Икономика на правото ІІ

Икономика на правото

Част ІI

„ ... монетата сама по себе си не е нищо друго освен една фриволност, една нищожност; тя добива стойност единствено по силата на закона, а не на природата, тъй като договорна промяна между извършващите сделката може изцяло да я обезсмисли и да я постави в невъзможност да обслужи която и да било от нуждите ни.”

Аристотел, „Политика“

Икономиката и правото отдавна са обект на философски анализи.  Но обект на тези анализи е една и съща територия – територията на обществено-икономическите отношения.  Естествено е да възникне  философско и прагматическо предизвикателство за върховенство в регулирането на тези отношения. Нормално е при формиране на обществата да се появи необходимост от регулиране на отношенията между индивидите и между индивидите и институциите на властта. Същевременно най-бързо се е развивала в началото философията, тъй като тя е търсела отговор на взаимотношенията в обществото преди да те да се регулират чрез закони. Независимо от подходите във философското позициониране на тези две науки в обществените отношения, могат да се дефинират следните специфически особености:

А. Общи постановки

І. Устойчивост и динамика

1. Правото е по-устойчиво във времето, тъй като обществото и индивидите по-бавно се променят и по-бавно се променя техният мироглед/схващане за устройство на системата от взаимоотношения, в която се намират в момента, респ. по-инертна е склонността им да я променят.

2. Икономиката обаче притежава повече динамика, тъй като в нея се отразяват вътрешни и международни турболенции ( войни, кризи, фалити). С въвеждането на парите като разплащателно средство ( като противовес на материалната обмяна) се появява възможност за упражняване на власт чрез парите. И естествено чрез парите може да се въздейства на динамиката на развитието на обществото, респ. отново войни за власт, за ресурси и т.н.

ІІ. Силата на закона срещу силата на зависимостта

1. При правото обществото е зависимо от законите, които определят правилата за поведение и взаимотношения в него и извън него – отношенията към институциите на държавата. Това е едната зависимост. Другата е - зависимостта на обществото от институциите, които прилагат законите, от тези които се произнасят за тълкуването и съблюдаването на законите. Правораздаването трябва да излъчва устойчивост, прогнозируемост  и независимост, което противоречи при честите смени, изменения на законите и тяхната деактивация ( ограничаване на територията на въздействие) чрез поднормативните актове – наредби, правилници, заповеди и т.н.

2. В икономиката парите са власт и зависимост: зависимост на едно физическо или юридическо лице от друго,  на една държава от друга държава. От това следва, че правото в икономиката има многопосочно, по-обхватно действие, отколкото един закон за поведение и регулиране на обществени (неикономически) взаимотношения. В икономиката битува противоречието в отношенията – власт срещу зависимост.

ІІІ. Прогнозируемост

1. Инерцията в промяна на обществените отношения – като социални феномени, класово разделение, стандарт на живот е сравнително слаба и прогнозируема. Върху нея влияе не само икономическото развитие на страната, на така също образователното/интелектуалното ниво на населението, бизнес климата и т.н. Външните влияния посочени в раздел І, също така могат да се предвиждат с достатъчна достоверност или при внезапно възникване на неочаквани събития в някоя страна, влиянието върху другите страна става в значителен времеви и при това затихващ интервал.

2. В икономиката прогнозируемостта е обект на научни изследвания и при това с различни подходи и методи. Резултатите могат да служат за изграждане на хипотези за развитието на един или друг процес с относителна достоверност. Затова в икономическата наука е въведен като базов, препоръчителен инструмент – моделът. „"Моделът" може да бъде надарен със свойствата и функциите, които обикновено се приписват на конкретната частна теория, единствено ако се отхвърли разбирането на позитивизма за него като копие на действителността. Не е погрешно терминът "модел" да се използва за обозначаване на всяка система от отношения между избрани, абстрахирани и опростени свойства, съзнателно конструирана за целите на описанието, изложението и предвиждането, и която е държана под пълен контрол“ ( От Лекции по философия на икономиката ).  Може да се направи извода, че чрез моделите могат да се формализират хипотези и да се прогнозират събития и влиянието им върху обществено-икономическите процеси.

 

Б. Състояние в Р България

І.Устойчивост и динамика

1. Правото днес в Р България е динамично, поради:

- желанието да се напасва към добрите практики в света;

- провеждане на партийни и корпоративни политики;

 - спонтанни реакция на несъвършенства, диспропорции или конфликти в обществото;

-липсва устойчивост – годишно в парламента се обсъждат около 450 нормативни актове – нови и изменения на съществуващи. Парадокс е отменяната на приети от същото политическо мнозинство закони – напр. Закона за публично-частно партньорство без състоятелни аргументи.

