сряда

Загиването на България е планирано

Загиването на България е планирано. Какво показва анализът на Проекта на Програма за развитие на регионите 2021-2027 На 17 март т.г. на Портала за обществени консултации при МС беше публикуван проект на Програма за развитие на регионите 2021-2027(ПРР), https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5962. Анализът показва, че дали целенасочено или поради липса на компетентност загиването на България ще продължи. Аргументите за това са: І. Избраните три приоритета: Интегрирано градско развитие, Интегрирано териториално развитие на регионите и Справедлив енергиен преход, няма да спрат обезлюдяването на България. Дори в указанието за разработката на Плановете за интегрирано развитие на общините (ПИРО) няма и дума по този проблем. Ситуацията на база данните от разработените за всеки район за планиране Интегрирана териториална стратегия за развитие е следната: Населени места в риск по райони, области и общини, Брой Район Области Общини Населени места Североизточен 4 32 148 Северен централен 5 20 130 Северозападен 4 32 115 Югоизточен 5 26 144 Южен централен 5 37 370 Югозападен 4 30 408 Общо 27 177 1315 ІІ. Няма ли да се задълбочи регионалният дисбаланс, след като по Приоритет 1 „Насърчаване на интегрирано и приобщаващо социално, икономическо и екологично развитие, култура, природно наследство, устойчив туризъм и сигурност в градските райони“ ще бъдат подкрепени само 10 градски общини в България, - основните центрове на растеж, съгласно актуализираната Национална концепция за пространствено развитие (НКПР). Това са следните градски общини: Видин, Плевен, Велико Търново, Русе, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Столична община и Благоевград. Всички 10 градски общини образуват общо 4 градски клъстера, сформирани на база 6-те региони за планиране. По Приоритет 2 «Интегрирано развитие на регионите» - финансиране могат да получат само 40 общини, в които има населени места над 15 000 жители. Финансирането е само за 50 общини от общо 265, от които 177, с 1315 населени места в риск. Само тези ли 50 общини ще бъдат лицето на България? ІІІ. Как само с инвестиции в техническа инфраструктура за бизнес и предприемачество, (включително сгради) за развитие на бизнес и индустриални паркове ще се привлекат инвеститори след като е констатирано, че: • Делът на населението на възраст 30-34 години с по-ниско от основно и средно образование в ЕС е 16,4%, докато в Северозападния район достига 24,4%. • Делът на населението на възраст 30-34 години с висше образование в ЕС е 40,7%, докато в Северозападния район е 18,9%. • Делът на ранно напусналите образование на възраст 18-24 години в ЕС е 10,6%, докато в Северозападния район е 22,9%. „Наблюдава се също така намаляване на броя на новите ученици и студенти, записани в системата на предучилищното, училищното и висшето образование, както и на съществуващите училища в образователната инфраструктура (децата в предучилищното образование намаляват с 8,4%, учениците в средното образование намаляват с 2,5%, студентите в университетите намаляват с 10,6%)“. Кой и с какви средства от тези общини в риск и от други общини би инвестирал в индустриален парк при този нисък стандарт на живот и ниски доходи? Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението е 48,8% от средния в ЕС, а в Северозападния район е едва 33,4%. Средствата от ПРР 2021-2027 ще могат да бъдат използвани за „създаване/реформиране само на услуги, които са включени в Националната карта на социалните услуги. Съгласно анализа на нуждите в сектора, със средства от ПРР 2021-2027 приоритетно ще бъдат подпомагани инвестиции, свързани с осигуряването на дългосрочна грижа за възрастни (в т.ч. реформиране на домове за стари хора и изграждане на нови резидентни услуги и съпътстващи социални услуги за лица с увреждания oт общността) и осигуряване на социални услуги за деца и семейства (в т.ч. разширяване на мрежата от услуги за ранно детско развитие и развитие на услуги за превенция и ранна интервенция на уврежданията за деца и др.). Тези инфраструктурни мерки ще бъдат допълнени с необходимите „меки“ мерки, свързани с предоставянето на социални услуги, обучението на персонала, осигуряване на социалното включване на лицата и др., включително по линия на Програмата за развитие на човешките ресурси. В допълнение анализите, изготвени от Министерство на труда и социалната политика, сочат към необходимост от инвестиции за изграждане и оборудване на структури (регионални центрове) за подкрепа на социалната и солидарната икономика, в които да се осъществяват услуги за насърчаване, промотиране, консултиране и съдействие на процесите на работа на субектите на социалната и солидарна икономика“. Как с тези средства и мерки ще