11 въпроса към
евродепутата Емил Радев
( или заслужено
ли се атакува президента)
В предаването „Тази сутрин“ на телевизия БТВ на 3.02.2017 г. евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ
Емил Радев се опита да възрази на ветото на Президента Румен Радев на закона за
концесиите. В името на истината би следвало той да даде отговор на следните
въпроси:
1. Защо Правителството на ГЕРБ внесе за
обществени консултации на страницата на Министерския съвет ( МС ) едва на 19
април 2016 г. (http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BG&Id=2075)
, един ден след като беше изтекъл срокът
за транспонирането на Директива 2014/23, а именно 18 април 2016 г. Самата
директива е в сила от 18 април 2014 год. Цели 2 години правителството на ГЕРБ е имало време за
нейното транспониране. А през тов авреме можеше да се проведат обществени
обсъждания, защото този закон има пряко отношение към икономическото бъдеще на
България. Кой е виновен за това – президентът или Правителството на ГЕРБ.
2. Защо след като Европейската комисия
заплаши България с наказателна процедура на 9.12.2016 г. второто четене на закона бе включено в
извънредното заседание на Парламента, а именно на 24.12.2016 г., два дни преди
крайния срок на неговата дейност. Докладът на правната комисия по проектозакона
за концесиите бе внесен в Парламента на второ четене на 16.01.2017 г. като
същият бе приет на второ четене от тази комисия окончателно на 12.01.2017, а
стартирането беше започнало на 28.08.2016 г. Кой е виновен за това протакане на
„второ“ четене ( 4 месеца ) на този законопроект – Президентът или
Правителството на ГЕРБ, тъй като председателят на правната комисия е също така
от партия ГЕРБ? Или това е опит за поставяне на капан ( а прилича и на рекет )
за следващото правителство и на Президента?
3. Защо беше приложена цензура към
бележките, мненията и становищата от страницата на МС за обществени консултации и справка за
отчетените или отхвърлените не беше внесената заедно с материалите за обсъждане
в парламентарните комисии? Дори беше скрито и становището на Съюза на
икономистите в България, независимо от писменото потвърждение от дирекция
„Икономическа политика“ на МС. Така ли се спазва и прилага принципът на
прозрачност от Правителството на ГЕРБ?
4. Защо вместо да се разработва нов
закон не беше възложено да се направи анализ какво да се добави към действащия
закон, за да спази Директива 2014/23? За да се въведат корпуционни и лобистки
текстове и да се отмени Законът за ПЧП, приет през 2012 г. от Правителството на
същата партия ГЕРБ? Закон, който трудно се прилагаше, защото според
Министерството на финансиите и Сметната палата съдържа твърде прозрачни
процедури. Тези становища също така бяха скрити от членовете на парламентарните
комисии. В кой член на Директива 2014/23 става дума за отмена на
публично-частното партньорство въведено от Европейската комисия на 3.04.2014 г.
с т.н. „Зелена книга“ СОМ (2004)327 final? Не е ли това
опит за манипулиране на депутатите и обществото?
Франция транспоринра тази директива само
с указ на правителството, още повече, че тя се прилага за концесии със стойност
над 5 186 000 евро.
5. В кой член на Директива 2014/23 се
разрешава да има няколко вида концесии, освен предвидените - за строителство,
за услуги и за ползване, а в новия закон се допуска концесиите за подземните богатства и водите да
са по отделен закон? Не е ли това въвеждане опит за облагодетелстване на
концесионерите в тези области – опит за лобизъм в частни интереси?
6. В кой член на Директива 2014/23 се
разрешава на концесионера да прехвърля
вземанията си от концедента на трети лица, несъгласувано с него? Не създава ли
този подход предпоставка концедента – държавата, респ. отделните министерства и
общините да станат заложници на корпоративни, финансови или релиогиозни организации
с користни цели за дълъг срок от време? Не е ли опит за въвеждане възможност за
безконтролно колонизиране на държавата? Не поражда ли това опасност за
икономическата/националната сигурност на държавата?
7. В кой член на директивата се
разрешава да се наказват длъжностни лица, които допускат заобикаляне изискванията
на закона само с административни глоби и да не им се търси наказателна
отговорност. Не позволява ли максимална глоба от 50 000 лева при стойност
на концесии от 10 и повече милиони левове да вирее благодатно корупцията? Това
ли защитавате г-н евродепутат?
