Заемите за общините

БЕЗЛИХВЕНИТЕ ЗАЕМИ ЗА ОБЩИНИТЕ – реалност или демагогия

Стартира  изработването на планове за отпускане на безлихвени заеми от Министерството на финансите към общини в тежко финансово състояние.

Подходът е правилен, защото това е известният инструмент на субвенцията, за разлика от субсидията, тъй като финансовият ресурс се предоставя на база договор ( а не на база на решение на Парламента или Министерския съвет ), поради което остава в актива ( бъдещи вземания ) на държавата, т.е официално държавата не обеднява със заделения ресурс.

Нормално е тази инициатива да предизвика интерес при експертите и организациите за анализ и проучвания – като Института по пазарна икономика.

Докато критериите за подбор на общини, които да могат да получат финансовата подкрепа са целесъобразни и ясни, остават без отговори следните въпроси:

1. От разработените и публикувани планове за финансово оздравяване от някои общини се вижда, че основно се разчита на увеличаване на събираемостта, намаляване на разходи и увеличаване на някои местни данъци и такси. Като се има предвид, че относителната ниска събираемост на данъци се дължи на ниския стандарт на живот и преобладаващите ниски доходи на местното население, може да се очаква, че този подход ще предизвика социално напрежение, което едва ли е желано от местната власт;

2. Дълговата спирала е характерна за много общини и тя е хронично „заболяване“, т.е да се задълбочава постоянно. С натрупания дефицит през 2015 г. общият дълг на общините ( вкл. бъдещи ангажименти) е около 2.2 млрд. лева към средата на 2016 г. (Виж. в. Капитал от 14.05.2016 г. – http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/05/13/2759483_obshtinski_dulg_do_shiia/).  Няма обаче анализ на причините за възникване на тези задължения по отношение целесъобразност, намеса на партийни интереси    (при обществени поръчки и усвояване средства от фондовете на ЕС с последващи корекции) или корупция. Смелостта на кметовете да правят разходи би могла да произлиза от:

- отговорност пред местното население;

- спазване на партийната дисциплина и решенията на общинските съвети, където често има компромиси с партийнатаи гражданска съвест;

Като се вземе пред вид 4-годишния мандат на местната власт следва  логично изводът, че кметовете без свян ще искат финансова помощ от майката хранителница – Министерството на финансите.

Обещания се дават лесно, но трудно се изпълняват. Ето защо какво ще се случи ако дадените обещания не се изпълнят:

2.1 Някои кметове от опозицията ще изпаднат в още по-лошо състояние и издигналата ги партии ще загубят на предстоящите местни избори;

2.2 Някои кметове, близки до Правителството ще натрупат актив и ще си гарантират поредния избор, но ще се отвори нова дупка в бюджета, която ще се запълни с нов заем, което стана обичайна практика;

3. С тези заеми се цели финансово оздравяване ( покриване на текущи задължение), но не излекуване, т.е привеждане в устойчиво състояние на общините.  А то се постига с развитие на проспериращи икономически дейности, което да се намали безработицата и се увеличат доходите на населението. За съжаление :

- такива мероприятия липсват, както в указанията на МФ (доколко е възможно да се предположат от допълненията на Наредбите за условията и реда за съставяне на тригодишната бюджетна прогноза в някои общини) така и в изработените вече планове на някои общини;

- няма включени мероприятия от плановете за устойчиво развитие до 2020 г.Защо бяха изработване тези планове с финансиране по ОП“Административен капацитет“?. Или са били изработвани формално, за да се усвоят европейски средства? Същото се отнасят и за краткосрочните и дългосрочните енергийни стратегии в съответствие с `чл. 10, ал.1 и ал.2 от Закона за енергия от възобновяеми енергийни източници ( ЗЕВИ ). Напр. предвижда се оптимизация на уличното осветление, а не се предвиждат мероприятия за производство на енергия за това осветление от ВЕИ;

- няма мероприятия на целенасочена икономическа политика по създаване на устойчиви производства чрез привличане на частен капитал – местен и чужд. А с малко финансова помощ може да се даде шанс за местния бизнес да стартира някакво производство, което е много по-ефективно от въвеждане на икономии. Не случайно има такава българска поговорка“ Икономията е майка на мизерията“.

