Оставка, бюджет и закони

ОСТАВКА, А СЕГА НАКЪДЕ?

                Еуфорията от президентските избори полека ще отмине. Суровата действителност няма да спре обаче да нанася своите шамари на представителите на властта.  И това е така, защото:

-         Продължават да се бълват закони без оценка на въздействието, съгласно Закона за нормативните актове( ЗНА), изискването за което е в сила от 4.11. т.г.

-         Злополучната Наредба за прилагането на глава Втора от ЗНА               „Оценка на въздействието на нормативните актове“ се роди като недоносче – след 2 месеца обществено обсъждане все още няма работещ вариант. В същото време избирателно ( без обяснение и аргументи) бяха въвеждани предложения и бележки;

-         Оказва се, че тези оценки ще си прави самият вносител, защото няма средства за изработването на такива оценки от независими организации. Дори депутатите ще трябва да си плащат от собственото възнаграждение, ако искат да бъдат инициатори на нормативни актове;

-         Няма заложени ясни принципи при нейната изработка, а именно:

o   В разходите не са включени тези, които ще се отразят по веригата при прилагането на съответния нормативен акт, т.н. индиректни разходи;

o   същото се отнася и за ползите, като няма изискване и указание как те да се оценят в цифрово изражение. Остава словесното обяснение на ползите, което може да се тълкува, но не може да се установи икономическата ефективност и приноса за икономическото и устойчивото развитие на страната;

-         Няма заложен поне минимален срок на действие на съответния нормативен акт, за да се гарантира  минимална устойчивост на обществено-икономическата атмосфера в България. Причините за това са:

o   Всеобщото съмнение ( във всички политически партии ), че нормативните актове по принцип не са съвършенни и ще се усъвършенстват при тяхното прилагане;

o   Няма никаква отговорност за съставителите на нормативния акт и тя се размива при преминаване през парламентарна зала. Получава се, че парламентарната зала играе ролата на институция за опрощение на некомпетентността на нормотворците;

Същото се отнася в пълна сила и за държавния бюджет:

-         В него са заложени политики, като всяка партия си е избрала някоя от тях за приоритет и води борба за нейното реализиране, за да си запази авторитета пред своите членове. Това води до излишни и времегубещи словестни умудрявания, заявление и еквилибристики, които водят накрая до много компромиси в ущърб на населението;

-         В нито един бюджет няма видими критерии, които да гарантират устойчивото и ускоряващо се икономическо развитие на страната. А основание за това е устойчива национална икономика ( а на икономика на ишлеме ). Преките чужди инвестиции са само един от инструментите за намаляване на безработица и формиране на производствената база, но те не носят висока добавена стойност, с която да се пълни държавния бюджет; 

-         Подобен е казусът със закона за концесиите. Въпреки натискът от Правителството за бързото му приемане след закъснялата му разработка последваха критики в Парламентарните комисии и при дискусията в Парламентарна зала той забуксува на чл. 35 ( от общо 200 ) в Правната комисия. Не се използваха планираните 873,2 мил. лева в МРРБ за ефективно управление на държавната собственост чрез концесии и публично-частно партньорство. Причината за това е може би крещящото въвеждане в закона на т.н. несамофинансиращи се концесии, чрез които законно да може да се източва дължавния бюджет. В същото време се отменя закона за публично-частно партньроство (ЗПЧП), при който се въвеждаше интегрирания подход, а именно да се развиват  от частния партньор пакет от дейности (чл. 9 от ЗПЧП), чрез което минимално да бъде засегнат държавния, респ. общинския бюджет, а същевременно да бъдат решавани проблеми от обществен интерес.

Такива критерии, които биха влезли в оценката на въздействието са:

-         Заработка на едно лице като дял от брутния вътрешен продукт. Този критерий показва каква е квалификацията на работната сила, автоматизацията производствените мощности, наличието на производства с висока принадена стойност;

-         основните фондове на заето в производството лице и тяхното обновяване. Този критерий показва каква фондовата наситеност на българската икономика и шанс за икономически растеж;

Бюджетният дефицит, работната заплата, ръст в износа и други такива обект на международни класации и оценки са индиректни показатели за горните критерии, но в оценката на въздействието му трябва да се разпишат конкретни и дългосрочни ангажименти в отделните структури на държавата.

Изводи и препоръки:

1. Продължава бюджетът да се прави по стандартния исторически и политикоориентиран подход. Няма модел за проспериращо  развитие и растящо благосъстояние на държавата – прилагат се временни и спекулативни мерки за временно решаване на възникнали диспропорции и разписване на розови надежди за населението за запазване на социалния мир.

2. Държавата не желае да даде пример как би трябвало да се решава проблемът с балансираното икономическо развитие/производствената инфраструктура на отделните региони на страната. Подхвърлят се стратегии без финансово осигуряване, подходи като реиндустриализация на фалирали предприятия от миналото и т.н. Априори е известно, че много скъпо струва реанимирането на загубили своята продуктова структура, пазар и специалисти производствени мощности. Държавата трябва да влезе в ролята на предприемач/инвеститор като търси партньори, с които да реализира целенасочена, съвременна и високоефективна производствена инфраструктура. След като тя заработи държавата може да продаде своя дял и при това да спечели от инвестирания финансов ресурс.

3. Продължава традицията закони, които засягат икономическата сфера да се правят от юристи, без икономисти. Резултатът е налице. Трябва да спрат експериментите и упражненията с българската икономика от наши и чуждr „експерти“ и загрижени политици. Трябва да се търси и използва експертизата на българските специалисти – икономисти, учени.

4. Продължава да се прилага инструмента на субсидията за поддържане жизнения статус на общините, което не лекува, а временно измества часът на смъртта.  Като се има предвид, че след 2020 г. няма да има грантове от ЕС, то крайно време е в бюджета да намерят място субвенциите. Държавата да предоставя на общините финансов ресурс ( безлихвен, но възвръщаем) на база на:

- договори между общините и Министерството на финансите;

- финансово аргументирани проекти за развитие на икономиката, а не на база повишаване на данъците и намаляване на разходите за издръжка;

5. Приличането на чужд ресурс чрез инструментите на концесиите, като един от вариантите на публично-частно партньорство трябва да става при защита на публичния/държавния интерес и повишаване на благосъстоянието на населението. Това също така трябва да бъде дългосрочен критерий при формиране на държавния бюджет.

6. Трябва всяка специализирана парламентарна комисия да има право да внася нормативен акт на второ четене в парламентарна зала, а не само правната комисия, при което възниква диктат/върховенство на една комисия над другите. Така ще се гарантира повече компетентност и отговорност от съответната комисия.

15.11. 2016 г.

                                                    Д-р Александър Трифонов