Управление и цензура

 

Управление и цензура

На 14.12. на портала на Министерския съвет за обществени консултации беше публикуван Проект на Решение на Министерския съвет за създаване на Съвет за икономически анализи.

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=7335&fbclid=IwAR0ZvkYPJ9SkaTHb2HbvwZiSlzNnjL2niKvoq46m8qJThFCZW-_hQsZnQi0

Добра идея, но анализът на проекта показва следното:

- Не става ясно как се гарантира "независимостта" на анализите, след като ръководителят и членовете на Съвета ще се назначават от Министерския съвет? От споменатия пример от Германия за Консултативен/Експертен съвет за оценка на

макроикономическо развитие (Sachverständigenrat zur Begutachtung der gesamtwirtschaftlichen Entwicklung) става ясно, че той се създава със закон и е надведомствен-може да вика на изслушване министри, дори президента и председателя на Националната банка. Те получават еднократно възнаграждение, както и покриване на пътните разходи от Федералното правителство. По този начин членовете на съвета носят всякаква отговорност за действията си и за изработените доклади, становища и анализи. Те се назначават от Президента по предложение на Правителството, а оставки се подават пред Президента.

Приет обаче е френският модел, при който членовете на Съвета се назначават с указ от Президента към министър-председателя. Такъв указ може да се изменя текущо и Председателят и членовете не носят никаква отговорност за изразените становища и оценки. В предложения проект първият председател на Съвета се назначава от министър-председателя. Не става ясно обаче как ще се формализират отношенията между него и членовете на Съвета, а той вече трябва да работи, защото първият доклад е предвиден до бъде готов до 31 март 2023 г. Тепърва ще се разработват вътрешни правила, а защо не са разработени заедно с проекта за създаване на Съвета?

- Няма да получават възнаграждение-чл.7( Председателят и членовете на Съвета не получават възнаграждение за дейността си), като според френския модел се покриват само разходите за командировки.  В представения проект се планират разходи за дейността на Съвета, но не се уточнява за какви цели. Следва, че се отваря вратичка за „парични уважения“ към послушните експерти.

-чл.14. (Разходите за осъществяване на дейността на Съвета се планират в бюджета на администрацията на Министерския съвет за всяка календарна година). Едва ли „включването на икономисти от престижните международни университети “ще оказват услуги безплатно. И защо само освен от научните среди ще могат да участват и такива от университети (френския модел). Доколко едните и другите имат достатъчно опит при решаване на  проблеми и управление на реалната икономика? От науката до практиката пътят е сравнително дълъг.

- Чл. 13 – „Изготвените анализи и годишен доклад се представят на обществеността от членовете на Съвета, след съгласуване с председателя му и се публикуват на интернет страницата на Съвета“, но няма ангажимент бележките, становищата по тях да се вземат пред вид от Съвета. Според френския модел „творбите на членовете на Съвета се публикуват с подписа и са единствената отговорност на авторите: те не ангажират отговорността на правителството, нито тази на икономическите администрации, представени в борда.“  Следва, че Правителството може да се съобрази или не с тези творби, но поне стават достояние на обществото. При представения вариант се допуска цензура от Председателя на Съвета, който решава какво да се публикува. Кучетата си лаят-керванът си върви. Така ли ще се управлява държавата-скрита диктатура на конюктурната бюрокрация.

-Защо в този Съвет или при обсъждане на анализите и становищата не се допуска присъствие на представители на профсъюзи, на работодателски/браншови организации, дори отделни граждани при тяхно поискване по конкретни теми, Буди подозрение, че ще се канят само „услужливи“ експерти, одобрени от Председателя на Съвета. Съгласно френския модел „Може също така да се поръчват работи или проучвания от експерти или организации извън администрацията.“ Важното е да се спази условието, че „Съветът е плурастичен орган и самостоятелно извършва икономически анализи за правителството и ги оповестява публично.“ Очакваме да видим как с математически модели и методологии ще се върнат поне 1 милион млади хора напуснали Българи, ще се възстановят около 700 села без обитатели, каква икономика може да се развие още в 700 села с население от 100 до 200души, ще се обърне тренда на демографския срив и т.н. и т.н.

