Наредбата към Закона за концесиите – поредният провал на Правителството

Наредбата към Закона за концесиите – поредният провал на Правителството

         На 16.05.2018 г. Министерският съвет прие Наредбата за за изискванията за определяне на финансово-икономическите елементи на концесията в съответствие с чл. 35 от Закона за концесията. С нея се потвърди политиката на Правителството да неглижира директивите на ЕС и други да ги транспонира чрез модифициране в корпоративен интерес. Елементарно обяснение би било некомпетентност на служителите, но по-вярно би било политически натиск върху експертите, които са изработили Закона за концесиите и Наредбата. Това обаче означава законно въвеждане на корупцията и саботаж срещу установяване на прозрачни и честни взаимоотношения между публичната власт и частния капитал в интерес на обществото. Аргументите за това са следните:

         Аргумент първи:

         На страницата на Министерството на финансите в раздела Публично-частно партньорство (http://www.minfin.bg/en/536) са публикувани много материали на Европейския експертен център за публично-частно партньорство (European PPP Expertise Centre – EPEC) при Европейската инвестиционна банка ( ЕИБ). Всички документи третират именно публично-частно партньорство, а именно публично-частните договори, в т.ч. и създаване на специално смесено дружество между публичния и частния партньор, познато в международната практика  като – SPV (special purpose vehicle)  като алтернатива на концесиите. Това личи и от анализа на пазара за 2017 г.( http://www.eib.org/infocentre/publications/all/epec-market-update-2017) , а именно той е направен като са обхванати „ транзакции, структуирани като проектирай-изгради, финансирай и експлоатирай (DBFO) или като проектирай-изгради-финансирай-поддържай (DBFM) или концесионни договори, при които строителството е предназначено за предоставянето на обществени услуги при споделяне на рисковете между публичния и частния сектор.“ Това разграничаване между концесиите и публично-частните договори личи и от публикуваните документи на Европейската комисия, а именно:

- Зелен документ за публично-частните партньорство и общностното право за публичните договори и концесиите, 2004 г. ( Green paper on public-private partnerships and community law on public contracts and concessions)]

- Доклад за общественото допитване относно Зеления документ за публични-частни партньорства, и общностното право за публичните договори и концесиите, 2005 г. (Report on the public consultation on the Green paper on public-private partnerships and community law on public contracts and concessions);

         Във всички тези документи се прави разлика между частен партньор, публичен партньор, концесионер и концедент(но не  и в Наредбата и Закона за концесиите). Въпреки всичко това Правителството и Парламента отмениха Закона за публично-частно партньорство.

         Аргумент втори:

         В препоръките на ЕК (Recommendation for a  council recommendation on the 2018 National Reform Programme of Bulgaria and delivering a Council opinion on the 2018 Convergence Programme of Bulgaria) от 23.05.2018 г. се констатира, че:

         - публично-частното партньорство при научните изследвания е слабо развито;

         - много ниско е технологичното ниво при производството и иновациите;

         - секторът на изследвания страда от структурни недостатъци. Това пречи на възможността да се помага на производителността и растежа;

         Това е  звучен шамар за управляващото мнозинство за приетия Закон за концесиите и Наредбата към него, както и отмяната на Закона за публично-частно партньроство, защото:

         - чрез концесии не могат да се финансират научни изследвания, с изключения чл. 25 от директива 2014/23, когато държавата е възложител и ползвател на резултатите.

- с отричането ролята на държавата като инвеститор при изграждане на съвременна промишлена база, респ. нежеланието за съдействие` на всички правителства след прехода да се реализират ефективни родни научни разработки,  няма да се създаде национална високотехнологична икономика. Ще се разчита на чужди инвестиции, но при липса на квалифицирана работна ръка, те ще потвърдят констатациите на ЕК. Перспективите за промяна на тази тендеция са отчайващи, защото съгласно доклада на ЕК за България от 7.03.2018 г. се констатира, че “процентът на децата с нискоквалифицирани родители, изложени на риск от бедност, е критично висок —78,4 % през 2016 г;“. Този контингент е загубен за интелектуалното развитие на странтата, защото той мисли ежедневно за прехраната, а не за културно и духовно израстване.

Следва, че изоставането на България в научно-технологичното развитие ще продължи устойчиво.

