неделя

Управление и цензура

 

Управление и цензура

На 14.12. на портала на Министерския съвет за обществени консултации беше публикуван Проект на Решение на Министерския съвет за създаване на Съвет за икономически анализи.

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=7335&fbclid=IwAR0ZvkYPJ9SkaTHb2HbvwZiSlzNnjL2niKvoq46m8qJThFCZW-_hQsZnQi0

Добра идея, но анализът на проекта показва следното:

- Не става ясно как се гарантира "независимостта" на анализите, след като ръководителят и членовете на Съвета ще се назначават от Министерския съвет? От споменатия пример от Германия за Консултативен/Експертен съвет за оценка на

макроикономическо развитие (Sachverständigenrat zur Begutachtung der gesamtwirtschaftlichen Entwicklung) става ясно, че той се създава със закон и е надведомствен-може да вика на изслушване министри, дори президента и председателя на Националната банка. Те получават еднократно възнаграждение, както и покриване на пътните разходи от Федералното правителство. По този начин членовете на съвета носят всякаква отговорност за действията си и за изработените доклади, становища и анализи. Те се назначават от Президента по предложение на Правителството, а оставки се подават пред Президента.

Приет обаче е френският модел, при който членовете на Съвета се назначават с указ от Президента към министър-председателя. Такъв указ може да се изменя текущо и Председателят и членовете не носят никаква отговорност за изразените становища и оценки. В предложения проект първият председател на Съвета се назначава от министър-председателя. Не става ясно обаче как ще се формализират отношенията между него и членовете на Съвета, а той вече трябва да работи, защото първият доклад е предвиден до бъде готов до 31 март 2023 г. Тепърва ще се разработват вътрешни правила, а защо не са разработени заедно с проекта за създаване на Съвета?

- Няма да получават възнаграждение-чл.7( Председателят и членовете на Съвета не получават възнаграждение за дейността си), като според френския модел се покриват само разходите за командировки.  В представения проект се планират разходи за дейността на Съвета, но не се уточнява за какви цели. Следва, че се отваря вратичка за „парични уважения“ към послушните експерти.

-чл.14. (Разходите за осъществяване на дейността на Съвета се планират в бюджета на администрацията на Министерския съвет за всяка календарна година). Едва ли „включването на икономисти от престижните международни университети “ще оказват услуги безплатно. И защо само освен от научните среди ще могат да участват и такива от университети (френския модел). Доколко едните и другите имат достатъчно опит при решаване на  проблеми и управление на реалната икономика? От науката до практиката пътят е сравнително дълъг.

- Чл. 13 – „Изготвените анализи и годишен доклад се представят на обществеността от членовете на Съвета, след съгласуване с председателя му и се публикуват на интернет страницата на Съвета“, но няма ангажимент бележките, становищата по тях да се вземат пред вид от Съвета. Според френския модел „творбите на членовете на Съвета се публикуват с подписа и са единствената отговорност на авторите: те не ангажират отговорността на правителството, нито тази на икономическите администрации, представени в борда.“  Следва, че Правителството може да се съобрази или не с тези творби, но поне стават достояние на обществото. При представения вариант се допуска цензура от Председателя на Съвета, който решава какво да се публикува. Кучетата си лаят-керванът си върви. Така ли ще се управлява държавата-скрита диктатура на конюктурната бюрокрация.

-Защо в този Съвет или при обсъждане на анализите и становищата не се допуска присъствие на представители на профсъюзи, на работодателски/браншови организации, дори отделни граждани при тяхно поискване по конкретни теми, Буди подозрение, че ще се канят само „услужливи“ експерти, одобрени от Председателя на Съвета. Съгласно френския моделМоже също така да се поръчват работи или проучвания от експерти или организации извън администрацията.“ Важното е да се спази условието, че „Съветът е плурастичен орган и самостоятелно извършва икономически анализи за правителството и ги оповестява публично.“ Очакваме да видим как с математически модели и методологии ще се върнат поне 1 милион млади хора напуснали Българи, ще се възстановят около 700 села без обитатели, каква икономика може да се развие още в 700 села с население от 100 до 200души, ще се обърне тренда на демографския срив и т.н. и т.н.

