Златната концесия-интервю

„Златната” концесия

Какво ни казва и какво не одитния доклад на Сметната палата за „Дънди Прешъс”

Публикувана: 26 Август, 2016 08:00

0 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 400

·  

Калина
Петрова

В края на юли излезе доклада на Сметната палата за "Дънди Прешъс" за златната концесия в периода 2011 – 2013 година в Челопеч. Приходите са 674 млн. долара, а в държавата са влезли 22 млн. долара. Отделно община Челопеч е получила 14,7 млн. лв., а община Чавдар – 1,7 млн. лв.

Или държавата сама се е ощетила. Сред грешките в доклада, които са допуснати, дебело се подчертава слабия контрол. Докторът по национална сигурност в икономиката Александър Трифонов заяви в интервю за Факти.бг, че държавата трябва да влезе поне с 5% във въпросната концесия, за да може да упражнява наистина контрол.

Г-н Трифонов, работи ли в случая държавата в полза на концесионерите и къде е грешката й?

Това е най-болният въпрос. Когато се определя концесионното възнаграждение, за да се даде един обект на концесия или да се реши някакъв проблем чрез концесия, се възлага или на специалисти от ведомството, което ще бъде възложител, или на външни експерти, да определят финансово икономическите параметри на концесията. Т.е., едни много добри специалисти започват да умуват какво би правил един бъдещ концесионер, какви приходи, какви разходи би трябвало да направи, без да познават кой е този концесионер. На тази база те изчисляват някакви прогнозни приходи и разходи и определят какво трябва да бъде това концесионно възнаграждение, решават колко години да бъде срокът на концесията, а това е недопустимо в икономиката. И това е една традиция, която отдавна съществува. В случая, особено с Челопеч, е направена една методика, която никой не казва на каква база се основава. Тя е с подзаконов акт, което показва, че винаги може да се променя във времето. Именно по този начин се облагодетелства концесионерът, тъй като всяко едно правителство може да приеме такива решения. Както виждате и в случая с Челопеч, може да се променя концесионния договор, да се удължава срокът, да се отказват някакви задължения в името на решаване на екологични проблеми и т.н. Избрано е концесионно възнаграждение от 1,5% , след това е намалено на 0,75%. Никъде няма в доклада на Сметната палата кой е правил тези обосновки, за да се вземе решение на Министерски съвет. Т.е., персоналната отговорност абсолютно отпада. И поради това може да се мисли за корупция, защото много лесно е да се възложи на една фирма, която да направи концесионен анализ и да й се каже в какви параметри трябва да бъде концесионното възнаграждение. Т.е., грешката е, че се работи по прогнозни данни, а когато се подписва договорът не се прави корекция на този анализ на база на декларирани от избрания концесионер  експлоатационни разходи и планираните приходи, за да се разбере истината. Чрез експлоатацинните/оперативните разходи най-лесно може да се крие печалба. Тази лоша практика е заложена и в новия проектозакон. Има една уловка, която се практикува в България. Тъй като концесионерите казват -  експлоатационните разходи са фирмена тайна и ние не можем да ви кажем какви разходи ние правим при експлоатацията. Това фактически е капанът. В международната практика има едно, така наречено, споразумение за конфиденциалност, non disclosure agreement,  при което, когато се подпише частния партньор, независимо дали това е концесия или публично частно партньорство, трябва да покаже експлоатационни разходи и вече според тях да се определи реалната норма на възвращаемост и фактически да може да се разпредели икономическата изгода между възложителя и концесионера. Никъде и в новия закон това не се практикува като документ. Даже в една моя книга, съм публикувал такъв документ, като елемент от действаща процедура в Англия. Така че бъдещият концесионер трябва да си каже истината и ако впоследствие има драстично изменение на тези разходи, той трябва да  доказва защо се изменят и в конкретния размер.

Упражняван ли е контрол?