         Аргумент трети:

1. Европейският фонд за стратегически инвестиции ( EFSI), известен още като „план Юнкер“ инвестира именно във публично-частни партньорства ( SPV ), т.е трябва да участва публичен партньор, а не концесия, тъй като концесионерът е ненадежден партньор и е невъзможно да бъде контролиран и отговорен за изразходване на предоставения финансов ресурс. Примери има достатъчно в цитирания по-горе анализ на пазара за ПЧП проекти през 2017 г., направен от EPEC.

         С отмяната на Закона за публично-частно партньорство Правителството и Парламента ограничиха възможността за оптимално използване на този ресурс за инвестиции в България. България изостава драстично в по използването на тази възможност, а същевременно управляващи ронят „крокодилски“ сълзи за тях. Наредбата също така не предоставя такива възможности.

         Аргумент четвърти:

         С отмяната на Закона за публично-частно партньорство практически се нарушават заложените принципи в Регламент 1303/2013 за привличане на частен ресурс при инвестиционни проекти, които генерират приходи. Впоследствие излезе и още един делегиран Регламент (ЕС) 2015/1076 от 28.04.2015 г., който също фигурира в публикуваните материали на страницата на Министерството на финансите и третира привличането на частен финансов ресурс, а именно:

- Член 63, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 предвижда, че по отношение на публично-частно партньорство (ПЧП) операция бенефициент може да бъде орган, регулиран от частното право на държава-членка ("частен партньор"). В съответствие с член 63, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, частен партньор, избрани за изпълнение на Операцията може да бъде заменен като бенефициент по време на изпълнение там, където това се налага съгласно реда и условията на ПЧП или на споразумение за финансиране между частния партньор и на финансова институция съфинансиране.

-  „За ПЧП операция, при която публичният партньор е бенефициент на безвъзмездната помощ, то съгласно член 64, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 определя условията, при които могат да се считат разходите направени и платени от частен партньор на бенефициента. Член 64, параграф 2 от посочения регламент изисква плащането по отношение на тези разходи да бъдат направени в ескроу сметка в името на бенефициента.

         Съгласно тези регламенти ( които се прилагат без транспониране) частен партньор може да стане бенефициент на грантовото финансиране и да изработи цялата документация за кандидатстване. По Закона за концесиите е невъзможно да се избере такъв частен партньор, защото:

         - категория „частен партньор“ не съществува, а концесионер;

         - изборът на концесионер става при строго дефинирано задание с конкретни параметри на база прединвестиционно проучване и оценка на финансовите параметри на концесията;

         - концесиите са строго профилирани – за строителство, за услуги и за ползване. Няма концесия за съвместна дейност/производство;

- не може да се дефинира заданието, респ. не може да се дефинира:

o  прогнозната стойност, която да бъде обект на тръжната процедура:

o  видовете дейности, които са базови за конкретния проект по съответната Оперативна програма и тези, които допълнително би могъл да реализира частния партньор, за да има допълнителни приходи;

- няма документация за проекта и Управляващият орган не може да предоставя права и да поема ангажименти за неговата реализация;

- не може да се спази параграф 2 от чл. 64 на Регламент 13033/2013 за

превеждане на финансовите ангажименти на частния партньор в специална ескроу сметка при ЕИБ, тъй като Европейската комисия не вярва на обещания и изисква съответна сума да бъде преведена преди стартиране на проекта, а частният партньор няма да предоставя ресурс, без да е наясно какъв бюджет ще бъде одобрен за конкретния проект и дали той ще може да си я възстанови с печалба;

         Следва, че с отмяната на Закона за публично-частното партньорство и с настоящата Наредба се ограничава правото и възможността частният бизнес да участва активно в усвояването на средства от фондовете на ЕС и особено при общини, които не разполагат с финансов ресурс за изработване на документацията за съответните инвестиционни проекти.

         Аргумент пети:

Останаха 100% „несамофинансиращите се“ концесии, което противоречи на международно приетите дефиниции за концесия, при които се допуска се само доплащане от държавата/концедента за направени от концесионера разходи – напр. при социални домове, болници, затвори.  Това се закрепости и в Наредбата в чл. 28. т.7:“ при отрицателна финансова нетна настоящата стойност на концесията, концесията може да се възложи с плащания от концедента при условие, че икономическата нетна настояща стойност на концесията е положителна.