може: • да се намали смъртността, която в България достига 15,4 %, а в ЕС е 10,3 %, докато в Северозападния район достига 20,5 %; • да се намали детската смъртност, която в България е 5,8 %, в ЕС е 3,5 %, а в Северозападния район достига 7,9 %; • да се постигне продължителността на живота като в ЕС, която е 81 години, а в България е 75 години, респ. 74,7 г. за Северозападния район. Как ще се преодолява демографската криза чрез предложение за: • обновяване на жилищните и обществени сгради, ще се изпълнява в съответствие с Дългосрочната стратегия за саниране на сградния фонд в Република България с хоризонт до 2050 г., като ще се финансират всички видове мерки за енергийна ефективност в сградите; • мащабно обновяване на съществуващия жилищен фонд и повишаване на неговата използваемост, както и осигуряване на финансова достъпност на жилищата на база Анализа в проекта на Националната жилищна стратегия 2018-2030 г. като се има предвид, че: - Съотношението цена/доходи непрекъснато се повишава, което увеличава броя на хората, нуждаещи се от подкрепа за покупка или наем; - Броят на необитаемите жилища е повече от 30% и в същото време има много млади семейства и уязвими групи, които не могат да си позволят нито собствен дом, нито дори да наемат такъв. Общо 617 села (от общо 5000) в страната са без население или с едноцифрен брой жители и техният брой се увеличава с 7 всяка година. В тях има само къщи като призраци, останали от „умното управление“ на правителство и парламент с грижа за хората. ІV. Как да се повярва след гореизложеното, че предвидените в рамките на ПРР 2021-2027 интервенции ще допринесат за изпълнението на следните глобални цели за устойчиво развитие (или отделни аспекти от тях), включени в Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г. на Организацията на обединените нации „Да преобразим света“. В тази програма са записани следните цели: Цел 1. „Изкореняване на бедността във всичките й форми и навсякъде“; Цел 3. „Осигуряване на здравословен живот и насърчаване благосъстоянието на всички във всяка възраст“; Цел 8. „Стимулиране на траен, приобщаващ и устойчив икономически растеж, пълноценна и продуктивна заетост и достоен труд за всички“; Цел 9. „Изграждане на устойчива инфраструктура, насърчаване на приобщаваща и устойчива индустриализация и стимулиране на иновациите“; Цел 10. „Намаляване на неравенството между и в рамките на държавите“; Цел 11. „Превръщане на градовете и селищата в приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене“. За устойчива индустриализация може само да се мечтае, защото няма визия каква промишленост (индустриален профил на държавата) е целесъобразно да се развива в България при оптимално съчетание на държавен, частен и кооперативен ресурс. На какво основание се дава приоритет на туризма, след като той: • е силно зависим от епидемии, природни и климатични катаклизми; • той е силно дебалансиран по отношение на туристически обекти, обекти за настаняване и свързаните с него специфични услуги; • влиза в сектор „Услуги“, при който е ниска добавената стойност и не може да гарантира устойчиво развитие на икономиката. Явно това е запис, за да се осигури получаване на финансиране, но не и да се подобри благосъстоянието на българския народ. V. Прилагането на политиката на „Европа по-близо до гражданите“ дава възможност за прилагане на подхода „отдолу-нагоре“, при който инициативата за прилагане на мерки за подпомагане идва от местните заинтересовани страни, а решенията се взимат от съответните териториални органи. Тук възниква въпросът, как ще се осигури по-голяма гъвкавост за общинските власти, които ще имат ключова роля при определяне на приоритетните интервенции предвид отговорностите и функциите, които изпълняват по отношение на инфраструктурата, след като: - повече от 2/3 от тях разчитат на субсидии от държавата; - собствените им приходи не позволяват да реализират собствена социална и икономическа политика, респ. децентрализацията, за която се говори от 2004 г. остава химера. В указанията към общините на МРРБ за изработване на Плановете за интегрирано развитие на общините (ПИРО) няма и дума за предложения за създаване на условия за осъществяване на децентрализация; - разпределението на финансовия ресурс между 6-те района за планиране е почти равномерно, докато разликите в икономическите показатели между тях е значително: Район Коефициент на безработица Населени места в риск Дял от общия ресурс, % Североизточен 6.6 148 15,63 Северен централен 6.0 130 18,51 Северозападен 12.8 115 20,16 Югоизточен 4.0 144 16,20 Южен централен 3,.5 370 16,05 Югозападен (без София) 3.9 408 13,45 Няма изведени приоритети, специфични за всеки район, с които да се обоснове определения дял от бъдещия финансов ресурс по тази програма. VІ. В