Как да се упражнява контрол от външни лица спрямо концесионера?! Концесионерът е независимо търговско дружество. Съгласно Търговския закон, той може да дава информация, която на него му е изгодна. Той публикува едни отчети и вътре може да си слага каквито си иска разходи. Кой може да му каже, че тези разходи са правомерни или не са правомерни? Никой. И така се източва, такава е практиката и на всички други проекти и концесии. Формално има – специалисти, структура, но те само регистрират предоставените им данни.Те не взимат отношение към променящите се условия, като цени на енергия, борсовите цени и т.н.Тези специалисти са на подчинение на министър, който е политически обвързан и спазва указанията на партийната централа. Т.е са зависими независимо в коя структура на управлението се намират. Природните богатства са ресурс, който се изчерпва, той не се възстановява. Ще свърши един ден златото, горите, биомасата се възстановява, но това няма възстановяване. В момента се повишава цената на златото, преди дни казаха, че тя се е повишила с 18%, особено след Брекзита. Държавата, какво прави? Тя ще има ли отношение към печалбата на „Дънди Прешъл”?! Вероятно не, независимо от препоръките на Сметната палата. Държавата обаче не е взела отношение дали действащата наредба за определяне размера на концесионното възнаграждение е в нейна полза, т.е на обществото, респ. как да се отразяват действащи цени на Лондонската борса. Но като не се вземат предвид тези цени, какъв е смисълът от това, когато се прави за период отпреди 5 години, т.е до 2013 г., а ние сега сме 2016 г., та какво от това, че сега констатираме тези неща.

Да, докладът е за периода 2011 г. – 2013 г., одит за 2014 г. – 2015 г. няма, а основните грешки са за периода 2000 – 2008 г. Какво правим?

Абсолютно нищо. Има още един момент, който е интересен. През април 2014 г. излиза един доклад на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност. Те правят анализ на нормативните актове и процедурите, анализират същия този период. И там се доказва, че държавата не си е прибрала от концесионни такси и възнаграждения 1 милиард лева, а за 67 концесии няма дори и договори. Т.е., и там правят маса бележки по отношение на самата процедура. В одитния доклад на Сметната палата няма нито една дума, че има друга институция, която се е сезирала, няма препратки да се анализира този доклад. Поне в заключенията си Сметната палата можеше да вземе препоръките и на този доклад. Т.е., институциите сами за себе си изпълняват някаква дейност, а всъщност няма координация. И именно концесионерите са хитри и използват тази несъгласуваност. Дори и в новия Закон за концесиите този доклад също не е взет под внимание.

Колко губи държавата от концесионните договори като цяло?

Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност само казва, че до 2014 година държавата не си е прибрала един милиард лева от концесионни такси и при това без да прави одити. И то само въз основа на проверките, които са извършени от министерствата, които се явяват възложители. Когато се прави една концесия, този финансово - икономически анализ не се дава на обществено обсъждане. Единствено сега за Летище София се подложи на такова. И така трябва да бъде. Второто - там се злоупотребява с едни бъдещи инвестиции, които щял да направи концесионерът и ние едва ли не трябва да сме му благодарни. И какво се получава? За 500 концесии само на подземните богатства, които са изчерпаем източник, държавата годишно печели последните три години максимум 100 милиона лева. По-миналата година 100 милиона, а миналата година са 87 милиона лева, а от тях 40% е делът на Челопеч Поне държавата трябваше да се грижи с разработването на тези подземни богатства да се създадат нови предприятия, промишленост, които да работят в България. „Дънди Прешъс” е искала да внедри някаква модерна технология, но нашите еколози са спрели този проект и по този начин те преработват извлечения концетрат  извън България. Защо досега държавата не се намеси и не намери някаква друга технология, за да остане промишленост в България?! А ако беше съдружник на „Дънди прешъс“ можеше от полагащата й се печалба да внедри екосъобразна технология. Вторият вариант е по примера на Румъния. Тя участва с 20 – 25% в ново предприятие, което създава с концесионера. А концесионното възнаграждение, което ще получава е 6%.! Срещу деловото участие там персонално ще има хора на държавата, които ще участват в управлението на това дружество, които ще следят всички тези парични потоци.

