Икономика
на правото
Част
І
Около 450 нормативни актове се приемат и
влизат в сила за 1 година. Те се приемат с определена цел или за конкретен
сектор. Как те влияят обаче върху цялата
икономика и общестевно-икономическите отношения обаче остава загадка. Прие се
изменение на Закона за нормативните актове, с което се цели да внесе яснота в
тази насока, чрез задължителното изискване за придружаване на проекта за
нормативен акт с оценка на въздействието. С наредбата обаче се прави опит за
ограничаване територията на таци оценка, а именно само за директните разходи и
ползи.
Констатации:
-
Липсва
оценка на влиянието на конкретния нормативен акт върху държавния, респ.
общинския бюджет, в които се проектират и регулират резултатите от съвкупната
дейност на държавата;
-
Ограничава
се действието на конкретния нормативен акт върху малките и средните
предприятия. Изключва се влиянието върху големите работодотелни, в т.ч. върху
чуждите инвеститори;
-
Оценката
се прави от самите нормотворци, което е конфликт на интереси – авторът сам си
дава оценка. Това е допустимо за първоначалната оценка за нуждите на
планирането на тази дейност. Но за нуждите на общественото обсъждане е
необходима пълна и всеобхватна оценка. От друга страна самите нормотворци имат
опит в съответната област или сектор и недостатъчен такъв за функционирането на
всички звена на националната икономика. Следва логично изводът, че тази оценка
ще бъде непълна, целенасочена и дори понякога подвеждаща по отношение ефекта от
прилагането на конкретния нормативен акт.
-
Няма
възможност тези оценки да се възлагат на относително независими институции и
структури на гражданското общество – фондации, неправителствени организации,
граждански сдружения. Естествено за това ще трябва финансиране и навярно това е
основанието такива структури да бъдат изключени;
-
Предвиденото
обществено обсъждане на пакета от документи, свързани с проекта на нормативен
акт, в т.ч. и оценка на въздействието на страницата на Министерския съвет има
ограничително действие, поради това че:
o
Срокът
за оценка е до 30 календарни дни;
o
Не
е предивиден механизъм за достъп на структурите на гражданското общество до
данни на държавната администрация, за да се вземе отношение по предложената
оценка на въздействие. Има такъв само за представителите на държавните
структури. Общшеството ще може да констатира евентуално липса на данни, за да
се вземе отношение, което не е основание за спиране или за преработване на
нормативния акт.
-
Няма
въведен контрол за информиране на членовете на МС и на парламентарните комисии
дали всички критики, предложения забележки от обществено обсъждане са включени
в съответната справка и основание за изключването им. Въведена е цензура на
общественото мнение;
-
Няма
отговорност за експертите, които са разработили оценката на въздествието. По
този начи се търси възможност да се заобиколи търсенето на персонална
отговорност съгласно Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (
ЗОДОВ), чл.1 на който гласи: „Държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.“. Това обаче
не изключва граждански и неправителствени организации, подкрепени от юридически
лица да търсят отговорност от съответния представител на държавната администрация
за нанесени материални и нематерални щети на общество и/или на юридически лица,
респ. пропуснати за тях ползи.
Ако
се приеме, че излишните, необосновани, нецелсъобразните разходи и пропуснатите
ползи за обществото се приравнят към вреди по отношение стандарта на живота на
населението и икономическия просперитет на държавата, то под действието на този
закон ще попаднат:
-
Концесиите,
които се одобряват с акт на Министерския съвет или Общинския съвет или при
които:
o
съгласно
новия проектозакон стойността на концесията и респ. възнаграждението за
концедента ( държавата или общината) се урежда на база прогнозни, а не на
реалните разходи и приходи на концесионера за строителството и от експлоатацията на
обекта на концесиите. По този начин обществото в лицето на концедента няма да получи
реалния размер на полагащото се възнаграждение от приходите на концесионера;
o
срокът
на концесията се определя по същия начин, с което се облагодетелства
концесионера;
-
Концесиите
за подземните богатства;
-
Приватизационните
сделки от миналото и настоящето;
Възниква
въпросът – кой е генезисът на тази ситуация.
Той
трябва да се търси във философията на икономиката и правото и тяхното
присъствие в управлението на държавата.
2.11.2016 г.
Д-р инж. Александър Трифонов
/ следва продължение /
Няма коментари:
Публикуване на коментар