- Прозира желание да има структура, която да обезпечава защита на решенията на Министерския съвет-чл. 8 т. "б" (Членовете на Съвета не могат да правят декларации и публични изказвания, с които да ангажират Съвета, държавата и нейните органи) и т. "в"(Членовете на Съвета са длъжни да не разгласяват съдържанието на обсъжданията в рамките на Съвета). С този проект практически се потвърждава тенденцията да се въвежда цензура на информацията, която да достига до населението. Пресен пример-докладът на БНБ не може да бъде меродавен, защото не е одобрен от Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в Еврозоната. На проведената кръгла маса на 9.12. т.г. относно влизането на Република България в Еврозоната не бяха поканени представители на банки и институти  от Дания, Швеция, Румъния  и др., за да не се чуе алтернативно мнение. Цензура на най-високо ниво. Или роболепно поведение на колониална държава за манипулация на обществото за прието вече решение.

- Съгласно поетия ангажимент в НПВУ(национален план за възстановяване и устойчивост), институционализирането на Съвета следва да бъде завършено преди края на 2022 г. но буди съмнение защо проектът на Решение на Министерския съвет беше публикуван на 14.12. със срок за обсъждане до 28.12. като в този период има 5 почивни дни. Същевременно съставът на Съвета беше обявен още на 11.10. Два месеца за 2 страници проект на Решение и 3 страници доклад? Доказателство за „ефективната“ работа на държавната администрация.

Първият доклад на Съвета трябва да бъде изработен до края на м. март. Остава да видим дали председателят-проф. Пламен Ненов и членовете ще покажат публично истината за състоянието на българската икономика или ще се подчинят на волята на временно управляващите и тя ще бъде скрита от обществото.

Още по-добре ще бъде ако членовете на Съвета решат да поемат и реализирането на предложените от тях мерки за икономически просперитет на Република България. Защото лесно се правят оценки и препоръки без ангажимент за доказване на тяхната ефективност. Изпитът им е в края на м. март 2023 г. Дано не ни разочароват и да покажат, че милеят за бъдещото на тяхната Родина, а не изпълняват формално възложени задачи.

Incertus animus dimidium sapientiae est – Съмнението е половината от мъдростта.

 

18.12.2022 г.                                                                Д-р инж. Александър Трифонов

https://pogled.info/bulgarski/upravlenie-i-tsenzura.150167

сряда

Не се свършва захарния памук за Еврозоната

 

Не се свършва захарния памук за Еврозоната

 Veritas nimis saepe laborat, exstinguitur numquam“-

„Истината често бива безпомощна, но никога не загива!“

 

На 9 декември се организира поредното мероприятие за промотиране за приемане на еврото като национална валута „България в Еврозоната – предимства и възможности”. От публикуваната програма се вижда, че участие ще приемат Румен Радев-президент на Република България, Гълъб Донев-министър-председател на Република България, Валдис Домбровскис, заместник-председател на Европейската комисия за икономика в интерес на хората, представители на банки от България, Нидерландия, Словения, Хърватия, управителят на БНБ Димитър Радев, Алфред Камeр, директор на Европейския отдел в МВФ, както и действащи и бивши министри. От някои акценти в публикации в пресата по темите от докладите става ясно, че обещанията събират глашатаите на еврото. Но няма и намек в темите на докладите за отговор на следните въпроси:

1.     С превалутиране не се занимават пенсионерите и обикновените граждани, а

банките и фирмите. С какво по-евтиното превалутиране ще подобри жизнения стандарт на живота на българите?

2.     С по-евтини потребителски и ипотечни кредити не се подобрява

жизнения стандарт на българите, а само да се покрият увеличаващите разходи за електро-и топлоенергия, здравеопазване, храна. Не се ли срамувате, че с такъв довод карате населението да взима кредити, за да посещава театър, кино, културни представления, да купува книги и да си позволи летен и зимен отдих?