Синтезирано Сметната палата какво ни казва за този концесионен договор?

Има три нарушения на процедури, на нормативната уредба, която е регулирала даването и управлението на концесиите. Взимани са решения без съгласуване в Министерски съвет. Има доказана щета ог близо 38 милиона долара, за които не е ясно, кой министър е подписал. Никакви последствия след това. Нанесена е щета и нищо.  Сметната палата е получила конкретни данни по отношение приходната и разходната част, за пръв път. Печалбата на „Дънди Прешъс” много се дискутираше, че се изнася, а за България остава много малко. Т.е., за първи път Сметната палата показа някакви данни, които те не са могли да ги скрият. Има проблясък. Но трябва да има един постоянен контрол, а не да се прави на 10 години веднъж. Трябва да бъде създадена независима агенция, в която да има един специален отдел, който да контролира концесиите. Тя трябва да е в Сметната палата или да бъде в НАП, макар че приходната агенция също е подчинена на министъра на финансите и там може да се окаже натиск. А НАП не се самосезира за доклада на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност.

Какво очаквате да се случи с тази концесия?

Според мен трябва да се направи финансово-икономически анализ и да се разгледа концесията, това е все нещо. Ако ние искаме да се намесваме и да я прекратяваме или да я изменяме, ще има огромни неустойки. Не се споменава например Софийска вода, където няма концесионно възнаграждение, а срещу 20% на участие на Общината, тя не получава нищо, след като печалбата е 90 милиона. Кой е грабител и кой е глупакът в случая, т.е., държавата се явява като кредитен глупак и то за сметка на народа. Единственото решение, според мен, е държавата да действа по метода на Румъния - тя трябва да стане съдружник на „Дънди Прешъс” и да започне да откупува дял от капитала на това дружество. Т.е., да откупи 5-10% от него след оценка колко струват тези 5%. „Дънди Прешъс“ ще си получи същите пари, които би трябвало да получи след 20 години, т.е компанията няма да бъде ощетена, но представител/и на държавата ще могат текущо да контролират паричните потоци.  Видно от доклада на компанията-майка за второто тримесечие на 2016 г. „Дънди Прешъс Инк“ има делово участие и в компании за злато в Сърбия, но участието им е около 50%. Т.е. сръбската държава си е запазила 50% дял.  Не бива да прекъсваме концесиите, това не е една добра практика. Държавата трябва да следи, както е записано и по Закона за концесиите, да има професионално разпределение на икономическата изгода. В момента, това което се предлага от Сметната палата е да се направи анализ на концесията на „Дънди Прешъс”. Аз не виждам кой ще го направи, не става ясно ще бъде ли публикувано заданието, респ. търг и ще се даде ли на обществено ообсъждане този анализ? Може би ще мине пак по служебен път от работна група на няколко министерства. Но той вероятно ще докаже,  както и за Софийска вода, че не може да се развали концесията и че ние, ако решим да направим това, ще трябва да понесем високи обезщетения. И едва ли ще предложат държавата да стане съдружник. Защото всички казват, че държавата лошо управлява, но не е необходимо тя да прави това, тя остава само съдружник. Това са две различни неща. Ние сме взели толкова много пари – 16 милиарда заем, сега имаме излишък, нямаме никакъв проблем да купим 5% от „Дънди Прешъс”. Ако фирмата откаже да приеме държавата като съдружник, тогава вече може да се развали договора. Коренно трябва да се измени отношението към предоставянето на концесиите. В Гана държавата взима 36% от печалбата от добива на злато, при нас са 11,5%. – 10% корпоративен данък и 1,5% концесионно възнаграждение. Ние по-глупави ли сме от Гана?! Държавата да си влезе в ролята на партньор, за да може да си осъществява контрола. И да не продължи тази практика при концесията за находището в Крумовград, при което златното съдържание е по-високо 4-7 гр./тон, а извличането ще бъде 85% срещу 55% в Челопеч. Ще продължаваме ли да бъдем благородни глупаци?!