рамките на интегрирания териториален подход на регионално ниво (6-те региона от NUTS 2) ще се подкрепят концепции за Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ), финансирани от различни източници, като същевременно, партньорството между различни видове организации (бенефициенти) ще бъде задължително изискване по Приоритет 2. • допустими бенефициенти в рамките на ПРР 2021-2027 са партньорства, включително някои или всички от изброените по-долу (списъкът не е изчерпателен):: - държавни органи, областни администрации и общински власти; - представители на гражданското общество - неправителствени организации, организации на работодатели и на синдикати, фондации; - бизнес-представители на големи предприятия, представители на малки и средни предприятия и др.; - научна общност - представители на университети, Българската академия на науките, Селскостопанската академия и др.; Как ще се реализира това партньорство, след като беше отменен Законът за публично-частното партньорство? Концесията е неприложима за такова партньорство. Следва, че целта на ИТИ няма да бъде реализирана. Как ще се координират, оценяват и осъществяват евентуални проекти по ИТИ, финансирането на които може да бъде по различни оси от една оперативна програма или от различни оперативни програми, след като не е разписано как ще функционира това? Как да повярваме, че наистина целта е да бъдат реализирани ИТИ, след като при подписването на Споразумение за партньорство с Р. България, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 - 2020 г., прието през юли 2014 г., в т.3.1.2 Интегрирани териториални инвестиции беше записано: „Към момента не се предвижда прилагане на подхода на интегрирани териториални инвестиции по смисъла на Регламент 1303/2013. Предвижда се целенасочена подкрепа за развитие на Северозападен район (вж. 3.1.6 - Интегриран подход за справяне с демографските предизвикателства на регионите или специфични нужди на географските области).“ Такава подкрепа не бе реализирана и никой от Правителството не понесе вина и не му беше потърсена отговорност за щетите от това отхвърляне на ИТИ за икономиката на България. Каква е гаранцията, че и за периода 2021-2027 Правителството няма да постъпи по-същия начин? VІІ. За реализирането на ПРР са разработени стратегии, концепции. А за повишаване на административния капацитет, Управляващият орган на ПРР ще се възползва от достъпната подкрепа и по други проекти и дейности, които са изпълнявани или предстоят да стартират със съдействието и в партньорство с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Европейската комисия(ЕК) и Международната банка за възстановяване и развитие(МБВР). Те са: - Препоръки и заключения, предоставени от екипа на Международната банка за възстановяване и развитие и техните доклади в рамките на изпълнение на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между МРРБ и Международната банка за възстановяване и развитие; - Пилотна инициатива на ЕК и ОИСР „Преход към кръгова икономика на регионално ниво - актуално състояние и потенциални регионални пилотни проекти за кръгова икономика за подкрепа на политиката на сближаване през 2021-2027 г. в България“; - Пилотна инициатива на ЕК и ОИСР „Разпространение на иновации в градовете и регионите: Набор от инструменти за националните, регионалните и местните власти“; - „Преглед на многостепенното управление и децентрализация в България, изготвен от ОИСР. Колко още милиони евро и левове трябва са изхарчат за обучение на бюрокрацията? По какви критерии се назначават експертите в управляващите и контролни органи на оперативните програми, че непрекъснато трябва да се обучават. При липса на компетентност ще има липса на ефективност от използването на предоставените от ЕС финансови средства. Същевременно обучението изисква време, а вече година изтича от програмния период, ще минат още две докато се одобрят програмите и бюджетите, след което да се разработят документацията по разработването на проектните ръководства, формулярите и т.н. Практически ще останат по-малко от 4 години, за разработване на проекти и тяхното реализиране. Добър пример за бюрократичен подход при усвояване на средствата от ЕС. Заключение: За пореден път се вижда некомпетентността на разработчиците на подобни документи в държавната администрация. Сигурно този проект ще бъде приет с компромиси, за да не се губи време за преработка, от което следва, че ще бъдат похарчен финансов ресурс на ЕС без желаната ефективност за икономическия растеж и просперитет на Република България. А тя ще продължава да загива пред очите ни, без да има виновен за това. Същевременно партиите се грижат за своето присъствие във властта и разчитат на подкрепа от народа чрез захаросани обещания, на които вече никой не вярва. Въпреки всичко България ще пребъде! 24.03.2021 Д-р инж. Александър Трифонов https://pogled.info/bulgarski/zagivaneto-na-balgariya-e-planirano-analizat-na-proekta-na-programa-za-razvitie-na-regionite-2021-2027.127557