3.     Обещаваният по-висок кредитен рейтинг позволява по-лесен достъп до

държавни кредити и увеличаване на държавния дълг. Навярно, за да достигнем по-задлъжнялост останалите страни в Европейския съюз? А тези кредити кой и с какво ще ги плаща. Гърция имаше острови, а ние следва ли да си продаваме територията, природните ресурси? Колкото една държава е по-задлъжняла толкова тя е по-зависима като управление, икономика, геополитическа ориентация. Суверенитетът остава само на хартия.

4.     Няма доказателства и аргументи доколко Република България ще бъде

свободна в провеждане, без съгласуване с ЕЦБ на кредитна политика-например да взема кредити от Китай, Саудитска Арабия, БРИКС? Или ще останем финансова колония на ЕЦБ-Европейската централна банка?

5.     Същото и по отношение на свободата на Република България за

фискална, селскостопанска, инвестиционна политика. ЕК въведе скрининг на чуждите инвестиции, за да не окажат влияние върху националната сигурност. Ще остане ли България територия за спекуланти в тази област с подкрепата на ЕС-което не е приемливо за ЕС да се насочва към България?

6.     Няма и едно доказателство, че Република България ще бъде освободена

от участие в покриване на дълговете на членовете на Еврозоната или бедна България ще трябва да взема кредити, за да плаща дълговете страни, които са си угаждали за висок стандарт на живота, докато българите са мизерствали и останаха най-бедните в ЕС, Това явно не тревожи Европейската комисия и ЕЦБ.

7.     Няма нито доказателство, че ЕК ще приеме действащия курс лев-евро,

докато в условията на ЕЦБ е записано: Решенията относно централните курсове се вземат по взаимно съгласие на министрите на държавите членки от еврозоната, ЕЦБ и министрите и управителите на централните банки на държавите членки извън еврозоната, участващи в новия механизъм, следвайки обща процедура, включваща Европейската комисия и след консултация с Икономическия и финансов комитет. Министрите и управителите на централните банки на държавите-членки, които не участват в механизма на обменните курсове, ще могат да присъстват на процедурата, но няма да имат право на глас. Всички страни по взаимното споразумение, включително ЕЦБ, ще имат право да започнат конфиденциална процедура, целяща преразглеждане на централните курсове.“ Това напълно съответства на член 124 от Договора за създаване на Европейската общност:“Всяка Държава-членка е длъжна да третира политиката си на обменен курс като въпрос от общ (а не от национален, бел.автора) интерес.“
Това становище на ЕЦБ само потвърждава тезата, че обменният курс е зависим от икономическото развитие на страната. Конвертируемостта на една валута зависи от конвертируемостта на производителността на труда. А в конвертируемостта на труда се отразява цялото състояние на икономиката на една страна.

Но с влизането в Еврозоната :“... държавите членки от еврозоната вече не могат да прибягват до оценяване на валутата или до обезценяването й, за да управляват своите икономики и да реагират на икономически сътресения. Например, те вече не могат да девалвират валутата си, за да забавят вноса и да насърчат износа. Вместо това те трябва да използват бюджетните и структурните политики, за да управляват своите икономики разумно.“

Как ще се отрази това във връзка признанието на президента на Франция, че след разрешаването на ситуацията около Украйна "Европа ще бъде по-слаба", защото "по-голямата част от нейната индустрия просто ще бъде убита". Не е ли основание това за отлагане на влизане в Еврозоната от страна на Румъния, Дания, Швеция? Техните правителства по-глупави ли са от нашето?

8.     Защо в Маастрихските критерии няма нито един относно нивото на

благосъстояние на населението? Или ЕК и ЕЦБ се интересуват само колонизиране на финансовите ресурси, от което не следва ли, че Република България ще остане техен донор и ще си остане на последно място по стандарт на живот в ЕС?

9.     Защо работен език е английският език, а българският е приет за

официален в ЕС и мероприятието е в България? Това намек ли е, че трябва българите постепенно да свикват да се отказват от своя език? Това не е ли дискриминация спрямо българите, които не владеят английски език? И защо президентът и председателят на Министерския съвет са се съгласили с това-срамуват се от българския език ли или изпълняват поръчение като генерал-губернатори?