Изводи:

1. Разработват се стратегии, харчи се бюджетен ресурс и европейски средства, за отчитане на дейности и няма последващ контрол. Все още липсва желание и съвест за по-добра ефективност от разполагаемите финансови средства;

2. Честите смени на управителните тела по общините след избори, на база партийни и корпоративни интереси, ниското заплащане на общинската администрация генерира незаинтерасованност, пасивност в екипите на общините за реализиране на собствени или чужди идеи за проспериране. Разчита се предимно на държавния бюджет.

3. С неустойчивата законодателна уредба по привличането на частен капитал – концесии и особено публично-частно партньорство се охлажда интереса за инвестиции от страна на местния и чуждия бизнес.  От друга страна с проектозакона за концесии се създава възможност на отдаване на общини на подчинение и разпореждане на неизвестни корпоративни и финансови структури ( чрез предоставяне право на концесионера безконтролно да прехвърля вземания на трети лица ), в случай че общината не спази случайно или умишлено своите финансови задължения. Това създава почва за корупция и е в ущърб на населението.

4. С измененията на Закона за общинския дълг от 11.08.2015 г. – „

„С новата редакция на чл.55, ал.7, отпада необходимостта от наредба към закона, като обемa, формата и съдържанието на информацията по чл.55, ал.1 и ал.2 от ЗОД, ще се определят от министъра на финансите чрез указания. „ – писмо на МФ  изх. № ФО-35 /31.08.2015 г. се създава  предпоставка за:

-         ръчно управление на общините от страна на държавата – никаква  децентрализация;

-         неприлагане на програмното/проектно бюджетиране, - основа на обосновано финансово- икономическо управление на общините;

-         Политически отенък на указанията;

Резюме:

Инициативата на Правителството за финансово оздравяване на общини  има повече демонстративен характер. Тя още повече ще засили зависимостта на местната власт от управляващата партия. Изразходването на бюджетен ресурс няма да създаде устойчиво икономическо развитие, поради което ще стане да вирее вируса на дълговата зараза. Потърпевшо остава населението и негативните тенденции – като силна вътрешна и външна миграция, демографски дисбаланс, ниско образователно ниво на работната сила ще се задълбочават. Ще продължи обезлюдяването на населени места и региони, а възстановяването ще струва много по-скъпо, отколкото общината и държавата да влязат в ролята на временен предприемач с ясна инвестиционна програма. А може би и това е задачата на инициативата за финансово оздравяване – да отклони вниманието чрез дребни обещания към общините от целта да се превърне България в територия, на която българите да бъдат малцинство.

В този аспект не се анализира инициативата за финансово оздравяване. Защо ли?

9.09.2016 г.

                                                    Д-р инж. Александър Трифонов

Публикация 28.09.2016 - http://fakti.bg/biznes/203871-bezlihvenite-zaemi-za-obshtinite-realnost-ili-demagogia

Становище по оценка на въздействието

СТАНОВИЩЕ

Относно: Проект на Наредба за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието

І. По текста на наредбата

        1.  Чл. 1. (1) Тази наредба определя обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието на проектите на нормативни актове.

Предложение:

-         Да се уточнят видовете нормативни актове, в съответствие и с чл. 3 – 8  и чл. 20-21 на ЗНА и конкретно:

-         Заповедите на министрите, които имат временно действие, но  пряко въздействие върху икономическите отношения ще бъдат ли обект на този наредба и закона. По този начин се заобикаля ЗНА и Наредбата – напр. Заповед за охарактеризиране на отпадъци и т.н. Те са индивидуален акт съгласно Административното право и не следва да подлежат на оценка на въздействие, но внасят неустойчивост в нормативната уредба на страната и по отношение политиката на местната власт.

Пример: - В ПРОЕКТ на Наредба за разделно събиране и третиране на биоотпадъците в чл. 30 е записано: Министърът на околната среда и водите утвърждава със заповед инструкции:

1. за определяне на национални технически изисквания към съоръженията за оползотворяване на биоотпадъците, които не попадат в обхвата на приложение № 4 към Закона за опазване на околната среда;

2. за прилагане на нормативните изисквания, свързани с управлението на биоотпадъците;

3. за изискванията към управлението на система за осигуряване качеството на крайните продукти и управление на съоръженията за оползотворяване;

4. за осъществяване на контрол и проверка на място на съоръженията за оползотворяване на биоотпадъците.