4.                         Какво по-лесно от това да се постигне такъв резултат след като се работи само с прогнозни стойности при установяване на финансово-икономическите елементи на концесията. Експертите, които ще определят прогнозните стойности, ще трябва да са ясновидци, защото те не познават възможностите на бъдещия концесионер, а ще трябва да изпълнят изискването по ал.4 на чл. 4 от Наредбата: „Прогнозните приходи на концесионера се включват в пълен размер ( в т.ч. и такива от допълнителни стопански дейности ). Ал. 4 на наредбата гласи: „Предложение за определяне на икономическия баланс на концесията, въз основа на ефективността на концесията с цел справедливо разпределение на ползите от концесията в зависимост от степента на поемане на риска“. Същевременно няма изискване за прилагане на ръководството за Анализ по разходи и ползи, което е изискване за инвестиционните проекти, финансиране по оперативните програми. Т.е няма указание как ще се  определят стойносттите /квантифицират ползите за концедента и концесионера. По този начин се запази  възможности да се източва държавния или общинския бюджет към „привилигировани“, „наши“ фирми.  Как може да не вирее корупцията при тази възможност.

         Аргумент шести:

         И в Закона и в Наредбата не се заложиха критерии за оценка ефективността за предоставения публичен финансов ресурс за реализиране на инвестиционен проект от обществен интерес, независимо с кой инструмент ще бъде реализиран той – обществена поръчка, концесия или публично-частно партньорство ( SPV). Не беше взет под внимание доклада на Европейската сметна палата от 20 март 2018 г.. В него се констатирани недостатъци при използването на публично-частните партньорства при усвояване на средствата от Европейските фондове. Някои от причините са:

- използването инструмента на концесиите: “Освен това в Гърция цената на километър за трите проверени автомагистрали се е увеличила рязко с до 69 %, докато в същото време обхватът на проектите е бил намален значително с до 55 %. Основните причини за тези неефективни разходи са, че финансовите разлики, причинени от предоговарянето на договори за ПЧП, е трябвало да бъдат покрити, някои проекти са били лошо подготвени от публичните партньори и най-важното — договорите с частните концесионери са били подписани преди разрешаването на съответните проблеми..... Одиторите отправят редица препоръки към Комисията и към държавите членки. По специално, те следва:

• да вземат мерки за намаляване на финансовото отражение на закъсненията и предоговарянето на разходите за ПЧП, които се понасят от партньорите от публичния сектор;

·     да осигурят необходимия административен капацитет и да установят ясни политики и стратегии за ПЧП, за да прилагат успешно подпомаганите от ЕС проекти за ПЧП;

         - В анализираните 12 проекта в 4 страни – Франция, Гърция, Испания и Ирландия се отбелязва, че използваният сравнителен показател на публичния сектор ( известен като PSC – Public sector comparator) не е изиграл съществена роля, поради използването на приблизителни данни, което е и слабост на този показател:“ Въпреки че са били използвани сравнителни показатели на публичния сектор за трите одитирани френски ПЧП, основани на наличността, те са били възпрепятствани от липсата на надеждни данни за разходите и от систематични очаквания за прекалено оптимистични нива на приходи, които в повечето случаи не са отговаряли на действителното потребление на клиентите, което е довело до по-слаба от планираната ефективност.“ 

        

Тези констатации ще се възпроизведат при прилагането на Закона за концесии и Наредбата към него, поради:

         - липса на показатели за оценка ефективността от използването на публичен ресурс. В практиката – напр. в Холандия се използват 2 такива показатели -  и РРС ( public private comparator) – сравнителен показател при публично-частно партньорство, който е много по-прецизен, и по-сложен за използване спрямо PSC. При РРС може да се отчете изискване за допълнителни инвестиции за технологичното модернизиране при поява на нововъдения или при приключване на жизнения цикъл на предлагания продукт; 

         -  няма тълкуване на понятия като „икономически баланс“, социалноприемлива цена“, „икономическа изгода“, което ще позволи по всяко време да се правят промени в договорите, което констатира и Европейската сметна палата. Несъмнено това ще бъде за сметка на държавния бюджет или ще се прави опит за отклоняване на средства от европейските фондове;

         Ето защо Европейската сметна палата препоръчва:“ да се избират ПЧП въз основа на солиден сравнителен анализ на най-добрите възможности за възлагане на обществени поръчки“. За българската бюрокрация това е ерест и логично е да се очаква критика към Правителството от Европейската сметна палата.