четвъртък

Избори „Захарните петлета“

Избори „Захарните петлета“ 31 партии като петлета се надпреварват да изкукуригват разни обещания само и само да влязат в курника-Парламент. Позволявам си това сравнение, защото нито една партия няма цялостна визия за промяна на системата и модела, а за това призовават. Управлението на ГЕРБ създаде толкова проблеми, че има достатъчно за всяка една партия да изведе в приоритет за решаване някой от тях. Решаването им по единично е почти невъзможно или ще бъде с малък ефект, защото те са взаимно свързани. Причина за хаоса в управлението на държавата е липсата на общоприета доктрина за бъдещето на България като суверенитет, икономика и роля в геополитиката за разлика например от всички съседни страни. Върху такава доктрина се кълнат всички депутати, независимо от разположението им в политическия пейзаж. Управлението на държавата изисква холистичен подход. За целта трябва да се изведат основни принципи, на база на които да се разработи съвременна система/модел за функционирането на държавата. Такива принципи биха могли да бъдат:  България е била и ще пребъде като държава на духа: България изгражда, развива и отстоява духовното обединение на всички българи по света, в името на просперитета на българската държава и българския народ, за да бъдат градивна част от прогресивната международна общност, поставяща свободата и справедливостта като висши ценности, гарантиращи устойчивост и развитие на човечеството.  Баланс на собственостите в една държава – държавна, общинска, частна и колективна. Този баланс трябва да гарантира: • Устойчивост на икономиката по времена кризи от всякакъв вид; • Достатъчна независимост от геополитически, корпоративни или частни интереси; • Оптимална взаимна зависимост и в интерес на обществото на собственостите при използване на природни ресурси, конкурентни производства, отбрана, сигурност, наука, здраве, култура, услуги и спорт;  Устойчивото икономическо развитие - основен държавен приоритет: • Всяко правителство провежда икономическа политика, която трябва да е съобразена с: o осигуряване просперитета на държавата; o опазване на свободата на икономическите отношения в нея и справедливото разпределяне на ресурсите; o защита на националната сигурност. В тази връзка Президентът да има възможност за изключително вето върху противоречащи на нея решения на Правителството и Парламента. В такъв случай той носи лична отговорност за наложеното вето.  Оптимално развитие на отделните икономически сектори, за да се осигури: • Достатъчен ръст на БВП (брутния вътрешен продукт) чрез който да се осигури балансирано функциониране на системата; • Надеждна защита от чужди интереси, прозрачно и контролирано функциониране на производствени вериги - от използване на природните ресурси, през средствата на преработването им до производство на оптимален брой продукти за вътрешния и международния пазар; • Непрекъснато съхранение на интелектуалния ресурс на страната чрез: o Въвеждане на високи изисквания и стимулиране на таланти при всички етапи на образованието – начално, средно, професионално, висше; o Оптимално развитие на фундаменталната и приложната наука в съответствие с индустриалния профил на държавата; o Справедливо възнаграждение на труда и таланта, съобразено със степента на полезността му за икономиката и обществото. • Развитие на аграрния сектор с цел осигуряване в максимална степен изхранването на населението с чисти и здравословни храни;  Благополучието на населението - постоянна задача на всяко правителство чрез: • Осигуряване на висококачествен стандарт на живот за всички слоеве на населението; • Развитие на силна средна класа и намаляване на диспропорцията бедни-богати около 2-3 пъти, което е условие за социален мир и преодоляване на демографската криза, независимо от отрицателните тенденции в Европа и света;  Енергийната сигурност-приоритет на националната сигурност при оптимизиране на всички елементи от нея: • Оптимално използване на природните ресурси за производство на енергия; • Децентрализирано производство на енергия, при което се намаляват разходите за пренос, за управление и защита от природни бедствия и терористични актове; • Количеството, качеството и цената на произвежданата енергия да бъде в основата на конкурентна икономика и разумно потребление;  Балансирано териториално развитие на всички региони като икономика, култура, спорт, което е гаранция за: • Запазване на териториалната цялост на държавата от геополитически апетити; • Запазване на българската идентичност като история, настояще