8. За каква прозрачност пледирате, след
като финансово-икономическите анализи на концесията вече не са задължително
приложение към концесионния договор, както е в действащия закон за концесиите?
Не освобождава ли това експертите, длъжностни лица и контролни органи от
отговорност за данните, които са включени в тези анализи, респ. възможност
за корупция и облагодетелстване на
концесионера за сметка на населението? Това ли е според Вас подходът за справедливо
разпределение на икономическата изгода? Какво е съдържаниего на понятието
„икономическа изгода“ и как се определя тя? Липсата на ясни тълкувания на
такива понятия , в т.ч. и „справедливо й разпределние“ и т.н се дава ли
възможност за злоупотреба при тяхното използване?
9. Същото се отнася за понятието
„икономически баланс“, на база който всяка концесия да се окаже
„несамофинансираща се“ и по този начи държавата и общините да плащат на
концесионера за положените от него усилия и предоставени ресурси. Не е ли това
вратичка за източване на държавния и общинските бюджети? Особено като се има
предвид ниския стандарт на живота в България. По този начин ли ще се осигури
икономическия растеж на държавата или се търси растеж на печалбите на
концесионерите? Как съответства това на целите на Европейския съюз?
10. Редно ли е да се приеме заложеното
изискване в Директивата 204/23 при изчисляване на прогнозната стойност да се
включат приходи от продажба на обекти на концесията? Не е ли това опит за
скрита и неконтролирана приватизация на публична собственост? Как кореспондира това
с текста от чл. 2 ал.2 на Директивата, а именно: “ Настоящата директива не засяга режима на
собственост в държавите членки. По-специално тя не изисква приватизация на
публичните предприятия, предоставящи услуги на населението.“ ?
11. Как този закон ще
изпълни разпоредбите на чл. 62,63 и 64 от Регламент 1303/2013, който дефинира
използването на публично-частното партньорство при усвояване на средствата от
фондовете на ЕС, а именно да се привлича частен капитал при проекти, които
генерират приходи при реализация на конкретния проект. Там не се споменава
думата концесия, а партньорство между публичен и частен партньор, респ.
процедурата за избор на такъв частен партньор не може да следва концесионна
процедура. Същият казус засяга формирането на финансови инструменти с
привличането на частен капитал, реализирането на проекти с финансиране по плана
„Юнкер“, по Хоризонт 2020 – за изграждане на високотехнологични индустриални
предприятия с участието на публични и частни партньори. При тези казуси
публичният партньор не може да дефинира точно заданието както се изисква при
концесиите, а само проблема, като частният партньор трябва да даде решението.
Не пречи ли това за изграждане на нова производствена база в България, а не
само строеж на магистрали?
Това са само част от спорните
текстове, заложени в новия закон за концесиите под предлог транспоиране на
Директива 2014/23. Защо трябва да отговаря Държавата заради бездействието на
правителството на ГЕРБ от 18.04.2014 г. до 19.04. 2016 г. и за протакане на
процедурата по т.2., а не партия ГЕРБ? Или това е направено умишлено от
Правителството на партия ГЕРБ, за да се атакува следващото правителство, а се
използва вече и за атакуване на Президента. До 18.04.2019 г. Европейската
комисия трябва да се извърши мониторинг как работи тази директива и респективно
да се въведат коригиращи мерки. През 2019 г. може да се наложи пак да променяме
закона за концесиите и това ли е подходът на Европа за устойчивост на
законодателството?
Никъде в Договорите от
Маастрихт и Лисабон не се допуска, че държавите членки са длължни да жертват
своята икономическа и национална сигурност в името на решенията на чиновците от
Брюксел. И защо България трябва сляпо да прилага директивите на ЕС ако те нe спомагат
за повишаване благоденствието на населението.
3.02.2017 г.
Д-р инж. Александър
Трифонов
http://epicenter.bg/article/11-vaprosa-kam-evrodeputata-Emil-Radev--ili-zasluzheno-li-se-atakuva-prezidenta--/119788/11/33
Няма коментари:
Публикуване на коментар