София / България

http://fakti.bg/mnenia/199498-zlatnata-koncesia

Корупцията в закон

Залагат корупцията в закон

Корупцията трябва да се унищожава в зародиш, а не след като е направила метастази в законодателната уредба, смята Александър Трифонов

Публикувана: 22 Август, 2016 07:00

1 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 532

Калина
Петрова

Анализът е на Александър Трифонов, докторът по национална сигурност в икономиката, сертифициран управленски консултант - СМС към Българска асоциация на управленските консултантски организации ( БАУКО), експерт към СИБ, КРИБ

Последиците от Проекта на закон за концесиите, който мина на първо четене в парламента преди ваканцията на депутатите, ще се отрази отрицателно върху авторитета на държавата, ще се увеличи нерегламентирания натиск върху кметове и министри за раздаване на концесии на посочени концесионери. Ще е катализатор за тези процеси и ще бъдат заложени вратички за корупция. Това заяви в анализ за Факти.бг докторът по национална сигурност в икономиката, сертифициран управленски консултант - СМС към Българска асоциация на управленските консултантски организации ( БАУКО), експерт към СИБ, КРИБ, Александър Трифонов.

Проектът за нов закон за концесиите мина на първо четене в парламента с порой от критики на БСП, АБВ и "Атака". Той бе одобрен с подкрепата на 75 депутати, 38 бяха "против" и 27 се въздържаха.

Законът за публично частното партньорство бе смачкан в Закона за концесиите, опорочавайки го

Когато се започна процедурата за хармонизиране на Закона за концесията съгласно директивата 2014/23, се поиска становище от различните институции в България по отношение на Закона за концесиите и публично частното партньорство. В становището на Сметната палата пише, че Законът за публично частното партньорство не е проработил, защото бил твърде прозрачен. Същото е мнението и на Министерството на финансите. Това да ви говори нещо?! И сега го смачкаха в Закона за концесиите. А в същото време в концепцията на частната фирма, която е разработила проекта и самата концепция, пише, че ако се отмени Закона за публично частното партньорство отново ще се получи празнота между публични и частни отношения и ще трябна отново да се пише друг закон. Това е мнението и на Националното сдружение на общините. Кога ще пишем нов закон, когато ние имаме такъв и този закон беше най-добрия в Европа, доколкото познавам международното законодателство. И това е така, защото при Закона за публично – частното партньорство държавата участва само с вещни права върху активите, които се предоставят на частния партньор. Докато в новия закон за концесиите се предвижда и то е заложено в самата директива, че концесионерът, ако не получи достатъчна печалба, без да се казва колко е тя, той може да продава обекта на концесията. Представяте ли си, ако се приеме?! Дават концесия някой да управлява и поддържа НДК и той е в правото си да го продаде, защото няма достатъчно печалба. А в Закона за публично частното партньорство това не беше възможно. Второто предимство на Закона за публично-частно партньорство е, че ако частният партньор не постига достатъчна печалбата той може да поиска и да получи право да извършва и други, допълнителни дейности, от които той да печели. Това именно е в основата на финансово-икономическия анализ. Целта е да не се товари бюджета на държавата. А в момента вицепремиерът Томислав Дончев заявява, че най-голямото постижение в новия закон е, че вече се разрешава на общините да заплащат на концесионерите възнаграждения за положените от тях усилия. И добре, при тези общини, които са на ръба на оживяването, това отива за сметка на държавния бюджет. Или пак ще има за някои общини, които трябва да предоставят концесии, те ще получават субсидии и така ще се източва държавния бюджет. Това е и становището и на Съюза на икономистите. Коренно трябва да се измени отношението към процедурата на концесиите, а именно да има определяне на параметрите преди избирането на частния партньор/концесионер, а след две – три години на база на вече доказани експлроатационни разходи и приходи да се коригират параметрите. Тази корекция все пак трябва предварително да бъде определена – напр. в рамките на 10%, за да не се опорочава процедурата по избор. Желателно е и Държавата да си влезе в ролята на партньор при концесионирането, за да може да си осъществява постоянен контрол, а да не бъде просто един наблюдател и регистратор на действията на концесионера.

