Ние и Европа за водата

Натиск на европейска гражданска инициатива води до промени в директивата за водата

От Ирина Недева, програма "Хоризонт"

октомври 23, 2018

В старозагорското село Казанка тази пролет бяха силно притеснени заради наличието на наднормено количество уран в питейната вода.Там след анализи в лаборатория на Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българската академия на науките в София бе открито наличието на естествен уран.Снимка: БГНЕС

Независимо дали сте в Берлин, Париж или в малко селце в Алпите, ако идвате от България ще се учудите, че в ресторантите и закусвалните ще ви налеят кана студена вода от чешмата. 

Очаква се днес Европейският парламент да гласува планове за увеличаването на доверието на потребителите в пиенето на чешмяна вода, която е много по-евтина и чиста за околната среда в сравнение с бутилираната вода. С това ще се ограничат максималните допустимите количества замърсители като олово (наполовина), полифлуороалкилирани вещества (PFAS) и вредни бактерии. Залагат се нива за наблюдение на пластмасови микрочастици, които са повод за безпокойство. За поощряването на чешмяна вода за сметка на бутилираната се позовава и европейската гражданска инициатива „Право на вода“.

„Водата и санитарно-хигиенните условия са човешко право! Водата е обществено благо, а не стока“ - с тези послания от 2014 година „Право на вода“ става първата успешна европейска гражданска инициатива, която събира над милион и половина подписа. 

Според гражданската инициатива „Право на вода“ държавите-членки на ЕС трябва да вземат мерки за подобряването на достъпа до вода, като осигурят свободно достъпни чешми в градовете и на обществени места - подходящо и пропорционално. 

След приключването на европейската гражданска инициатива „Право на вода“ се очаква евродепутатите да потвърдят апела си към държавите-членки да увеличат усилията си сред уязвимите групи, които разполагат с ограничен достъп до вода, предназначена за консумация.

За разлика от много европейци обаче българите са недоверчиви към чешмяната вода и предпочитат да купуват бутилирана вода въпреки опасенията от пластмасовото бутилиране.

Има ли вероятност „правото на вода“, подкрепено от ЕП, да си остане на хартия като добро пожелание, а водата у нас в отделни градове да бъде с качество, което няма да успее да отговори на тези повишени стандарти? Дали след гласуването на промените в директивата от ЕП и след европейската гражданска инициатива „Право на вода“ на практика Брюксел ще намали драстично допустимото количество на олово и други съставки, и как това ще се отрази на разбирането за качеството на питейната вода у нас? 

На тези въпроси отговаря инж. д-р Александър Трифонов, експерт по публично-частно партньорство. Той има множество публикации за контрола върху качеството и българските измерения на европейското законодателство в областта на услугите.

https://hear-europe.bnr.bg/article/%D0%9D%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D0%BA%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%20%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8%20%D0%B4%D0%BE%20%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%20%D0%B2%20%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0

Вода и корупция ІІ

Правото ни на вода и водата, която пием

Александър Трифонов - 12 октомври 2018

„Водата и санитарно-хигиенните условия са човешко право! Водата е обществено благо, а не стока!“
 
През 2014 г. това убеждение залегна в основата на първата успешна европейска гражданска инициатива „Право на вода“ (1), която събра 1,6 млн. подписа. С нея организаторите поискаха от Европейската комисия да гарантира на всички европейци достъп до вода за питейни и санитарни нужди, както и да поеме ангажимент, че водоснабдяването в ЕС няма да бъде либерализирано.
Правото на достъп до основни услуги, включително водоснабдяване, е  и един от принципите на Европейския стълб на социалните права, подкрепен единодушно от правителствените и държавните ръководители на срещата им на върха в Гьотеборг на 17.10.2017 г.
В отговор на инициативата „Право на вода“ Европейската комисия излезе на 01.02.2018 г. със законодателно предложение да се преразгледа Директивата на Европейския парламент и на Съвета относно качеството на водата за човешка консумация. Целта е това качество да се повиши, а също така да се подобри питейното водоснабдяване. Друга цел на предложението е доставчиците на вода да предоставят на клиентите си по-ясна информация за потреблението, структурата на разходите и цената за литър.