          Този подход  създава възможност за корупция по високите етажи на властта.

-         Тази  наредба отнася ли се към нормативни актове, подготвени от  депутати, обществени и професионални организации?

2.   Чл. 5. Оценката на въздействието се извършва въз основа на експертен анализ и на доказателства, базирани на данни.

Предложение:

-         Да се изясни:

o    какво означава  експертен анализ – като съдържание и изисквания към специалистите, които ще го извършват.

o   как се гарантира, че ще бъдат привлечени достатъчно като брой, квалификация и профил, за да се изработи пълна оценка на въздействието;

o   кой ще носи отговорност за некачествена оценка и каква?

-         Съгласно чл.10 от Наредбата и чл. 23. От ЗНА  Държавните органи и бюджетните организации по смисъла на Закона за публичните финанси, до които са отправени искания за сведения или за съдействие във връзка с извършването на оценка на въздействието, са длъжни да предоставят сведенията или да окажат съдействие на органа, който организира извършването й.

Това ограничава правото на обществени организации за достъп до информация за извършване на оценки на въздействие, в т.ч и участието им в извършване на такива оценки.

    3.  Чл. 6. Процесът по извършване на оценка на въздействието включва провеждане на обществени консултации със заинтересованите страни.

Предложение: Да се дефинира кой и как определя кои са заинтересовани страни. Напр. при неправилно подбрани осветителни тела в парковете се намалява биоразнообразието – намалява броя на птиците, поради намаляване популацията на насекомите. Биоразнообразието е обект на МОСВ, а уличното осветление на МРРБ;

         4.  Чл. 7. Оценката на въздействието гарантира, че предлаганата нормативна регулация съответства на формулираните цели и не засяга законните интереси на заинтересованите страни повече от изрично необходимото.

Предложение:

-         Да се прецизира текста, а именно да се смени императивността  „Оценката на въздействието гарантира“ с следният текст:“ Оценката на въздействието има за цел да провери дали ....

-         Да се дефинира съдържанието на „повече от изрично необходимото.“ В противен случай може да се спекулира с този текст.

5. Чл. 9. Министрите и другите централни органи на изпълнителната власт извършват:

1. предварителна оценка на въздействието на проектите на нови закони, проектите на кодекси и проектите на нормативни актове на Министерския съвет, чиито съставители са те.

2. последваща оценка на въздействието за проверка на резултатите от прилагането на новите закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет, чието изпълнение е в тяхната компетентност.

Този текст ограничава прозрачността и обективността в прилагането на нормативните актове, тъй като разработчиците оценяват своята дейност.

Предложение:

o  Да се добави, в зависимост от степента на въздействие върху професионални групи, сектори, дейности и върху обществото могат да се правят паралелно от представителни организации на обществото или професионални организации при поискване от тяхна страна.

6. Чл. 22. (1) Частичната оценка на въздействието се изготвя в най-ранен етап - при възникването на проблем или конкретно задължение за изработване на нормативни акт.

(3) Изготвянето на частична оценка на въздействието предшества и изработването на проекти на нормативни актове, които не са включени в законодателната и оперативната програма на Министерския съвет.

Предложение:

-         Да се оправи граматически ал. 1., както в т.6 вместо т.3 да се замени с т.4 ( относно сравнение на варианти);

-         В ал. 2 да се добави и когато са изработен и по инициатива на депутати, обществени или професионални организации;

    7. Чл. 32. При извършването на цялостна оценка на въздействието се използват самостоятелно или заедно някои от следните методи:

1. анализ на разходите и ползите, който показва общият баланс на положителните и отрицателните последици (включително върху заинтересованите страни), които е вероятно да възникнат в определен период от време вследствие прилагането на нормативен акт или част от него.

Предложение:

-         В ал. 1 преди ползите да се  добави директните и индиректните ползи, респ. вреди и следва текста ..............

