Проект на Закона за въвеждане на еврото в Република България

– след мъглата пак мъгла

Към публикувания за обществено обсъждане проект на Закона за въвеждане на еврото на 25 март на Портала за обществени консултации при Министерския съвет със срок до 24 април т.г. има 10 публикувани становища към 18 април (https://strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8241). Какво остава скрито зад текстовете в проектозакона и при информационната стратегия в тази връзка.

1. Член 5 от проектозакона гласи: „Официалният валутен курс на лева към еврото е

неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на приет в съответствие с член 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.“

Логично възниква въпросът: Защо не е записан валутният курс, по който ще стане обмяната? Само от текстовете в Преходните и Заключителните разпоредби може да се предположи, че той може би ще бъде 1,953:1. Тези разпоредби обаче лесно могат да бъдат променяни. Отговорът на горния въпрос може да се търси в процедурата за определяне на валутния курс, която се въвежда в:

- член 140, параграф 3:“Ако се реши, съгласно процедурата, предвидена в параграф 2, да се прекрати дерогация, Съветът с единодушие на държавите-членки, чиято парична единица е еврото и заинтересованата държава-членка, по предложение на Комисията и след консултация с Европейската централна банка, неотменимо фиксира курса, при който еврото заменя валутата на съответната държава-членка, и взема останалите мерки, необходими за въвеждане на еврото като единна валута в съответната държава-членка“

Защо обаче авторите на проектозакона пропускат да споменат параграф 2 на член 140, който гласи: „След консултация с Европейския парламент и след обсъждане в Европейския съвет, Съветът, по предложение на Комисията решава кои държави-членки с дерогация изпълняват условията, на основата на критериите, определени в параграф 1, и отменя дерогациите на съответните държави-членки.

Съветът действа след като получи препоръка, отправена от квалифицирано мнозинство от онези от членовете му, представляващи държавите-членки, чиято парична единица е еврото. Тези членове действат в срок от шест месеца, считано от получаването от Съвета на предложението на Комисията.

Квалифицираното мнозинство на членовете, посочени във втората алинея, се определя в съответствие с член 238, параграф 3, буква а)“, а именно:.

„Считано от 1 ноември 2014 г. и при спазване на разпоредбите, определени в Протокола относно преходните разпоредби, в случаите, в които, в приложение на Договорите, не всички членове на Съвета участват в гласуването, квалифицираното мнозинство се определя, както следва:

а) Квалифицираното мнозинство се определя като равно на най-малко 55 % от членовете на Съвета, представляващи участващите държави-членки, които обхващат най-малко 65 % от населението на тези държави. Блокиращото малцинство трябва да включва поне минималния брой членове на Съвета, представляващи повече от 35 % от населението на участващите държави-членки, плюс един член, като в противен случай се приема, че е налице квалифицирано мнозинство.“

Трябва да се отбележи, че представителят на държавата, кандидат за еврото няма право на глас при обсъждане на обменния курс.

Следва, че обменният курс не е определен и всички споразумения, декларации и изказвания по отношение на него и изгодите от приемане на еврото са добри пожелания и примамка за наивниците.

2. Остават още няколко открити въпроси, които не са засегнати в проектозакона. Спекулира се, че той третира само процедурата по въвеждането на еврото, но в наименованието на проектозакона липсва „процедура“. По този начин се прави опит да се скрие влиянието от приемането на еврото върху бъдещото на България като член на Европейския съюз. В комуникационната стратегия и проведени мероприятия се акцентира само върху определени аспекти на това действие-евтини кредити, по-приемливи условия за чужди инвестиции, липса на разходи за превалутиране и т.н. Не се дискутират въпроси като:

- Колко ще тежи нашият глас при вземане на решения от Европейската централна банка след като съгласно чл. 10,2 от Устава на ЕЦБ „всеки член на Управителния съвет разполага с един глас. Считано от датата, на която броят на членовете на Управителния съвет надхвърли 21, всеки член на Изпълнителния съвет ще разполага с един глас, а броят на управителите с право на глас ще бъде 15. Тези права на глас се предоставят и разпределят на ротационен принцип, както следва:

- считано от датата, когато броят на управителите надхвърли 15, докато достигне 22, управителите са разпределени в две групи в съответствие с класиране по размера на дела на държавата-членка, чиято е съответната национална централна банка в съвкупния брутен вътрешен продукт по пазарни цени и в общия агрегиран баланс на парично-финансовите институции на държавите-членки, чиято парична единица е еврото;

- когато броят на управителите достигне 22, управителите се разпределят в три групи съгласно класиране, основано на горните критерии. Първата група се състои от петима управители и разполага с четири гласа при гласуване. Втората група се състои от половината от общия брой на управителите, като всяка дроб се закръгля до най-близкото цяло число, и разполага с осем гласа при гласуване. Третата група се състои от останалите управители и разполага с три гласа при гласуване, като във всяка група управителите имат своето право на глас за еднакъв период от време.“

Как България ще отстоява националния интерес след като нейното участие в БВП на ЕС е едва 0,3% и евентуално около 6-7 % евентуално участие в капитала на ЕЦБ? Не е труден изводът, че България ще изпълнява безпрекословно решенията на ЕЦБ.