Какви са българските парадокси

от гледна точка на политиката на Европейския съюз за осигуряване на безопасна и достъпна питейна вода?
В България качеството на водата, която пием, е регламентирано с Наредба №9 (2), в която са заложени 63 показателя. Към 25.03.2018 г. у нас съществуват общо 118 лаборатории, акредитирани като органи за оценка на съответствието (ООС) на показателите на питейната вода (3). Видно от графиката, броят на частните и държавните лаборатории е приблизително еднакъв.

БАБХ – към Българската агенция за безопасност на храните, ВК – към ВиК оператори,

ИАОС – към Изпълнителната агенция по околна среда, РЗИ – към регионални здравни 

инспекции (ок – органи за контрол, лаб – само лаборатории)

Сред акредитираните са едва 17 от лабораториите на съществуващите у нас 64 ВиК оператори. Другите 47 очевидно разчитат на услугите на останалите 101 акредитирани лаборатории. Проучванията обаче показаха, че само няколко от всичките 118 органи изпълняват изискванията за оценка на съответствието. Една от тях е акредитираната лаборатория към ВиК оператора, осигуряващ питейната вода за София (4).
Практиката показва, че понякога различните лаборатории дават различни анализи на една и съща проба вода. Случва се също една лаборатория да предоставя различни анализи на водни проби в течение на няколко дни. Причините биха могли да бъдат некомпетентност, небрежност, формалност и т.н. Но това са все пак отстраними обстоятелства, за разлика от корупцията при извършването на „поръчани“ анализи и при акредитацията, респ. при текущата оценка на съответствието на лабораториите.
Често граждани сигнализират за лошо качество на питейната вода, замерванията и анализите на акредитирани структури са обект на спорни и противоречиви тълкувания.
Повече от две години се избягва прилагането на държавния стандарт, свързан със системите за управление на борбата с подкупването (5). Това се отнася и за използването на национални или международни стандарти при провеждане на тръжни процедури при обществени поръчки. Закрит беше Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, чиято основна задача беше да установява вратичките за корупция в нормативните документи и уязвимите за корупция области. От всичко това следва, че в България само се имитира борба с корупцията
Безопасността и качеството на водата обаче са въпрос и на националната ни сигурност. Съществуват различни методи (механични, електромагнитни, нанотехнологии и пр.) за обработка на водите, в т.ч. на питейните или на тези за напояване, като целта е да се придадат нови свойства и качества на тези води. В същото време липсва оценка за влиянието им върху здравето на хората. Наночастици с размери под 70 нанометра се отлагат безпрепятствено в клетките на човека и могат да предизвикат тежки заболявания.
Подценява се прилагането на стандарта за управление на риска (6). А рискове в тази сфера от гледна точка на националната сигурност са възможни  било поради немърливост, било заради злоупотреби с користни и други (терористични) цели.

Всичко това очертава следните открити въпроси:

• Как се гарантира качеството на питейните води при ВиК оператори, които нямат собствени лаборатории (47 на брой), след като мониторингът не се извършва в реално време?
• Как Изпълнителната агенция „Българската служба за акредитация“ гарантира безпристрастност при анализа на питейни води от акредитираните лаборатории? Към момента ведомствените лаборатории могат да манипулират анализите, напр. при повреда на пречиствателните инсталации, или да скрият данни до отстраняването на източника на замърсяването под благовидния предлог да не се всява смут в населението. Освен това частните лаборатории могат да манипулират данните срещу прилично заплащане от възложителя на анализа.
• Защо агенцията  акредитира като органи за оценка на съответствието лаборатории, които не могат да покрият изискванията на Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели?
• Съответстват ли предвидените санкции на евентуалните щети върху здравето на населението?
• Как се гарантира безопасна вода за населението в по-широк аспект в съответствие с показателите в Наредба № 9?
• Чия е отговорността за подценяването на рисковете за здравето на населението при користно прилагане на нови технологии за обработка на питейните води?

Открит остава и въпросът

Как ще се спази изискването на Европейския съюз водата да бъде достъпна като цена и качество за всеки български гражданин?