ІІ. Общи бележки и препоръки

1.  За всички видове оценки да има разработен формуляр, по модела на този за частична оценка, за да могат да се сравняват отделните оценки на заинтересованите и засегнатите страни;

2. Във всички формуляри да се предвиди графи:

- изисква ли въвеждането на нормативния акт допълнителна квалификация от членовете на заинтересованата/засегната страна. От отговора следва, че засегнатите страни трябва да предвидят разходи за допълнително обучение, преквалификация или наемане на експерти със съответния профил. Това е допълнителен разход за администрацията и бизнеса;

- засяга ли нормативния акт икономическата зависимост,  икономическия суверенитет на съответния сектор на икономиката спрямо чужди и български корпоративни финансови,  лобистки и пр. организации;

- засяга ли в краткосрочен или дългосрочен аспект нормативния акт дължавния или общинския бюджет и в каква степен;

3. Оценката на въздействието на нормативните актове трябва да се разпростира не само върху МСП, а върху всички представители на бизнеса в България - едър, дребен, едноличен, корпоративен, кооперативен и т.н.

4. Последващите оценки трябва да се извършват в период 2-3 години след влизането на нормативния акт в сила. 5- години + срокът за извършване на оценката от 1-2 години, работи в полза на засегната страна и във вреда за обществото.

5. Последваща оценка би трябвало да се извършва и за действащите в момента нормативни актове, което извършва в момента само Сметната палата и то избирателно ( навярно поради липса на капацитет ).  За целта трябва да се възможност на професионални или обществени организации да извършват такива оценки, като се предвиди и финансиране за това в държавния бюджет и организацията чрез която ще се извършва тази дейност.

19.09.2016 г.

                                          Д-р инж. Александър Трифонов

https://bgeconomist.bg/%D0%BC%D1%81-%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%BB-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%85/ 

 https://bgeconomist.bg/%d0%bc%d1%81-%d0%b5-%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%b3%d0%be%d1%82%d0%b2%d0%b8%d0%bb-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b5%d0%ba%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b1%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d1%85/#more-940

ПОЗИЦИЯ

Експертни мнения

Национални цели и приоритети за устойчиво развитие на България

14 Сеп. , 2016  

ПОЗИЦИЯ
Относно „Национални цели и приоритети за устойчиво развитие на България“, разработени от екип от български учени и интелектуалци
(по инициатива на акад. Стефан Воденичаров)