         Аргумент седми:

При оценка влиянието на възможните рискове се въвежда в Наредбата изискването да се извършва „анализ на чувствителността, чрез който се определят „критичните” променливи или параметри. Това са променливите, чиито колебания, положителни или отрицателни, оказват най-голямо въздействие върху финансовото и/или икономическото изпълнение на концесията. Анализът се извършва чрез промяна на един елемент в даден момент и определяне на ефекта от промяната за крайните резултати относно вътрешната норма на възвращаемост или нетната настояща стойност.“ По този начин се допуска изкривяване на резултата, тъй като:

- рисковете могат да действат едновременно и взаимно да си влияят;

- нетната сегашна стойност и вътрешната норма на възвращаемост са статични показатели, поради което те не отчитат динамиката по време на реализацията на проекта – строителство и експлоатация.

Тези анализи са лесно манипулируеми след като беше изключено от Закона за концесиите изискването финансово-икономическия модел ( за който също така няма тълкуване какво включва) да не бъде задължително приложение към договора с концесионера. Логично следва, че това е вратичка към корупция и облагодетелстване на „заслужили“ концесионери.

        

Заключение:

Ø Със Закона за концесиите и Наредбата към него се създава умишлено и целенасочено възможност за „източване“ на държавния или общинския бюджет в полза на избрани икономически структури при ограничена прозрачност и публичност и процъфтяване на корупцията;

Ø Използва се предлога за транспониране на директива 2014/23, за да се отмени Закона за публично-частно партньорство, като по този начин:

- се ограничи възможността за по-активно участие на частния капитал при решаване на проблеми от обществен интерес, с което:

- се игнорира целенасочено изискването на Регламент 1303/2013 относно привличане на частен капитал за ефективно използване на европейските фондове за периода 2014-2020 г.;

- ограничи се възможността за по-ефективно използване на европейските фондове, в т.ч. и този за стратегически инвестиции за разширяване и модернизиране на производствената база в страната, което ще повлие негативно върху икономическия растеж на страната;

Ø Горният извод се потвържда и от факта, че многобройните становища, бележки, мнения не бяха взети предвид от екипа на Министерския съвет, от парламентарните комисии и от Парламента. Т.е цялото управление на държавата носи вина за негативните последици от прилагането на Закона за концесиите и Наредбата към него;

Ø Европейската комисия много плахо и забавено реагира, независимо от търсената помощ от нея от страна на гражданското общество. Това поражда безнадеждност в българското общество в благородните й намерения за съдействие за повишаване на неговото благосъстояние.

Ø С некачествени закони не може да се може да се гарантира  икономически просперитет и респектиращ авторитет на държавата. С такива закони се цели  да осигури устойчивост на управляващото мнозинство, което се изражда в демократична диктатура. Демократичната диктатура обаче не гарантира социален мир, а без мир следват постоянни вълнения, несигурност, а възстановяването му ще изисква жертви. Остава изборът кой да бъде жертвата.

28.05.2018 г.

                                               Д-р инж. Александър Трифонов

П.П. Други материали по темата на www.trifonoval.blogspot.com

http://epicenter.bg/article/Naredbata-kam-Zakona-za-kontsesiite---poredniyat-proval-na-Pravitelstvoto/155384/4/0

ПАРАДОКСИ В НАРЕДБАТА КЪМ ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ

ПАРАДОКСИ В НАРЕДБАТА КЪМ ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ

Законодателството е воденичен камък,

мелещ бедните и пускан в движение от богатите.  

Оливър Голдсмит

На 1.03. 2018 г. беше публикуван проекта на Наредба за определяне на финансово-икономическите елементи на концесията. В нея се продължава заложения в закона за концесиите механизъм за ограничаване на прозрачността, облагодетелстване на концесионера и опорочаване на процедурите. На 16.05.2018 г.  тя беше приета от Министерския съвет.

Парадокс първи:

Какво общо имат финансово-икономическите елементи на концесията с редът за изготвяне на плановете за действие за държавните концесии и на плановете за действие за общинските концесии. Може би това, че за да включи в съответния план, концедентът – общината или съответното министерство трябва да извърши предварителен концесионен анализ, за да определи:

- ориентировъчните параметри – прогнозна стойност, срок ;

- дали концесионерът ще изплаща концесионно възнаграждение или концедентът ще покрива разходите на концесионера;

Това е разход за общините, който трудно може да се планира. Възможност този разход да се поеме от концесионера, но логично е концесионният анализ да бъде изработен в негова изгода.