Европейската директива 2014/23 за възлагане на договори за концесия предвижда в своя член 12 „Специални изключения в областта на водоснабдяването“ , а именно:
„Настоящата директива не се прилага за концесии, възложени с цел:
а) осигуряване или експлоатация нa фиксирани мрежи, предназначени да предоставят на населението услуги във връзкa с добива, преносa или разпределението нa питейна вода;
б) снабдяване с питейнa водa нa такивa мрежи.“    
При транспонирането на тази директива в нашето законодателство изискването на чл.12 не беше въведено. В новия закон за концесиите, в сила от 01.01.2018 г., има един обтекаем запис: „Не се възлагат концесии при опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за живота и здравето на гражданите, за околната среда, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред, както и в други случаи, определени със закон“ (чл. 24).
На общините обаче продължава да се  препоръчва да използват инструмента на концесиите за модернизиране и обновяване на ВиК мрежите. Това индиректно води до превръщането на водата в стока, защото не се отделя цената на водата от услугата за нейното доставяне до отделния потребител. В Закона за концесиите също така се премахна търсенето на наказателна отговорност при злоупотреба със служебно положение (широка врата за корупция на всички нива), а се налага само административна глоба (максимален размер 50 000 лв.). Като се има предвид всичко това, опасенията за злоупотреба както с цената, така и с качеството на питейната вода, остават безкрайно големи.

Заключение

Населението на България е лишено от основна и текуща информация за качеството на питейните води и тяхната полезност (особено при минералните), за опасностите при т.н. обработени води.
В регистрите, поддържани на интернет страницата на Изпълнителната агенция  „Българската служба за акредитация“, липсва информация за реалния капацитет на органите за оценка на съответствието (акредитираните лаборатории), по-конкретно за обхвата на изпитване/измерване на дефинираните показатели/величини, за квалификацията на персонала, текущото калибриране на измервателното оборудване, неговото осъвременяване, в т.ч. предлагане на допълнителни и специфични измервания и анализи.
Подобна е ситуацията и в сферата на здравеопазването, тъй като в нито един нормативен акт няма изискване за акредитация на медицинска лаборатория съгласно съответния държавен стандарт (7). Именно с него може да се въведе при тях оценка за съответствие и да се гарантира качеството на услугата в съответната здравна област.

Какво трябва да се направи?

• Да се въведе текущ контрол на регистрираните лаборатории от специализирана структура към Министерството на здравеопазването и/или от структури, отговарящи за националната сигурност, в т.ч. не само за питейната вода, чрез възлагане на паралелни анализи от подставени възложители;
• Да се извършва текущ контрол на питейните води, и особено на тези със силна минерализация и обработени с различни методи, от гледна точка на влиянието им върху здравето на населението;
• Стандартът БДС ISO 37001:2016 „Системи за управление за борба с подкупването“ да се внедрява с приоритет в звена, от които зависи здравето на населението, като се въведат строги санкции за извършване на некачествени и подвеждащи анализи.

Здравето е първостепенна задача на правителството съгласно Конституцията на Република България  ̶  чл. 52(3). Държавата закриля здравето на гражданите,  както и отговоря съгласно чл. 7 за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Д-р инж. Александър Трифонов, проф. д-р инж. Илия Ценев

Бележки:
(1) Right2Water, https://www.right2water.eu/
(2) Наредба № 9 от 16 март 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (изм. и доп. ДВ. бр.6 от 16.01.2018 г.), утвърдена от министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите.
(3) Акредитацията на лабораториите се извършва от Изпълнителната агенция  „Българската служба за акредитация“ ( ИА БСА) в съответствие с БДС EN ISO/IEC 17025:2018 „Общи изисквания относно компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране“ и БДС EN ISO/IEC 17011:2018 „Оценяване на съответствието. Изисквания за органите за акредитация, извършващи акредитация на органи за оценяване на съответствието“.
(4) Повече подробности в тази насока могат да се видят от изследването на голям авторски колектив, публикувано в списание M&E 7&8-2018, или на http://www.kachestvo-21.com/Docs/M_E_7_8_2018.pdf.
(5)  БДС ISO 37001:2016 „Системи за управление за борба с подкупването. Изисквания с указания за прилагане“, виж http://www.kachestvo-21.com/Docs/4_M_E_9_2017_str.36_42_ISO37001_2017.pdf.
(6) БДС ISO 31000:2018 „Управление на риска. Указания“, виж http://www.kachestvo-21.com/old/Docs/7-M&E-5_6-2011.pdf
(7) БДС EN ISO 15189:2012 „Медицински лаборатории. Изисквания за качество и компетентност“.

 http://24may.bg/2018/10/12/%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d0%be%d0%b4%d0%b0/