Българският закон за ПЧП

Българският закон за публично-частно партньорство

На 12 юни се навърши 1 година от приемането от Народното събрание на Закона за публично-частно партньорство. И една година тишина около неговото използване и прилагане. Изключение прави само приетия от Министерския съвет на 10.01.2013 г. Правилник за прилагане на закона за ПЧП. Настъпилите събития от м.февруари оставиха на заден план този инструмент за изход от икономическа криза. Общините  и Министерствата също така подцениха неговите възможности, а така също и изискванията му за актуализиране/ съобразяване на техните наредби или  други нормативни документи свързани с действието на този закон и особено в Преходните му и заключителни разпоредби.

Законът е в сила от 1.01.2013 г. и това дава право на държавните институции, общини, работодателски организации, неправителствени организации и сдружения, на заинтересовани инвеститори и активни граждани да се обърнат към него и да го прилагат за решаване на проблеми от обществен интерес.

Основните положителни характеристики на Българския закон за публично-частно партньорство в сравнение с действащите в Европа и света са следните:

1. Силна защита на публичната собственост и интересите на публичния партньор

1.1 При създаване на смесено дружество – т.н. SPV – дружество със специална цел, публичният партньор участва с вещни права върху предоставените на частния партньор недвижими обекти или територия или с финансово участие. По този начин е невъзможно да се извърши скрита приватизация на публична собственост, чрез спекулативно увеличаване на деловото участие на частния партньор, или изкуствен фалит на смесеното дружество от страна на частния партньор;

1.2 Не може да се създадат изкуствени условия от страна на частния партньор за изпълнение на неговите ангажименти чрез изискване за предоставяне на банкови гаранции от неговата срещу тези ангажименти, като обем, срок и качество, независимо че частният партьор участва мажоритарно във финансирането на публично-частното партньорство;

1.3 При генериране на свърпечалба ( надвиши се договорената норма на възвращаемост на инвестициите) по време на партньорството, то публичният партньор има право върху нея, частният партньор трябва да я преведе на публичния партньор;

1.4 Размерът на социално-приемливата за обществото цена на услугите, които ще се предоставят от частния партньор е основен параметър при моделиране нормата на възвръщаемост на частния партньор, срокът на партньорството и необходимата финансова подкрепа от страна на публичния партньор.

2. Подкрепа на частния партньор срещу неговите инвестиции

2.1 Крайъгълен камък в партньорство ( независимо дали това ще бъде на база партньорски договор или смесено дружество ) е нормата на възвръщаемост на инвестициите на частния партньор, чрез нейното задължително записване в договора за партньорство. При намаляване на нормата на възвръщаемост частният партньор има право на компенсация от страна на публичния партньор;

2.2 При невъзможност на публичния партньор да предостави доказаната и необходима финансова подкрепа за частния партньор, тя може да бъде включена в държавния бюджет;

2.3 При невъзможност да се постигне приемлива за частния партньор норма на възвръщаемост на инвестициите му поради ниска цена на услугите, които той ще предоставя на обществото се разрешава на публичният партньор да му предостави да извършва допълнителни дейности, с приходите от които да компенсира ниската цена на услугите. Това е много важен елемент особено за бедни страни като Република България, където общините са финансово слаби и се налага частният партньор да поема почти 100% от финансирането на партньорството за решаване на проблем от обществен интерес. В международната практика е принцип публичният партньор още в обявата за търсене на частен партньор да предложи размера на възможното финансово участие от негова страна;

3. По-голяма прозрачност в процедурата и мониторинга на публично-частното партньорство

3.1В тръжната документация се въвежда освен стандартната информация на базата на прединвестиционното проучване такта също и финансово-икономически модел, чрез който може да се сравняват прозрачно, професионално и убедително инвестиционните предложения на кандидатите за частни  партньори. Този финансово-икономически модел представлява обхващането в една рамка на всички парични потоци като разходи и приходи. Това е особено важно и практически безалтернативно при оценката на инвестиционни предложения, които включват различни по вид, обем и ефективност допълнителни дейности.

