Диагноза на управлението на държавата

Диагноза на управлението на държавата

Ако не мислите за бъдещето, то вие нямате такова.

Джон Голсуърти

         Кризата с Корона-вируса показа недостатъците на управлението държавата, които са следните:

ü  Държавата се управлява ръчно, от ден за ден, без икономически

модел, на база на който да се прави текущ анализ за:

o   възможни рискове;

o   рисковите фактори, тяхното влияние като обем, срок и

условия за проявление;

o   срок на устойчивост на икономиката при проявление на

някой от установените рискови фактори( напр. епидемия);

o   предварително набелязване на мерки и план за намаляване

или елиминиране влиянието на рисковите фактори;

Нищо от гореизброеното не съществува и доказателство за

това са:

o   периодичното вземане на кредити от държавата;

o   изхарчването на милиардните бюджетни излищъци в края

на годината без обществено обсъждане и без да се мисли за бъдещето;

o   разчитане на финансиране от външни източници;

Финансирането от външни източници води до зависимост и трябва да се връща, при това при строги условия, за които не се споменава. Като най-богатата държава на злато в Европа и повишаване на неговата цена, Правителството трябва да взема заеми, защото добивът му е даден на концесия.

ü  Говори се за устойчиво развитие на държавата по разни форуми, а

в действителност:

o   Няма визия какво да бъде съотношението между

дяловете на държавната/общинската, частната и кооперативната собственост. Досега е приватизирана почти 70% от общонационалната собственост до 1989 г., а с концесиите за природни богатства на държавата са останали около 20% да води някаква собствена икономическа политика;

o   Колко от фирмите в България са с персонал до 9 заети (92,6%)

могат да устоят на кризи-финансови, икономически, климатични, епидемии. Тези с персонал 250+ заети са само 0,18 %, докато в Европа те съставляват около 40%.

	Групи предприятия според броя на заетите лица за 2018 г.
Според броя на заетите лица		до 9	10-49	50 – 249	250+
Общо	413 535	383 134	24 982	4 666	753
%		92,6	6,04	1,12	0,18
Великобритания %					43
Германия %					38

С такава структура на предприятията трудно може да се разчита на устойчиво развитие и държавата трябва да предприеме мерки и стимули за нейното хармонизиране с европейската и международна практика.

            

            Според световния лидер в кредитното застраховане КОФАС – след спад в броя на фирмите в несъстоятелност се наблюдава ръст. Като се добави междуфирмената задлъжнялост (около 150 млрд.лева, колкото брутния вътрешен продукт, което е бомба със закъснител), както нестабилния и трудно прогнозируем пазар на електроенергия може да се очаква този тренд да се засили.  Фирмите с персонал до 50 заети съставляват 98,64% и те не са представени от профсъюзите. Кой ще се погрижи за персонала им от 1 183 649 заети? Те формират 53,6% от всички заети и 44,7% от всички приходи от дейността на нефинансовите предприятия. Колко от тях ще фалират и колко от тях ще се решат след това отново да продължат своя бизнес? Не съществува ли опасност на тяхно място да се появят фирми от Китай, Близкия изток и по този начин постепенно да се колонизира икономиката на България?  Засега анализ и мерки срещу това няма. Инструмент за решаване на междуфирмената задлъжнялост („Оптима“)  и освобождаване на паричен ресурс за Правителството беше предложен още преди 7 години, приет от г-н Дянков, но отхвърлен от Министерството на финансите след неговата оставка.

