Трите „К“ за
държавата след приемането на закона за концесията
Колониализъм, Корупция,
Колапс
На вниманието на
Президента
На вниманието на
Европейската комисия
21 седмици след приемането на първо четене ( на 8.06.2017
г.,)) на законопроекта за концесиите беше приет на второ четене ( съгласно
Правилника на Народното събрание този срок е макс.3 седмици) без дебати и с
партийно равнодушие от 122 депутати на 15. 11.2017 г. Какво прави впечатление:
ü
Колонизиране на
държавата
1. Това е
заложено чрез възможността на наши или чужди инвеститори да владеят и експлоатират
природни богатства и инфраструктури обекти, без възможност на държавата да
развали концесионния договор. Основание за това е, че авторите и двата варианта
на законопроекта не внесоха яснота в съдържанието и прилагането на такива
понятия като „икономически баланс“, „икономическа изгода“, „социално приемлива
цена“ и др. Вследствие на това
концесионерът може да изменя концесионния договор по-всяко време или да намери
обяснение/оправдание за неговото неизпълнение по отношение на задължения към
държавата. Или с други думи – концесионния
договор става неразваляем. Практиката го потвърждава и с новия закон не се
внася нищо ново в това направление, само добри пожелания;
2. Концесионерът
може да прехвърля своите вземания ( чл.128) от общината и държавата на трети
лица без съгласуване с държавата/общината. Това е изгодно за него, за да може
да получи очаквания приход днес, дори и с известна отстъпка и да го вложи отново
в своята дейност. Но приемниците на тези вземания могат да бъдат всякакви
незнайни компании, организации, в т.ч. и с престъпна дейност и държавата ,
респ. общината стават техни заложници. А когато това се установи ще бъде много
късно или ще трябва да се плати висока цена, за да се преустановят тези
взаимоотношения. Това е директна
опасност за икономическата, респ. националната сигурност и тези депутати, които
гласуваха този законопроект трябва да се замислят дали не предават интересите
на държавата и българския народ.
ü Корупция
1. Няма никакви критерии за оценка
ефективността от предоставянето на публичен финансов ресурс на концесионера,
независимо от формата – като делово участие, доплащане или 100% възстановяване
разходите на концесионера. В международната практика се прилагат за всеки
проект минимум 2метода/компаратори/измерители ( напр. компаратор на публичниa
сектор - PSC, компаратор публичните разходи - PCC и т.н. отделно от известния „стойност срещу пари“ -
VfM),
но явно разработчиците на проекта не познават тази практика и не са положили
усилия да се информират за това. Вследствие
на това държавният или общинският бюджет ще станат източник за разхищение и задоволяване
на частни и корпоративни интереси и при
това за много дълъг период от време 20, 30 и повече години.
2. Премахнато е
изискването към концесионния договор задължително да бъде приложен
финансово-икономически модел. Той представлява обединение на всички входящи и
изходящи парични потоци, детайлно представяне източниците на приходи и техния
размер, като и всички експлоатационни разходи, бъдещи допълнителни инвестиции и
т.н. за целия период на договора/концесията. Той трябва ( или финансово-икономически
анализ) да бъде предоставен от кандидатите за концесионери ако е предвидена
състезателна процедура или състезателен диалог и не е необходим при открита
процедура. Логично да се очаква, че те ще се стремят да си осигури максимална печалба за концесионера и минимално възнаграждение
за държавата. По този начин концесията ще се оценява на база прогнозни данни,
често измислени или умишлено манипулирани. От
тази печалба винаги може да се отдели корупционен процент за вземащите решение.
Липсата на такъв модел изключително много усложнява и оскъпява евентуални опити
за разваляне на договора от страна държавата/общината и което отново води до
неразваляемост на концесионния договор, респ. опасност от колонизиране на
българската икономика.
2.1 Няма
критерии кога да се прилагат тези процедури като същевременно е нарушена Директива на Европейския съюз
2014/24, като се допуска Концедентът да определя броя на участниците в
процедурите състезателна процедура или състезателен диалог. А той съгласно тази директива се изисква минимум
3 кандидати и това е въведано в ЗОП, но изключено тук явно с „друга“ цел.