и бъдеще при съхранение на религиозна принадлежност и етническа толерантност; • Гордостта на българите от родното им място и притегателна основа за връщане на напусналите страната по икономически причини;  България равностоен и уважаван партньор на международната сцена при спазване на изискването „Което добро за света трябва да бъде добро и за България“, което означава: • Участие в международни организации и съюзи при полза за българския народ; • Мир и дипломация при решаване на спорове; • Постоянно представителство на българския народ при управлението на държавата и във вътрешен и международен аспект – референдуми, народен парламент; • Върховенство на обществения договор и недопускане на партийни, корпоративни или частни пристрастия при управлението на държавата; Това е само основната част от принципите, които трябва да се съдържат в програмите на партиите, в тяхната съвкупност и всеобхватност. Различия да се допускат само в нюанси в подходите за тяхното прилагане, спазване и развитие. На тяхна база да се приемат закони, реформи, позиции, решения. При тези избори сме свидетели за обещания „на парче“ и за харесване на групи и слоеве от населението, което дава временна наслада, но не гарантира достойния живот на населението след изборите. Да се надяваме, че поне е даден старт за преосмисляне на пътищата за просперитет на Република България. Както е казал мъдрият ни народ:“ И без петел ще се съмне“, но дано стане по-бързо. А петлетата да се разберат, как да не се надкукуригват, да не се боричкат, а да се разберат как да управляват в името на народното благоденствие Република България защото казанът на народното недоволство ври. 17.03.2021 Д-р инж. Александър Трифонов https://pogled.info/bulgarski/izbori-zaharnite-petleta-za-kurnika-parlament.127314

понеделник

Грозното тяло на концесията на летище София или 12 въпроса към министър Желязков

Проблемите около летище София 12 въпроса към министър Желязков (Грозното тяло на концесията на летище София или 12 въпроса към министър Желязков) С възхищение приемам старанието Ви, господин Желязков да защитавате грозното тяло на концесията за летище София от беззъбите въпроси на журналисти и опозиция чрез уклончиви отговори и оспорими аргументи. Независимо от завесата от гръмки твърдения за ползата от концесионирането грозното тяло прозира през пробойните в процедурата за избора на концесионер, подписания договор и ситуацията около летището. И за да оспорите това твърдение е нужно да дадете отговор на следните въпроси: 1. С решение № 130 на Комисията при Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) от 17.07.2019 г. се дава окончателна оценка на предложенията на кандидатите – консорциуми за концесия на летище „София“ и се избира консорциумът Соф Кънект“ за концесионер. Кандидат Компонент за оценка/ точки „Витоша“ „СОФ Кънект“ „ССБ София Еърпорт Джей Ви“ „Фрапорт България“ ЕАД „Еърпортс де Пари“ еС.еЙ. и „TAВ Хава-лиманларъ Холдинг“ А.Ш Дата на оценка 13.05. 2019г. 1.07.2019г. 4 07.2019г. 8.07.2019 г. 10.07.2019 г. Идеен план за развитие 45 45 22,5 45 22,5 Бизнес план 20 20 10 20 10 План за финансиране 15 15 7,5 15 7,5 Обща стратегия 15 15 7,5 15 11,25 План за прогнози на трафика 5 5 2,5 5 5 Общо по раздел II 100 100 50 100 50 Оценка на финансовото Обща оценка предложение „Витоша“ 19 948 052,75 / 32 824 938,70*100 = 60,77 55%*60,77 + 45%*100 = 33,42 + 45 = 78,42 „СОФ Кънект“ 24 542 010,30 /32 824 938,70*100 = 74,77 55%*74,77 + 45%*100 = 41,12 + 45 = 86,12 „ССБ София Еърпорт Джей Ви“ 26 050 000,00 / 32 824 938,70*100 = 79,36 55%*79,36 + 45%*50 = 43,65 + 22,5 = 66,15 „Фрапорт България“ ЕАД 21 000 000,00 / 32 824 938,70*100 = 63,98 55%*63,98 + 45%*100 = 35,19 + 45 = 80,19 „Еърпортс де Пари“ еС.еЙ. и „TAВ Хава-лиманларъ Холдинг“ А.Ш 32 824 938,70/32 824 938,70*100 = 100 55%*100 + 45%*56.25 = 55 + 25,31 = 80,31 Забележка: Комисията изчислява общата оценка на офертите, като прилага методиката за оценка като 55% се дава за техническата част и 45% за финансовата. Финансовото предложение се измерва като процент спрямо най-високо предлагания размер на концесионното възнаграждение. На база на какви критерии са се оценявали идейните планове, тъй като именно чрез тях може да се манипулира избора? Със дадените 45 точки на Соф Кънект“ ще се издигне ли авторитета и привлекателността на летище София, след като в предложението се предвижда: -развитието на търговски център и офис сграда; - ходенето пеша на пътниците от терминала до самолета ( поради настояване на нискотарифните компании)? Вероятно на всеки пътник ще се раздава чадър ако вали дъжд. 2. Летище Мюнхен е партньор, а не като участник в консорциума „Соф Кънект“ с учредители френския инвестиционен фонд „Меридиам” (99% дял) и базираната във Виена, Австрия, строителна компания „Щрабаг” (1% дял), и няма ангажименти към изпълнението на концесионния договор. Не е ли това реверанс към немските фондации, които са финансирали партия „ГЕРБ“( по признание на самият Бойко Борисов)? Колко е надеждно оставането на летище Мюнхен като оператор на летище София и какви рискове са възможни? 