10.  Как смятате да спечелите доверието на българските граждани в еврото чрез открит диалог с институциите, политическите партии и европейските ни партньори след като:

-         партиите представляват само около 30% от населението;

-         на това мероприятие не са поканени представители на пенсионерите, на

граждански сдружения, експерти;

Страхуват ли се организаторите от друго мнение или трябва да оправдаят с послушание финансирането на мероприятието от Европейския фонд за регионално развитие при защитата на еврото и еврозоната?

Защо от тези фондове не се финансира референдум, за да се научи и спечели доверието на българските граждани (54% от гражданите искат референдум), а право на становище имат само банки и държавни институции? Същевременно доверието в българските институции е между 19% и 36 % в зависимост от анкетирани бедни или хора без финансови проблеми. Дори и в ЕС доверието в институциите спада с 13,4% спрямо 2020 г.

 

По тези въпроси очаква отговор българското общество уважаеми госпожи и господа докладчици и участници.  Истината се ражда в спора, а не в диктата.

 

5.12.2022 г.

                                                                                    Д-р инж. Александър Трифонов

https://pogled.info/svetoven/evropa/ne-se-svarshva-zaharniyat-pamuk-za-evrozonata.149726

вторник

Има ли бъдеще за България в Еврозоната

 

Има ли бъдеще за България в Еврозоната

 

Всеки може да ти обещае красиво бъдеще, но не всеки може да ти го осигури!

          Въпросът с влизането на Р България в еврозоната няма еднозначен отговор. Във всички доклади, изказвания, коментари се споделя, че няма само позитивни страни, но са възможни и недостатъци. Предлагат се само тълкувания на документи, факти, примери, сравнения, но никой не се ангажира как позитивните страни от приемането на еврото ще се гарантират, а недостатъците няма да се допуснат. Затова следва бъдещите обсъждания по тази тема да се насочат към дефиниране на условия, които трябва да поставя безусловно нашата страна, за да се гарантира националния интерес в провеждане на специфична икономическа политика за просперитет и повишаване благосъстоянието на българския народ. В тази връзка е целесъобразно да се разгледат следващите важни постановки:

 

1.     Бъдещето на еврото

Днес еврото има статут, подобен на този на долара, когато се използва за извършване на международни транзакции. Това са „фиатни пари“ като повечето монети и хартиени валути, които, ако бъдат отказани като платежно средство, не са подкрепени от вид принудителна сила за преодоляване на отказа, ако държавата, където е даден отказът, не се намеси, за да гарантира спазването на подписания международен договор. Фиатните пари нямат собствена стойност/покритие от стоки, злато, което дава възможност на правителствата да печатат неограничено количество от тях, което може да доведе до хиперинфлация. Тъй като паричните договори могат дори да бъдат отменени едностранно по всяко време, както се доказва от отказа на Съединените щати да изпълнят споразумението от Бретън Уудс през август 1971 г.,(правителството на Ричард Никсън отменя златния стандарт, което означава, че доларът престава да бъде конвертируем в злато) международният пазар запазва подозрително и предпазливо отношение към бъдещето на еврото.

Бъдещето на еврото зависи от институционалната архитектура на ЕС, което налага тя  да се промени с усилията на всички държавни-членки.

С подписването на Договора от Маастрихт две национални суверенни правомощия бяха прехвърлени от държавите-членки на ЕС: правото да регулират собствените си пазари и правото да управляват собствената си валута. Днес първото правомощие се упражнява от Комисията, която де факто играе роля, която е по-важна от тази на държавните. Второто правомощие се упражнява от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) на държавите-членки, наречена „Евросистемата“, тъй като не всички държави са приели или имат право да приемат еврото (сега 19 от 28), което включва Европейската централна Банка (ЕЦБ), паричният орган със съвещателни и оперативни правомощия.

Кризата от 2008/09 г. разкри проблем с еврото, за който критиците отдавна предупреждаваха, но който беше игнориран от неговите глашатаи. Държава от еврозоната, която се намира в икономически затруднения, не може да девалвира валутата си, за да направи износа си по-привлекателен и по този начин да стимулира икономиката си – тя е изправена пред политически много по-трудната задача да се опита да намали заплатите и възнагражденията, за да се опита да остане конкурентоспособна.