При съставяне на Плана за концесиите

Ролята на обществото е изключена, независимо, че то би трябвало да се представлява от общинските съветници в общините. Но срещу „прилично“ парично „уважение“ би могло да се реши партийното противопоставяне в общинските съвети и планът за концесиите ще бъде съставен, респ. допълван и изменян в името на баланса на компромиси и интереси.

При министрите това е още по-просто, тъй като партийни назначения позволяват директивно определяне плана за концесиите от партийните централи и/или гравитиращи покрай тях търговски дружества и заинтересовани лица. Т.е, корупцията има партийно лице.

При изработване на концесионния анализ, респ. прединвестиционното проучване

Със заложеното в проектозакона определяне стойността на концесията на база прогнозни данни много лесно могат да се изпълнят указания от длъжности лица и да се удовлетворят интересите на потенциални концесионери. Жертви на корупцията са длъжностните лица и специалистите, които изработват концесионния анализ. За тяхната защита в проектозакона е предвидено отпадането на т.н. финансово-икономически модел като приложение към концесионния договор, което съществуваще в действашите закони за концесии и публично-частно партньорство. Т.е, няма да има следа на каква база е определен размера и дали изобщо бъдещият концесионер ще плаща възнаграждение на Възложителя/Концедента или последните ще трябва да му плащат възнаграждение за положените усилия.

Възниква въпросът кой концесионер ще иска да се лиши от допълнителна печалба, респ. да плаща концесионно възнаграждение на Концедента. Примери – „Софийска вода“, добива на строителни материали и т.н. Корупцията ощетява населението и лишава държавата от приходи.

При избор на процедурата

Едва ли ще има кандидат-концесионер, който би искал да се състезава с конкуренти. И това е решено с възможността да се прилага „открита“-та процедура, при която и при един кандидат, процедурата е редовна. Състезателният диалог, при който няма дефиниран минимален брой участници, но за да има състезание трябва до най-малко двама, е включен вероятно само, за да се спази препоръката на ЕК и Директива 2014/23. След като не са дефинирани случаите, при които да се прилага съзтезателния диалог, то би могло да се допусне, че срещу прилично „уважение“, Възложителят ще избере откритата процедура или такава с договаряне. Официално се подсказва на потенциалните концесионери, че корупцията в Р България е всемогъща.

При критериите за избор на концесионер

Те най-лесно се манипулират, зародишът им е още в концесионния анализ, както обясних по-горе. Няма го в законопроекта приетият в международната практика критерий – т.н. компаратор на публичния интерес. Той представлява сравнение на приходите и разходите при варианти за решаване на проблема изцяло от Възложителя/Концедента и при привличането на концесионер. Този критерий е заложен в действащото на Европейската комисия „Ръководство за анализ на инвестиционни проекти по разходи-ползи“. Явно разработчиците на проектозакона за концесиите не са запознати с това ръководство и с методите за оценка на ползите за обществото от инвестиции. Тук би могло да се предполага, че още при разработването на проектозакона витае сянката на корупцията, щом не е взет под внимание този критерий. А той трябва да се прилага при проекти с инвестиционен характер по оперативните програми.

В същия мисловен ред би могло да се намери обяснение, защо не са разтълкувани като съдържание и методика на прилагане на такива понятия като „Социално приемлива цена“, „икономическа изгода“, финансово-икономически модел“ и т.н. Не трябва да се пречи на корупцията!

По отношение на концесионния договор

Тук корупцията блаженства, защото:

- Договорът за концесия се обявява за конфиденциален;

- В договора могат да се включат такива клаузи, като напр.:

Възложителят няма право на възражения на искания на концесионера. Това съществува в международната практика, и ако за договора се наемат обиграни кантори, то такава формулировка обезателно ще съществува;

Ще се включат такива клаузи, при които той да може да се изменя в интерес на концесионера и по такъв начин се опорочава избора на концесионер;

А след като няма възможност за контрол на договорите от обществото и поради това, че към договора няма да се прилага финансово-икономическия модел, корупцията е защитена.