3. Как ще бъде лицензиран този консорциум като летищен оператор, когато то ще ползва услугите за оператор на трето лице – летище Мюнхен? Победителят ще ползва опита на летище Мюнхен, което ще подпише договор за мениджмънт за 12 години, а не за целия срок на концесията, като договорът после може да бъде преподписан, но може и да не бъде. 4. Защо не беше публикуван на страницата на МТИТС концесионният анализ на МФК, тъй като той е направен само на база прогнозни данни, а и МТИТС е обявило, че тръжната документация не съдържа конфиденциална информация? Какво е било предложено за бъдещето на летище София – водещо в региона или второстепенно летище, главно за нискотарифни компании? Какво ще бъде бъдещото и българската авиокомпания (България Еър) – да лети само в неподходящи за пътниците часови зони, за сметка на облагодетелстваните нискотарифни компании? 5. Защо скрихте от кандидат-концесионерите в документацията по процедурата истинските приходи на летище София. Истината излезе от отговора на въпроса на един от кандидатите от 23.07.2018 г., а именно: Въпрос: Според официалните резултати на дружеството обаче, летището е реализирало приходи от 147,452 хил. лв. + допълнителни проформа приходи от 46 881 хил. лв. (разликата от всички приходи от летищни такси и лихви в размер на 99,888 хил. лв. и разходите за текуща издръжка в размер на 53,002 хил. лв.), които в момента отиват директно към бюджета и не влизат в приходите на дружеството), които биха увеличили размера на базовите приходи до близо 200,000,000 лв, което е с над 30% над базовите приходи според документацията. Отговор: от МТИТС Стойностите, посочени като общи приходи в Раздел I на Част 3 от Приложение 4, са само примерни нива, т.е. 76,693,782.18 евро (150,000,000 лв.) е само референтна стойност за целите на изчисляване на размера на Годишното концесионно възнаграждение. 5.1 Тези 46 881 хил. лв. практически покриват размерът на концесионното възнаграждение, предложено от „Соф Кънект“ – 24 542, 010 хил. евро. Каква е тогава ползата за държавата от това концесионно възнаграждение, след като тя си ги е получавала и без концесия? 5.2 Във връзка с този отговор как да се приеме Вашето твърдение, че за 20 години бюджетът е получил само 88 мил. лева от оператора на летище София, респ. 4,5 мил. лева годишно. Тези данни са относителни тъй като не се споменава какви са разходите и колко те са били целесъобразни при увеличаващи се приходи и изплащане на дълга към кувейтско-саудитското обединение МАК/АДМАК от 71.2 млн. лв. Кое е вярно и каква е истината? 6. По настояване на кой/кои кандидат/и-концесионер/и Международната финансова компания(МФК) поиска и получи с подкрепата на парламентарната група на партия ГЕРБ промяна в Закона за концесиите като се допуска в чл. 150 покриване от Концедента/Държавата на всички направени от концесионера разходи, вкл. главницата по привлечения капитал, лихви, такси и т.н. в случай, че концесионния договор се разваля по негова вина? Това няма ли да попречи за положително решение от Европейската комисия във връзка с евентуална държавна помощ (съгласно членове 107–109 от Договора за функционирането на Европейския съюз, предишни членове 87–89 от Договора за създаване на Европейската общност)? Не е ли това основание за забавяне на съгласувателното разрешение от Европейската комисия досега ( от 22.07.2020г. досега) и/или вследствие на евентуално обжалване пред нея на всички останали участници в концесионната процедура срещу избора на „Соф Кънект“, след като Административния съд не уважи тяхната жалба? 7. Не е ли рекет срещу държавата промените в Закона за концесиите и в услуга на концесионерите, направени по време на тръжната процедура и конкретно: 7.1 Текстът на ал.3 на чл.150: (3) При предсрочно прекратяване на концесионния договор по причина, за която концесионерът отговаря, концедентът: 1. дължи на концесионера обезщетение в размер на невъзстановените разходи на концесионера за инвестиции в обекта на концесията, намалени със сумата, съответстваща на определената с финансово-икономическия модел норма на възвращаемост за концесионера за целия срок на договора, но не повече от пазарната стойност на извършените от концесионера инвестиции в обекта на концесията към датата на прекратяване на договора, когато обектът е собственост на държавата, съответно на общината; Следва, че концедентът/държавата ще плаща винаги на концесионера, независимо дали той е виновен или не, дали направеното от