ü  Инвестициите са другата опасност за колонизиране и националната

сигурност на държавата, поради очаквани фалити или изпаднали в несъстоятелност дружества и последващото им придобиване от чужди и със съмнителни цели компании. Тази опасност е залегнала т.19 от  Съвместно изявление на членовете на Европейския съвет от 26.03.т.г. „Приветстваме насоките на Комисията относно скрининга на преките чуждестранни инвестиции и призоваваме държавите членки да предприемат всички необходими мерки за защита на стратегическите активи и технологии от чуждестранни инвестиции, които биха могли да застрашат легитимни цели на обществената политика. Това ще допринесе за стратегическата автономност на ЕС, по време на кризата и след това.“ Този скрининг влиза в сила от 11 октомври 2020 г. и се въвежда от с Регламент 2019/452 от 19 март 2019 г. В Постановлението № 254 от 10.10.2019 г. са актуализирани стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, определени с постановление № 181 на МС от 2009 г. Независимо от това обекти от този списък се дават на концесия или са обект на бъдеща приватизация. Досега нито едно правителството не определи кои  стратегически производства и технологии трябва да развива България, за да има някаква технологична независимост и устойчивост при кризи. От 150 действащи стратегии няма нито една реализирана. Няма индустриално-технологичен профил на държавата с хоризонт 20-30 години. Няма визия какъв да бъде балансът между националнта икономика и чуждите инвестиции, за да се гарантира устойчивост при кризи.

ü  Очакваната икономическа криза, за която предупреждава и

Световната банка ще се отрази негативно и на външнотърговския стокообмен на държавата. И сега личи, че смесените междуправителствените комисии за икономическо, промишлено, търговско и техническо сътрудничество не са допринесли за гарантиране на пазар за български стоки. Сега ще се наложи да се върнем към бартерната търговия в международен и национален мащаб. Тази търговия не е спирала по света и дава възможност за по-лесна реализация на стоки и услуги при недостатъчен паричен ресурс.

ü  Управлението при кризи изисква интегриран подход с прогнозируем

резултат, а не палиативни решения.

Примерна концептуална рамка за политики при кризи:

	Предотвратяване на кризи	Контрол и смекчаване на последиците от кризи	Преодоляване на кризи	Бележки, препоръки
Финансова политика	Създаване на фондове за гарантиране благосъстоянието на населението Регулярни стрес тестове	Предоставяне на ликвидност, капиталови инжекции, кредитни гаранции	Държавна подкрепа при запазване на независимост от международ-ни финансови институции	Държавата да се управлява като проект, съпрово-ден с всички текущи и про-гнозни анализи за устойчивост и предолояване на кризи.
Парична политика	Банките като съветници на бизнеса и заедно с бизнеса да прогнозират неговата устойчивост и просперитет	Гъвкава лихвена политика, въвеждане и непарачни/ финансови деривати	Акционерно участие на банки чрез свои структури във важни за финансовите институции клиенти, удържане на инфлацията и предпазване от дефлация	Съвет за финансов надзор, с цел предпазване от фалит на банки и баланс на финансовите деривати
Фискална политика	Политиката трябва да стимулира инвестициите в производство с висока възвращаемост и в ресурси за преодоляване на кризисни ситуации	Намаляване на тежестта върху длъжници когато последните поемат част от ангажиментите на държавата – напр. грижи за болни, за стари хора, за деца и хора в неравностойно положение	Въвеждане на непарични способи за разплащания към фиска и държавните институции от страна на  участниците в обществено- икономиче-ския живот и освобождаване на паричен ресурс за Пра-вителството	Въвеждане на инструменти като „Оптима“ и др. подобни
Структур-на политика	Периодичен креш/разрушаващ анализ по предприятия и сектори и набелязване на мерки за предпазване от кризи. Стимулиране на перспективни научни разработки и иновации	Ангажиране на публични финанси за временно стабилизиране на важни за икономиката предприятия	Временно участие на държавата като партньор във важни за икономиката предприятия и гарантиране по този начин на взетите кредити и преодоляване на кризи	Чрез публично-частно партньорство да се развие устой-чива производ-ствена база на балансирано регионално промишлено производство със перспективни технологии
Пазарна политика	Балансиране  на външнотърговска-та зависимост с вътрешен и регионален пазар. Подписване на междудържавни споразумения	Възлагане на държавни поръчки като например за:- попълване на държавен ре-зерв, машини за производ-ство, за селско стопанство и др.	Развитие на вътрешния пазар и предоставяне на средства за производство на база безлихвени кредити.	Бартерна търговия и организации за предоставяне на средства за производство срещу продукция или услуги, а не на кредит.