И следва – одобрението от министъра на финансите – глава трета от Наредбата. А това е възможност за политически рекет спрямо кметове от опозицията. За министрите това не се отнася, защото те са подчинени на министър-председателя. Освен рекета, това е и вратичка за корупция, заложена в раздел І на Наредбата. Одобрение срещу избор на определен концесионер и гарантирано парично “уважение“ към участниците по веригата на одобряване.

Парадокс втори:

По отношение на финансовия и икономическия анализ не е дефинирано на какви етапи на процедурата по избор на концесионер и сключване на концесионния договор:

•  Преди включване в плана ( общински и държавата);
•  При оценка на предложенията на кандидатите;
• Преди сключване на договор с избрания концесионер;

Ако този анализ се прави само екип на концедента или от външен изпълнител, резултатите ще водят в заблуждение, защото:

(2)             Анализът се прави, без да се познава технологията и ноу-хау на бъдещия концесионер, а от това зависят постоянните и експлоатационните разходи, респ. размера на печалбата, която пък директно влияе върху нормата на възвращаемост на инвестициите на концесионера. Как тогава ще се изпълни изискването на ал.4 от чл.4 на глава втора от Наредбата: Прогнозните приходи на концесионера се включват в пълен размер.

v Като не се познават елементите на експлоатационните разходи и делът на всеки от тях, то икониомическият анализ ( ползата за обществото от бъдещата концесия) ще бъде неверен и заблуждаващ;

Парадокс трети:

И в тази наредба няма тълкуване и указания за определяне в цифрово изражение на понятията, използвани в Закона за концесиите като “икономически баланс“, „икономическа изгода“, социалноприемлива цена“, „финансово-икономически модел“ и др. Това позволява да се изменя концесионния договор по всяко време, с което се опорочава процедурата по избор на концесионер, респ. позволява двустранна корупция – от страна на концедента и от страна на концесионера.

Парадокс четвърти:

•  И в Закона за концесиите и предложената наредба се говори за само за прогнозна стойност. Тя е необходима, за да се докаже дали да се публикува процедурата във вестник на Европейския съюз. Но за да се определи концесионното възнаграждение и да не се ощетява държавния/общинския бюджет, респ. обществото е необходимо да се определи стойност на концесията, която да се базира на реалните приходи и разходи на избрания концесионер. Това означава, че той трябва да представи всичките ( детайлно )приходи и разходи. Евентуален отказ от концесионера, че това е фирмена тайна е несъстоятелен, защото в международната практика е въведен т.н. Споразумение за конфиденциалност. То гарантира на концесионера, че  с предоставените от него данни няма да се злоупотреби.  Такова Споразумение обаче не беше въведено в Закона за концесиите, независимо направените за това предложения. Това е отново вратичка за скриване от страна на концесионера на реалните и целесъобразните разходи и приходи. Това води до занижена спрямо действителната норма за възвращаемост на инвестициите, т.е гарантиране по-висока ( скрита) норма на печалбата за концесионера, респ. намаляване на концесионното възнаграждение и ощетяване на обществото;

•  Целенасоченото облагодетелстване на концесионера                     ( възможност за корупция) е заложено и във факта, че не е предвидено валидиране/мониторинг/контрол в течение на първите 2-3 години на заявените от концесионера приходи и разходи. Това се отнася и към т.н. „несамофинансиращи се“ концесии, при които концедентът ( държавата или общината) трябва да покрие до 100% разходите на концесионера. Независимо от многото критики към закона такова 100% покриване разходите на концесионера бе допуснато. В наръчника на Великобритания по отношение на концесиите е записано:“ Един договор не е концесия, ако възлагащият орган облекчава концесионера за всяка загуба чрез гарантиране на минимални приходи, равни или по-високи от направените инвестиции и разходи, които икономическият оператор ( концесионерът) трябва да понесе. Концесионерът трябва да бъде изложен на потенциална загуба.“ Тези „несамофинансиращи се“ концесии не фигурират в нито една формулировка на понятието „концесия“ от международно признати институции – МВФ, ЕИБ и т.н. а така също и не присъстват в транспонираната директива на ЕС – 2014/23;

•  Липсата на коректните, действителните приходи и разходи ще даде невярна база за изработване ( а навярно в повечето случаи и услужлива за концесионера) матрица на рисковете, определяне на критичните параметри и тяхното влияние ( чувствителност ) върху финансовите и икономическите параметри на концесията;