него има някаква остатъчна стойност или не, дали направените от него разходи са целесъобразни или не. 8. Не става ли държавата зависима, дори подчинена на финансиращите организация – Заемодатели и Агентът по обезпеченията с подписанато от Вас Приложение № 13 към концесионния договор и конкретно в: - чл. 14.3.3 Прекратяване на настоящия Договор: Концедентът няма да изпраща Уведомление за прекратяване на Договора или да прекратява по друг начин настоящия Договор, без да предостави на Заемодателите предварително писмено уведомление, в което се посочват основанията за прекратяване и Датата на прекратяване - чл. 4.1.2 Заемодателите или Агентът по обезпеченията могат да поискат поемането от Представител, заедно със или отделно от Концесионера, на всички права и задължения на Концесионера по Концесионния договор („Право на встъпване“), при условие, че за такъв Представител не са налице основания за изключване и Представителят отговаря на условията за допускане и участие, - чл. 6.1.2 Заемодателите могат, с писмено предизвестие от най-малко тридесет (30) дни, отправено до Концедента и който и да е Представител, да поискат прехвърляне на правата и задълженията на Концесионера по Концесионния договор на подходящо лице, което да замести Концесионера. Не е ли това подмяна на процедурата по избор на концесионер? - чл. 6.3 Концедентът няма право неоснователно да отказва или забавя решението си дали предлаганото лице представлява подходящо лице, което да замести Концесионера, при условие, че по отношение на такъв заместник не са налице основания за изключване и заместникът отговаря на условията за допускане и участие. - чл. 11.2 При спазване на свързаните с рефинансирането задължения съгласно Клауза 15 (Рефинансиране) от Концесионния договор, всеки от Заемодателите и Агента по обезпеченията има право без съгласието на Концедента и Концесионера да възлага или прехвърля своите права и задължения по настоящото Споразумение на правоприемник на Заемодателите или Агента по обезпеченията (според случая), в съответствие с Договорите за финансиране. - чл. 7.2 В случай на прекратяване на Концесионния договор, всички Застрахователни постъпления и парични средства от кредитното салдо по Застрахователната сметка със специална цел, се изплащат и освобождават в полза на Заемодателите незабавно при прекратяването, до размера на оставащия непогасен дълг по Договорите за финансиране. 9. Защо г-н Желязков не коментирате задълженията, които сте поели, респ. Българската държава с Договора за концесиониране, спрямо този концесионер, а именно: 9.1 В чл.3.3 2, g) да съдейства в рамките на своите правомощия за инвестиране в модернизацията и разширяването на капацитета на Аеронавигационната инфраструктура, подобряване на Оборудването за аеронавигационно обслужване и квалификацията на работната сила, както се изисква във всеки отделен случай, за да се управлява въздушното движение съобразно неговото увеличаване; 9.2 В 34.8.4 Концедентът(Държавата) избира да финансира изцяло или доколкото Концесионерът е получил финансиране за част от допълнителните Капиталови разходи) останалата част от допълнителните Капиталови разходи; 9.3 „Когато Концесионерът претърпи Загуба на приходи вследствие на дадено Събитие за обезщетяване, размерът, с който се намаляват задълженията на Концесионера за разходи, се отчита при определянето на размера на Възстановяването съгласно чл.34.7 Включване се прилагат 34.8 Методи за Възстановяване като: 34.8.3 отпускане на субсидии (ако е приложимо и позволено съгласно Законодателството относно държавните помощи); 34.8.4 Концедентът избира да финансира изцяло или (доколкото Концесионерът е получил финансиране за част от допълнителните Капиталови разходи) останалата част от допълнителните Капиталови разходи; 9.4 В 18.6 Втора писта В срок до пет (5) години от Началната дата на Концесията Концесионерът ще възложи, съгласувано с Концедента, и представи предварително проучване относно необходимостта и целесъобразността да бъде построена втора писта. Концесионерът следва да изгради такава втора писта, в съответствие с препоръките в направеното проучване, и по-точно ако на Летището са налице Критични проблеми с пистата. Проучването следва да бъде актуализирано на интервали от пет (5) години, при условие че предходното проучване не е показало наличие на Критични проблеми с пистата. Всички такива проучвания следва да бъдат на разноски на Концесионера. - Няма обаче задължение това да стане за сметка на Концесионера и това се вижда и от Ваше решение № RK № 5 от 17.07.2019 г. за определяне на концесионер на „Гражданско летище за обществено ползване София“ – публична държавна собственост. - Държавата се е задължила да инвестира в летището за своя сметка при поискване от концесионера и какъв ще бъде тогава окончателният баланс на приходите и разходите за нея? 10. Как ще коментирате повишаване на летищните такси от 23.11.2020 г. 60% за международните линини, с 15% за вътрешните линии, с 95% ce тaĸcaтa зa cигypнocт и с пoчти 50% тaĸcaтa зa oбcлyжвaнe нa caмoлeтитe нa pъĸaв - дo 173 eвpo във връзка с цитиранато по-горе Ваше решение, в което сте записали: “Според прогнозата на участника, се очаква средната летищна такса да спадне с 15% в реално изражение в периода преди разширяването (2030 г.) и да се задържи под -10% през целия период на концесията в сравнение с нивото на таксите от 2017г.