Неуважение към науката

Неуважението към българската наука на държавно ниво е неуважение към самата държава и българския народ

Който се движи напред в науката, но изостава в нравствеността, повече върви назад. Аристотел

         Накъде върви народ, Правителството на който не се интересува от  родната наука и проявява неуважение към постиженията на българските учени?

        

o   Повече бюрокрация и по-малко ефективни действия:

От 1989 г. до днес всяко правителство заделя под 1% за развитие на НИРД. В тоди процент обаче се разчита на преобладаващото участие на развойната дейност в частния бизнес и за фундаменталната наука остават около 0,5%. А фундаменталната наука създава устойчивост в технологичната независимост и конкурентноспособност на икономиката. Затова Япония отделя 3% от БВП за наука, САЩ -2,5%, Европа около 2%. Като се има предвид, че като БВП на глава от населението България изостава 3-4 пъти от европейските страни, то очертава се застрашителна тенденция за унищожаване на българската наука.  Пожеланията в разработените стратегии за научните изследвания остават на хартия, а целта да се достигне 1,5% от БВП през 2020 г. само потвърждават тази тенденция.

Съгласно чл. 8 на Закона за насърчаване на научните изследвания          ( приет на 26.02.2013 г.) се създава Национален съвет на наука и иновации за провеждане на държавната политика и като правоприемник на Националният съвет по иновации (НСИ) е създаден в съответствие с РМС № 723/08.09.2004 г . като консултативен орган към министъра на икономиката. Този съвет се закрива с доклад на министъра на икономиката г-н Лукарски от 22.11.2016 г.                                                                                   ( http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=2381)  без никакъв отчет какво е свършил ( а изразходвал за възнаграждения на членовете). С Постановление на МС No116 от 12.05.2016 г. е създаден Съвет за интелигентен растеж (СИР) като консултативен орган към Министерския съвет, който определя насоките за развитие на тематичните области на икономиката, визията и стратегическите цели, координира и мониторира изпълнението на Иновационна стратегия за интелигентна специализация на Република България 2014-2020 г.

Бюрокрацията се възпроизвежда чрез съвети, стратегии, работни групи, докато България бетонира предпоследното си място ( пред Румъния) в Европа по иновационнна активност ( 2 пъти по ниска от средната в Европа).

o        Не спазва Законът за насърчаване на научните изследвания          ( ЗННИ )

Чл. 5 на този закон гласи: „На този закон създава условия за усъвършенстване на организацията за финансиране на научните изследвания от държавата за постигане на:

2. нови възможности за научното развитие като източник за повишаване ефективността на икономиката;

3. повишаване обществената значимост на научните изследвания;

4. национално и/или международно експертно независимо оценяване и наблюдение на научните изследвания и на резултатите от тях;

6. увеличаване общия обем на средствата и инвестициите в областта на научните изследвания;

7. насочване на обществените средства към стратегически важни научни области, определени от Националната стратегия за научни изследвания;

А чл.6 на същия закон гласи: “ Средствата за финансово насърчаване на научните изследвания се осигуряват от държавния бюджет и от други източници, в съответствие с целите и приоритетите, определени в Националната стратегия за научни изследвания и от Национална-та програма за реформи на Република България, приета с решение на Министерския съвет е записано:

(2) Държавата:

1. разработва и провежда националната политика в областта на научните изследвания;

2. създава условия за съгласуваност на политиките в областта на образованието, науката и иновациите;

3. създава условия за взаимодействието между научната дейност и икономиката чрез изграждане на инструменти за общи действия;

4. създава условия за повишаване обема на финансовите средства за научни изследвания;

6. осигурява финансирането и изпълнението на национални научни програми и проекти;

7. насърчава изграждането на научна инфраструктура, на достъп до електронни научни бази данни;

8. насърчава научноизследователската дейност;

9. създава условия за привличане на млади специалисти в научни разработки и разпространение на знания;

10. създава инструменти за стимулиране на заявителската активност за закрила на изобретенията и полезните модели, разработени в резултат на научноизследователската дейност;

В бюджет 2017г. не намират отражение постановките на Закона и Стратегията:

o       За развитието на научната инфраструктура беше направен анализ на наличното оборудване, обвързването му с научни разработки и възможностите за тяхната реализация. – т.н. Бизнес план. Трябваше да се финансира окомплектоване на оборудването от държавния бюджет, а постепенно това се насочи към ОП “Наука и образование за интелигентен растеж“ и по конкретно за изграждането на Центровете за върхови постижения и Центрове за компетентност;

o       Няма съгласуваност между икономика и наука и стимули за развитие на това сътрудничество – само препоръки и пожелания;

o       Младите специалисти напускат България – т.е привличането е с обратен знак и т.н и т.н. Стачките на учените от БАН също не допринесоха за промяна на отношението на държавата към младите учени. А те са гаранцията за устойчивост и прогнозируемо бъдеще;