2. В икономиката няма приоритети и се разчита на инициативата и самоорганизирането на бизнеса и помощта от фондовете на Европейския съюз, при което:

- намаляват преките чужди инвестиции, независимо от благоприятното данъчно законодателство;

- небалансираното регионално развитие води до трайни демографски увреждания на някои региони, което се отразява отрицателно на устойчивото икономическо развитие на страната;

- променя се профила на българската икономика в направление – услуги и ишлеме, с което се обезличава нейния национален облик;

 ІІ. Силата на закона срещу силата на зависимостта

1. Силата на законодателството е относителна, за което свидетелства увеличаване броя на делата в Страстбург и десетки от тях спечелени срещу България. Запазва се липсата на доверие в съдебната система и се разчита на корупционни практики за тържествуване на правото или на заобикаляне на правото. Това е вследствие на това, че:

- винаги се оставят в законите вратички за провеждане на корпоративни, политически и пр. интереси;

- нормативните актове се изработват в ускорен процес/недостиг на време, поради което те съдържат пропуски и неясноти и след 1-2 години отново се допълват, изменят, коригират;

- общественото обсъждане се провежда повече като демагогия, отколкото да се ползва общественото/експертното мнение. Пресен пример е с Наредба за оценка на въздействието на нормативните актове, при който и след второ обществено обсъждане, бележките са повече от съдържанието на Наредбата.

2.  При законите в икономиката битува народната мъдрост, че „Законът е врата в полето, през която минават само глупците“, а при разширения вариант – само тези, които нямат  достатъчен ресурс за корумпиране на правораздавателната и финансово-контролната системи.  Основанията за това са:

- липса на виновни по много икономически мега-скандали при  фалити на банки, приватизационни сделки и т.н.

- съществуването на облагодетелствани търговски дружества като кредитополучатели, длъжници, изпълнители на обществени поръчки и т.н.

 ІІІ. Прогнозируемост

1. Прогнозируемостта при разработването на нови нормативни актове или изменения в тях е недостатъчна, поради следните причини:

- силен лобизъм и липса на всеобхватна оценка за въздействието на нормативния акт. Въведеното изискване за такава с последното изменение на Закона за нормативните актове може да остане добро пожелание, защото:

o   При 450 нормативни актове на година е непосилно да се изработват качествени оценки на въздействието;

o   Заложена е оценка само на директните разходи и ползи, а често индиректните са много по-опасни за икономическото развитие на страната – продажбата на земя на чужденци, без изискване за нейното използване. Могат да възникнат анклави на територията на Р България с последици за икономическата и националната сигурност. Как в такъв случай ще се процедира съгласно разпоредбата на чл.21 от Конституцията на Р България:“(1) Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото.“

o   Не е изяснено по кой метод ще се квантифицират/ оразмеряват ( а не словесно да се описват ) ползите от даден нормативен акт;

- няма годишни или перспективни планове за разработка на нормативни актове, а идеи за такива може да се търсят в програмите на политическите партии;

- няма в законите задължителен минимален срок за действие на съответния закон. До 1944 г. такъв е бил 15 години!

2. С икономическата политика в Р България  все още се експериментира. Основанията за това са:

- приватизацията беше проведена по най-непрозрачния и хищнически подход, за да се натрупа бързо капитал. Не се приложи варианта „management by out“,  при който собственост се придобива след успешно изпълнение на мин. 5-годишен бизнес план;

- Няма защита на местния бизнес от динамиката на международния пазар и протекционизма в определени отрасли и за определени компании от страна на правителствени структури на чужди държави и глобални корпорации.  Това скъсява хоризонта на прогнозируеми икономически условия за успешен бизнес.

Изводи:

1. Икономическата политика  става все по-зависима от чужди интереси – национални, глобални и корпоративни.

2. Република България няма общонационална харта, визия, доктрина за защита на националния интерес на бизнеса и благосъстоянието на населението.

3. Законодателната власт се използва за прокарване на политически, лобистки интереси, понякога дори в ущърб в икономическия суверенитет на страната.

4. В реализирането на икономическата политика – на макро и микро ниво не се прилага метода на моделиране, поради което тази политика върви след събитията, а резултатите остават за сметка на българските данъкоплатци.

5. Законите, които третират икономически проблеми се изработват само от юристи, поради което са или осакатени, или се използват за прокарване на корпоративни и/или корупционни интереси. Обсъждането в комисиите на Парламента и в Парламентарна зала се подчинява на политическото, а не на професионалното мнозинство.  Чл. 7 на Конституцията на Р България гласи: „Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.“
          6. Принципът за управление въведен от римския държавник и философ Марк Тулий Цицерон ( 106 - 43 г. пр. н.е )„Благоденствието на народа е върховен закон“ (Salus populi supremа lex ) е само историческа констатация, а не насока за успешна управленска политика. А защо такъв принцип отсъства в Конституцията на Р България?

Обобщение:

Необходимо да се измени подходът при провеждане на икономическата политика на държавата  а именно:

1. Законите, които засягат икономическата сфера да се изработват с преобладаващо мнозинство на икономисти.

2. Юристите, законотворци да преминават квалификация по нова дисциплина „Икономика на правото“, а тя да бъде въведена в подготовката им в университетите.

Една мисъл на Уинстън Ленард Спенсър Чърчил (1874-1965) гласи: "Вроденият порок на капитализма е неравното разпределение на благата. Вродената добродетел на социализма е равното разпределение на лишенията.“

Къде се намираме ние днес и накъде отиваме? С какви закони – за благополучието на населението или с гарантиране само на правото му да се труди неуморно? Зашото благополучието трябва да е правно и икономически гарантирано в законите на Р България и заложено в нейната Конституцията.

10.11.2016

                                                        Д-р инж. Александър Трифонов