3.2 Оценката на инвестиционните предложения става на принципа  „икономически най-изгодна оферта”, което изисква  както спазване на изискванията по обявата, а така също и предимствата за публичния партньор и обществото. Това може да стане чрез финансово-икономическия модел. Това не изключва, а допълва всички известни методи и подходи за оценка на икономическата и финансовата ефиктивност на проекта, но те не отчитат динамиката на критични параметри като инфлация, лихви по кредити, цени на суровини, енергоносители, демографски показатели, потребителски цени/стандарт на живота и т.н.

3.3 Финансово-икономическият модел е неразделна част от договора. Това позволява текущият му контрол, контрол върху приходите и разходите и негова база да се вземат мерки по застраховане на бъдещи приходи, пропуснати ползи, да се оценяват лесно и аргументирано щети от неспазване на ангажименти от участниците в публично-частното партньорство. По този начин е невъзможно „източването” на проекта чрез твърде големи хонорари, заплати и възнаграждения.

3.4 Записването на нормата на възвръщаемост на инвестициите на частния партньор на база на финансово-икономически анализ и/или финансово-икономическия модел в договора за публично-частно партньорство е подход за публичност възможната норма на печалбата на частния партньор.

3.5 Използването на финансово-икономическия модел за оценка на инвестиционните предложения позволява аргументирано да се дефинират възможните рискове, влиянието на критичните параметри, които могат да ги предизвикат, да се определи стойността на потенциалната щета, респ. да се вземат предварително решения за минимизиране на това влияние, разпределението между участниците в публично-частното партньорство или тяхното застраховане.

3.6 Почти се премахва възможността за корупция при провеждане на процедурата и оценка на инвестиционните предложения, респ. избор на частен партньор, поради изискването ( особенно при доработвенето на тези предложения от избраните кандидати от т.н. „къса листа” ) да предоставят всички възможни експлоатационни разходи и приходи от всички дейности – основна, за решаване на проблема от обществен интерес и от допълнителни, за постигане на приемлива норма на възвръщаемост на инвестициите. Освен това изменение в подписания договор за публично-частно партньорство може да стане само чрез доказване на тази необходимост на база на финансово-икономическия модел, който е неразделна част от договора.

4. Мултипликационен ефект от прилагането на закона за ПЧП

4.1 Възможността за извършване на допълнителни дейности дава възможност за:

- участие на местни малки и средни предприятия в реализиране на партньорството като подизпълнители и/или участници;

- разкриване на повече работни места;

- реализиране на интегрирани ефекти ( безалтернативен подход при прилагане инструмента „Джесика”);

4.2 Провеждане на целенасочена икономическа и социална политика на местната власт за решаване на проблеми от обеществен интерес и издигане на рейтинга/стандарта на живот чрез:

- привличане на чуждестранни инвеститори;

- възможност за местния бизнес особено по време на кризи;

- комбиниране на икономически със социални дейности при съхраняване интересите на частните партньори за разумна печалба и решаване на социални проблеми при недостатъчен ресурс на местната власт да се справи с тях;

5. Устойчивост на проектите

5.1 Публично-частното партньорство е вече утвърдена международна практика и инвестициите чрез този инструмент се увеличават всяка година независимо от икономически и политически кризи;

5.2 Отделянето на ПЧП от практиката на концесиите гарантира по-малки законодателни промени, докато при концесиите се очаква приемането на нова Директива на база на установените щети ( около 139 млр. Евро на година ) от теяхното прилагане, което бе отразено в „Работен документ на службите на комисията. Обощение на оценката на въздействието, придружаваща Предложение за директива на ЕП и на Съвета за възлагане на договори за концесии – ЕК, Брюксел 20.12.2011

24.06.2013 в. Капитал