Планът "Юнкер" и ситуацията в България

ВЪПРОСИ КЪМ ЕДНА СНИМКА

(Докато Европа се старае - България нехае)

         Предизборната кампания включва различни прийоми за привличане вниманието на избирателите.  И аз като гледам тази снимка се питам:
             

             1. Защо чак сега тези лица се сещат за възможностите на плана Юнкер, респ. Европейския фонд за стратегически инвестиции-ЕФСИ. Още на 5.06. 2016 г., след като в края на 2014 г. е отхвърлен от Европейската комисия списъкът от 18 проекти от България, г-жа Павлова установява, че този план е предназначен основно за частни фирми. На 16.04.2015  г. зам.председателят на Европейската комисия Юрки Катайнен заяви:“ Държавите няма да участват в разпределянето на средствата или оценяването на проектите“. Лишава се родната държавна бюрокрация да се разпорежда с този ресурс и затова почти 2 години няма инициатива от Правителството на ГЕРБ да се възползва от тази възможност. В политическата програма на ПП ГЕРБ няма нито един ред, че ще се използва този механизъм, а устните обещания и такива мероприятия нямат задължителна обвързаност.

            2. Защо предоставените от държавния бюджет за 2016 г. 873,2 мил.лева на Министерството на регионалното развитие и благоустройството съгласно т. 4.1    „За управление на държавната собственост чрез концесиониране и публично-частно партньорство“ не беше направено нищо. Или е направено, но незнайно за обществото. А планът Юнкер предвижда именно да се привлекат публични финанси за подпомагане на частни инициативи за техния устойчив и проспериращ растеж. Предпочитана форма е публично-частно партньорство, а правителството на ГЕРБ побърза да отмени този закон. Опита се да въведе т.н. „несамофинансиращи се концесии“, за да може законово да се източва държавния бюджет, а така също и общинските бюджети в полза на „привилегировани“ или „щедри“ концесионери. По този начин просперираща икономика трудно ще се изгради, но пътят към колонизиране на държавата чрез концесиониране на публичната собственост за договорим и спекулативен период от време е широко открит.

            3. Защо не се използва опита на другите европейски страни в насочването на ресурса на ЕФСИ и националния капитал – публичен и частен за подпомагане и/или изграждане на проспериращи национални производствени мощности, чрез които:

            - поне част от националната икономика да не бъде зависима от глобализиращи компании и организации;

            - националната икономика да има свое лице, с което да се гордее, а не да работи основно на „ишлеме“, тъй като по този начин се изнася повече национален доход;

От анализа на одобрените проекти за финансиране чрез ЕФСИ се вижда, че:

            - секторното разпределение е както следва:

·        23% са проекти в областта на енергетиката;

·        21% са проекти в научно-изследователска и развойната дейност ( НИРД);

·        10%  - проекти в цифровата икономика;

·        8% транспорт;

·        4% социална инфраструктура;

·        4% околна среда и ресурсна ефективност;

                Останалите 30% са за финансиране на малкия и среден бизнес, от което са се възползвали удачно и своевременно български банки, а чрез тях и около 700 МСП в България.

-       Максималното участие на Европейския фонд за стратегически инвестиции е до 50% като делово участие или гаранционно осигуряване на проектите (http://www.eib.europa.eu/efsi/efsi-projects/index.htm). Останалите 50% се осигуряват от публични и частни инвестиции, а при представените български проекти търсят финансиране в рамките 99 – 60%.  Явно не се разбира, че планът иска да активизира публичния и частния капитал в страните-членки, да привлече до15 пъти повече капитал в сравнение с предоставения от ЕФСИ. Това не е грантова схема, с която бяхме свикнали. А всеки вложен капитал иска своята възвращаемост, т.е проектите трябва да гарантират такава, в противен случай няма шанс за такива проекти;

-       21% от проекти са в областта на изследователската и развойната дейност, тъй като е гаранция за икономически растеж. От списъка на приетите проекти се вижда, че в около 50% от проектите е постигнато споразумение между няколко държави в ЕС за решаване на конкретни научно-технологични проблеми. Къде е специализацията на България в рамките на  региона? Няма и споразумения на правителствено ниво за НИРД в конкретни направления, от резултатите на която да се възползват национални фирми. А има български патенти, оценката на които е в порядъка на милиарди левове, но държавата не иска да се интересува от тях. Демагогското обяснение за това с принципите на пазарната икономика не кореспондира с политика на такива страни като Япония, Германия, които поддържат по всякакъв начин иновативните фирми и иноваторите.

4. Защо Министерството на енергетиката не изпълни препоръката на Сметната палата от одитния й доклад ( № 0400001414)  относно договора за концесия на находището Челопеч въз основа на заключението й, че той „не е достатъчно ефективен“, а именно: „1. Да се разработи финансово икономически анализ на концесията и да се предприемат действия за постигане на икономически баланс между ползите и рисковете за държавата и концесионера.“ По този начин ли ще продължи да се управлява безхаберно общонационалната собственост и отношението към заключенията на контролните органи? Игнориращото поведение на властимащите към тези органи поражда недоверие и подозрителност към обещанията за прозрачност и публичност при евентуално бъдещо управление на известната политическа партия.

5. Защо вместо да се инвестира в общинска икономика ( в т.ч. и по линия на ЕФСИ ) Министерството на финансите продължава практиката да предоставя субсидии на общините, което позволява да се прилага политически отенък относно размера, респ. политически рекет спрямо непослушните/инакомислещите/друговерци. По този начин се задълбочава спиралата на общинския дълг-http://www.minfin.bg/bg/page/1127 и достига към м. ноември 2016 г. на 1,2 млрд.лева. В бюджета за 2017 г. са предвидени само 152 мил. за капиталови разходи за 264 общини ( от общ размер на субсидиите от 2,7 млрд. лева). За какво ще стигне тази сума – за поддържане на общински пътища, училища, детски градини и т.н. и т.н.? Как ще се реализират тогава „несамофинансиращи“ се концесии при тази задлъжнялост на общините.? Или това е подход чрез общиниски концесии да се подчини държавния бюджет на „доброжелателни“ концесионери. Не е ли това опасност за икономическата сигурност, респ. националната сигурност на държавата?

Изводи:

1. Демагогията на ГЕРБ в името да вземе отново властта ще се засилва.

2. Без ясна визия за икономическото бъдеще на България, но не като проценти и относителни показатели, а като реални цифри за увеличаване на производствени мощности в приоритетни за страната области и с използването на достиженията на българската научна и иновативна мисъл неефективни ще бъдат инициативи за решаване проблеми в образованието, демографската криза и балансираното регионално развитие.

3. Продължава да робува поредното правителство на чужди парадигми, на съвети на хищни финансови институции вместо да търси защита на националния интерес и просперитет. Навярно дяволската същност на парите и богатството, завлядява всеки, който влезе в лоното на държавната администрация.

4. Докато Европа се старае - България нехае.

Заключение:

Едва ли тази снимка ще отговори на поставените въпроси, но може би:

-         някое от лицата на нея ще се престраши да отговори;

-         читателите сами ще си дадат отговор, както ще направя и аз самият;

Чудеса се случват, но нека на тези избори те бъдат в полза на обществото.

20.02.2017

                                                                       Д-р инж. Александър Трифонов
 http://www.duma.bg/node/141513