Изводи:

-         Вече 30 години България се управлява без цел за бъдещето като

жизнен стандарт, структура на икономиката и като духовна нация. Поради това тя е на последното място в Европейския съюз. България губи своя авторитет като държава и все повече засилва интереса към нея като територия. Това влияе негативно на самочувствието на българина и неговото желание да даде своя принос за просперитета на България.

-         За управление при кризи се иска определена компетентност и не

налучкване и тичане след събитията. От приложената рамка се очаква да породи:

o    интерес и желание към увеличаване на знанията от

страна на управляващите и приемане на конкретни мерки за реализиране на отделните политики преди, по време и след кризи;

o   дискусия по повдигнатите въпроси от експерти и специалисти с

цел ориентиране на управляващите към вземане на разумни и целесъобразни решения за устойчивоторазвитие на България;

-         Управлението е интегриран подход към всички компоненти на

обществено-икономическия живот и изисква стратегическо планиране, което за съжаление липсва в България.

-         Държавата трябва активно да участва в изграждането на национална

промишлена база със съвременни и перспективни технологии чрез публично-частно партньорство(концесиите са неподходящи за тази цел), каквато е практиката в САЩ, Великобритания, Германия, Франция и съхраняване и развитие чрез този подход на водещи национални компании.

Заключение:

-         Да се създаде незабавно щаб/център за управлението на държавата

след преминаване на пандемията от Корона-вируса, който своевременно да предлага и приема мерки за смекчаване негативното влияние от спиране на производствени мощности, увеличаване на безработицата, фалити. Този щаб да остане действащ във връзка с предизвикателствата и рисковете пред обществото от ускореното настъпване на дигиталната ера и изкуствения интелект във всички сфери на обществено-икономическия живот.

-         В управлението на държавата да участват само експерти с доказана от

практиката компетентност, а не верни партийни функционери.

            На България й трябва ясна, собствена, дългосрочна визия/доктрина за  бъдещето като авторитетна, уважавана и благоденстваща нация, която цялото общество да приеме и с помощта на всяко правителство да реализира.

               Пътят към никъде е павиран с извинения – Марк Бел

30.03.2020

                                                                                  Д-р инж. Александър Трифонов
http://epicenter.bg/article/Inzh--Aleksandar-Trifonov--Diagnoza-na-upravlenieto-na-darzhavata/211861/11/0

https://www.brodbg.com/news-4-925-Diagnoza_na_upravlenieto_na_darzhavata.html

Проектозакон за индустриалните паркове

До

Администрацията на Министерския съвет

На вниманието на г-жа Мариета Немска -Директор на дирекция „Икономическа и социална политика“

СТАНОВИЩЕ

Относно: Проект на закон за индустриални паркове и Мотивите към него

Уважаема г-жо Немска,

На 13 март т„г. на Портала за обществени консултации при Министерския съвет беше публикуван законопроект на индустриалните паркове, мотивите към него и други придружаващи го документи-http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5019.

         За съжаление констатирам, но това е документ, с който бюрокрацията защитава своето съществуване, но не и за постигане на целите, заложени в него. Основанията ми за това са следните:

I. Принципни бележки

- Защо няма приложена справка-анализ за дейността на действащите индустриални зони в България и бизнес инкубатори? Действащите индустриалните зони в България са 6 броя, а в Унгария 210. С изключение на зоните в Пловдив и Божурище свободният капацитет на останалите е около 50%.  Единици са успешните бизнес инкубатори. От 2007 г. започна изграждането на Центрове за трансфер на технологии(38 броя към момента). Какъв е резултатът от тяхната дейност и какво различно ще се случи с новия закон?