Днес сме свидетели на ново икономическо прегрупиране-ШОС, БРИКС, икономическият възход на Китай, санкциите срещу Русия, респ. отказа на Русия да приема еврото за плащане за доставката на енергийни ресурси, от което логично следва желанието да държавите-участнички да изключат долара и еврото и да приемат друга валута или да създадат нова. Държави, които имат свои собствени суверенни валути могат да печатат пари, за да купят собствения си дълг отколкото да просрочат дълга си.

Бързината, с която се появяват нови финансови инструменти-финтех, криптовалути (Китай планира въвеждане на цифров юан или е-CNY, а същевременно "Оформя се  руски златен стандарт, защото металът се монетизира директно от руското правителство и  от централната  банка на страната, като банкерите определят обменния курс на златото към рублата като фиксирана цена за Кремъл", според Крис Пауъл-ковчежник и секретар на GATA (Комитет за противодействие на златните картели), ще продължи да изпреварва способността те да се регулират в реално време. Това налага нов набор от правила, които да ръководят международното сътрудничество и да подпомагат конкуренцията в тези нови икономически пространства.

В това бурно и динамично валутно време нашите управляващи се стараят да ускорят приемането на еврото вместо националната валута-българския лев, а 9 държави (8 от началото на 2023 г.) все още се въздържат от такова действие. Това беше и една от причините за излизането на Великобритания от ЕС. Дори и Ангела Меркел след среща със Саркози през 2010 г. заяви:“ „Ако еврото се провали“, „Европа се проваля  “, предупреждавайки, че последствията за цяла Европа ще бъдат „непредвидими“. Румъния отлага приемането на еврото за 2029 г. , а е с по-добри икономически показатели спрямо България. След 20 години еврото се изравни с долара. Прогнозира се дори да стане 0,95 долара. А евтиното евро оскъпява вноса, което е опасно за България при отрицателен външнотърговски баланс, от което ще последва още една инфлационна спирала и обедняване на българското население.

Условие първо:

България не трябва да бърза за приемане на еврото, като същевременно поиска гаранции от Европейската комисия:

- че няма да допусне еврото да девалвира с повече от 15% към датата на приемането в ЕRMII- на 10 юли 2020 г. каквито изисквания има ЕЦБ към българския лев;

-да си запази правото да провежда собствена монетарна политика;

За съжаление това е почти неосъществимо в рамките на Еврозоната отделните държави да провеждат собствена монетарна политика, което означава, че България ще стане заложник на ръководството на Европейската комисия и Европейския парламент, за които просперитетът на България и повишаване на благосъстоянието на българския народ  не са приоритет. Присъединяването към еврозоната е задължение на всяка страна, в това число и България, според Договора за функциониране на Европейския съюз. Няма точно обозначен момент кога една държава следва да стане член на паричния съюз, тъй като това е свързано с изпълнението на определени критерии (т.нар. Маастрихтски критерии), които включват ниска инфлация, стабилни лихви, ниска задлъжнялост и бюджетен дефицит, како и стабилен валутен курс, но няма  критерии, свързани с жизнения стандарт на населението.

 

2.     Обменен курс лев-евро

В становището си ЕЦБ въвежда действието на параграф 2.3 от Резолюцията на Европейския съвет за създаване на механизъм на обменните курсове в третия етап на икономическия и паричен съюз, Амстердам, 16 юни 1997 г. а именно:

Решенията относно централните курсове се вземат по взаимно съгласие на министрите на държавите членки от еврозоната, ЕЦБ и министрите и управителите на централните банки на държавите членки извън еврозоната, участващи в новия механизъм, следвайки обща процедура, включваща Европейската комисия и след консултация с Икономическия и финансов комитет. Министрите и управителите на централните банки на държавите-членки, които не участват в механизма на обменните курсове, ще могат да присъстват на процедурата, но няма да имат право на глас. Всички страни по взаимното споразумение, включително ЕЦБ, ще имат право да започнат конфиденциална процедура, целяща преразглеждане на централните курсове.“ Това напълно съответства на член 124 от Договора за създаване на Европейската общност:“Всяка Държава-членка е длъжна да третира политиката си на обменен курс като въпрос от общ (а не от национален, бел.автора) интерес.“
Това становище на ЕЦБ само потвърждава тезата, че обменният курс е зависим от икономическото развитие на страната. Конвертируемостта на една валута зависи от конвертируемостта на производителността на труда. А в конвертируемостта на труда се отразява цялото състояние на икономиката на една страна.