По отношение на контрол на изпълнението на концесионния договор

Концесионният договор е проявление на частно правни отношения на две самостоятелни страни със своите права по Конституция и Търговски закон. Вследствие на горното действието „контрол“ е неприложимо. Поради това и в Директива 2014/23 е включено понятието „мониторинг“ и концесионерът е в правото си да дава на Концедента само тази информация, която защитава неговите интереси. Срещу прилично „уважение“ мониторинговата организация ще може да признава всякакви разходи, ще може да си затваря очите за потенциални приходи и всичко това за сметка на обществото, в т.ч. и продажба на активи – обект на аконцесията ( чл. 28 от проектозакона). Как да не вирее корупцията, след като няма санкции за тази мониторингова организация, а длъжностните лица, които допускат отклонения при защита на обществения интерес носят само административна отговорност ( глоба до 50 000 лева ). Именно неспоменаването на чл. 282 от Наказателния кодекс – „Злоупотреба със служебни задължения“ се дава възможност да вирее корупцията.

Този проблем „Публично-частно партньорство и корупция“ съществува и в развитите страни. Дори има и теоретични разработки по въпроса.  Изведена е формулата К = М + Д – О, която се тълкува така: Корупцията е положителна, когато ефектът от монопола и дискретността е по-голям от отчетността. За Р България тя би могла да се разшири както следва: К = М + Д + А – О – Мо, т.е корупцията ще вирее когато сумата от ефекта от монополизъм, дискректност и алчност е по-голяма от отчетността и мониторинга.

Възникват въпросите – защо е необходим в този вариант проектозакона за концесиите:

- За да угодим на Европа, като разпродадем Р България?

- За да се облагодетелстват длъжностни лица за сметка на това общество, но и това на нашите деца, внуци и правнуци?

- Корупцията да стане основен белег на метода на управление и вземане на решения в България?

- За да се отмени Закона за публично-частно партньорство, който по оценка на Сметната палата и Министерството на финансите е твърде прозрачен. Може би затова и не беше подкрепен от Правителствата след 2013 г.

Нека всеки, който ще гласува при второто му четене да се замисли какво се приема и какво ще последва.

Нека тези, които пледират за борба с корупцията и прозрачност в публично-частните отношения не си мълчат и впоследствие да правят оценки на това явление, а да вземат отношение в средствата за масова информация.

Корупцията трябва да се унищожава в зародиш, а не след като е направила метастази в законодателната уредба.

София / България

http://fakti.bg/mnenia/198897-zalagat-korupciata-v-zakon

Сметната палата за "златната" концесия

„Златната“ концесия

или какво не ни казва одитният доклад на Сметната палата

На 27.07. беше публикуван одитния доклад на Сметната палата на договора за предоставяне на концесия за подземни природни богатства – златно-медно-пиритни руди, чрез добив от находище „Челопеч“ – Софийска област, на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г. извършена в съответствие с чл. 6. (1) Сметната палата одитира: т. 8. приватизирането и концесионирането на държавно и общинско имущество.... от Закона за сметната палата.

Положителен момент е анализът на правно-договорната история на тази концесия.

Какви мисли поражда този доклад:

1. Защо е избран само този период за анализ? И защо се публикува чак на 27.07. 2016 г. Кой ще носи отговорност за щетите на база на констатацията, че тази концесия не е изгодна за Държавата за периода 2013 – 2016 г.? На база на тези констатации тези щети са за около 1 млрд щ.д.       ( виж. т. 8).

2. Защо не се споменава кой персонално е отговорен за подписването допълнително споразумение № 1 – констатация от доклада:“ 3.1. С ДС № 1 е извършена промяна в изискванията, заложени в решението на министерския съвет (РМС) за предоставяне на концесията по чл. 7, ал. 1 от ЗК (отм.), без предварително РМС, с което е нарушено изискването на чл. 43, ал. 2 от ППЗК (отм.). От министъра на икономиката е извършено предоговаряне на средствата по задължителните минимални инвестиционна и екологична програми за първия период на концесията, като е намален значително техния размер и предоговорен срокът за изпълнение на мероприятията по тях от 5 г. на 3 г.