o        Неясно е бъдещето на Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2014- 20120 ( ИСИС). Разчита се основно на ОП“ Наука и образование за интелигентен растеж“, ОП“ Иновации и конкурентноспособност“ и Хоризонт 2020 на ЕС.  Националният фонд за научни изследвания с ресурс от около 18 мил.лв. и общо за БАН от около 120 мил.лв. представляват едва 0,2% от БВП. В бюджет 2017 г. липсва планираното в ИСИ държавно подпомагане от 260 мил.лв ( 0,27% от БВП). Разчита се на частните инвестиции за НИРД от около 550 мил.лв. ( 0,57% от БВП). А стимули за това няма. На чужд гръб лесно се планира;

o        Държавата се е изолирала от процеса на внедряване на наши и чужди научни постижения с цел науконасищане на българската икономика. Разчита се на инициативата на крехкия и притискан от всички страни малък и среден бизнес. Ал. 3 на чл.5 от ЗННИ – „  (3) Министерският съвет определя условията и реда за подпомагане и стимулиране на внедряването на научни продукти и тяхното разпространение във всички области“ остава химера за науката и обществото, а имаме патентовани избретения, оценката на икономическия ефект на които възлиза на много милиарди левове. Не потвърждава ли това, че се цели трайно обедняване на българския народ и неговото научно обезличаване и опростяване?  

Не се спазва и чл. 21. от ЗННИ (1) Приходите на фонд "Научни изследвания" се набират от:

2. собствени приходи от дейността на фонда - от интелектуални права над научни продукти, защитени патенти;

В потвърждение на това е :

o        информацията от 25.11.2016 г. за срещата на зам. министър Л.Петров с делегация от Китай, водена от Ли Мън, заместник-министър на науката и технологиите.  Няма и дума за предложение от българска страна за съвместна реализация на български изобретения. Навярно г-н Петров не знае за такива или такава е политиката на Министерството на икономиката и на Правителството ( вече в оставка ) да се играе ролята на сутеньор – да им обещаваме колко хубаво ще им бъде ако станат наематели на Технологичния парк София и на някои индустриална зона. Приоритет търговията, а не устойчива база за просперираща икономика;

o        В закона за патентите и регистрацията на полезните модели чл. 80  „Патентното ведомство осъществява следните основни дейности“ т.10 гласи: „образува фонд "Индустриална собственост" от дарения, собствени средства и други постъпления;“. Именно чрез този фонд би трябвало да се подпомага и стимулира реализацията на перспективни български изобретения у нас и в чужбина. Досега няма информация за какво се използва този фонд и какъв ресурс е натрупал;

o        Няма пример за спазването на чл. 4 от ЗННИ, от Фонд“Научни изследвания“, Патентното ведомство или Министерствотона икономиката, който гласи:“ Насърчаването и развитието на научноизследователската дейност обхваща финансовото стимулиране на научните изследвания, създаването на условия за използване на научния потенциал и неговото развитие в съответствие с приоритетните насоки за развитие на страната, създаването на условия за защита и за реализация на научни резултати и подпомагане на разпространението им във всички области на обществения живот.“

o        Съгласно Стратегията за научни изследвания преките чужди инвестиции се търсят в следните области - Химически продукти, Производство на метали, Промишленост и енергетика, Телекомуникации. Няма и дума за високотехнологични производства, чрез които да се отговори на технологичните предизвикателства на 21 век. Технологичното изоставане е заложено и по отношение на научните изследвания.

o        Учените и академичната мисъл не са желани при разработването на нормативната уредба на страната, в следствие на което тя се променя непрекъснато, което руши авторитета на държавата;

На 24.11.2016 г. се подписа споразумение между БАН и Европейската лига  за създаване на Европейски институт за анализи и стратегии (ЕИАС) за дългосрочно сътрудничество, в рамките на което ще бъде създаден Европейски институт за анализи и стратегии (ЕИАС).  Институтът ще бъде платформа по пътя на експертизата и анализа за своеобразен натиск върху управлението и институциите за отстояване на европейските и демократичните ценности. А Споразумението ще даде възможност на учените от БАН да се включат в процеса по формиране на позиции на страната ни за преодоляване на стратегическите и актуалните икономически предизвикателства, които стоят пред България и Европейския съюз.

Възникват въпросите:

o        Кои са икономическите предизвикателствата пред България, когато България няма приоритети, няма модел за икономическото бъдеще – да бъде равностоен партньор на Европейското семейство или територия за реализиране на европейски/чужди политики, но не и на национални/български?

o        Ще проявяват ли и в бъдеще българските политици и бюрократи неуважение към българската наука? Това ли са европейските демократични ценности? На какво основание те ще искат да уважаме тях. Уважението е елемент на нравствеността, на моралните устои на една държава. Когато те почнат да се рушат елемент по елемент, то лесно може да се прогнозира фаталния й край.

Много въпроси – малко отговори. Това показва, че държавата България е дебалансирана, крепи се на търпението на населението, на индивидуалната предприемчивост и чувство за принадлежност към родината и демагогията и обещанията на поредната управляваща партия/коалиция. Но всяко търпение има своя край.

30.11.2016 г.

                                                        Д-р инж. Александър Трифонов
Бр.2 /11.04.2017 г. сп. Сигурност