Но с влизането в Еврозоната :“... държавите членки от еврозоната вече не могат да прибягват до оценяване на валутата или до обезценяването й, за да управляват своите икономики и да реагират на икономически сътресения. Например, те вече не могат да девалвират валутата си, за да забавят вноса и да насърчат износа. Вместо това те трябва да използват бюджетните и структурните политики, за да управляват своите икономики разумно.“

   Производителност: производителност на отработен час, в щ. долари

Страна

Година базова

2019 година

Изменение,%

Австрия

1950          6,80 дол/час

65,15 дол/час

+859

Белгия

1950          9,94 дол/час

66,27 дол/час

+556

Германия

1950          4,80 дол/час

68,85 дол/час

+1336

Франция

1950          7,07 дол/час

68,63 дол/час

+871

Гърция

1951          3,64 дол/час

33,03 дол/час

+808

Румъния

1995          9,54 дол/час

34,72 дол/час

+264

България

1995          5,87дол/час

26,55 дол/час

+67

Източник: https://ourworldindata.org/grapher/labor-productivity-per-hour-pennworldtable?tab=table

По отношение на производителността на отработен част България изостава с 53,7% към юни 2022 г. спрямо средната за ЕС и е с най-нисък темп на увеличение като дори Румъния ние изпреварила с близо 3,5 пъти. Този индекс обаче отразява състоянието на икономиката, в т.ч. ниво на технологиите, вида на крайната продукцията, нивото на квалификация на заетите в производството, държавната политика по отношение на стандарт на живот и т.н. През 2021 г. средните почасови разходи за труд бяха оценени на 29,1 евро в ЕС и на 32,8 евро в еврозоната (EA-19). Тази средна стойност обаче прикрива значителни различия между държавите-членки на ЕС, като почасовите разходи за труд варират между 7,0 и 46,9 евро. Логично този и други индекси да бъдат взети предвид при определяне на обменния курс, тъй като българската икономика ще повлияе на еврото при влизане в еврозоната. Заявлението, че ще спази действащия обменен курс е само едно добро пожелание. Никой няма да иска нашето мнение, а решението ще бъде взето от другите страни-членки, за които благосъстоянието на населението в България не е приоритет.

Условие второ:

България да поиска от ЕС гаранции за обменния курс лев-евро, като предварително БНБ, БАН и други институции чрез различни сценарии да определят кой е минималния допустим обменен курс. Още повече, че при вземането на решението представителят на България/управителят на БНБ може да присъства, но няма право на глас. Освен това трябва да се имат предвид опитите на ЕК, на ЕНП на ръководителите на Франция и Германия да отпадне изискването за единодушие при вземането на решения за бъдещето на ЕС.

 

3.     Еврозона и дългове

Дълговата криза започна през 2008 г. с колапса на банковата система на Исландия, след което се разпространи предимно в Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания през 2009 г. Това доведе до загуба на доверие в европейските предприятия и икономики.

Кризата в крайна сметка беше овладяна от финансовите гаранции на европейските страни, които се страхуваха от колапса на еврото и финансовата зараза, и от Международния валутен фонд (МВФ). Рейтинговите агенции понижиха рейтинга на дълговете на няколко държави от еврозоната.

В един момент дългът на Гърция беше преместен в статут на боклук, за да се спаси рейтинга на банките-кредитори, а Гърция да получи висорисков рейтинг. Държавите, получаващи спасителни средства, трябваше да изпълнят мерките за икономии, предназначени да забавят растежа на дълга на публичния сектор като част от споразуменията за заем.

