Науката в икономиката

Науката в икономиката – снимка с ретуш

( Или как науката да изглежда по-привлекателна )

           Икономиката продължава своите метаморфози – класическа, неокласическа, кейсианска, нео/ посткейнсианска, зелена, синя.Характерен белег е участието на науката в пазарните продукти, в пазарните отношения и в осъзнаване на нейната потребност. Когато тази потребност се осъзнае тя прераства в полза от науката, а когато тази полза може да се консумира/ стане реална, а не остане само във виртуалното пространство се превръща в благо. Къде е България в този процес:

         1. Високотехнологичните компании се очакват да генерират около  11 % от БВП през 2016 г. За съжаление това е в областта на информационните и комуникационните технологии, т.е. в областта на услугите и и няма да допринесат за увеличаване на инвестициите на 1 зает. По този показател оставаме на последно място в Европа ( с около 7000 евро ).

         2. Делът на високотехнологични продукти в износа на РБългария е около 3 %.

         3. Р България е на 110 място ( от 141 страни ) съгласно Глобалния иновационен индекс за 2015 г. по сътрудничество между индустрията и университетите.

       

Възможни причини:

За бизнеса:

-         Нисък марш на печалбата и невъзможност да заделя за НИРД в рамките на компанията или за възлагане извън нея;

-         Липса на кадри/ръководители на НИРД – като ресурс и възможности за заплащане;  В бизнес-средата микро и малките предприятия са 92,8% ;

-         Иновационната дейност е спорадична, ограничена, тъй като няма устойчив научен тил;

За науката/висшето образование:

-         Не познава възможностите и нуждите на бизнеса;

-         Няма устойчив и активен контакт с бизнеса;

-         Разминаване в направленията на изследователска дейност и при подготовка на кадри, като ниво на знания и професионална квалификация;

Общи:

-         Глобализацията  води към чужди инвестиции в ниски и среднотехнологични производства ( работа на „ишлеме“ ) в съответствие с квалификацията на наличния трудов ресурс;

-         Нисък процент на реинвестиция на печалбата – около 6%;

-                     Подценяване от Правителствата на възможностите на научния потенциал и неговото съхранение и включване за осигуряване на икономически растеж. Не се спазват критериите за НИРД в Лисабонската   на ЕС;

         - Ниска ефективност на фонда за научни изследвания поради липса на приоритети и разпиляност по теми, които дори предизвикват неудомение за научната им стойност;

         - Националният иновационен фонд не работи вече 3 години;

Какво следва:

         1. Установяване и регламентиране на нови отношения между бизнеса и науката в лицето на БАН и университетите;

         а. Краткосрочни – spin-off, spin-out, spin-in, договори за наем, договори за ползване;

         б. Дългосрочни – публично-частно партньорство, концесии, договори за съвместна дейност;

         2. Въвеждане на гъвкави форми за комбинирано финансиране (финансов инженеринг ) на проекти с конкретен икономически ефект/ ползи за обществото:

         - от бизнеса;

         - от НПО;

         - от публични партньори – представители на публичната власт;

         - от програми на ЕС – като „Хоризонт 2020“, COST, COSME,ЕRC;

         - специализирани/гаранционни фондове, финансови инструменти;

         - банки;

Предизвикателства:

         Основното предизвикателство при реализиране на новите отношения бизнес –наука е трансформацията на интелектуалната собственост, която би се реализира на база на конкретния проект.  В тази връзка трябва да се има предвид:

         - Директива 2014/23, чл. 25 „ Услуги за научноизследователска и развойна дейност , Настоящата директива се прилага само за концесии за услуги за научноизследователска и развойна дейност, обхванати от кодове от 73000000-2 до 73120000-9, 73300000-5, 73420000-2 и 73430000-5 по CPV*, когато са изпълнени и двете условия по- долу:

а) ползите възникват изцяло за възлагащия орган или възложителя, за да ги използва при осъществяването на дейността си; и

         б) предоставената услуга се заплаща изцяло от възлагащия орган или възложителя.

*73000000-2 (4 ) Научни изследвания и експериментални разработки и свързаните с тях консултантски услуги

73100000-3 Научни изследвания и експериментални разработки

73110000-6 Научни изследвания

73111000-3 Научни изследвания в областта на естествените, медицинските, селскостопанските и техническите науки

73112000-0 Научни изследвания в областта на химията и биологията

73120000-9 Експериментални разработки

73300000-5 Проектиране и изпълнение в областта на научните изследвания и експерименталните разработки

73420000-2 Предварително проучване за техническа осъществимост и технологична демонстрация

73430000-5 Изпитване и оценка

         Следва, че този инструмент може да се ползва, когато публичният партньор възлага разработката на методи, технологии и специализирано оборудване за анализ и контрол на специфични продукти – напр. в хранително-вкусовата промишленост, медицината, козметиката за съдържание на наночастици, които могат да окажат вредно въздействие върху здравето на потребителите. Но същевременно се допуска да се изграждат чрез концесия кампуси, учебни сгради, лаборатории и т.н., т.е там където няма да възниква интелектуална собственост. Трябва обаче да се отбележи, че при този инструмент по принцип Възложителят/концедентът поема ангажимента да възстанови инвестициите на частния партньор/концесионера

-         Законът за публично-частно партньорство допуска 2 форми на партньорство – партньорския договор и съвмество ( SPV ) дружество.   При използването на една от тези форми трябва да се има предвид следното:

o   За да може частният партньор да си възстанови инвестициите, публичният партньор може да му предостави за ползване обекти или да извършва услуги, които не следва задължително да са свързани с основния обект на партньорството;

o   Възникналата в резултат на партньорството/инвестициите на частния партньор собственост – активи или интелектуална собственост се трансформира между партньорите в зависимост от:

•     Приетия стандартизиран договор – ВОТ, DBOT, DBFOT, DBFOM и т.н.
•    Приетите в договора за партньорство предварително уточнения/договорки по възникналата собственост, което зависи от:

            -  Финансовите възможности на публичния партньор да заплаща данъци, застраховки, поддържане на тази собственост; 

            - Потенциала/ноу-хау/опит на един от партньорите да управлява възникналата собственост в интерес на партньорите и на обществото – напр. защита на интелектуалната собственост при възникване на опити за кражба/злоупотреба, гаранции при нейното предоставяне/лицензиране към трети лица и пр.

        

         Организационни решения

         Основният въпрос е дефиниране на субекта – публичен партньор, който да представлява структурите на научната инфраструктура при:

-         Партниране с частния капитал;

-         Защита на интелектуалната собственост – създадена или която ще бъде създадена при ползване на материалния и човешкия ресурс на науката в Р България;

-         Да подпомага финансово/експертно научния потенциал при участието му в смесени структури;

-         Да функционира като револвиращ финансов инструмент, в духа на Регламент1303/2013 г.

Подходяща форма за това е трансформирането на Фонда за научни изследвания в Публично предприятие „Наука за икономика“.

31.01.2016                                                                                                                                                                                            Ал. Трифонов