3. Допуска се
дори договорът да се развали по вина на
концесионера, публичният партньор (държавата или общината) се задължава да изплати на концесионера направените
от него разходи. Елегантен начин за „източване“ на държавния или общинския
бюджет чрез планирани фиктивни концесии;
4. Отпаднала е наказателната отговорност за
лицата злоупотребили със служебно положение (което съществува в действащия
закон) и се въвежда само административна глоба от максимум 50 000 лева. Тя
е незначителна спрямо възможния размер на подкуп и спрямо щетата за държавния и
общинския бюджет.
Корупцията вече законно ще заразява обществото и
никакви органи не могат да я изкоренят. Специално при този закон тя ще действа
по време на целия срок на договора за концесия и показва безпомощността на
дискутирания закон за борба с корупцията.
ü Колапс
Колапс, защото:
1.
С отпадането на Закона за публично-частно партньорство се:
1.1 изключва
възможността за създаване на съвместни производствени предприятия вежду
публичен и частен партньор, което е важно за привличане на инвестиции и
икономизиране на изостанали региони и което е заложено в бъдещата инициатива на
ЕС – „Берлин плюс“. По този начин България се лишава от прилагането на чл. 187 от Договора
за функциониране на Европейския съюз ( ДФЕС“, който гласи:“ «Съюзът може да създаде смесени
предприятия или всякакви други структури, необходима за ефективното
осъществяване на програмите за научни изследвания, технологично развитие и
демонстрационни дейности на Съюза »
1.2
С този законопроект се отменя действащият закон за публично-частно
партньорство, с което става невъзможно
да се използва ресурса на инструмента Хоризонт 2020 и плана „Юнкер“ за
съфинансиране на високотехнологични предприятия или за съучастието на държавата като предприемач при индустриализация на страната. Със
стандартно и притежавано от чужди компании производство, особено в услугите (аутсорсинг, ишлеме) не може да се очаква висока принадена стойност, респ. значими приходи в
държавния бюджет и значим и устойчив икономически растеж;
1.3
Изключва се възможността да се финансират научни изследвания чрез частно
финансиране чрез създаване на „спин-оф“, спин-ин“ и т-н. компании, което ще
задълбочи изоставането на България в научното си развитие.
По този начин се потвърждава песимизма,
изразен от секретаря на ЕС по бюджет Гюнтер Йотингер във връзка с:
- възможностите България да догони по
дял от БВП на глава от населението останалите страни от ЕС. В момента тя е на
последно място с 6500 евро, а в Люксембург този показател е 90 000 евро, в
Германия – 42000 евро и т.н. Това се отразява отрицателно на икономическата мощ
на Европа и е логично България да бъде разглеждана като периферна страна на ЕС.
- неглижиране финансирането на паучните
изследвания ( 0,6% в България при 3% от БВП в ЕС), които те могат да допринесат
за ускоряване на това догонване, защото от тях се раждат технологични иновации
които имат по-дълг и устойчив жизнен цикъл. На тяхна база се ускорява
създаването на продуктови иновации, които увеличават конкурентността на
предприятията;
3. Допуска
се 100% възстановяване на разходите на концесионерите от държавата или общината
(концедента) – чл.32, което липсва в международната практика. Кой
концесионер не би се възползвал от тази възможност, а това ще доведе до увеличаване на държавния дълг,
поради нуждата от нови кредити, които ще трябва да покриват и печалбата на
концесионера, а тя ще остава тайна за обществото, съгласно законопроекта.
В заключение следва
да се констатира, че:
-
има непознаване от вносителите на законопроекта на практиката в областта на
концесиите и публично-частното партньорство и техните международно признати
дефиниции. И Световната банка, и Европейската банка за развитие разглеждат тези два инструмента като
независими едни от други, което е видно от техните интернет-страници.
