Законът за
акредитация и обществения договор
Александър Трифонов - 12 ноември 2018
В своя труд
„За обществения договор, или принципи на политическото право“ (на френски „Du
contrat social ou Principes du droit politique“), написана през 1762 г. Жан Жак
Русо обосновава нуждата от Правителство, на което обществото делегира своите
права, за да получи мир и блага. То (индивидите, които го формират)
съзнателно си ограничава някои свободи в името да получи защита и блага.
Следва, че Правителството може да изпълнява своите функции, доколкото спазва
този договор, и доколкото заслужава доверието на обществото. И това основният
принцип на демокрацията, развит впоследствие от Роберт фон Мол, представител на немската правна
школа от ХІХ век, в концепцията за правова държава с нейното гражданско общество, залегнала в конструкцията на
всички модерни държави.
Всяка
злоупотреба с правата на обществото, които то е делегирало на Правителството и
които се упражняват от неговите институции – министерства, агенции води до
диктатура и загуба на доверие. Доверието в правителството на Р България е вече
под 30%, причина за което може да се и в някои парадокси при философията на
законите.
Първи
парадокс:
Правото на
изключителност и кой може да бъде субект на такава изключителност. Това право е
априори за индивида и е залегнало в Закона за авторското право и сродните права
и в Закона за Патентите и регистрация на полезните модели. В последния това
право за изключителност се отнася и за юридически лица. Всяко нарушаване на
тези права подлежи на наказателно преследване.
Предоставянето
на изключителност на институции на Правителство, които трябва да гарантират
обществените блага по силата на конституцията на една държавата е опасно,
защото поражда съмнение за достоверност на резултатите от тяхната дейност. Това
съмнение произтича и от недосегаемостта им по отношение на контрола от страна
на обществото, т.е общественият договор априори е нарушен. Следва, че доверие в
институции с изключителни позиции в държавата може да се постигне с пълна
прозрачност и ефективен контрол от страна на обществото.
Втори
парадокс
Как
изключителните права гарантират качествено изпълнение на ангажиментите и
задълженията от страна на носителя на тези права спрямо обществото. Не се ли
поставя обществото в подчинено положение, което е отново нарушение на
обществения договор? Кои са критериите и индикаторите за качествено изпълнение
и кой оценява спазването на тези критерии, т.е осигурено ли е присъствието на
гражданското общество в този процес и каква тежестта на неговото становище в
крайната оценка? Ако това не е ясно разписано като процес и участници с
права и отговорности следва загуба на доверие от страна на обществото в
облечените в изключителност институции. Загубата на доверие в институциите води
до нарушаване на демократичния, респ. социалния мир и подкопаване устоите за
нормално функциониране на държавата.
Трети
парадокс
Защо при
наличие на акредитирани лаборатории в България се търси паралелно или
самостоятелно мнение на външни, европейски лаборатории при случаите на чума по
овцете, транспортни злополуки ( случаят при Своге), при храните, лекарствата
(ваксини). Липса на доверие ли е това в компетентността и безпристрастността,
респ. в достоверността на резултатите от анализите на родните лаборатории?
Отговор на
горните парадокси може да се намери в чл. 2 на Закона за национална акредитация
на органите за оценяване на съответствието, т.е на лабораториите, които трябва
да контролират спазването на стандарти и наредби.
„Чл. 2 (1) Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“
е националният орган по акредитация на Република България в съответствие с
Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г.
за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с
предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ,
L 218/30 от 13 август 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 765/2008“.
(2) Изпълнителна
агенция „Българска служба за акредитация“ е единственият орган в Република
България, който има право да извършва акредитация на органи за оценяване на
съответствието.
(3) Мониторинг
за съответствието на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ с
изискванията на чл. 8 от Регламент (ЕО) № 765/2008 се извършва от звеното за
вътрешен одит към министъра на икономиката периодично в съответствие с
тригодишния стратегически план и като се вземат под внимание резултатите от
последната партньорска оценка.“
Следва, че:
–
Изпълнителната агенция „Българска служба за
акредитация“
( ИАБСА ) е единствен орган за акредитация на органи за оценяване на
съответствието ( приложен е принципът за изключителност ), който се
контролира от звено за вътрешен одит към министъра на икономиката при това
периодично. В същото време в чл. 22 на същия закон е записано: „Чл.