         Държавен дълг на еврозоната към БВП

Величина

Последна

Предишна

Единица

Референтен

 период

Държавен дълг към БВП

95.60

97.20

% от БВП

Дек. 2021

Държавен бюджет

-5.10

-7.10

% от БВП

Дек.2021

Правителствени разходи

621.51

617.64

Млрд. евро

Юни 2022

Правителствени разходи към БВП

52.40

53.60

% от БВП

Дек.2021

Държавен дълг

11720340.20

11094715.90

Млн. евро

Дек.2021

https://tradingeconomics.com/euro-area/government-debt-to-gdp

Съотношението държавен дълг към БВП в еврозоната падна до 95,6 % в края на 2021 г. от ревизираните надолу 97,2 % през 2020 г. Държавните разходи бяха еквивалентни на 52,4 % от БВП през 2021 г. (срещу 53,6 % през 2020 г.), а държавните приходи на 47,3% (срещу 46,5% през 2020 г.). Като се има предвид Европейският съюз като цяло, държавният дълг към БВП намалява до 88,1% от 90%. Най-ниските съотношения на държавния дълг към БВП са регистрирани в Естония (18,1%), Люксембург (24,4%), България (25,1%), Дания и Швеция (и двете по 36,7%). Четиринадесет държави членки имат коефициенти на държавен дълг, по-високи от 60% от БВП, като най-високите са регистрирани в Гърция (193,3%), Италия (150,8%), Португалия (127,4%), Испания (118,4%), Франция (112,9%), Белгия (108,2%) и Кипър (103,6%).

ЕС: Държавен дълг към БВП на страните-членки към декември 2021 г.

                               

България ще трябва да влезе в едно общество с високи дългове, което означава че ще трябва да стане солидарна с това общо бреме. Но докато водещите икономики с най-голям дял в БВП на ЕС като Германия с 25%, Франция с 17%, Италия с около 13% и Испания с 9% могат да си позволят задлъжнялост към БВП, то за България със слаба икономика (най-нисък дял на БНП на глава от населението в ЕС-11 332 долара) ще бъде непосилно бреме да участва във при предоставянето на нови кредити от ЕС за различни казуси-подкрепа на банки, държави (План“Маршал“ за Украйна, от Близкия изток, Африка) и кредитни и финансови инициативи.  

По прогнози на агенцията „Статиста“ делът на ЕС в световния БВП се по покупателна способност намалява стабилно от 2017 г. и при 14,93 в 2020 г. се очаква през 2027 г. да бъде 13,86 млрд. евро.

Икономическото състояние на Еврозоната също така не е оптимистично.

Фалити в Европа

Страна

Последно

Предишно

Референция

Вид

Швейцария

12 912

13 840

Декември/20

Компании и физ. лица

Великобритания

5 629

4 995

Юни/22

Компании

Франция

4 735

3 608

Август/22

Компании

Испания

2 428

1 678

Декември/20

Компании

Италия

2 242

1 783

Декември/21

Компании

Люксембург

1 180

1 198

Декември/21

Компании

Германия

1 140

1 242

Юни/22

Компании

Финландия

664

661

Юни/22

Компании

Швеция

563

442

Септември/22

Компании

Дания

530

311

Септември/22

Компании

Източник: https://tradingeconomics.com/euro-area/indicators

Най-големи спадове на несъстоятелността са регистрирани в Литва и Латвия (съответно 50,3 на сто и 34,2 на то), както и в Словакия (25,8 на сто).

Неплатежоспособността на български фирми се е увеличила с 13% спрямо 2021 г. и е с 1,6% повече спрямо предпандемичната 2019 г.

Към м. февруари 2022 г. по данни от Агенцията по вписванията в страната над          12 900 дружества са обявени в несъстоятелност, в производство по несъстоятелност или ликвидация или са заличени от регистъра.

Индикатори за Еврозоната към 24.10.2022 г.