Структурата на материала показва, че върху него са работили отделни колективи, без стиковка при анализа на състоянието в отделните сегменти на обществено-икономическия живот и препоръките за неговото подобряване. И така по-основните раздели възникват следните въпроси:
І. Образование
1. Твърде много се разчита на Интернет, а в същото време:
1.1 Не се анализира проблема с влиянието на Интернет за ниското ниво на учениците по правопис и граматика – особено специалния сленг, който се използва при общуването ( чат-ането );
1.2 Кой и как се гарантира за достоверността на информацията в Интернет. Уповаването на Интернет не води ли до доброволно принасяне в жертва на глобалната информационна манипулация по отношение на ценности (пример – т.н. американска култура, на сектите и т.н.), истината за събития – минали, настоящи и бъдещи? Няма ли опасност хибридна война да се води в областта на образованието?
1.3 Как чрез Интернет ще се формира съзнанието на ученика за принадлежност на една народност, държава или се цели да забравим своето минало, приноса на нашите пра-пра родители за културното, държавното и технологичното развитие на света?
Извод: Трябва да има писмената библия – „евангелието“ на образованието, в което да са описани основните принципи, стълбове на българското образование за развитие на хармонично развита личност и базовите знания, които трябва да притежава един уважаващ себе си български гражданин. На тази база да се развива хартиеното и дигиталното обучение, но едно за сметка на друго.
2. „Неграмотността ражда неграмотност“ както „Бедността ражда бедност“. Докато има търпимост към неграмотността, тя ще съществува. С молби и снизхождение към нежеланието към знания, мързел и лентяйство няма да се пребори неграмотността. А често бедността принуждава и съзнателни членове на обществото (вкл. и техните деца) да вървят към неграмотност. А неграмотността унищожава духовността! На какво единение може да се разчита от гладни и неграмотни хора.
3. По време на турското робство, заможните българи/чорбаджиите са плащали заплатата на учителите, но са им сваляли шапка и са ги поздравлявали при среща. Знанието трябва да се издигне на пиедестал, а не богатството във вещи. Знанието трябва да се приеме като богатство, а не богатството чрез кражби, измами и т.н. Това обаче е задача на всички уж независими власти в България – правораздавателна, медийната, църковната и т.н. Тогава от само себе си ще се издигне авторитета на учителя, тогава ще се търси възможност за повишаване на компетенциите. С доказване на трагичното ниво на образованието, с констатации и пожелания няма да се възбуди желанието към знания. Преклонението пред мултикултурността на обществото не трябва да ни води към отказване от българските ценности и приемане на други, защото като се имат предвид демографските процеси, може да се стигне да приемем някакъв друг или други езици за национални, а българският да остане второстепенен, с опасност да изчезне. В „евангелието на знанието“ трябва да пише: Всеки, който иска да бъде български гражданин и да ползва от привилегиите за това, трябва да говори, пише и мисли на български език, трябва да споделя ценностите на българите при неговото участие в обществения живот и да уважава българската история.
4. Висшето образование е тясно свързано с приоритетите на България за устойчиво развитие. И понеже такива няма то се развива на самотек. Липсата на приоритети и визия за структурата и обществено-икономическия живот на България води до:
– липса на желание за получаване на високи знания – загуба на време, срещу което няма възвращаемост на вложените усилия и средства;
– няма прогнозируема реализация на получените знания и заложените в личността дарби и възможности;
Проблемът е в системата на организацията на държавата, а образованието се разглежда като вид бизнес от предприемчиви преподаватели. В резултат държавата губи финансов и човешки ресурс, поради това, че не може да осигури реализацията на бакалаври и магистри в България. Опитът за оправдание чрез правилата на пазарната икономика е несъстоятелен, тъй като в тази ситуация:
– се изнася национален доход;
– задълбочава се спиралата на снижаване интелектуалното ниво на българската икономика;
– намалява човешкия ресурс за научни изследвания в полза на българската икономика;
Не се ли смени модела на държавата, този проблем ще се задълбочава.
5. Науката става екстравагантна дейност за „донкихотовци“, защото държавата се е изолирала от нея, като предпоставка на наукоемка икономика. А под това трябва да се разбира реализация на български изобретения, иновации на българска територия. С поучителни беседи, констатации, молби и жалби ситуацията няма да се промени. С трохи науката само умишлено залинява. Отново проблемът е системен и не трябва да се разглежда отделно от цялостния модел за устойчиво развитие.
ІІ. Предпоставки за икономически растеж и финансова стабилност
1. Ресурсно осигуряване на икономическия растеж
1.1. Липсва анализ и заключение:
– кои природни ресурси и подземни богатства могат да станат гръбнак на устойчива икономика;
– как трябва да се използват тези ресурси – чрез концесии (досега лоша практика) или чрез участие на публични партньори, респ. като публични предприятия/публично-частно партньорство;