С подписването на допълнителното споразумение, концедентът се лишава от договорени инвестиции, които се дължат по задължителните инвестиционна и екологична програми към концесионния договор за първия период на концесията, в общ размер на 37 085 457 щ.д.

3. С какви аргументи и кой носи отговорност за промяна в методиката за изчисляване на концесионното възнаграждение за Държавата срещу ползването на нейните подземни богатства: констатация от доклада: 5.1. През 2007 г. методиката за определяне на КВ е променена и процентният размер на КВ се обвърза с рентабилността на нетните приходи от продажби и счетоводния финансов резултат на дружеството. Една година след приемане на промените в Методиката, в ЗПБ (ред. ДВ, бр. 70 от 08.08.2008 г.) е включена разпоредба, съгласно която, концесионерите по сключени КД запазват правата и задълженията си при условията на сключените договори до изтичане на срока им.

С въведената разпоредба, на практика, законодателят поставя в неравностойно положение, концесионерите по сключени договори преди и след 2008 г. относно размера на дължимото КВ при еднакви други условия.

5.2. При запазването на процентния размер на КВ, определен в КД (1,5 на сто) и с неприлагането на променената през 2007 г. методика за определяне на КВ, обвързана с рентабилността на дейността на концесионера, концедентът е лишен от възможността да получи по-високо КВ, което се отразява негативно на ползите за държавата, имайки предвид дългият срок на концесията.

4. Защо се приема формално констатацията, че концесионерът не е заявил намерения да производство на вторични продукти на метали. Ако концесионерът е изнасял за преработка на концентрат извън България, то е възможно там да са добивани такива метали.  Остава открит въпросът – имало ли е износ в т.ч за кои страни и в какви количества? Основание - публикация на в. Капитал от 6.12.2012 г. - http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2012/12/06/1963022_chelopech_maining_shte_iznasia_za_kitai/ Няма ли ощетяване на Държавата по този начин от реализацията на:

- по-висок добив/извличане на злато от 95% ( при заявен от концесионера добив от 55% в завода в Челопеч );

- извличане на други редки метали, които се съдържат в концентрата;

Какво е осчетоводено в приходната част на концесионера от тези сделки?

5. Защо не е отбелязано на каква стойност е оценена лицензията за добив на подземни богатства на „Челопеч“ АД като нематериален актив        ( 1996 г. ) във връзка с неговата приватизация от  ирландската компания „Наван Бългериън майнинг“ ( НБМ ) през 1999 г., респ. на каква цена той е продаден на същата компания при продажбата на държавния дял от 24,43 % през 2003 г., при което „НБМ“ става  притежател на почти 100% акциите на „Челопеч“ АД. Няма ли щета за Държавата?

6. Защо не е анализирана причината за изпадането в несъстоятелност на „Наван Бългериън майнинг“ през 2002 г.?. Да не би това да е умишлено действие? Независимо, че това е минал период това обстоятелство е важно, за да не се допуска в бъдещите концесионни договори. Или в периода 1999 – 2002 г. тази компания е изнасяла цялата печалба във фирмата майка? Или е бил занижен контролът, което има дъх на корупция?

7. Как е било съгласувано приемането на финансово-икономическия анализ на потенциалния акционер „Дънди прешъс акуизишънс инк“ - дъщерно дружество на „Дънди Прешъс Металс“ Инк., Канада. Имало ли е и други предложения за изменения на концесионния договор, които не са били приети от МС? Съществува ли финансово-икономически анализ, изготвен по поръчка на Министерския съвет, въз основа на който да се подпише Допълнително споразумение № 2 от 27.02.2004 г. на база на което

следва:

а) Договаряне на нова минимална инвестиционна програма за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г. в размер на 18 000 000 щ.д., като разпределението по години е отразено в Приложение № 5 към ДС № 2;