- Какви задължения ще възникнат за България след влизането в еврозоната като се има предвид заявлението на Еврокомисарят по бюджета Йоханес Хан от 7.06.2023 г. „Необходимо да се наберат нови средства, за да се обслужат разходите на дълга на ЕС, тъй като те ще се удвоят през 2024 г. и ще достигнат около 4 млрд. евро. ЕС взе големи заеми през последните години, за да финансира безвъзмездни средства на Next Generation EU, част от историческата програма за възстановяване от Covid-19 на стойност 800 милиарда евро, договорена от държавите-членки през 2020 г. Но нарастващата инфлация, свързана с нахлуването на Русия в Украйна, накара Европейската централна банка да повиши лихвените проценти с 3,75 процентни пункта от юли 2022 г. насам и предизвика непредвидени финансови разходи за ЕС.“¹ Това е цъкаща бомба според Зигфрид Мурешан, водещ евродепутат по бюджета и член на групата на консервативната Европейска народна партия. През 2023 г. ЕЦБ използва цялата сума от 6 620 милиона евро, заделена в провизиите за финансови рискове, за частично компенсиране на загубите, възникнали през годината. След освобождаването на тази провизия загубата на ЕЦБ възлиза на 1 266 милиона евро (2022: нула). Основният двигател на тази загуба са значителните нетни разходи за лихви.² Какво ще бъде влиянието върху България ако избухне тази бомба?

Основни компоненти на отчета за приходите и разходите на ЕЦБ³ Нетни лихвени приходи/(разходи)³

-Ще бъдат ли използвани финансовите ресурси на България за спасяване на ЕЦБ от смъртоносната дългова спирала?

Според Luis de Guindos, вицепрезидент на ЕЦБ от 10.01.2024 г. „събитията от последните две години значително оформиха икономическото развитие в еврозоната, тласкайки инфлацията до нива, невиждани от въвеждането на еврото. В отговор започнахме постепенно намаляване на нашето портфолио от активи и увеличихме нашите лихвени проценти с общо 450 базисни пункта. По отношение на икономическата активност забавянето засега е ограничено и постепенно. Входящите данни обаче показват, че бъдещето остава несигурно, а перспективите са насочени надолу.“⁴

Според ЕЦБ към 15.04.2024 г. индустриалното производството през м. февруари е 97,4% спрямо нивото от 2015 г. Износът на стоки и услуги е с 2,6% по-нисък спрямо същия период през 2015 г., а вносът – с 2,5% също така по-нисък.⁵

Защо трябва да бързаме да влизаме в еврозоната, когато тя има проблеми?

Защо БНБ не публикува своя анализ за икономическото развитие на ЕС, перспективи и рискове за Еврозоната и за България?

3. Всеизвестно и неоспоримо е, че парите правят един човек зависим от друг, една компания

от друга, една държава от друга държава. А най-силна е онази държава, която печата парите/валутата, защото всички останали са зависими от нейното благоволение да отпусне повече банкноти при нужда. Засега на България е разрешено да сече само българските евромонети, които да дрънкат вместо бонбонки в празните джобове на по-голямата част от населението. Не поставя ли това България в зависимост от ЕЦБ, респ. от Европейската комисия, респ. за приемане на решения, директиви, регламенти на комисията, които противоречат на националния ни интерес, пречат за ускоряване на икономическото развитие, за стимулиране на важни за националната ни сигурност отрасли, производства?

- Какво означава Съвета на европейския съюз „неотменимо фиксира курса, при който еврото заменя валутата на съответната държава-членка“? Означава ли това, че България губи всякакво право на собствена парична и финансова политика? Как ще се предпази икономиката на България от евентуална девалвация на еврото при неясни и бурни процеси и волатилност на световния валутен пазар? Анализаторите на iBanFirst (регулирана платежна институция, упълномощена да работи в целия Европейски съюз) препоръчват на българските компании да предприемат мерки за защита от валутния риск, за да запазят конкурентоспособността си на международните пазари.⁶

Как този анализ кореспондира с включените в Раздел ІІ на проектозакона принципи като информираност, прозрачност, ефективност икономичност? Не се ли провежда манипулиране на общественото мнение за превръщане Република България в колония на Европейския съюз?

Информационни източници

1. Debt servicing costs for EU budget set to double in 2024, https://www-ft-com.ezp-prod1.hul.harvard.edu/content/ac873585-b49d-438b-b2b0-638fb8c69774#:~:text=The%20EU%E2%80%99s%20debt%20costs%20are%20set%20to%20double,bloc%E2%80%99s%20ability%20to%20respond%20to%20further%20financial%20shocks.

2. Eurozone governments rush to sell bonds to tap investor demand, https://www.ft.com/content/730498ee-cd58-49d1-97fd-99a336c513a0

3. Annual Accounts 2023, https://www.ecb.europa.eu/press/annual-reports-financial-statements/annual/annual-accounts/html/ecb.annualaccounts2023~f5a98cb02b.en.html#toc14

4. The economic outlook and monetary policy in the euro area, Speech by Luis de Guindos, Vice-President of the ECB, at the 14th edition of Spain Investors Daу, https://www.ecb.europa.eu/press/key/date/2024/html/ecb.sp240110~cabae85ba4.en.html

5. Key euro area indicators, https://www.ecb.europa.eu/stats/ecb_statistics/key_euro_area_indicators/html/index.en.html#real

6. 4 тенденции на валутния пазар, които ще въздействат на световната икономика и у нас, https://manager.bg/%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8/4-tendencii-na-valutnia-pazar-koito-ste-vazdeistvat-na-svetovnata-ikonomika-i-u-nas

7. Информационната мъгла около Еврозоната, https://pogled.info/svetoven/evropa/informatsionnata-magla-okolo-evrozonata.151883

19.04.2024

Д-р инж. Александър Трифонов

https://pogled.info/bulgarski/proekt-na-zakona-za-vavezhdane-na-evroto-v-republika-balgariya-sled-maglata-pak-magla.168290

Публично-частно партньорство -TRIFONOV

четвъртък