1.2. Няма обосновка защо изброените направления (повтарят се 2 пъти в този раздел) трябва да станат приоритетни. Как ще се обезпечават те ресурсно, каква е зависимостта от поддоставчици, респ. устойчивост по отношение тил, инвестиции и реализация – напр. електроника, химия. Какво принадена стойност ще донесе здравеопазването. То е предпоставка за устойчива работна ръка и е елемент на общия устойчив модел за управление на държавата.
1.3. Преките чужди инвестиции – се разглеждат като манна небесна. А не правят ли те България зависима от чужди икономики, корпоративни интереси и кризи. Продукцията от тези инвестиции трябва ли да бъде само полуфабрикати, ишлеме или трябва да влече след себе си технологична верига от предприятия в България, което да гарантира по-висока устойчивост повече принадена стойност. Преференции за чужди инвестиции, а за български? Защо не са приведени данни, какъв процент от реализираната печалба от чуждите инвестиции се реинвестира в България? Или българите ще хранят чужди икономики. Икономическата зависимост е равносилно на слаба икономическа сигурност.
1.4. Как с чужд капитал (има само 1 банка с 100% български капитал ) може да се очаква стимулираща кредитна политика? Защо се разчита на средства от Европейските фондове като се очаква след 2020 г. да спре предоставянето на безвъзмездни средства? Защо няма визия за това как държавата ще защитава малкия и среден бизнес в международната конкуренция чрез международни спогодби, международна правна и икономическа защита (не само експортно застраховане). Няма примери за лобиране на държавно ниво за реализиране на проекти с участие на български фирми, както правят другите държави. Малкият и среден бизнес трябва да се спасява сам след академичните изводи за значението на експорта на наукоемна продукция.
С бюрокация (Национални съвети, агенции и пр.) не се решават проблемите на икономиката. („Много вождове – малко индианци“). Държавата трябва да дава пример като равностоен конкурентен, но временен предприемач, а да не бъде само наблюдател и анализатор. Тя трябва да поставя условия и да реализира проекти за балансирано икономическо развитие на страната, а не да чака и да се моли на инвеститори. С констатации и препоръки, но само от диагнози, дори да са точни (на висок академичен стил) не се лекува болестта, защото не е ясно кой трябва да изпълнява тези препоръки. Кой е болният – предприемачът или Правителството?
2. Земеделието – добър анализ, верни констатации и целесъобразни препоръки. Но:
2.1 Няма визия за дълбочинна преработка на селскостопанската продукция, с цел:
– намаляване на износ в суров вид;
– съхраняване с цел компенсиране на недобрия външен вид и опаковка;
– осигуряване на целогодишен тил за развитието на туризма, храни за възрастни и т.н.
– усвояването на нови култури и породи в съответствие с климатичните промени;
2.2 За какво публично-частно партньорство се споменава като инструмент, като е внесен закон за концесиите, с който то се ограничава само до концесия? Т.е водеща роля ще има концесионерът, а не публичната/местната власт. Досега няма реакция от БАН в това направление, вкл. и по използването му при финансиране на научни изследвания.
ІІІ. Разделът за туризма е разработен по-подробно отколкото раздела за икономически растеж. Следва ли, че бъдещото на икономиката на България е в сферата на услугите, а не в сферата на производството?
ІV. Националната сигурност – имагинерна величина
4.1. Няма оценка на икономическата зависимост на България от приватизацията на банките, на енергоразпределението, на базови промишлени производства (ролята на концесиите в управлението на подземните богатства) и т.н. А колкото повече икономическа зависимост, толкова по-крехка национална сигурност, защото тя не е само по отношение на тероризъм и военни заплахи. Благоденствието на народа е също така елемент на националната сигурност.
4.2. Няма и дума за използване на офсетни сделки за привличане на високотехнологични производства срещу закупуването на военна техника. Къде е ефективността от изразходването на милиарди левове за превъоръжаване, за да спазваме изискванията на НАТО? Как НАТО се грижи за благоденствието и стандарта на живота на населението? Както изглежда само със съвети, препоръки и ценности, които гладният и бедният човек не може да ги оцени.
Изводи:
1. Липсва най-важното – какъв трябва да бъде модела на управлението на държавата, за да се реализира целенасочена, а не еднодневна и хаотична икономическа, социална, демографска и пр. политика. Без такъв модел – всичко си остава като добри пожелания. Липсва мястото на гражданското общество като коригиращ инструмент. Оценката на въздействието остава пак в ръцете на държавата, тъй като МС ще решава кои предложения и критики ше вземе под внимание във връзка с изработени от него нормативни актове. Досега няма реакция на БАН по наредбата за прилагане на този закон.
2. Липсва формата на дебата – под егидата на БАН, под егидата на медии, под егидата на бизнеса и т.н. Прилача на една хвърлена ръкавица, но няма желание някой да я вземе. Да се чака реакция е пасивен подход и е белег на пасивността на обществото по отношение на неговото бъдеще. Трябва ли и БАН да се подава на тази пасивност? Да не излезе накрая – „много шум за нищо“. Д-р. инж. Александър Трифонов
Съюзът на икономистите в България отправят призив към нацията да се включат в онлайн дискусия за спиране на политическите разногласия и боричкания, така че българското общество да не живее от избори до избори и нацията да не се превръща в заложник на външно или вътрешно политически амбиции несъвпадащи с българския интерес.
https://bgeconomist.bg/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9/