б) Намаляване размера на годишното концесионно възнаграждение с 50 на сто, за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2010 г., поради наличие на неблагоприятни минно-геоложки, техноложки и икономически характеристики на находище „Челопеч”, но не по-малко от 600 000 щ.д.;

в) За периода на намаляването концесионерът се задължава да депозира суми, равни по размер на разликата между ГКВ, което би било дължимо при липсата на намаляване, и ефективно платимото КВ по доверителна сметка при банка, одобрена по взаимно съгласие на двете страни;

            8. Защо не се реализира постигнатото споразумение между „Дънди прешъс металс“ от 10.07.2008 г. за участие на Държавата с 25% в ново дружество?. Каква е щетата за Държавата от решението на ВАС с решение № 4985 от 15.04.2010 г., с което не се дава ход на реализацията на инвестиционното предложение  на концесионера. А тя за периода 2010–2016 г. е около 580 мил. щ.д. ( 25% от 2, 3 млрд. щ. д. = 7 години по 330 мил. щ./година – виж. т.8). Т.е. за тази сума би могло да се инвестира в нова екосъобразена технология и да остане печалба и за държавата. Каква отговорност носят за това организациите-жалбоподатели?

            9. Стойността на съдържанието на ценни метали в добитата руда за 2011г. и 2012 г. (от стр. 42-43 на доклада) е:

Вид метал	Стойност 2011г.	Стойност 2012 г.	Общо
Злато	255 785 185 щ.д	358 623 819 щ.д	614 409 004 щ.д.
Мед	167 651 610 щ.д	184 287 458 щ.д	351 939 068 щ.д.
Сребро	12 008 197 щ.д	16 744 558 щ.д	28 752 755 щ.д.
Всичко:	435 444 992 щ.д.	586 655 835 щ.д.	995 100 827 щ.д.

Ако се приеме, че съобразно действащата технология се извлича 59% злато и 85 % мед и  средно 43% сребро се получава, че приходите на „Дънди прешъс металс“ съответно за 2011г. и 2012 г. са:

Вид метал/Приход	2011 г. в щ.д.	2012 г. в щ.д.	Общо в щ.д.
Злато	150 931 259	211 588  053	362 525 312
Мед	142 503 868	156 644 393	299 148 073
Сребро	5 163 525	7 200 160	12 363 918
Всичко	298 598 652	375 432 606	674 037 303

Или за Държавата приходите от КВ за одитирания период са        22 665 800 щ.д. , а за концесионера 674 037 303 щ.д.  т.е средно приходите на концесионера на година са около 330 мил. щ.д. Ако се приспаднат инвестициите за този период в размер на 136 мил. щ. д. то реалния приход е 538 мил. щ. д.

А какви са приходите от добития ценен метал при по-висок рандеман на преработка на изнесения концентрат в Китай или на друго място? (виж. 3)?

Изводи:

1. Финансово-икономическия анализ, препоръчан от Сметната палата трябва да бъде подложен на обществено обсъждане, респ.на обсъждане в Парламента.

2. На база на този анализ да се направят промени в проектозакона за концесиите и Закона за подземните богатства. За пример може да послужи подхода на Румъния за предоставяне на концесия за добив на злато – концесионно възнаграждение 6% и 20% дялово участие в съвместно предприятие. http://www.mining.com/romanias-ruling-party-says-yes-to-europes-would-be-largest-gold-mine-97709/.

3. Чрез доверителната сметка практически Държавата е финансирала в рамките на 4 мил. щ.д. за мерки по управление на екологичния риск за периода 2004 – 2008 г., тъй като в нея концесионерът е внасял разликата между дължимото годишно концесионно възнаграждение и минималната договорена сума като такова от 600 000 щ.д. Това също би могло да се разглежда като щета за Държавата.

4. Трябва да се въведе и наказателна отговорност за лицата, които проверяват/контролират дейността на концесионера, защото в противен случай ще вирее корупцията, за проявленията на която може да се предполага от одитния доклад на Сметната палата.

1.08.2016.                                                   Д-р инж. Александър Трифонов