- Какво е постигнато или защо ако не е постигнато по целите, които се залагат в проектозакона, а именно в чл.2:

3. стимулиране на инвестициите във високотехнологични производства и услуги чрез осигуряване в индустриалните паркове на условия за внедряване на научноизследователска и развойна дейност, на иновации и на трансфер на технологии.

4. привличане и стимулиране на инвестиции за балансирано социално и икономическо развитие на регионите и общините.

         Няма смисъл да се залагат непрекъснато едни и същи цели чрез различни документи, без да се изяснят причините за тяхното нереализиране или частично реализирани досега.

 - Какви  индустрии и особено високи технологии се очаква да се реализират с този закон след като досега няма разработен индустриално-технологичен профил на страната – по региони и по-сектори?

- Как този законопроект кореспондира със заложеното в споразумението СЕТА изискване за разкриване на научните разработки, с цел да не се дублират? Защото в чл. 21.4, „Дейности за регулаторно сътрудничество“ е записано: „Страните полагат усилия да постигнат определените в член 21.3 цели чрез предприемането на дейности за регулаторно сътрудничество, които могат да включват:

н)

осъществяване на съвместни изследователски програми с цел: i) да се намали дублиращата се изследователска дейност;“ iv) да се изготвя, когато е целесъобразно, обща научна база;           Привидно привлекателни цели, но като се вземе пред вид нивото и заетите в науката в Канада и България, следва че българската наука ще стане зависима, филиал на канадската. Възможна е хипотезата, че с този законопроект се дава възможност на чужди компании/инвеститори чрез изграждане на един високотехнологичен парк да привлекат с по-високо заплащане останалия научен ресурс на БАН и ВУЗ, за да разработват за свои цели съвременни технологии и по-този начин на да унищожат научния потенциал на България, респ. да лишат България от собствена научна политика и поне относителна технологична независимост?

- Как се защитава българската наука в светлината на горната хипотеза? Не е ли това предателство на научната ни независимост и научен авторитет? Още повече, че в Заключителни разпоредби към Постановление № 254 от 10.10.2019 г. за допълнение на постановление № 181 на МС от 2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност в раздел XI Сектор“ Образование, наука, технология“ под т.1 е записано „1. Стратегически дейности: 1.1. Научноизследователска и развойна дейност в системата на БАН и ВУЗ.“

- Как този закон ще се прилага в съответствие с Регламент 2019/ 452 относно срининг на инвестициите засягащи националната сигурност, а именно  относно чл.4:  „Фактори, които могат да бъдат взети под внимание от държавите членки или от Комисията: 1.При определянето дали дадена пряка чуждестранна инвестиция има вероятност да засегне сигурността или обществения ред, държавите членки и Комисията могат да вземат предвид нейното потенциално въздействие, върху, inter alia:

 а) критична инфраструктура, била тя физическа или виртуална, включително свързана с енергетиката, транспорта, водите, здравеопазването, комуникациите, медиите, обработката или съхраняването на данни, въздухоплаването, отбраната, изборна или финансова инфраструктура, чувствителни съоръжения, както и земя и недвижимо имущество, които са от решаващо значение за използването на такава инфраструктура;

б) критични технологии и изделия с двойна употреба съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета (15), включително изкуствен интелект, роботика, полупроводници, киберсигурност, въздухоплавателни и отбранителни технологии, технологии за съхраняване на енергията, квантови и ядрени технологии, както и нанотехнологии и биотехнологии;

в) доставката на критични ресурси, включително на енергия или суровини, както и върху продоволствената сигурност;“

Кой орган ще оценява риска и ще носи отговорност за взетите решения за допустимост на инвестициите ?

- Как кореспондира този законопроект с юридическите лица, които ще бъдат създадени и процедурата „Създаване и развитие на Регионални иновационни центрове (РИЦ)“?