22. (1) Сертификатът за акредитация удостоверява компетентността на
акредитираните лица да извършват дейности по оценяване на съответствието на
посочения в него адрес по местонахождение.“ Следва, че от тази агенция
зависи общественото благо, тъй като пределегира права по оценка на
съответствието, т.е до колко органите по оценяването спазват обществения
договор и гарантират на обществото достоверна информация. Компетентността не
гарантира достоверност!
– Чл.3 гласи
на Закона гласи: „Акредитацията се извършва при спазване принципите на
законност, независимост, безпристрастност, публичност, равнопоставеност,
недопускане на конкуренция, осъществяване на дейността по
акредитация с нестопанска цел и опазване на производствената и търговската
тайна.“ Не се споменават кои са критерии за тези заложени принципи:
- Независимост – спрямо кого, политически, корпоративни или други интереси? Как се контролира тази независимост?
- Безпристрастност – това е морална категория, а моралът е характеристика на отделния индивид. Моралът се влияе от политическа, социална, духовна ситуация в страната. Логично възникват въпросите:
- как се контролира морала на оценителя (разбирай комисия), определен за акредитиране орган за оценка на съотвествието?
- Още по-голямо безпокойство възниква от текста на чл. 12 „(2) Становищата на комисиите по акредитация имат препоръчителен характер за изпълнителния директор на агенцията.“А изпълнителният директор се назначава от министъра на икономиката след съгласуване с министър-председателя, които са политически обвързани лица. Поражда се съмнение за възможно политическо и/или корпоративно влияние върху работата на агенцията, а от тук и върху охраняването на здравето на населението чрез контрол на храните, лечебните заведения, медицинските лаборатории, строителството, околната среда и т.н. и т.н. Има ли възможност за влияние има възможност и за корупция!
- Публичност – публични са само актовете на ИАБСА, но не и:
–
възражения, жалби, оплаквания и пр. спрямо дейността на Агенцията, а те
отразяват общественото мнение и отношение;
–
компетентността на служителите на Агенцията – квалификация, участието към
акредитацията на конкретни органи за оценяване на съответствието ( т.е
персоналната отговорност) и т.н.
Дейността на
Съвета по акредитация, в който влизат по 5 представители на заинтересованите от
процеса по акредитация страни, организирани в следните групи: министерства,
определени с решение на Министерския съвет, организации, представляващи
индустрията, организации, представляващи потребители, организации,
представляващи експерти, организации, представляващи акредитирани лица
може да се оцени като формална, защото в 2-те заседания годишно той се
занимава с методически, организационни и бюрократични проблеми.
Безпристрастността в неговите ангажименти се свежда до идентифициране и
осъществяване на мониторинг относно възможността за възникване на
конфликт на интереси при дейността на агенцията и от дейността на свързаните с
нея органи. Грижата за обществото липсва като директен ангажимент на този
Съвет, т.е има игнориране на обществения договор.
– Има
наказателни мерки спрямо нарушителите на актовете на ИАБСА, но не и за
служителите в Агенцията на всяко йерахично ниво. Т.е за всеки акт на Агенцията,
който може да доведе до дезинформиране на обществото чрез акредитация на органи
за оценка на съответствието, т.е нарушаване принципа на достоверност, който не
е включен в чл.3 като задължение на Агенцията, няма да се носи отговорност. Няма
да се носи отговорност от служителите на Агенцията ако акредитираните от нея
органи по оценка на съответствието злоупотребят с морала и последва увреждане
здравето на обществото.
Извод:
В Закона за
национална акредитация на органите за оценяване на съответствието е заложено
нарушаване на обществения договор, поради което авторите на законопроекта и на
депутатите, които са го одобрили и гласували, носят политическа, морална и
административна отговорност. Заложено е нарушаване на свободата на членовете на
обществото, които са делегирали на Правителството и на неговите институции
своите права за опазване на своето здраве. А днес с всичка сила гласи
сентенцията, че „Най-големите врагове на свободата са крайно богатите и
крайно бедните, защото едните са готови да я купят, а другите да я продадат”
Време е
обществото да се замисли и да си потърси своите права.
http://24may.bg/2018/11/12/%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%8a%d1%82-%d0%b7%d0%b0-%d0%b0%d0%ba%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%b8-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f/