- Прозира желание да има структура, която да обезпечава защита на решенията на Министерския съвет-чл. 8 т. "б" (Членовете на Съвета не могат да правят декларации и публични изказвания, с които да ангажират Съвета, държавата и нейните органи) и т. "в"(Членовете на Съвета са длъжни да не разгласяват съдържанието на обсъжданията в рамките на Съвета). С този проект практически се потвърждава тенденцията да се въвежда цензура на информацията, която да достига до населението. Пресен пример-докладът на БНБ не може да бъде меродавен, защото не е одобрен от Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в Еврозоната. На проведената кръгла маса на 9.12. т.г. относно влизането на Република България в Еврозоната не бяха поканени представители на банки и институти  от Дания, Швеция, Румъния  и др., за да не се чуе алтернативно мнение. Цензура на най-високо ниво. Или роболепно поведение на колониална държава за манипулация на обществото за прието вече решение.

- Съгласно поетия ангажимент в НПВУ(национален план за възстановяване и устойчивост), институционализирането на Съвета следва да бъде завършено преди края на 2022 г. но буди съмнение защо проектът на Решение на Министерския съвет беше публикуван на 14.12. със срок за обсъждане до 28.12. като в този период има 5 почивни дни. Същевременно съставът на Съвета беше обявен още на 11.10. Два месеца за 2 страници проект на Решение и 3 страници доклад? Доказателство за „ефективната“ работа на държавната администрация.

Първият доклад на Съвета трябва да бъде изработен до края на м. март. Остава да видим дали председателят-проф. Пламен Ненов и членовете ще покажат публично истината за състоянието на българската икономика или ще се подчинят на волята на временно управляващите и тя ще бъде скрита от обществото.

Още по-добре ще бъде ако членовете на Съвета решат да поемат и реализирането на предложените от тях мерки за икономически просперитет на Република България. Защото лесно се правят оценки и препоръки без ангажимент за доказване на тяхната ефективност. Изпитът им е в края на м. март 2023 г. Дано не ни разочароват и да покажат, че милеят за бъдещото на тяхната Родина, а не изпълняват формално възложени задачи.

Incertus animus dimidium sapientiae est – Съмнението е половината от мъдростта.

 

18.12.2022 г.                                                                Д-р инж. Александър Трифонов

https://pogled.info/bulgarski/upravlenie-i-tsenzura.150167

Не се свършва захарния памук за Еврозоната

 

Не се свършва захарния памук за Еврозоната

 „Veritas nimis saepe laborat, exstinguitur numquam“-

„Истината често бива безпомощна, но никога не загива!“

 

На 9 декември се организира поредното мероприятие за промотиране за приемане на еврото като национална валута „България в Еврозоната – предимства и възможности”. От публикуваната програма се вижда, че участие ще приемат Румен Радев-президент на Република България, Гълъб Донев-министър-председател на Република България, Валдис Домбровскис, заместник-председател на Европейската комисия за икономика в интерес на хората, представители на банки от България, Нидерландия, Словения, Хърватия, управителят на БНБ Димитър Радев, Алфред Камeр, директор на Европейския отдел в МВФ, както и действащи и бивши министри. От някои акценти в публикации в пресата по темите от докладите става ясно, че обещанията събират глашатаите на еврото. Но няма и намек в темите на докладите за отговор на следните въпроси:

1.     С превалутиране не се занимават пенсионерите и обикновените граждани, а

банките и фирмите. С какво по-евтиното превалутиране ще подобри жизнения стандарт на живота на българите?

2.     С по-евтини потребителски и ипотечни кредити не се подобрява

жизнения стандарт на българите, а само да се покрият увеличаващите разходи за електро-и топлоенергия, здравеопазване, храна. Не се ли срамувате, че с такъв довод карате населението да взима кредити, за да посещава театър, кино, културни представления, да купува книги и да си позволи летен и зимен отдих?

3.     Обещаваният по-висок кредитен рейтинг позволява по-лесен достъп до

държавни кредити и увеличаване на държавния дълг. Навярно, за да достигнем по-задлъжнялост останалите страни в Европейския съюз? А тези кредити кой и с какво ще ги плаща. Гърция имаше острови, а ние следва ли да си продаваме територията, природните ресурси? Колкото една държава е по-задлъжняла толкова тя е по-зависима като управление, икономика, геополитическа ориентация. Суверенитетът остава само на хартия.

4.     Няма доказателства и аргументи доколко Република България ще бъде

свободна в провеждане, без съгласуване с ЕЦБ на кредитна политика-например да взема кредити от Китай, Саудитска Арабия, БРИКС? Или ще останем финансова колония на ЕЦБ-Европейската централна банка?