- Какъв е човешкият ресурс на страната за осигуряване на научен и специализиран персонал особено за високотехнолигичните индустриални паркове при наличието на други структури за създаването на съвременни и високи технологии, изброени по-горе?

- При липса на специалисти за родния бизнес, колко индустриални паркове се предвижда да се развият, респ. могат да бъдат обезпечени с персонал поне в близко бъдеще;

По тези въпроси няма отговор в законопроекта, мотивите към него и в Оценката на въздействието.

II. Конкретни бележки

- Записът в чл. 5 ал.2 «Урегулираните поземлени имоти с предназначение за производствени дейности заемат не по-малко от половината от площта на индустриалния парк.“показва, че екипът, разработил този законопроект:

o   няма информация(няма данни да е ползвал чужд опит) за

препоръчителните в международната практика съотношения/проценти на производствените площи и на другите предназначени за социални и други дейности спрямо общата територия на индустриалния парк. Нито една индустриална зона в България не отговаря на тези изисквания

o   не се е запознал с проекти за индустриални паркове/зони

в България, разработени от български и чуждестранни специалисти;

- кой ще финансира подготовката на документацията – концепция, бизнес-план, устройствения план в съответствие с чл. 24.  (2). „Към предложението по ал. 1 се прилагат най-малко:

1. концепция за индустриалния парк;

2. бизнес-план на оператора;“

Изграждането на един индустриален парк изисква силно маркетингово проучване и сключване на предварителни договори с потенциални инвеститори/ партньори като им се гарантира:

-          персонал с квалификация към даден момент;

-          осигуряване на инфраструктура, захранване с ток, вода, газ, телекомуникация;

-          гаранции за цени на суровини, енергия, данъци и т.н.

Това изисква предварителна работа в продължение на 2-3 години,

като тя трябва да бъде целенасочена в зависимост от планираната специализация на индустриалния парк. Не звучи професионално – универсален индустриален парк, пък бил той за производствени или високотехнологични дейности.

         За съжаление след отмяната на Закона за публично-частно партньорство отпада възможността частен партньор да финансира тези дейности. Концесионер не е в състояние, защото той може да избран само при вече изработено задание с конкретни параметри, т.е той може да поеме строителството и предоставянето на услуги на база на предварително проучване, подписани предварителни договори и т.н.. Финансовата тежест се пада на държавата и общините. Четиригодишните мандати на кметовете практически обезмисля техни инициативи за развитие на индустриални паркове, а повечето от тях не разполагат с финансов ресурс за такива предварителни дейности.

-          Не е решен въпросът с противопожарната охрана на парка и

задължения на оператора в тази връзка.

-          В чл. 20 (2) относно стимулиране на индустриални паркове не е

уточнено:

o   Кой може/има право да иска стимули;

o   Срещу какви критерии се предоставят стимули и т.н.

Това може да се предизвика злоупотреба с тази възможност.

Изводи и заключение:

- Такъв закон е нужен, но този законопроект иска сериозна преработка;

- С този законопроект за пореден път се доказва, че отмяната на Закона за публично-частно партньорство беше погрешно. Гърция, Словакия, Франция и др. си запазиха тези закони при транспонирането на директива 2014/23 за концесиите.  Вече 2 години няма концесии за социални дейности, за производствени мощности-изграждане на нови и съхраняване на съществуващи, което гарантира заетост, намаляване на миграцията и по-добър стандарт на живот. 90% от общинските концесии са за язовири и водоеми. В плана и за 2020 г. са включени концесии за летища, терминали, плажове. С концесии не може да се изгради производствената база за устойчива икономика. В връзка с това си позволявам да Ви препоръчам да поемете инициативата за възстановяване на закона за публично-частно партньорство..

Позволих си публично да публикувам това становище, защото има случаи на цензура от страна на Вашата дирекция на бележки, мнения по документи за обществено обсъждане по пътя им до депутатите в Народното събрание.

17.03.2020 г.

                                                                          Д-р инж. Александър Трифонов