите елементи на концесията се определят с Наредба на Министерския съвет – чл. 35, което внася непрогнозируемост в отношенията концедент-концесионер и е възможност за рекет спрямо концесионери, респ. възможност за корупция.
4. Няма изисквания за минимален брой участници в процедурите, което означава, че може да се открие процедура за 1 участник, което нарушава принципа на конкурентност.

5. Има противоречие по отношение срокът като критерий при избор на концесионер и критерия „качество –цена“ – чл. 34(3), чл. 68(1) и чл. 69, което допуска опорочаване на процедурата в полза на предварително определен/привилегирован кандидат.
5.1 Също така не е ясно какво се разбира под иновации, като критерий – чл. 69 т.5, тъй като това също така може да бъде елемент за опорочаване на процедурата или възможност за промяна на концесионния договор при нейното внедряване. Иновациите и ноу-хау на концесионерите се отразява във финансовите показатели при реализацията на проекта. От друга страна се крие опасност за експерименти за внедряване на иновации за сметка на държавния или общинския бюджет.

6. Не е ясно какво се разбира под ефективност и ефикасност при разходването на публични средства и средства от европейските фондове и програми“ – чл.2 т3. Следва ли, че след 2020 г. ще трябва да се изменя изменя този закон ако се спре финансирането по европейски програми?

7. Защо не е отразено в мотивите препоръката на кантора „Бузева и партньори“ на стр. 126 от Концепцията, а именно: „Извън приложното поле на новия ЗПЧП ще останат обществените отношения, свързани с формите на партньорството, които биха могли да бъдат реализирани чрез механизма на ПЧП, а именно:1) дейности в областта на Директивата за концесиите, при които партньорите разпределят помежду си оперативния риск така,, че както частният, така и публичният партньор да бъдат изложени на колебанията на пазара, както и 2) дейности извън строителството и услугите по Директивата за концесиите, за извършването на които публичният и частният партньор обединяват усилията си чрез създаване на публично-частно дружество(joint venture)( Изграждане на производствени предприятия-държавата в ролята на предприемач, при Хоризонт 2020, план „Юнкер, и т.н. ) В тази връзка считаме за уместно и целесъобразно посочените обществени отношения да намерят уредба в НОВ ЗАКОН, както ще бъде по-подробно обосновано по-долу в Раздел VІ, т.6.“ Раздел VІ, т. 6. aл. ii: „ Според нас в действащото законодателство е налице законова празнота относно цялостното регулиране на отношенията, свързани с участие на държавата и общините в търговски дружества, вкл.за образуване на еднолични търговски дружества. Поради това смятаме за разумно и необходимо да се инициира изработването на отделен закон, който да уреди посочените обществени отношения.
Защо е необходимо тогава да се отменя Закона за публично-частно партньорство, а да не се усъвършенства вместо да се започва изработването на нов закон?

8. Възможностите за продажба на публични активи от страна на концесионера и прехвърляне без съгласуване с концедента на  вземания на трети лица застрашават икономическата, респ. националната сигурност на Р. България.

9. След като в § 6. В Закона за водите на Преходните и Заключителните разпоредби е записано, че се правят следните изменения и допълнения  :
1. В чл. 17а:
аа) в т. 3 думата „стопанисват“ се заменя с „поддържат“, а след думата „водовземане“ се поставя запетая и се добавя „съответно е възложена концесията за добив на минерална вода“;
2. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 думата „предоставя“ се заменя с „възлага“, а накрая след думата „концесиите“ се добавя „като концесия за ползване“;
 На какво основание този подход не се прилага към Закона за  подземните богатства?



Препоръки:
         1. Съгласно международната практика концесията е вариант на публично-частните взаимоотношения партньорство и в комуникационното пространство е познато като РРР ( публично-частно партньорство ), Р3, 3Р, а РРР присъства и в наименованието на националните институции, които регулират тези отношения , в т.ч. и при Европейската инвестиционна банка.
Поради това е целесъобразно да се промени наименованието на  Закон за публично-частно партньорство с 2 раздела – концесии и публично-частно дружество ( SPV ) като се обединят 2-та закона и се хармонизират като понятия, документи и процедури с международната практика. По-доброто решение е да си останат двата закона, тъй като те регламентират различни публично-правни отношения.
2.Да се възложи на екип, в който да има специалисти с опит в процедури за публично-частно партньорство, обезателно икономисти и финансисти, които да изчистят недостатъците от 2-та действащи в момента закони, в т.ч. и на настоящия проектозакон, тъй като публично-частното партньорство има пряко отношение към икономическото развитие на страната.

10.07.2016 г.
                                               Д-р инж. Александър Трифонов