“ Това като реверанс към концесионера „Соф Кънект“ ли е или по негово настояване, респ. по настояване на Заемодателите? 11. Не е известно Вашето решение по искането на концесионера от 27.10.2020 г. за възстановяване на икономическия баланс на концесията, което включва отлагане на плащането на годишни концесионни възнаграждения, дължими за първите 10 години от срока на концесията, за до последните 10 години от срока на концесията. Предложението включва увеличаване размера на инвестициите от 608 млн. евро на 624 млн. евро. Срещу 24 млн. евро завишаване на инвестициите, той иска до получи 245 млн. евро. подарък от държавата. Навярно е приготвил и съответното парично “уважение“ към органа, който ще вземе това решение. А основание за това му дава и чл. 34.1 Събития за обезщетяване „При спазване на Клауза 34.2 (Ограничения) от Договора, Концесионерът има право на Възстановяване на икономическия баланс на Концесията ("Възстановяване") след настъпване на събитие, което значително би смутило общия икономически баланс по настоящия Договор“. А този договор е подписан от Вас. А срокът от 10 години е пазарлък ( а защо не за срок от 5 години?), защото финансовият бизнес модел не е приложение към договора и на негова база да се симулират различни ситуации, респ. да се извеждат механизми за гарантиране на икономическия баланс като размер и срок. Оказва, че с такъв модел се участва само в процедурата, а след това се прави от година за година. Това е още един факт за опорочаване на процедурата за избор на концесионер. 12. Защо не коментирате заявлението на "СОФ Кънект" до КЗК за намерението за придобиване на част от капитала на летището? В момента дружеството "Летище София" ЕАД е 100 % собственост на Министерството на транспорта, но според чл. 13 „Промяна в собствеността“ от подписания концесионен договор частната компания може да придобие до 40% от летището, като „първоначалните акционери запазват не по-малко 60% от участието в капитала към Началната дата на Концесията“ – член 13.2.1. Навярно чакате да престане да работи Парламента и да се реши без контрол и само от Министерския съвет? Не е ли това свързано с чл. 6.1.2 и 11. 2 от Приложение 13 (описани по-горе) и вече Заемодателите и Агентът по обезпеченията водят преговори за предоставяне на летище София на друг концесионер. И навярно с печалба, печалба с дъх на корупция и на гърба на българския народ. Защото летището на Белград с по-лоши икономически показатели (при 30 по-слаб пътникопоток и 50% по-малка територия) бе предоставено при много по-добри условия, а именно: Параметър Летище София Летище Белград Авансово плащане 280 млн. евро 500 млн. евро Годишно концесионно възнаграждение 24 млн. евро 16 млн. евро Инвестиции 600 млн. евро 732 млн. евро Срок на концесията 35 ÷ 47 години 25 години Заключение Не се надявам да отговорите на тези въпроси, защото не реагирахте и многобройните публикации и критики по време на концесионната процедура. Те остават валидни и за следващия министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Дано само не се предприеме закриване на това министерство, за да се заметят следите от това престъпление спрямо интересите на българското общество. Източници на информация - С разследването си „Шпигел“ разстреля Борисов! Немските фондации предадоха ГЕРБ! На Борисов му е наредено да стои на власт, за да пази Гешев. http://skandalno.net/%D1%81-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B8-%D1%88%D0%BF%D0%B8%D0%B3%D0%B5%D0%BB-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BB%D1%8F-185395/, - Das Schlusslicht der EU, https://www.spiegel.de/politik/ausland/korruption-und-pressefreiheit-in-bulgarien-das-schlusslicht-a-1302073.html, - - Концесионен договор, https://ncr.government.bg/ConcessionaireProcedures/ConcessionaireProcedureInfo/468738a6-1b3f-48cd-809f-e14214b16292 - Приложение № 13 към концесионния договор, https://ncr.government.bg/ConcessionaireProcedures/ConcessionaireProcedureInfo/468738a6-1b3f-48cd-809f-e14214b16292 1.03.2021. Д-р инж. Александър Трифонов https://pogled.info/bulgarski/groznoto-tyalo-na-kontsesiyata-na-letishte-sofiya-ili-12-vaprosa-kam-ministar-zhelyazkov.126660