Вид

Последно

Предишно

Измерител

Време

България

Темп на растеж на БНП

0,8

0,7

%

Юни/22

2,6%

Инфлация

9,9

9,1

%

Септември/22

18,7%

Лихвен процент

1,25

0,5

%

Септември/22

1,185%

Текуща сметка

-20,21

-8,63

Млрд. евро

Август/22

+0,109 млрд.   евро

Търговски баланс

-50 938

- 33 939

Млрд. евро

Август/22

-529 млн. евро

Държавен бюджет

-5,1

-7,1

% от БНП

Декември/21

- 4.1%

Потребителско доверие

-27,6

-28,8

точки

Октомври/22

-38,4

Корпоративен данък

42,9

43

%

Декември/22

10%

Източник: https://tradingeconomics.com/euro-area/indicators

Влошаването на търговския баланс на текущата сметка са индикатори за реална икономическа криза на Еврозоната. Високото отрицателно потребителско доверие е доказателство за негативното отношение на населението в Еврозоната по отношение на политиките на Правителствата в отделните страни, в т.ч. и в България.

Условие трето:

България да поиска от ЕК гаранции, че няма да се задължава България да участва във финансиране или кредитиране на нейни инициативи, т.е. да  взима кредити в нейна полза докато делът от БНП на глава на населението не достигне средното ниво на ЕС.

 

Изводи:

-Все повече се налага изводът, че влизането на България в Еврозоната е политически, а не икономически мотивирано.

- С все по-отчетливо лобиране за премахване на принципа на единодушие при приемане на важни за ЕС решения, означава, че България съвсем ще изгуби своя суверенитет и ще трябва да изпълнява безропотно решения на чиновниците от Брюксел;

- ЕЦБ ще провежда винаги политика (лихви и размер на кредити) в интерес на страните с най-голям дял в БВП на ЕС. Не е възможно при доста различни като икономическо развитие страни в ЕС, ЕЦБ да въвежда лихви и изисквания, еднакво справедливи  за всички. Следва, че желанието на България за изпреварващ, респ. догонваш стандарта на живот в ЕС растеж ще се изпари след приемането ни в Еврозоната;

- Дискусиите относно предимствата и недостатъците от влизането на България в Еврозоната, трябва да бъде съпроводено с:

ü отчитане на ефекта от възможни сценарии относно бъдещето на

Европа, респ. ЕС и на страните-членки в новата геополитическа реалност;

ü какви писмени гаранции да се искат предварително от ЕК с цел да

се осигури икономически растеж на България и повишаване на благосъстоянието на населението.

Когато говорим за бъдещето, има три вида хора. Тези, които го оставят да се случи. Тези, които правят така, че да се случи. И тези, които се питат какво се случи.

Джон Ричардсън

Остава загадка в коя група ще се окажат нашите управници? А народът ще чака ли да се случи нежеланото или ще прояви инициатива да се подберат управници и държавници, загрижени, ангажирани и отговорни за неговото щастливо бъдеще.

 

Източници на информация:

-          The future of the Euro still lies in its past,

https://www.thefreelibrary.com/The+future+of+the+Euro+still+lies+in+its+past.-a0439635326

-- The future of the Euro is uncertain, https://www.spectator.co.uk/article/the-future-of-the-euro

is-uncertain

-Нуждаем се от дигитален Бретън Уудс-Investor.bg, https://www.investor.bg/a/491

kriptovaluti/354060-nuzhdaem-se-ot-digitalen-bretan-uuds

-          Становище на Европейската централна банка от 30 януари 2020 година  относно

правомощията на БНБ за налагане на санкции в рамките на тясното сътрудничество и официалния валутен курс на българския лев (CON/2020/5), https://www.bankingsupervision.europa.eu/ecb/legal/pdf/bg_con_2020_5_f_sign.pdf

-- ERM II-the EU`s Exchange Rate Mechanism, https://ec.europa.eu/info/business-economy

euro/euro-area/introducing-euro/adoption-fixed-euro-conversion-rate/erm-ii-eus-exchange-rate-mechanism_en

-          European Union: Share in global gross domestic product based on purchasing-power-parity

from 2017 to 2027, https://www.statista.com/statistics/253512/share-of-the-eu-in-the-inflation-adjusted-global-gross-domestic-product/

 -  Bulgarian company insolvencies up 13% in 2021, https://bbj.hu/politics/foreign-     affairs/world/bulgarian-company-insolvencies-up-13-in-2021

 

25.10.2022 г.                                                             Д-р инж. Александър Трифонов

https://pogled.info/svetoven/evropa/ima-li-badeshte-za-balgariya-v-evrozonata.147987