Включването им в един законопроект (само в 3 държави – Сърбия, Албания и
Аржентина) е изключение. В света около
75 държави имат закон за ПЧП, 21 – за концесии и около 20 държави няма такива
специализирани закони, а процедурите са включени в други такива – за обществени поръчки, инвестиции и т.н. Публично-частното
партньорство е по-общото понятие, а концесията или смесено/институциализирано ПЧ
дружество са негови две форми на проявление и реализиране. В дискутирания
законопроект е точно обратното;
-
Вносителите дори си позволиха да не приемат дефинициите на Европейската комисия
( ЕК) за концесиите за строителство и услуги като отменят възмездността, което
е във философията на този инструмент и фигурира във всички известни
формулировки. По този начин те прокарват изначално корпоративен интерес, а
именно, че бъдещите концесионери могат да разчитат на щедростта на държавния и
общинските бюджети. Тази възможност генерира от своя страна алчност в в тях и
склоняване към корпуция;
-
Самите вносители признават в Мотивите
към законопроекта, че „извън обхвата
на законопроекта остават случаите на публично-частно партньорство, при които
публичният и частния партньор обединявят усилията си за извършване на дейности
в две основни насоки:
·
Проекти, при
които трябва да се разпредели оперативният риск между публичния и частния
партньор;
·
Реализиране на
проекти извън строителството и услугите – напр. производство, научни
изследвания и т.н., които са уредени в закона за публично-частно партньорство (ЗПЧП);
Доколко
тези случаи са странични??? на
основния предмет на ЗПЧП, запазването им не е аргумент против неговата отмяна.
... необходимо и препоръчително е да се
инициира разработването на отделен закон.“
Следва,
че с отмяната на ЗПЧП се въвежда празнота в регулирането на публично-частните
взаимоотношения или с новия законопроект се въвежда хаос в нормативната уредба
и ограничаване участието на частния капитал за изграждане на научно подкрепена
производствена база на държавата.
- Няма
да бъдат усвоени напълно и ефективно средствата по оперативните програми за
проекти с инвестиционен характер, тъй като в Мотивите към този вариант на
законопроекта за второ четене е записано, че тепърва „трябва да се проучи възможността за получаване на финансова подкрепа под
формата на безвъзмездна финансова помощ по условията на Регламент 1303, който
допуска възможността за използване на средства от ЕС при прилагане на
публично-частно партньорство (чл. 63 и чл. 64). Този подход в миналото се
наричаше саботаж, тъй като се внася за приемане умишлено несъвършен и недостатъчно
обоснован законопроект.
- вносителите не са се постарали да изяснят защо 14 страни от ЕС (50%), все още не са транспонирали тази
директива(крайният срок беше 16.04.2016 г. между които Австрия, Белгия,
Люксембург), а другите с изключение на Хърватия са я транспонирали с
нормативен акт, различен от закон. Австрия няма нито закон за концесиите, нито
закон за публично-частно партньорство, а само такъв за обществени поръчки. Страните
от ЕС се стремят да не въвеждат хаос в съществуващата правна уредба още повече,
че Директива 2014/23, заради която се разработи този нов закон за концесиите,
се прилага за концесии на стойност над 5 мил. евро и не третира
публично-частното партньорство, въведено от Европейската комисия в практиката с
т.н. Зелен документ“ през 2004 г. Съгласно европейското право няма задължение
директива да се въвежда със закон и самата страна с какъв документ ще стане
това. За разлика от директивата регламентът има силата на закон и се
транспонира на база споразумение между ЕК и съответната страна;
- вносителите не взеха под внимание бележките и публикациите по темата
и упорито устояват предложения вариант, от който личи прокарването на корупционни,
корпоративни, навярно и оцветени партийно интереси;
Какво
остава:
За Президента:
- да наложи ново вето с позоваване на
изброени по-горе вредни за развитието и икономическата сигурност на България
постановки, тъй като:
·
Вариантът
на законопроект за концесиите след ветото от 03.02.2017 г. е внесен от група
депутати от ГЕРБ, а не от Министерския съвет, върху който вариант той наложи
вето;
·
Законопроектът
има 5 промени и е внесен с нови Мотиви;
За Европейската комисия:
- да
разкритикува Правителството за опитите да изпозва нейните документи
(конкретно
директива 2014/23), за да прокара лобистки закон, с който отваря широко вратата
за корупция;
- или да си замълчи, с което да
стане съучастник в ограбването на българския народ, което едва ли ще повлияе
положително на нейния авторитет;
Или, може би, другият вариант - българският
народ да приеме колонизацията на
българската държава, срещу което се бореше силно г-н Волен Сидеров преди да
стане депутат и вместо президент и премиер-министър, да бъде назначен един
генерал-губернатор (вече има опит с генерали във властта) и така ще се намалят
бюрокрацията и разходите за нея.
16.11.2017
г.
Д-р
инж. Александър Трифонов
http://www.duma.bg/node/156154