5.     Същото и по отношение на свободата на Република България за

фискална, селскостопанска, инвестиционна политика. ЕК въведе скрининг на чуждите инвестиции, за да не окажат влияние върху националната сигурност. Ще остане ли България територия за спекуланти в тази област с подкрепата на ЕС-което не е приемливо за ЕС да се насочва към България?

6.     Няма и едно доказателство, че Република България ще бъде освободена

от участие в покриване на дълговете на членовете на Еврозоната или бедна България ще трябва да взема кредити, за да плаща дълговете страни, които са си угаждали за висок стандарт на живота, докато българите са мизерствали и останаха най-бедните в ЕС, Това явно не тревожи Европейската комисия и ЕЦБ.

7.     Няма нито доказателство, че ЕК ще приеме действащия курс лев-евро,

докато в условията на ЕЦБ е записано: “Решенията относно централните курсове се вземат по взаимно съгласие на министрите на държавите членки от еврозоната, ЕЦБ и министрите и управителите на централните банки на държавите членки извън еврозоната, участващи в новия механизъм, следвайки обща процедура, включваща Европейската комисия и след консултация с Икономическия и финансов комитет. Министрите и управителите на централните банки на държавите-членки, които не участват в механизма на обменните курсове, ще могат да присъстват на процедурата, но няма да имат право на глас. Всички страни по взаимното споразумение, включително ЕЦБ, ще имат право да започнат конфиденциална процедура, целяща преразглеждане на централните курсове.“ Това напълно съответства на член 124 от Договора за създаване на Европейската общност:“Всяка Държава-членка е длъжна да третира политиката си на обменен курс като въпрос от общ (а не от национален, бел.автора) интерес.“
Това становище на ЕЦБ само потвърждава тезата, че обменният курс е зависим от икономическото развитие на страната. Конвертируемостта на една валута зависи от конвертируемостта на производителността на труда. А в конвертируемостта на труда се отразява цялото състояние на икономиката на една страна.

Но с влизането в Еврозоната :“... държавите членки от еврозоната вече не могат да прибягват до оценяване на валутата или до обезценяването й, за да управляват своите икономики и да реагират на икономически сътресения. Например, те вече не могат да девалвират валутата си, за да забавят вноса и да насърчат износа. Вместо това те трябва да използват бюджетните и структурните политики, за да управляват своите икономики разумно.“

Как ще се отрази това във връзка признанието на президента на Франция, че след разрешаването на ситуацията около Украйна "Европа ще бъде по-слаба", защото "по-голямата част от нейната индустрия просто ще бъде убита". Не е ли основание това за отлагане на влизане в Еврозоната от страна на Румъния, Дания, Швеция? Техните правителства по-глупави ли са от нашето?

8.     Защо в Маастрихските критерии няма нито един относно нивото на

благосъстояние на населението? Или ЕК и ЕЦБ се интересуват само колонизиране на финансовите ресурси, от което не следва ли, че Република България ще остане техен донор и ще си остане на последно място по стандарт на живот в ЕС?

9.     Защо работен език е английският език, а българският е приет за

официален в ЕС и мероприятието е в България? Това намек ли е, че трябва българите постепенно да свикват да се отказват от своя език? Това не е ли дискриминация спрямо българите, които не владеят английски език? И защо президентът и председателят на Министерския съвет са се съгласили с това-срамуват се от българския език ли или изпълняват поръчение като генерал-губернатори?

10.  Как смятате да спечелите доверието на българските граждани в еврото чрез открит диалог с институциите, политическите партии и европейските ни партньори след като:

-         партиите представляват само около 30% от населението;

-         на това мероприятие не са поканени представители на пенсионерите, на

граждански сдружения, експерти;

Страхуват ли се организаторите от друго мнение или трябва да оправдаят с послушание финансирането на мероприятието от Европейския фонд за регионално развитие при защитата на еврото и еврозоната?

Защо от тези фондове не се финансира референдум, за да се научи и спечели доверието на българските граждани (54% от гражданите искат референдум), а право на становище имат само банки и държавни институции? Същевременно доверието в българските институции е между 19% и 36 % в зависимост от анкетирани бедни или хора без финансови проблеми. Дори и в ЕС доверието в институциите спада с 13,4% спрямо 2020 г.

 

По тези въпроси очаква отговор българското общество уважаеми госпожи и господа докладчици и участници.  Истината се ражда в спора, а не в диктата.

 

5.12.2022 г.

                                                                                    Д-р инж. Александър Трифонов

https://pogled.info/svetoven/evropa/ne-se-svarshva-zaharniyat-pamuk-za-evrozonata.149726