• v Изключването от Закона и Наредбата за изработване задължително на финансово-икономически модел ( беше задължително приложим към договора по силата на отменения Закон за концесиите), единен за всички парични потоци ще доведе до манипулиране в полза на концесионера при прилагане на изискването в чл. 3.1 от раздел ІІ на Наредбата : „Анализът се извършва чрез промяна на един елемент в даден момент и определяне на ефекта от промяната за крайните резултати относно вътрешната норма на възвращаемост или нетната настояща стойност.“ Следва, че анализът ще бъде формален, достъпен само за определен кръг от специалисти на концедента и концесионера и няма да може да се използва от застрахователни компании за застраховане на щети от настъпване на конкретни рискове. Срещу матрица на рискове не е възможна застраховка. Същевременно това е още една вратичка за корупция след като има възможност за манипулиране на данните и резултатите от тяхната обработка. Целият този труд се обезмисля, защото в живота могат да настъпят едновременно различни рискове, а при липса на единен финансово-икономически модел тяхното групово влияние няма да може да бъде оценено. Не е възможно е да се изпълни изискването в Наредбата за „...за определяне на икономическия баланс на концесията, въз основа на ефективността на концесията с цел справедливо разпределение на ползите от концесията в зависимост от степента на поемане на риска.“

 Парадокс пети:

В Закона за концесиите и в проекто-наредбата се защитава корупцията чрез:

• Недопускане на финансово-икономическият анализ за обществено обсъждане или дори като информация в концесионния регистър;

1.  Изключването на финансово-икономическият анализ и/или финансово-икономическият модел като приложение към концесионния договор. От това следва, че след подписване на концесионния договор тези документи могат да изчезнат. От друга страна това позволява по време на концесията да се изменят параметрите на концесията поради „ умишлено“ и корупционно нарушаване на „икономическия баланс“, „икономическата изгода“, от което може да се облагодетелства концесионера за сметка на обществото;

 Парадокс шести:

Методика по чл. 56, ал. 5 от Закона за концесиите за оценка на възнаграждението за икономическия оператор  „за изработване на частта от инвестиционното предложение, използвана от концедента за изготвяне на техническите и функционалните изисквания включени в минималните изисквания към офертите по чл. 65, ал. 2 от Закона за концесиите.“ е приложима:

•  Само за български оператори, защото част от данните могат да се проверят от данъчните и контроли органи. А от друга страна не включва интелектуалната съставляваща/собственост в труда на изпълнителите;

•  Тя е дискримционна и неприложима спрямо чужди икономически оператори, защото предоставянето на изискуемите данни противоречи на местните стандарти за защита на данни, а още повече, че във всяка разработка, анализ, предложение има и интелектуална собственост, защото е плод на конкретни специалисти на оператора и при това за конкретен проект/казус, който в 99% от случаите е уникален;

 Заключение:

•     Този проект на наредба явно е правен от специалисти, които не са изпълнявали концесионни анализи и анализи „разходи-ползи“. В този си вид тя ще създава много спорни тълкувания на резултатите от тези анализи, което е възможност те да бъдат манипулирани в услуга на една от страните ( по-често в услуга на концесионера). Това отваря възможността на корупция и ощетяване на държавния бюджет и обществото;

•     Както Законът за концесиите, така и в Наредбата към него личи силното влияние на корпоративни интереси за облагодетелстване на подбрани и „послушни“, „дашни“ концесионери за сметка на обществото, за сметка на неговото благосъстояние;

•     Корупцията е заложена и е защитена както в Закона така и Наредбата;

•     Общественото обсъждане на Наредбата и последващото й разглеждане в парламентарните комисии и в зала протекоха формално, понеже Парламентарното мнозинство е поело тази заръка и навярно срещу обещано или оказано вече към него от страна на лобисти парично уважение.

•     С тази проект на Наредба се утвърждава механизма за колонизиране на държавата, срещу което силно се бореха патриотите, когато бяха в опозиция. Но паричното уважение сякаш е укротило борческия им дух.

Да му мисли народът. Да му мисли и Европа, защото си затваря очите и допуска корупцията за бъде защитена със закон ( в случая със Закона за концесиите), вследствие на което тя става законово деяние. И как този народ да вярва на Европейския съюз, че му мисли доброто, че е загрижен за неговото благосъстояние а не за неговата бедност. Фактите говорят точно обратното, а бедността е майка на престъпленията. Според Бертолд Брехт „Бедността може да бъде елиминирана чрез премахване на потисниците“. Остава да си отговорим кои са потисниците.

17.03.2018 г.

                                     Д-р инж. Александър Трифонов